Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (8) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 22 гласа)

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Константин Рашков

Заглавие: Нарко-маневри София — Бургас

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: GAIANA Book&Art Studio

Редактор: Мария Галчева

Художник: Ангел Истилиянов; Creative Visual Solutions

ISBN: 978-619-7354-59-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10784

История

  1. — Добавяне

Седма глава
Шехерезада

Времето продължаваше да си тече, есента се изтърколваше и наближаваше зимата. Едрия си пафкаше тревичката и по цял ден се чудеше какво да прави. Фараона също. Следобедите ги прекарваха заедно в хола на Едрия не правейки абсолютно нищо. Шуши само пърхаше наляво-надясно и не спираше да се друса и да си отваря краката. На около четиристотин километра на изток Грую Котвата си харчеше балите с пари, натрупани през лятото и си щракаше с пръсти, слушайки набиращите скорост хитове на гаджето си — фолкдивата Шехерезада. Двамата заживяха заедно в луксозен апартамент в центъра на претърпяващия мащабна модернизация по това време Бургас.

Фурията, в която бат’ Грую се влюби беше родом от Царево. Стартирайки с участия по местните кръчми, тя постепенно стана известна, не толкова с певческите си дадености, колкото с едрия си естествен бюст (който впоследствие допълнително подсили с 900 кубика силикон) и перверзното си изражение. Естествено, с Грую Котвата се запознаха в едно заведение в Китен, където една вечер Перлата от Царево извиваше и кълчеше телеса.

След като попадна в ръцете на Грую, Шехерезада започна да го източва финансово, както само една фолк певица си знае. Поне даваше и част от парите за продукция. Така тя засне първия си видеоклип, към хита „Заведи ме в Дубай“, със запомнящия се припев „Карай към Дубай, паричките ми дай, а аз ще ти разказвам приказка без край“.

И ето че заявката за първото участие на Шехерезада в София не закъсня. Един ден по телефона й се обадиха хора от една много известна чалга дискотека, намираща се в автономната територия в самия град, наречена „Студентски град“. Офертата беше добра откъм хонорар и условия и малката Шехи с големите очи прие поканата с неистова радост. Тя трябваше да пее в София на 8 декември 2011 г. Да, точно така! На празника на студентите!

 

 

08.12.2011 г.

— Захарче, готовичка ли си? — попита, Грую почуквайки на вратата на банята, облепена с плочки „Версаче“.

— Ей, сегичка, Мечо! — отговори сладострастно Захаринка, както беше истинското име на Груювата изгора.

— Моля ти са, излизай по-бързичко, чи трябва да са обръсна! — с лека нотка на раздразненост прикани половинката си бат’ Грую.

— Стига си мрънкал, а вземи клещити и ела да ми закачиш цикламенити кичури в косата! — атакува го с контракоманда Шехката.

Грую все пак изпълни каквото му беше наредено и взе да си чегърта дебелите бузи със самобръсначката. Той настояваше да придружи новата фолк звезда на дебютното й участие в Шопландия, както бургазлии наричаха София. Шехунсита нямаше нищо против.

След като и двамата приключиха с приготовленията си, което като цяло им отне доста време, Грую Котвата звънна по телефона и след пет минути двама бабаита с по слушалка в ушите се появиха пред входа и застанаха мирно, като гвардейци пред Президентството. ВИП двойката слезе и всички се накачулиха в тузарската черна лимузина на поморийския наркобандит. Зад колата на Грую, залепен почти като вагон на влак, пърпореше черен джип Мерцедес ML от първите модели, натоварен с други двама тежки бабаити, всички лична охрана на Груйката.

И така, кортежът потегли за София около 12:00 на обед, навръх празника, славещ се с най-пиянските изцепки в годината — Студентския празник. По правило, в София е най-тъпо да се празнува осми декември, тъй като всеки гледа да изчезне на някое по-яко местенце — я вила, я хижа, я курорт в планина, на морето дори. И така, в София до голяма степен остават „лузърите“. С други думи, столицата се опразва откъм младежи. Но не точно така стоят нещата на територията на гореспоменатия „департамент“ на София — Студентски град! Там на осми декември е като на Слънчев бряг на осми юли: навалица, селяния, чалгория, оргии, пиянщина на максимален предел, вакханалия! Точно в такава обстановка младата изпълнителка от Царево щеше да дебютира на софийската сцена. С други думи, нищо различно от обичайната околна среда, сред която се изявяваше професионално въпросната персона.

„Делегацията“ пристигна на мястото около 16:00 ч. след бясно каране по магистрала „Тракия“ и половинчасов обяд на Макдоналдс на Пазарджик. След като пристигнаха, хапнаха и по един дюнер на близките дюнерджийници.

На този ден, в Типченица, Мокрия придоби един почти нов, тридесет и шест инчов плазмен телевизор, снабдявайки един двадесет и четири годишен младеж от Ботевград с петдесет и пет грама домашно отгледана марихуана. В пакет с телевизора вървеше и модерен ефирен приемник, с вградена антена, с помощта на която Емилиян Кръстанов имаше възможността да наблюдава повече от десет телевизионни канала без да има нужда да се абонира към някоя фирма, предлагаща услуга телевизия срещу месечна такса. Студентският празник му беше през… В селото си валеше стабилен сняг вече повече от седмица. Мокрия, къде от скука, къде от нужда, си беше нацепил огромно количество дърва, тъй като там те бяха неизчерпаем ресурс и само ръгаше в печката, пиеше домашно вино и пушеше коз. Ето че вече имаше и телевизор.

В „Младост“ 2, Горната част, на Едрия и Фараона студентският празник също им беше през… Какъв студентски празник, при положение че Фараона беше записал да следва висше образование само за да избегне казарма и след като казармата отпадна се отписа, а Едрия нямаше дори средно. Денят им обаче беше необичайно зает, заради завишеното търсене на синтетични наркотици и марихуана наоколо. Те го усетиха, тъй като Шуши и разни нехранимайковци от квартала постоянно им звъняха по телефона, за да ги питат за „офертички“. От цялата работа двамата зевзеци изкараха един грам амфети чакалък и десет лева в брой. Слаба работа, балъшко-сиромашка. Във въздуха се носеше един странен, зловещ полъх. Полъх на нещо мистериозно и зловещо. Нещо, което щеше да се случи в този ден и да размеси картите, така че да разпръсне предварително насочените към дадена дирекция обстоятелства във всички възможни посоки на хаоса, в необратима и безвъзвратна проекция.

В чалготеката, която певачката и гадже на черноморски наркобос Шехерезада щеше да взриви с ориенталските си ритми по-късно тази нощ, течеше трескава подготовка. Грую Котвата и четирите му двуметрови, облечени целите в черно горили, вече си бяха поръчали няколко бутилки уиски и петнайсет редбула и чупеха стойки на едно сепаре. Лека-полека в заведението започнаха да прииждат разни субекти, тъй като вечерта вече си беше дошла. Контингентът в дискотеката, както може би сами се досещате, беше предимно от студенти, млади хора, 90% от провинцията, обитаващи „Студентското градче“ и около 10% местни фенове на лекия жанр и леките жени.

Точно в полунощ Шехерезада беше донесена на нещо като носилка, носена от четирима голи до кръста здравеняци, имитираща може би вълшебно килимче или нещо в този дух. Кичът и пошлостта просто извираха от самата атмосфера. Певицата започна да си отваря устата с принесен към нея микрофон и да се кълчи, облечена в прозрачен панталон и само по сутиен, с превързан парцал с пендари около пищния си ханш. Естествено, не пееше на живо и както всяка една уважаваща себе си чалгаджийка, разчиташе на плейбека. Цялата дискотека затанцува и защрака с пръсти. Турбо хитът „Заведи ме в Дубай“ ехтеше здраво, децибелите караха всичко наоколо да вибрира, салфетки захвърчаха навсякъде. Чалга до дупка!

Грую Котвата продължаваше да си седи на сепарето и да се налива с уиски и енергийни напитки. Ставаше често, за да ходи до тоалетната и да смърка бело. Към един часа след полунощ, точно в разгара на купона и малко преди Шехерезада да слезе от сцената, бургаският бандит беше вече толкова пиян и дрогиран, че само гледаше на кръв и се чудеше кого да пребие.

Петнайсетина минути по-късно участието на Шехерезада приключи и изпълнителката се запъти към гримьорната. Грую тръгна след нея, залитайки и проправяйки си път през тълпата. Точно в този момент, с премрежения си поглед, той забеляза как една ръка се протяга и хваща за дупето гаджето му. Грую замръзна. Усети как главата му се пълни с кръв. Сърцето му залумка като двадесет и четири инчова каса на барабани. Гневът взе превес над разума за части от секундата. Шехерезада се намираше на около пет метра от него. Точно с два скока Котвата връхлетя върху най-близко стоящия в тази секунда до гаджето му субект и започна да налага всичко живо с тупаници и шутове, без да подбира. В дискотеката стана мазало! Четиримата бодигардове на морския наркошеф наскачаха веднага и започнаха да налагат каквото им попадне по пътя им. Охраната на дискотеката реагира светкавично и се намеси, но си нямаше и идея какво се случва. Шехерезада беше отведена в бекстейджа от двама гардове, докато мелето ставаше все по-брутално. Сцената наподобяваше обстановка на концерт на „Слейър“ — сякаш огромно безкомпромисно пого се виеше на дансинга в дискотеката. Боят стана масов. Паникьосани и сащисани гости на заведението започнаха да бягат към изхода един през друг. Момичетата пищяха неистово. Охраната на заведението беше безсилна. Грую и четиримата му гардове налагаха и газеха всичко живо наред. Котвата така и не успя да идентифицира човека, който плесна приятелката му през гъза, затова ринеше всеки, който му се изпречи на погледа.

Като цяло, в епицентъра на конфликта, присъстваше една групичка от около седем-осем човека, също толкова едрички и облечени от горе до долу в черно, които даваха сериозен отпор на атаката на Груювата армада. Най-вероятно ръката, която хвана Захаринка за седалището, принадлежеше именно на някой от тези момчета. В чалготеката, вместо салфетки, започнаха да хвърчат зъби и кървища.

И докато екшънът беше в разгара си, изведнъж Грую Котвата се строполи на земята, без никой да разбере какво точно го събори. Пет секунди по-късно в дискотеката връхлетя цял батальон полицаи от 7-мо РПУ и командоси от НСБОП. Всички бяха натръшкани на земята и закопчани с белезници за отрицателно време. Целият бой трая не повече от пет минути, които обаче се оказаха фатални за един човек: Страшилището на Югоизтока — Грую Котвата лежеше в локва кръв, притискайки корема си с две ръце. Когато куките му ги извиха, за да му щракнат „прангите“, бликна обилна струя черна като катран кръв, а раненият само хриптеше и отваряше устата си като шаран на суша.

— Има наръган, къде е линейката? — провикна се едно от ченгетата по радиостанцията.

Две коли на Бърза помощ вече бяха пристигнали на мястото на инцидента. Медици оказваха първа помощ на пострадалите пред заведението. Две ченгета натовариха наръгания инициатор на мелето в едната линейка и заедно с една патрулка на буркани отпрашиха за „Пирогов“ с мръсна газ. Арестувани бяха около двадесет човека: четиримата бургаски бодигардове, десетина човека от вражеската групичка, както и няколко неутрални лица.

Грую Котвата издъхна в линейката на път за „Пирогов“. Кръвта, която загуби, се оказа достатъчна, за да го затрие. Бандитът се прости с този свят на 37-годишна възраст. В Спешното само констатираха смъртта му. Неизвестен към този момент извършител беше наръгал фатално с нож в корема Грую по време на боя в дискотеката.

Веднага след инцидента и акцията на ченгетата, всички задържани бяха откарани директно в СДВР, в отдел „Тежки криминални престъпления“. Към дискотеката бяха изпратени специализирани екипи за експертиза на място. Оръжието, с което беше наръган Котвата беше намерено веднага — сгъваем нож, с острие, дълго 12 см, лежащо в локва кръв на дансинга. Други ножове не бяха открити. Оставаше само да се извърши аутопсия на трупа на убития, за да се докаже, че именно с този нож е извършено престъплението.

В седем часа сутринта на следващия ден — девети декември, две хиляди и единадесета година — имаше уличено лице, което присъстваше сред задържаните на мястото на инцидента. На база на направените експертиза, аутопсия, свидетелски показания и снемане и сравняване на отпечатъци от всички задържани, мъж на възраст 41 години, с постоянен адрес в град София, беше приведен като единствен обвиняем по убийството на бат’ Грую.

Същата сутрин Мокрия се събуди към десет и половина в къщата на баба си в село Типченица, както правеше вече няколко месеца и си запали един джойнт. Излезе на двора, поразходи се малко и се замисли: „Бах мама му, писна ми да стоя тука. Ше ги еба тез мутри — и бургаски, и софийски, в какъв филм се вкарах заради тях! Въй, въй, въй…“. След което си допуши джойнта и се прибра, за да погледа поне телевизия на новия си телевизор. Пусна си телевизора и се натъкна на филма „Полицейска академия“. Оказа се, че по въпросния канал, целия ден щяха да излъчат всичките части на „Полицейска академия“ една след друга. Мокрия умря от кеф. Цял ден прекара пред телевизора, зяпайки въпросната комедийна филмова поредица и не спирайки да пуши трева.

Към седем часа привечер тотално му писна и превключи на БТВ, където попадна на централната емисия новини.

„… А сега отново към снощното убийство в дискотека в София. От мястото на събитието предава нашата репортерка Канна Рачева.“

„Има обвинен по случая с убийството на Грую Събев снощи в столична дискотека. Това е 41-годишният Александър Александров Александров от София, известен още с прякора Бате Сашко. Александров е криминално проявен, по неофициална информация заема ръководен пост в организирана престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотици, изнудване, склоняване към проституция, поръчкови убийства, отвличания, банкови и финансови измами и кражби на автомобили, действаща на територията на столичния квартал «Младост». Допреди пет месеца обвиняемият лежеше в следствения арест по обвинения в притежание на огромно количество амфетамини, но беше освободен под гаранция. Припомняме, че снощи, навръх осми декември, празникът на студентите, в дискотеката зад мен беше смъртоносно ранен при свада в заведението трийсет и седем годишният Грую Анастасов Събев, роден в Поморие, с адресна регистрация в Бургас, който също е сочен за лидер в престъпна наркогрупа, действаща в цяла Бургаска област, най-вече по курортите, прилежащи към региона. По неофициални данни Александър Александров — бате Сашко, е имал стар конфликт с наркомафията по морето, свързан с преразпределение на територии преди години. Отново към теб, Юксел.“

Докато гледаше репортажа, на Мокрия за малко да му се откачи ченето. След около пет минути се съвзе, беше застинал като статуя. На глас каза сам на себе си:

— Въй, маниак! Много съм са напушил, почват да ми са привиждат разни работи!

Загаси телевизора и си легна.

Да, точно така. Убиецът на Грую Котвата се оказа бате С., софийският душманин на Емилиян Валериев Кръстанов. Каква ирония на съдбата! Какво невероятно стечение на обстоятелствата! Съвсем естествено е, че Мокрия не можа да повярва, че това е истина и си помисли, че халюцинира. Дори в най-смелите му мечти през ум не му беше преминавала подобна мисъл.

* * *

Два дни преди трагедията с Грую от Поморие бате Сашко се намираше на старта на пореден алкохолно/кокаинов маратон, който за съжаление щеше впоследствие да се окаже пагубен за него самия. От известно време насам младосткият вариант на Котвата висеше по цял ден в кварталния пункт на известна българска казино верига, играейки по цял ден комар и наливайки се с водка. Доста често употребяваше разнообразни по количество дози кокаин. Съдържателят на пункта беше като негов личен прислужник: наливаше му питиета, дори му режеше салати. В пункта! Най-редовно му поръчваше проститутки, оставяше му ключовете от пункта и по цяла нощ се кръстеше и се молеше да си ги види отново на сутринта. Тотална вакханалия цареше във въпросното помещение денонощно. На всичкото отгоре, от време на време батко ви Сашко печелеше по някоя доста сериозна сума пари, я на хрътки, я на електронен футбол! На няколко пъти шефчето на пункта обмисляше да се хвърли от покрива на блок 215 — един от най-високите в квартала, цели двадесет и три етажа.

На сутринта на шести декември бате Сашко се събуди с махмурлук. След като се освести, звънна един-два телефона и се разбра с други двама-трима местни криминални субекти да се срещнат в популярна в квартала кръчма, за да хапнат по една шкембе чорба, след което да се насочат към казиното, където да прекарат останалата част от деня, играейки сварка, пиейки водка и смъркайки кокаин, под звуците на мощна, предимно популярно-фолклорна по стил музика. Познайте коя беше любимата песен на бат’ С. по това време! Естествено, че хитът „Заведи Ме В Дубай“ на фолк-русалката Шехерезада. Във въпросния ден, по негово нареждане, песента беше пусната десет пъти подред, затова защото бил спечелил залог на коефициент 10.00!

На сутринта на осми декември бате Сашко отчете присъствие от 45 часа в заведението. Състоянието му беше тежко, към безпомощно. Наоколо всичко представляваше тотална кочина. Беше останал сам. Нямаше и следа от аверите му, а шефчето го беше хванала липсата още предишния ден.

Със сетни усилия бате Сашко се прибра до готиния си апартамент, след което се свлече на леглото и заспа като пън. Осем часа по-късно беше събуден от телефонен звън:

— Ало, кой е, бе? — с глас от криптата промълви в слушалката бъдещия убиец на Грую Котвата.

— Жив ли си, бе, играч? — провикна се с такава сила, човекът, който се обаждаше, че на бате С. за малко да му се спука тъпанчето.

Обаждаше се Цецко Дружбенски, безмилостен столичен бандит, наемен бияч, двуметров, стокилограмов исполин, близък приятел на боса от „Младост“. Предишната вечер се беше появил за малко, но Сашето изобщо не помнеше.

— Абе, к’во си се развикал, бе, ненормалник! Берем душа в нас, не ме питай! — вече с разбираема интонация започна да говори бате Сашко.

— Довечера ше те водя в Дубай, батка!

— Какъв Дубай бе, ти побърка ли се?

— В Студентски, Шехерезада на живо, мой човек! Хахахаха, след един час идвам до вас да те взема, приготвяй се!

— А? Какво? — докато се опита да попита каквото и да било, бате Сашко просто чу как Цецко Дружбата само затваря джиесема.

Действително, след един час цяла тумба от петима бабаита се изсипа в дома му, вдигайки такава гюрултия, че цялата кооперация разбра за присъствието им. Батко С. изобщо не беше изтрезнял, но след една дебела линия бело започна да крещи неистово „Карай към Дубааааааааай, мама ти мръсна, проклетааааааа!!!!“.

Цялата група пристигна във фаталното заведение с един черен джип Порше Кайен и едно БМВ седмица, също черно, с черни стъкла, точно в 23:30, вечерта на осми декември. Навън беше кучи студ. Нямаше много сняг, но вятърът беше пронизващ, студен и бръснещ. Всички се изсипаха в заведението като стадо бизони, препускащо из прерията. Впоследствие, на няколко пъти през цялата вечер, погледите им се преплитаха с тези на горилите, дето седяха на отсрещното сепаре, а именно — „Бригада Бургас“ — Грую Събев и ко.

Точно след час и половина, в 01:00 ч. (един час, след като тампонът на Пепеляшка се е превърнал в тиква), дружбенско-младостката гвардия не приличаше на нищо човешко. Всички бяха толкова пияни и дрогирани, че бяха способни да изкоренят заведението и да го обърнат с главата надолу, ако някой им се изпречеше на пътя. За жалост, точно това щеше да се случи минути по-късно.

Наистина, бате Сашко беше този, който плесна по задника Захаринка от Царево. И да, наистина бате Сашко беше този, който наръга Грую Котвата смъртоносно в корема в онова епично меле. Всичко стана за броени минути. Толкова бързо, че трябва да се заснеме с камера и да се пусне на забавен кадър, за да се разбере какво точно се случи в онази мразовита декемврийска нощ. Каквото и да се каже и изпише, обаче, оттам нататък, фактите са си факти: Грую Котвата is dead, бате С. беше арестуван, уличен и приведен като единствен обвиняем по делото за убийството на Грую Анастасов Събев, роден в Поморие, с постоянен адрес в град Бургас…

Следващите месеци той щеше да прекара в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров“, докато чака присъда на първа инстанция от Софийски районен съд.

Два дни след като Котвата премина в отвъдното, Мокрия все още не беше осъзнал случилото се. Всъщност той беше дори забравил, че е гледал репортажа по телевизията. Така или иначе, не гледаше новини, вместо това докато седеше пред телевизора, циклеше предимно на „Хавай 5.0“ и тем подобни сериали.

На третия ден след убийството — 11.12.2011 г. Емилиян отиде до Ботевград, с цел да си напазарува цигарки, бирички и някои други нещица. Имаше някаква не кой знае каква, но все пак пара от дребните сделки с ботевградските пишлемета, които си взимаха по малко коз от него.

Влизайки в магазинчето, от което си купуваше цигари и пиене, Мокрия съвсем случайно забеляза едно заглавие на първа страница на вестник „24 Часа“: „Адвокатите на бате Сашко искат освобождаване под домашен арест, заради стари болежки в колената на клиента си“. Не съм сигурен дали Мокрия изобщо прочете заглавието. Това, което го втрещи бяха снимките на Грую Котвата и бате С. Впоследствие прочете и заглавието. Впоследствие видя и изданията и на другите вестници, като установи, че снимките на двамата висят на първа страница на всеки един брой на най-тиражираните ежедневници в страната.

Мокрия си купи по един вестник от всички, пет бири и две кутии цигари „Марлборо“ червено 100’s. Отвън имаше една маса с пейка, където нашето момче седна, отвори си една бира, изпи я почти на екс, отвори втора, запали си цигара и се оригна. След като се зачете, очите му заприличаха на американски палачинки. Не можеше да повярва. За него това беше някаква метафизична сюрреалистика, която не можеше да си обясни по никакъв начин. Как беше възможен подобен сценарий?! След като изпи всичките пет бири за двайсет минути и изчете всички статии по случая, Мокрия изчисли наум, че това, което е станало на девети декември вечерта в Студентски град в София, за него лично, е като осмица от 6/49, така да се каже. Душманите на Емилиянчо детронирани взаимно — единият в гроба, другият в затвора. Невероятно!

Мокрия погледна към небето и изкрещя, така че ако може да го чуят чак в София:

— Благодаря ти, Господиииииииииииииииииииииииии!

Една групичка младежи, намиращи се наблизо се стреснаха от крясъците на клетия бежанец с осмица от тотото и естествено последва резонният въпрос от тяхна страна:

— К’во си се развикал бе, ненормалник, да не си ударил шестица от тотото? Ше си крещиш у вас така!

— Чшш, пишлеме, туй ти ли си бе, лек? Извинявайте, ако съм ви стреснал, много съм щастлив, падна ми огромен камък от сърцето! — отговори Мокрия, разпознавайки сред компанията един от младежите, на които шиткаше домашна жожобица.

— Какво става? Да не ти е отпаднало някое дело? — любопитно започна да разпитва ботевградският тийнейджър.

— Нещо такова, даже по-добро, ама няма значение. Я да те питам нещо, така и така се виждаме.

— Кажи, батьо.

— Имам три кила трева, които трябва да ги продам веднага, наведнъж. На вас мога да ви ги дам по хиляда лева килото. Това прави по левче на грам. Ако го давате по десет лева грама, може да изкарате тридесет бона от тия кила. Какво ше кажеш? Такава оферта няма да намериш никъде в днешно време, особено тука по тия ширини.

Действително, офертата си заслужаваше. За тия пари, ако купувачите можеха да продадат всичкото това количество на дребно, печалбата щеше да се равнява на инвестицията по десет. Мокрия беше готов на всичко, за да се завърне в своето царство — „Младост“ 2, София. Чувстваше се прероден, вече осъзнал реалността и невероятното стечение на обстоятелствата, което работеше само и единствено в негова полза. Продавайки три кила от реколтата, означаваше, че ще има няколко хиляди лева и около едно кило остатък от ганджата, която отгледа. Невероятен капитал. Естествено, ако се беше заел сам да размята всичките кила на дребно, щеше да изкара огромна сума пари, особено при дефицита на марихуана по това време в столицата и постоянната и висока цена на улицата. Но за Мокрия най-важно беше, че се беше отървал наведнъж от два кръвожадни звяра, които даваха мило и драго да го намерят и да го убият.

— Я пак, колко кила викаш, пичага? — намеси се друго момче от ботевградската компания, което нямаше как да не чуе офертата на Мокрия, тъй като той изобщо не се притесняваше да говори открито пред цялата групичка от младежи.

— Три кила за три бона.

— Братле, нямам толкова пари в мене в момента, обаче мога да ти дам едно беемве петица ВАНОС, 91-ва година.

Мокрия настръхна, сърцето му заби като барабаните на Пийт Сандовал. Беемве петица беше меко казано страст за находчивия ни герой. След като се съвзе след краткия възторг, Емилиян успя единствено да попита:

— Работи ли?

Момчето с колата се усмихна, свали си ръкавиците и подаде ръка на Мокрия с думите:

— Давам ти гаранция за двигателя, обаче има проблем по ел. инсталацията и окачването, и накладките с дисковете трябва да ги смениш, заминали са. Има и козметични забележки по ламарините.

— Имаме сделка, лек! — с 25-каратова усмивка Мокрия стисна ръката на младежа, след което се присъедини към ботевградската групичка, и след като изпиха по още една бира, всички се запътиха към къщата на пичагата с „бумера“, за да огледа нашето момче бъдещата си автопридобивка.

Моментът, в който Емилиян видя бавареца за първи път не беше нищо друго освен любов от пръв поглед. Очите му се насълзиха. Колицата си беше екстра, със съвсем тънки забележки по ламарините, леко поочукана, нямаше кожен салон, но беше със супер яки джанти, оригиналните за модела. Лазурно синя на цвят, 150 конски сили, 520-ка инжекцион, бензин. Действително, на Мокрия щеше да му се наложи да продаде и останалото му кило, само за да осигури гориво за това зверче, ако мислеше да не й монтира газова уредба. Но нищо нямаше значение за него след момента, в който зърна возилото за сефте.

— Каква е хавата с ел. инсталацията? — попита Мокрия, палейки си цигара.

— Абе, едни клапани нещо показва, че са преебани, ама те си работят. Светят някои чекове. Вземи ключовете, запали я да видиш.

Мокрия моментално грабна шперца и се гмурна на шофьорската седалка. Завъртя ключа и след кратко колебание от страна на стартера, колата запали. Отзад излезе едно кълбо черен дим, а Мокрия натисна газта плавно. Оборотите си бяха наред, всичко по автомобила за Мокрия беше супер.

— Кога правим сделката? — с въпрос Емилиян потвърди съгласието си да вземе бавареца в замяна на 3 кила трева.

— Утре, ако си свободен — отговори без изобщо да се колебае ботевградският тарикат.

Речено-сторено. На следващия ден пред къщата на Мокрия пристигна един джип Лада Нива. Като го видя, нашият човек първоначално се сдуха, мислейки си, че това са куки и че момчето от ботевградската компания би могъл да бъде я „ухо“, я истинско ченге. Но като видя, че от джипа слизат само двама човека — въпросното момче и другият, когото Мокрия познаваше от преди това, се успокои и излезе на двора.

— Къде ще натоварим постата? — попита леко загрижено доскорошният беглец Емилиян Кръстанов.

— В багажника, няма грижи, тая джипка е на дядо ми, той е от горското. Няма да ни спре никой, повярвай ми. Щом и ние сме в колата и не се притесняваме, значи всичко е окей. Ако кажеш, бихме могли да прекараме и атомна бомба от твойта до мойта къща — все тая — съвсем спокойно отговори местният младеж с бартера.

Мокрия изкара два черни найлонови чувала, пълни с коз и ги натовари в багажника на нивата, след което се качи и се настани на задната седалка. Колата потегли и след петнадесет минути тримата пристигнаха в къщата с беемвето. Оказа се, че местният младеж, който изкупи продукцията на Мокрия, има и връзки в местния КАТ, както и познат нотариус, където за нула време, чрез фалшив договор за покупко-продажба и генерално пълномощно, прехвърлиха бумера на името на Емилиян Валериев Кръстанов.