Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (9) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Когато пътувал гренландският „Кнар“…

Две столетия норманските преселници на гренландска земя живели политически независими. През 1261 г. норвежкият крал Хакон Хаконсзон, който бил покорил исландците, посегнал към тази страна и изявил претенции за върховно господство. Гренландците не се противопоставили. Те се задължили да плащат данък и откуп на краля, а той се грижил за корабоплаването. Изходно пристанище за трафика с Гренландия станал Берген, един от най-важните търговски центрове по онова време.

„Гренландкнар“, както се наричал корабът който поддържал връзката с острова, пътувал един път в годината. Но редица фактори съдействували за нередовното провеждане на рейса и така връзките ставали все по-слаби. Случвало се често „Кнар“ да катастрофира, да не стигне до целта си или да потъне. През 1350 г. в Берген върлувала чума, която създала големи грижи на населението, затова по-малко се мислело за Гренландия, а и войните изтласкали интереса към тази страна на по-заден план.

Самите гренландци пътували с малки кораби покрай брега, и то далеч отвъд границите на населената земя, занимавали се с риболов и преди всичко събирали плаващи дървета. Политическите отношения ставали все по-объркани и по-усложнени. През 1380 г. Норвегия сключила съюз с Дания. Кралят на Дания станал едновременно и владетел на Норвегия. Приблизително по същото време в Берген се създала кантора на Ханзата за чужбина, която по-късно се превърнала в световноизвестната „Германска кантора“ („Deutschen Cuntors“). Тя ставала все по-могъща и по-самонадеяна. Ханзейците, зад които стоели седемдесет германски града, укрепили своя квартал, който владеел пристанището, тиранизирали населението, образували държава в държавата и си създали дори собствено правосъдие.

Въпреки суверенното право на датските крале над Норвегия и въпреки икономическата мощ на кантората формалното право за търговия с Гренландия не принадлежало нито на едните, нито на другите, а на норвежкия държавен съвет. Но този институт бил слаб, неговата компетентност едва успявала да запази формално монопола и да бди ревностно да не му се изплъзне от ръцете. Макар фактически това право да не е било използувано, никой нямал право да го наруши.