Ане Холт
Всичко мое (60) (Първият случай на инспектор Стубьо)

59

— И това ли е всичко, с което разполагаме — попита Ингвар Стубьо разочарован.

— Ъхъ. — Сигмюн Барли подсмръкна и си отри ръкава в носа. — Не е много. Чисто досие. Даже някога да е бил обвиняван в нещо, ще да е било доста отдавна. Не е взел никакви изпити в университет нито тук, нито където и да било в Норвегия. Значи образованието, с което се перчи, трябва да е получил или някъде в чужбина, или…

— Незавършено следване. Тя беше права.

— Кой?

— Забрави.

Сигмюн подсмръкна отново и заопипва в тесния джоб на дънките си за хартиена кърпа.

— Настинка — измърмори той, — същинска напаст. Кащен Осли е обикалял доста. Това поне със сигурност мога да кажа. Нищо чудно, че постепенно му е писнало да се вписва в Регистъра на населението. Голям негодяй се оказва този тип. Има шофьорска книжка за таксиджия, между другото. За Осло. Ако това може да се нарече образование.

— Надали. Какво е онова там? — Ингвар посочи жълта бележка.

— Кое по-точно? — Сигмюн се надвеси над писалището. — А, това. Преди няколко години е изкарал шофьорски курс, който му дава право да кара линейка. Нали разпореди да събирам всичко троха по троха.

— Нещо около момченцето?

Ингвар се бореше с целофана на нова кутия пури.

— Работя по въпроса. Но защо да се съмняваме в думите на този тип точно за това? Каква би била разумната причина да лъже, че има син?

Ингвар остави внимателно една от пурите да се плъзне в сребристата опаковка и пъхна тръбичката в джоба на ризата.

— Едва ли лъже — прецени той. — Силно ме интересува обаче какви връзки поддържа с момчето. Нищо в жилището му не подсказваше, че там периодично ходи дете. Какво става с Трумсьо? Бил ли е там?

Сигмюн Барли погледна към кутията от светло балсово дърво.

— Заповядай — кимна Ингвар.

— Най-добре е да попитаме Кащен Осли, все пак! Проверих всички списъци. Според тях не е бил в нито един от самолетите за нататък през въпросния интервал от време. При всички случаи не и със собственото си име. Но разполагам с копие от паспортната му снимка. Изпратена е в Трумсьо. Сега ще видим какво ще каже онзи професор. Очевидно нищо. Той твърди, че не е видял достатъчно добре лицето. Това разследване… — изписа във въздуха въображаеми кавички и си взе пура — … не става по-лесно, при положение че трябва много да внимаваме Кащен Осли да не забележи нищо. Защо просто да не го привикаме за рутинен разпит? При необходимост бихме вкарали Господ, да не говорим за всеки…

— Кащен Осли не е нито Господ, нито всеки — сряза го Ингвар. — Мен ако питаш, той държи някъде дете в плен. Не желая да му даваме ни най-малко основание да си помисли, че сме по следите му.

Сигмюн Барли поднесе пурата под носа си.

— Ей, Ингвар — подхвърли той, без да поглежда главния инспектор в очи.

— Да.

— Там имаше ли друго, нещо друго, освен този… този… Имаше ли нещо по-конкретно, нещо повече от…

— Не. Само усещането ми. Твърде силното ми усещане за присъствие.

В кабинета стана съвсем тихо. От коридора се чуваха бързи стъпки; някъде далеч иззвъня телефон. Някой го вдигна. Пред вратата високо се изсмя жена. Ингвар се беше взрял в пурата на Сигмюн, която продължаваше да стои между носа и горната му устна.

— Интуицията е просто обработени от подсъзнанието факти — цитира той, но не се сети откъде го беше чул.

Наведе се рязко през писалището.

— Мъжът беше уплашен до смърт — заяви Ингвар разпалено. — При появяването ми страшно се смути. Бях толкова… — държеше показалеца и палеца си на сантиметър един от друг, — … толкова близо да го докарам до пълен срив. И внезапно се случи нещо, не знам какво, но той… — бавно седна отново на стола, — по някакъв начин отново се овладя. Не схванах как и защо. По дяволите, Сигмюн! От всички тук, под този покрив, би трябвало поне ти да имаш доверие в моите инстинкти! Детето е там, горе! Кащен Осли държи Емилие в плен, а ние бръмчим наоколо с хеликоптери и един господ знае колко народ и коли търсят някакъв недоразвит ненормалник, тръгнал на разходка из гората!

Сигмюн се усмихна леко стеснително.

— Но не можеш да си сигурен — настоя той. — Признай си. Не можеш да си съвсем сигурен. Не е възможно.

— Не — призна Ингвар най-сетне. — Съвсем сигурен, естествено, не мога да бъда. Но проучи повече около този кучи син. Моля те.

Сигмюн кимна леко и излезе от кабинета. Пурата остана върху бюрото. Ингвар я вдигна, огледа я внимателно и я пусна в кошчето. Сети се, че още не се е обадил на водопроводчика от Лилестрьом. Беше безсмислено да обременява Гато Силинг с пътуване до Осло.

От Тюри Санде Уксьой нямаше ни вест, ни кост, въпреки че й звъня три пъти и й остави съобщение на секретаря.