Ханс Бауер
Един живот за ескимосите (47) (Животът на изследователя Кнуд Расмусен)

Екипажът

Една година след първата среща на Расмусен с Матиассен експедицията, която ще носи официалното название Датска етнографска експедиция за Арктическа Северна Америка — 1921/1924 г., и чието съкратено име гласи Пета тулска експедиция, е готова за път. Изходният пункт е Копенхаген. На малката моторна шхуна „Зьокунген“ — морски цар, командувана от капитан Педер Педерсен, се намират освен Расмусен и Матиассен още Кай Биркет Смит — етнограф и географ, Хелге Бангщет — научен асистент, и Петер Фройхен.

Биркет Смит посетил Гренландия за първи път като деветнадесетгодишен. По-късно станал известен като изтъкнат датски етнолог и минавал за най-добър познавач на ескимосите и на културата им. Той станал директор на етнологическия отдел на Националния музей в Копенхаген.

Впоследствие Бангщет се оказал особено приятен спътник. Никога не се показвал отегчен, от всичко се интересувал. Впрочем той пишел стихове. Въпреки че имал талант, приятелите му го подигравали заради тази му склонност, но все пак високо ценели това, че той никому не четял своите стихове без покана.

Расмусен, разбира се, не може да се задоволи само с „бели хора“, които разбират от тази или онази наука. За екипажа са му необходими освен тях и ловци и водачи на кучета, а истински подходящи мъже той не може да намери измежду западногренландците, които са неподвижни и обикновено не излизат през целия си живот извън своя ловен участък: той разчита на полярните ескимоси, които не познават заседналия живот и не бива да го познават. Те трябва да ловят тюлени, защото имат нужда от месо и кожи, да търсят моржове, чиито бивници доставят ножове за одиране на животни, да ходят в планините, за да преследват там птици и лисици. Пътищата им се кръстосват от север към юг и от юг към север. Полярните ескимоси са странствуващ народ, на който условията за живот налагат винаги да бъдат готови за ново пътуване. От деца те са закалени и всеки ден понасят несгоди, за да си набавят храна. Едва когато умре, полярният ескимос остава на едно място. Той е ненадминат придружител в дълги пътешествия и за да спечели няколко такива неспокойни мъже за своето начинание, Расмусен не се побоява от голямото отклонение до Туле. Освен това тук той може да натовари и някои съоръжения.

Ханс Нилсен, ръководителят на станцията в Туле, не е седял със скръстени ръце през зимата, събирал е кожи и тюленови ремъци, а може и да назове ескимоси, които биха пътували с Расмусен и които са готови да прекарат няколко години в Канада и Аляска. Към експедицията се присъединяват Иггиангуак — „малкото гърло“, и жена му Амарулунгуак — „малката жена човек“, Аркиок и жена му Арнангуак — „боцманът“, Нассайтордлуарсок с жена си и Кувигарссуак Митек, едно още съвсем младо момче.

От Туле тръгват на юг. В Упернивик голяма мъка сполетява Фройхен. В дългото пътешествие трябвало да участвува и неговата любима жена — ескимоската Наварана, и да помага на мъжете да водят домакинството. Но тя се разболява от инфлуенца и умира.

Фройхен я погребва. Голямо огорчение му причинява поведението на свещеника в Упернивик. Тъй като Наварана е била „езичница“, той не е склонен да бие камбаната за умрялата и да й отреди място в местното гробище. От камбаната Фройхен се отказва, но за погребението се налага. Впрочем случаят с „езичеството“ на Наварана бил по-особен. Когато след Първата тулска експедиция Фройхен заминал за Копенхаген, тя останала в Тасиурсак и започнала да изучава християнството, за да се покръсти по-късно. Свещеникът обаче разтълкувал по свой начин християнския закон за любовта към ближния и Наварана трябвало с един ритник да му даде да разбере, че се е заблудил. Към християнството тя се отнасяла оттогава с известно съмнение.

Две деца оставя Наварана без майка: Мекусак и Пипалук, които трябвало да бъдат настанени при родителите на Фройхен в Дания.

Млади ескимоси

В Готхавн към участниците в експедицията се присъединява учителят по вероучение Олсен. Той не се чувствува особено добре в професията си. Темпераментът му не се схожда с теснотата на училищната стая и църквата. Той е отличен ловец, обича природата и възможността да замине за Канада, да изучава тамошните ескимоси отговаря на неговите склонности. Той е определен да записва легендите, които ще му бъдат разказани, и да служи като преводач на всички членове на експедицията, които не говорят гренландски.