Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dumb Witness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Безмълвният свидетел

Преводач: Румяна Стоянова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Холдинг“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „Полипринт“ — Враца

Редактор: Стоянка Сербезова

ISBN: 954-584-078-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4419

История

  1. — Добавяне

Осемнайсета глава
„Има нещо тъмно в тази работа“

Обядвахме в едно ресторантче недалеч от хотела. С нетърпение исках да узная какво мисли Поаро за членовете на фамилия Аръндел.

— Е, Поаро? — попитах припряно аз.

Поаро ме погледна с неодобрение и се задълбочи в менюто. След като поръча, той се облегна на стола, отчупи си парченце хляб и с леко закачлив тон каза:

— Е, Хейстингс?

— Сега, след като се запознахте с всичките, какво мислите за тях?

— Ma foi[1], струва ми се, че са много интересни — отвърна бавно той. — Този случай наистина е заинтригуващ! Той е, как да се изразя, като кутия, пълна с изненади. Погледнете само как всеки път, когато кажа: „Получих писмо от мис Аръндел, написано преди да умре“, изниква нещо. От мис Лосън научих за откраднатите пари. Мисис Таниос веднага попита: „За съпруга ми ли е?“ Защо за съпруга й? Защо мис Аръндел трябва да пише на мен, Еркюл Поаро, за доктор Таниос?

— Тази жена има нещо наум — отвърнах аз.

— Да, тя знае нещо. Но какво? Мис Пибоди ни каза, че Чарлз Аръндел би убил и баба си за едно пени, мис Лосън ни уведоми, че мисис Таниос би убила всеки, ако съпругът й нареди. Доктор Таниос сподели, че Чарлз и Тереза са негодници, и намекна, че майка им е убийца, а после доста безотговорно спомена, че Тереза е способна на хладнокръвно убийство. Всички тези хора имат прекрасно мнение един за друг! Доктор Таниос смята, или поне твърди че смята, че е имало външно влияние. Съпругата му, преди той да дойде, очевидно не мислеше така. Отначало тя не искаше да оспорва завещанието.

По-късно изведнъж промени решението си. Виждате ли, Хейстингс, те са като кипящо гърне, което бълбука, и от време на време някой важен факт се появява на повърхността му и може да се забележи. Има нещо на дъното, да! Има нещо! Аз, Еркюл Поаро, се заклевам в Бога, че е така!

Впечатлих се от твърдата му убеденост. Помълчах малко, после отбелязах:

— Сигурно сте прав, но изглежда толкова объркано, толкова мъгляво.

— А съгласен ли сте с мен, че има нещо?

— Да — казах колебливо аз, — струва ми се, че сте прав.

Поаро се надвеси над масата и ме погледна в очите.

— Да, променили сте си мнението. Вече не ви е забавно да ме укорявате, че давам воля на въображението си. И какво ви убеди? Не са чудесните ми доводи, non, ce n’est pas ca[2]! Но нещо, нещо съвсем друго ви е въздействало. Кажете ми, приятелю, какво ви накара изведнъж да погледнете сериозно на случая?

— Струва ми се — започнах бавно аз, — че беше мисис Таниос. Тя имаше вид на… уплашен човек…

— Уплашена от мен?

— Не, не от вас. От нещо друго. В началото говореше толкова спокойно и разумно, въпреки че би било естествено да бъде възмутена от условията на завещанието, но изглеждаше примирена и сякаш искаше да остави нещата такива, каквито са. Струва ми се, че това е обичайното поведение на една добре възпитана, но доста апатична жена. А после настъпи рязка промяна. Поддържаше с убеденост мнението на доктор Таниос. Начинът, по който тръгна след нас във фоайето… така потайно…

Поаро кимна окуражително.

— И една малка подробност, която може би не сте забелязали… — продължих аз.

— Забелязвам всичко!

— Имам предвид посещението на съпруга й в Литългрийн Хаус в онази последна неделя. Бих се заклел, че тя не е знаела. Беше изненада за нея. И въпреки това реагира така бързо, съгласи се, че той й е казал, а тя е забравила. Аз… на мен този момент не ми хареса, Поаро.

— Прав сте, Хейстингс, моментът наистина беше важен.

— Останах с неприятното впечатление, че се страхува.

Поаро отново кимна с глава.

— И вие ли го почувствахте? — попитах аз.

— Да, то определено витаеше във въздуха. — Замълча за момент, после продължи: — И все пак Таниос ви хареса, нали? Намирате го за приятен, открит, добронамерен, остроумен. Привлекателен, въпреки втълпените ви предразсъдъци срещу аржентинците, португалците и гърците. Съвсем приятна личност.

— Да — признах си аз. — Така е.

Настъпи мълчание. Наблюдавах Поаро известно време, после попитах:

— За какво мислите, Поаро?

— Припомням си разни хора. Красивият млад Норман Гейл, сърдечната Ивлин Хауард, симпатичния доктор Шепърд, тихия, благонадежден Нейтън.

За момент не разбрах, че той говори за хора от предишни случаи, с които се беше занимавал.

— И какво за тях? — попитах аз.

— Всички бяха приятни личности…

— Боже мой, Поаро, наистина ли мислите, че Таниос…

— Не, не. Не правя прибързани заключения, Хейстингс. Подчертавам само, че личното впечатление от хората е доста несигурен показател. Човек трябва да се ръководи не от чувства, а от факти.

— Хъм, в случая фактите не са силната ни страна — възразих аз. — Не, не, Поаро, не ги повтаряйте отново!

— Ще бъда кратък, приятелю. Не се страхувайте. На първо място съвсем сигурно е, че става дума за опит за убийство. Съгласен сте, нали?

— Да — отговорих бавно аз. — Съгласен съм.

До момента бях малко скептично настроен към начина, по който Поаро разчиташе на въображението си, за да възстанови събитията, случили се през онази нощ след Великден. Бях принуден да призная обаче, че изводите му са съвсем логични.

— Tres bien[3]. Не може да има опит за убийство, без да съществува убиец. Един от хората, които са били в къщата онази вечер, е убиец, или поне е бил с подобни намерения.

— Така е.

— Ето откъде трябва да започнем — има убиец. Поразпитахме, или, както бихте се изразили, поразровихме калта, и какво научаваме — редица много интересни обвинения, на пръв поглед изпуснати случайно в хода на разговорите.

— Вие мислите ли, че не са случайни?

— Не е възможно да се каже в момента. Мис Лосън съвсем невинно ни съобщи, че Чарлз е заплашил леля си. Причината да сподели с нас този факт може наистина да е била невинна, но не е сигурно. Забележките на доктор Таниос за Тереза Аръндел навярно не крият никаква злонамереност, а само мнението на един лекар. От друга страна, мис Пибоди е съвсем убедена в преценката си за наклонностите на Чарлз Аръндел. Но в крайна сметка, то е само едно мнение и така нататък. Както се казва, „има нещо тъмно в тази работа“. Eh bien, струва ми се, че е точно така. Въпросът е кой е убиецът?

— Бих искал да разбера какво мислите вие самият, Поаро?

— Хейстингс, Хейстингс! Аз не си позволявам да „мисля“, поне не в смисъла, който вложихте в думата. В момента само разсъждавам.

— И върху какво разсъждавате?

— Върху мотива. Какви са възможните мотиви, довели до смъртта на мис Аръндел? Естествено най-очевидният е облагодетелстване. Кой би спечелил, ако мис Аръндел умре? Ако беше станало онзи вторник след Великден?

— Всички, с изключение на мис Лосън.

— Правилно.

— Е, поне един човек автоматично се изключва.

— Да — каза замислено Поаро. — Така изглежда. Но интересното е, че човекът, който не би спечелил нищо, ако смъртта й бе настъпила във вторника след Великден, печели всичко, когато тя умира две седмици по-късно.

— Накъде биете, Поаро? — попитах изненадано аз.

— Причина и следствие, приятелю, причина и следствие.

Погледнах го с недоумение, а той продължи:

— Следвайте логиката! Какво точно се е случило след злополуката?

Мразя, когато Поаро се държи така. Каквото и да каже човек, все е погрешно! Продължих изключително внимателно.

— Мис Аръндел е била принудена да остане на легло.

— Така. С много време за размисъл. И после?

— Написала ви е писмо.

Поаро кимна.

— Да, тя ми е писала, но писмото не е било изпратено. Колко жалко!

— Подозирате ли нещо нередно в това, че писмото не е било пуснато навреме?

— Хейстингс — намръщи се той, — трябва да си призная, че не зная. Като имам предвид всичко, в което съм почти убеден, мисля, че писмото е било забутано. Струва ми се, но не съм сигурен, че никой не е знаел за писмото. Продължете, какво се е случило после?

— Адвокатът й я е посетил — предположих аз.

— Да. Тя е изпратила да повикат адвоката й и той е пристигнал.

— И тогава тя е направила ново завещание — продължих аз.

— Точно така. Тя е направила ново и съвсем различно завещание. И сега, имайки предвид завещанието, ние трябва много внимателно да преценим думите на Елън. Ако си спомняте, тя ни каза, че мис Лосън е държала мис Аръндел да не научи, че Боб е бил навън през цялата нощ.

— Но… О! Разбирам… Не, не разбирам. Или може би започвам да усещам накъде биете…

— Съмнявам се! Но ако разбирате, надявам се, че осъзнавате изключителната важност на тези думи? — той ме погледна свирепо.

— Да, да — побързах да отвърна аз.

— И после се случват различни неща — продължи Поаро. — Чарлз и Тереза идват в края на седмицата, а мис Аръндел показва на Чарлз новото завещание, или поне така твърди той.

— Не му ли вярвате?

— Вярвам само на проверените думи. Мис Аръндел не го е показала на Тереза.

— Защото е мислила, че той ще й каже.

— Но той не го е направил. Защо?

— Чарлз твърди, че е споделил с нея.

— Но Тереза беше съвсем сигурна, че не е, една много интересна и показателна подробност. А когато ние си тръгнахме, тя го нарече глупак.

— Обърках се, Поаро — оплаках се аз.

— Нека проследим събитията. Доктор Таниос идва в неделя, вероятно без знанието на съпругата си.

— Бих казал със сигурност без нейно знание.

— Нека допуснем, че е възможно. Да продължим! Чарлз и Тереза си тръгват в понеделник. Мис Аръндел е в добро здраве и с бодър дух. Хапва си солидно на вечеря и стои на тъмно заедно със сестрите Трип и мис Лосън. В края на сеанса й става зле. Отива да си легне и четири дни по-късно умира. Мис Лосън наследява всичките й пари. А капитан Хейстингс твърди, че е умряла от естествена смърт!

— Докато Еркюл Поаро твърди, че във вечерята й е имало отрова, без да има някакви доказателства!

— Имам доказателства, Хейстингс. Спомнете си за разговора ни със сестрите Трип. И за думите, които се изплъзнаха от устата на мис Лосън по време на доста объркания ни разговор.

— Имате предвид факта, че е яла къри на вечеря? Кърито би маскирало вкуса на отровата. Това ли искате да ми кажете?

— Да — бавно отвърна Поаро. — Може би кърито има някакво значение.

— Но ако твърдението ви (в разрез с медицинското заключение) е вярно, само мис Лосън или някоя от прислужничките би могла да я убие.

— Съмнявам се.

— Или сестрите Трип. Глупости! Не мога да го повярвам! Те очевидно са невинни.

Поаро повдигна рамене.

— Запомнете, Хейстингс, глупостта може да върви ръка за ръка с хитростта. И не забравяйте първоначалния опит за убийство. Не е бил дело на особено умен човек. Било е много простичко малко убийство, подсказано от навика на Боб да оставя топката си в горния край на стълбите. Идеята да се опъне въженце през стълбите е доста елементарна и лесноосъществима. Дори едно дете би се сетило!

— Искате да кажете… — смръщих се аз.

— Искам да кажа, че търсим едно-единствено нещо — дали някой е имал намерение да извърши убийство. Нищо повече.

— Но отровата трябва да е била много специална, след като не е имало никакви симптоми — възразих аз. — Нещо, до което един обикновен човек трудно би се добрал. О, по дяволите, Поаро! Просто не мога да повярвам. Няма как да знаете! Чиста хипотеза.

— Грешите, приятелю. В резултат на разговорите ни тази сутрин се появи нещо съвсем конкретно, на което да стъпя. Някои дребни, но безспорни улики. Но се страхувам.

— Страхувате се? От какво?

— „Да не раздразня лъва, когато спи“ — отговори сериозно Поаро. — Така гласи една ваша поговорка, нали? Да не предизвикам неприятности! В момента нашият убиец се спотайва. Ние с вас, Хейстингс, не знаем дали, ако един убиец бъде провокиран, той няма да се реши да извърши убийство втори, или дори трети път!

— Боите се, че може да се случи подобно нещо?

Той кимна.

— Да. Ако си имаме работа с убиец, Хейстингс, а аз мисля, че е така. Да, мисля, че е така…

Бележки

[1] Ma foi (фр.) — честна дума. — Б.пр.

[2] Non, ce n’est pas ca (фр.) — не, не е това. — Б.пр.

[3] Tres bien (фр.) — много добре. — Б.пр.