Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 118 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396


Глава 5

Лорън реши, че наистина мрази Брент. Той беше много по-лош от обикновен грубиян. Беше извършил сериозни и ужасни престъпления срещу Новите видове, но в момента тя плащаше за тях. Обърна се на една страна върху матрака и сложи ръка под главата си вместо възглавница. Вдъхна аромата на Рот, реши че е приятен и позволи на звука от душа да я успокои. Прозя се. Сега той беше мил, но преди няколко часа ситуацията беше различна. Никога не бе изпитвала по-голям страх от онзи момент, когато я отвлякоха и Венджънс опита да я изнасили.

Бореше се със съня и се зачуди дали надзирателят й не е заспал под душа. Вече доста време беше там. Изведнъж водата спря, като че ли мъжът бе прочел мислите й, и тя го зачака да излезе. Би било грубо да заспи, без да му каже „Лека нощ“.

Няколко минути по-късно вратата се отвори и Рот пристъпи в стаята, облечен само в чифт боксерки. Видът на тялото му накара Лорън да забрави за съня. Голите му гърди бяха с тъмен загар, мускулести и абсолютно перфектни. Бицепсите му бяха добре оформени, големи, а раменете му — най-широките, които бе виждала. Устата й пресъхна.

Той се спря, наклони глава и я погледна с любопитство.

— Добре ли си?

Погледът й се плъзна надолу по тялото му до ниската талия на боксерките и под тях, до обемистите му бедра — още повече мускули. Рот беше образец за мъжественост и изглеждаше по-добре от моделите на календара й у дома.

— Лорън? — намръщи се той. — Изглеждаш бледа.

— Къде са останалите ти дрехи?

— Обикновено спя без дрехи, но сега съм прилично покрит. — Той погледна надолу, преди отново да срещне погледа й. — Членът ми е скрит.

Нямаше какво да отговори на това. Умът й се изпразни за секунди, докато погледът й обхождаше всеки сантиметър от тялото му.

— Нося дрехи, докато съм на работа и предпочитам да си почивам от тях, докато спя. Денят беше дълъг и двамата имаме нужда да поспим. Веднага се връщам. Забравих да взема завивки за пода. Има спални чували и допълнителни възглавници в един килер надолу по коридора. — За момент спря. — Имаш ли нужда от нещо за пиене преди лягане? Мога да ти донеса чаша вода или сода.

— Не, благодаря — преглътна тя.

Новият вид се обърна. Боксерките очертаваха добре мускулестия, перфектен задник, а гърбът му беше широк. Той отвори вратата, излезе в коридора и тръгна наляво. Лорън се извъртя по гръб, загледа се в тавана и изведнъж се засмя. Добре, че отвлякоха нея, а не Аманда. Най-добрата й приятелка щеше да хвърли само един поглед върху тялото на Новия вид и щеше да му скочи. Рот можеше да изкуши и светец. Той имаше тяло, което всяка жена би оценила, и от което не би се отказала.

Движение привлече погледа й и тя се зарадва, че е бил толкова бърз с изпълнението на задачата си. Но не Рот влезе в стаята. Вратата тихичко се затвори, докато Венджънс я гледаше. Ужасът я накара да се изправи и да зяпне към него.

— Заблудила си Рот с твоите красиви очи и мек глас — изръмжа заплашително. — Но не и мен. — Ръцете му се свиха в юмруци от двете страни и той пристъпи към нея. — Днес те помирисах и ти вонеше като врага. Ще бъдеш моя половинка и ще правиш каквото ти кажа, като ме заведеш при Бил. Повече не му принадлежиш и ще носиш моя аромат.

Лорън знаеше, че е в опасност, когато гологлавият мъж изръмжа отново и препречи вратата, през която бе дошъл. Погледът й се стрелна към банята. Беше само на няколко крачки от ръба на леглото, но вратата нямаше ключалка от вътрешната страна. Въпреки това тя се стрелна към нея. Поне щеше да има врата помежду им. Почти беше успяла, когато ръцете му я сграбчиха през кръста.

Писъкът, който опита да се изтръгне от гърлото й, беше спрян, когато мъжа я извъртя и я блъсна в стената на сантиметри от целта й. Грубият удар изкара въздуха от дробовете й, а едната му ръка хвана косата в основата на врата й. Лорън се мъчеше да си поеме въздух, когато той обви другата си ръка около кръста й и я притисна до тялото си. Обърна се и тръгна към вратата.

Най-накрая младата жена успя да си поеме достатъчно въздух и изпищя. Риташе трескаво в опит да го спъне, но той успяваше да остане прав, независимо колко силно забиваше ходила в краката му. Венджънс пусна косата й, когато отвори вратата и я изнесе в коридора. Влезе в стая, две врати по-надолу, и затръшна вратата. Тя предположи, че сега бяха в неговата стая.

От гърлото й се откъсна още един писък, когато я хвърли върху твърд матрак. Приземи се по очи на леглото му и й отне няколко секунди, докато осъзнае какво беше станало. Изплю кичур коса от все още отворената си уста и повдигна глава, за да го погледне ужасена. Беше само на няколко сантиметра от нея.

— Предявявам претенциите си върху теб — изръмжа той. — Сега си моя половинка.

Посегна към предницата на шортите си и Лорън осъзна реалността на онова, което планираше. Реагира незабавно.

— Майната ти! — изкрещя тя и се претърколи далеч от него.

Леглото не беше до стената, както това на Рот. То беше в средата на стаята и младата жена се удари силно в пода, когато падна отстрани. Матракът изскърца, щом Венджънс стъпи отгоре. Втренчи се в нея до момента, в който тя се претърколи под леглото в опит да избяга. Нямаше къде другаде да отиде, докато оглеждаше трескаво стаята, търсейки изход. Вратите към коридора и банята бяха твърде далеч, за да ги достигне.

Краката на Венджънс се приземиха на по-малко от половин метър от нея, щом мъжът скочи на земята и Лорън ахна, когато леглото изведнъж вече не беше над нея. Той го беше отхвърлил настрани. Звукът, който се чу, когато рамката се удари в стената, беше оглушителен и тя погледна с ужас към нападателя си.

— Искаш да бъдеш взета на пода? Добре. — Той се хвърли към нея.

Лорън опита да се извърти, но Вида се движеше твърде бързо. Той просто хвърли огромното си тяло върху нея. Болката от удара така и не дойде. Вместо това ръцете му поеха тежестта и той бавно се намести над нея, приковавайки я към бетона. Подпря се на една ръка, а с другата сграбчи анцуга й, извъртя се достатъчно, за да направи място между телата им и дръпна силно. Платът се разкъса.

Лорън отново изпищя и се опита да издере лицето му, но мъжът се отдръпна и ноктите й се забиха в топлата кожа на врата му. Венджънс зави от болка. Ръцете му станаха груби. Обърна я с лице към пода, прикова я болезнено и се озъби.

— Не се бори или ще те нараня!

— Върви по дяволите! — изплака младата жена, борейки се да го свали от гърба си. — Пусни ме!

— Обявявам те за моя половинка! Ще се научиш да харесваш докосването ми.

— Ти, болен…

Вратата се отвори с трясък и се блъсна в стената. Лорън извъртя глава, за да види източника на зловещото ръмжене, от което настръхна. Шадоу и Рот се втурнаха в стаята, изглеждаха бесни.

— Помогни ми! — изпъшка тя, сключвайки поглед с този на Рот.

— Обявявам я за моя половинка! — изрева Венджънс. — Излезте и ни оставете да се обвържем.

Брас се втурна в стаята, избута Шадоу настрана и оголвайки зъби, изръмжа.

— Не! Не можеш насила да я направиш своя половинка. Какво ти става, Венджънс? Веднага я пусни!

— Обявявам я за моя половинка и тя ще прави каквото й кажа — свирепо изръмжа гологлавият Вид. — Ще й покажа моето надмощие, докато ми се подчини.

Ноздрите на Рот се разшириха, пръстите му се свиха като на граблива птица и той се спусна към Венджънс. Всичко, което Лорън можеше да направи, бе да се стегне, с мисълта, че още едно тяло ще я смаже на пода. Вместо това, тялото на нападателя й беше избутано от нея и се удари в стената.

Нечии ръце я хванаха под мишниците и я издърпаха към вратата. Лорън погледна нагоре и видя, че това е Шадоу. Брас се приближи, също я подхвана и двамата я изправиха на крака. Бързо я избутаха по-близо до вратата и застанаха пред нея.

— Да се намесим ли? — изръмжа гневно Шадоу.

— Не — отвърна му със същия тон Брас. — Вен отиде твърде далеч. Ако Рот го убие, така да бъде. Той нападна жена. Не може да се контролира.

Лорън трепереше силно, докато се подпираше на рамката на вратата. Думите на мъжете, както и значението им, достигнаха до нея. Тя се приближи достатъчно, за да надникне пред тях и остана шокирана от гледката. Венджънс и Рот се биеха, но това не беше като никой от боевете, които бе виждала. Те се бореха и разменяха ритници и юмруци. В един момент се сблъскаха и се претърколиха на пода. Вкопчиха се един в друг с острите си зъби и нокти. Когато се разделиха, и двамата скочиха на крака.

Венджънс ритна изненадващо, опитвайки да уцели опонента си в корема. Рот избегна удара и от своя страна се завъртя и го изрита в лицето. Мъжът беше отхвърлен към стената. Той се удари силно, изсумтя и се изправи. Изръмжа към Рот, разкривайки смъртоносно изглеждащи челюсти и опита да го повали, като го хване около кръста. Рот отвърна на ръмженето, показвайки собствените си страховити зъби и се извъртя, за да избегне разперените ръце на Венджънс. С ноктите на свитите си пръсти, той раздра плътта на Вен и двамата отново се озоваха на пода. Търкаляха се, като си разменяха юмруци и се деряха, а телата им бяха целите в кръв.

Лорън се молеше, ужасена от тази демонстрация на насилие.

— Спрете ги!

Шадоу посегна назад, за да хване нежно ръката й.

— Те се бият за теб. Рот трябва да го направи, а Венджънс трябва да се научи, че не може да наранява жени.

Двамата противници отново скочиха на крака, ръмжащи един към друг. Изведнъж Вен нададе вой и се спусна напред. Беше очевидно, че се стреми към гърлото на Рот, но той протегна ръце и изблъска противника си настрани. Лакътят му се удари силно във врата на гологлавия мъж. Той издаде задавен звук и падна на пода. Рот скочи върху гърба му и обви ръка около гърлото му, стискайки силно.

— Докосна я отново — озъби се той. — Взе я от леглото ми. Ти си извън контрол.

Венджънс опита да повдигне тялото си, за да се извърти, но не можа и се срина обратно на пода.

— Би трябвало да те убия. Би трябвало да ти строша врата. Ако някога отново погледнеш към нея или се приближиш дори на мирис разстояние, ще умреш! — изръмжа разярено Рот.

Мускулите по ръката му се издуваха, докато Венджънс се давеше и задъхваше. Тялото му се тресеше, а пръстите му се вкопчваха в бетона, докато лицето му придоби болнав вид от липсата на кислород. Той забели очи и изпадна в безсъзнание. Изминаха дълги секунди, преди Рот да изпсува тихо. Пусна врата на мъжа и се изправи на крака.

Кръв покриваше устата и гърдите му. Имаше повече по двете му ръце, торса и до ръба на боксерките му. Дори едното бедро и коляното му бяха окървавени. Той погледна към Брас.

— Той не е годен за тази мисия, нито да бъде около хора. Следващия път, когато го видя, ще го убия, ако не го изпратиш в Дивата зона в Резервата. Трябва да е с другите необвързани мъже. Има късмет, че още е жив.

Брас кимна.

— Ще го пазя и ще се обадя да го приберат. Няма да напуска Дивата зона.

Рот изръмжа.

— Ако е тук на сутринта, е мъртъв. Ако престъпи и крачка извън Дивата зона, е мъртъв. — Яростният му поглед се насочи към Лорън. Гласът му прозвуча необикновено дълбок, но ръмженето го нямаше. — Отиваме в моята стая.

Краката на младата жена отказваха да се движат, все още бе под въздействието на шока. Искаше да направи каквото й бе казал, но тялото й не се подчиняваше на командите на мозъка. Вида бавно пристъпи към нея, но спря на няколко крачки. Пое си дълбоко въздух.

— Докато той си тръгне, ще бъдеш в моята стая. Обърни се, Лорън. Не искам да те докосвам с тази кръв по мен. Моля те, тръгвай!

Тя успя да подчини тялото си, обърна се и тръгна. Рот остана близо до нея, докато влязоха в стаята му. Вратата се затръшна зад тях. Лорън подскочи, извъртя се и погледна стреснато Новия вид. Той все още изглеждаше бесен, очите му бяха почернели от гняв. Тя опита да си напомни, че емоцията не беше насочена към нея.

— Ще се изкъпя, за да измия кръвта. Седни на леглото и не мърдай. — Той си пое дълбоко въздух. — Няма да те изпускам от поглед, докато Венджънс не си замине. — Още едно дълбоко вдишване. — Заспивай и бъди сигурна, че това няма да се повтори. Ако отново дойде за теб, ще умре.

Тя мълчаливо кимна, несигурна какво да каже. Беше направо разтърсена. Краката й бяха така омекнали, че едва се добра до леглото и рухна. Легна на една страна, с гръб към Рот, и се загледа в стената. Сълзи пълнеха очите й, а тялото й не спираше да трепери.

Сърцето на Рот ускори ритъма си и той почувства нужда да се отдалечи от жената. Адреналинът от битката така препускаше из тялото му, че чак кожата го сърбеше. Поривът да бяга, да вие или да продължи да се бие, го държеше на ръба. Можеше да убие Венджънс, почти го беше направил, но бе възстановил контрола си навреме, за да го предотврати. Това трябваше да се брои за нещо, да го успокои поне малко, но той не си вярваше достатъчно, за да бъде близо до нея.

Гневът, че Лорън беше нападната в стаята му от мъж, който възнамеряваше да вземе тялото й и да се обвърже с нея, беше прераснал в насилие. Ароматът на страха й беше отключил нещо в него, нещо, което прерасна в кръвожадност.

Цялото му тяло беше покрито с кръв — неговата и на Венджънс. Когато влезе в банята, насилието и гневът от битката бързо се превърнаха в желание и в нужда да претендира за Лорън, преди друг мъж да опита да му я вземе отново. Само при мисълта да се върне в спалнята и да я съблече гола, членът му се напълни с кръв. Той стисна юмруци и задиша през уста, за да намали вонята на кръв. Животинската му страна искаше жената толкова много, че болеше. Тялото му трепереше от нуждата да отиде при нея.

Жестоки картини нахлуха в мислите му и охладиха сгорещената му кръв достатъчно, за да запази контрол. В състоянието, в което беше, щеше да я нарани. Щеше да я вземе грубо, без да се съобразява, само за да задоволи потребността си да я направи своя. Щеше да е по-лош и от Венджънс, ако го стореше. Рот знаеше, че е грешно да принуждаваш жена да стане твоя половинка.

Членът му пулсираше болезнено и той разбра, че ще трябва да се погрижи за нуждите си, преди инстинктите му да надделеят. Тя беше човек и не беше негова. Той я пазеше и тя му вярваше. За момент си припомни човешките жени от филмите, които използваха, за да го измъчват, и го връхлетя желание да потърси отмъщение.

Уплаши се, защото знаеше на какво е способен в този момент. Лорън не беше негов враг и не заслужаваше да стане инструмент за неговото отмъщение. Тя беше нежна, мила и не му беше сторила зло. Рот нямаше намерение да я нарани, но в този момент не беше в състояние да й даде нежност. Отпусна юмруци и бързо пристъпи в душ кабината. Нуждаеше се от студена вода и от начин да освободи насъбралата се агресия. Трябваше да помни, че е достатъчно силен, за да държи под контрол примитивната си страна. Не беше приемливо да нарани Лорън и това беше последното нещо, което искаше да направи. За съжаление, необходимостта да я направи своя, оставаше.

Лорън опита да се съвземе. Да се разпадне пред Рот, след като той току-що се бе бил брутално, за да я спаси, не беше нещо, което той имаше нужда да види. Беше направил повече от достатъчно, без да е необходимо да й държи ръката, докато тя циври. Знаеше, че мъжете мразят сълзи и не искаше да му създава допълнителни неудобства.

Звукът на течаща вода не я изненада. Рот беше казал, че възнамерява да се изкъпе, но вратата между тях не беше затворена. Извърна глава, за да надникне към банята и остана шокирана, когато видя окървавения гръб на Рот. Той се наведе и свали кървавите боксерки. Задникът му беше със същия загар като останалото тяло, нямаше разлика, а точно тази част от него определено беше красива.

Младата жена разтвори устни в безмълвна изненада. Той й беше казал, че няма да я изпуска от поглед, но да се къпе на отворена врата беше малко прекалено. Мъжът пристъпи в душ кабината, а стъклото беше достатъчно прозрачно, за да види всеки сантиметър от тялото му. Той не погледна към нея, когато повдигна глава и подложи лицето си под водната струя. Посегна нагоре, за да измие кръвта от ръцете си.

Водата, потекла по гърба му, стана червена и тя знаеше, че е редно отново да се обърне към стената. Беше грубо и абсолютно неприемливо да го шпионира, но просто не можеше да отвърне поглед. Рот имаше най-красивото тяло, което някога бе виждала. Той беше в толкова добра форма, мускулест и привлекателен, че не можеше да устои. Беше с гръб към нея и изглежда не подозираше за внимателния й оглед.

Вида се извърна настрани и отново подложи глава под душа. Очите му бяха затворени, докато търкаше лицето си. Дъхът й спря, когато ръцете му се придвижиха надолу по врата и гърдите. Те бяха страхотни — широки и гладки. По тях нямаше никакво окосмяване. Ръцете му сляпо посегнаха към шишето с душ гел, той изсипа малко в дланта си и продължи да сапунисва тялото си.

Лорън не можеше да спре да гледа дланите му, докато покриваха с пяна тъмните, твърди зърна и се плъзнаха надолу по корема му. Тя дори не искаше да мига. Коремът му беше твърд и плосък, с добре очертани мускули. Тя прехапа устни, пръстите й потрепнаха. Завиждаше на ръцете му, които докосваха всичката тази красива кожа. Беше готова да се обзаложи, че на допир той беше също толкова прекрасен, колкото и на вид. Физическата й реакция беше изненадваща — зърната й се втвърдиха и стомахът й се сви. Рот беше невероятно секси.

Той се наклони още назад и се извъртя към нея, докато отмиваше пяната. Отвори уста, щом погледът й се спусна към кръста му. Членът му се виждаше ясно през стъклото. Беше тъмен, дебел и човекът имаше топки. Големи и, доколкото можеше да види, там нямаше никакво окосмяване. Или се бръснеше, или природно нямаше косми в областта на гениталиите.

Лорън извърна глава и заби поглед в стената. Не искаше да я хване, че го зяпа, ако си отвореше очите. Тя преглътна, но образът на голия, мокър Рот беше запечатан в мозъка й.

Новите видове бяха обрязани, или поне Рот беше. Той беше и по-голям от всички мъже, които бе виждала лично. Списанията и порнофилмите не се брояха, но той можеше спокойно да се мери и с тях. Тя беше чувала, че адреналинът е афродизиак, но до този момент не вярваше. Атаката, която преживя, би трябвало да я отврати от мъжете и по-специално от секса, но вместо това изглежда само беше изострила емоциите й. Да гледа как Рот сапунисва мускулестото си тяло, я караше да чувства доста неща.

Младата жена отново се обърна към него, неспособна да устои на изкушението. Всичко по тялото му беше голямо. Ръцете му се бяха преместили по-надолу, движенията му — по-скоро ласка, поне в нейния ум. Дъхът й спря, когато пръстите му се затвориха около члена му, плъзнаха се надолу по него и се разтвориха, за да обхванат тежките тестиси. Ръката се вдигна, отново обхвана члена и бавно го погали от върха до основата. Лорън извъртя глава, докато повече не можеше да го види. Мастурбира ли? Разтърси я шок. Не би могъл. Няма начин. Аз съм точно тук, а вратата е отворена!

Изминаха дълги секунди и Лорън не се стърпя да не погледне отново. Обърна глава и най-напред се взря в очите му, за да се увери, че са все още затворени. Бяха. Тогава се престраши да плъзне поглед по гладкото, секси тяло, ръката му все още обгрижваше твърдия член. Докато гледаше, топлина обагри лицето й. Там беше сапунисан, пръстите му обхващаха здраво ствола и той повдигна другата си ръка, за да се подпре на стената на душ кабината. Бедрата му се люлееха бавно напред-назад по един чувствен начин, който я накара да си представи как той обладава някоя жена с този бавен, предизвикателен ритъм.

Гърдите я заболяха и между краката й плъзна влага. Лорън бе възбудена от гледката на това, което Рот правеше с тялото си. А знанието, че той дори не подозира, че го наблюдава, я възбуди още повече. Караше я да се чувства палава и абсолютно порочна. Един честен човек би останал с гръб, но тя не можеше да помръдне, погледът й внимателно следеше всяко негово движение. Членът му като че ли се уголеми още повече и тялото му се напрегна, мускулите се изпънаха и изпъкнаха, когато той свърши. Главата му се отметна назад, устните му се разтвориха и кучешките му зъби проблеснаха. Лорън го чу да стене.

— О, по дяволите! — прошепна тя, извърна глава, преди да я е хванал, че го зяпа като воайор, каквато и беше, и се загледа в стената. Сърцето й препускаше, тялото й тръпнеше, а клиторът й пулсираше. Рот беше толкова секси, че тя се чувстваше цялата сгорещена.

Осъзна, че той също бе повлиян от насилието, тъй като очевидно бе получил ерекция. Разбира се, при мъжете това вероятно беше причинено от агресията по време на боя, но нейната възбуда беше изцяло по негова вина след това представление, което й изнесе.

Почувства се малко наранена. Защо не й се беше нахвърлил, щом искаше секс? Сведе поглед и огледа тялото си. Рот беше перфектен, а тя не беше. Сълзи запариха в очите й, но ги преглътна. Знаеше, че е глупаво да се чувства по този начин, но я болеше. Знаеше също, че емоциите й са извън контрол след стреса, през който беше преминала. Не го прави, не се чувствай отхвърлена, мамка му! Тя се насили да не мисли за теглото си. Мъже като този не искат жени като теб. Те излизат с онези кльощави мацки, с големи цици, перфектно оформени от пластичния хирург.

Тя чу водата да спира, вратата на душа да се отваря и остана с лице към стената, докато си представяше как Рот използва хавлията, за да подсуши цялото това секси тяло. Секундите се проточиха до минута.

— Готов съм с душа. — Дрезгавият му глас я стресна, прозвучавайки близо.

Лорън го погледна през рамо. Освен хавлията, увита около хълбоците, нямаше нищо друго. Застана до шкафа, наведе се и си взе чифт чисти боксерки. Погледите им се срещнаха, когато той се изправи с лице към нея.

— Ще махна това и ще си облека боксерките. Може би искаш да си затвориш очите.

Вместо това младата жена, се обърна с гръб, отново се загледа в стената и го чу да шумоли наоколо. Преброи тридесет секунди и се настани така, че да седне с лице към него. Рот беше сложил широки черни боксерки и бе вдигнал хавлията. Усмихна й се половинчато, върна се в банята и метна мократа кърпа над ръба на душ кабината, след това се върна обратно в стаята.

— Ще взема спалния чувал и възглавницата от коридора, където ги изпуснах, когато те чух да крещиш.

Той отвори вратата и пристъпи навън. Тя видя по гърба му множеството драскотини, от които сълзеше кръв. Значи онази, която беше отмил, не е била само на Венджънс. Тя ахна. Той се обърна и се намръщи, когато я погледна.

— Гърбът ти кърви.

Новия вид сви рамене.

— Имах късмет.

И изчезна от погледа й.

Късмет? Наистина ли каза това? Кое му е късметлийското да имаш дълбоки драскотини по гърба? Той се върна в стаята, носейки завивките, затвори с крак вратата и хвърли всичко на пода. Приведе се и разстла спалния чувал.

— Не се ли страхуваш, че някой ще отвори вратата и ще те удари с нея? Твърде близо си.

Той поклати глава.

— Венджънс ще напусне на сутринта, но имаме няколко часа, преди да могат да го транспортират. Няма да мине покрай мен, ако успее да избяга от Брас и реши да опита отново да те вземе.

— Ооо! Искаш ли да почистя гърба ти вместо теб?

Вида хвърли възглавницата и се изправи в цял ръст. Тъмният му поглед обходи стаята, преди да отиде за малкия комплект за спешна помощ, който беше използвал по-рано, за да почисти и превърже китките й. С кутия в ръка се приближи до нея.

— Би било мило от твоя страна да се погрижиш за раните ми. Благодаря ти!

Лорън взе аптечката, а Рот седна на пода пред леглото. Тя се приближи и постави краката си от двете му страни. Ръцете й леко трепереха, когато отвори кутията, постави я до себе си на леглото и извади всичко, от което се нуждаеше, за да почисти и превърже раните му. Един поглед към тях я накара да трепне. Изглеждаха болезнени, но не кървяха толкова много.

— Лошо те е издрал.

— Това е нашият начин да се бием.

— Какво точно означаваше, че иска да ме направи своя половинка? Разбирам, че искаше секс, но беше и нещо повече, нали? — Лорън трябваше да се разсее от факта, че той е толкова близо и ще го докосва.

Рот се напрегна.

— Това е нещо, за което и двамата партньори трябва да са съгласни. Той се опита да те принуди, а това не е правилно. Искаше да те обяви за своя половинка.

— Какво означава това?

— Подобно е на вашия брак, но на езика на Видовете означава завинаги. Обвързваш се само с онзи, към когото имаш силни чувства. Видовете се обричат един на друг, докато единият от двамата умре. След време оставяме отпечатък от аромата си върху своите половинки. При някои това се случва бързо, а при други може да отнеме няколко седмици.

— Какво означава, че оставяте аромата си? Никога не съм чувала за това. — Тя духна върху драскотините, които почистваше, в случай че му пареше. Той не трепна, а гласът му остана спокоен, докато говореше.

— Това помага да се формира връзка между половинките. Мъж, който оставя отпечатък от аромата си върху жена, иска само нейното ухание около него, както и тя иска неговото. Това ги успокоява, когато миришат на половинката си. Щом веднъж се случи, не могат да понасят мириса на другите.

— Те смърдят?

Той се засмя.

— Не точно, но за обвързаната двойка другите миришат погрешно или лошо. Не знам по какъв друг начин да го обясня. Те имат нужда само един от друг.

— Четох, че няколко жени са омъжени за ваши мъже. И с тях ли се е случило същото? Нали се сещаш, такива като мен? И те ли изпитват непоносимост към миризмата на другите мъже?

Той погледна назад към нея и й се усмихна. Тъмните му очи блестяха весело.

— Не. Те нямат нашето обоняние или памет за миризми. Ние сме силно зависими от нашето обоняние. Двойката, за която може би си чувала най-много, е Ели и Фюри. Тя го обича и той я обича. Когато се обвържем, ние сме много грижовни към нашите половинки. Той ще се погрижи никога и нищо да не й липсва.

Лорън беше впечатлена.

— Това звучи някак готино.

— Искаш ли да се обвържеш с Венджънс? — Рот се обърна към нея, погледът в тъмните му очи беше почти страшен, а изражението му — ядосано.

— По дяволите, не! Мога да ти гарантирам, че ако ме беше обявил за своя половинка, със сигурност нямаше да е до края на живота ми. Е, може би, докато смъртта ни раздели щеше да проработи, защото щях да го убия при първа възможност.

Рот се отпусна.

— Щях да го убия, ако те беше насилил да се обвържеш с него. Ти не би могла да убиеш някой от нас, освен ако не се добереш до пистолет. Ние сме твърде големи, бързи и силни, за да може някой с твоя размер да ни причини зло по някакъв друг начин.

Лорън не можеше да не се съгласи.

— Да, видях. Благодаря ти, че се би с него и ме спаси. Бях ужасена.

— Знам. Подуших страха ти.

Тя приключи и с последната лепенка.

— Е, вече не би трябвало да мириша на страх. Чувствам се в безопасност с теб.

Рот пое дълбоко въздух и се напрегна. Погледът му се насочи към скута й и между бедрата. Той бавно вдиша отново и меко ръмжене се изплъзна от разтворените му устни. Очите му се разшириха, когато срещна погледа й.

— Ти си възбудена.

Лорън пребледня.

— Какво?

Той се претърколи на колене, хвана ръба на леглото и отново вдиша. Докато тя го гледаше, очите му като че ли станаха по-тъмни. Устните му се разтвориха, дълбоко ръмжене се разнесе от него и младата жена видя острите му кучешки зъби, когато прехапа долната си устна.

— Плашиш ме — призна си.

— Ти си възбудена. Мога да те помириша, Лорън. Защо?

Мамка му! Може да подуши, че съм разгорещена? Нямаше да му каже, че го беше гледала, докато се докосваше под душа, или да му признае колко възбуждащо беше да го наблюдава как мастурбира.

Вида наклони глава и затвори очи, вдишвайки дълбоко. Още едно ръмжене се разнесе от гърлото му. Приближи се, наведе се и Лорън ахна, когато зарови лице в покритите й от анцуга бедра. Той вдиша отново, докато лицето му се притискаше силно към скута й и от него прозвуча нисък гъргорещ звук.

Рот искаше да вие. Ароматът на възбудата на Лорън почти го побъркваше. Знаеше, че тя се чувства притеснена, че лицето му е заровено в мястото, където се събираха бедрата й, докато вдишваше женския й аромат, но за нищо на света не можеше да се отдръпне. Лорън ухаеше толкова хубаво, че той не можеше да принуди тялото си да се отмести.

Кръв нахлу в члена му, изпълни го и трябваше да разтвори краката си, за да направи място на огромната ерекция. Желанието да я повали, да разкъса дрехите й и да я чука, беше толкова силно, че се наложи да сграбчи леглото, докато ръцете му не се разтрепериха от напрежение. Лорън щеше да бъде ужасена, ако той не възвърнеше част от контрола си. Тя беше човек, а не вид и Рот не смееше да я приласкае, за да споделят секс по обичайния начин. Щеше да я уплаши, ако започнеше да ръмжи и да показва абсолютната си доминантност. Нямаше да я впечатли, като покаже силата си.

Рот още веднъж си пое дълбоко въздух, простена и принуди ума си да поеме контрола. Не бе имал жена от много отдавна, а и всички те бяха от Видовете. Вече не вярваше на себе си, след годините на тестове и лекарства. Сексът се беше превърнал в битка на волята и за това не бе опитвал да го прави с никоя, след като беше освободен. Съмняваше се, че дори и жена от Видовете щеше да го приеме. Не би могъл да е сигурен, че е безопасно.

Проблеснаха спомени за онези жени, лежащи на легла с широко разтворени крака, докато използваха пръстите си или секс играчки, за да се задоволят. Образите го бяха възбуждали, докато машините изстискваха семето от тялото му. Вида отвори уста, за да диша през нея, но ароматът на Лорън беше достатъчно силен, че да го вкуси. Това само влоши нещата. Членът му пулсираше болезнено, желанието да я обладае нарасна и той изскимтя.

Недей! нареди на тялото си. Поеми контрол! Изплува още един спомен, неясен, как опитва да нападне човешка жена, истинска, и това охлади желанието му. Денят, в който го освободиха, все още беше под влиянието на медикаментите които Мерикъл го принуждаваха да взема. Яростен заради онова, което му бяха сторили, нападна невинен, защото мразеше всички хора.

Брон се бе сбил с него, за да предпази половинката си Бека. Рот бе твърде объркан и слаб, за да разбере връзката им. Просто беше видял човек и искаше да я убие за отмъщение. Споменът все още го преследваше и винаги щеше да го измъчва и това помогна на тялото му да се отпусне. Членът му остана твърд, но той успя да сложи под контрол желанията си.

— Рот? — Гласът на Лорън трепереше от страх. — Какво правиш?

Той не искаше да я плаши, отказваше да я нарани по какъвто и да е начин и това му помогна да се успокои. Тя имаше нужда и той искаше да я удовлетвори. Можеше да го направи, без да изгуби контрол. Това щеше да е изпитание, а той искаше да се пребори със страха си заради нея.

Рот взе решение. Той беше Нов вид. Силен. Мъж, контролиращ собственото си тяло, свободен, и никой не можеше да го накара да нарани някой друг. Лорън беше толкова сладка, миришеше толкова хубаво, а той беше любопитен.