Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (17) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Когато на другата сутрин се събуди в леглото до Ивет, Корнелиус беше по-щастлив и по-доволен от себе си от всякога.

Той, който до предишната вечер не беше изгубвал разсъдъка или контрола над себе си и за секунда, сега беше изгубил и двете напълно. Тази жена, ах, тази жена… принцът беше готов на всичко за нея.

— Нощта беше вълшебна — прошепна тя. — Най-прекрасната нощ в живота ми.

— Радвам се да го чуя — каза Корнелиус, който никак не беше уверен в опита и способностите си на любовник.

Колко прекрасна беше тя. Корнелиус не можеше да си представи по-красива и очарователна жена от нея. Той се беше влюбил в Ивет до уши.

Той се беше влюбил!

Корнелиус се замисли и се сети, че я познаваше от няма и два дни. Стана му някак неудобно и той се отдръпна в края на леглото. След това обаче се сети за всички книги, които беше чел за любовта, и осъзна, че тя наистина нямаше граници и не се съобразяваше с нищо, просто идваше — неканена и неочаквана.

След малко Корнелиус се облече и тръгна за университета. Той за нищо на света не биваше да закъснява за лекции, защото смяташе, че така ще даде лош пример на студентите си. От прозореца на спалнята Ивет видя как той излезе от входа и се качи в колата си, която беше паркирал на паркинга на кооперацията предишната вечер с доста маневри и помощ от нейна страна.

Ивет се усмихна победоносно. Да го спечели и оплете в мрежите си се оказа по-лесно, отколкото беше предполагала. Сега трябваше да кове желязото, докато все още беше горещо. Тя трябваше веднага да се вкопчи в него, за да не се обърка нещо — например той да осъзнае, че тя не го обича, а само се преструва, и да не й даде достъп до милионите си. Все пак Корнелиус беше умен човек и не беше за подценяване. С наивници като Едуард й беше лесно, но тук… тук трябваше да внимава. Всичко досега беше минало чудесно и Ивет щеше да направи каквото е нужно, за да продължи в правилната посока.

Ивет триумфираше. Тя щеше да се вкопчи в „любимия“ си и да не го пусне за нищо на света. Все пак крезовски богати принцове не влизаха в леглото й всеки ден, възможността трябваше да се оползотвори колкото се може по-добре. А тя знаеше как.