Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (10) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Девета глава
Втора амфетаминова епоха: Апокалипсис

Ванчо и Мокрия много си допаднаха още след първата линия. Просто между тях имаше „химия“. За три часа изсмъркаха едно „топче за тенис на маса“. Изведнъж, от нищото, Мокрия се сети за Шуши:

— Фараон, къде е Шуши?

В този момент настана известен смут. Все пак докато Мокрия се криеше, неговият приятел Станимирчо беше понаебкал неговото „котенце“, отделно за това знаеха и Ванчо, и Едрия, а най-вероятно и целият квартал. Отделна история е, че освен Фараоновата, Шушката я бяха намушкали още никак не малък брой кожени саби, но все пак си беше конфузно. От цялата история на Фараона му беше най-криво за това, че вероятно повече нямаше да му се отдаде възможност да повтори гаджето на Мокрия, но някак си се примири, като все пак дълбоко в себе си таеше смътна надежда.

— Ми, звънни й, какво ме питаш мене. Да не съм й аз гадже? — заядливо му отговори Фараончето.

Тъй като нямаше телефон, Мокрия помоли някой от двамата да му услужи и се обади на изгората си. Шушанка много се израдва, като чу мекащия гласец на официалното си гадже и след известно време, тъй като в момента на обаждането се намираше в чужда компания, цъфна при Мокрия, Фараона и Ванчо. Двамата с Мокрия се награбиха директно и след като изсмъркаха по една линия се насочиха право към апартамента на Емилиян, за да наваксат пропуснатото през лятото и есента на отиващата си година.

И така, Мокрия си беше обратно вкъщи. Свободен, с едно кило трева, БМВ петица, надежден снабдител на прах, никой не го търсеше за убиване и всичко изглеждаше прекрасно. Само за следващите шест месеца той, Шуши, Едрия, Фараона, Ванчо и неговата приятелка унищожиха през носовете си умопомрачително количество синтетична дрога, като не правеха почти нищо друго. Амфурите плащаха с тревата на Мокрия, която по това време държеше до три пъти по-висока цена на дребно в сравнение със синтетиката. Изобщо, за метабригадата времето спря. И така до лятото на следващата година.

В един горещ юнски ден Мокрия получи писмо, че наследява тристаен апартамент в Бургас, след като негов роднина се беше споминал и Мокрия и сестра му стават собственици според завещанието. След около две седмици всички документи бяха уредени и нашето момче се сдоби с жилище в квартал „Лазур“.

След стеклите се обстоятелства малко повече от половин година по-рано за Емилиян нямаше заплаха да посещава черноморския град, след като Грую Котвата вече не съществуваше. Мокрия и сестра му пристигнаха в Бургас един ден преди апартаментът да им бъде прехвърлен. Тъй като и двамата си бяха прахосници и през ум не им минаваше да запазят имота или да живеят там. Още когато разбраха, че наследяват апартамент, Мокрия и сестра му се споразумяха, че ще го продадат и всеки ще прави с парите каквото си иска. Абе, умна работа!

И така, веднага след като уредиха документалната част и официално станаха собственици, двамата наследници се свързаха с брокерска фирма, която намери купувачи точно за три дни. Мокрия и сестра му продадоха апартамента на сравнително ниска цена и платиха на брокерите изключително тлъста комисиона. Бихме могли да оценим сделката им като неизгодна за самите тях. Но, в крайна сметка, както за Мокрия, така и за сестра му най-важно беше да получат преводи от по няколко десетки хиляди лева в банковите си сметки, тъй като наследството им беше паднало наготово, без всеки един от тях да е предполагал, че някой ден ще го притежава. И така, след една седмица Мокрия се върна в квартала и събра антуража си да почерпи. Метабригадата се събра в една беседка и се наизвадиха пакети, карти, банкноти, листчета, бири, цигари и т.н.

След като се почерпиха с „прахчета и храсти“, всички забоботиха един през друг.

— Не трябваше да продаваш цял апартамент, Мокър, ти си много тъп! — заяви Едрия. — Недвижимо имущество не се продава!

— Бреййй, голям професор ще дойдеш, бе, Едричък. Я, си пий биричката и недей да знаеш толкова! — скастри го набързо Мокрия и изсмърка още една линия.

— Сега какво ще правиш с парите? — попита любопитно Ванчо Мездрата.

— Ще изкупя амфетамина! — отговори Мокрия с ококорени очи и стиснати зъби.

В този момент всички избухнаха в смях и одобрителни възгласи, след което Мездренския попита:

— Кой амфетамин?

— Всичкия! — беше лаконичният отговор на Емилиян.

Три дни по-късно Мокрия, Шуши, Едрия и Фараона заминаха за Бургас с беемвето, придобито след наркосделката в Ботевград. Ванчо Мездрата остана в София, защото трябваше да работи и да върти амфетите. И така, Великолепната четворка пристигна на морето по обяд в един изключително горещ юнски ден, тъкмо в началото на летния сезон. Всеки един от тях носеше по една раница с дрехи, а във вградения сак за ски в беемвето на Мокрия, заедно с групата пътуваше торба, пълна с амфетамини, хапчета екстази и марихуана, достатъчни за поне пет години затвор.

Мокрия по природа си беше селяндур с първични потребности и ако трябва да бъде описан с една дума, то най-подходящата би била думата „простак“. Отделно, наркотиците му бяха унищожили каквито и да било амбиции да постигне нещо в живота, нямаше каквито и да било цели в перспектива, освен да консумира. Предимно наркотици и алкохол. Други по-специфични нужди у Емо Мокрия не се забелязваха. Единствената сфера извън дрогата, която будеше интереса на Емилиян бяха колите.

Нарко-бандата от „Младост“ 2 пристигна от София до Бургас за 2 часа и 40 минути, след като Мокрия беше решил да й даде газ като за последно по току-що откритата легендарна автомагистрала „Тракия“, за която беше характерно, че ще дава възможност на пътуващите да стигат от столицата до морето за три часа. По пътя четиримата конници на апокалипсиса не спираха да смъркат, да пият бири, да пушат цигари и трева и да слушат музика на нечовешко високи децибели. С дясната ръка Мокрия държеше волана, а с лявата размахваше пачка с пари през прозореца и рапираше в ритмите на звучащата дандания.

— Ееееей, пристигнахмеее! — провикна се Шуши, след като Мокрия спря, за да се изпикае, веднага след изхода от Бургас посока Созопол. — Къде отиваме сега? — бяха следващите думи на младостката пипирудка.

— Където си поискаме, котенце! — отговори баровски Емилиян и си запали една цигара „Собрание“.

Фараона и Едрия избухнаха в смях и започнаха да нареждат по адрес на приятеля им иронични коментари:

— Ееее, Мокър, Мокъъър, кога стана циганин, кога ти почерня гъзът! Хахахаха… — през смях изкоментира Фараона.

— Ти недей много да знаеш, че всичките тука на моите пари лежите! — контрира Мокрия.

— Дължиш ми двеста лева, цървул! Още не си ми ги върнал! — запя старата песен на нов глас Станимирчо.

— Оххх, Фараон, стига си ме занимавал с тез’ глупости! — приключи набързо спора Емилиян и заповяда на Едрия да начертае по една линия за „добре дошли“ на морето.

Следващите няколко дни четиримата прекараха на гости на един съученик на Мокрия в Бургас. Що се отнася до подземния свят в града от старата група на Грую Котвата не беше останал нито един човек, тъй като след убийството на шефа им всички дилъри и биячи се покриха заради последвалите проверки на прокуратура, полиция и ДАНС. На нашите хора от „Младост“ 2 дилъри не им и трябваха, тъй като самите те бяха донесли един кашон с дрога, достатъчна да задоволи нуждите на цял „Меден Рудник“ за един ден, а това означава наистина огромно количество „неща“!

Два дни по-късно Мокрия си купи моторна лодка, за която даде няколко хиляди лева. Същински граф от Монако! Каква инвестиция! Какъв нюх за печелившо влагане на средства!

Фараона, Шуши, Едрия и Мокрия се намираха в такъв наркотичен транс, че нямаха абсолютно никаква представа за реалност! Буквално не можеха да се ориентират кога е ден и кога — нощ. Филмът „Страх и отвращение в Лас Вегас“ е изключително бледа сянка на това, което представляваха четиримата.

И така, започна незабравимото лято на нашите герои по българското южно черноморие. Мокрия пръскаше по стотици левове на ден по къмпинги, барове, аквапаркове, плажове, ресторанти, партита и т.н. Черноморец, „Градина“, „Смокиня“, „Каваци“, „Арапя“, Ахтопол, Синеморец с кола, с лодка, пеша и т.н., и т.н. И така — цял месец. И какво мислите се случи след един месец? Ами дрогата свърши. И понеже, както споменах преди малко, разпространители на наркотици по южното черноморие това лято липсваха над нашите приятели надвисна като черен буреносен облак опасността да останат без така необходимите им препарати. Но тъй като, както е казал артистът, „Щом има бра̀шно — нема страшно!“, а именно, щом Мокрия притежава „финикийски знаци“, би трябвало проблемите им да бъдат решени лесно. И наистина, решение имаше, а и щом ставаше въпрос за дрога, Мокрия винаги започваше да разсъждава конспиративно, комбинативно и в повечето случаи — успешно.

След като проведе десет минутен разговор с Ванчо Мездренския по чисто новия си смартфон, за който даде хиляда лева (а впоследствие го ползваше най-вече, за да си чертае линии на дисплея му), Мокрия преведе известна сума пари по банковата му сметка. Два дни по-късно Емилиян получи есемес, с който го уведомяваха, че в клон на известна куриерска фирма в Созопол е пристигнала пратка за него от София, до поискване, за негова сметка, без наложен платеж. По това време нашето момче си печеше гъза на плажа на къмпинг „Смокиня“, докато Фараона и Едрия се пльоскаха в морето като малки деца, а спасители задяваха разкрепостената Шуши, която си вееше гъза наляво-надясно по плажа, само по прашки.

В рамките на точно четиридесет минути Мокрия отиде до Созопол и се върна с така лелеяната пратка от Ванчо Мездрата. И партито продължи! И така — още един месец! Дрога, парти, дрога, парти… До припадък!

Тъй като харченето на пари много се харесваше на Емилиян, а и по всичко личеше и че доста му се удава, не закъсня и поредната ултра перспективна инвестиция на Мокрия: още едно беемве! Същото като това, което караше към момента, но златисто на цвят, малко по-запазено и с много готини джанти — 20 цола! Жестоко! Поредната зашеметяваща покупка на нашето момче. Питате се „За чий хуй?“. Е, и аз се питам, но отговор не знам дали бих могъл да получа. Както и да е. Емо Мокрия вече имаше две беемвета петица и една моторна лодка! Старото беемве Мокрия паркира в Бургас, а с новото се бръмчеше нонстоп по обичайните дестинации, а именно плажове, къмпинги и т.н. Освен това нашето момче си купи и много гъзарска „кар“ аудио система от известна техно-верига и по този начин се лиши от багажника на колата си, защото усилвателят и субуферът към системата запълниха цялото място.

За останалите два месеца от лятото Емилиян направи още две поръчки на едро от Мездрата по куриер. Количествата марихуана, екстази и амфетамин бяха наистина големи. А Мокрия, Едрия, Фараона и Шуши изобщо не се затрудняваха с унищожаването на дрогата, използвайки собствените си организми. За около три месеца мозъците им наистина се изпържиха до неузнаваемост. Адекватни разговори помежду им трудно се провеждаха, а заниманията им си оставаха същите: друсане, пиене и обикаляне наляво-надясно без каквато и да било цел.

В една гореща нощ към края на август обаче се случи нещо, което щеше да извади Мокрия от летния му делириум и да го накара да прекрати нарко-ваканцията си скоропостижно.

В София, в апартамента на Мокрия в „Младост“ 2, избухна пожар и баба му едва не загуби живота си в пламъците, обхванали жилището и през нощта на 28-и срещу 29-и август 2012 година, като причината за пожара така и не беше изяснена след потушаването му. Пожарникарите спасиха клетата женица, но апартаментът претърпя сериозни поражения. Цялата покъщнина изгоря, а стените и таваните придобиха катраненочерен цвят.

Мокрия беше принуден да се завърне в София след бедствието и да се погрижи за баба си и за изгорялото и жилище. Отрезвен от проблемите, които го сполетяха, той организира приятелите си и гаджето си и един ден по-късно заминаха за столицата. Фараона яхна старото беемве на Мокрия, без книжка, очакващ присъда и с умопомрачителна концентрация на забранени вещества в кръвта си. Едрия се качи при него, все едно щеше да го опази, ако бъде спрян от ченгетата. Мокрия и Шуши закараха лодката, която си купиха в началото на лятото, в един къмпинг и помолиха концесионерите да я приберат в един склад, тъй като им бяха познати, след което също отпрашиха за София с другото беемве. Преди да тръгнат, Емилиян влезе в една банка в Бургас, за да провери състоянието на сметката си. След като служителката, която проведе справката, му показа цифрата, нашето момче застина като восъчна статуя и само очите му мигаха като на анимационен герой. Мокрия не можеше да повярва и помоли служителката да провери отново. След повторната проверка се оказа, че грешка няма. След проста аритметика, Емилиян Кръстанов установи, че за последните три месеца е профукал повече от трийсет хиляди лева!!! Машала, ефенди!

Нашето момче излезе от банката като насран, а краката и ръцете му трепереха. Качи се в колата, запали си цигара, и след като нареди на Шуши да му начертае една линия, даде мръсна газ и се качи на магистралата, изчезвайки към почервеняващия от залеза хоризонт.

В София листата на кестените вече бяха започнали да окапват и лека-полека градът отново придобиваше претъпкания си, сив и мръсен урбанистичен дух, след като лятото започваше да отстъпва мястото си на настъпващата есен. В квартала почти нищо не се беше променило през лятото. Единствените промени бяха поредните няколко нови блока, полузаконно построени в няколко бивши градинки и детски площадки. Като споменахме блокове, в този на Мокрия, един апартамент беше опустошен след битов инцидент, предизвикал пожар. Това беше апартаментът на бабата на нашия герой и сега именно той беше човекът, който трябваше да се погрижи за основния ремонт, който се налагаше да бъде извършен в най-скоро време, за да може бедното бабе да се прибере.

Мокрия беше израснал в този апартамент. В същия блок имаше приятели, с които е ходил на детска градина и са били съученици. Повече от половината му живот беше преминал там, а и официално все още живееше там. След като беше осъзнал колко пари е профукал през лятото, Емилиян леко се притесни и се замисли какво ще стане, след като и последната стотинка от имането му свърши. Когато му преведоха сумата от апартамента в Бургас, нашия се беше заканил, че повече никога няма да работи (сякаш беше наследил един милион долара!), обаче мисълта, че скоро ще трябва да си търси работа, започна да се прокрадва в дрогираното му съзнание все повече и повече. „Трябва да измисля нещо, трябва да намеря още парички. Тези, дето имам, ще свършат, мамка му…“ не спираше да си мисли Мокрия и гневно пушеше цигари и смъркаше амфетки, докато с Шуши пътуваха към Шопландия.

На следващия ден, след като нашите герои вече бяха пристигнали и огледали щетите по апартамента, Мокрия взе изключително „мъдро“ решение:

— Ще направя основен ремонт и ще продам този апартамент! — сподели той пред приятелите си.

— А къде ще живееш бе, копеле? — с недоумение попита Фараона.

— Ще отида да живея при баща ми. С паричките от апартамента ще стартирам бизнес!

— Бизнес? Какъв бизнес? — продължаваше да разпитва Станимир с още по-голямо учудване.

— Ще отворя заведение — тропна по масата Мокрия и изпи почти на екс една „Загорка“, след което се оригна и смачка кенчето от бирата.

Докато бяха на нарко-ваканция на морето, Мокрия се беше запознал с някакъв тип от Бургас, който му разправяше, че имал верига от пекарни, които били част от някаква франчайз схема. В самите пекарни, произвеждали тестени закуски в конвектомати, като продукцията се доставяла в полуготово състояние в обекта, след което за броени минути се изпичала и се продавала на място.

На Мокрия му беше минала през главата идея да отвори подобен обект в София, тъй като до този момент подобни пекарни съществуваха само в Бургас, но преди да стане пожарът в „Младост“ 2, не се беше замислял задълбочено по този въпрос.

Сега идеята да отвори заведение, се превърна в основна амбиция и цел на Емилиян. И наистина, още на следващия ден нашето момче се захвана да ремонтира апартамента на баба му, който впоследствие щеше да бъде „шитнат“, а парите — инвестирани в бизнес!

Едрия и Фараона се хванаха да помагат на приятеля си. Тримата не спираха да смъркат и да шпакловат стени и тавани една седмица. След още една, жилището придоби нов облик. Мокрия, Фараона и Едрия наистина се постараха и постигнаха много добър резултат. Апартаментът беше ремонтиран изцяло и нямаше и следа от бедствието, сполетяло го двайсетина дни по-рано. Липсваше обаче каквото и да било обзавеждане. Както споменах по-рано, всичко изгоря в пожара и беше изхвърлено.

И така, Мокрия се свърза с брокерска къща и пусна апартамента на баба си за продажба. Самата му баба се съгласи, след като внукът й обясни, че ще започва бизнес и й обеща да й купи гарсониера, която да замени тристайния и апартамент в „Младост“ 2 и където женицата да изкара спокойно старините си. Жилището се продаде изключително скоропостижно, защото в „Младост“ търсенето бе огромно, въпреки нереално високите цени. Емилиян също успя да се възползва от тези цени и взе добра сума за панелното жилище на баба си. Две седмици по-късно той купи гарсониера на възрастната женица в „Люлин“ и буквално я заточи там с малкото й оцелели вещи и известна сума пари.

Без да губи излишно време Мокричкия се свърза по телефона с бизнесмена с пекарните от Бургас и му обясни, че има пари, които би искал да инвестира в обект от неговата верига в София. След кратки преговори двамата се разбраха за среща в столицата, където да начертаят бъдещия им съвместен бизнес план. Бургаският баровец щеше да пристигне в София два дни по-късно за някакъв семинар на франчайз компаниите в България и обеща да се обади на Мокрия, след като срещата му приключи.

Така Емилиян Кръстанов скочи с главата надолу в бурното море на частния бизнес, без да проучи почвата и без да си направи каквато и да е сметка, що се касае до възвръщаемостта на инвестицията, която му предстоеше да направи.