Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Travels with Charley, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Джон Стайнбек

Заглавие: Пътешествия с Чарли

Преводач: Кръстан Дянков

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1965

Тип: пътепис

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 10.IV.1965 г.

Редактор: Лиляна Александрова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Георги Иванов

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9056

История

  1. — Добавяне

5

Следващият епизод от пътешествието ми беше любовна история. Влюбен съм в Монтана. От другите щати се възхищавам, уважавам ги, към някои съм дори сантиментален, но Монтана обикнах и както става, когато човек е влюбен, не съм в състояние да анализирам тази любов. Като малък на едно училищно представление бях запленен от виолетовото сияние, което се излъчваше от Царицата на земното кълбо. Баща ми поиска да узнае защо, а аз го взех за луд — нима не виждаше защо! Сега, естествено, зная — тя беше момиченце с миши коси, луничаво носле, изподраскани колена, с пискливо като на прилеп гласче и любещата нежност на гущер, но на времето изпълваше и света, и мен със светлина.

Монтана (сравних ги на ум) беше като разточителство на величието. Мащабите й бяха огромни, но не потискащи. Земята богата, покрита с трева и багри, а планините… точно такива планини бих издигнал и аз, ако някой ми възложеше това. Монтана е тъкмо представата, която малчуганът получава за Тексас, ако слуша тексасци да говорят за родния си щат.[1] Тук за пръв път чух определено местно наречие, още незасегнато от телевизията, реч топла и бавна. Бясната гоненица на Америка в Монтана беше непозната. Хората тук не се страхуваха от сенките си, нямаше нищо подобно на дружеството Джон Бърч[2]. Спокойствието на планините и на заоблените пасбища бе завладяла и душите на хората. Минаването ми през щата съвпадна с тукашния ловен сезон. Мъжете, с които разговарях, явно не бяха обхванати от сезонната лудост да избиват, а просто диреха месо за ядене. Може би се обажда пак любовта ми, но трябва да кажа, че тук градовете бяха места за живеене, а не кошери от неврастеници. Хората имаха време да прекъсват за малко работата си и да се отдават на изчезващото изкуство — добросъседството.

Сега вече не фучах из градовете само и само по-скоро да ги отмина. За да оставам по-задълго, решавах, че трябва да купя било шапка (в Билингз), било жилетка (в Ливингстън), било пушка Ремингтън, каквато не ми трябваше (в Бът) — взех я на вехто, ала в чудесно състояние. После купих телескопичен мерник, почаках да го монтират на пушката и в това време се запознах с всички в магазина, плюс купувачите, които влизаха и излизаха. Както беше стегната в менгеме, със свален приклад, прицелихме пушката към един комин на три преки разстояние; по-късно, когато почнах да я употребявам, се уверих, че мерникът е бил отлично нагласен. Кажи-речи цялата ми сутрин хвръкна около пушката, но нямах нищо против, защото не ми се тръгваше. Убедих се, че както винаги, за любовта няма думи. Монтана ме омагьоса. С величие и с топлина. Ако Монтана беше край море или ако можех да живея далеч от морето, незабавно бих се пренесъл тук и бих поискал разрешение да остана. От всички щати Монтана си остана моя любимка, моя обич.

При Къстър се отбихме на юг да отдадем почит на генерал Къстър[3] и Седящия бик[4], прославили се от битката при Литъл Биг Хорн. Не вярвам да има американец, който да не носи в паметта си картината на Ремингтън[5], изобразяваща последната отбрана на средната колона от Седма кавалерийска дивизия. Свалих шапка за смелите мъже, Чарли ги поздрави по своя обичай, но, стори ми се, извърши това с много голямо уважение.

Цяла Източна Монтана и западните краища на двете Дакоти са известни всекиму като земя на индианците. Спомените от ония времена не са и много стари. Преди няколко години мой съсед беше Чарлз Ърскин Скот Ууд, който написа „Небесни разговори“. Когато се запознахме, беше вече много стар, но като младо лейтенантче, току-що завършило военната академия, бил изпратен във войските на генерал Майлз[6] и участвувал в кампанията срещу главатаря Джоузеф[7]. Той всичко помнеше — много ясно и с много печал. От него зная, че битката представлявала едно от най-достойните и храбри отстъпления в историята.

Джоузеф и племето му — Пробитите носове — заедно с жените и децата, с кучетата и всичката покъщнина отстъпвали под ожесточения огън повече от хиляда мили, като се мъчели да преминат в Канада. Ууд разправяше, че продължавали отбраната на всяка стъпка, докато най-сетне били обградени от кавалерията на генерал Майлз и в по-голямата си част избити. Това, признаваше Ууд, била най-тъжната му военна операция. Бойните качества на Пробитите носове спечелили възхищението му. „Ако не бяха със семействата си, казваше той, никога нямаше да ги настигнем. И ако бяхме с равни сили в хора и оръжие, никога нямаше да ги избием. Мъже, истински мъже!“

Бележки

[1] Ирония по адрес на тексасците, които смятат щата си за единствен по рода си в целите САЩ. — Б.пр.

[2] Джон Бърч, „бърчизъм“ — съвременно ултрадясно профашистко движение в САЩ. — Б.пр.

[3] Генерал Къстър (1839–1876), известен пълководец от Гражданската война и експедициите срещу индианците. — Б.пр.

[4] Седящият Бик (1834–1890) — главатар на Сиуксите, съсича Къстър и разбива армията му при Литъл Биг Хорн (25.6.1876). — Б.пр.

[5] Фредерик Ремингтън (1861–1909) — американски художник. — Б.пр.

[6] Нелсън Майлз (1839–1925) — американски генерал, водил жестоки военни действия против индианците. — Б.пр.

[7] Главатарят Джоузеф (Хинматон Ялактит) — (1840–1904) — главатар на Пробитите носове (индианско племе), сразен и пленен от Майлз. — Б.пр.