Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Resurrection, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Донева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Такър Маларки
Заглавие: Възкресението
Преводач: Мария Донева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Симолини“
Консултант: Владимир Атанасов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Галина Михайлова
ISBN: 978-954-529-807-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4526
История
- — Добавяне
Глава трийсета
Когато Джема се върна, в къщата беше тихо. Откри Амад в кухнята.
— Семейство Лейзар излязоха — докладва й той. — Майкъл се върна. Успял е да си дойде по-рано.
— Къде е сега?
— Горе.
— Как е?
— Разочарова се, че си излязла.
Джема вземаше по две стъпала наведнъж. Откри Майкъл в стаята му да лежи на пода. Когато я зърна, той протегна треперещата си ръка към нея.
— Не мога да закрепя проклетия крак.
Тя седна на пода и го подпря. До него се търкаляше ампула морфин.
— Къде беше? — попита той.
Джема преглътна внезапното чувство за вина; не беше направила нищо лошо.
— С Антъни.
— Не те коря, че си избрала него.
— Никого не съм избрала — отвърна Джема. — Трябваше да поговорим за нещо, което открих в кабинета на баща ми.
— Сексът е много по-лесен с мъж на два крака.
— Не ставай вулгарен.
— Ако изобщо ме харесваш, помогни ми да инжектирам тази отрова в ръката си.
— Разкажи ми за пътуването си — настоя тя.
Майкъл протегна врат, за да я вижда.
— Моля те — каза й той. За малко да заплаче от безсилие.
Беше го правила стотици пъти. Счупи върха на ампулата и измъкна спринцовката. Докато я почукваше с нокът, тя си наложи да не мисли за кого прави всичко това. Възприе го като умиращ и заби иглата в ръката му.
Майкъл положи глава в скута й, тялото му се отпусна. Джема разсеяно го погали по челото, докато разглеждаше новия му крак. Нещо във формата и цвета му я безпокоеше. Та нали трябваше да изглежда като истински? След малко Майкъл протегна ръка и докосна косата й, като в полусън заизвива кичурите около пръста си.
— Защо женската коса е толкова мека?
Джема сведе очи да го погледне и му се усмихна.
— Какво ще кажеш, ако ти предложа да се омъжиш за мен?
— Защо ти трябва да го правиш?
— Защото мога да разговарям с теб. Защото ти можеш да ми даваш тази отрова.
— Майкъл, не очаквай да ти давам отровата. Ще те накарам да се откажеш от нея.
Той се направи, че не е чул.
— Останалото ще дойде само. Ако поемем по пътя, все ще стигнем до някъде. Ще бъде хубаво. Тръгваш ли с мен?
Джема се извърна настрана. Той не бе с нея. Намираше се в Божиите ръце.
— Трябва да сме семейство — уговаряше я той. — Накрая лошите спомени ще изчезнат.
Тя притисна главата му до гърдите си и го заутешава като малко дете. Майкъл се вкопчи за нея като удавник за сламка.
— Когато самолетът ми се разби във Франция — започна внезапно той. — Онзи старец, фермерът. Той нямаше вина. Убих невинен човек.
— Свалили са те, Майкъл.
— За първи път убивах, докато съм на твърда земя. Онова не беше война, беше си чисто убийство.
— Бил си ранен и вероятно очите ти са били обгорени.
— Но аз го видях. Стареца, облечен в нощната си роба. Нямаше нищо общо с войната и аз го знаех.
— И двамата сте били изплашени.
— Не, не беше така. — Майкъл я сграбчи за ръката. — За миг зърнах баща си.
На вратата се почука и те се сепнаха. На прага стоеше Антъни. Но не го прекрачи.
— Извинявайте — рече той. — Не знаех къде са останалите. Джема, забрави нещо у дома. Ще го оставя долу.
— Ти трябва пръв да узнаеш — обади се Майкъл. — Току-що предложих брак на Джема.
— Така ли? — учудено повдигна вежди Антъни. — Поздравления — тихо добави той. — Тогава ще ви оставя насаме.
Антъни затвори вратата зад себе си, но Джема не вдигна поглед. Не бе сигурна кое я караше да усети хлад в душата си — присъствието или отсъствието му.