Агата Кристи
Фатален шанс (21)

Трета глава

С бледо, напрегнато лице и зорък поглед Дейвид постави ръце върху раменете на Розалийн.

— Всичко ще бъде наред, казвам ти, всичко ще бъде наред. Само не падай духом и прави каквото ти казвам.

— Ами ако те отведат? Нали има такава вероятност? Ти сам каза, че могат да те отведат.

— Има такава вероятност, да. Но няма да е за дълго. Ти само не падай духом.

— Ще правя каквото ми наредиш, Дейвид.

— Ето това се казва момиче! Всичко, което искам от теб, Розалийн, е да не отстъпваш от твърденията си. Непрекъснато повтаряй, че убитият не е съпругът ти Робърт Ъндърхей.

— Но те ще ме подведат, за да изтръгнат признания против волята ми.

— Не, няма. Всичко е наред, казвам ти.

— Не, всичко е грешно — още от самото начало. Взехме пари, които не ни принадлежат. Нощем лежа будна и мисля за тази наша постъпка, Дейвид. Да присвоиш нещо, което не ти се полага. Бог ни наказва сега за греховете, които извършихме.

Той я изгледа начумерено. Розалийн рухваше, вече определено не се владееше. И тази нейна религиозност. Съвестта й никога не можеше да намери покой. А сега, ако късметът му не проработеше, всичко отиваше на вятъра. Е, съществуваше само един изход.

— Чуй ме, Розалийн — нежно промълви той, — искаш ли да ме видиш обесен?

Очите й се разшириха от ужас.

— О, Дейвид… нали няма… нали не могат…

— Само един човек може да ме изпрати на бесилото — и това си ти. Ако изпуснеш дори и една дума или дадеш знак, че е възможно мъртвият да е бил Ъндърхей, направо окачваш въжето на шията ми! Разбираш ли ме?

Да, той попадна в целта. Тя го зяпна ужасено.

— Такава глупачка съм, Дейвид.

— Не, не си. Във всеки случай не ти е нужна хитрост. Само ще трябва да се закълнеш най-тържествено, че мъртвецът не е твой съпруг. Можеш ли да го направиш?

Тя кимна.

— Няма да ти навреди, ако изглеждаш глупачка. Изглеждай така, все едно че не разбираш какво те питат. В това няма нищо лошо. Но не се отклонявай от подробностите, които обсъдихме. Гейторн ще има грижата за теб. Той е изключително способен адвокат по криминалните престъпления. Точно от тези съображения го наех. Той ще бъде на следствието и ще те брани от неудобни въпроси. Но дори и пред него се придържай към версията си. За Бога, не се опитвай да хитруващ, нито пък си мисли, че ще ми помогнеш, ако тръгнеш да съчиняваш разни врели-некипели.

— Ще го направя, Дейвид. Ще направя точно каквото ми казваш.

— Ти си добро момиче. Когато всичко свърши, ще заминем някъде — в Южна Франция или в Америка. Междувременно се грижи за здравето си. Не се терзай нощем и не стой будна. Пий от онези прахчета, които доктор Клоуд ти предписа — бромид или нещо подобно. Вземай по едно всяка нощ, дръж горе главата и помни, че ни чакат хубави времена! А сега — той си погледна часовника — време е да тръгваме за следствието. Насрочено е за единайсет часа.

Той огледа красивата просторна гостна. Красота, комфорт, богатство… Наслаждавал се бе на тези прекрасни неща. Хубаво имение бе Фъроубанк. Дали не си вземаше сбогом с всичко това… Безспорно здравата бе загазил. Но дори и сега не съжаляваше. Що се отнасяше до бъдещето — е, винаги имаше шансове. „Да вдигнем котва, за да не загубим товара си!“^[1]

Погледна към Розалийн. Наблюдаваше го с огромни умолителни очи и Дейвид инстинктивно долови какво искаше тя.

— Не съм го убил, Розалийн — нежно произнесе той. — Кълна ти се във всички твои светии!