Руби Диксън
Варварите от ледената планета (28)

Глава 28

Вектал

Мъжете имаха безкрай въпроси, точно както знаех, че ще бъде. Дали жените ще резонират с тях? Колко на брой са? Как изглеждат? Имат ли си половинки? Дали телата на човешките жени са като тези на са-кхуи?

— Разликите са малки — казах им. — Нямат опашки и устите им са по-малки, освен това нямат остри резци. Не могат да ядат месото сурово. Месото трябва да се сготви, така че да не му остане нищо вкусно.

Някой издаде давещ се звук.

— Но… ти резонира към нея? Тя е доста дребничка. Може ли да те поеме? — попита Салук, най-големият от ловците ни. Без съмнение си представяше колко е грамаден в сравнение с моята Джорджи и какво би станало, ако опита да влезе в нея. За моя изненада, тази мисъл ме разгневи. Но знаех, че въпросът е напълно невинен… Салук никога не е имал половинка в кожите си. Просто копнееше да има такава.

Трябваше да споделя информацията, която имах. Да им кажа, че когато се плъзна в тясното й влажно влагалище бе най-прекрасното нещо. Да им кажа, че тя се стяга около члена ми, когато изпитва удоволствие, точно като нашите жени. За това трето зърно, покрито с мека кожа, която бе розова, като езика й. Но бе прекалено интимно. Докато гледах обаче изпълнения с надежда поглед на Салук, знаех, че той се надява някоя от жените да резонира с неговото кхуи. Тогава щеше да предяви претенции върху половинката си и да има семейството, за което копнееше така силно.

Затова реших да им дам няколко факта.

— Тя има козина само на още едно място по тялото си. Между бедрата — при възклицанията им добавих — и има трето зърно.

— Още едно зърно? — гласът на Раахош се извиси в пещерата. Пълен с недоверие. — За деца? Къде?

— Между бедрата й.

Той изсумтя, очевидно намирайки тази информация за нелепа.

— Тя е деформирана и все пак не е приела обвързването? Би трябвало да е щастлива да те има.

Думите му ме разгневиха. Изправих се на крака.

— Говори горчивината ти, Раахош — казах му. — Завиждаш, защото резонирах, а твоето собствено кхуи продължава да мълчи след толкова много време. Моята половинка е перфектна във всеки един начин. Не е виновна, че идва от място с привички, по-различни от нашите. В техните земи те сами избират с кой да се обвържат.

Някой промърмори, че това е странно.

— Скоро Джорджи ще приеме кхуи — казах им. Трябваше. Не можех да понеса тя да реши да ме изостави и да се върне обратно на странната си планета. Само мисълта за това ме прониза като нож и побързах да прогоня агонията, която ми носеше. — Когато нейното кхуи запее песента на резонанса, тя ще знае, че сме обвързани. Дотогава ще я ухажвам, с ласки и привързаност. Само защото тя не е резонирала към мен, не значи, че трябва да се отнасяте към нея по-различен начин.

— Вероятно тогава е добре, че ти си резонирал към нея, Вектал, а не Раахош. Той щеше да я намери за недостатъчна — пошегува се Аехако.

Ноздрите на Раахош пламнаха. Той ми хвърли леден поглед и изхвърча навън от сбирката с мъжете.

Потърках изтощено лице. Радвах се, че съм си у дома сред племето ми, но тялото ми копнееше за Джорджи. Нямах търпение да се присъединя към нея в леглото.

— Имам нужда от ловци и провизии за сутринта — казах им. — Ще отидем, за да приберем останалите жени. Кой иска да дойде с мен?

Скоро имах добра група от ловци, които бяха пожелали да дойдат. Не се изненадах от това, че всички бяха млади и необвързани. По-възрастните, вероятно бяха свикнали със самотата си, но младите, като мен, копнееха за половинка. Младият мускулест Салук щеше да дойде. Засменият Аехако. Тихият Пашов и брат му Зенека. Лудата глава Рокан, чийто език бе бърз, но и сетивата му бяха по-бързи. Умелият Золая и сериозният, никога неусмихващ се, Хейдън, чиято тъжна история бе урок, който никой не забравяше. Подозирах, че на сутринта Раахош също щеше да се появи и да се присъедини към нас. Въпреки цялата му горчивина, той бе отличен ловец.

Беше добра ловна група. Майлак също искаше да дойде, но Кашрем се тревожеше, защото бяха минали много месеци, откакто се заобли с детето си. Затова тя щеше да остане тук.

Щом решихме кои ловци ще идват, дадох нареждания да бъде подготвена храна за път… леко сготвена на огън и без подправки. Кожени мехури с вода за жените. Топли ботуши. Допълнителни кожи. Одеяла, колкото могат да носят мъжете. От странната човешка пещера-кораб, щяхме да тръгнем направо към лова на са-кохтск. Там щяхме да дадем кхуи на всяка жена.

Тогава моята Джорджи щеше да резонира към мен. Щеше да бъде в безопасност, а животът й недокоснат повече от болестта на кхуи. Тя и детето ни щяха да бъдат защитени от всички беди.

— Спете — казах на ловците. — Ще тръгнем с изгрева на второто слънце.

Мъжете се разотидоха, макар да се съмнявах, че някой ще успее да заспи. Ако това се случеше щяха да сънуват човешки жени с плоски лица, с трето зърно и отдаващо се тяло.

Моето собствено тяло ставаше все по-твърдо при мисълта за Джорджи, която ме очакваше в леглото. Изтичах до пещерата си, нетърпелив да видя отново половинката си. Аехако изкрещя някаква шега, но аз го игнорирах, не ме интересуваше, че виждаха колко съм нетърпелив. Всеки необвързан мъж с радост би застанал на моето място и всички те го знаеха.

Вътрешността на пещерата ми бе тъмна и тиха… дори нямаше открити твърди камъни, за да осигурят малко светлина. Но аз нямах нужда от тях. Знаех всеки милиметър от малкото помещение. Пристъпих към леглото и чух нежното дишане на Джорджи, а кхуито ми завибрира в гърдите ми. Сърцето ми се изпълни с любов и копнеж по тази така мека, и все пак силна и упорита човешка жена. Тя вече се бе превърнала във всичко за мен.

Прокарах пръсти по меката й коса и тя се събуди.

— Ммм, Вектал?

— Заспивай — казах й, сваляйки кожите от тялото си. — Ще легна при теб в леглото.

Тя седна и на леката светлина от вън можех да видя, че косата е разрошена на главата й.

— Мислех, че ще ме събудиш с обвързване на устните ни — каза тя, а гласът й бе дрезгав и пълен с обещания.

Простенах, а членът ми стана по-твърд от думите й.

— Ти си изморена и имаш нужда от сън, мой резонанс. Рано сутринта потегляме на път.

— Значи трябва да сме бързи — каза тя, посягайки към панталоните ми. Не смеех да помръдна, когато ръцете й развързаха връзките и тя разтвори кожата. Членът ми излезе на свобода, само за да бъде сграбчен след миг в малките й топли ръце. Макар да мислех, че е невъзможно, станах още по-твърд.

— Ммм, мечтая си за това цял ден — каза тя с изкусителен глас.

Беше невероятно дори да си го представя.

— Наистина ли? — ръцете ми се вплетоха в меката й коса, не можейки да устоя на изкушението да я докосна. Отметнах я от лицето й, когато ръцете й се обвиха около члена ми, стисвайки го здраво. Не беше толкова хубаво, колкото когато се заровех дълбоко в нея, но бях едновременно очарован и възбуден от това, което правеше.

— Да — каза тя, а докато изговаряше думата устните й бяха на дъх разстояние от туптящия ми член. Поех си рязко дъх, а кхуити ми започна да вибрира… твърд настоятелен пулс изпълнен с нужда.

И тогава, не можех да повярвам, но тя пое члена ми в устата си. Усетих как главичката му бе обгърната от горещата й, влажна уста и едва не свърших на мига. Простенах, цялото ми тяло се напрегна в отговор. Това усещане бе като нищо друго, което някога бях изпитвал. И преди жена ме бе задоволявала с устата си, но нейната бе… различна. Меката й уста и гладният й език носеха усещането на това, все едно съм потънал във влагалището й. Само със силата на волята си, не се тласнах по-дълбоко в устата й. Не исках да я задуша.

Тя завъртя езика си около главичката на ерекцията ми и стиснах юмруци от нуждата да започна да се движа. Бях омагьосан от действията й. С леки докосвания на устните и езика си, тя проследи цялата дължина на ерекцията ми, преди да се върне обратно към главичката. Тя я пое отново в уста, завъртайки езика си около нея.

— Прекалено голям си, за да те поема по-дълбоко — промърмори тя. — Дори не мога да те обхвана с пръсти.

— Това… добре ли е?

Тя се засмя, а звукът прозвуча гърлен и сексуален.

— За мен е. — Тя отново прокара езика си по мен.

— Джорджи! — Задъхах се. Цялата кръв в тялото ми сякаш се бе насочила към члена ми. Моето кхуи туптеше бясно в гърдите ми. — Ако не съм в теб в следващия момент…

— Чакай — промърмори меко тя и усетих как се раздвижва в леглото ни. Тогава аромата на възбудата й изпълни въздуха и чух звук от докосване на влажна плът. Тя простена. — О, да, подгизнала съм.

Това бе прекалено много. Изръмжах и я съборих обратно на леглото. Задърпах дрехите й… те бяха различни. Защо бяха различни?… Докато намерих влажното й, очакващо ме ядро. Прокарах пръсти между бедрата й и да, тя бе права, наистина бе влажна и готова за мен. Сграбчих бедрата й и с един тласък се забих в нея.

Тя изписка и усетих как влагалището й ме сграбчва здраво.

— Ох — простена тя. — Ох, Вектал. Отново!

Моята половинка бе шумна и другите щяха да я чуят. Не ме бе грижа. Отдръпнах се и се тласнах отново напред, заравяйки дълбоко члена си, а шипът ми премина през влажните й гънки.

Тя простена отново и усетих как се свива около мен.

— Фече сфършфм — възкликна тя на своя език. — Ммкъ му! — Спрях, разтревожен, но здравата й ръка удари моята. — Отново — заповяда вече на моя език. — По същия начин!

Смеейки се тихо, дадох на моята сладка, командваща половинка точно това, което искаше.

Тласках се в нея отново и отново, а моето кхуи вибрираше с настоятелност, така силно, че го усетих чак в члена си. Джорджи вероятно също го почувства, защото се сгърчи под мен, издавайки възбудени звуци и дишайки тежко. Ръцете й деряха раменете ми и тя крещеше „Пак“, отново и отново, без да спира. Направих това, което ми нареждаше, тласкайки се в нея отново и отново докато тя не изкрещя, достигайки върха. Влагалището й се стегна около мен и най-после се излях в нея, освобождавайки се така мощно, че пред очите ми затанцуваха звезди. Залитнах леко, и когато Джорджи ме дръпна нежно към себе си на леглото, я последвах със задоволство.

С член все още заровен дълбоко в нея, аз я обърнах, обгръщайки тялото й със своето, така че гърба й да се притисне към гърдите ми. Тя се разшава при тези позиция.

— Усещам как се притискаш в… седалището ми — каза тя, мъчейки се да намери правилните думи.

— Щипа ми? — попитах, смеейки се тихо. Бях възбуден от мисълта да я взема по този начин. Това не бе нещо, което моят народ правеше. Не и когато имахме опашки, които да се пречкат на пътя ни.

— Неудобно ли е?

Тя се разшава отново.

— Не, просто е… странно.

Прокарах доволно ръка по все още плоския й корем.

— Ще имаме време да обсъдим какво харесваме и какво не, моя Джорджи. Не се тревожи. — И тогава сърцето ми сякаш спря в гърдите ми.

Ако тя останеше с мен. Ако.

— Мм — каза тя със сънен глас. Тогава издаде нейния странен хмх звук. — Кхуито ти спря.

— След обвързване остава тихо за известно време — казах й. — Но никога няма да замълчи, дори когато има малко на път.

— Малко? — попита тя и се обърна, за да ме погледне в лицето. — Каква е тази дума? На ум получавам изображение, че тази дума е дете.

— Точно така — казах й и прокарах отново ръка по стомаха й. — Малко е дете.

— Защо… как бих могла да има твое бебе? — попита тя, а тялото й бе застинало срещу моето. — Аз съм от друга планета. Както и ти всъщност, но това е друг въпрос, нека да кажем, че само аз съм от другаде.

Не съм ли й обяснил това?

— Така кхуито избира — казах й. — То изисква създаване на поколение. Резонансната половинка е единствената, която може да носи деца. Потомство се създава само с кхуи обвързване.

— Чакай. Чакай, чакай, чакай. Чакай. — Джорджи простена и се измъкна от леглото. Усетих чувство на загуба, когато се изплъзнах от тялото й. Членът ми копнееше отново да се върне във влажната й топлина. Но тя издаваше задавени звуци. — Чааааакаааай. Вектал, бъди откровен с мен.

— Откровен — повторих, объркан от думата. — Искаш да се откроявам?

— Не! Кажи ми истината!

— Казвам ти истината — казах объркан.

— Ти… вибрираш… резонираш… защото твоето кхуи е решило, че можеш да ме забремениш? — попита тя, а гласът й се повишаваше с всяка дума.

— Да — казах аз, несигурен на къде върви разговорът. — Кхуи винаги резонира с жени, готови да създадат поколение.

Тя простена отново.

— Не. Не може да ме забремениш. Дори не ми е минал цикъла… о ммкъ му! — извика тя на собствения си език. — Ммкъ му! ММКЪ МУ! Никога не ми закъснява! ММКЪ МУ!

— Ммкъ му? — повторих — Не знам тази дума.

Джорджи измарширува до леглото, само за да ме удари по ръката.

— Значи, че ми закъснява! Значи, че може да си ме забременил, здник!

— Зд-ник? — И тази дума не знаех.

— Ммкъ му! — бе всичко, което каза тя.