Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (2) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Първа глава
Бог дал, Бог взел

Беше пролетта на 2011. Едрия и Фараона се бяха излегнали мързеливо на фотьойлите в хола на Едрия и пушеха цигара след цигара. Само т’ва не ги мързеше да правят. Гледаха няк’ъв супер глупав сериал по Фокс Лайв, а сами по себе си гледаха тъпо. Изведнъж с гръм и трясък нахлу Мокрия и се провикна:

— Ч’ко ста’а, е, Бийвъс и Бътхед, ухахахаха! Айде ставайте, бееее, мърди такива!

— Къде ще ходим, бе? — незаинтересован избоботи Фараона.

— На разходка! — отвърна Мокрия.

— К’ва разходка в тая жега, бе? Само ми дай малко мръвчица и нема да мръдна от нас, тъпак — намеси се Едрия.

Мокрия се ухили ехидно и директно контрира своя приятел с въпроса:

— А за амфурки ще си размърдаш ли дебелия задник, а?

— Ооооо, амфурки! Докъде? — скокна Фараона, наподобявайки дете, което се радва, че ще ходи на зоологическа градина.

— Камбаните.

— С кой па имаш среща там? — заразпитва Едрия.

— Ще видиш. Ай, скачайте. Ааа, а парички дайте за газчица, че нямам са в мене.

— Еее, Мокър, ще те еба у муфтата скапана!

— Стига хленчи пък ти, беее! И дай една цигара.

Излязоха точно след пет минути. Качиха се в таргата на Мокрия и потеглиха с мръсна газ през прашните улици на „Младост“. Когато пристигнаха, той нареди на Едрия и Фараона да го изчакат в колата.

— Тоя, Мокрия, пак нек’ва далавера ше пра’и, ше го еба в наркомана.

— Абе, той амфурки да изкара, па не ме интересува к’во ше пра’и — потриваха ръце двамата, докато чакаха.

След пет минути Мокрия се върна. Носеше един черен найлонов плик. Влезе в колата и подхвърли плика на Фараона. Каза му:

— Ай, чертай!

Размерът на плика и неговото съдържание можеше горе-долу да се сравни с размера на баскетболна топка. Едрия и Фараона с влажни очи гледаха пакета и след като се спогледаха, го отвориха. Това, което видяха вътре беше огромна буца от бяло-жълтеникаво прахообразно вещество, излъчващо силна миризма на наркотик от т.нар. амфетаминов тип. След кратко заставане от тяхна страна, Фараона и Едрия изпаднаха в невиждана еуфория. Кефеха се като на един милион лева.

— К’во е т’ва, бе, копеле, лелее, ше има да шмъркаме до Нова година! Малеее, лелееее, ох! — джафкаше Фараона.

— Фараон, начертай ми двайсет линии, ше ти еба путката лелина!!! Откъде тая скала, бе, тарикат бургаски? — намеси се Едрия.

— Копелета, нема такъв филм като тоя от снощи! — започна с разказа си Мокрия.

— К’во е станало, бе, откъде тая буца? — развълнувано заразпитва Фараона.

— Отивам снощи на среща с бат’ Сашко да му дам едни парички и гледам в далечината син бус. Приближавам се още малко и гледам ебати хайката, копелета: 4–5 патрулки, бус, нива и… на бате Сашко мерцедеса. След 2 секунди гледам как 2 куки мъкнат бате Сашко с белезници. Оттам газ, с ебати кордона, момче: патрулки, буркани, бусове, путки майни. Имах нек’во предчувствие обаче, че бат’ Сашко е изхвърлил нещо на нащо местенце в гората. Отивам, разръчках малко и е тая буца ме блъсна в челото.

В тоя момент Едрия и Фараона бяха вече толкова надрусани, че едва ли слушаха изобщо Мокрия. От носовете им падаха буци амфетамин и зелено-кафяви съсиреци. Каквото и да се беше случило, те притежаваха солидна буца тежък наркотик, който им осигуряваше минимум 10 годинки на топло. Следващите няколко дни преминаха в невиждано наркобезвремие. Тримата не правеха нищо друго, освен да поглъщат огромни количества дрога и да обикалят по Витоша с потрошената кола на Мокрия. За 4 дни тия трима хубавци бяха изконсумирали над 100 грама амфетамин. Количество, което би се опънало дори на медико-феномена Ози Озбърн. С пословичната си показност Мокрия стана известен на целия квартал с притежаваното от него количество амфетамин.

Гаджето му — Шуши, която и без това не притежаваше какъвто и да бил интелект, съвсем забрави да говори. Само смъркаше и правеше френска любов на Мокрия. Когато не беше с него, правеше тези работа, на когото й попадне.

Всичко изглеждаше прекрасно до един момент. Пет дни след акцията на Софийско градско бате Сашо беше освободен под гаранция. Въпросният зевзек беше тоталният хегемон и властелин на търговията с амфетамини, хероин и марихуана във всичките части на „Младост“ през последните няколко години. Изключително безскрупулен и безмилостен гигант, с когото Мокрия имаше неблагоразумието да се забърка в опитите си да си подсигури редовно и качествено снабдяване на гореспоменатите забранени субстанции с цел задоволяване на собствени нужди. Новината за пускането на бате Сашо под гаранция не стигна до ушите на нашите герои и те продължаваха да консумират жадно така лелеяното наркотично облъчване. Чертаейки поредната огромна гъгрица, Мокрия чу телефона си да звъни. Онова, което видя изписано на дисплея, накара младосткия келеш да онемее и да изтрезнее напълно точно за една секунда. Търсеше го бате Сашо.

— Ооо, бате Сашко, как си? Миналата седмица дойдох на срещата, ама теб те нямаше — заобяснява се с пресипнал глас Мокрия на принципа „Гузен негонен бяга“.

— Къде си, Емчо? — студено отговори с въпрос бате Сашко.

— Ъъъ, миии… на бачкане съм.

— Ей, са ше мина да те видя.

— Ама чакай, в движение съм.

— Добре след бачкане ще те чакам у нас.

Това бяха последните думи на бат’ Сашко, преди да тръшне телефона.

— Е, са си еба майката! — изпсува с половин уста Мокричкия.

— К’во бе? — изпаднал почти в несвяст избоботи Едрия.

— Бате Сашко е навънка! — с треперещ гласец измънка Мокрия. — Трябва да си начертая една черта, за да се успокоя.

След като смръкнаха поредните линии Едрия и Фараона побързаха да се приберат и да накарат Мокрия да разбере, че с цялата тая гадост ще трябва да се оправя абсолютно сам.

Обаждането от бате Сашко накара Мокрия да се поинтересува колко е часът за пръв път от няколко дни. Към седем вечерта се запъти с треперещи пищялки към блока на бабаита, който току-що беше напуснал следствения арест. Бате Сашко живееше в луксозна кооперация в горната част на „Младост“. От огромния балкон се виждаше цяла Витоша. Излегнал се на дивана, босът си бъркаше в носа и гледаше новини. Звънецът иззвъня и бат’ Сашко се запъти към вратата.

— Влизай, мойто момче! — с ехидна усмивка мутрата покани Мокрия вътре.

— Оооо, бат’ Сашко, как си? Не съм те виждал една седмица, к’о ста’а? — измърмори Мокрия с нотка на страх в гласа си.

— Мокричък, да си бъркал в кацата с меда, докато ме нямаше?

Кацата с меда беше кодово наименование на една дупка в гората при Камбаните, в която бат’ Сашко оставяше предварително платени пакети със съмнителни съдържания, които Мокрия отиваше да взима оттам. Точно в тази дупка Сашко беше заровил онази голяма торба с амфети, която за пет дни тримата наркоси Мокрия, Фараона и Едрия бяха преполовили предимно консумирайки. Мокрия излъга Фараона и Едрия, че е намерил пакета на мястото на задържането на бат’ Сашко.

— Не съм бъркал, бате Сашко… аз ъ-ъ… не съм те виждал една седмица… — взе да се обяснява Мокрия.

— Виж сега, моето момче, тая дупка на Камбаните я знаем само аз и ти. Ти мене на малоумен ли ше ме прайш, бе?!

В този момент огромна доза гняв обзе за части от секундата бате Сашко и той стовари два-три супер тежки крошета в лицето на Мокрия. От веждата, носа и устата на злощастника бликна кръв, а бате Сашко се разкрещя:

— Скапан боклук, тая торба, дето изчезна от дупката, струва десет бона. Или ми носиш парите утре на Камбаните, или ми връщаш пакета, който тежи точно шест’отин и петдесет грама, или те копам предварително разчленен в ей тая скапана дупка, в която ти бръкна, нещастник малък!!! Ясно ли е?! Разбрахме ли се?

Мокрия не можеше много-много да говори, тъй като устата му беше разбита. Бате Сашко от своя страна нанесе още един-два шута в ребрата на Мокрия, след което просто го изхвърли от апартамента си като чувал с боклук.

Нашето момче се запъти с почти насрани гащи към апартамента на баба си, който обитаваше от малък. След като се прибра, наложи найлонов плик, пълен с ледени кубчета върху бушоните под очите си и заразмишлява как да се отърве от „тая ситуация левашка“. Мокрия не разполагаше с кой знае какъв умствен потенциал, но това не беше по рождение, а беше придобито (или по-скоро изгубено) с течение на годините, през които беше развил тоталната си наркозависимост. Това обаче не му пречеше да притежава изключително голямо самочувствие. Той твърдеше, че има най-хубавата работа (разкарваше авточасти от понеделник до събота за 500 лв. на месец), най-хубавата жена (тотален урод — кожа и кости, абсолютна нарко-нимфо-клептоманка, която му изневеряваше постоянно с целия квартал) и най-хубавата кола (Сааб 9000 от 91-ва с изгнила ламарина и пробит от цигари плюшен салон). Освен това той самият се имаше за най-умния, най-хитрия и най-големия гангстер. Самочувствието му обаче не беше обезпечено с каквото и да било покритие.

И така, нашият човек заразмишлява върху чисто новия проблем, който му се беше стоварил на главата. Само че нито можеше да даде на бате Сашко петстотин и петдесет грама амфетамин, тъй като имаше не повече от двеста, а още по-малко можеше да намери десет хиляди лева. Десет хиляди лева? Та той не беше виждал на едно място повече от петстотин!

На първо време, това което измисли Мокрия, беше да си начертае една линия, за да му дойде конспиративната мисъл. Извади едно пакетче, натроши една буца на едри парчета и направо си ги внедри в малкия кръг на кръвообращение през дясната си ноздра. Запали една цигара и отново се опита да мисли. Решението пред него беше едно: да избяга колкото може по-далеч от „Младост“, че и от София и да не се връща скоро.

И така Мокрия взе крайното решение да „пали джапанките!“ Побърза да се обади на гаджето си.

Шуши чу телефона си да звъни. Последователно извади първо от вагината си поредния член, който поемаше, а после и телефона от чантичката си.

— Ало… — съвсем без каквото и да било притеснение прозвуча гласът й.

— Котенце, къде си? — попита Мокрия като пълен балък.

— Ами… при баща ми.

— Кога ше си идваш?

— Емиии, след два часа — каза Шуши, намигвайки на младежа, когото задоволяваше сексуално (а специално този го виждаше за първи път).

— Айде, ше те чакам в нас — нервно изръмжа нашето момче.

Шуши представляваше безподобно олицетворение на понятието безсмислено съществуващ човек. Първо: не приличаше на нищо. Второ: друсаше се повече от самия Мокър и трето: крадеше повече, отколкото се друсаше. Клептоманията беше нейно вродено и хронично заболяване. Гепеше каквото й попадне. Мокрия, от своя страна, беше толкова наивно момченце, че просто целият квартал му се чудеше на акъла как може да държи такова вредно същество в гащите си.

След 3 часа Шуши се появи в дома на Мокрия.

— Айде, ма, къде ходиш, ма?! — учтиво я прие в стаята си човекът е влажен прякор.

— Ай’, събличай се и лягай тука! — нареди й е генералски маниери Мокрия.

Шуши някак си машинално и, както се казва „по дифолт“, изпълни командата и разтвори кокалестите си краци. След две минути и половина вече и двамата пушеха цигари (или по-скоро споделяха една, защото нямаха пари за повече).

— Трябва да изчезнем оттука — започна да се обяснява Мокрия.

— Що? — попита Шуши.

— Така!

— Направи ми една чертичка.

— Добре — съгласи се Мокрия и зачерта ивици от жълтеникав прах.

След това каза:

— Заминаваме за Бургас.

— Кога?

— Възможно най-скоро.

— Е, нали вече ходихме до морето, откъде да намеря още пари?

— Вземи от баща ти.

— Е, ти нямаш ли?

В този момент Мокрия получи есемес. Съобщението гласеше следното: „Utre v 20:00 4asa idvam do vas. Ti me 4aka6 s 650 ili 10000. Ako te nqma, 6te te namerq, ako trqbva I v Sibir! Celuvki — bate S.“

— Шуши, нещата са изключително сериозни. Не можеш ли да намериш двеста-триста лева? — в паника започна да заеква Мокрия. — Аз в Бургас ше завъртя остатъка от буцата и ще имаме парички.

— Абе, ти луд ли си, бе? А к’во ше друсаме? Ти нормален ли си?

Крясъците на Шуши бяха терминирани от два изключително звучни шамара, които Мокрия стовари върху изпъкналите й скули.

— Ей, путко тъпа, ти не разбираш ли, че бате Сашко е навънка! Търси ми десет бона ма, кифло!

— Бате Сашко е навънка? — едва измънка Шуши.

— Да! Навънка е! Чети! — Мокрия завря телефона си в лицето на Шуши и после й удари още един шамар.

— Ма, ти за т’ва ли искаш да заминаваме? — ни в клин, ни в ръкав попита дрогираната тийнейджърка.

— Не, за да те водя на спа процедури. Само че ако не заминем, ще спиш до мене, докато свърши светът. На два метра под земята.

— Ооо, мило, не знам, оправяй се. Аз пари нямам. Няма и откъде да намеря.

— Да ти еба майката! Изчезвай!

Мокрия директно натири Шуши. Тя само това чакаше и отиде при едно от другите си десетина гаджета, с когото се отдаде на страстни полови ласки до ранните часове на идващата сутрин. През това време Мокрия изсмърка близо един грам амфетамин, умувайки как да скалъпи някакъв скромен бюджет, за да замине за Бургас, където живееха родителите му и където се налагаше да се покрие за известно време.

По принцип Мокрия нямаше навик да мисли в перспектива, да чертае планове за бъдещето си (имаше навика да чертае линии от амфетамин). За него беше важно да подсигури деня си с десетина бири, една кутия цигари, минимум един грам амфетамин и още толкова марихуана. Сега обаче пред него на дневен ред стоеше нуждата от пари в брой. Поне за гориво до Бургас. След като остана разочарован, провеждайки няколко телефонни разговора (от телефона на баба си, понеже беше изчерпал лимита на своя), пред Мокрия не оставаше никаква друга възможност, освен да се примоли на Едрия и Фараона. А това упражнение не беше провел досега само защото през последните месеци им беше задлъжнял достатъчно.

Едрия и Фараона по принцип навсякъде вървяха в комплект. Където беше единият, там беше и другият. Въпросните индивиди представляваха едни карикатурни образи с елементарни потребности. И двамата — двайсет и девет годишни девственици. Едрия не обичаше да работи. По цял ден спеше, ядеше и пърдеше. Друсаше се доста, но само когато има (винаги имаше). Мързелът му беше по-силен от абстиненцията. Най-важното нещо в живота му беше да има цигари и ядене, по възможност блажничко с повечко месце. Фараона, от своя страна, работеше по цял ден почти за без пари. Неговите нужди бяха почти същите, като прибавим и бира. Много бира (Едрия също се наливаше с много бира). Без бира, цигари и амфетамин се чувстваше безсилен и никому ненужен.

Същата вечер Фараона и Едрия се бяха излегнали мързеливо в хола на Едрия и, естествено, гледаха „Фокслайв“, пиейки бира, пушейки цигари и, от време навреме, оригвайки се. Звънецът иззвъня и Едрия се запъти лениво и безразлично към входната врата. Мокрия връхлетя като природно бедствие в хола. Домакините даже нямаха време да се зарадват, задето им пристига поредната порция „амфурки“.

— Копелета, дайте няк’ви пари, че си еба майката! — пропищя изнемощял Мокрия.

— Да не свърши буцата, бе? — с нотки на паника попита Фараона.

— Бате Сашо — недвусмислено кимна влажния наркодарител.

— Аааа, Мокър, оправяй се, ше те еба у звездата — равнодушно се намеси Едрия.

— Така ли? А докато ви дрогирах перманентно в продължение на един месец ви беше добре, нали? Я, да видим! Общо само вие двамата с Фараона сте ми издрусали сто грама. По двайсе лева на грам, т’ва прай… абе, по хиляда лева вадете веднага, ако ви ги смятам по реалните цени, бе. К’во се пра’ите, бе, майка ви д’еба! Аре, дайте сто-двеста лева да се покрия за малко в Бургас, бе, тоя ше ме обеси на червата ми. Другата седмица ше ви ги изпратя по пощата.

Едрия и Фараона изпаднаха в почти шизофреничен и някак си зловещ смях, но на Мокрия хич не му беше до хумор:

— Фараон, копеле, ще ти дам чисто нова скоростна кутия за Фиат Браво 98-а година, в кутия, с гаранция, всичко. Това може би ще ти помогне да спреш да тръгваш назад, като включиш на първа, а?

— К’во ше ми пробутваш пак бе, брато? Нали ти знам офертите! Ти пържиш! — с недоверие, но видимо заинтересован, промълви Фараона.

— Ако не ми вярваш, ела, ще ти покажа. Петстотин лева струва в магазина, аз ти я давам за двеста и не съм те виждал! Ако искаш.

— Аре да я видим, тогава! — подмамен се съгласи младосткия гамен с титла на египетски владетел.

Мокрия действително превозваше в служебната си баничарка скоростна кутия за Фиат Браво 98-а г. досущ като Фараоновия, но тя си беше на сто процента служебна стока. Мокрия трябваше да я достави на шефа си в магазина, в който работеше. Слязоха долу и Мокрия отвори багажника. След като Фараона се убеди в наличието на въпросния артикул, започна да задава въпроси, тъй като действително изпитваше крещяща нужда от нова скоростна кутия, в случай че иска да пусне отново в движение разбитата си кола.

— И т’ва са откъде е? От магазина?

— Да бе, идиот! Не виждаш ли, че е чисто ново, с кутия, с всичко! Двеста кинта. Аре бе, копеле, трябват ми спешно!

— Добре бе, копеле, ще ти дам двеста лева, назаем. Ма, тая кутия не я искам. Ще седи в мене обаче, докато ми върнеш кинтите. Ама след една седмица си ги искам!

— Абе, няма проблеми, бе! Днес какъв ден е? Вторник! Значи другия вторник ги имаш! Но кутията ще ти я дам довечера — изнагля Мокрия.

— Е, тогава довечера ше ти дам парите, копеле — контрира го Фараона.

— Абе, Рамзес, чуй много внимателно как стоят нещата. Трябва да отчета двеста лева на шефа от едни накладки и дискове (б.а. — които си беше купил един лош тип от квартала за мерцедеса си, а Емилианчо беше изхарчил за пиене и екстри). Тогава той ще ми даде четиристотин лева от заплатата ми, а аз ще ти върна двестате кинта. Даже двеста и петдесет ще ти дам, щото си пич. Айде моля те, де! — почти гърчещ се молеше Мокрия, а иначе офертата му си беше чиста пържилка.

— Офффф, Мокър, много си тъп, копеле. Айде ще ти дам двеста лева Другият вторник, обаче, ми ги връщащ щото са ми за море. Аре, не съм ходил на море от три години, брато. Обещай ми! — балъшки се подхлъзна Фараона.

— Обещавам! — изкрещя мокрия тарикат, все едно беше на клетва в казармата.

— Правиш голяма грешка! — намеси се пророчески в разгорещения пазарлък Едрия.

— Млъкни бе, Едричък! — провикна се Мокрия.

След не много дълго продължили преговори, Фараона беше предал в изключително нерентабилните ръце на Мокрия двеста лева от личния си бюджет, възлизащ на точно двеста лева (или с други думи — всичките си пари). Картинката беше следната: Едрия спукваше Фараона от ебавки (меко казано), а Фараона, вече осъзнаващ допуснатата от него „голяма грешка“, се наливаше, уж успокоително, с мастика и постепенно изпадаше в алкохолен делириум. Примесен с количеството амфетамин, с което Мокрия почерпи Фараона в знак на благодарност за ратифицирането на устния договор, който двамата постигнаха и имащ за цел да финансира Мокрия с двеста лева в брой, състоянието на Фараона започна да наподобява състоянието на дрогирана маймуна.

Мокрия, от своя страна, вече стягаше багажа за Бургас. Освен това, усилено се опитваше да се свърже с гаджето си. А неговото гадже беше толкова тъпо, че съм сигурен, че не знаеше дори кога е рожденият й ден. Въпросната мърла беше заспала в нечий апартамент след прекарани петдесет-шестдесет часа в безсъние и безразборен sex. Батерията на телефона й беше паднала по-бързо от първата пишка, която бе приела последната седмица. Мокрия напразно се опитваше да се свърже с нея. Дрогиран, той се разкрещя:

— Майка й д’еба на тая кучка! Не мога да я чакам! Тръгвам сам! Ебал съм й майката!

Така и никой в квартала не разбра как е възможно Мокрия да е толкова тъп, че тази малка, уникално проста дрисла да го задържи толкова дълго. Както и да е, такава беше реалността. Един без друг не можеха. Разликата беше в това, че Шуши можеше и с по пет-шест наведнъж.