Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
vax (2016 г.)
Разпознаване и корекция
vax (2016 г.)

Издание:

Автор: Хр. Пейчев; П. Божков; Д. Душков

Заглавие: Хижите в България

Издание: трето

Издател: ДИ „Медицина и физкултура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1977

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: българска

Печатница: ДП „Тодор Димитров“ — София, кл. Лозенец

Излязла от печат: 28.VIII.1977

Редактор: Виолета Сезова

Художествен редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Методи Андреев

Рецензент: Иван Панайотов; Александър Бакрачев; Грую Янков

Художник: Димко Димчев

Коректор: Стоянка Дамянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6366

История

  1. — Добавяне

Туристическа маркировка в планините

Огромно е значението на маркировката за сигурността и безопасността на туристите в планините.

Системното поставяне на трайни планински маркировъчни знаци у нас на организирани начала от БТС води началото си от 1961 г. За един период от 16 години бяха маркирани хиляди километри туристически пътеки. Маркирането на туристическите пътеки в кашата страна е подчинено на единна система, която е регламентирана със специален правилник Главен ръководител и изпълнител на това маркиране е Българският туристически съюз. За целта е изграден организационен механизъм, включващ републиканската комисия по маркировката, окръжните комисии и комисиите към по-големите туристически дружества в планинските и оживените туристически центрове. Към ЦС на БТС има създаден специален сектор Маркировка, който ръководи оперативната дейност по маркирането на пътеките. Съгласно правилника ЦС на БТС, респективно сектор Маркировка, организира маркирането на главните билни и някои национални туристически маршрути, а ОС на БТС и дружествата чрез своите комисии организират маркирането на (всички местни маршрути към интересни забележителности, природни и исторически места, свързани с антифашистката борба, пътеките от изходните пунктове към хижите и между хижите и оформянето на маркировката в изходните места.

Туристическата маркировка се извършва по така наречения начин на цветното лентово маркиране, приет във всички развити туристически страни. Той се състои в поставянето на хоризонтални линии (ленти) с боя или друг материал по дървета, камъни и скали или върху специални табели и стрелки. Основният цвят (червен, син, кафяв, зелен и др.) е водещият. Другите две линии, например от бял цвят, служат за насочване вниманието на туриста към основния. В (изходните пунктове и в хижите на специални табла или картосхеми са указани и изобразени основните цветове, с които са маркирани туристическите пътеки, водещи към отделните обекти. В маркировката се употребяват и много символични знаци, като чешма, бивак, връх, лобно място на загинал герой, кът за отдих и др.

Лентова маркировка с боя обикновено се поставя в горските райони, по скали и камъни, там, където се налага да се предпази ландшафтът от загрозяване и пътят от своя страна е ясно очертан. Всички по-главни билни маршрути (целият билен път от Ком до Емине) и там, където пътеките минават през широки, разлати местности, се маркират с трайни тръбни знаци, високи над 2 метра, за да не бъдат затрупвани зиме под снега. Обикновено това са и зимните пътища, които минават през безопасни места. Лавиноопасните места също се означават. Туристите трябва внимателно да следят маркировката и в лошо време — снеговалежи, мъгла, да не се отклоняват от нея.

В последните две години се появи една новост в маркирането — азимутната маркировка. Тя се състои от допълнителни малки табелки, съдържащи номера на стълба, както и азимутите и разстоянията до двата съседни стъбла. Това е много необходимо и осигурява по-голяма безопасност поп движение в мъгла. И обикновеният турист може да се научи да определя азимут, който, най-просто дефиниран, е ъгълът, сключен между магнитния север и желаната посока. В нашия случай се застава на маркировъчния стълб, поставя се посоченият на табелката азимут, нагласява се стрелката и се върви към следващия стълб.

Друга новост за туристите са обезопасителните съоръжения, поставени на опасни за преминаване места, главно парапети и стълби, каквито има на Кончето в Пирин, на северния ръб на Мусала, на Сивричал и на Ситняковската пътека в Рила, на Райската пътека и на Млечния чал в Стара планина и др.

Безспорно една голяма грижа за БТС представлява опазването на маркировката — това безценно богатство, от злосторници и неблагоразумия туристи. Затова дълг е на всеки, който броди по планинските пътеки, да проявява високо съзнание и гражданска отговорност за нейното опазване и освежаване.