Роб Кид
Надвисналата буря (11)

Глава 10

Нямаше прозорци, а факлите отдавна бяха изгнили върху поставките по стените, но при все това помещението беше озарено от призрачна синкава светлина.

Там, където величественият мраморен таван бе почти рухнал, зееха дупки, през които дъждовните капки падаха по мъртвия цар и неговите поданици.

Самият пират още беше облечен в скъпи-прескъпи одежди, целите прогнили и на дупки. Сега кадифето, коприната и тънкият лен не струваха нищо, точно както съсипаната пола на Арабела. Около врата му имаше тежка верига с медальон от чисто злато. В лявата очна ябълка проблясваше старателно лъснат кръгъл оникс — камъкът, от който идваше прякорът на Сам Каменното око. Върху кокалестата му глава се мъдреше красива пиратска шапка, някак оцеляла от превратностите на времето. Широката кожена периферия и перата отгоре си стояха непокътнати и с тях капитанът още имаше дързък самодоволен вид.

До сетния си дъх Сам Каменното око беше останал цар на пиратите. И най-важното, имаше наистина страхотна шапка.

— Всеки е правел нещо — отбеляза Арабела. — Както личи, всички са умрели внезапно.

Членовете на екипажа начело с Джак си запроправяха път сред скелетите. Беше трудно да заобикалят всички тези кости. Нещо изпука под крака на Арабела и тя забеляза твърде късно, че е настъпила ръката на един от поданиците, който се беше проснал на пода.

— Верен докрай — каза Джак, после се надвеси над черепа и надзърна право в очните му ябълки. — Наистина трогателно.

Арабела потрепери, когато се приближиха до престола.

Джак издаде приглушен писък.

Всички подскочиха и се обърнаха, Фицуилям се пресегна към сабята си.

— Вижте — възкликна отчаян Джак и засочи.

В здрача висеше въже, единият му край минаваше през дупка в покрива, откъдето сега валеше дъжд. Другият край на въжето беше оплетен на сложна примка, която се клатушкаше точно над седящия върху престола Сам Каменното око.

На царя на пиратите му липсваше нещо твърде важно.

— Лявата му ръка — забеляза Фицуилям.

Той се извърна към Арабела. От отчаяние Джак вече беше смъкнал с рязко движение кърпата от главата си и я беше метнал на земята.

— Нали каза, че според всички предания Сам стиска Меча на Кортес в лявата си ръка!

— Някой я е изтръгнал направо от рамото — подсвирна тихо Жан. — Вероятно онзи, който е оставил въжето.

Той се наведе и се зае да оглежда праха по престола.

— Който го е направил, е идвал съвсем наскоро и явно е заобиколил капана в голямата зала. Познавал е мястото достатъчно добре и е проникнал през задния вход — отбеляза Джак и тропна ядосано с крак.

Той прокара ръка през мократа си коса и отиде с тежка стъпка при Сам Каменното око. Взря се в скелета, който сякаш му се хилеше изпод кожената тривърха шапка. Джак си помисли, че тя наистина е страхотна и човек с огромна власт би трябвало да носи именно такава…

Без изобщо да се колебае, Джак смъкна от черепа с цвят на слонова кост шапката с ярко перо, изтупа я от праха и я сложи на главата си.

— Джак! Човекът е мъртъв! — възкликна погнусен Фицуилям.

— Ако отчетем всички неприятности, които си навлякохме, за да се доберем дотук, той ми дължи поне това — заоправдава се Джак.

Реши час по-скоро да намери огледало. Беше сигурен, че изглежда невероятно с новата си шапка.

— Не мога да повярвам — каза тъжно Арабела и седна на стъпалата пред престола.

Сега единственото, което можеше да очаква от бъдещето, бе да търпи сприхавия нрав на баща си и да разнася пълните халби на онези отрепки във „Вярната невеста“ — докато се омъжи или умре.

— Стори ми се, че сме извадили голям късмет да намерим острова. Имах чувството, че с него приключва и нашето пътешествие — въздъхна Фицуилям. Опита се да си придаде храбър вид, но не успя да скрие горчивото си разочарование. — Сега ме чакат само банани и някоя жена скандалджийка.

Дори Жан и Тюман не останаха безразлични към скръбта на новите си приятели. Констанс замяука жално и в тъгата си Арабела я погали по инерция зад ухото, после обаче се усети и побърза да дръпне ръка.

Джак се надвеси над мъртвия пират. Обърна се, за да се увери, че не го гледа никой, после пъхна пръст в очната ябълка на Сам и прибра в джоба си каменното око на пирата.

Тогава забеляза, че под прогнилата дантелена яка на капитана блещука нещо мътно и ръждиво. Джак се ухили и дръпна от кожената връв ключа, който беше намерил.

— Има едно нещо, което обединява царе и пирати… момчета… и момиче… и котко… или звяр или каквото си там — заяви той и вдигна ключа, за да го видят и останалите. — И едните, и другите си падат по съкровища. И с меч, и без меч Сам Каменното око със сигурност е скрил тук някъде своето съкровище.

При тези думи светнаха очите на всички, дори на Констанс.

Час по-късно бяха претърсили помещенията в двореца, включително тъмницата и съкровищницата, но не бяха открили нищо, освен няколко дублона. Оказа се, че ключът изобщо не им трябва. Дървените врати на хранилищата бяха прогнили. В покоите на капитан Сам Каменното око имаше няколко красиви светилника, стара покъщнина и топове разпаднала се коприна, но нищо лъскаво, скъпоценно и лесно за пренасяне.

— Някой вече е бил тук и е отнесъл всичко — отбеляза Фицуилям.

— Не, няма следи от стъпки — напомни Арабела, — за разлика от тронната зала.

Джак сбърчи вежди и се замисли.

— Дали пък този Сам не е бил… алергичен към съкровища — изрази предположението си Жан, както чешеше Констанс под брадичката.

Внезапно очите на Джак светнаха.

— Много преди да стане цар, Сам е бил пират — каза той.

— И какво от това? — извика Арабела и изтича при него.

Другите я последваха.

— Какво ли? Старите навици умират трудно, Бел! — отговори той, а гласът му прокънтя в царските покои. — Я ми помогнете! — нареди Джак и затегли огромното абаносово легло.

Жан и Фицуилям се наведоха и също го задърпаха.

— Що за глупаво хрумване, Джак! — възкликна Фицуилям. — Надявам се, че не търсим нощното му гърне.

Джак въздъхна погнусен и раздра прогнилото килимче под леглото.

— Ти, Фитци, не разсъждаваш като пират. Когато става дума за съкровища, не разчитай на никого. И го дръж близо до себе си. Повярвай ми, знам ги тези неща — добави той мрачно.

Плъзна длан по дъските и се усмихна, когато напипа вдлъбнатинка — беше сигурен, че ще я открие. Духна праха, който се вдигна на облак, и посочи ключалката върху вратата, скрита в пода. Ключът беше именно от нея.

— Някой да запали факла — нареди Джак и им подаде кесията с кремъка и огнивото.

Арабела и Тюман се справиха бързо.

Джак отвори вратата в пода и хванал факлата пред себе си, надзърна вътре.

— Е? — попита нетърпеливо Жан.

— Е — повтори спокойно Джак и пусна факлата в непрогледния мрак, — вижте сами.

Фицуилям, Арабела, Тюман, Жан и Констанс се струпаха нетърпеливо около него. Но пръв Фицуилям видя какво има долу.

— Майко мила… — ахна той.

— Светлината на факлата трепна и освети помещение, пълно със злато.