Серия
Новите видове (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wrath, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 118 гласа)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Лорън Донър

Заглавие: Рот

Преводач: Illusion

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6396


Глава 18

Някой почука на вратата на банята и Лорън се стресна. Рот се изправи и я обърна с лице към стената, преди да е успяла да го стори сама. Вида притисна тяло в нейното, приковавайки я, и застана така, че да я скрие от погледа на всеки, който би могъл да влезе в помещението. Възбудата му, притисната между кръста й и неговите бедра, беше впечатляваща.

— Влез!

Лорън вдигна рязко глава и зяпна Рот през рамо. Бяха голи под душа, а той току-що покани някой да влезе.

— Успокой се! — каза й. — Това е Шадоу. Ще вземе дрехите ти.

Тя се извърна към вратата, където Шадоу дори не поглеждаше към душ кабината, докато събираше дрехите им от пода. След това бързо излезе и ги остави отново сами. Когато Рот се отдръпна от нея, Лорън се извъртя с лице към него. Той сви рамене.

— Извинявай! Забравих да ги изнеса в коридора. Той знае, че искам миризмата на 140 да изчезне, а не би могла, след като се носи от дрехите ни. От твоите, защото си се докосвала до него, и от моите, защото те прегръщах.

Лорън си спомни съвета на Шадоу как да подобри настроението на Рот и бавно се приближи към него. Тя определено искаше секс, а състоянието на тялото му ясно показваше, че и той също. Протегна ръка към члена му, но той хвана китката й и я спря, преди да го е погалила. Мъжът бързо я завъртя обратно с лице към стената, притисна я и Лорън ахна, когато сграбчи косата й.

Не й причини болка, а бавно наклони главата й назад. Погледна го в очите, но той се обърна и пусна китката й. Взе слушалката на душа и намокри косата й. Тя затвори очи, за да не влезе водата в тях.

— Трябва да измия косата ти. Все още мога да го помириша — изръмжа гневно Рот.

— Толкова ли е непоносимо за теб? — Беше удивена, че все още можеше да долови следи от миризмата на 140 по нея.

Той пусна косата й и отдръпна душа.

— Да — призна с дрезгав глас Вида. — Не мога да понасям присъствието на мириса на друг мъж, когато вдишвам аромата ти. — Шампоанът беше студен, когато той изсипа щедро количество и го втри с две ръце в косата й, уверявайки се, че я е измил от корените до върха. — По тялото ти трябва да бъде само моят аромат.

Усещането беше много приятно, докато отмиваше шампоана. След това нанесе балсам и направи лек масаж на скалпа й. Увери се, че е отмил всичко, преди внезапно да хване бедрата й и да се притисне в нея. Наведе глава и изръмжа.

— Продължаваш да повтаряш, че си моя. Казах ти да не го правиш, но ти не ме послуша. Аз ти вярвам.

Лорън отвори очи и го погледна през рамо. Задържа погледа му и напрежението, което видя в него, накара сърцето й да затупти по-бързо. Същият ефект имаше и членът му, притиснат в основата на гръбнака й. Отвори уста и изрече онова, което най-много искаше да му каже.

— Обичам те, Рот!

Той изръмжа ниско, отдръпна се леко и бързо я завъртя в обятията си. Опря гърба й в стената и отново я прикова с тялото си. Тя вдигна брадичка и Рот опита да завладее устата й. Преди да е успял да я целуне, тя се извърна.

— Първо трябва да си измия зъбите. Ядох кърваво месо. Гадост! Задръж си мисълта и ми дай минутка. — Тя опита да се отдръпне и да отиде до мивката, но мъжът я задържа до стената.

— Не ме интересува. Желая те!

— Аз също те желая, бебчо. Само искам първо да си измия зъбите.

Ъгълчета на устните му се извиха в развеселена усмивка.

— Аз съм твърде голям, за да съм бебе.

— Това е ласкаво обръщение, не помниш ли? — усмихна се и тя.

Изведнъж веселото му настроение се изпари, заменено от сериозен израз.

— Можех да те загубя. Няма да позволя това да се случи отново. Наистина ли ме обичаш?

Лорън се напрегна и се замоли да не й изнесе лекция за това, че не се познават достатъчно добре и е твърде скоро да му засвидетелства подобен род чувства. Повечето мъже се бояха от обвързване и биха избягали на мига, но тя не съжаляваше за думите си.

— Да. Знам какво си мислиш, но…

Рот се отдръпна и я освободи.

— Нека се изсушим и може да си измиеш зъбите.

Отряза я. По дяволите! Лорън кимна. Рот се обърна, спря водата и отвори вратата на душ кабината. Подаде й кърпа и пристъпи навън, за да се изсуши. Тишината между тях започна да става неловка.

Мъжът отвори вратата към спалнята, помириса въздуха и излезе, оставяйки отворено.

— Шадоу е идвал и си е тръгнал. На нощното шкафче има храна за теб.

Рот опитваше с всички сили да се успокои, за да не грабне веднага Лорън, да я повали на леглото и да я направи своя. Дивата част от него искаше точно това. Но рационалната му подсказваше, че вероятно ще я уплаши ако я метне на рамо, занесе я в леглото и й покаже, че той е мъжът, от който тя се нуждае. Щеше да я люби, докато и двамата не можеха да се движат повече.

Нямаше да е просто секс. С Лорън беше нещо много повече. Тя твърдеше, че изпитва любов към него и той искаше да отметне глава назад и да вие от щастие. Продължаваше да му казва, че е негова. Стисна юмруци, за да се задържи в реалността. Тя беше човек, не Вид, а те бяха различни. Трябваше да го запомни. Не му предлагаше да са заедно завинаги, вероятно дори не знаеше, че това е, което той иска, и Рот нямаше представа как да постъпи. В главата му цареше хаос от съвсем наскоро придобитата свобода и логично погледнато беше прекалено рано да си взима половинка. Въпреки това я искаше.

Толкова силно я желаеше, че тялото му трепереше. Тя е моя. Каза, че ме обича. Вземи я! Задръж я! Моя! Искаше да вие от неудовлетвореност, докато се бореше с инстинктите си. Знаеше, че ще й е необходимо повече време, за да се реши на подобно обвързване с него. Той беше готов да направи тази крачка.

Беше обещал да работи със специалния отряд. Обходи с поглед сивата стая — тя щеше да бъде и нейна, а можеше ли да й го причини? Да я помоли да живее в тясното местенце? Заслужаваше нещо по-добро. Искаше да й осигури истински дом, но всичко, което можеше да й предложи, щеше да е клетка, но с отключена врата. Не че щеше да й е позволено да напуска сградата. Беше твърде опасно, а онова, което й се случи, беше доказателство за това.

Познанството й с него я беше поставило в опасност. Враговете му опитаха да я използват срещу него и народа му, за да получат каквото искат. Щом чу, че водата в банята спря, той изръмжа, опитвайки се да вземе решение. Знаеше какво иска, от какво има нужда, но любовта означаваше да поставиш нуждите на другия над своите.

Лорън трябваше да се нахрани, преди да я вземе. Това беше на първо място. Щяха да говорят. Нямаше друг избор. Трябваше да й обясни, че всеки път, когато му каже че е негова, той го приема съвсем сериозно. Щеше да му е трудно да я остави да си отиде, но да я задържи против волята й, би било непростимо. Изборът беше неин. Болка преряза гърдите му. Ако си тръгнеше от него, той щеше да легне и да умре. Никога нямаше да спре да мисли за нея, да копнее за близостта й или да желае да я прегърне.

Никога не беше мислил, че това ще му се случи. Не беше общителен и се страхуваше да общува с човешки жени, но Лорън успя да го промени. Копнееше за неща, които не бе предполагал, че желае.

* * *

Браво на теб! — мислено се кореше Лорън. — Трябваше да държа устата си затворена, а не да дрънкам колко го обичам. Тя се забави колкото можа с миенето на зъбите, след което отиде при него в спалнята, увита в хавлия.

Когато влезе в стаята, той спря да крачи. Единствената му дреха беше кърпата около кръста, тъй като не се беше облякъл, докато тя беше в банята. Тъмните му очи бяха съсредоточени в нея.

— Ела тук! — посочи мястото пред себе си той. — Моля те!

Лорън изпълни молбата му без колебание. Сериозното му изражение я притесняваше, но тя се стегна и изправи гръб. Беше се сблъсквала с доста трудности в живота си, но ако Рот я отхвърлеше, това щеше да е най-ужасното й преживяване. Спря на мястото, което й посочи, и вдигна глава. Искаше да гледа в очите му, да наблюдава емоциите в тях. Нямаше да плаче пред него. Обичаше го достатъчно, за да опита да му спести чувството за вина.

— Аз не съм като вашите мъже.

Не това очакваше да чуе Лорън.

— Знам.

— Дори не съм напълно човек, гените ми са смесени с тези на куче.

— И това знам.

— Ръмжа и настроението ми е непостоянно, защото непрекъснато водя битка с двете половини от себе си. В миналото си преживях много насилие.

Аха, причините, поради които ще ме зареже. Лорън запримигва бързо, за да прогони напиращите сълзи.

— Наясно съм с всичко това, Рот.

— Не зная кое е нормално. Нямам нищо общо с теб, а начините, по които сме отгледани, са коренно различни. — Отвърна поглед от нея, за да огледа стаята, след което отново се съсредоточи в Лорън. — Тази стая е достатъчно добра за мен. Много по-приятно е от всичко, на което някога съм се надявал. Тук няма вериги и ключалки, които да ме задържат, нито пък хора, които да ме нараняват. Виждал съм дома ти и разликата е огромна.

Не можеше да оспори казаното от него, но можеше да му посочи какво имаха.

— Нищо от изброеното няма значение за мен. Знаеш ли кое има?

Нещо проблесна в прекрасните му очи, но тя не успя да разпознае емоцията. Изчака да види дали Рот иска да чуе какво има да му каже, или вече е взел своето решение.

— Кое?

— Ти ме правиш щастлива. Надявам се, че и аз теб. Това… — тя посочи с ръка стаята — няма значение. Важното е да съм с теб. Знам, че твоето и моето минало са коренно различни, но онова, което ценя, е случващото се тук и сега.

Мъжът си пое дълбоко дъх.

— Това сбогуване ли е? Не протакай! — Гласът й секна, а сърцето й почти се разби. — Кажи ми, ако искаш да прекратим това. Обичам те! Вероятно не трябваше да ти го сервирам по този начин, но фактът си остава. Не съжалявам, че ти признах чувствата си, защото животът е твърде кратък. Щях да съжалявам, ако не бях го направила. Цяла нощ можеш да си измисляш оправдания защо не бива да сме заедно, но аз предпочитам просто да ми кажеш истината. Не чувстваш ли същото към мен? Кажи ми! Мога да го понеса!

Рот се приближи.

— Чувствам към теб толкова много и дори не вярвам, че е възможно. Не искам да се сбогуваме, но и не искам да ме мразиш.

— Никога няма да те намразя! — Младата жена толкова много искаше да го докосне, че сви ръце в юмруци, за да устои на изкушението.

— Ще ме намразиш, ако спра да се противопоставям на собствените си желания. Искам да бъдеш с мен, Лорън, но трябва да остана тук, докато изпълня задълженията си, а ти заслужаваш нещо по-добро. Разбирам това. Ако останеш, никога няма да ти позволя да си идеш! Няма да мога! — Гласът му стана по-дълбок. — Все ми повтаряш, че си моя и се изкушавам да предявя претенции над теб. — Мъжът обходи с поглед тялото й. — Ще те направя моя половинка и целият ти живот ще се промени завинаги. Твоят свят е твърде опасен за мен, затова ще трябва да живеем в моя, да се откажеш от всичко, което имаш и…

— И какво? — Сърцето й заби по-бързо и в нея покълна надежда, че и той я обича.

— Обичам те твърде много, за да те карам да избираш между твоя свят и мен.

Очите й отново се напълниха със сълзи, но този път не опита да ги преглътне. Той ме обича!

— Ако питаш мен, изборът е лесен.

Рот опита да се обърне, но тя хвана ръката му и го спря. Щом го погледна в очите, видя силната болка, отразена в тях.

— Задай ми въпроса, Рот! Моля те!

— Не мога! Не ставам за половинка и нямам какво да ти предложа.

Това преля чашата и тя се ядоса.

— Нищо? Ти си изключителен, Рот! Имал си ужасен живот и въпреки това си най-милият мъж, когото съм срещала. През малкото време, което прекарахме заедно, ми даде повече, от който и да било друг. Рискува живота си, за да ме спасиш. Би се за мен, когато Венджънс малко превъртя, и аз те обичам. Знаеш ли как се чувствам, когато ме прегръщаш? Чувствам се точно там, където трябва да бъда! Когато ме докосваш, се усещам жива! Имаш белези отвън и отвътре, но се изправи срещу страховете си, за да правиш любов с мен. Това е най-прекрасният подарък, който някой може да ми подари!

Рот се дръпна и я принуди да го пусне. След това вдигна ръце и обхвана лицето й с длани, наведе се, докато останаха само няколко сантиметра между тях и се вгледа в очите й. Лорън не знаеше какво търси там, но със сигурност щеше да види, че е откровена.

— Ако се съгласиш да станеш моя половинка, никога няма да те пусна да си отидеш! Никога! Няма да е лесно, но ще направя всичко по силите си, за да си щастлива. Ако някога ме напуснеш, ще умра! Няма да преживея мъката от твоето отсъствие.

— Избирам теб, Рот! Винаги теб! Няма да ме изгубиш.

Той пое дълбоко въздух и кимна.

— Ще върна моят аромат върху теб.

Лорън изненадано ахна, когато той отпусна ръце и я хвана през кръста. Вдигна я и тя се озова притисната към твърдото му тяло. Започна да се трие в нея, като я плъзна надолу, после я вдигна нагоре и тя се засмя.

— Какво правиш? Гъделичкаш ме!

Рот спря, вдигна я на ръце и се усмихна.

— Сещам се за един по-добър начин да оставя моя мирис по теб. Не се страхувай!

— Спри да се тревожиш за това, бебчо! Възбуждаш ме, когато издаваш тези еротични звуци и обожавам, когато си властен.

Той тръгна към леглото, погледна към нея и очите му се разшириха.

— Наистина ли?

— О, да! А фактът, че можеш толкова лесно да ме вдигнеш на ръце и го правиш често? Караш ме да се чувствам женствена и секси. Наистина го оценявам.

— Ти си много желана и красива жена — наведе се, постави я да легне на леглото и се отдръпна. Хвана кърпата си и я захвърли на пода. — Виждаш ли как ми въздействаш?

— Да. — Тя облиза устни, съсредоточила поглед в твърдия му член, сочещ право към нея. — Виждам. Много впечатляващо и се надявам, че ще ти въздействам така постоянно. — Размърда се, за да свали своята кърпа и също я хвърли на пода. — Обичам да те гледам! Мога да го правя цял ден. Мразя, когато се облечеш!

Рот отиде до нощното шкафче, отвори чекмеджето и взе лосиона. Лорън се усмихна, когато той застана до леглото, срита използваните хавлии до него и застана на колене върху тях.

— Нямаш нужда от това, вече съм възбудена. — Беше мокра и това нямаше нищо общо с душа. Рот я обичаше и стоеше гол пред нея, искаше да я направи своя половинка и това беше достатъчно, за да се възбуди.

Устните му се извиха в усмивка, когато й подаде лосиона.

— Докосни ме!

Тя се изправи до седнало положение и се поколеба.

— Искаш аз да го използвам за теб?

— Да. Твърде възбуден съм и няма да издържа дълго. Нека свърша първо по този начин. Седни на ръба на леглото с лице към мен.

Добре. Тя нямаше търпение да сложи ръце навсякъде, където той пожелаеше. Приплъзна се до ръба и разтвори крака така, че той да е между тях. Впи поглед в члена му и протегна длан.

Рот сипа щедро количество лосион, затвори бутилката и просто я пусна на пода. Въздухът излезе със свистене между зъбите му, когато Лорън го обхвана първо с една ръка, за да разнесе лосиона, а след това и с другата. Нежно плъзна хлъзгавата си длан към кадифената торбичка отдолу, обхвана я и леко задраска с нокти, докато стискаше твърдия ствол.

Рот се напрегна, отметна глава и изръмжа. Лорън обичаше да го наблюдава — начинът, по който тялото му се стягаше и формата на всеки негов мускул се очертаваше ясно. Погледът й се устреми към перфектния комплект плочки на корема му. Наведе се към него, вдъхна аромата на сапун и на мъж, и навлажни устните си с език.

Рот трепна, когато Лорън разтвори устни върху ребрата му, езикът й навлажни кожата под зърното, а връхчето му проследи кръглия диск, който незабавно реагира на ласката. Мъжът протегна ръце, хвана бедрата й и започна да движи хълбоци в бавни, чувствени тласъци към ръката й.

— Толкова си секси! — каза Лорън задъхано и се отдръпна достатъчно, за да може да го наблюдава. Ясно си представи как правеше същото, но вътре в нея. — Харесвам начина, по който се движиш.

Тя продължи да гали члена му с една ръка, докато с другата дразнеше нежната кожа на топките му. Приближи се достатъчно, за да опре главичката на члена в корема си и Рот изръмжа. Ръцете му се стегнаха върху нея, дишането му стана накъсано, а членът му започна да набъбва в дланта й.

— Точно така, бебчо! — окуражи го тя. — Маркирай ме!

Той рязко обърна глава към нея. Тя на свой ред отвърна на погледа му и горещата страст, която срещна там, почти я накара да свърши. Мъжът отново изръмжа, показа своите впечатляващи кучешки зъби и обля с топли струи сперма корема и ребрата й. Лицето му се изопна и очите му се притвориха, а за Лорън беше незабравимо преживяване да го наблюдава как свършва.

Тялото му застина, щом тя спря да го гали, треперенето му отшумя, а ръцете върху бедрата й се отпуснаха. Лорън ахна, когато Рот внезапно хвана раменете й и я бутна върху леглото, след което разпери големите си длани върху корема й и разнесе семето си върху кожата й. Погледите им се срещнаха, щом се наведе над нея с почти диво изражение.

— Моя! — каза дрезгаво. — Сега имам нужда от теб! Разтвори по-широко бедра и ми позволи да те направя моя половинка!

Тя изпълни нареждането му, малко шокирана, че след като току-що бе стигнал върха, искаше веднага да я вземе. Вместо да влезе в нея обаче, той направи нещо неочаквано. Отдръпна се малко, пое си дълбоко въздух, силно изръмжа и отново вдигна поглед към нея.

— Вече носиш моя аромат. — Красива, порочна усмивка изкриви устните му, той ги облиза и хвана по-здраво бедрата й, приковавайки ги широко разтворени към матрака. Бавно сведе глава и дъхът му опари нежният отвор на тялото й. — Сега искам твоя аромат върху себе си.

Тя заби нокти в завивката, щом топлият му език бръсна клитора й. Рот не подходи нежно или бавно. Целувката върху снопчето нерви беше алчна, почти отчаяна. Ближеше я бързо, а ръмженето, което издаваше, добавяше и вибрации към вихъра от усещания, в който мъжът я потапяше.

— О, Рот! — изстена тя.

Движенията му станаха още по-интензивни, като че ли бързаше да я доведе до оргазъм. Притисна лицето си по-плътно до сърцевината й и леко гризна свръхчувствителното местенце, върху което беше съсредоточил вниманието си. Това я накара да стене и той го направи отново, и отново. Лорън изви гръб и искаше да затвори бедра от интензивните усещания, но силните ръце на Рот не й позволиха.

Младата жена изкрещя името му, наслаждавайки се на всяка умопомрачителна вълна удоволствие, която заливаше тялото й. Вида отдръпна устни от нея и се изправи, а тя отвори очи в момента, в който той се хвърли отгоре й. Издърпа ръцете й над главата, хвана китките й с една ръка и с другата погали лицето й.

— Никога няма да ти позволя да си отидеш! Бих умрял за теб! Трябва да те имам сега!

С един бавен тласък на дебелия, все още твърд член Рот влезе в нея. Лорън простена от усещането да бъде изпълнена, да бъде взета. Почувства се напълно негова, когато той спря, дълбоко заровен в утробата й, тялото му, притиснало нейното, а лицето му на дъх разстояние от устните й.

— Погледни ме! — нареди той.

Дори и да искаше, Лорън не би могла да откъсне очи от пронизващия му поглед. Мъжът присви клепки и бавно се отдръпна, докато почти излезе от нея. Остана така за миг и след това отново се зарови дълбоко в тялото й. Все още чувствителна от преживяния оргазъм, при рязкото му движение, тя изстена от удоволствие.

— Вземи ме, Лорън! Позволи ми да те обичам!

В този момент тя би му дала и би направила всичко, което поиска. Рот се раздвижи отново — отдръпна се, докато почти напусна топлината й, след което тласна рязко напред и пробуди за живот всички нервни окончания в тялото й.

— Искам да те докосвам — задъхано каза тя и опита да освободи китките си, но той стегна хватката и не й позволи.

— В момента успявам да се контролирам и имам нужда да продължа да го правя. Когато ме докосваш, губя разсъдъка си.

Задържа я неподвижна. Погледът му бе сключен с нейния, докато я обладаваше и Лорън трябваше да си признае, че беше изключително възбуждащо да я държи по този начин, да не може да прави нищо друго, освен да усеща силните му тласъци вътре в себе си. Мъжът леко се премести, промени ъгъла на проникване и отново тласна. Тя извика от силното удоволствие, а Рот се усмихна.

Искаше да го попита кое е толкова забавно, но не й се отдаде възможност. Тялото й гореше, а нуждата да стигне върха стана почти непоносима. Мъжът пусна лицето й, за да хване бедрото й и започна да се движи по-бързо. Забиваше се отново и отново, докосвайки най-чувствителното местенце в утробата й. Лорън отметна глава назад, затвори очи — не можеше повече да ги държи отворени — и се потопи в забрава, щом екстазът избухна в нея. Умът й потъна в бяла мъгла и тя изкрещя, а тялото над нейното се разтресе толкова силно, че разклати леглото.

Оглуши я силен вой. Рот тласна бедра в нея и тя усети горещото му семе. Можеше да почувства набъбването, което го заключи в нея. Мъжът пусна китките и бедрото й, подпря лакти в матрака, за да не я смачка и наведе глава, докато дъхът му опари шията й.

— Завинаги, Лорън! — прошепна той. — Отдавам ти живота, верността и сърцето си завинаги!

Младата жена обви врата му с ръце и стисна ханша му с бедра, за да го задържи колкото е възможно по-здраво, макар тялото й да бе изтощено.

— И аз те обичам!

Рот разтвори устни и нежно гризна шията й.

— Надявам се, че си била сериозна, когато каза, че си моя, защото не мога да те пусна да си отидеш. Ти си моята половинка, другата половина от мен и моята душа!

Очите й се напълниха със сълзи, но тя се усмихна.

— Твоя съм, бебчо!