Джеймс Уайт
Галактическа болница (29)

VI

Да се опише съществото, поставено в контейнера, бе невъзможно, поради простата причина че по времето, когато бе започнало да се топи, то очевидно се бе опитвало да приема няколко форми наведнъж. От него се подаваха твърди израстъци и пипала, по набръчканата му обвивка се редуваха ивици, покрити с люспи, бодли и кожа, а на муцуната му се виждаха хриле и нещо подобно на уста. И всичко това бе така чудовищно размесено, че гледката представляваше истински кошмар. Освен това нито една част от ужасното му тяло не бе ясно очертана, защото цялата тази отпусната маса бе омекнала и протекла като нагрята восъчна фигура. От тялото на пациента непрекъснато капеше вода и се събираше на дъното на контейнера, където нивото й бе достигнало почти шест инча.

Конуей преглътна и каза:

— Имайки предвид високата приспособяемост на тези същества и тяхната устойчивост към физически увреждания, както и чудовищната форма на тялото на пациента, бих казал, че е най-вероятно в основата на заболяването да лежат психически причини.

Манън бавно го измери с унищожителен поглед от главата до петите и каза язвително:

— Психически причини, така ли? Поразително! А какви други причини биха могли да засегнат едно същество, което е устойчиво към физически увреждания и има имунитет към бактериални инфекции? Какво друго би могло да го доведе до това състояние, освен нещо объркано в главата му? Или може би вие ще ми обясните по-конкретно?

Конуей почувствува как шията и ушите му пламнаха. Той нищо не отговори.

Манън изсумтя и продължи.

— Той се превръща във вода, именно във вода, в която се съдържат безвредни организми в малки количества. Ние изпробвахме всички възможни методи на физическо и психическо лечение, но резултат няма. Преди малко някой предложи да замразим пациента — от една страна, да спрем процеса на топене, а от друга — да имаме време да измислим нещо друго. Това предложение бе отхвърлено, защото при това му състояние подобно нещо би могло да убие болния. Помолихме някои от нашите колеги телепати да се включат на честотата на биовълните на пациента и да му помогнат да дойде на себе си. А О’Мара дори се върна в далечното минало и приложи варварския метод на електрошоковата терапия, ала нищо не помогна. Поотделно и заедно приложихме всички средства, известни на цивилизованата Галактика, и въпреки това до този момент не можем да установим от какво е болен пациентът…

— Ако заболяването е психическо — намеси се Конуей, — тогава би следвало телепатите да…

— Не — прекъсна го Манън. — При тази форма на живот мозъкът е разпределен равномерно по цялото тяло, а не е съсредоточен в черепната кутия, защото в противен случай тези същества не биха могли да видоизменят в такава степен своя физически облик. В момента мозъкът на нашия пациент изчезва, стопява се и се раздробява на все по-малки частици — толкова малки, че телепатите не могат да работят с тях.

— В името на истината тези ТСУУ са невероятни същества — продължи замислено Манън. — Те, разбира се, са произлезли от морето, но по-късно на сушата започват да изригват вулкани и да стават земетресения. Повърхността на планетата се покрива със сяра и дявол знае с какво още, докато накрая едно незначително изместване на слънцето я превръща в пустиня, каквато е и до ден-днешен. За да оцелеят, нейните обитатели е трябвало да се приспособяват. Да вземем и начина на тяхното възпроизводство — те се размножават чрез пъпкуване и откъсване на малкото от тялото на родителя, в резултат на което той загубва значителна част от масата си. Това също е интересно, като се има предвид, че новороденото е част от телесно-мозъчните клетки на родителя. Но в него не преминава съзнателната памет на възрастния ТСУУ. Малкото обаче съхранява подсъзнателно онази памет, която му позволява да се приспособява…

— Но в такъв случай — възкликна Конуей, — ако родителят дава на малкото част от своите телесномозъчни клетки, тогава подсъзнанието на всеки индивид сигурно се връща…

— А именно подсъзнанието е люлката на всички психози — прекъсна го О’Мара, който неочаквано бе изникнал зад тях. — Ни дума повече по този въпрос — продължи той. — Само при мисълта за този пациент ми се привиждат кошмари. Представете си само как може да се анализира пациент, чието подсъзнание се връща петдесет хиляди години назад…

Впоследствие разговорът бързо замря и Конуей, който продължаваше да се безпокои от мисълта за опасния беглец, побърза да се върне в Детския сектор. Навсякъде гъмжеше от техници и Монитори в зелени униформи, но беглецът повече изобщо не беше се мяркал. Пред отделение АФЖЛ Конуей постави една дежурна сестра ГБГЖ, облечена във водолазен костюм (същата, за която Манън обичаше да го поднася), защото именно тук очакваше неприятни изненади. След това тръгна с Приликла на посещение в Детско метаново отделение.

Сред студенокръвните пациенти в това отделение също нямаше тежко болни и докато извършваха обичайния преглед, Конуей обсипа Приликла с въпроси за емоционалното състояние на възрастния ТСУУ. Информацията на асистента бе твърде оскъдна — той бе доловил стремеж към разтопяване, но се затрудняваше да го обясни на Конуей, тъй като не познаваше категорията, към която да отнесе това чувство.

Когато излязоха навън, те откриха, че Колинсън не бе стоял със скръстени ръце. От стенните говорители, на фона на мощни космически смущения, се долавяше смътно чужда реч. По всяка вероятност това бе записът на планетата ТСУУ. Конуей си помисли, че ако той бе на мястото на малкия изплашен беглец и някой се опитваше да му говори под акомпанимента на този ужасен вой, това едва ли би го успокоило. Освен това атмосферата на родната планета на ТСУУ сигурно притежаваше различна плътност и това още повече влошаваше качеството на звука. Той не каза нищо на Приликла, но си помисли, че ще бъде истинско чудо, ако тази какофония доведе до очаквания от О’Мара резултат.

Врявата неочаквано заглъхна и говорителят съобщи на английски: „Умолява се д-р Конуей да се обади по комуникатора.“ Оглушителният шум продължи с нестихваща сила. Конуей побърза към най-близкия апарат.

— Обажда се сестра Мърчисън от отделение АФЖЛ — чу той разтревожен женски глас. — Един човек, искам да кажа някакво същество, току-що мина покрай мен. В първия миг ми се стори, че сте вие, но когато съществото отвори вътрешния люк и влезе в басейна, без да си облече костюм, разбрах, че това е беглецът ТСУУ. — Тя се поколеба и продължи: — За да не тревожа пациентите в басейна, реших да не вдигам тревога, преди да се посъветвам с вас, но мога да повикам…

— Правилно сте постъпили, сестра — прекъсна я бързо Конуей. — Идваме веднага.

Когато след пет минути пристигнаха в камерата, сестрата вече му бе приготвила костюм. Конуей отиде до вътрешния люк и започна да разглежда през наблюдателното стъкло съществото, което плуваше в басейна.

То приличаше много на него. Беглецът беше улучил цвета на косата и на кожата и също като Конуей бе облечен в бяло. Но чертите на лицето бяха несъразмерни и ужасно размазани, а шията и ръцете му се бяха превърнали в яка и ръкави на бялата престилка. Той му напомняше за оловно човече — грубо излято и боядисано набързо.

Конуей съзнаваше, че в момента съществото ТСУУ не представлява опасност за живота на малките пациенти в отделението, но то започваше да се видоизменя. Ръцете и краката му бавно се сраснаха и по тялото му се появиха подутини, от които се подаваха перки. Човек трудно можеше да улови някой от пациентите АФЖЛ, но за беглеца, който с лекота се приспособяваше към тяхната околна среда и бързина, това не представляваше никаква трудност.

— Трябва да влезем в басейна! — извика Конуей. — Трябва да го прогоним преди…

Приликла обаче не помръдна, нито пък се залови с приготвянето на защитния си балон.

— Долавям интересна и качествено нова промяна в неговите чувства — обади се внезапно асистентът. — Той продължава да е все така уплашен, объркан и измъчван от глад…

— Глад…! — до този момент сестра Мърчисън не бе подозирала в каква смъртна опасност се намират пациентите.

— Но има и нещо друго… — продължи Приликла. — Бих могъл да го определя единствено като приятно усещане, съчетано със същия онзи стремеж към разтопяване, който преди малко открих у неговия родител. Сега обаче съм твърде объркан, за да изтълкувам тази внезапна промяна.

Мислите на Конуей бяха заети с тримата малки пациенти. Безпокоеше го и формата на хищник, която приемаше беглецът.

— Вероятно събитията напоследък — започна той нетърпеливо — са оказали пагубно влияние върху разсъдъка му и може би това негово приятно усещане е свързано с водата…

Изведнъж той млъкна — мисълта му препусна така шеметно, че не смогваше да я изрази с думи. Главата му трескаво кипеше от данни, решения и налудничави догадки. Внезапно мислите му спряха лудешкия си бяг, потекоха плавно и гладко и стигнаха до… отговора.

Конуей бе убеден, че никой от онези прехвалени експерти в Лабораторната зала не би могъл да се досети за този отговор. По простата причина че нито един от тях нямаше асистент емпат, с когото да стои до басейн с топла зеленикава вода и да наблюдават как из него се гмурка млад, доведен до умопомрачение от страх и скръб ТСУУ…

Когато едно разумно същество, постигнало своята физическа и умствена зрелост, се сблъска с множество неприятни и до жестокост болезнени събития, у него се поражда неистово желание за бягство от действителността. Първоначалният му порив е да се върне към спокойните и безгрижни дни на детството. Но впоследствие, разочаровано и излъгано в надеждите си, то осъзнава, че може да намери покой в забрава единствено в утробата, в която е заченат, и в унеса на летаргията. Но при техния начин на размножаване за един възрастен ТСУУ е трудно да се върне към летаргично състояние на зародиша, защото да се превърне в зародиш, би означавало само да стане отново частица от тялото на своя родител. Защото всяка клетка от тялото на ТСУУ е същевременно и мозъчна клетка и какво друго може да се получи, освен чисто механично деление, когато всички клетки са равностойни?

Можеш ли да разделиш водата от една чаша, без да отлееш от нея в друг съд?

Ето защо болното същество ще е принудено да се връща още и още назад и в стремежа си да намери тази несъществуваща утроба ще трябва непрекъснато да се видоизменя и приспособява. То ще се върне далеч, много далеч в миналото, докато накрая намери онзи покой, за който е жадувало, и едва тогава неделимият му от тялото мозък ще може да се откъсне и ще се превърне в топлата, гъмжаща от едноклетъчни форми на живот вода, от която той първоначално е произлязъл.

Сега Конуей знаеше причината за бавното стопяване на безнадеждно болния ТСУУ. И дори нещо повече — бе убеден, че е открил начина за лечението му. Ако само можеше да се опре на предположението си, че заболяването на мозъка е по-динамичен процес при възрастните индивиди, отколкото при по-младите…

Конуей като насън отиде до комуникатора и се обади на О’Мара. Смътно видя, че Мърчисън и Приликла се приближиха, за да чуят какво говори. Той свърши и зачака отговора на О’Мара. Ала докато О’Мара вникна в смисъла на казаното от Конуей, минаха цели няколко минути.

— Това е изключително издържана теория, докторе — каза развълнувано О’Мара. — И дори нещо повече — мисля, че всичко е станало точно така и не е необходимо да го теоретизираме. Жалкото е, че това откритие не може да помогне с нищо на болния…

— Сега според мен — прекъсна го нетърпеливо Конуей — най-неотложен е проблемът с беглеца. Ако в най-скоро време не го заловим и обуздаем, ще има много жертви сред персонала и пациентите — ако не в другите, то поне в моя сектор. За съжаление, по технически причини вашата идея да го укротим с помощта на записа на родния му език до този момент не се оказа твърде резултатна…

— Най-меко казано — вметна О’Мара.

— Но… — продължи Конуей — ако ние малко видоизменим тази идея и накараме бащата да поговори успокояващо на беглеца, можем да разчитаме на успех. Следователно, ако първо излекуваме възрастния ТСУУ…

— Да го излекуваме ли? А вие какво, по дяволите, мислите, че правим през последните три седмици? — запита гневно О’Мара. Но като разбра, че Конуей нито се опитва да се шегува, нито пък се прави на глупак, а напротив, говори съвсем сериозно, О’Мара каза: — Говорете, докторе!

И Конуей продължи да говори. Когато свърши, от комуникатора се разнесе гръмка въздишка.

— Мисля, че сте намерили вярното решение. Независимо от рисковете, за които споменахте, трябва да опитаме тази възможност — каза разпалено О’Мара. Изведнъж тонът му стана делови: — Поемете грижата за нещата в сектора си, докторе. Вие най-добре знаете какво трябва да се направи. Можете да използувате залата за оздравяващи ГБЛЕ на петдесет и девето ниво — тя е близо до вашия сектор, а и бързо ще я опразним. Всички съоръжения, които са ви необходими, ще бъдат доставени там не по-късно от петнадесет минути. Ще можете да започнете, когато пожелаете, Конуей…

Преди да остави слушалката, Конуей чу гласа на О’Мара, който нареждаше на всички Монитори и на целия персонал в детския сектор да се поставят на разположение на д-р Конуей и д-р Приликла. Когато се обърна, той видя, че в камерата вече влизат облечени в зелена униформа Монитори.