Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (16) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Вечерта премина чудесно, въпреки разочарованието на Ивет. Принцът я беше завел в най-простоватия и обикновен ресторант, в който тя някога беше влизала. Тя обаче не показа с нищо неодобрението си. Не искаше да засегне егото му, напротив — целеше да го погали по всички възможни начини.

След като пиха по чашка шнапс след вечеря, тя успя да го убеди да се разходят по брега на река Майн. Вечерта беше прохладна, но не студена, а небето — обсипано с хиляди звезди.

— Вечерта беше чудесна — каза Ивет и внезапно спря. — Ще ми позволите ли да ви се отблагодаря за нея?

— Не е нужно — отвърна Корнелиус трогнат от любезността й. — Омагьосващата ви компания е напълно достатъчна, Ивет.

— Настоявам — каза тя и изкусителните й устни най-неочаквано за принца се озоваха върху неговите. Ароматът на парфюма й и допирът на тялото й взеха дъха му.

— Още веднъж благодаря за чудесната вечер — каза тя, след като приключи с умело преценената целувка.

— Ивет… — това беше всичко, което Корнелиус успя да каже. Целувката му беше дошла по-изненадващо от гръм от ясното звездно небе над тях.

Тя се опита да изглежда колкото се може по-трогната и завладяна от него. Получи й се.

— Ти си най-страхотният мъж, когото съм срещала. Корнелиус. Ти си толкова умен, толкова привлекателен…

Досега никоя жена през живота му не беше го наричала привлекателен, но от устата на Ивет това звучеше толкова искрено, че той и за миг не се усъмни в намеренията и помислите й.

Привлекателен! Корнелиус не можеше да си спомни да се е чувствал по-добре никога досега. В присъствието на Ивет всичко изглеждаше толкова лесно, приятно и красиво…

— Ти също си прекрасна — успя да каже той. — Според мен ти си съвършената жена, както би казал Ницше…

— Кой? — чаровно се усмихна тя.

— Не е важно — отвърна той и тя го награди с още една целувка. Този път се постара да е по-дълга и страстна и забеляза, че принцът изцяло забрави кой е и къде се намира. Идеално — целта беше постигната.

— Живея съвсем наблизо — прошепна тя и го погледна така, че нямаше нужда от друга покана. — Ако искаш… — сините й очи блестяха изкусително.

Корнелиус почти не знаеше къде се намира. Разсъдъкът му беше напълно замъглен от целувките на тази жена, от топлото й тяло, от мекия й тембър, от погледа й… тя го желаеше! Тази прекрасна жена искаше да бъде с него! Корнелиус беше толкова щастлив, че не можеше да мисли за нищо и никого, освен за нея.