Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (7) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Саша се настани в най-скъпия хотел във Висбаден и вечерта се запъти към близкото казино, за да „разпусне“ от натрупания през уикенда стрес. Качвайки се по стълбите към главния вход, до който имаше скъпи магазини, в един от тях той видя позната физиономия.

— Лео? — изненадано извика той. — Лео фон Кутнер?

Жената се обърна и го изгледа не по-малко изненадано.

— Саша? Какво правите тук?

Графиня Леополдин беше много изненадана от неочакваната среща и бързо скри в дамската си чанта нещо, което до този момент беше държала в ръце.

Саша се приближи до нея. Отдавна вече се беше свечерило и под светлините, отразяващи се в големите витрини на магазините, можеше да я види по-добре. Лео беше бледа и изглеждаше някак потисната. Саша я познаваше от благотворителни събития, в които тя беше участвала заедно със съпруга си. Леополдин фон Кутнер му беше много симпатична — тя излъчваше класа и достойнство, което едва ли можеше да се каже за съпруга й.

— Ами бях наблизо и, както знаете, с удоволствие играя на рулетка… — той се усмихна и с жест я покани в казиното. — Как сте, Лео, какво ново покрай вас?

Тя се усмихна смутено.

— Ами какво да ви кажа… дълга история.

— Ако имате предвид раздялата ви с Едуард, чух за това.

— Да, разбира се, и това… но всъщност проблемът е другаде.

Саша я погледна въпросително.

Най-неочаквано той я хвана за ръка и я заведе в близкия парк, където седнаха на една отдалечена пейка.

— Какво се е случило? — настойчиво я попита той.

Лео имаше добро мнение за принц Саша. Тя го смяташе за човек, на когото може да се довери. Много от познатите му го мислеха за женкар и клюкар, но графинята беше убедена, че под повърхността се крие съвсем различен човек.

— Напълно разорена съм — каза тя.

— Как така? Едуард не ви ли плаща издръжка?

— Предложи ми, но аз отказах.

— Аха, гордостта не ви позволи.

Тя кимна.

— Ето ме сега тук. Не мога дори да си платя хотела и си помислих… — погледът й се спря върху осветените прозорци на казиното.

— Не, Лео, това не е за вас. Вие не сте хазартен тип. По-добре поговорете с Едуард.

— Никога! — ядосано извика тя.

Саша въздъхна.

— Вината до голяма степен е негова. Вие не бихте могли да знаете, че той ще загуби ума си по тази Ивет Мортенсен. Постави ви в много трудна ситуация и трябва да плати за това.

— Аха, значи и вие знаете.

Явно нищо не можеше да убегне от очите и ушите на принц Саша. Той както винаги знаеше всичко за всеки.

— Ами хората говорят…

— Всъщност няма нищо за криене. Бракът ни просто свърши.

— И така да е, тази Ивет Мортенсен… моля ви, Лео, не съм предполагал, че Едуард може да прояви толкова лош вкус. Съвсем скоро ще разбере какво си е причинил. Тази жена се интересува само от пари и лукс. Мисля, че ако изчакате малко, той ще дойде при вас, за да ви моли да се върнете при него.

Изражението на Лео стана още по-сериозно.

— Не искам да се връща при мен, Саша. Това е последното нещо, което бих допуснала в живота си. Любовта ни отдавна си отиде. Той започна да ме лъже още в самото начало. Опитвах се да не обръщам внимание на случващото се, но нямаше как да игнорирам всичко, което той ми причиняваше. Искам да започна нов живот. Трябва да го започна. Искам да завърша образованието си, което прекъснах, когато се оженихме, и да стана учителка. Междувременно обаче трябва да намеря някакъв начин да изкарвам прехраната си…

— Казиното не е вариант за това, Лео, повярвайте ми — отвърна принц Саша.

Той беше истински трогнат от чутото. Доколкото познаваше Лео, тя беше достойна жена със стил и добър вкус и при всички положения не заслужаваше това, което Едуард й беше причинил.

— Познавате ли брат ми? — неочаквано я попита той.

Лео го погледна изненадано. Тя не очакваше толкова бърза смяна на темата.

— Не, не лично. Разбира се, чувала съм за принц Фон Розенхайн, но… не, не го познавам.

— Брат ми се премести в новия си замък съвсем наскоро. Аз имах честта да му помогна в преместването — истинско логистично постижение — с гордост каза Саша. — Брат ми обаче не е предприел нищо по въпроса с опазването на съкровищата си.

— Съкровищата си? — въпросително го погледна Лео. Тя не разбираше какво иска да каже той.

— Книгите му. За него те са най-ценното, което притежава — усмихна се Саша. — Брат ми е професор в университета в Майнц. Той преподава антична философия и се кани да напише голям научен труд, който да обхваща работата на философи от Древността до наши дни. Страхувам се, че през следващите няколко години ще се занимава само с това и няма да се интересува от абсолютно нищо друго. Страхувам се, че ако някой не му помогне да подреди нещата си в замъка Елфенберг и да го направи годен за обитаване, всичко ще си остане в кашоните, в които е в момента.

— Елфенберг?

— Да, малък замък близо до града. Близо до университета е и брат ми избра да се премести там главно заради това! На замъка обаче е нужна още много работа. Не е лесно тези празни стаи да станат добро място за живеене. Дали бихте били заинтересовани от тази работа, Лео?

Тя го погледна изненадано.

— Моля?

— Елфенберг трябва най-малкото да бъде обзаведен, а вие сте дама с добър вкус и изискан стил. Ако някой може да свърши тази работа добре, то това определено сте вие, Лео, Какво ще кажете?

— Предлагате ми работа ли?

Тя наистина не беше сигурна, че го е разбрала правилно.

Принцът кимна.

— Всъщност брат ми ви я предлага. Ако не му помогне някой, добрият стар Готлиб с месеци ще трябва да мести и разопакова тежките кашони, а това не е работа за възрастен човек като него.

Лео се засмя.

— Явно брат ви не се интересува особено много от светската суета.

— Никак даже. Той е най-интровертният професор по философия, когото можете да си представите. За него е важно само духовното, материалното не го вълнува — каза Саша и забеляза как изразът на лицето й стана по-весел и дори се усмихна.

— Зная отлично за какво говорите — каза тя. — Дядо ми също беше преподавател — в Марбург.

— Значи наистина разбирате за какво става въпрос. Какво ще кажете за предложението?

— Ами ако брат ви е съгласен, с радост ще приема работата. Всъщност аз нямам и много други варианти, мога да платя хотела си само за още два дни.

— Не се притеснявайте, два дни са ми напълно достатъчни, за да го убедя, че сте му необходима.