Джеймс Патерсън
Лондонски мостове (27)

27.

Много рано на следващата сутрин Невестулката, настанен в черна сгъваема инвалидна количка, си проправяше път сред гъстата и шумна тълпа на Юниън Стейшън. Беше в отлично настроение. Обичаше да побеждава, а сега побеждаваше с всеки завой и с всеки оборот на колелата.

Джефри Шейфър имаше превъзходни връзки сред военните във Вашингтон, заради което се оказа изключително ценен за замислената операция. Притежаваше полезни контакти също и в Лондон — един от градовете мишени. Но най-важното за Невестулката бе, че отново е в играта, а той обичаше да се чувства значим.

Освен това отдавна жадуваше да нарани колкото можеше повече хора в САЩ, защото презираше американците до дъното на душата си. Вълка му бе предоставил великолепна възможност да им причини тук и сега реални щети. Това си бе едно истинско замочит — трошене на кости на мащабен жив обект. Масово убийство.

Наскоро Шейфър бе скъсил косата си и я бе пребоядисал черна. Е, не можеше лесно да прикрие истинската си височина — метър и осемдесет и седем, — но затова пък бе измислил нещо по-добро, макар че всъщност го бе заимствал от един свой стар познат: на светло, през деня, той се движеше из Вашингтон в инвалидна количка. Беше от доста усъвършенстван модел, който лесно се побираше в багажника на неговия сааб комби. Ако случайно го забележеха — както и стана в действителност, — то затова си имаше съвсем други причини.

В шест и двадесет същата сутрин Шейфър се срещна с лицето за свръзка в чакалнята на Юниън Стейшън. Двамата се бяха наредили на опашката пред автоматите за напитки и закуски, като Шейфър беше зад него. Поведоха на пръв поглед напълно безобиден разговор:

— Те са се поразмърдали — заяви мъжът, който работеше като помощник на един високопоставен шеф във ФБР. — Никой не обърна внимание на предупрежденията да не се предприема разследване. Вече започнаха да следят градовете мишени. Разбира се, търсят и теб. За това отговаря Алекс Крос.

— От тях не би могло да се очаква да измислят нещо друго — отвърна Шейфър и пусна кривата си усмивка. Не беше изненадан от наблюдението. Вълка го бе предвидил. Както и самият той. Шейфър търпеливо изчака реда си на опашката и си взе от автомата кафе с мляко. После натисна бутона и инвалидната количка се затъркаля към редицата от телефонни автомати, подредени край гишетата за билети за влаковете. Докато говореше по телефона, продължаваше да отпива от кафето.

— Имам за теб една много доходна, макар и мръсна работа. Заплащането е твърде щедро — каза той на жената, която се обади от другия край на линията. — Петдесет хиляди долара, при това за нещо, което ще ти отнеме само около един час.

— Е, щом е така, готова съм да поема и най-мръсната работа — отвърна жената, която заслужаваше да бъде призната за един от най-добрите снайперисти в целия свят.