Лорън Донър
Рот (20)

Глава 19

Лорън отвори уста и поклати глава.

— Рот, това е смешно! Мога да се храня и сама.

Вместо отговор, той изръмжа, присви тъмните си очи и размаха вилицата пред устата й.

— Отвори!

Тя разтвори устни и мъжът пъхна хапката в устата й. Лапна я и задъвка, наслаждавайки се на вкуса на пилешкото със сусам. Рот се обърна, бодна от задушените зеленчуци и я загледа как дъвче. Лорън беше наясно, че само я чака да преглътне, за да й подаде следващата хапка.

Членът му потрепна в утробата й, напомняйки й, че седеше в скута му и все още бяха съединени. След третия рунд горещ секс, все още заключен в нея, той ги беше претърколил и беше седнал на ръба на леглото, така че да може да достигне подноса на нощното шкафче.

Беше забравила за храната, оставена от Шадоу, докато Рот не отвори торбата и голямата купа вътре, и до носа й достигна ароматът на китайска храна. Явно някой беше отишъл и беше взел голяма порция за вкъщи, като се беше сетил и за две вилици и няколко безалкохолни. Рот настоя да я храни.

— Хапни още малко! Ти си дребничка и имаш нужда от сила.

Тя се засмя развеселено и лапна още една пълна вилица.

— Сега ще командваш, така ли?

В очите му проблесна несигурност.

— Съжалявам, но твоите интереси и твоето благополучие са на първо място за мен. Гладна си и звуците, които издава стомахът ти, ми напомниха, че не си яла отдавна. Ще бъда лоша половинка, ако не се уверя, че всички твои нужди са задоволени. — Той пое дълбоко въздух, изпъчи гърди и в погледа му ясно се открои упоритост. — Ще се науча да бъда най-добрата половинка!

Рот беше толкова сладък, че ако сърцето й не му принадлежеше вече, в този момент щеше да го получи. Лорън протегна ръка и погали лицето му.

— Ти вече си най-добрият!

Членът му отново трепна, твърд като камък, и тя се раздвижи отгоре му. Чувстваше се толкова добре и искаше да го язди. Рот пусна бедрото й и я шляпна по дупето. Не я заболя, но беше достатъчно, за да я изненада.

— Престани и яж! Първо се нахрани, а след това ще те обладая изотзад. Ще ти хареса.

Напуши я смях и тя не се постара да го прикрие.

— Не се съмнявам!

Той продължи да я храни. Лорън взе втората вилица и му предложи хапка. Той се поколеба, но после отвори уста и я пое.

— И аз искам да съм най-добрата половинка.

Рот преглътна.

— Такава си. Ти ме правиш щастлив, Лорън!

Някой почука на вратата и Рот му отговори с ръмжене.

— Не влизай!

Понижи глас, хвана Лорън за бедрата и рязко я вдигна от скута си, разделяйки телата им.

— Отиди в банята и затвори вратата!

След това той се изправи пред нея, скривайки напълно тялото й от погледа на всеки, който би могъл да влезе.

Тя изтича към банята, като през цялото време Рот я прикриваше с тялото си, и едва преглътна смеха от създалата се ситуация. Той се подсигуряваше, че никой няма да зърне дори малка част от нея. Щом мъжът затвори вратата, тя се уви с хавлия. Не можеше да чуе какво се случва в другата стая, но търпеливо изчака няколко минути.

Врата се отвори и в рамката й застана Рот, облечен само със спортно долнище. Срещна погледа й със сериозно изражение.

— Всичко наред ли е?

— Трябва да отидем в Хоумленд. Джъстис иска да се срещне с нас.

— Джъстис Норт? — шокирано попита Лорън. — Лидерът на Новите видове? Много често го виждам по телевизията. Защо иска да се срещнем?

— Според мен иска да се запознае с теб и да обсъдите връзката ти с мен. — Рот си пое дълбоко въздух. — Трябва да поговорим за някои неща.

— Добре. — Тя опита да се успокои. Рот я обичаше, беше я признал за своя половинка и не искаше да я загуби. Това беше най-ужасното нещо, което можеше да й каже, а той нямаше да го направи. — За какво искаш да говорим?

Мъжът хвана ръката й и я отведе до леглото, където седна и я дръпна в скута си. За момент се поколеба, срещна погледа й и пое дълбоко дъх.

— Като моя половинка, трябва да знаеш някои неща. Не искам да ги разбереш от някой друг, а от мен. Всички ще предположат, че сме обсъдили това, но не е така.

— Трудно се води разговор, докато правим секс. Много секс — усмихна се Лорън. — Не че се оплаквам.

Рот не отвърна на усмивката й. Красивото му лице оставаше сериозно.

— Ние можем да имаме деца. Никой в твоя свят не бива да знае за това, дори членовете на специалния отряд не са уведомени. Твърде опасно е при толкова много враждебно настроени групи и смахнати хора, които твърдят, че сме животни. Те искат Новите видове да изчезнат след смъртта на първото поколение, но се родиха няколко бебета от смесени двойки — Нов вид и човек.

Лорън обмисли тази информация и лесно можеше да разбере защо се пазеше в тайна.

— Аз използвам противозачатъчни инжекции. Не мога да забременея, освен ако не ги спра. След два месеца трябва отново да ми инжектират. — Сърцето й ускори ритъма си. — Искаш ли да си имаме дете?

— Не съм сигурен. — Мъжът погледна за миг встрани, преди отново да се обърне към нея. — Първо трябва да се науча как да се грижа за половинката си.

— Трябва да поживеем известно време заедно, преди да имаме дете.

Рот изглеждаше облекчен.

— Не съм против да създам семейство с теб, но съм много притеснен заради миналото ми.

Лорън обви ръка около врата му и склони глава на гърдите му.

— Разбирам! Ще поговорим за това, когато и двамата сме готови, но се радвам, че имаме подобна възможност. Винаги съм искала да имам едно или две деца, но само ако и двамата сме готови.

Той се усмихна.

— Сигурен съм, че щом се науча да бъда добра половинка, ще пожелая да науча как да съм добър баща. — Рот отново пое дълбоко въздух и се напрегна. — Притеснявам се, че Джъстис може да има възражения относно нашата връзка.

Това уби доброто й настроение.

— Нали вече съм твоя половинка? Ти сам го каза. Какво друго трябва да направим?

— Искам да бъдеш моя и ти се съгласи. Ние сме свързани! — заяви той категорично, от емоциите гласът му се задълбочи. — Притесненията ми са, че той може да не иска да живееш тук с мен, но не е възможно да се върнеш в дома си. Веднъж вече те отвлякоха и там си в опасност. Няма да го позволя! Няма да му разреша да ни раздели, докато приключа задълженията си тук. — Извърна поглед от нея и огледа стаята. — Ще направя това място по-уютно за теб. Тук Брас командва, а той каза, че мога да те задържа. Тим имаше някои възражения, но Брас е по-висшестоящ.

— Добре.

— Ще ти взема телевизор, по-голямо легло и всичко, което ще те направи щастлива. Понякога ще се налага да те оставям, за да изпълнявам задълженията си, но няма да се бавя. Винаги ще се връщам в нашето легло, за да спя с теб, и времето ще мине бързо. Ще посетим Хоумленд и Резервата, за да видиш къде ти харесва повече и когато напусна специалния отряд, ще отидем да живеем там.

— Най-добрата ми приятелка живее близо до Хоумленд. Ако живеем там, ще ми бъде позволено да я виждам, нали? — Лорън наистина се разтревожи от възможността да не й разрешат да го прави.

— Хоумленд е приятно място и Аманда ще трябва да те посещава там. Сигурен съм, че няма да има проблеми.

— Добре. — Според Лорън Аманда ще бъде във възторг от възможността да вижда Флейм, когато поиска. — Това е огромно облекчение.

— Имаш ли семейство?

— Да, но живеят на изток.

— Те дали ще ме намразят? Ще бъдат ли разстроени, защото си предпочела мен, а не някой човек?

— Не — поклати уверено глава тя. — Те ще те обикнат, Рот.

Баба й щеше да е много щастлива, че най-после е намерила мъж, с когото да се задоми. Дядо й намираше Новите видове за изключителни и щеше да сметне за много готино, че има роднинска връзка с един от тях, а сестра й щеше да позеленее от завист, когато видеше Рот. Лорън си спомни колко пъти по-слабата й сестра й беше натяквала, че няма да си намери мъж ако не отслабне, и едва сдържа усмивката си. Не само че си намерих, но той е страхотен!

— А ти имаш ли семейство?

— Всички Видове са едно семейство. Много малко от нас имат кръвна връзка помежду си. Имаме две двойки близнаци и няколко Вида, споделящи едно и също ДНК, дарено на Мерикъл, когато са ни създавали. Не откриха съвпадение с моите гени, но аз смятам Шадоу за мой брат. Бяхме в съседни клетки в едно и също тестово съоръжение, преместиха ни заедно на другото място и откакто сме освободени, сме неразделни. Разчитаме един на друг.

— Много добре те разбирам. Аманда и аз нямаме кръвна връзка, но я чувствам по-близка от биологичната ми сестра. Израснахме заедно.

Той се усмихна и вдигна ръка, за да отмести кичур коса от бузата й.

— Сега ти и аз сме неразделни, половинке! Ще се справя с Джъстис, ако има притеснения за престоя ти тук. Сградата е безопасна и няма да ти се случи нищо лошо.

— По телевизията той изглежда наистина готин.

— Той е мъдър мъж и аз съм сигурен, че ще ме разбере.

— Тогава няма за какво да се тревожиш.

— Имам теб. Това е най-важното и каквото и да се случи, заедно ще се справим.

Според Лорън това звучеше идеално.

— Трябва да се изкъпем и да се приготвим. Ще помоля Тим да изпрати няколко човека до жилището ти, за да ти опакова някои дрехи и да донесе домашния ти любимец.

— Това не е добра идея. Той няма да издържи тук. Обича да се разхожда навън. Ще помоля Аманда да го прибере у тях. Тя обича Тайгър и в сградата им е позволено да се гледат котки. Щом се нанесем в постоянния ни дом, ще искам да живее с нас.

— Така и ще направим. Хеликоптерът, с който ще отидем в Хоумленд, излита след 25 минути.

Лорън се притесни, но бързо съумя да преодолее чувството. Щеше да се получи. Тя твърдо вярваше в това и в Рот.

— Можеш да се изкъпеш първа, докато аз уредя подробностите. Веднага се връщам. Облечи мои дрехи. Всичко мое вече е и твое.

— Обичам те, Рот!

Вида меко изръмжа, погледът му потъмня от желание и той стисна ръце в юмруци.

— Искам те, но нямаме време. По-късно ще те взема изотзад. Ще ти покажа любовта си.

Лорън нямаше търпение.

* * *

Рот беше разтревожен. Полета с хеликоптера беше твърде кратък. Нямаше представа защо Джъстис иска да говори насаме с него и не му се понрави, че трябваше да остави Лорън сама на рецепцията с една от жените Видове. Половинката му като че ли не възразяваше. Беше приятелски настроена, а жената Нов вид изглеждаше щастлива, че ще си побъбри с човек.

Рот се вгледа в Джъстис, който седеше зад бюрото си. Затвори вратата зад себе си и бавно го приближи.

— Взех си половинка и тя се съгласи да живее с мен в щаба. — Тялото му се стегна и той зае позиция за бой, готов за схватка, ако Джъстис не позволи Лорън да остане с него. — Брас каза, че може.

Джъстис вдигна вежди, изражението му беше неразгадаемо и посочи пред себе си.

— Моля те, седни!

— Предпочитам да остана прав.

— Успокой се, Рот! Радвам се, че си си взел половинка. Никога не бих те накарал да се разделиш с нея и съм щастлив, че е съгласна да живее с теб в щаба. Знам, че това сигурно е било трудно решение за един човек. Те са свикнали на много повече свобода и да ходят, където си пожелаят във външния свят. Моля те, седни!

Рот се настани на стола, все още напрегнат, но облекчен, че Джъстис не го накара да остави Лорън зад защитните стени на НСО.

— Защо сме тук?

— Исках да се срещна с половинката ти, моята жена също пожела да се запознае с нея. Искахме и да ви поздравим.

— Можеше да го направиш по телефона или да я поканиш и тя да присъства.

Джъстис се усмихна.

— Копнееш да си насаме с половинката си. Разбирам те и съжалявам, че ви измъкнах от леглото. — Мъжът се поколеба. — Свободен си отскоро. Бих искал да споделя с теб информация за човешките половинки, която може да ти е от полза. Затова пожелах първо да поговорим насаме.

— С Лорън сме различни, но се обичаме. И двамата се стараем да се получи.

— Радвам се да го чуя! Когато си вземем половинка, това е всичко за нас, но понятието е непознато на хората. В техния свят хората се женят.

— Знам.

— Добре. Ето и първия ми съвет. Попитай я дали ще се омъжи за теб. Разгледах досието й. Тя има семейство, което ще те приеме по-лесно, ако си неин съпруг. Те не биха разбрали, че да бъде твоя половинка е много по-обвързващо. Бракът ще ги увери, че си за постоянно в живота й. Моята половинка, Джеси, ще се обади тук-там и до час може да дойде свещеник, ако желаеш да сключите брак.

— Добре. Искам Лорън да е щастлива.

— Така и предположих. Тим изпрати екип до дома й, за да събере дрехите й, а аз помолих един от тях да погледне в кутията й за бижута, за да ни каже какъв размер пръстен носи. — Джъстис имаше объркан вид. — По някаква причина им трябват пръстени. Това е начин да покажат, че принадлежат на един мъж и очакват половинките им също да носят пръстен, за да покажат на другите жени, че принадлежат само на една. — Джъстис вдигна лявата си ръка, за да покаже златния кръг. — Виждаш ли? Не го нося постоянно, тъй като с Джеси успяхме да запазим брака си в тайна от пресата, но го слагам, когато съм у дома и в офиса. В началото чувството е странно, но с времето ще свикнеш да имаш нещо на пръста си.

— Как да получа пръстени?

— Джеси ще се погрижи.

— Ще й бъдем благодарни!

— Урок номер две. Човешките жени обичат романтиката. Не се притеснявай! Това означава да им правиш изненади, които засвидетелстват любовта ти, и да обръщаш внимание на дребните неща, които имат значение за нея.

— Това означава да бъдеш половинка и ние точно така правим. Опитваме се да ги направим щастливи и ги поставяме на първо място.

— Добри сме в това. Просто трябва да се научим да не сме толкова прями. Недей да благодариш на Джеси. Тя иска да кажеш на половинката си, че НСО са поели организацията на всичко, когато й предлагаш брак. Това не е лъжа, действително НСО направи всичко, след като Джеси е смятана за една от нас, а и тя впрегна доста от нашите хора да й помагат. Доверявам се на половинката си по този въпрос, а тя каза, че твоята ще бъде „зашеметена“ от романтичния жест. — Джъстис се засмя. — Не споря с половинката си, когато става дума за човешките неща. Това е и урок номер три.

— Да не споря с половинката си, когато се отнася за човешките неща?

— Точно така. Не можеш да спечелиш, а и лично аз винаги научавам нещо ново. Хората са коренно различни от нас. Това е урок номер четири.

— Благодаря ти!

— Урок номер пет е лесен — просто бъди себе си. Те са наясно, че сме Видове, приели са ни, каквито сме и са избрали да бъдат с нас, а не с човешки мъже. Не се опитвай да бъдеш нещо, което не си, като мислиш, че това ще я направи по-щастлива. Очаквай да отговаряш на много въпроси, когато тя не разбира нещо за нас, бъди честен и помни, че сме властни по природа. Опитай се да не прекаляваш.

— Благодаря ти, Джъстис! — Рот кимна. — Ще го запомня.

Ръководителят на Новите видове се изправи.

— Имаш ли други въпроси?

— Тя иска да живеем тук, в Хоумленд, когато задълженията ми със специалния отряд приключат. Има приятелка във външния свят и би искала да поддържа връзка с нея. Те са много близки.

— Ще се справим. Приятелката й е добре дошла тук.

— Не искам с половинката ми да живеем в общежитието.

— Ще ти бъде дадена истинска къща, Рот. Общежитието беше вече построено, когато ни дадоха Хоумленд и затова го използваме. Нашите мъже обичат да са заедно и е по-лесно за тях да живеят в близост до работното си място. Мъжете, които имат половинки, и някои от по-висшите офицери предпочитат по-просторно и усамотено място. Ще се погрижим за това.

Камък падна от раменете на Рот.

— Ще бъда най-добрата половинка на света!

Джъстис се изправи и му се усмихна.

— Зная. Поздравления!

* * *

— Наистина? — засмя се Лорън. — Отказваш да си вземеш половинка?

Брийз кимна.

— Ние харесваме свободата си, а нашите мъже са прекалено покровителствено настроени и обичат да ни държат близо до себе си. Просто бъди твърда с твоята половинка. Направи, както ти казах.

— Не се притеснявай! — Тя наистина харесваше жената от Новите видове. — Мога да се справя, ако се случи, но Рот е чудесен!

— Нашите мъже никога не правят нещо половинчато, уверявам те.

Лорън замълча за миг, несигурна дали може да зададе въпроса, който я тревожеше.

— Половинката на 140 оцеля ли? С Рот не знаем нищо.

— Стабилизирана е — кимна Брийз. — Половинката й е с нея, а нашите лекари знаят какво й е направено. Не съм сигурна за подробностите, но те се надяват на пълно възстановяване. Просто ще й трябва време, за да възвърне силите си.

— А какво стана с другите?

— Те се приспособяват много добре към свободата — засмя се другата жена. — Един от тях непрестанно ме пита дали ще споделя секс с него, но има доста проблемен характер. Мъжете от кучешкия вид могат да са много агресивни, когато искат нещо. Този отдавна не е бил с жена и сега се опитва да си навакса.

— Да не би да е същият, който ядоса Миднайт и тя го просна на пода?

— Точно той. — Брийз погледна към вратата и се усмихна. — Половинката ти и Джъстис идват насам. Точно както ти казах. Джъстис е дал на Рот някои полезни съвети за живота с човешка жена. Ние винаги се грижим за нашите и искаме те да са щастливи. Сега ти също си от Новите видове.

— Благодаря! Това означава много за мен! — Лорън беше искрена.

Високата жена се изправи.

— Добре, задълженията ми на бавачка свършиха. Имам тренировка, в която трябва да се включа. Няколко от новите членове на специалния отряд са тук, защото боят с нашите мъже им помага да подобрят уменията си. Харесва ми да ги гледам, а понякога обичам и да се включвам. Човешките мъже си мислят, че една жена не може да ги победи и на мен ми е забавно да гледам шока им, когато ги поваля на земята. — Тя намигна. — Освен това обмислям в някой момент да споделя секс с човешки мъж. Най-добрата ми приятелка ми каза доста интересни неща по въпроса.

— Какви неща?

Брийз се отправи към вратата.

— Ти би го сметнала за „твърде много информация“. Запозната съм с този израз. Честито обвързване, Лорън! Добре дошла в семейството!

Вратата към коридора се отвори секунда, след като Брийз излезе и от там й се усмихна Рот. Мъжът зад него я накара да се почувства нервна и тя искрено се надяваше, че няма да се изложи. Джъстис Норт беше знаменитост, а тя никога не беше срещала такава.

— Добре ли си? — Рот подуши въздуха. — Къде е Брийз? Усещам аромата й, но си е тръгнала. Помолих, докато говоря с Джъстис, жена да ти прави компания.

— Тя излезе преди секунди. Много е мила. — Лорън погледна към Джъстис и бузите й поруменяха, когато той й се усмихна. На живо изглеждаше много по-привлекателен. — Здравейте!

— Добре дошла в Хоумленд, Лорън! — кимна й Джъстис. — Бих се ръкувал с теб, но половинката ти ще иска да счупи ръката ми, ако те докосна. Ще научиш, че той няма да реагира добре, когато друг мъж приближи твърде близо до теб. За нас това е инстинктивно действие.

Вратата, през която излезе Брийз, се отвори и от там влезе червенокоса жена, облечена с черна тениска, дънки и рокерски ботуши. Огнената й коса стигаше до бедрата. Тя отиде право при Джъстис, прегърна го през кръста и се облегна на него. Погледът й се съсредоточи върху Лорън.

— Аз съм Джеси — усмихна се жената. — Джъстис е мой съпруг и половинка. Чухме какво си направила, за да настроиш онзи задник срещу другите похитители и как си успяла да го подведеш да ни се обади. Изключително съм впечатлена. Справила си се страхотно.

— Благодаря! Бях ужасена и просто извадих късмет.

— Е, всичко свърши и вече си в безопасност. Това е важното.

— Хванахме ги всички.

Джеси се обърна към съпруга си, от когото дойде тази реплика.

— И това също. — Жената отново се съсредоточи върху Лорън. — Надявам се, че няма да възразиш, но организираме малко парти във ваша чест. Винаги, когато някой си вземе половинка, това е голямо събитие и всички му се радват.

Лорън се изненада от новината, но не попита защо го правят.

Джеси изглежда разбра объркването й и обясни.

— При всичките мръсотии, с които медиите ни засипват, враждебно настроените групи и периодичните отвличания, добрите новини са повод за празнуване тук. Надявам се, че нямаш против.

— За нас е чест! — каза Рот и притегли Лорън по-близо до себе си, за да я прегърне. — Ако обичате, може ли да поговорим насаме, преди да се присъединим към вас?

— Разбира се! — усмихна се Джъстис. — Ще ви почакаме навън.

Докато наблюдаваше как двойката излиза, Лорън се зачуди защо Рот искаше да останат сами. Той изчака вратата да се затвори, пусна я, седна на един от столовете и я взе я скута си.

— Ще имаш ли брак с мен?

Тя се изненада, а сърцето в гърдите й пропусна един удар.

— Питаш ме дали ще се омъжа за теб?

— Да. Брак. Това е човешка церемония и семейството ти ще знае, че любовта ми към теб е искрена. Ти си моята половинка и аз искам роднините ти да разберат, че уважавам човешките традиции.

— О, бебчо! Да! Ще се омъжа за теб!

— Добре — усмихна се той. — Надявах се, че ще се съгласиш. НСО урежда сватбата ни и ще имаме и еднакви пръстени.

Очите й се напълниха със сълзи, които тя не се опита да спре.

— Това е много мило и баба ми наистина ще се влюби в теб. Тя щеше да е доволна, че сме заедно, но ще бъде на върха на щастието, че няма да е необходимо да обяснява на всички, че ние просто живеем заедно. Мисля, че церемонията би помогнала и на мен да се чувствам наистина обвързана. Не искам нищо голямо, просто нещо обикновено и весело.

— Ще се погрижа да получиш всичко, което желаеш.

С това я накара да го заобича още повече.

— Можем да го направим днес.

— Днес? — Уау, той не спира да ме удивлява!

Страх помрачи лицето му.

— Това лошо ли е?

— Не. Ни най-малко. За мен няма значение в кой ден, час или на кое място, с удоволствие ще се омъжа за теб. Семейството ми ще ме разбере защо не съм изчакала, но имам една молба.

— Всичко, което поискаш!

— Искам Аманда да присъства.

— Обади й се — Рот кимна към телефона на бюрото в отсрещния край на стаята. — Покани я. Кажи й да дойде, а аз ще информирам за нея на портала. Те ще я доведат при нас.

Лорън се наведе и го целуна. Мъжът изръмжа и завладя устата й, а тя трябваше да му признае, че бързо се учи, когато страстта бушува помежду им. Можеше да целува страхотно. Той беше този, който прекъсна целувката, задъхан и с потъмнял от желание поглед.

— Обади й се и нека побързаме с този брак. Искам да се чифтосам с теб!

— И аз искам!

Вида я вдигна от скута си и я изправи на крака.

— Обади се! Аз ще кажа на Джъстис, че искаме свещеник и пръстени. Когато си готова, ела навън!

Лорън набра Аманда и преглътна поредната доза сълзи. Не можеше да повярва колко се промени живота й от мига, в който влезе в онзи стар склад. Приятелката й вдигна на третото позвъняване.

— Ъм, здравейте?

— Защо звучиш толкова неуверена? Здравей ли е, или не? — пошегува се Лорън.

— Лорън! Видях кой се обажда и не можах да се сетя защо биха ми звънили от Хоумленд.

— Ще се омъжвам.

— О! Боже! Мой! Няма начин! Ти, късметлийска кучко!

— Ще ми дадеш ли назаем синята рокля, която си купи за коледното парти? Много ми харесва!

— Няма да си облечена в бяло? — изсумтя Аманда. — Шегувам се! Но щеше да е доста забавно, нали? Не само ще ти я дам назаем, подарявам ти я. Ще ти организирам ли моминско парти? Може да си наемем стриптийзьори.

— Не. Единственият сексапилен мъж, когото искам да гледам гол, е Рот.

— Да. Вярно. А и вероятно той изглежда по-добре от всеки, когото бих могла да наема.

— Флейм обади ли ти се?

— Да. — Част от щастието в гласа на Аманда се изгуби. — Имали някакъв проблем на север в Резервата и му се наложило да замине там за няколко седмици, но обеща да ми звънне, щом се върне. Все пак се обади, нали? Това трябва да означава нещо.

— Да. Ще ти звънне.

— Надявам се, защото съм някак обсебена от него, но ще говорим за това по-късно. Кога е щастливият ден? Ще разграбя някой секс магазин и ще накупя сума неща, които да му покажеш как се използват. Или пък не. Имат ли секс магазин в НСО?

— Не знам, но ще трябва да почака.

— Защо?

— Денят е днес. Вземи роклята, облечи нещо, с което искаш да бъдеш на сватбата ми, и се мятай в колата. Аз съм в Хоумленд.

— Стига бе! — изкрещя Аманда.

— Истина е. А ще може ли да прибереш Тайгър за няколко месеца?

— Разбира се! Къде ще бъдеш?

— Не може да казваш на никого за това. Ще се справя със семейството си по-късно. Ще живея с Рот, но там не можем да се грижим за Тайгър. Веднага щом е възможно, ще си вземем по-голямо жилище и тогава ще си прибера котарака.

— Уау! Това е много готино. Все пак бях твоят шофьор по време на бягството, така че какво е за мен една сватба в последния момент?

— Ти си върхът!

— Кажи го на Флейм, когато се върне. Вече имаш връзки с Новите видове.

— Нямаш проблеми — засмя се Лорън. — Донеси си и фотоапарата. Искам снимки от сватбата.

— Разбира се! Ще взема дори и видеокамерата. Ще искаш да заснемеш медения си месец. Този твой мъж е супер секси.

— Остави видеото вкъщи — засмя се Лорън. — Няма да записвам секс. Това е по твоята част.

— Ще го кача в нета и ще го изпратя на всичките кльощави кучки от гимназията, които ни обиждаха.

— Не би го направила.

— Права си, но щеше да е забавно, нали? Тогава определено щяха да разберат смисъла на израза „колкото по-голямо, толкова по-добре“.

Лорън отново се засмя.

— Побързай и идвай тук! Моля те, не забравяй синята рокля! На портала ще те очакват.

— Не започвайте без мен!

— Не бих си го и помислила. — Лорън затвори и излезе от офиса. Рот я чакаше пред вратата.

— Готова ли си за купона?

Младата жена погледна в красивите му очи.

— Да!