Константин Рашков
Нарко-маневри София — Бургас (13) (Греховете на Мокрия, Едрия и Фараона)

Дванадесета глава
Кирчо от острова

Мина повече от месец след показните арести в „Младост“ 2. Шуши се изпари след скандала и с Едрия, но това и друг път се беше случвало. Едрия пък остана абсолютно сам в ежедневието си. Единственият му приятел в онези дни беше кучето му. Един ден, докато го разхождаше в градинката пред тях, на нашето момче му направи впечатление, че двама цигани сноват между етажите на блока му и седна на пейката отпред, за да разбере какво точно правят мургавите субекти по стълбите във входа. На Едрия му беше трудно да види какво точно се случва, но разбра със сигурност, че мангалите мъкнеха по стълбите някакви неща, увити в черен найлон, но не слизаха до долу, а се губеха някъде между етажите на високия 13 ката дипломатически блок номер 216 в столичния ж.к. „Младост“ 2. След като изпафка една цигара, на Едрия му се доспа и реши, че не се случва нищо кой знае колко интересно покрай въпросните циганета и се прибра, качвайки се до тях с асансьора.

След като се прибра Едрия директно си легна и заспа. Откакто аверите му заминаха на „гурбет“ и нямаше амфетки на Едрия често му се случваше да спи. И то по няколко дни без да се буди. Този път не се стигна да изпадне в летаргия и Пухкавкия се събуди около полунощ. Понечи да си запали цигара, но уви — от тютюна беше останала само кутийката. На Едрия обаче много му се пафкаше и реши да отиде до денонощния магазин, за да зареди. Излизайки от апартамента си, Едрия чу някакъв шум. Промъкна се тихо и незабелязано до стълбището на входа и видя, че някакви фенерчета светят. Отделно забеляза движещи се сенки. „Какво става тука бе, т’ва да не са ония мангали от вчера? Крадци ли са, к’ви са?“ помисли си нашия човек и се скри зад едно пано с фикуси на дванайсетия етаж. Точно след трийсет секунди Едрия ясно видя как двама души носят някаква плоскост, увита във вестници, надолу по стълбите. След като субектите слязоха на долния етаж, Едрия се протегна и натисна ключа за стълбищното осветление на входа, след което викна и асансьора, и пак се скри зад паното. В следващия момент само се чуха бързи стъпки надолу, а след още няколко секунди се чу тряскането на външната врата на входа. Едрия изчака още три-четири минути, скрит зад фикусите и след като се убеди, че натрапниците са напуснали блока, излезе иззад паното и се затича надолу по стълбите.

Два етажа по-надолу, а именно на деветия, Едрия видя, че в една ниша между стената и стълбището, са наредени една върху друга десетина плоскости, увити в найлон и хартия, досущ като тази, която преди малко мъкнеха мангалите по стълбището. Без изобщо да се бави, нашия разкъса хартията, и в следващия момент застина с отворена уста и ококорени очи. Плоскостите се оказаха картини. Ръчно рисувани цветни картини с рамки. Тъй като Едрия нищо не разбираше от изобразително, а и от каквото и да било изкуство, нямаше как да знае дали тези предмети имаха някаква стойност, но имайки предвид, че преди малко беше направен опит да бъдат откраднати, Едричкия прецени, че всъщност картините най-вероятно са ценни. В следващи момент стълбищното осветление отново се задейства и нашият приятел набързо се прибра обратно у тях, за да прецени какво да прави след видяното минути по-рано.

Сновейки напред-назад из хола Едрия се чудеше какво да прави. Пушеше му се зверски, но го беше страх да излезе, за да не се натъкне на крадците от входа. И докато се разхождаше из апартамента и си гризеше ноктите, изведнъж лампичката на Едрия светна: „Кирчо от острова!“ — възкликна той и грабна джиесема.

Кирчо от острова беше добър приятел на цялата „мета-бригада“ от квартала и съученик на Фараона. Мускулест, стокилограмов, изключително опасен тип, ултрас от звеното на агитката на един от най-големите футболни клубове в България. Иначе, по образование — инженер, човек с почтена, високоплатена професия и достойно обществено положение.

Едрия и компания по начало не бяха чак толкова близки с Кирчо от острова, поради простата причина че той не беше наркоман като Едрия и компания! Въпреки това, всички те си бяха партия от деца, а в „Младост“ 2, когато си бил съученик с някого или пък сте били заедно в детската градина, това автоматично означава, че сте свързани за цял живот и че безпрекословно се задължавате да си помагате взаимно — кой с каквото може.

Едрия беше наясно с кварталния кодекс и затова без изобщо да се притеснява си позволи да потърси Кичро от острова в един часа през нощта. След няколко сигнала „свободно“ се чу сънен глас в слушалката:

— Ало? Кой си бе, мама ти д’еба?

— Ало, Островитянин! Едрия съм, какво правиш, спиш ли?

— Не, пия кафе и гледам сутрешния блок със Сашо Кадиев! Ти норма’ен ли си бе, свиня, как може да си позволяваш да ме търсиш по нощите?! — разкрещя се разпалено Кирето.

— Брат, ела колкото може по-бързо към нас. Важно е, моля те! — лаконично прошепна в слушалката Едрия, след което направо затвори.

Около половин час по-късно Кирчо от острова позвъни на вратата на Едрия, а иначе двамата живееха в два съседни блока.

— Свиня, какво си се раззвънял по нощите, ше те еба в наркомана дебел?! — започна да се кара младосткият исполин на тлъстия си приятел.

— Копеле, ела да ти покажа нещо — бяха единствените думи на Едрия, след което двамата слязоха на площадката на деветия етаж тихомълком и там на Островитянина беше показана плячката, на която Едрия се беше натъкнал малко по-рано. След като ги огледа добре, Кирчо подкани приятеля си да се качат обратно в тях.

— Откъде ги изкопа тия картини? — попита Островитянина и помоли Едрия да му даде цигара.

След като Пухкавичкия обясни на Островитянина, че не разполага с цигари, го покани да седне на един фотьойл и му разказа цялата история, след което попита:

— Какво да правим, да им щипнем ли плячката на тия мангали?

— Не! — отговори Кирчо от острова. — Ще ги издебнем, като идват да си ги взимат. Най-вероятно имат пазар за тия картини. Ще ги проследим и ще ги ударим, в момента, в който ги продадат. Така направо ще вземем готова пара.

— Не е ли много рисковано? Откъде ще знаем къде точно ще отидат?

— Ако се приберат в някоя от махалите — преустановяваме преследването, но ако отидат при някой купувач в центъра или в някои от нашите квартали ги удряме рязко! Ти имаш ли човек, който да купува картини?

— Не.

— Е, и аз нямам. Така че това е най-разумният план за действие според мен.

В крайна сметка Едрия се съгласи, след което Островитянина се прибра. Преди да си тръгне Кирчо даде пълни инструкции на Едрия и му нареди да не спира да наблюдава движението в и около входа и да се ослушва за странни шумове. На следващата вечер двамата щяха да дебнат пред блока в колата на Киро и да чакат крадците да дойдат и да си приберат стоката.

Речено-сторено. Едрия не мигна през остатъка от нощта, но на зазоряване умората си каза думата и той заспа. Събуди се чак преди обяд и се сепна, веднага щом се сети за снощните събития. Веднага излезе от тях и затърча надолу по стълбите. Когато слезе на деветия етаж, Едрия установи, че картините са все още на същото място, където предишната вечер ги беше открил.

Цял ден приятелят на Мокрия и Фараона обикаляше по входа, пред блока и на балкона у тях, опитвайки се да не изпусне нищо, което се случваше наоколо. Така мина целият ден. От мангалите нямаше и следа. На свечеряване Кирчо от острова се обади на Едрия и два часа по-късно пристигна с колата си пред блока му. След като паркира малко встрани от входа Едрия се качи вътре и двамата зачакаха.

Точно в полунощ автомобилни фарове осветиха за секунди площадката пред блока на Едрия, след което угаснаха. Нашите момчета забелязаха бус Мерцедес Вито да паркира пред входа. От превозното средство слязоха двама мъже в тъмни дрехи и с шапки с козирки на главите, които се запътиха към входната врата, слагайки ръкавици на ръцете си.

— Това са наш’те мангали — развълнувано прошепна Едрия и се ококори.

— Сигурен ли си? — попита Кирето от острова също шепнейки.

— Абсолютно!

След около минута мъжете от буса излязоха от входа, носейки внимателно няколко картини, наредени една върху друга и опаковани в найлон. Напъхаха ги в каросерията на товарната кола, след което се върнаха за втори курс. Същото упражнение се повтори още веднъж и след като натовариха всички картини, прибрани в нишата на деветия етаж, двамата тъмни субекти се качиха в буса и бавно потеглиха, заобикаляйки блока.

— Давай, да тръгваме! — подкани разпалено Едрия, опитвайки се да не изпусне витото от очи. Островитянина изчака още десетина секунди, след което запали двигателя на колата си и бавно тръгна след буса на циганите, спазвайки сериозна дистанция.

Товарният автомобил излезе от квартала и се насочи в посока булевард „Околовръстно шосе“. Часът беше точно 00:20. Кирчо и Едрия дадоха газ и продължиха да следват крадците, спазвайки разстояние от около сто метра. Витото се качи на Околовръстното и след около четиристотин метра зави надясно, хващайки курс към квартал „Малинова долина“. Киро от острова не изпускаше от поглед превозното средство на мургавите бандити дори и за секунда. Не след дълго стоповете на витото светнаха и бусът спря в една пряка в споменатия квартал, точно пред една триетажна къща, с двуметров розов дувар отпред. Островитянина паркира неговата кола под едни дървета на стотина метра по-назад, угаси двигателя и фаровете и двамата с Едрия зачакаха.

След около петнайсет минути нашите момчета видяха как витото се връща, при което Кирил от острова нареди на Едрия да залегне. След като бусът премина покрай колата им, Кирчата завъртя ключа и без да включва фаровете обърна посоката на движение и даде мръсна газ в преследване на бялата товарна кола. След двеста метра колата на нашите изпревари буса и запуши пътя му, спирайки по средата на прашната неасфалтирана улица, по която се движеха двете превозни средства.

От леката кола изскочи Кирчо Островитянина, държейки бейзболна бухалка в дясната си ръка. Докато циганинът зад волана на витото се опитваше да включи на задна скорост, Киро от острова вече отваряше шофьорската врата на буса и дърпаше шофьора за якето. Две секунди по-късно нашият човек налагаше зверски клетия мангал с бухалката в главата, а Едрия успя да загаси двигателя на буса и да издърпа ключовете му от стартера. Другият циганин се опита да избяга, но младосткият гигант Киро успя да го препъне, след което започна да налага и него с бухалката. За около една минута приятелят на Едрия направи главите на двамата цигани на кайма. Кирчо от острова действаше с изключителна агресия и безмилостна бруталност. Жертвите си пребиваше до безсъзнание, за да не помнят кой ги е бил!!! Така направи и в този случай. След като млати клетниците с бухалката си в продължение на няколко минути, двамата захъркаха, а след малко млъкнаха, припаднали от бой и лежейки в локва кръв на прашната улица.

— Претърси кабината, Свиня!!! По-бързо — крещеше в еуфория Островитянина, докато бършеше кървавите си ръце в дрехите на пребитите мъже от ромски произход.

— Готово! Има пари! Ето, в тази чанта! — запелтечи Едрия, търчейки от буса към колата на своя приятел. — Да тръгваме, бързо! Гаааз!

Двамата скочиха в колата и с мръсна газ забуксуваха към главния път, след което, подавайки светлинен сигнал, се качиха на околовръстното и с допустима за градски условия скорост се насочиха обратно към „Младост“ 2.

След като пристигнаха в квартала, Кирчо от острова посъветва Едрия да не се прибира веднага в тях, за да няма „изненади“.

— Да се качим вкъщи и да преброим нещата от чантичката — предложи Кирил и Едрия се съгласи.

Десет минути по-късно свирепият бияч и пухкавият му приятел мигаха на парцали в хола на Островитянина и не осъзнаваха какво се случва. След като преброиха три пъти парите от чантичката, която измъкнаха от буса на циганьорите, двамата се убедиха, че притежават десет хиляди български лева в брой.

— Браво бе, Едър! Ти си страшен! Браво, бе!!! — крещеше в еуфория Киро и не можеше да спре да прегръща запотеното туловище на авера си.

— Евала на теб, Кирче! Без тебе само щях да изгледам как мангалите изнасят нещата. Абе и двамата се справихме перфектно! Това е истината — заключи Едрия.

След успешно проведената наказателна операция двамата младежи от „Младост“ 2 си разделиха по пет хиляди лева и с кеф прекараха остатъка от нощта в апартамента на Киро Островитянина, наливайки се с уиски и щракайки с пръсти под звуците на дънещата от уредбата на Кирил музика.

Картините, заради които стана цялата тази дандания, действително бяха откраднати от злощастните мангали, които бяха наети от един потомствен комунистически баровец, комшия на Едрия, за да му изчистят таванското помещение. В блока на Едрия апартаментите и прилежащите към някои от тях тавански помещения бяха огромни. Въпросният комшия на Пухкавкия разполагаше с шейсет квадратни метра таван, който беше претъпкан с всевъзможни боклуци от десетилетия. Разчиствайки вехториите от склада под покрива на блока, циганьорите се бяха натъкнали на експонатите, които впоследствие се оказаха изключително ценни. Мангалите не бяха никак случайни и съвсем неслучайно се занимаваха с разчистване на тавани и мазета. Имаха си канал за антики и тем подобни джунджурии. Точно така се беше стигнало до продажбата на общо десет супер ценни и редки картини за по хиляда лева едната, предишната вечер в квартал „Малинова долина“. Комунягата от блока на Едрия едва ли изобщо знаеше, че е притежавал гореспоменатите картини, имайки предвид, че са стояли натъпкани сред всевъзможни боклуци десетки години на мрачния покрив на блок 216.

На следващата сутрин Кирчо от острова, точно както всяка друга делнична сутрин, стана в осем и половина, изпи едно кафе и отиде на работа, а Едрия се запъти към тях, стискайки в ръката си бял пощенски плик, пълен с пари. Наближавайки блока си, нашето момче забеляза, че точно пред входа му е паркирал непознат черен на цвят джип Ауди Q7. Естествено, Едрия се беше леко параноясал след събитията предишната вечер и сега правеше всяка своя стъпка с повишено внимание и прекомерна предпазливост. Затова, вместо да продължи към входната врата на блока си, нашето момче направи рязък, деветдесет градусов завой наляво и се скри зад едни гаражи наблизо. В следващия половин час Едрия не спря да съзерцава мистериозния джип, опитвайки се да идентифицира намиращите се вътре хора. От мястото, откъдето наблюдаваше Едрия, можеше да се установи със сигурност единствено, че в джипа седяха трима души — двама отпред и един на задната седалка. Никой от тях не слезе от колата, нито пък някой друг се качи, нито пък колата тръгна на някъде за тези трийсет минути, през които Едрия не спираше да наблюдава. „Майка му д’еба!“ — помисли си нашето момче. „Тия са дошли за мене. Сто процента!“

След като остана на същото място още петнайсетина минути, Едрия вече беше убеден, че хората с кю седмицата чакат именно него. Паникьосан, пухкавият младостчанин се прокрадна между съседните блокове, след което на спринт избяга в долната част на квартала, където прекара целия ден в тъпчене на едно място, пушейки цигара след цигара и скубейки си косите.

Привечер, Едрия не издържа и се обади на Кирчо от острова:

— Копеле, трябва да се видим. Ела на „Макдоналдс“, колкото може по-бързо!

Десет минути по-късно двамата седяха на една пейка пред гореспоменатото заведение, а Едрия разпалено разказваше на Островитянина, какво беше видял по-рано през деня пред собствения му блок. Кирчо взе нещата насериозно и каза на Едрия:

— Тлъст, идваш с мене вкъщи. Тази вечер отново ще „спим заедно“! — след което го ощипа по мазната буза и го подкани да става.

След като се качиха в апартамента му, Островитянина отвори поредна бутилка уиски, след което извади един метален куфар, с размери 40 на 40 на 20 сантиметра.

— Какво е това бе, копеле? — попита Едрия, сащисан.

— Дрон — лаконично отговори Киро от острова.

— Дрон? Ихаааа, дай да видя, дай да видя… — като малко дете заподскача Едричкия.

— Чакай бе, не пипай! Сядай си на мястото и трай там! — скастри го набързо Кирчата и започна да разгъва перките на въпросното устройство.

След като сглоби чарколяците на летящата играчка, Островитянина излезе на балкона и пусна дрона в небето. Устройството разполагаше с ултра HD камера последен модел. На дрона му трябваха около две минути, за да стигне до блока на Едрия и двамата с Кирчо от острова да видят на дисплея на джойстика какво вижда камерата на пластмасовото вертолетче.

— Това ли е джипът? — попита Киро Едрия, посочвайки на дисплея една черна кола, ясно виждаща се от камерата.

— Да, копеле, същият джип е това! — категоричен беше Едрия. — Можеш ли да доближиш още, така че да видим хората вътре?

— Ще се опитам — отговори Островитянина и защрака на джойстика. След като изманеврира летящата машинка, Кирчо зуумна обектива на камерата и направи няколко снимки на джипката и хората вътре, след което прибра дрона. На снимките, които беше успял да щракне находчивият младостки зевзек ясно личаха лицата на трима напълно непознати за нашите момчета мъже. Както на Едрия, така и на Островитянина, им направи впечатление, че хората в кю седмицата бяха доста мургави.

— Копеле, тия сто процента са хора на нашите мангали, виж ги, че дори си приличат визуално! Същата боя са! — категоричен беше Едричкия.

— Да, напълно възможно е — съгласи се Киро от острова.

— Какво ще правим сега?

— Ще видим дали ще си тръгнат, все пак все още не знаят за нас, а и аз се надявам, че най-вече биха заподозрели купувачите, още повече след като ония бяха пребити в „Малинака“ — демек, на тяхна територия.

— А ако не се махнат? — хлъцна Едрия, притеснен.

— Чакаме два дни и действаме! — уверено му отговори Островитянина. — Аз ще се погрижа.

Едрия само мигна два пъти и кимна с глава одобрително и в същото време учудено.

Около половин час по-късно джипът напусна мястото, на което беше паркиран през почти целия ден. В това се убедиха Киро и Едрия, след като пуснаха дрона на втори курс.

— Ето бе, Тлъст, циганията си е тръгнала! Няма да има проблеми, споко! — зауспокоява приятеля си Островитянина.

Едрия се прибра спокоен на свечеряване, подсвирквайки си. След като си влезе в апартамента видя, че кучето му се е изсрало на средата на хола и запсува каруцарски. И въпреки това, беше щастлив от развоя на последните шеметни събития. След като изчисти килима в хола с прахосмукачка „Рейнбоу“, Едрия нямаше сили дори да си запали цигара, камо ли да си поръча амфетките, за които си беше мечтал, откакто избомбиха мангалите с картините, и както си седеше на фотьойла, момчето заспа като заклан и захърка.

На следващия ден Едрия се събуди по обед и първата му работа беше да си разходи кучето.

— Рей, ела тук да ти сложа каишката, ше ти еба путката лелина! — нареди той на животинката, прозявайки се.

След като вече бяха готови за разходка Едрия и песът излязоха от апартамента и се качиха в асансьора. След като слязоха на партера, първото нещо, което Пухкавкия видя, отваряйки вратата на асансьора, беше черната кю седмица от предишния ден. Инстинктивно, нашето момче затвори обратно вратата и натисна бутона за последния етаж на блока. След като се изкачи до най-високия кат, Едрия излезе от асансьора и се залепи за прозореца на междуетажната площадка.

„Мамичката ви циганска, д’еба, пак ли вие, бе? Мамка му!“ — помисли си той, набирайки Кирчо от острова по джиесема.

— Ало? — чу се гласа на последния в слушалката.

— Братле, тия с джипа са пак тук! Какво да правя? — с треперещ гласец прошепна Едрия.

— Стой си у вас, недей да излизаш никъде! Ако дойдат и утре — действаме!

— Ама какво ще правим?

— Ти нищо. Аз ще се погрижа за гостите! Не се притеснявай! — каза Островитянина, след което затвори.

Едрия се прибра и не си показа носа навън цял ден… На вечерта Кирчо от острова му се обади по телефона и му обясни, че отново е заснел джипа, паркиран и как си тръгва по същото време, по което си беше тръгнал на предишния ден. Нареди му веднага да отиде при него, където да пренощува и да му помогне с нещо.

— Утре тия ако пак дойдат, ще ги взривя! — заяви Кирчо от острова на Едрия, когато той пристигна у тях, и добави: — Буквално!

— Какви ги дрънкаш, луд? Какво си намислил? — заразпитва Едрия, заеквайки от шубе.

— Сега ще видиш. Слагай тия ръкавици и сядай на тоя стол!

Докато Едрия мигаше на парцали, Островитянина извади една кофа и няколко найлонови плика, пълни с разни прахообразни вещества. След като му съобщи, че ще правят бомба, Едрия замалко не получи инфаркт и започна да заеква. Освести се чак след като Кирчата му заши няколко звучни шамара.

— Тлъст, осъзнай се, бе! Положението е такова, че ако не се отървем от тия, те ще ни го набият отзад! Осъзнаваш ли в какво си се забъркал? — крещеше Островитянина в лицето на приятеля си.

— Добре, добре, добре, разбрах те, успокой се! — съгласи се Едрия. — Ама нали няма да ги убиваш, копеле?

— Няма бе, Свиня! Само ще ги шокирам, не се притеснявай. Добре де, има вероятност да им спукам тъпанчетата, ама това е положението! Без жертви няма война!

Двамата нахлузиха по един чифт гумени ръкавици и под инструктажа на Киро от острова, Едрия започна да изсипва прахообразните вещества, в кофата, разбърквайки ги внимателно. Въпросните прахове, както може би някои от вас се досещат, бяха миниум и бронз, които се използваха от футболните хулигани, за да правят самоделни бомби, които да хвърлят по пистите на стадионите по време на мачове. За да придобие бомбата унищожителни свойства, Островитянина изсипа в сместа остри чакълени камъни, пирони и болтове, след което много внимателно в шепите си направи топка от нея. После я уви в найлон и с още по-завишено внимание я стегна. След това заповяда на Едрия:

— Дебелак, оставаш да спиш тук. Аз утре няма да ходя на работа. Ако тия дойдат пак, това което държа в ръката си, ще бъде нашият специален подарък за тях.

Едрия само преглътна шокиран и измрънка:

— Ти си напълно луд! Ти си психопат!

Предполагам не е нужно да ви казвам, че на следващата сутрин, когато дронът отново беше пуснат на „разходка“, прословутият джип отново беше заснет от камерата на малкото пластмасово самолетче да стои паркиран пред блока на Едрия на абсолютно същото място като предишните два дни.

— Окей, Едър, нашите приятели отново са ни дошли на гости — каза Островитянина, взирайки се в дисплея на джойстика и продължи. — Действаме! Точно сега!

Едрия не беше спал цяла нощ, надявайки се ония да са се отказали и да не се върнат повече, но уви, обстоятелствата не се стекоха по начина, по който на него му се искаше.

Както споменах по-рано, Кирчо от острова беше инженер по образование и му се удаваше да измисля разни нови технологии и чарколяци. На дрона си беше монтирал кукичка, която при натискане на специално монтиран бутон върху джойстика може да се сгъва и разгъва. Именно на тази кукичка изобретателният великан закачи самоделната бомба, която на предишната вечер двамата с Едрия бяха приготвили.

— Гледай сега! — бяха единствените думи на Островитянина, преди да пусне дрона с „товара“ по посока блока на Едрия.

С изключителна прецизност Кирчо Островитянина насочи летящото мини вертолетче към вече познатата до болка дестинация и след като дрона пристигна на мястото, точно на около пет метра вертикално над аудито кю седем, находчивият младостки инженер-хулиган натисна копчето, движещо кукичката, която споменах преди малко. „Миниумката“ с размер на грейпфрут падна точно върху предното стъкло на джипа, пръсвайки джама незабавно, а взривът беше толкова силен, че със сигурност можеше да бъде чут чак на „Плиска“, на около пет километра от „Младост“ 2.

На хората в джипа им се еба мамичката. И на тримата, които бяха вътре им се спукаха тъпанчетата, а на двамата, които седяха на предните седалки им се забиха парчета от предното стъкло в очите и по лицата. Целите бяха в кръв след взрива и шокирани с мръсна газ, блъскайки се в паркираните наоколо коли, изчезнаха от квартала за части от секундата. Пристигналата на място полиция не можа да разбере какво се е случило и само събра оскъдните показания на няколко човека от блока на Едрия, които само бяха чули взрива. Един от тях беше видял и джипа, но не и регистрационния му номер. Никой не беше забелязал дрона на Островитянина, а мургавите непознати с черната кю седмица повече не се върнаха.