Такър Маларки
Възкресението (25)

Глава двайсет и трета

Тази нощ Джема не спа добре и слезе на закуска доста късно с уморен вид на лицето. Амад дипломатично посочи с ръка към блузата, която не бе закопчала както трябва. Към края на закуската той се спря пред нея.

— В преддверието има писмо за теб от Египетската банка.

— Благодаря ти, Амад. Къде са другите?

— Излязоха.

Джема побърза към преддверието и седна на стълбите да прочете писмото.

Уважаема госпожице Бастиан,

Попаднах на някои сведения в досието на баща ви, от които става ясно, че парите, които очакваше, е трябвало да бъдат преведени от Английската банка. Гарант му е бил Британският музей.

Не съм сигурен дали това е важно за вас, но помня, че вие помолихте да ви информирам, ако науча нещо за делата на баща ви. Изпращам ви телефонните номера и адресите както на банката, така и на музея.

Надявам се да са ви от полза.

Искрено ваш,

А. Садир

Джема влезе в кабинета на Дейвид и се взря в телефонния апарат. По-късно щеше да му каже за международния разговор. Набра дългата редица от цифри и скоро чу двойния сигнал, тъй характерен за Англия. За миг я обзе носталгия.

— Мога ли да се свържа с господин Хафингтън? — попита тя.

Докато чакаше господин Хафингтън да дойде на телефона, тя нервно потропваше с крак.

— Господин Хафингтън — започна тя, — предполагам, че баща ми Чарлс Бастиан е сключил нещо като бизнес сделка с вас. Преди няколко месеца е очаквал паричен превод от Английската банка, гарантиран от Британския музей. В банката фигурира вашето име.

— Само от английска страна. Нашият човек в Кайро се казва Стивън Сътън.

— Стивън Сътън е мъртъв.

— Всъщност да.

Мислите препускаха в главата й.

— Баща ми е продавал нещо на музея ви, така ли?

— Нямам право да обсъждам нашите придобивки.

— Но вие не сте получили нищо, поне не от него.

— Така ли смятате?

— Освен ако сте получили нещо, без да му заплатите. А сега и двамата души, които са били в течение на въпроса, са мъртви.

Хафингтън мълчеше. Тя чу шумоленето на хартия.

— В такъв случай това е от компетенцията на полицията.

— Известно ли ви беше какво уреждаха баща ми и Стивън Сътън?

— Както ви казах, нямам право да се впускам в подробности.

— Възможно е баща ми да е загинал заради вашите придобивки, така че бихте могли поне да ми кажете какво се е случило.

— Мога само да потвърдя, че съществуваше нещо, което музеят държеше да придобие, но в деня на сделката и двамата мъже изчезнаха. Доколкото ни е известно, онова, от което се интересувахме, е все още налично, така че трябва да разберете моята дискретност. И това е всичко, което желая да споделя с вас. Съжалявам за баща ви.

Господин Хафингтън прекъсна връзката.

Джема остави телефонната слушалка и се взря в полираната повърхност на писалището от тиково дърво. Стивън Сътън и баща й са преговаряли по някаква сделка. Преговорите са се провеждали по времето, когато е умрял Стивън Сътън. Къде се е намирал баща й, когато Стивън Сътън е бил погребан жив под падналите камъни? Дали някой не го е убил, защото е помагал на Британския музей да придобие изгубените ръкописи?

А защо на Британския музей? Тя разсеяно отвори чекмеджето и тъкмо да наруши личното пространство на Дейвид, когато чу някой да идва откъм преддверието. Грабна някаква туристическа брошура от рафта. Когато излезе от кабинета, видя Майкъл до вратата да преглежда пощата.

— Здравей — вдигна поглед той и я поздрави. — Странно, че те намирам тук.

— Майкъл — каза тя и мушна брошурата под мишница. — Къде беше?

— Ами, тук-там.

— Тази седмица не съм те виждала често.

— Изпълнявах един мой проект — намигна й той. — Ревнуваш ли?

— Ужасно.

— Какво си понесла? Някой пътеводител ли?

— Открих го в кабинета на баща ти. Има красиви фотографии. Все още съм решена да направя пътуване на юг.

— Блазе ти — поусмихна се Майкъл. — Твоят мързелив пациент проведе разговор с лондонския лекар.

— Със специалиста по протези? Ти му се обади?

— Този дървен заместител ме ограничава до смърт. Убива ме малко по-бързо, отколкото ми се ще.

Джема намръщено погледна към крака му.

— Често заместителите не се понасят добре.

— Не добре е меко казано. Този тук е чист боклук. Вече ми направи малка инфекция. Ето защо разговарях с един лекар тук, в Кайро, който също е специалист. Та той ме посъветва да се обадя направо в Лондон. Според него онзи човек, Хендерсън, би могъл да се заеме с мен. Предполагам, че изпитва слабост към героите от войната. Казах си, че може и да си струва да опитам. Струваше си. Ще ме прегледа.

— Майкъл! Това е чудесно.

— Благодарен съм ти за проучванията, които направи, Джема.

Джема очакваше да види ирония, изписана на лицето му, но този път се излъга. Той изглеждаше истински щастлив. Забравила за миг собствените си грижи, тя също се почувства щастлива.

— Кога заминаваш?

— Идната седмица той отива в Америка. Ще ми се да го посетя преди заминаването му. Направих резервация за полета в четвъртък.

— Наистина ли?

— Ще бъда там само няколко дни. Ще се върна, преди да усетите липсата ми.

Той нежно я привлече към себе си и я целуна по косата. Джема отново се вглъби в мисли за баща си и Стивън Сътън. Тревожеше я вероятността, че може би Дентън е бил прав — баща й е бил на път да продаде апокрифите. Но дали в Британския музей те щяха да попаднат в добри ръце? Може би тъкмо там е проблемът. Може би хората като Дентън не желаят обществото да знае за тях. Докато музеят би бил най-подходящият посредник между историческите ценности и публиката.

— Погледни се само — каза Майкъл. — Притеснена си и още как!

Той я хвана здраво и я повдигна от пода.

— Права беше, знаеш ли? Твърдят, че с новия си крак ще мога отново да летя.

— Чудесна новина — засмя се Джема, заразена от неговото въодушевление.

— Като си помисля, че отново ще се върна към моя живот! — възкликна той и я завъртя във въздуха. — Нямаш представа как се чувствам.

Той я остави на пода и преди да я целуне нежно по устните, се взря в лицето й.

— Не си тук.

Джема опря глава на рамото му.

— Просто се радвам за теб.

Майкъл се качи в стаята си, а Джема се върна в кабинета на Дейвид. Без да се замисля, тя отвори чекмеджето на писалището. Вътре имаше чекова книжка и кутия с писалки, джобен държател с чисти листчета за писане и тетрадка. Извади тетрадката, разтвори я и отначало неразбиращо се взря в думата, написана вътре. „Бастиан“. Отдолу видя нещо като дневник с подробно описани дати и места. Тя го разгледа набързо. Бяха записани всички пътувания на баща й през изминалите пет години. Месеците в Дендера, после в Луксор, цяла серия посещения в Оксиринх. Между тези пътувания бяха отбелязани престоите му в Кайро в дома на Лейзар. Имаше и кратки бележки. Джема ги прочете. Те представляваха списък от книги, някои от които бе видяла в кабинета — „Католическа енциклопедия“, „Ириней: един живот“, „Езическа митология“, „Изида и египетската Света троица“, египетска „Книга на мъртвите“. Дейвид Лейзар си е водил записки за книгите, които баща й е чел. Защо?

По-нататък бе записан адресът на баща й в Кайро и бе отбелязано, че се е преместил, а след това заглавията на книгите свършваха. Баща й бе престанал да отсяда в дома на семейство Лейзар. Дали е знаел, че са го шпионирали?

Върна се към Оксиринх, където в полето бе изписана първата от цяла серия букви „А“, очертани с кръгче. Понякога това „А“ се появяваше в бележките за Кайро. Друг път в тези за Горен Египет.

Тя разлистваше страниците и очите й пробягваха по датите, които се приближаваха до настоящето. Забележките намаляваха, а отсъствията му от Кайро се удължаваха. Стигна до последната забележка. Кайро, октомври 1947 г. После нищо. Но тук имаше повече „А“-та. Едно за Кайро и друго със стрелка, сочеща към Кхарга.

Тя си отбеляза датите и се облегна назад. „А“ означаваше „Антъни“.

Не успя да се спре и разгърна на следващата страница. Затаи дъх, когато зърна заглавието, а по-долу още един списък, този път по-кратък. Най-отгоре бе написано името Дж. Бастиан. И заглавията: „Азбука на коптския език“, „Божествената трансформация“, Нов завет, египетска „Книга на мъртвите“. А в полето имаше удебелено „А“ в кръгче. Разлисти всички страници до края. Всички бяха празни, с изключение на последната, на която бе написан телефонен номер с лондонски код. Без да се двоуми, тя грабна телефона и набра номера.

В слушалката чу женски глас, който отривисто произнесе:

— Кабинета на отец Уестърли.

Джема прекъсна връзката.