Лорън Донър
Рот (14)

Глава 13

Когато звънецът прозвуча по-рано от очакваното, Лорън се усмихна и забърза да отвори вратата. Сигурно също като нея и Рот бе нетърпелив да я види. Вече се бе облякла, хапнала ранна вечеря и беше напълно готова да тръгне, когато с усмивка отвори вратата.

Радостта й се стопи незабавно, когато видя непознатата на прага си. Високата, слаба жена имаше обезпокоителна прилика с шефката й — Мел Хаднър. Пулсът на Лорън се ускори и тя се постара да скрие тревогата си, че тази персона може би е свързана с жената, която опита да нарани Рот и екипа му.

— Здравейте! — изрече. — Мога ли да Ви помогна?

— Така мисля. Работиш за сестра ми Мел. Вчера получих съобщение от нея, че трябва спешно да говори с мен, но когато днес отидох в офиса й, там нямаше никого. Знаеш ли къде е сестра ми?

— Не — излъга Лорън. — Нямам представа. Беше в кабинета си, когато си тръгвах. — Тази част беше съвсем вярна.

— Днес?

— Вчера. Днес имам почивен ден.

Жената изкриви недоволно устни и се намръщи, от което по челото й се появиха бръчки.

— Тук съм, защото говорих с хора от съседните офиси и те казаха, че са те видели да буташ навън мъж в един стол. Твърдяха, че изглеждал пиян. Сестра ми и някои от колегите ти са изчезнали. Вече бях в домовете им и те не са там, не са спали снощи в леглата си и никой не ги е виждал. — Непознатата скръсти ръце пред гърдите си. — Колите им са на паркинга, но от тях няма и следа. Знаеш ли нещо по въпроса?

Мамка му! Мисли!

— Вчера при мен дойде клиент с болно коляно. От дългото седене, докато разглеждахме различните оферти, то го заболя. Трябваше да му помогна да стигне до колата си.

Жената бавно свали ръце и я изгледа студено.

— Това прозвуча почти правдоподобно. Не беше зле. Ти мислиш бързо, нали, Лорън?

Внезапно сестрата на Мел се хвърли върху Лорън, сграбчи я с две ръце за блузата и я бутна назад. Тогава един едър мъж излезе от прикритието си зад вратата и влезе в апартамента. След него още двама дойдоха от другата страна и още един се присъедини към тях, като здраво затвори вратата след петимата похитители, нахлули в дома й. Последният привлече вниманието на Лорън.

Носеше шапка и тъмни очила, но широките скули и леко сплеснатия нос бяха черти, които Лорън вече лесно разпознаваше. Беше стиснал в гримаса плътните си устни, но за нея нямаше съмнение, че е Нов вид. Височината и структурата на тялото му също бяха отличителни. Разбира се, и човешките мъже не бяха в лоша форма. Всички те бяха биячи.

— Къде са те, Лорън? Не се шегувам. Искам отговори!

— Не знам. Коя си ти? — Беше й ясно, че е загазила. Единственото, което не можеше да разбере, беше защо Нов вид помага на сестрата на Мел. Отклони поглед от него, за да се обърне към жената, която все още я стискаше за дрехата. — Не съм ги виждала, откакто напуснах офиса вчера.

— 140? Кажи ми какво подушваш?

Новият вид свали очилата си и пристъпи напред. Вдиша дълбоко няколко пъти и очите му се разшириха, след което се намръщи. Лорън се загледа в очите му. Изглеждаха като котешки — невероятно съчетание от светлосиньо, обградено с кехлибарено по краищата. Бяха красиви, удивителни и почти нереални. Никой не би трябвало да притежава подобни очи. Тъмната му кожа и черната коса само подчертаваха ефектния им екзотичен вид.

— Е? — Жената се обърна и го изгледа. — Кажи ми, дявол да го вземе!

— Не усещам аромата им тук. Нито върху нея, нито в жилището.

— Какво ще правим, Мери?

Жената стрелна с поглед един от биячите.

— Тя знае нещо.

Сестрата на Мел блъсна Лорън толкова силно, че тя се удари в гърба на дивана, но все пак беше свободна. Прецени ситуацията и разбра, че положението е много сериозно.

Мери отстъпи назад, без да сваля поглед от нея, и Лорън усети как я пронизва студ, чак до мозъка на костите й. Ако очите бяха отражение на човешката душа, тогава тази жена отдавна беше мъртва. Тръпка пробяга по гърба й.

— Знам, че вчера си завела в офиса Нов вид. Сестра ми се обади и ми каза. Тя беше уплашена и бе на ръба на истерията. Чух съобщението й чак тази сутрин, когато се прибрах. Къде, по дяволите, са те, Лорън? Кажи ми истината и спри да си играеш с мен, защото ще съжаляваш!

— Не знам нищо — излъга Лорън. — Мел ме дръпна в кабинета си, каза ми, че клиентът е изнасилвач и ме избута навън през задната врата. Това е всичко, което знам. Тя не остана сама с него. Брент, Джон Ти и Джон Би бяха с нея в кабинета. — Тя замълча. — Сигурна съм, че Джина и Ким бяха в офиса, когато това се случи. Попитай тях, убедена съм, че останаха след мен.

Един от биячите изсумтя.

— Те не могат да говорят. Претърпяха злополуки.

Лорън изпита ужас и не посмя да попита. Те бяха мъртви. Искаше й се да крещи, но успя да се задържи на краката си — цяло постижение, тъй като коленете й се огъваха.

— Аз съм истинска кучка — призна Мари. — Кажи къде са сестра ми и приятелите й или ще накарам 140 да започне да троши костите ти една по една, докато разбера това, което искам да знам, за да върна сестра си обратно. Извела си онзи Нов вид от там, след като е бил прострелян с упойваща стреличка. Сестра ми каза, че един от тях е в безсъзнание и са заловили други двама. Няма как всички свидетели да са сгрешили, тъй като те познават. Ким и Джина бяха пионки, които вече не са заплаха. — Погледът на жената се прикова в Лорън. — Закръглена блондинка е измъкнала мъж от сградата и го е бутала надолу по улицата. Кажи ми, иначе ще умреш от бавна, мъчителна смърт! Спри да ме лъжеш!

Лорън погледна към 140 и реши да бъде честна, но само с него.

— Защо им помагаш? Наричат те с номер, сякаш не си освободен. Така ли е? Виждала съм двама от Новите видове да се бият и знам, че можеш да сриташ задниците на тези хора. Твоят народ е свободен и вече не е нужно да оставаш с тези човеци.

Той изръмжа.

— Те държат моята половинка.

Мамка му! Лорън преглътна.

— Не можеш ли просто да ги убиеш и да си я вземеш?

Мери стрелна ръка и силно я удари по лицето, което я запрати обратно към дивана и за малко да се прекатури през него. Лорън изруга от болка, хвана наранената си буза и се втренчи в Мери.

— Явно не се шегуваше, когато каза, че си кучка, нали?

— Къде са сестра ми и хората й, Лорън?

Веднага й стана ясно, че ще подпише смъртната си присъда, ако признае, че са били заловени от НСО. Тези хора вече бяха убили две невинни жени, които работеха с нея в офиса. Ким и Джина не са работили за Мерикъл, но бяха станали свидетели на случилото се в сградата. Единствената й надежда беше да забави тези хора поне час, докато Рот и екипът му пристигнат. Ако дойдеха точно в седем. В противен случай щеше да й се наложи да увърта два часа, ако искаше да има шанс да оцелее.

— Може и да те оставя жива, ако ми кажеш истината. — Мери разтриваше ръката, с която я беше ударила.

Лорън погледна към Новия вид. Той поклати глава в знак да не се доверява на казаното и тя му повярва. Очевидно го държаха против волята му и това не му харесваше, щом я предупреждаваше.

— Добре, ще ти кажа истината. — Тя си спомни разговора, който беше чула от кабинета си. — Не знаех какъв е той, докато Мел не ми каза. Брент и двамата Джон предложиха да поискат голям откуп за тримата Видове.

Мери се загледа в нея.

— Мел не искаше да те включва в това. Брент предложи да те изхвърлят от сделката и да изчезнат, след като си получат парите. Сестра ти нямаше намерение да ти дава част от парите. Съжалявам, но това е истината.

Лорън се надяваше, че планът й ще даде резултат. Сестрата на Мел би трябвало да побеснее, като разбере, че се опитват да я прекарат. Таеше надежда, че жената ще повярва на историята достатъчно, за да чака несъществуващо телефонно обаждане.

— Ако не отговоря на обаждането им, ще се покрият. Така каза Джон Ти.

Мери отново я удари, този път по-силно, и Лорън усети вкуса на кръв в устата си. Ударът я тласна назад и облегалката на дивана беше единственото, което й помогна да остане на крака.

— Лъжеш! Сестра ми не би постъпила така.

— Служебният микробус не беше на паркинга, нали? С него откараха Новите видове. Не искаха никой от телефоните им да бъде свързан с моя, тъй като аз се обаждам за откупа. Карат някой непознат да ми се обади и аз трябва да отговоря с кодова дума. Няма да ти кажа каква е, защото тогава вече със сигурност ще ме убиеш. — Тя видя, че от устата й капе кръв върху дивана и протегна ръка, за да избърше брадичката си. — Трябва да си ядосана на Мел. Аз съм просто глупачката, която остана без работа и която е готова да направи всичко, което й кажат, за да изкара малко пари.

— Не биха избягали просто така — каза единият от мъжете. — Мел не би направила подобно нещо. Знаеш това, Мери. Тя лъже.

— Имаш пет минути да ми кажеш къде е сестра ми или ще накарам животното да ти изпотроши костите. Знаеш ли, че може да го направи за секунди? Няма да му заповядам да те убие, като ти счупи врата. Ще лежиш с вътрешните кръвоизливи, разкъсвана от агонизираща болка и накрая ще умреш от шока. Това ще са най-дългите минути в живота ти. Кажи ми къде да намеря сестра си! Със сигурност ще умреш, но от теб зависи колко болезнени ще бъдат последните ти мигове.

Лорън виждаше в очите на жената, че говори истината и един поглед към мрачното изражение на Новия вид я убеди, че той също вярва на Мери. Трябваше да промени тактиката. Ако бързо не измислеше нещо, нямаше да се спаси.

Тя остави сълзите да потекат по страните й — не беше толкова трудно, заради болката в наранената й уста.

— Добре. Имам номер за връзка с тях. Трябваше да им се обадя, щом НСО са готови с парите за откупа, но ще ти позволя да се чуеш със сестра си. Тя ще ти каже да не ме убиваш.

— Какъв е номерът? — Мери изглежда се успокои.

— Не го зная наизуст. Джон Ти ми го записа и аз го скрих, в случай че НСО дойдат да ме проверят. В горното чекмедже на бюрото ми е.

Бюрото беше в отсрещния край на стаята, близо до коридора, и Лорън се опита да реши какъв да бъде следващият й ход. Страхът й пречеше да мисли, но тя искаше да живее. Нарочно се препъна и наведе глава, с надеждата, че изглежда по-наранена, отколкото беше в действителност. Бузата я болеше и беше сигурна, че е разкъсана отвътре, защото още усещаше вкуса на кръвта. Докато вървеше, един от хората на Мери я следваше неотлъчно.

Бюрото беше старо, принадлежало някога на чичо й, и чекмеджето се отваряше трудно. Най-отгоре имаше куп сметки и тя се разтършува из хартиите. Биячът застана до нея, но вместо да наблюдава какво прави, разглеждаше стаята.

Пръстите й напипаха метал под хартиите, Лорън го грабна и позволи на паниката да ръководи действията й. Със сигурност щяха да я убият, нямаше да се измъкне жива от тази бъркотия, и затова имаше само едно нещо, което можеше да направи. С другата ръка хвана листчето с късмет от една курабийка, което беше запазила, защото й се стори забавно. Нарочно го изпусна на пода.

— Съжалявам! Треперя цялата. Ето го!

Мъжът се наведе да го вземе и Лорън действа. Всичко в нея крещеше от ужас, защото знаеше, че животът й се променя безвъзвратно в момента, в който заби ножа за отваряне на писма дълбоко във врата на злосторника. Стиснала здраво дръжката, тя я завъртя, за да нанесе повече щети и чу как мъжът простена от болка.

Тялото му се отпусна на пода, а тя се спусна в обратна посока и в устрема си да стигне до спалнята, се удари в стената. Изпищя, с надеждата да привлече вниманието на съседите. Останалите в дневната й хора може би щяха да се уплашат, ако си помислят, че някой ще извика полиция.

— Хвани я, 140! — изкрещя Мери.

Лорън стигна до спалнята си, обърна се и сграбчи дръжката на вратата. Точно преди да затвори и да заключи, успя да зърне едрия, мрачен Нов вид, който идваше след нея. Библиотечния шкаф до вратата стигаше само кръста й, но беше тежък и бяха нужни доста усилия, за да го преобърне. Той падна на една страна и блокира вратата. Младата жена отново изпищя, щом чу силния удар от другата страна на дървената повърхност.

Втурна се в банята и се заключи вътре. Издърпа чекмеджето с гримовете и блокира вратата, после се качи върху мивката. Прозорецът, който оставяше полуотворен, заради Тайгър, беше единственият й изход.

Той заяждаше, но страхът й даде допълнителна сила и тя успя да го отвори напълно. Силният шум от съседната стая й показа, че Вида е преминал през барикадата и сега е в спалнята.

Не беше лесно да се промъкне през малкия отвор и тя се закле, че вече ще тренира усилено на бягащата пътека, но накрая успя и тупна на тревата отвън. Прониза я остра болка в ръцете, когато, за да предпази лицето си, падна на тях. Стана на крака и затича към предната част на сградата, крещейки за помощ, сигурна, че вече няма как да не я чуят съседите.

Две силни ръце я сграбчиха и я повдигнаха във въздуха. Тялото, в което се удари, беше огромно и масивно, а мускулестите ръце я държаха здраво на място. Лорън обърна глава и погледна ужасено в 140.

— Не се бори с мен! Не искам да те нараня! — изръмжа той.

— Аз не съм твой враг — изпъшка тя. — Те са враговете ти. Моля те, пусни ме! Ти си Нов вид.

В невероятните му сини очи проблесна объркване.

— Какво означава това?

— Означава, че те са лоши хора, но ти не си. Новите видове са добри.

Той отказа да я освободи.

— Те държат моята жена и ако те оставя да избягаш, ще я убият. Съжалявам!

Горещи сълзи изпълниха очите й.

— Моля те, пусни ме!

— Иска ми се да можех. — Той се поколеба за момент. — Усетих аромата на непознати мъже в жилището и спалнята ти. Някои от тях са като мен, нали? Наистина ли си помогнала на сестра й да отвлече други от моя вид?

— Не. Спасих го и му помогнах да избяга от сестра й. Казва се Рот и аз го обичам.

Погледна я изненадано и се намръщи.

— Не те усещам като негова половинка. — Той подуши въздуха. — Не долавям миризмата му върху теб. Къде е сестра й? Знаеш ли? Кажи ми!

— Не можеш да го помиришеш, защото се изкъпах, но той идва за мен. Моля те, пусни ме! Твоите хора арестуваха сестра й и съучастниците й. Държат ги в НСО. Това означава Организация на Новите видове и се ръководи от такива като теб. Много от тях бяха спасени и вече не са под властта на Мерикъл. Ще ти помогнат, ако се махнем от тук и им се обадим. Ти си един от тях и те ще направят всичко за теб.

— Не мога да ти позволя да избягаш. Ако на всеки час Мери не се обади на онзи, който държи моята половинка, той има заповед да я застреля в главата. — 140 извъртя Лорън в ръцете си и я метна на рамо, сякаш не тежеше повече от една възглавница и й изръмжа.

— Преструвай се, че съм те ударил силно и съм те зашеметил — заповяда й Вида. — Не се движи и не говори. Ще опитам да те спася. Знам, че нямаш причина да ми вярваш, но аз не искам да ти се случи нещо лошо. Ще се отнасям с теб, все едно си половинката на мой събрат. Надявам се, че ако се наложи, някой друг би постъпил по същия начин с моята жена.

Лорън се отпусна на рамото му, знаеше, че няма смисъл да се бори с някой толкова силен и затвори очи. Съжали, че му е казала истината за бившите си колеги. Не трябваше да му се доверява, но искаше 140 да разбере, колко безнадеждна е ситуацията й. Нямаше как да помогне на Мери да освободи сестра си и вече й беше ненужна. Това означаваше, че ще я убият.

Той се движеше бързо и при всяка негова крачка Лорън се полюшваше на рамото му. Тя разбра, че са влезли в дома й и без да отваря очи, тъй като усети липсата на слънчева светлина.

— Не ти заповядах да я убиеш! — сопна се Мери. — Глупаво животно!

— Не е мъртва. Ударих я и тя изпадна в безсъзнание. — Гневът правеше гласа му по-дълбок. — „Глупавото животно“ ще ти каже как да си върнеш сестрата, ако ми позволиш да говоря. Знам къде е тя. Накарах с мъчения жената да ми каже.

Лорън го слушаше, озадачена от лъжите му, но беше готова да му се довери. Беше съгласна с всичко, само да остане жива. Тишината се проточи доста дълго, докато най-накрая Мери проговори.

— Къде е Мел? Какво имаш предвид, като казваш „да си я върна“?

— Тази жена е половинка на един от моя вид. Покрита е с аромата му и ми каза, че НСО са хванали сестра ти и техниците й. Можеш да я размениш за тях. — В гласа му звучеше горчивина. — Много добре знаеш докъде бихме стигнали, за да защитим половинките си. Нейната половинка ще върне сестра ти невредима, ако и ти му върнеш жената невредима.

— Не съм сигурен — обади се единия от мъжете. — Звучи като уловка.

140 изръмжа.

— Ти много добре знаеш как защитаваме половинките си. Заради моята вие ме държите като куче на каишка. В противен случай щях да убия всички ви. Той ще ви доведе сестра ти и сътрудниците й и ще направи всичко необходимо, за да си върне жената. — Вида обърна глава, а косата му погъделичка тялото на Лорън там, където блузата й се беше вдигнала.

— Стой далеч от нея! Мирисът остава дълго по тялото и той няма да я иска, ако друг мъж я е обладал. Преди да я приеме обратно, ще настоява да я помирише. Знам за склонността ти да насилваш жени, но остави тази на мира! Той ще разбере и ще я отхвърли. — Вида отново обърна глава. — Нареди му да не закача тази жена, ако искаш да върнеш сестра ти и нейните колеги.

Чувайки последните думи, Лорън усети, че й се гади. Кожата й настръхна при мисълта, че единият от мъжете очевидно беше изнасилвач, но 140 се опитваше да я предпази и от това. Пръстите му леко стиснаха бедрото й, сякаш я успокояваше. Тя предположи, че Вида вероятно усеща страха й.

— Откъде си сигурен, че половинката й държи сестра ми? — Мери се беше приближила.

— Те са при нейния мъж. Тя беше толкова уплашена, че си призна всичко. Размени я за тях. Това е единственият начин да видиш отново сестра си.

Дълго време никой не продума. Накрая Мери въздъхна.

— Добре. Надявам се да си прав, 140. Щом като си толкова умен, кажи как да уредим размяната?

— Остави бележка тук и в нея напиши как могат да се свържат с теб. Скоро той ще дойде за нея. Знаеш, че не можем да стоим далеч от нашите половинки, иначе ще полудеем.

Половинките полудяват, ако са разделени за дълго? Тази информация смая Лорън, но, разбира се, 140 можеше и да лъже. Той ръсеше доста глупости в опита си да спаси задника й. Младата жена беше изпълнена с благодарност. Новият вид опитваше да я предпази и да й спечели още малко време.

— Дано да проработи, 140. — Мери беше бясна. Заплахата беше ясна — ако грешеше, той щеше да си плати.

— Какво да правим с тялото на Олсън? — попита един от биячите.

— Оставете го, не искам да ми изцапа камиона — въздъхна Мери. — Напишете на лист номера на предплатения ми телефон и го оставете на дивана до нейната кръв. Там той няма да го пропусне, нали, 140?

— Не — изръмжа Вида. — Няма да го пропусне.

* * *

Рот с нетърпение чакаше да се събере екипът и да тръгват. Той обърна глава и погледна към Шадоу. Мъжът срещна погледа му и се усмихна.

— Нетърпелив си.

— Не искам да закъснявам. Казах на Лорън, че ще отида между седем и осем.

— Брас и Тим отново спорят.

— Знам — ядосано каза Рот. — Тим не иска цивилен в щаба и все още е сърдит, заради първия път, когато я заведохме там. Стените не са достатъчно дебели и успях да чуя повечето от казаното.

— Той настояваше да се направи проверка на миналото й и е прав за това. Наистина имаше сериозна връзка с бивши служители на Мерикъл. Работеше с тях.

— Лорън не е мой враг! — изръмжа Рот.

— Тим се тревожи за другите от екипа. — Изведнъж Шадоу се засмя. — Тя е толкова опасна.

— Не е смешно. Тя не би наранила и муха.

— Знам. Видях изражението й, когато се сбихте с Венджънс. Не е свикнала с прояви на насилие. На практика тя ни умоляваше да ви спрем. Тревожеше се за твоята безопасност.

Рот обмисли казаното.

— Лорън ще се тревожи и заради задълженията ми в специалния отряд. Ние винаги рискуваме живота си, когато излизаме да търсим нашите врагове.

— Аз не бих споменал тази подробност. Нека мисли, че се занимаваш най-вече с документация.

— Няма да я лъжа.

— Не казвам да го направиш, просто предлагам да не й даваш повече информация, отколкото е необходимо.

Рот се замисли над това.

— Съжаляваш ли, че се съгласи да работиш в специалния отряд?

— Не — поклати глава Шадоу. — На мен ми се отразява добре. А на теб?

— И на мен. Срещнах Лорън.

Шадоу се усмихна.

— Изглежда, че лекуваш раните от миналото много по-бързо, откакто тя влезе в живота ти. Радвам се! Може би някой ден и аз ще срещна жена, която да ме накара да се изправя срещу страховете си.

— Надявам се.

Тим изхвърча от кабинета, следван от Брас. Тим не ги погледна, но Брас им се усмихна.

— Тръгваме да вземем твоята жена, Рот. Тим и екипът му ще ни бъдат подкрепление. Той е ядосан, защото сме напуснали щаба без подкрепата на човешки екип. Има право, особено след като ни взеха за заложници, но двамата успяхме да постигнем съгласие.

— Благодаря ти! — каза искрено Рот и се обърна към Тим. — Лорън не е заплаха за нас.

— Жените винаги означават проблеми. — Тим тръгна към вратата и се провикна през рамо. — Не й позволявай да боядисва нищо в розово, по дяволите! Това все още е моята сграда.

— Розово? — Шадоу отправи поглед към Рот и Брас. — Какво има предвид?

— Нямам представа — въздъхна Брас. — Нищо чудно, че жените им предпочитат нашата компания. Хората са странни.

Рот трябваше да се съгласи с тази оценка. Не го интересуваше дали Лорън ще иска да боядисва и какъв цвят ще избере. Всичко, което имаше значение, беше само да е с него.