Сандра Хейдън
Тя иска само парите ви, ваше височество (12) (Как една красива жена влезе в живота на принца)

Уикендът дойде бързо, а с него и вечерта, в която щеше да се състои галавечерята на университетската фондация.

Принц Корнелиус се ужаси само при мисълта, че трябва да присъства на това събитие. Той се беше разположил удобно в кожено кресло в приемната на замъка и се беше зачел в „Метафизика“ на Аристотел, чакайки Лео. Готлиб стоеше близо до господаря си, готов да му отвори вратата. Погледът на двамата мъже се насочи към стълбището, от което слизаше елегантно облечена изискана дама. Същата тази дама само преди няколко седмици прекарваше дните си, работейки с бормашина, чукове и отвертки. Принцът преглътна сухо.

Лео приличаше на кралица. Тя беше облечена с елегантна вечерна рокля с малко деколте, но без ръкави, която подхождаше чудесно на тъмната й коса, оформена в стилна прическа. Нежните й рамене бяха покрити с ефирен копринен шал.

Лео забеляза смаяните им погледи и се усмихна. Когато слезе в приемната, тя попита:

— Ще тръгваме ли?

Корнелиус подаде книгата, която четеше, на секретаря си и взе ключовете за колата.

— Моля занесете книгата обратно в библиотеката, Готлиб — каза принцът и възрастният човек с лек поклон излезе от стаята.

Лео беше разочарована от реакцията на принца, който не каза нищо за облеклото и външния й вид, а тя беше положила толкова усилия, за да изглежда подобаващо тази вечер. Графинята обаче се постара да скрие разочарованието си, все пак тя вече доста добре познаваше Корнелиус и знаеше, че той просто си е такъв, и се усмихна.

— Моля, след вас, принце — каза тя, след което взе ключовете от ръката му. — Аз ще карам.

— Така ли? Чудесно, благодаря. Аз не обичам да карам.

— Брат ти ми спомена…

Тонът на Лео звучеше някак обидено и с горчивина и принц Корнелиус не можа да си обясни на какво се дължеше това. Той я погледна — изглеждаше му не по-различна от обикновено. Какво ли се беше случило? Лео също не можеше да си обясни промяната в чувствата си. Разбира се, тя тайно се беше надявала Корнелиус да погледне на нея като на жена, а не само като на служителката, която подреждаше и поправяше неща в дома му. Лео беше напълно наясно, че в мислите си Корнелиус почти винаги беше някъде другаде — като типичен учен философ — и въпреки всичко изпитваше разочарование от отношението му към нея.

Тя оцени, че смокингът му стоеше чудесно. Лео го намираше за привлекателен мъж и във всекидневното му облекло, но тази вечер той изглеждаше като истински принц. В този момент тя разбра, че това, което изпитваше към него, беше любов.

Лео седна в бентлито, принцът се настани до нея и тя опита да завърти ключа, за да запали двигателя. В този момент обаче се почувства като парализирана и само успя да се обърне към него и да го погледне.

Лео отдавна беше наясно, че това, което изпитваше към Корнелиус, беше много повече от приятелско чувство. Сега обаче й стана ясно колко силни всъщност бяха чувствата й към него.

Тя го обичаше така, както не беше обичала никой мъж досега, дори и Едуард, когото до днес беше смятала за голямата любов на живота си. Сърцето й се късаше при мисълта, че Корнелиус не гледа на нея като на нещо повече от приятелка и добър служител.

Лео въздъхна. Може би трябваше да бъде търпелива, все пак Корнелиус не беше обикновен мъж — като тези, които човек среща в супермаркета или на автобусната спирка. Той беше специален. Може би му беше нужно време, за да осъзнае какво чувстваше към него тя. Лео се надяваше, че той все някога ще отвори сърцето си за нея.

Да, тя се надяваше. Надяваше се силно и искрено.

Надеждата й беше споделена и от Готлиб и старата готвачка, които бяха излезли на входа и гледаха след отдалечаващата се лимузина.

— Тя е жената за него — каза готвачката и кръглото й лице сякаш се озари.

— Права сте, госпожо Помер — отвърна Готлиб и въздъхна. — Напълно права сте.

— Елате — каза готвачката, — те почти не ядоха от раците, които приготвих. Да си направим вечеря — вие и аз, като принц и принцеса.