Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (29) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie will nur Ihr Geld, Durchlaucht, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Когато след няколко часа Ивет се върна от шопинг обиколката си, едва успявайки да носи всичките чанти и пакети, тя завари всички в приемната. Те пиеха кафе и се наслаждаваха на специалитета на госпожа Помер — сладкиш с йогурт.

— Ти си се върнал! — радостно извика тя и остави покупките на земята, за да прегърне Корнелиус. В следващия момент обаче забеляза Саша и очите й мигновено станаха двойно по-големи. Какво правеше той тук?

Корнелиус реши да не губи време, а направо пристъпи към въпроса.

— Ивет, ще съм ти благодарен, ако незабавно напуснеш тази къща. Аз ще платя за стая в хотел, докато поправят тръбите в апартамента ти. Предполагам знаеш, че нямах никаква представа за връзката ти с граф Кутнер. Лео беше достатъчно добра към мен, за да ми спести разочарованието от теб още от първия ден.

Ивет го погледна невярващо и всичко, което успя да направи, бе да седне в свободното кресло до него. След няколко секунди тя се опомни и каза:

— С Едуард не сме били женени, нито дори сгодени… — тя обаче осъзна, че няма смисъл да засяга тази тема и затова я смени. — Ще ми е нужно време, за да се преместя от тук.

— Защо ли не се учудвам — усмихна се Саша.

Ивет погледна замислено към Корнелиус.

— Мислиш, че съм искала само парите ти, така ли?

Корнелиус я погледна презрително. След всичко случило се в последните дни той вече не се впечатляваше от красотата й, даже напротив — чудеше се как е могъл да бъде толкова глупав да се подлъже по чифт изкуствени гърди и дълги крака…

— А не е ли така? — попита той.

Ивет се опита да го омае с погледа си на послушно котенце, но този път номерът не мина. Той стана и каза:

— Имам много работа.

След това отиде в кабинета си, а добронамереният израз от лицето на Ивет изчезна веднага щом Корнелиус излезе от стаята.

— Ако ми опропастите тази възможност, графиньо, знайте, че няма да ви го простя. Никога.

Лео я погледна учудено.

— Трябва да се страхувам ли?

Саша и Лео се спогледаха. И на двамата им беше пределно ясно, че Ивет нямаше да си тръгне просто така. Животът в замък като този беше мечтата на живота й и тя едва ли щеше да се откаже доброволно от нея.

По-късно през деня Корнелиус трябваше да отиде до спалнята си. Още от коридора чу ядосания глас на Ивет.

— Веднага върнете нещата ми обратно! — крещеше тя на Готлиб, който я гледаше с обичайната си невъзмутимост и спокойствие. — Кой ви е заповядал да изнасяте нещата ми от стаите на негово височество, дърт глупак такъв!? Махайте се от очите ми и върнете всичко на мястото му!

Корнелиус не можеше да повярва, че красивата Ивет се държеше по този начин. Той се канеше да влезе и да защити стария си секретар, когато отнякъде се появи Лео. Точно навреме както винаги.

— Какво става тук? — попита тя.

— Кажете на този дърт пръч да остави нещата ми там, където ги е намерил! — истерично извика Ивет.

— Не мога да направя това — заяви графинята.

Корнелиус се възхити на силата и непреклонността й за пореден път. Вече го бяха побили тръпки от случващото се. Той не беше свикнал на подобен тип общуване.

— Как да не можете? Кой може тогава? — изкрещя Ивет.

— Дала съм нареждане на Готлиб да изнесе вещите ви от стаите на негово височество, тъй като те трябва да са в стаята ви, когато подреждате куфарите си — спокойно заяви Лео.

Корнелиус за пореден път се замисли какъв глупак е бил. Жената на живота му стоеше пред него, а той не я беше видял толкова дълго време и се беше подлъгал по алчната кукличка.

— Нали не мислите, че ще си тръгна толкова лесно, драга ми графиньо? Корнелиус е малко афектиран, но, повярвайте ми, още тази вечер ще мърка като котенце в скута ми. Мъже като него са лесни за манипулиране, но вие, разбира се, няма как да знаете това, защото сте някаква проста служителка!

Тя нямаше представа, че той ставаше свидетел на всичко.

— Госпожице, моля бъдете така любезна да напуснете покоите на негово височество — намеси се Готлиб.

Ивет изкрещя истерично и излезе от стаята с гръм и трясък, преминавайки покрай принца, без да го забележи. След като я чу да затръшва вратата на спалнята за гости, той влезе в спалнята си.

— Чу всичко, нали? — попита го Лео.

— Чувствам се като в пиеса на Молиер — отвърна той. — Да, всичко чух. Кажи ми, Лео, как може да съм такъв глупак.

— Ивет е добра в „занаята“ си — отвърна Лео. — Преди теб много други са падали в мрежите й. Ти даже се размина леко — един шопинг тур и малко време за твоя сметка в Елфенберг — усмихна се тя.

— Защо не те послушах, Лео, защо бях такъв глупак? — продължи той. В този момент му се прииска да я прегърне и да я обсипе с целувки — тя изглеждаше великолепно в небрежната си лятна рокля.

Лео беше диамант, който той с месеци беше подритвал, без изобщо да му обърне внимание. Сега обаче се страхуваше, че тя може би нямаше да може да му прости глупостта — все пак той постъпи като пълен идиот и беше допуснал в къщата си човек като Ивет.

Той обичаше Лео от цялото си сърце. Това не беше мимолетната страст, която беше изпитал към Ивет — жената, която сега не искаше и да погледне. Любовта му към Лео беше истинска — дълбока, искрена и изстрадана.

Корнелиус обаче се страхуваше, че ако сподели чувствата си сега, тя щеше да ги отхвърли след всичко, което й беше причинил.