Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (35)

35.

— Искам доктор Крос да ни запознае с впечатленията си от този руски маниак — продължи Бърнс. — Той знае всичко за него. За онези от вас, които не познават Алекс Крос, ще спомена, че наскоро се прехвърли при нас от вашингтонската полиция. Загубата е за тяхна сметка, повярвайте ми. Той е човекът, благодарение на когото Кайл Крейг е в затвора.

— Да, аз съм този, който позволи на Джефри Шейфър да се измъкне един или два пъти — обадих се от креслото си. — И така, искате да ви запозная с впечатленията си? Е, няма да се спирам подробно на очевидното. Вълка е обладан от манията за пълен контрол и абсолютна власт. Мога да ви гарантирам, че той винаги е предпочитал да действа мащабно, да работи на голямата сцена. Освен това е творчески настроен, вманиачен е на тема планиране. Изявява се като изключително действен тип, което означава, че отлично се справя с организирането, с разпределението на ролите. Рядко се стига дотам, че да го затрудни някое по-заплетено решение. Но най-важното от всичко е, че той е безмилостен и зъл. Обича да наранява хората. Харесва му да ги гледа как страдат. Той ни предоставя доста време за размисъл относно това, което би могло да се случи. Защото знае, че ние няма, или по-скоро не можем, да му платим толкова лесно. Но и защото същевременно иска да ни побърка. Наясно е колко трудно ще бъде да го заловим. Осама Бин Ладен все още е на свобода, нали? Ще ви кажа обаче какво не ми пасва в цялата тази история: неуспешният опит за убийство на директора на ФБР. Не зная как точно да го обясня, но това — според мен поне — просто не е в неговия стил. Или поне не на толкова ранен етап от играта. А най-вече не ми харесва фактът, че той е пропуснал мишената си, че се е провалил.

Думите ми прозвучаха донякъде неуместно и аз погледнах към Бърнс, ала той само ми махна с ръка да продължавам. Но преди това попита:

— Вярваш ли, че той действително е допуснал грешка? Или Том Уиър е бил истинската мишена?

— Според мен… Уиър е бил мишената. Не вярвам, че Вълка е допуснал грешка. Не и толкова голяма. Мисля, че излъга за това убийство.

— Ала защо? Има ли други мнения? — Бърнс огледа присъстващите в залата.

Никой не се обади, затова аз продължих:

— Ако Томас Уиър наистина е бил мишената, това е най-добрата улика, с която засега разполагаме. Какво може да е знаел Уиър, за да бъде такава значителна заплаха за Вълка? Няма да се изненадам, ако двамата са се познавали отнякъде, макар че не е изключено самият Уиър да не е подозирал за това. Така или иначе той е бил важна фигура върху шахматната дъска на Вълка. Но кога и къде са се пресекли пътищата на Томас Уиър и руснака? Това е въпросът, който трябва да си зададем.

— И да намерим отговора колкото се може по-бързо — заключи Бърнс. — Хайде да се залавяме за работа. Всички в Бюрото! И като казвам всички, наистина имам предвид точно това.