Хр. Пейчев, П. Божков, Д. Душков
Хижите в България (2) (Справочник)

Туристически дом в гр. Белоградчик

Намира се в гр. Белоградчик на хълма над стадиона. Разположен е в местността Мислен камък с лице към прочутите Белоградчишки скали на 560 м. н.в.

Той е един от най-големите и добре уредени домове, стопанисвани от БТС. Има капацитет 160 места в стаи с по 2. 4 и повече легла. Има туристическа кухня и столова с 60 места. Санитарните възли са на етажите заедно с баня. Има занималия, телевизор, паркинг.

До прочутото Кале, сега превърнато в музей, се отива за 30 мин.; до скалните фигури: Ученичката, Монасите, Гълъба, Мадоната и др. — от 20 мин. до 1 ч. Интересен обект за всеки посетител на гр. Белоградчик е Градският музей; до прочутата пещера Магурата води асфалтиран път 20 км.

Стопанисва се от тур. д-во „Белоградчишки скали“ — гр. Белоградчик, тел. 32–85. За справки може да се шита и ОС на БТС гр. Видин, тел. 3828 — от София авт. 094.

Хижа Планиница

Намира се в местността Венеца на 8 км от гара Орешец. Изходно място. Гара Орешец — 2 ч; от гр. Белоградчик по пряка маркирана пътека — 1,30 ч.

Хижата е едноетажна сграда, преустроена като хижа през 1969 г. от туристите в гара Орешец. Има 25 легла за спане, разположени в четири спални помещения. През лятото се организира палатъчен лагер. Има столова и туристическа кухня, вода, електричество. Към хижата работи бюфет.

Околностите са много удобни за ски-спорт. Построен е ски влек. Наблизо до хижата е пещерата Венеца.

Стопанисва се от ОС на БТС гр. Видин, у.ч. Тодор Петров 59, тел. 2-38-28, от София авт. 094.

Хижа Копрен

Намира се в местността Орешкова чука под вр. Копрен и вр. Сбек, на около 950 м. н.в.

Изходно място — с. Копиловци — Михайловградско. От селото до хижата се стига за 1,30 ч по маркирана пътека. Има път за всякакви превозни средства.

Хижата е построена през 1965 г. Тя е едноетажна сграда с хубави тераси. Има 30 места за преспиване, разположени в три спалня помещения. Осветява се от собствен източник. Има столова и туристическа кухня. Вода има в кухнята и навън. В района са устроени физкултурна площадка и паркинг.

Наблизо до хижата са водопадите Дуршин скок и Водният скок. Околността на хижата е обявена за природозащитен обект.

Стопанисва се от тур. д-во в с. Копиловци — Михайловградски окръг.

Хижа Ком (старата)

Намира се в местността Покоя в северната част на Берковската планина на 1730 м. н.в. сред вековна иглолистна гора.

Изходно място. Както гр. Берковица, така и Петрохан са удобни изходни места. От гр. Берковица до местността Кориите, където е разположена новата хижа Ком, има шосеен път — 15 км, по който могат да минават всякакви превозни средства. Оттам до старата хижа има 3 км. По пешеходната пътека от града до хижата се стига за 4 ч. От местността Петрохан се стига за 3 ч. Всички пътеки са маркирани.

Хижа Ком (старата) е двуетажна постройка. Открита е на 6 август 1939 г. Разполага с 54 места за спане в стаи с по 2, 4 и повече легла. Има столова с 56 места, туристическа кухня. Електрифицирана е, водата е навън.

На изток от хижата се издига вр. Щърковица, от който се откриват прекрасни гледки към вр. Тодорини кукли и Кознишкия балкан, към Берковица и Дунавската равнина. На 20–30 мин. от кея е разположена местността Кориите — хубави поляни, които са прекрасни ски плацове през зимата. Преди 9. IX. 1944 г. хижата е била убежище на партизаните. На 4 ч. път от хижата в местността Делинци е имало голямо сражение между партизаните и жандармерията през 1944 г.

От хижата до вр. Ком (2106 м) се отива за 1,30 ч; а до вр. Малък Ком (1959 м) — за 40 мин. До новата х. Ком — за 25 мин.

Стопанисва се от тур. д-во „Берковски балкан“ — Берковица, тел. 23–84.

Хижа Ком (новата)

Намира се в местността Кориите на 1640 м н.в. в Южния край на обширна слънчева поляна. От североизточната страна е заобиколена от букова гора, а от югозападната — с иглолистна.

Изходно място за хижата е гр. Берковица. По шосеен път (15 км) до нея могат да минат всякакви превозни средства; пеша — 3,30 ч; от нея до Петрохан се отива за 3,30 ч. Пътеките са маркирани.

Хижата е завършена през 1966 г. Разполага със 177 места за спане в стаи с по 2, 3 легла и общи спални помещения. Има ресторант със 165 места, туристическа кухня, занималня, скиорна и др. Сградата е електрифицирана, водоснабдена, с вътрешни санитарни възли, баня и централно отопление.

До Малкия Ком (1959 м) се отива за 1 ч; до интересната местност Малкия Самар — за 40 мин.; до вр. Ком (2016 м) — 2 ч; до Хайдушките водопади — 1 ч. Поляните пред хижата са много удобни за ски-спорт.

До старата хижа Ком се отива за 30 мин.; до Петрохан — за 3,30 ч. Всички пътеки са маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Берковски балкан“ гр. Берковица, тел. 23–84.

Хижа Люляка

Намира се в местността Крива река (Джулин кладенец) на 26 км от София по шосето за Петрохан на 680 м н.в.

Изходно място — махала Беледие хан, докъдето има редовна автобусна връзка със София. От автобусната спирка до хижата се отива за 20 мин.; с. Чибаовци — 2 ч; с. Дръмша — 2 ч. Пътеките са маркирани.

Хижата е построена през 1967 г. от тур. д-во „Иван Вазов“ — София. През 1976–1977 г. е пристроена нова сграда. Има общо 70 места за спане, разположени в стаи с по 2, 3, 4 и повече легла. Има хубава столова, туристическа кухня, електрифицирана е. Водата е навън. В махала Беледие хан има ресторант и магазин за хранителни продукти.

Близо до хижата се намират няколко пещери и скални обекти, подходящи за провеждане на тренировки по алпинизъм. Има удобни терени за ски. До х. Родни балкани се отива за 5 ч; до гр. Своге — 6–7 ч. Пътеките са маркирани.

Стопанисва се тур. д-во „Иван Вазов“ — София, ул. Цар Борис I 131, тел. 87-20-98.

Хижа Малина

Намира се в местността Етрополе — Годечко, на 1550 м н.в.

Изходно място — с. Гинци, което има редовна автобусна връзка със София и Северозападна България през Петрохан. От центъра на селото, където спират автобусите, се тръгва по посока за Петрохан. Много наблизо след последните къщи на селото пътят за хижата се отбива вляво. Пеша се отива за 2 ч. При хубаво време до хижата могат да достигат всякакви превозни средства. Друг изходен пункт е с. Губеш — местността Разкръскето — 1,30 ч.

Хижа Малина е преустроена сграда, останала от строителството на каскадата Петрохан. Преустройването бе направено от активистите на тур. д-во гр. Годеч през 1973–1974 г. Сградата е едноетажна, има четири спални помещения с общ капацитет 35 места в стаи с по 3, 8 и повече легла. Има туристическа кухня, столова, водопровод и електричество от мрежата.

Близо до нея има много извори, като Конярски кладенец и други, които дават началото на река Нишава. Също така наблизо се намират хубави местности, обект на краткотрайни излети: Билин дол, Момин камък и др. Зимно време се образуват прекрасни ски плацове. От хижата до прохода Петрохан се отива за 1,30 ч; до вр. Ком — за 4 ч; до Х. Ком — за 5 ч; до гр. Годеч — за 3,30 ч.

Стопанисва се от тур. д-во гр. Годеч.

Туристическа база Петрохан

Намира се на билото на прохода Петрохан непосредствено до хотел-ресторанта на 1444 м н.в.

Туристическата база е построена през 1868 г. за нуждите на екскурзионната почивка и туристите. Тя се помещава в едноетажна дървена сграда с общо 33 места за спане в общи спални помещения. Има електричество, вода. Умивалните са навън.

Проходът Петрохан е бил използуван още от Римско време. Първото шосе е построено през 1868 год. През 1923 г. през прохода са минали ръководителите на Септемврийското въстание Георги Димитров и Васил Коларов. През време на въстанието е бил отбранявай от отрядите на Замфир Попов. През м. май 1944 г. през прохода минават партизаните от Втора софийска бригада. Интересен обект уравнителният водоем на каскадата Петрохан. Той има 42 дка. площ. На северната страна на прохода са наредени водноелектрическите централи Петрохан, Бързия и Клисура.

Турбазата служи като изходен пункт за излети до х. Ком и вр. Ком — 3–4 ч на запад; до вр. Тодорини кукли (1785 м), х. Пробойница и гара Лакатник на изток съответно 3 ч, 5 ч и 8 ч път пеша. Всички пътеки са маркирани добре.

Стопанисва се от ЦС на БПС.

Хижа Бялата вода

Намира се в местността Бялата вода под вр. Столовете на 774 м н.в.

Изходно място — гр. Вършец през баните — 1,30 ч. Пътеката е маркирана добре. До хижата има асфалтиран път, който се отклонява в края на града по пътя за кв. Заножене вляво — 7 км. От гара Лакатник може да се отиде с автобус до с. Дружево, откъдето по маркирана пътека се стига до хижата за 2 ч.

Построена е през 1975 г. от тур. д-во в гр. Вършец със средства, отпуснати от ГНС. Хижата е хубава сграда на 2 етажа с общ капацитет 55 места за спане в стаи с по 3, 4, 5 и повече легла. Има много добре обзаведена столова и туристическа кухня. Осветява се от собствен източник, има телевизор, вътрешни санитарни възли и други битови удобства. В съседство на позата сграда се намира постройката на горското стопанство, в която се помещава бюфетът на хижата — с кухня и столова за около 20–25 човека. Има обширни тераси, на които лятно време се поставят допълнително маси за хранене. В района е организирана спортна площадка.

От хижата по добре маркирана пътека за около 1 час се излиза на билото на Кознишкия дял на Стара планина. През това място в 1867 г. е минал с четата си Панайот Хитов, идвайки от Пършевица на път за Сърбия. По същата пътека, като се излезе на билото на изток към с. Дружево, е пътят за х. Пършевица — 6 ч. По друга пътека се излиза пак на билото и в местността Понора се разделя на две: едната води през Равно буче, Големия и Малкия Щавел, Царица, Червената локва, вр. Тодорини кукли, прохода Петрохан, вр. Ком за х. Ком. Този маршрут се взема за 8–9 ч път пеша. До гара Лакатник през вр. Столовете се отива за 4 ч. Всички пътеки са маркирани добре.

Стопанисва се от тур. д-во „Тодорини кукли“ в гр. Вършец, ул. Г. Димитров 98, тел. 161.

Хижа Родни балкани

Намира се в махалата Манастирите на около 100 м н.в. Изходно място — местността Цъфти трън на шосето Своге — Бучино проход (на това място автобусите от двете посоки имат спирка, оттам по маркирана пътека за 1,30 ч се стига до хижата), е. Брезе — 2,30 ч.

Хижата е бившето училище на махалата. Има 25 легла за спане в общи спални помещения, туристическа кухня и столова за 40 души. Има електричество и водоснабдяване, също така и телефонна връзка.

Стопанисва се от туристическото дружество „Родни балкани“ — с. Искрец — Софийски окръг.

Хижа Пробойница

Намира се в долината на р. Пробойница на 13 км от гара Лакатник, близо до последните махали на с. Губислав, от лявата страна по течението на реката, на 1004 м н.в.

Изходно място — гара Лакатник — 2,30 ч. С превозно средство се отива до хижата. Отклонението от главния път София — Мездра за с. Губислав и хижата е при гара Лакатник. До местността Орешето (с. Губислав) има автобусна връзка с гара Лакатник.

Хижа Пробойница е съвсем нова хижа, завършена е през 1977 г. Има 70 места за спане, разположени в стаи с 4 и повече легла. До нея са на разположение още 10 бунгала с по 4 легла или общият капацитет е 110 места. Има столова, туристическа кухня, вътрешни санитарни възли, електричество, телевизор. Към хижата има бюфет.

Хижа Пробойница е изходен пункт за излети и походи по билото на планината. До вр. Тодорини кукли (1785 м) се отива за 1,30 ч.; на около 40 мин. път в северозападна посока се намига чудната билна местност Равно буче; на юг от хижата се простира Понор планина.

До съседната хижа Бялата вода се отива за 3,30 ч; до х. Пършевица — за 7 ч. От х. Пробойница до гр. Вършец може да се отиде за 3,30 ч. Пътеките са маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Лакатнишки скали“ — гара Лакатник.

Алпийски заслон Орлово гнездо край гара Лакатник

Намира се в западната част на красивите Лакатнишки скали на 620 м н.в.

Изходно място — гара Лакатник. Освен директно по скалните турове заслонът е достъпен за алпинисти и отгоре по стръмната пътека, която се отделя от шосето Лакатник — Миланово и по която до заслона се стига за 1 ч.

Заслонът е строен през 1938 г. от тогавашните членове на БАК. Той е красива къщичка, закрепена на железни греди на скалите. При нужда може да подслони 4 души. Върху най-високата скала е издигнат паметник на антифашистите септемврийци, хвърлени в пропастта през 1923 год. Целият скален масив е катерачен обект. Тук се намира и прочутата Лакатнишка пещера, която не е електрифицирана.

Стопанисва се от ГС на БТС — София, ул. Граф Игнатиев 76, тел. 87-30-43.

Туристически дом Христо Ботев — гр. Враца

Намира се в местността Калето на 622 м н.в. Изходно място — Враца — от центъра на града по ул. Георги Димитров се навлиза в парка и по спираловидно стълбище се стига до дома.

Строен е през периода 1925–1931 г. от врачанските туристи. Домът е на 2 етажа. На долния е открито битово заведение за хранене. Горният етаж е устроен за туристическа спалня с 30 легла. Водата е навън.

В непосредствена близост до него е издигнат паметник на вестителя на свободата в гр. Враца, представляваш руски кавалерист със сигнална тръба. Гористият парк е прекрасно място за отдих на трудещите се от града. При снежни зими има удобни терени за ски.

Стопанисва се от ОС на БТС — Враца.

Алпийски дом гр. Враца

Намира се на живописния проход Вратцата на 325 м н.в.

Изходно място. От града до дома води хубав шосеен път, който отива до пещерата Леденика и с. Згориград. Домът се намира на втория километър. Автобусната спирка е до ресторанта на 300 м от дома.

Той е открит през 1970 г. и е масова двуетажна сграда, има 50 места за спане, разположени в стаи с по 4, 6 и повече легла. В стаите има умивални, а на етажите — санитарни възли с баня. Разполага още със столова и туристическа кухня; методичен кабинет по алпинизъм, занималия с телевизор и др. Домът служи като база на алпинистите, които изкачват трудните скални турове на Врачанските скали, и на туристите до туристическите обекти в този край.

Стопанисва се от ОС на БТС — Враца, ул. Г. Димитров 6, тел. 21–39 и 23–17, от София авт. 032.

Хижа Леденика

Намира се в едноименната местност във Врачанския балкан на 850 м н.в.

Изходно място — Враца — на 2 ч. по добре маркирани пътеки: първата през прохода Вратцата (тя няколко пъти пресича шосето) и втората покрай Винпром и Обчивалото. До хижата има асфалтиран автомобилен път и автобусна връзка с Враца.

Построена е през 1958 г. от врачанските туристи. Тя е една от първите хижи, построени след учредяването на БТС. Сградата е двуетажна, има капацитет 70 места за спане в стаи с по 2, 4 легла и общи спални помещения на нари. Има столова за 60 човека, туристическа кухня, електричество. Водата е навън. Непосредствено до хижата има ресторант.

На 300 м срещу хижата се намира националният туристически обект електрифицираната пещера Леденика; пропастта Резньовете е на 700 м; Змеюва дупка е на 2 ч; вр. Тошина могила (1133 м) е на 1 ч. Околностите предлагат добри условия за ски-спорт през зимата, а през лятото пещерите са обект за любителите на пещерното дело.

Стопанисва се от ОС на ВТС — гр. Враца, ул. Г. Димитров 6, телефон 21–39 и 23–17, от София авт. 092.

Хижа Пършевица

Намира се под едноименния връх сред обширни бил ни поляни на 1300 м н.в.

Изходно място — Враца през прохода Вратцата е на 3,30 ч. пеш. От разклонението на пътя за пещерата и х. Леденика, докъдето има редовна автобусна връзка, се отива за 1,30 ч. За туристите от София е най-удобно да посетят хижата от гара Оплетня — 3 ч; също така може да се излезе от с. Миланово, което има редовни автобусни връзки с Лакатник — 2 ч. От Враца до хижата могат да отиват всякакви средства. От с. Миланово също има автомобилен път до хижата, но е в много лошо състояние и може да се използува само при хубаво време.

Построена е през 1963 г. от тур. д-во „Веслец“ — гр. Враца. Тя е двуетажна масивна сграда, електрифицирана и водоснабдена. Има общо 90 места за спане, разположени в стаи с 2, 4, 5 и повече легла. Има хубава столова и туристическа кухня, бюфет. В хижата има телевизор.

Местността, в която е построена хижата, е обширни поляни с различни наклони, което дава възможност през зимата да се образуват ски плацове. Оттук започва традиционното ски спускане х. Пършевица — Враца — 23 км. През лятото хижата е база за излети в разни посоки. До вр. Пършевица (1482 м) се отива за 20–30 мин. Той е много обзорен връх. До почивния комплекс Леденика се отива за 1,30 ч; до пещерата Леденика — за 2 ч; до вр. Околчица — 3 ч; до Бялата вода — 6 ч; х. Пробойница — 7 ч. Маркировката е частична.

Стопанисва се от ОС на БТС — Враца, ул. Г. Димитров 6, тел. 21–39, 23–17, от София авт. 092.

Ведомствена хижа Тръстена

Намира се под вр. Издремец (1493 м) близо до езеро, обрасло с тръстика, откъдето хижата е получила името си. Тя е на 1200 м н.в.

Изходно място — с. Лакатник — 2 ч; гара Лакатник — 3 ч.; гара Бов — 3 ч. От гара Лакатник до с. Лакатник има редовна автобусна връзка, освен това покрай хижата ежедневно минават автобуси, които идват от с. Лакатник.

Хижата е масивна двуетажна сграда, строена през 1965–1966 г. от туристите в с. Лакатник. Има 30 места за преспиване, туристическа кухня и столова, електрифицирана е и е с водопровод. Има възможност за снабдяване с хранителни продукти от магазините при рудник „Издремец“ — 30 мин.

Районът на хижата е хубава билна местност, която през лятото е удобна за отдих. През зимата се образуват прекрасни ски плацове. В езерото до хижата може да се плува, а има също така и риба.

По-интересни исторически и туристически забележителности са: Партизанска поляна, при която Втора софийска партизанска бригада е водила голямо сражение с жандармерията — 20–30 мин.; тракийската бойница Куленица — 1,30 ч; останките от славянско селище — Градището — 2 ч; манастирът „Седемте престола“ — 2 ч; Издремец — 1 ч; вр. Яворец — 1,30 ч; и др. съседни хижи са: на 400 м хижа със същото име с 12 легла; Трескавец — 1,30 ч; х. Пробойница — пеша 6 ч, но дотам може да се използуват превозни средства; х. Лескова — 4 ч.

Стопанисва се от ТПК „Задружен труд“ — гара Лакатник.

Хижа Трескавец

Намира се в едноименната местност югозападно под вр. Издремец (1493 м) на 1200 м н.в.

Изходно място — гара Бов — 1,30 ч пеша източно от гарата по маркирана пътека.

Строена е през 1934 г. до р. Трескавец от горските власти като горски кантон. Туристите от секция „Хемус“ при тур. д-во „Урвич“ през 1964 и 1965 г. са я преустроили и превърнали в малка спретната хижа. Капацитетът й е 35 места в две помещения. Разполага с малка туристическа кухня и столова. Има електричество, водата е навън.

В околностите й има добри условия за ски-спорт. До върховете Издремец и Яворец се отива за 1,30 ч; до пещерата Мечата дупка — за 1 ч. Пътеките са маркирани. От хижата може да се отиде и до историческия манастир „Седемте престола“ — за 2,30 ч; до х. Тръстена — за 1,30 ч; до х. Лескова — за 4 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Урвич“, гр. София, бул. Христо Ботев 154, телефон 31-61-02.

Хижа Лескова

Намира се в махала Лескова на с. Осеновлак на 1340 м н.в.

Изходно място — г. Елисейна — до с. Осеновлак с автобус — 20 км, и оттам около 2 ч пеша (пътят е маркиран); от г. Реброво до с. Огоя с автобус — също 20 км и след това 2 ч пеша; от гара Бов през местността Ключа и вр. Издремец (1493 м) по централното било — 6 ч.

Строена е през 1960–1961 г. като училищна сграда. Има 30 места за спане — в стая с 2 легла и две общи спални помещения. Има столова за 40 души и туристическа кухня. Няма електричество. Водата е навън.

Хижа Лескова е важно звено, свързващо дългите преходи по билото на Стара планина откъм вр. Мургаш и откъм вр. Ком и Петрохан. В годините на антифашистката борба околността е била оживен партизански район. На 30 мин. от хижата в местността Брезовица се намира паметникът на зверски избитите 13 души ятаци от Ботевградския район. До х. Тръстена се отива за 4 ч; до х. х Мургаш — за 4 ч.

Стопанисва се от ОС на БТС — София, ул. Алабин 46, телефон 87-05-86.

Хижа Мургаш (Орлово гнездо)

Намира се югозападно от вр. Мургаш на заветно място сред хубава букова гора на 1490 м н.в.

Изходно място — с. Желява — най-удобният изходен пункт за нея. Оттам до хижата има около 10 км и се отива за около 3,30 ч; от с. Бухово се отива за 4 ч; от с. Чурек през вр. Мургаш — за 4 ч. Пътят през Елешнишкия манастир е затворен. От с. Бухово до хижата при хубаво време може да отиват превозни средства с повишена проходимост.

Строежът на х. Мургаш е започнал през 1936 г. През 1946 г. е била ремонтирана и преустроена. Веднага след създаването на БСТ през 1957 г. беше предадена за стопанисване от тур. д-во „Еделвайс“ — София, което я доизгради. Преустройството и обзавеждането й бяха завършени към 1961–1962 г. Днес х. Мургаш е хубава триетажна сграда с общо 82 места за спане. Има стаи с по 4, 5, 11 легла и други по-големи спални помещения. Разполага със столова за 50 души и туристическа кухня. Има водопровод и канализация. Осветява се от собствен източник.

На югоизток от хижата преди 9. IX. 1944 г. е имало партизански лагери в местността Зла поляна, Въртопа, Жарковско дере, където е била сформирана бригадата „Чавдар“. В гората при Елешнишкия манастир на 3. V. 1944 г. е станало голямо сражение между партизаните и жандармерията. Паднали се убити 11 партизани. Хижата е служила за убежище на партизаните.

От х. Мургаш до вр. Мургаш се отива за 30 мин.; до прохода Витиня — за 5–6 ч; до х. Лескова — за 6–7 ч. Всички пътеки до хижата се маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Еделвайс“ — София, ул. Асен Златаров 21, телефон 44-19-83.

Хижа Койна и Никола Мукански

Намира се в местността Койдановец в края на широколистна гора и млади иглолистни насаждения на 400 м н.в.

Изходен пункт — с. Скравена, 6 км, 1,30 ч; с. Трудовец — 1,30 ч. И от двете села може да се отиде до хижата с превозни средства. Има маркировка.

Хижата е триетажна постройка с общ капацитет 50 места в стаи с 3,4 и повече легла. Има голяма, много добре обзаведена туристическа кухня и столова и отделно лятна столова с бюфет. Електрифицирана е и е водоснабдена.

Местността е хълмиста, с хубави гори и поляни.

На 150 м източно от хижата е паметникът на загиналите партизани Койна и Никола Мукански; до долината на р. Брусен се отива за 45 мин.; до манастира от Втората българска държава — за 1,30 ч.

От Ботевград до хижата се отива за 1,30 ч по трасето на газопровода. Стопанисва се от тур. д-во в с. Скравена.

Хижа Рудината

Разположена е в местността Рудината под вр. Чечковец (1400 м).

Изходно място — курортната зона Зелин на 4 км от Ботевград, докъдето има редовна автобусна връзка. От Зелин през местността Букалин по добре маркирана пътека до хижата се отива за 3 ч.

Първоначалният строеж на хижата е започнат от ботевградските туристи още през 1936 г. Тя се оформя като сравнително удобна хижа едва през 1947 г. Преустроена е през 1962 г., а в последните години е построена дървена сграда, в която се намира столовата и туристическата кухня. Има собствен източник на осветление. Водата е навън. Общо има 80 места за спане на нари с дунапренови дюшеци.

Околностите на хижата са удобни за ски през зимата.

До вр. Венеца се отива за 1 ч; до вр. Маняков камък (1439 м) — за 1 ч; до х. Звездец — за 5 ч; до местността Витиня — за 6 ч, до гр. Етрополе през Бойковци — 4 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Венеца“ — Ботевград, Софийски окръг, телефон 33–01.

Хижа Звездец

Намира се в местността Гарванов камък, на 15 мин. северно от централното било на около 1400 м н.в.

Изходно място — град Етрополе — 18 км по лош автомобилен път и с. Стъргел от юг по също такъв път. По преките пешеходни пътеки разстоянието от Етрополе до хижата се изминава за 2,30 до 3 ч и от Стъргел — за 2–2,30 ч.

Строена е през 1963–1965 г. от етрополските туристи. Има 100 легла за спане, разположени в стаи с по 3, 4, 8 и повече легла. Има хубава столова, удобна туристическа кухня, битов кът с камина. В приземния етаж има салон занималня в битов стил. Сградата е водоснабдена и електрифицирана от собствен агрегат. Има бюфет.

Разположена е на хубава терасовидна поляна, оградена от широколистна гора. Местността предлага много места за излети и хубави ски плацове за през зимата. На 50–100 м минава историческият път, свързващ Стъргел с Етрополе, използуван по време на Руско турската война от руските освободителни войски. Има паметници (на 40 мин) на руски воини, загинали за нашата свобода по тези места. Най-близка хижа е Чавдар — 1 ч път пеша на югоизток.

Стопанисва се от тур. д-во „Старопланински турист“ — гр. Етрополе, бул. Георги Димитров 3, телефон 26–06.

Хижа Чавдар

Намира се в местността Вихрушки поляни, югозападно от вр. Баба, на 1400 м н.в.

Изходно място — най-близки изходни пунктове са с. Буново и жп гара Буново. Пътят от Буново се изминава за 2,30 ч. От с. Стъргел до хижата се отива за 3,30 ч; от гр. Етрополе през вр. Баба — 4 ч, а по пряката пътека — за 3 ч.

Хижата е разположена всред стара букова гора и край студен извор. Построена е през 1933 г. от членовете на тур. д-во „Планинец“ — София, и жители на с. Буново. През 1963 г. беше пристроена голяма столова. Тя е двуетажна постройка с красив изглед и хубава южна веранда. Има общ капацитет 85 места за спане в общи спални помещения, добре обзаведена туристическа кухня и две столови. Електрифицирана е и е водоснабдена. По-рано хижата последователно се е именувала Планинец и Баба. Сегашното й име е свързано с партизанската бригада „Чавдар“, която е действала в тази част на Балкана и е използвала хижата за щаб и подслон.

В хижата е обзаведен музеен кът на партизанската бригада „Чавдар“.

От хижата може да се отиде до вр. Баба за 1,30 ч; до вр. Звездец — за 1,30 ч; до Арабаконак — 2 ч; до Гълъбец — за 1,30 ч; до с. Мирково през Хаджиица и дола на Мирковската река — за 2,30 ч; до х. Мургана — за 3 ч. Всички билни пътеки са маркирани много добре, а останалите имат частична маркировка.

Хижата се стопанисва от тур. д-во Планинец — София, ул. Цар Самуил 36, тел. 88-03-44. Хижата има телефонна връзка чрез с. Буново.

Хижа Мургана

Намира се в Етрополската планина на южния склон на вр. Мургана (1639 м) в местността Топалов кладенец сред просторни поляни, заобиколени от букови гори, на 1430 м н.в.

Изходно място — с. Челопеч и гара Челопеч, от които по дерето на р. Въздол се стига за 2 ч. Маркировката е частична. От местността Кашана, през която минава автомобилният път Златица — Етрополе, до хижата в западна посока има път за автомобили, който може да се използува главно от превозни средства с повишена проходимост и камиони през лятото — 5 км. В същата посока за пешеходците има пътека, по която има бялна маркировка. Отклонението от билото за хижата е означено ясно в южна посока — 1 км. Маркировката е много добра.

Сградата е масивна, строена е през 1967–1969 г. В нея и в изградената до нея през 1975 г. сграда има 118 легла за спане, разположени в стаи с по 3, 4 и повече легла и 30 места на нари в общи спални помещения. През 1976 г. до хижата бе изградена нова сграда. Има много добре уредени столова за 80–100 души и туристическа кухня. Сградата е електрифицирана, водоснабдена. Обзаведена е добре, има телевизор.

От хижа Мургана могат да се предприемат излети до вр. Мургана, до местността Попова чешма — с малко старопланинско езеро, което никога не пресъхва, до местността Челопешка баба, до вр. Говедарника, на който има отвор на пропастна пещера, от който се чува шум на подземна река.

Съседни хижи са: на запад х. Чавдар — 3 ч; на изток х. Свищиплаз. Пътят за нея минава през местността Кашана и вр. Свищиплаз (1889 м) по отлично маркирана билна пътека.

Стопанисва се от ОС на БТС — София, ул. Алабин 46, телефон 87-05-86.

Хижа Свищиплаз

Намира се в местността Малка поляна под вр. Свищиплаз (1889 м) на 1500 м н.в.

Изходно място — гр. Златица и жп гара Златица. От града до хижата се отива за 3 ч. Пътеката е маркирана добре.

Строежът на хижата е започнал през 1962 г. и е завършен през 1966 г. Тя е триетажна постройка с хубаво външно оформление. Има стаи с по 3, 4 и повече легла. Общо в нея могат да преспят 95 души. Обзавеждането е добро, има хубава столова за 80 души и туристическа кухня, водопровод, електричество, телевизор, централно отопление.

В околностите има добри възможности за ски-спорт при снежни зими.

На половин час път се намира местността Старата бачия, където е станало първото сражение на четата на Филип Тотю и Панайот Хитов с турските потери. Знаменосец на четата е бил Васил Левски. На поляната, където е построена хижата, преди 9. IX. 1944 г. са ставали нелегални срещи. Под вр. Свищиплаз партизанският отряд „Чавдар“ е имал землянка.

От хижата до вр. Свищиплаз се отива за 1 ч; до х. Паскал — за 1,30 ч; до х. Мургана — за 3–3,30 ч; до х. Чавдар — за 6 ч. Пътеките са маркирали много добре.

Стопанисва се от тур. д-во „Медет“ — гр. Златица, Софийски окръг.

Туристически дом гр. Пирдоп

Намира се на ул. 15-та. При влизането в града откъм Златица се прави отклонение вляво по улица Даскал Тодор Пирдопски, която води точно срещу дома. От центъра на града се тръгва в западна посока към гр. Златица. В случая отклонението е вдясно по същата улица.

Сградата е на два етажа. Има общо 70 места в 20 спални помещения с 2, 3 и повече легла с всички битови удобства. Има салон занималня с телевизор, библиотека и др.

Към туристическия дом фактически принадлежи цял спортен комплекс с три плувни басейни — един с олимпийски размери, разположени сред обширната затревена площ. В съседство има футболни игрища и игрища за волейбол. От западната страна се намира просторно езеро, сред което на едно островче е построен ресторант. В езерото има лодки.

Град Пирдоп е важен транзитен и изходен туристически пункт за екскурзии в тези райони на Стара планина и Средна гора.

Туристическият дом, басейните и езерото до ресторанта се стопанисват от тур. д-во „Паскал“ — гр. Пирдоп — Софийски окръг, бул. Руски 40, тел. 21–84, а от София авт. 99-71-83-21-84.

Туристически комплекс Паскал

Разположен е в местността Мали извор на 1352 м н.в. Изходно място — гр. Пирдоп и жп. гара Пирдоп — 2 ч.

Туристическият комплекс Паскал се състои от няколко хижи: Хижа Паскал е разположена на поляната непосредствено над горския пояс. За пръв път на това място е строена хижа през 193.1 г.; впоследствие изцяло разрушена. След 9. IX. 1944 г. беше построена нова, по-голяма сграда, която през 1965 г. беше изцяло преустроена. През 1974–1975 г. бе направено едно ново разширение. В сегашния си вид има капацитет 110 места, от които 56 легла в стаи с по 5, 8 и повече легла и 54 места на нари. Водоснабдена е и е електрифицирана от собствен източник, има телевизор. Притежава добре обзаведена туристическа кухня столова. В новата пристройка има умивални, баня, складови помещения и още една туристическа кухня.

Хижа Мали извор

Тя е вътре в гората, отстои на 10 мин. път от х. Паскал. Има 18 места за спане, от които 6 легла в една стая и 12 нари на горния етаж. Обзаведена е малка туристическа кухня и столова, има вода и електричество. Към х. Мали извор се води и бунгалото на Дядо Дончо с 5 места.

Двете хижи се стопанисват от тур. д-во „Паскал“ — гр. Пирдоп — Софийски окръг, бул. „Руски“ 40, тел. 21–84, от София, авт. 99-71-83-21-84.

Западно от х. Паскал се намира малката х. Горски кът с 12 места на нари, обзаведена е кухня и със столова. Стопанисва се от Съвета по туризма при ДАП — гр. Пирдоп. Няма постоянен персонал. Може да се ползува само с разрешение.

Източно от х. Мали извор на около 200 м се намира ведомствената хижа на завода за стоманена дограма — гр. Пирдоп. Има за спане 23 легла, хубава столова и туристическа кухня. Има постоянен персонал, приема и приходящи туристи. Край хижата се намира малко езеро.

Околностите на комплекса са покрити с просторни поляни и букови гори. Има изобилна изворна вода.

Комплексът е важен транзитен и изходен пункт за кратки и дълготрайни излети в тази част на планината. До близката и интересна местност Бобча се отива за 30 мин.; до вр. Паскал (2029 м) — за 1,30 ч; за вр. Картала (2033 м) — за 2,40 ч; до х. Момина поляна — за 3,30 ч; до вр. Тетевенска Баба (2071 м) — за 4 ч; до х. Бенковски — за 6 ч; до х. Свищиплаз — за 1,30 ч; до вр. Косица (2000 м) — за 1 ч; до вр. Свищиплаз (1889 м) — за 2,30 ч.

Туристически дом гр. Тетевен

Построен е на 450 м н.в. в местността Ръта, южно от града, под вр. Петрахиля сред хубава широколистна и иглолистна гора.

Изходно място — Тетевен — от центъра на града през моста на р. Бели Вит покрай Почивния дом, пеша — 25 мин. От центъра на града по автомобилния път домът е на 3 км.

Има 80 места за спане, от които 30 в стаи с по 2 легла и 50 в общи спални помещения. Към дома работи ресторант, оформен в битов стил с таван в оригинална резба, вътрешни санитарни възли, етажни бани и обширни тераси.

На 12 км източно от града се намира курортното селище Рибарица. До него води асфалтирано шосе. В северозападна посока се намира историческият Гложенски манастир, построен през XIII век. В северния край на града се намира манастирът „Свети Илия“, построен през XIV век от цар Иван Шишман, и историческата къща на братя хаджи Станеви, в която през 1869 г. Васил Левски е основал таен революционен комитет. В долния етаж на тази къща се намира прочутата механа.

В Златишко Тетевенската планина от страна на Тетевен се намират редица туристически хижи. За хижите Вежен и Бенковски се отива с превозно средство през с. Рибарица до местността Соватски дол, а оттам разстоянието до двете хижи (х. Вежен на изток, а х. Бенковски на запад) се взема за 1,30 ч; до х. Хайдушка поляна се отива за 1,30 мин.; до х. Сава Младенов — за 1,30 ч. Пътеките до хижите са маркирани добре.

Домът се стопанисва от тур. д-во Вежен — Тетевен — Ловешки окръг, ул. Г. Димитров 33, телефон 23–72.

Туристически комплекс Скрибътна

Разположен е край живописната рекичка Скрибътна, приток на р. Вит, на 460 м. н.в. непосредствено до шосето Тетевен — Рибарица.

Изходно място — гр. Тетевен, 5 км по шосето Тетевен — Рибарица. Има редовна автобусна връзка.

Комплексът се състои от различни постройки. В сграда на два етажа е устроено заведение за обществено хранене на „Здрава храна“ в битов стил и павилион за хранителни продукти; къмпинг с бунгала за 30 човека, построени край реката, и туристическа спалня с шест спални помещения за 25 души на 50 м от ресторанта, разположена сред овощна градина. Всички постройки са електрифицирани и водоснабдени. В района има терени за палатки и паркинг за автомобили.

Този туристически комплекс служи и като база за туристите, дошли да опознаят историческите и природните забележителности на Тетевен и Тетевенската планина. Курортът Рибарица отстои от комплекса на 8 км; от Хайдушка поляна — на 2,30 ч; от паметника край р. Костина — лобното място на Георги Бенковски, един от водачите на Априлското въстание — на 11 км, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Вежен“ — гр. Тетевен, Ловешки окръг, ул. Г. Димитров 33, телефон 23–72.

Хижа Хайдушка поляна

Намира се в местността Хайдушка поляна над град Тетевен на 1000 м н.в.

Изходно място — гр. Тетевен. До хижата се отива за 1,30 ч. Пътеката е маркирана добре.

Сградата е в битов стил отвън и отвътре. Разполага с две големи помещения — едното служи за столова и кухня, а в другото има нари за 40 човека. Хижата е електрифицирана, водата е навън.

От Х. Хайдушка поляна до х. Сава Младенов се отива за 1,30 ч. Пътеката е маркирана.

Стопанисва се от тур. секция при Промкомбинат 9-ти септември — Тетевен.

Алпийски заслон Опасният зъб

Разположен е на хубава тераса под вр. Петрахиля на стръмните скали на река Бели Вит над гр. Тетевен на 750 м н.в. Изходно място е гр. Тетевен, като се мине покрай туристическия дом, се отива за 1 ч.

През 1975 г. заслонът беше основно ремонтиран и дообзаведен. В него могат да намерят подслон 10 човека.

Въпреки името си заслонът е достъпен за всички туристи, любители на красиви гледки към града, вр. Трескавец, Червен и Остреч, дефилето на р. Вит, вр. Васильов на изток, вр. Камен Лисец и Гложенския манастир на запад.

Заслонът се стопанисва от тур д-во „Вежен“ — гр. Тетевен, телефон 23–72.

Хижа Сава Младенов

Намира се в красивата долина на р. Козница, приток на р. Бели Вит, на 750 м н.в.

Изходно място — гр. Тетевен. До хижата се отива за 1,30 ч.

Хижата носи името на секретар касиера на Ботевата чета Сава Младенов, който е загинал на това място през 1876 г. Паметникът, който напомня за него, е близо до хижата. Сградата е строена през 1963 г. Има спални места за 30 души, от които 15 легла в 3 стаи и обща спалня за 15 души. Осветява се от собствен източник, вътре има вода.

Районът на хижата през лятото предоставя хубави места за излети и почивка на открито. През зимата има подходящи условия за ски-спорт. До х. Хайдушка поляна се отива за 1,30 мин.

Стопанисва се от Техникума по горска промишленост в гр. Тетевен, телефон 11–72.

Хижа Момина поляна

Намира се в местността Момина поляна под вр. Картала (2033 м) на 1810 м н.в. Заобиколена е отвсякъде с хубава борова гора.

Изходно място — гр. Пирдоп, с. Антон и горският пункт Анчова бичкия — на 18 км от гр. Тетевен. Разстоянието от гр. Пирдоп през х. Паскал, вр. Паскал (2029 м), вр. Картала до х. Момина поляна се изминава за 6 ч. От с. Антон до хижата се отива за 5 ч. От местността Анчова бичкия до хижата се отива за 1,30 ч.

Построена е през 1959–1961 г. от тетевенските туристи. Има общ капацитет 80 места, от които една стая с пет легла и три помещения с нари. Разполага с добре обзаведена туристическа кухня. Хижата е водоснабдена и електрифицирана от собствен източник, а през зимата има отлични ски плацове.

От х. Момина поляна до х. Бенковски през вр. Тетевенска Баба се отива за 4 ч; до вр. Вежен — за 7 ч; до х. Вежен през билото — за 8 ч, а през х. Бенковски — за 7 ч; до х. Паскал — 3,30 ч; до Свищиплаз — за 4,30 ч. От х. Момина поляна през махалите Зеленика и Дивчово, вр. Асенов рът, вр. Четирите поляни, където се намира х. Сава Младенов, и до х. Хайдушка поляна край гр. Тетевен се отива за 8 ч. Този път не е маркиран. Всички останали пътеки са маркирани добре.

Стопанисва се добре от тур. д-во „Вежен“ — гр. Тетевен, Ловешки окръг, ул. Г. Димитров 33, телефон 23–72.

Хижа Бенковски

Разположена е на 1539 м н.в. под вр. Ушите на поляна, заобиколена от букова гора.

Изходно място — село Антон, от което до хижата се отива за 4,30 ч (няма маркировка); с. Рибарица — 4 ч; с превозно средство (с повишена проходимост), като се излезе от с. Рибарица, може да се стигне до Дълбоки дол на Костина река, откъдето до хижата остава 1,30 ч път. Със същите превозни средства, като се излезе пак от с. Рибарица, може да се стигне до местността Соватски дол. Оттам до хижата има 1 ч път. Пътеките са маркирани.

Хижата е строена през 1932 г., а след 9. IX. 1944 г. е преустройвана. През 1974 г. е основно преустроена и разширена с нова по-малка сграда. Общо има 70 места за спане, разположени в стаи с по 4, 5, 8 легла и общи спални помещения с нари. Има туристическа кухня, столова, битов кът, скиорна, две кухня, водопровод и електричество от собствен източник.

Към билото могат да се предприемат краткотрайни излети. През зимата има много добри ски плацове. На 1,30 ч в долината на р. Костина е лобното място на Георги Бенковски и неговите другари, загинали на 25. V. 1876 г. Преди 9. IX. 1944 г. хижата е била убежище на партизаните.

От х. Бенковски до х. Вежен (през Соватски дол) се отива за 2,30–3 ч; до х. Паскал — за 6 ч; до х. Момина поляна — за 4–4,30 ч; до новостроящата се хижа Планински извори — 3 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Вежен“ — Тетевен, ул. Георги Димитров 33, телефон 23–72.

Туристическа спалня в гр. Клисура

Открита е като спалня през 1955 г. от ЦС на БПС.

Сградата е масивна и има хубаво местоположение срещу река Върлешница. Има столова с 30 места, кухня, топла и студена вода, малка баня, гардероб за раници, канцелария, телевизор, телефон и радиотелефон, включен в мрежата на БТС. Обзаведена е много добре и разполага с 6 спални и 40 легла. През летния сезон за екскурзионна почивка се използуват 33 легла. Отворена е целогодишно.

Интересни обекти са музея, паметникът на Зли дол и други. Средищното положение на гр. Клисура предоставя богати възможности за провеждане на туристически мероприятия в централна Стара планина и Средна гора.

Най-близки хижи са Вежен — 7 ч (зиме съществува лавинна опасност) и Богдан — 5 ч. До двете хижи пътеките са добре очертани и маркирани.

Спалнята се стопанисва от ЦС на БПС. За кореспонденция — туристическата спалня на ЦС на БПС, гр. Клисура, Пловдивски окръг.

Хижа Вежен

Разположена е на голяма поляна, заобиколена от вековни иглолистни гори, в местността Царичина, на 1615 м н.в., на северните склонове на вр. Вежен (2189 м).

Изходно място — с. Рибарица — Ловешко — 4 ч. От с. Рибарица до хижата има шосе — 17 км. Друг изходен пункт е гр. Клисура — 7 ч по маркирана пътека.

Първоначално е носела името на местността. Построена е през 1935 г. от туристите в гр. Клисура.

Старата сграда е дървена. По-късно до нея профсъюзите построили три сгради. Общо хижата разполага с две столови за 120 човека, две кухни — едната за екскурзионната почивка, другата — за туристи. Има топла и студена вода, външна умивалня, канализация, агрегат за осветление. Разполага с 62 легла, 72 места на пружинени нари и 100 места на нари в общи помещения. Малките стаи с по 2 и 3 легла през лятото се използуват от персонала на хижата. Край хижата има 6 бунгала с по 2 легла. С тях общият капацитет за нощуване е 246 места. Хижата е обзаведена много добре, има библиотека, забавни игри, телевизор, волейболно игрище. През летния сезон на хижата се организира пансионатна почивка за учащи се — 8 души, и екскурзионна почивка — 33 души, за които се резервират места. По предварителна заявка се приготвя топла храна за туристите.

В района на хижата има още две сгради — едната е на горското стопанство и служи за почивка, другата е бивш магазин на селкоопа в с. Рибарица. Хранителни продукти се продават в хижната лавка.

Околността на х. Вежен е обявена за резерват. Тя изобилствува с диворастящи плодове и гъби. Има добри възможности за ски-спорт.

Съседни хижи са: Козя стена — на 7,30 ч (има маркировка, съществува лавинна опасност); Бенковски — през Соватски дол — 2,30 ч. Има лятна и зимна маркировка.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС. За кореспонденция: х. Вежен, с. Рибарица, Ловешки окръг.

Хижа Коман

Намира се в местността Коман на 750 м н.в. Изходно място — с. Терзийско (западно от селото), Ловешки окръг, 7 км, на 1,30 ч пеша; с. Калейца — 12 км по шосеен път.

Сградата на х. Коман е модерна, двуетажна постройка. Има общ капацитет 80 места за спане в стаи с по 3 и повече легла. Има туристическа кухня, бюфет, столова, салон за културни занимания, телевизор, вътрешни санитарни БЪЗЛИ.

При хубав сняг има добри възможности за ски-спорт. В района на хижата се намира спортна площадка и волейболно игрище.

В местността Коман в турско време се е произвеждал барут, който е използуван и от въстаниците през 1876 г.

На юг от хижата на 1 ч път пеша се намират с. Шипково и. Шипченските минерални бани. До х. Васильов се отива за 2,30 ч през гори и поляни с хубави гледки.

Предстои превръщането на местността Коман в район за отдих, спорт и туризъм на младежта и трудещите се от Ловешки окръг.

Стопанисва се от тур. д-во в с. Терзийско, Ловешки окръг.

Хижа Васильов

Разположена е на открита местност под вр. Васильов на 1300 м н.в.

Изходно място — Шипковските минерални бани — 2 ч. До баните има редовна автобусна връзка с гр. Троян. Пътеката от селото до хижата е маркирана. От курорта Рибарица хижата отстои на 4 ч (няма маркировка).

Хижата е масивна двуетажна постройка, водоснабдена и електрифицирана. Построена е през 1965 г. от туристите в с. Шипково. В нея могат да преспят 60 човека в стаи с по 4, 5, 7 и повече легла. Има много хубава столова за 40–50 души и туристическа кухня.

Има удобни терени за ски-спорт. Особено обзорен е вр. Васильов (.400 м), който отстои на 20 мин. от хижата.

Съседни туристически обекти са: х. Коман — 2 ч; х. Хайдушка песен — 4,30 ч; х. Козя стена — 7 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Васильов“ — с. Шипково, Ловешки окръг.

Хижа Хайдушка песен

Намира се в гористата местност Рогачева река на около 1020 м н.в.

Изходно място — с. Чифлика — 1 ч пеша. До нея води удобен шосеен път от гр. Троян.

Хижата има 70 места за спане, разположени в две стаи с по 3 легла и друга общи спални помещения. Има оригинална столова в битов стил, туристическа кухня, електричество и водопровод. До хижата има къмпингови къщички с 16 легла.

Хижата е разположена до водослива на рекичките Рогачева и Камачарска в живописен горски район, обявен за резерват. Наблизо има извори на минерална вода, с която се пълни плувен басейн, намиращ се наблизо до хижата. На 250 м южно от хижата се издига скромен паметник на въстаника, увековечаващ паметта на заловените тук след предателството и по-късно убити Тодор Каблешков, Георги Търнев и Стефан Почеков. На 15 мин. се намира и гробът на Георги Търнев и Стефан Почеков.

От хижата могат да се предприемат излети до билото на Стара планина по горска пътека — 2 ч; до х. Козя стена се отива за 2,30 ч; до вр. Козя стена — 2,30 ч; до Троянския проход и курортното селище Беклемето — 4–5 часа.

Стопанисва се от ОС на БТС — Ловеч, ул. Софийска 2, тел. 36–83.

Хижа Козя стена

Намира се в местността Хайдук чешме, южно под централното било на Стара планина на 1560 м н.в.

Изходно място — с. Чифлик, Ловешки окръг — 3,30 ч. От с. Розино, гара ж.п. линия София — Карлово — Бургас, е на 4,30 ч. Маркировката е частична. От с. Христо Даново има шосе до горския пункт в Дамлъдере. Оттам до хижата се отива за 1,30 ч. Има частична маркировка. От Троянския проход с на 3 ч. Има маркировка.

Построена е през 1940 г. от плевенските туристи. Носи името на красивия старопланински връх Козя стена (1670 м), намиращ се на 1,30 ч източно от хижата. От 1953 се стопанисва от ЦС на БПС.

Сградата е масивна, градена от камък. Има столова за 30 души, кухня, спалня с 5 легла, спалня с нари с 32 места и 25 места на нари в таванско помещение — общо 62 места. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Хижата е водоснабдена и канализирана. Осветява се от собствен агрегат, тоалетните и умивалните са външни. Има бюфет за хранителни продукти.

Съседни хижи са: Хайдушка песен — 2 ч; Дерменкая — 4,30 ч; Вежен — 7,30 ч. Пътеките са маркирани и добре очертани. Зиме съществува лавинна опасност.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС.

Туристически дом „Никола Габърски“ в гр. Троян

Намира се в парковата зона Капично, южно от града на 450 м н.в. с лице към живописно разположения от двете страни на р. Осъм гр. Троян.

Домът представлява масивна двуетажна постройка. Открит е за туристи през 1970 г.

Домът разполага със 100 места за спане, разположени в стаи с по 2, 4 и повече легла, със самостоятелни санитарни възли. Има туристическа кухня, ресторант, бюфет, занималия, лекционна зала, свързан е също с телефонна мрежа на града.

От дома могат да се предприемат с автомобил и пеша интересни излети до многобройните забележителности на Троянския балкан, между които Троянският манастир — 10 км, Беклемето — 21 км; х. Амбарица; х. Хайдушка песен; х. Козя стена; х. Васильов и др.

Стопанисва се от туристическо д-во „Амбарица“ — гр. Троян, Ловешки окръг, ул. В. Левски 11, телефон 23–44.

Туристическо селище Беклемето

Туристическото селище Беклемето е разположено край шосето, което свързва гр. Троян и с. Кърнаре (в Розовата долина през Троянския проход на 1300 м н.в.). Отстои на 22 км от гр. Троян. Местността, в която е построено селището, е открит планински хребет със слаб наклон на север. В околностите на селището има хубави поляни и широколистни гори, а през зимата се образуват просторни ски плацове. В района има ски лифт.

В селището са построени туристически хижи с 360 легла. Те са обзаведени много добре, имат малки и по-големи стан, всички са електрифицирани, водоснабдени и канализирани. Имат хубави столови за хранене, туристически кухни, телевизори и др. В селището има ресторант, магазин за хранителни продукти, пощенска станция. Селището се благоустроява с всяка измината година.

От него могат да се предприемат интересни излети към билото на планината, към хижите Дерменкая, Добрила, Козя стена и др.

Заслон Орлово гнездо

Намира се на билото на Стара планина източно от Беклемето (връхната точка на прохода Троян — Кърнаре), на около 1507 м н.в.

Изходно място — Беклемето (връхната точка на Троянския проход) 1,20 ч. През прохода редовно минава: автобуси от Северна към Южна България и обратно.

Заслонът е построен само за 45 дни през 1975 г. от актива на тур. д-во „Стратеш“ — гр. Ловеч. Сградата е в алпийски стил. Може да подслони 20–25 човека на нари в едно спално помещение. Има помещение за туристическа кухня (в което също може да се спи) и столова с камина. Осветява се от собствен източник, водата е навън.

До х. Дерменкая се отива за 1,20 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Стратеш“ — гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа 2, телефон 46–63.

Хижа Дерменкая

Намира се в красивата едноименна местност сред обширна планинска поляна на 1503 м н.в.

Изходно място — връхната точка на Троянския проход — 2,30 ч в източна посека. На това място има автобусна спирка. През прохода редовно минават автобуси от Северна към Южна България и обратно.

Откъм юг пеша може да се излезе от с. Кърнаре, като се мине по преки пътеки, които са маркирани — 3,30 ч.

Строена е през 1961–1964 г. от тур. д-во „Стратеш“ — гр. Ловеч.

Хижа Дерменкая е масивна двуетажна сграда с общо 140 места за спане в стаи с по 4, 5 и повече легла. Има столова, две туристически кухни, скиорна, баня и други сервизни помещения. Сградата е електрифицирана от собствен източник и е водоснабдена. Към хижата има бюфет. Има телевизор.

Околностите на хижата предлагат добри условия за краткотрайни излети през лятото и за ски-спорт през зимата. Под хижата на север е разположен красивият резерват Стенето. Тук се било скривалището на партизанската чета „Чавдар“ от Ловешко Троянския партизански отряд.

Стопанисва се от тур. д-во „Стратеш“ — гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа 2, телефон 46–63.

Ведомствена хижа Незабравка

Построена е през 1963–1964 г. в местността Капакли бунар на 1600 м н.в. всред хубава иглолистна гора.

Изходно място — гр. Сопот — 3,30 ч.

Строена е от туристите от Завод 11 — гр. Сопот. Сградата е масивна, има кухня, столова с 40 места, умивалня, скиорна Има 45 легла в стаи с 2 и 3 легла и 40 места на нари в три тавански помещения. Обзавеждането й е кухненски и друг инвентар е много добро. Хижата е водоснабдена, канализирана и електрифицирана е агрегат. Разполага с телевизор, акордеон. През цялата година работи бюфет за хранителни продукти.

През 1969 г. до хижата беше построена нова столова.

Използува се за почивка на трудещите се от завода, но приема и туристи.

Съседни хижи са Добрила — 40 мин. и Дерменкая — 2,30 ч. Има маркировка.

Стопанисва се от Завод 11 — Сопот.

Хижа Добрила

Намира се на седловинната поляна между вр. Левски (2166 м), Амбарица на изток и вр. Добрила на запад на 1750 м н.в.

Изходно място — Сопот — 4 ч. Пътеката е маркирана и очертана добре.

Носи името на Добрил войвода. Построена е от туристи от гр. Сопот през 1928 г. По-късно обаче била опожарена. Сегашната сграда е построена през 1932–1933 г. на около 100 м източно от старата.

Градена е от камък. Разполага с 33 легла, разположени в стаи с по 4, 5, 10 и 14 легла. Край хижата през 1972 г. профсъюзите построиха дървена барака тип „Пиринка“, в която в 5 стаи има 34 легла. Общият капацитет за нощуване е 67 легла. За екскурзионна почивка през лятото се използуват 33 места. В съседство на хижата има и друга дървена барака на Завод 11 — Сопот с капацитет 16 места, които при нужда се използуват и от туристи. Столовата и кухнята са в отделна сграда, на около 100 м западно от хижата. Капацитетът на столовата е 35 места. Има водопровод. Електричество се получава от собствен източник. Към хижата има малка лавка за хранителни продукти. Обзавеждането е добро. Тоалетната и умивалните са външни.

Излети могат да се предприемат до вр. Левски — 1 ч; до вр. Купена — 2 ч; до вр. Ботев (през Купена) — около 7 ч. Има маркировка.

Съседни хижи са: Амбарица — 2,30 ч; Васил Левски — 4 ч; ведомствената х. Незабравка — 40 мин.; Дерменкая — 2.30 ч. До всички има маркировка. На юг от хижата по Манастирската река през 1943–1944 г. са били скривалищата на Втори партизански отряд „Васил Левски“.

Стопанисва се от ЦС на БПС.

Хижа Амбарица

Намира се в северните склонове на Средна Стара планина в местността Дълги дол под вр. Момина могила на 1503 м н.в.

Изходно място — най-удобен изходен пункт е местността Яворова лъка. Дотам се отива с автобус от гр. Троян. От местността Яворова лъка до хижата се отива за 2–2,30 ч.

Хижа Амбарица се състои от две сгради — стара и нова, отстоящи на 30 м една от друга.

Старата хижа е строена през 1935–1936 г., а новата — през 1958–1960 г. И двете сгради са строени от туристите, членове на д-во „Амбарица“ — Троян.

Общият капацитет е 150 места за спане, разположени в стаи с по 3, 4 и повече легла и общи спални помещения с нари. Има обширна столова, туристическа кухня, дневна с битов кът, скиорна и други сервизни помещения. Сградите са електрифицирани от собствен източник и водоснабдени.

Зимно време хижата е оживен ски център наблизо са монтирани два ски лифта. Лятно време се устройват спортна площадка и волейболно игрище.

От хижата могат да се предприемат излети към местата, свързани с легенди за Крали Марко; вр. Амбарица (2166 м) — 2,30 ч; Купена (2169 м) — 2,30 ч; Марковата дупка — 3 ч; Резервата Стенето — 3–4 ч. До съседната хижа Добрила се отива за 2,30–3 ч; до Дерменкая — 5 — в ч; до х. В. Левски — 4 ч; х. Балкански рози — 5 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Амбарица“ — Троян, Ловешки окръг, ул. В. Левски 11, телефон 23–44.

Хижа Яворова лъка

Намира се в Средна Стара планина в долината на река Краева, където в нея се влива притокът й р. Малка Краева,. на 740 м. н.в.

Изходно място. Гр. Троян и с. Черни Осъм. Има редовна автобусна връзка между гр. Троян и с. Черни Осъм. В предпразнични и празнични дни автобусите се движат до хижата.

Тя е строена през 1947 г. от Ловно рибарското д-во в гр. Троян и профорганизацията на шофьорите. Хижата е напълно преустроена и разширена през 1977 г. Има общ капацитет 100 места, разположени в стаи с по 2, 3, 4 и повече места. Електрифицирана е и е водоснабдена. В нея работи целогодишно ресторант. Има също така добре обзаведена туристическа кухня, която се помещава в отделна сграда.

В околностите има хубави места за излети и за ски-спорт през зимата. На 1 ч от хижата в м. Зелениковец се намира манастирът „Свети Иван“, а на 13 км по пътя за гр. Троян е разположен прочутият Троянски манастир. От х. Яворова лъка до х. Амбарица се отива за 2–2,30 ч; до х. Плевен — за 6–7 ч.

Стопанисва се от туристическото д-во Амбарица в гр. Троян. Ловешки окръг, ул. Васил Левски 11, телефон 23–44.

Туристическа спалня в гр. Карлово

Намира се в края на гр. Карлово в местността Бешбунар в добре уредени дървени бараки (през тази година ще бъде основно преустроена).

Общият капацитет на спалнята е 34 легла, разположени в общи спални помещения. Бараките са електрифицирани, водата е навън. Спалнята осигурява подслон за туристите, дошли да разгледат гр. Карлово — родното място на Васил Левски, музея „Васил Левски“, както и на предприемащите излети към хижите Комсомол, Хубавец, Балкански рози, Васил Левски и вр. Ботев.

Стопанисва се от тур. д-во „Васил Левски“, ул. Васил Левски 13, гр. Карлово — Пловдивски окръг, телефон 34–36.

Хижа Комсомол

Намира се в местността Карамандра на 1250 м. н.в. на левия бряг на малка планинска река.

Изходно място — Карлово, като се излезе през местността Орешака, откъдето за хижата водят две маркирани пътеки: едната стръмна право нагоре (по нея до хижата се стига за 1,30 ч); другата по-полегата, минава през боровата гора и като излезе от нея, диагонално пресича пасищата. За около 2 ч тя стига до хижата. Има маркировка.

Сградата е двуетажна. Строена е през 1974–1975 г. без всякакъв път с голям ентусиазъм от младите туристи на гр. Карлово — учащи от карловските техникуми и училища. Има 33 места за спане, разположени в стаи с по 3, 6 и повече легла. Обзаведена е добре. Притежава малка туристическа кухня и столова. Има електричество от собствен източник и водопровод.

Хижа Комсомол е удобна база за туристите. До билната част Равнец (Дюсчал) се отива за 2 ч; до х. Рай — за 4–5 ч; до вр. Ботев (2376 м) — за 5–6 ч; до х. Левски и х. Балкански рози — за 2–3 ч през местността Малкия камък.

Проектира се в непосредствена близост до хижата да бъде горната станция (първия етаж) на лифта Карлово — Ботев връх.

Стопанисва се от тур. д-во гр. Карлово, Пловдивски окръг, ул. В. Левски 12, тел. 34–36.

Хижа Хубавец

Разположена е край пътеката от гр. Карлово за х. Васил Левски при водослива на Стара и Мала река на 964 м н.в.

Изходно място — гр. Карлово по ясно очертана маркирана пътека — 2,20 ч.

По-рано хижа Хубавец беше известна като заслона Хубавец, строен от карловските туристи. През годините 1962–1963 сградата беше основно преустроена и разширена и бе създадена днешната хижа. Общо в нея могат да пренощуват 42 човека в три спални помещения. Има туристическа кухня, столова е 40 места, водоснабдена е и е електрифицирана от собствен източник. Околностите са стръмни гористи хълмове, по които има сравнително удобни терени за оки. Реката е зарибена.

От х. Хубавец до х. Балкански рози се отива за 40 мин., а до х. Васил Левски — за 2 ч; до вр. Амбарица — за 4–4,30 ч; до Големия Купен — за 4 ч; до вр. Ботев — за 6,30 ч. От хижата, като се тръпне по коритото на Мала река, се отива до х. Добрила за 4 ч. Пътеките са маркирани.

Стопанисва се от тур. д-во „Васил Левски“ — гр. Карлово, Пловдивски окръг, ул. В. Левски 13, телефон 34–36.

Хижа Балкански рози

Намира се в поречието на Стара река край пътеката, водеща от Карлово за х. Васил Левски, на 1100 м н.в.

Изходно място — Карлово по ясно очертаната маркирана пътека — 3 ч.

Основната сграда е строена през 1923 г. и е известна като летовище Червен кръст. Сега на разположение на туристите има четири сгради. Общият капацитет е 80 места, разположени в 6 спални помещения, от които 30 са легла и 50 на нари. Сградите са електрифицирани от собствен източник. Има туристическа кухня, столова с 40 места, течаща топла и студена вода. Към хижата има бюфет.

От х. Балкански рози до х. Васил Левски се отива за 1,30 ч; до х. Добрила — за 4 ч; до вр. Купена (2169 м) — 3 ч; до х. Амбарица — за 5 ч; до х. Хубавец за 30–40 мин.; до вр. Ботев (2376 м) — 5–6 ч; до х. Плевен — 7 ч; до х. Комсомол — 2,30 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Васил Левски“ — гр. Карлово, Пловдивски окръг, ул. В. Левски 13, тел. 34–36.

Хижа Васил Левски

Разположена е на малка полянка сред широколистна гора над водослива на двата начални притока на Стара река, на 1450 м н.в.

Изходно място — Карлово — 4–4,30 ч. Има маркировка.

Първоначално е носела името на старопланинския първенец Юмрукчал. През 1954 г. бе преименувана на Васил Левски. Хижата е построена през 1923–1925 г. от карловските туристи. Разширявана е през 1956 и 1965 г. от профсъюзите. От 1953 до 1973 г. се стопанисваше от ЦС на БПС, след това от КОТ.

Сградата е масивна, има столова за 30 души, кухня, канализация, водопровод, малка баня, вътрешна умивалня, собствена водноелектрическа централа. Разполага с четири спални помещения с по 9, 14, 20 и 40 места — общо 83 места. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Има лавка за хранителни продукти.

Интересни обекти са вр. Купена — 2,30 ч; Костенурката — 1,30 ч; вр. Ботев (по билото) — 4,30 ч; Равнец — 2 ч; Карловското пръскало — 10 мин.

Съседни хижи са: Рай — към 4 ч; Балкански рози — 1,30 ч; Хубавец — 2 ч; Доброила — 4 ч; Амбарица през Купените — 4–4,30 ч. До всички има маркировка.

Стопанисва се от ЦС на БПС.

Заслон Ботев

Намира се в западните склонове на вр. Ботев в местността Полянката, на вододела под върха на около 2210 м н.в. Строен е през 1936 г. от пловдивските и карловските туристи за улеснение на преходите към върха. Тя е едноетажна каменна постройка, състояща се от две помещения. Може да осигури подслон в лошо време на 25–30 човека. Няма електричество. Вода има на 10 мин. от заслона. Отстои на 1 ч път от вр. Ботев, на 2,30 ч от х. Рай и на 4,30–5 ч от х. Левски.

Поддържа се от пловдивските и карловските туристи. Няма постоянен персонал.

Хижа Плевен

Намира се в местността Бъзов дял над с. Видима — Ловешки окръг, под вр. Ботев (2376 м), на 1504 м н.в.

Изходно място — с. Видима (водохващането над селото) — 1 ч път пеша.

Хижата е строена през 1967–1971 г. Има две масивни тела — едното ниско, на 3 етажа, а другото високо — на 5 етажа, отделно една масивна сграда и дървени постройки. Има 310 места за спане, разположени в стаи с по 2, 4 и повече легла. Има обширна столова със 160 места, туристическа кухня, ресторант, скиорна, битов кът със занимални, телевизор, помещение за сушене на дрехи, ски влекове, волейболно игрище, централно парно отопление, етажни санитарни възли с баня. Има ресторант, бюфет.

От хижата могат да се предприемат излети до Ботев връх (2376 м); вр. Русалка (Марагидик — 2150 м); до Северен Джендем и др. Съседни хижи са: х. Амбарица — 3,30–4 ч; х. Рай — 5 ч; х. Васил Левски (през Костенурката) — 5 ч.

Хижата се стопанисва от ОС на БТС — гр. Плевен, ул. Цв. Спасов 21 А, телефон 2-54-74.

Туристическа спалня на вр. Ботев

Намира се на старопланинския първенец вр. Ботев на 2376 м н.в. Строена е за нуждите на работниците, строители на ретранслаторния център на върха. Пригодена е за спалня през 1966 г. Тя е голяма едноетажна постройка, направена от сглобяеми бетонни елементи. Може да осигури подслон на 60 души в общи спални помещения, обзаведен с нари. Има електрическо осветление. Водата е под режим.

Спалнята осигурява подслона на туристите, покорители на вр. Ботев, и движещите се групи по билото на Стара планина. До съседните две хижи и заслон се отива: до заслон Ботев — за 40–50 мин.; до х. Левски — за 4–4,30 ч; до х. Рай — за 2 ч; до х. Тъжа — за 3,30 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Хайдут“ — Калофер, ул. Тунджа 3.

Заслон Маринка

Разположен е на седловината Маринка на 40 мин. от вр. Ботев на пътеката за х. Тъжа. Строен е през 1956 г. Той е едноетажна каменна постройка с бетонен покрив. Състои се от едно помещение с печка и нари. Може да подсигури подслон в лошо време на 15 души. На 100 м от заслона ма северозапад се намира хубаво кладенче със студена вода. От заслона до вр. Ботев се отива за 1 ч, а до х. Тъжа — за 2,30 ч.

Туристически спални в гр. Калофер

Намират се в центъра на родното място на нашия велик поет и революционер Христо Ботев. Те са стари къщи, строени в стила на подбалканските къщи. Едната се намира на ул. Тунджа № 3 и е пригодена за туристическа спалня през 1965 г. Сградата е водоснабдена и електрифицирана. Капацитетът й е 70 места, от тях 46 легла в 5 спални помещения и едно помещение с нари за 24 души. Има малка туристическа кухня, столова за 20–25 души, занималия и др. Разположената в двора на черквата сграда е строена преди повече от 10 години от калоферския търговец Георги Шопов. Църквата в двора „Св. 40 мъченици“ е историческа.

Другата спалня, именувана Бачо Никола, е до моста в западната част на града край левия бряг на р. Тунджа. Тя има 80 меса, разположени в 4 общи спални помещения, електрическо осветление, водопровод, пералня, баня, столова с битова уредба в приземието, туристическа кухня, столова за 30 души, вътрешни и външни умивални, тел. 286.

Спалните служат за подслон на туристите, дошли да разгледат стария Калофер, музея „Христо Ботев“, а така също и на онези, които предприемат излети към х. Рай и вр. Ботев. За екскурзионна почивка през лятото се използуват 66 места.

Спалните се стопанисват от тур. д-во „Хайдут“ — Калофер, ул. Тунджа 3, телефон 391.

Хижа Рай

Намира се на юг под вр. Ботев в местността Рая, откъдето носи името си, на 1300 м. н.в.

Изходно място — гр. Калофер — около 4,30 ч. Има маркировка. От гр. Калофер до местността Паниците има асфалтирано шосе — 6 км. От ДЗС на гр. Калофер до кошарите в местността Рудината има друго шосе — 9 км, което не се поддържа добре.

Построена е през 1935 г. от калоферските туристи. През 1955 и 1962 г. бе разширена от профсъюзите, а през 1965 г. те основно я преустроиха.

Сградата е масивна. Има две столови — едната за 60, а другата за 30 души, кухня за стола на екскурзионната почивка и отделно туристическа кухня, студена и топла вода, малка баня. Разполага с 82 легла в стаи с по 4, 8 и 12 легла и нари с 40 места. За екскурзионна почивка се използуват 66 места. През летния сезон на палатки се разкриват допълнителни места за нощуване.

Хижата е обзаведена много добре. Има библиотека, забавни игри, лавка за хранителни продукти. Осветява се от собствен източник.

Близо до хижата се намира известният водопад Пръскалото, висок 125 м. Райските скали край Пръскалото са обект за алпийски изкачвания. Известна е близката пещера Ханмаара — 5 мин. Калоферският Купен е на 30 мин. До старопланинския първенец се отива за около 2,30 ч. Има маркировка. Зиме съществува лавинна опасност.

Съседни хижи са: Тъжа през вр. Ботев — 6,30 ч; Васил Левски — 4 ч. Пътеките до тях са добере очертани и маркирани.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС.

Хижа Тъжа

Старата хижа, наричана Марагидик на името на близкия красив връх, сега преименуван на Русалка, е била построена на левия бряг в горното течение на р. Тъжа през 1927 г., но през 1942 г. е била опожарена. Новата хижа е построена от севлиевските туристи през 1946–1948 г., малко по-високо и северно от старата, на 1520 м н.в.

Изходно място — с. Острец — Ловешки окръг — 3 ч. Има маркировка. От гара Тъжа (на жп линия София — Бургас) до хижата има шосе — 25 км.

Сегашното си име хижата носи от р. Тъжа. От 1953 се стопанисва се от ЦС на БПС, който я довърши, а по-късно и разшири.

Сградата е масивна, има столова за 60 души, кухня за стола на екскурзионната почивка, туристическа кухня, малка баня, канализация, водно и дизелово електрическо осветление, външни тоалетни и умивални, телефонна връзка със с. Острец. Лятно време по предварителна заявка се готви топла храна. Разполага със 72 места на нари и 33 легла аз стая с по 2, 5, 10 и 12 легла. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Хижата и лавката за хранителни продукти са отворени през цялата година.

В местността Петоречието (на 30 мин.) има горски пункт и постоянно отворена лавка за хранителни продукти.

В околността на хижата има много добри условия за ски-спорт. На 1,30 ч се издига вр. Русалка (1889 м). В северните му склонове се намира паметник на ръководителя на Габровското въстание през 1876 г. Цанко Дюстабанов.

До водопада Ами Буе на Острецката река се отива за 2 ч; до Кадемлийския водопад — за 1 ч; до вр. Ботев — за 4 ч. Има маркировка.

Съседни хижи: Мазалат — 4 ч (има зимна и лятна маркировка); Рай (през вр. Ботев) — 6,30 ч (има маркировка). Зимно време частта от вр. Ботев до х. Рай е лавиноопасна. До х. Васил Левски през вр. Ботев се отива за 8–8,30 ч. Има маркировка.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС. За кореспонденция: х. Тъжа, с. Острец, Ловешки окръг. Телефонна връзка чрез ПТТ станция — с. Острец.

Хижа Мазалат

Разположена е на централното било на Стара планина в местността Мандрището на 1620 м н.в.

Изходно място — с. Стоките — Лъгът, Габровско (до което има редовен автотранспорт) — 3 ч. От жп гара Съхране (на жп линия София — Бургас) до горския пункт Габровница има камионен път — 25 км. Оттам до хижата се отива за 1,30 ч.

Построена е през 1935–1936 г. от туристите в гр. Севлиево. Носела е името на р. Росица, чиито начални притоци са близо, на север от нея. По-късно е наречена Росица — Мазалат. През. 1944 г. бе опожарена от жандармерията. Възстановена е през 1945 г. От 1953 г. се стопанисва от ЦС на БПС, който през 1962 г. я разшири и преустрои.

Оградата е масивна. Има столова за 30 души и кухня. Разполага с 4 стаи, в които има 6 легла и 80 места на нари. През летния сезон на палатки се разкриват още към 30 места. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Има библиотека, забавни игри, агрегат за осветление. Умивалнята и тоалетните са външни. Към хижата работи бюфет. В горския пункт Габровница — (на 1.20 ч) има лавка за хранителни продукти, която работи през цялата година.

Съседни хижи са: Партизанска — 3 ч; Тъжа — 4 ч. Пътеките са добре очертани и маркирани.

Хижата се стопанисва от ЦС на БПС.

Хижа Партизанска

Разположена е на голямата Вътрополска поляна в местността Узана на 1240 м н.в. По-рано се наричаше Узана. Сегашното й име е свързано е партизанската клетва, положена тук от Габровско Севлиевския отряд.

Изходно място — гр. Габрово — по шосето 25 км де хижата. От гара Съхране (на жп линията София — Бургас) до хижата се отива за 5 ч. Маркировката е недостатъчна.

Старата хижа е строена през 1931 г. от габровските туристи. По-късно бе разрушена. През 1937–1940 г. габровци построиха сегашната сграда. От 1953 до 1973 г. се стопанисваше от ЦС на БПС, който през 1958–1959 г. я надстрои, а през 1963–1964 г. построи до нея нова сграда, която през м. май 1973 г. премина в системата на БТС. Хижата и новата постройка са масивни, разполагат с две помещения за хранене е 90 места, кухни, топла и студена вода, малка баня, умивалня, канализация. В партера на хижата е уреден музей на съпротивителното движение в този край. Има 100 места за спане в стаи с по 2, 3, 6, 8 и 10 легла и 50 места на нари. За екскурзионна почивка се използуват 63 места. Хижата и новата сграда са обзаведени добре. Имат телевизионен апарат, библиотека, забавни игри, електричество. Отворени са през цялата година.

На 200 м в североизточна посока от хижата по пътеката за вр. Шипка (вр. Столетов) има модерен хотел-ресторант с мотел на ДСК „Отдих и туризъм“.

В околността има добри условия за ски-спорт.

Хижата и околността й са свързани с исторически събития. През Освободителната война — 1877 г., на Вътрополската поляна е лагерувал с отряда си генерал Скобелев. Хижата е служила за убежище на партизаните, а на 6 януари 1944 г. Габровско Севлиевският отряд тук е положил клетва. В местността Равна гора — на 1 ч от хижата, на 9 март 1944 г. отрядът е водил сражение с многочислен противник.

Съседни хижи са: Бузлуджа — 5 ч; Мазалат — 3 ч (има маркировка). До вр. Столетов по пътеката за х. Бузлуджа се отива за 2,30 .

Хижата се стопанисва от тур. д-во в Габрово, а новата сграда — от ЦС на БПС. За телефонни разговори — чрез ПТТ станция гр. Габрово.

Хижа Бузлуджа (старата)

Разположена е на голяма поляна аз южните склонове на вр. Бузлуджа (1441 м) на 1230 м. н.в.

Изходно място — с. Шипка — 2 ч. От с. Крън по Крънската река се отива за 3 ч; от гр. Казанлък (пеша) — за около 4,30 ч. От гр. Казанлък до хижата има първокласно шосе — 63 км.

Построена е през 1932–1936 г. от казанлъшките туристи. От 1953 до 1973 г. се стопанисваше от ЦС на БПС, който през 195–3 г — 1959 г. я разшири и преустрои. През м. май 1973 г. премина към БТС. Сградата е масивна. Разполага със столова за 30 души, кухня, гардероб за раници и обуща. Има водопровод, канализация и електрическо осветление. Има 59 места за нощуване — две спални с нари с 44 места и две стан с 5 и 10 легла. За екскурзионна почивка се използуват 33 места. Обзаведена е добре. Свързана е с телефон на линията гр. Казанлък — х. Бузлуджа (новата). Близо до старата хижа е новата хижа, която се стопанисва от тур. д-во „Орлово гнездо“ — Казанлък.

В района на хижата е гробницата на Хаджи Димитър и 44-те негови четници, загинали в сражение с турски аскер през 1868 г., и стария бук, където през 1881 г. се е състоял Учредителният конгрес на БРСДП. Това място е увековечено с барелеф, изсечен в големи каменни блокове. Хижата е била използувана за подслон на Габровско Севлиевския отряд, който тук е водил бой с жандармерията на 25 януари и е дал три свидни жертви.

Интересни близки обекти са вр. Бузлуджа — 20 мин., където се строи мемориалният паметник Бузлуджа; вр. Бедек, Атова падало — 2 ч; х. Партизанска е на 5 ч. Маркировката е добра. До х. Георги Генев се отива за 2,30 ч. Има възможност за ски-спорт. В района има диворастящи плодове.

Стопанисва се от тур. д-во „Орлово гнездо“ — гр. Казанлък.

Хижа Бузлуджа (новата)

Новата хижа Бузлуджа е открита през 1951 г. и се намира близо до старата — от южната страна на историческия вр. Бузлуджа (1441 м). Тя е една от големите туристически хижи, построени след създаването на БТС през 1957 г. Сградата е масивна, с хубаво външно оформление. На първия етаж се намира ресторант, а на втория — спалните. Общият капацитет на хижата е 160 легла в стаи с по 2, 3, 6 и повече места. Хижата е обзаведена много добре и отговаря на всички съвременни битови условия. Има ресторант, туристическа столова за 25 души, телевизор и др.

Изходните пунктове — съседните хижи, историческите обекти и др., са дадени в описанието на х. Бузлуджа (старата).

Хижата се стопанисва от тур. д-во „Орлово гнездо“ — гр. Казанлък, Старозагорски окръг, телефон 25–66. Хижата има телефонна връзка чрез ПТТ станция в гр. Казанлък.

Ведомствена туристическа хижа Болшевик

Намира се в землището на с. Ябълка — Габровски окръг, на 750 м н.в.

Изходно място — с. Ябълка — Габровско — 30 мин. пеша. Между селото и града има редовна автобусна връзка.

Хижата представлява комплекс от няколко сгради и къмпинговите хижички, разположени в овощна градина. Общо в комплекса могат да преспят 85 човека на легла и кари в общи спали; помещения и в бунгала. Има туристическа кухня и столова. Комплексът е електрифициран и водоснабден.

Оттам могат да се предприемат интересни излети до следните обекти: вр. Бедек (1488 м) — 2,30 ч; изворите на Янтра — 1,30 ч; вр. Бузлуджа — 3,30 ч; ведомствена туристическа х. Здравец — 50 мин.; х. Гаврил Генов — 20 мин., и др.

Стопанисва се от съвета по туризма при завод „Болшевик“ — Габрово.

Хижа Георги Генев

Намира се в местността Махченица в землището на с. Ябълка, Габровско, на 780 м н.в.

Изходно място — с. Ябълка — Габровско, 2 км (40 мин. пеша). Село Ябълка и гр. Габрово имат редовна автобусна връзка. Други изходни пунктове са: с. Шумели — 40 мин.; Плачковица — 2,30 ч; гр. Трявна — около 4,30 ч.

Хижният комплекс Георги Генев се състои от две сгради и дървени къмпингови къщички, разположени в овощна градина. Основната сграда е стара битова къща, разширена, преустроена и пригодена за хижа през 1961 и 1968 г. от туристите на ДВТК „Георги Генев“ — Габрово. До нея през 1962 г. бе построена нова сграда. Комплексът е водоснабден и електрифициран, има телевизор. Общият капацитет е 83 легла. Разполага с туристическа столова, туристическа кухня, битов кът, занималня със забавни игри. В района има хубави кътчета за отмора, волейболно игрище и малък басейн с бент на потока. През зимата има удобни ски плацове.

До вр. Махченица се отива за 40 мин.; до вр. Бедек — за 2,30 часа в източна посока; до изворите на р. Янтра — 1,30 ч; до х. Болшевик — за 30 мин.; до х. Здравец — за 45 мин.; до вр. Бузлуджа — за 3,30 ч; до х. Планинец — за 4,30 ч; до туристическия дом Бръшлян — гр. Трявна — за 4–4,30 ч.

Стопанисва се от съвета по туризма при ДВТК завод „Георги Генев“ — гр. Габрово.

Ведомствена туристическа хижа Здравец

Намира се в живописната местност Ломът на 30 мин. югозападно от с. Ябълка на 860 м н.в.

Изходно място. Най-близък изходен пункт е с. Ябълка — 30 мин. път пеша по добре маркирана пътека. Между гр. Габрово и с. Ябълка има редовна автобусна връзка.

Хижата е строена от базисното предприятие „Васил Коларов“ — Габрово, с участието на членовете на туристическата секция. Хижата представлява масивна двуетажна сграда на два етажа, водоснабдена и електрифицирана. В нея могат да преспят 72 души в седем спални помещения. Има туристическа кухня и столова с битов кът.

Районът на хижата предоставя много добри възможности за излети, лов и риболов (в р. Янтра и Бялата река). До вр. Бузлуджа се отива за 2 ч — 2,30 ч; вр. Бедек — 2,30–3 ч. Ведомствената хижа Д. Благоев отстои на 1 ч; Х. Георги Генев — 1 ч.

Стопанисва се от съвета по туризма от базисното предприятие ОПП „Васил Коларов“ — гр. Габрово.

Хижа Бачо Киро

Разположена е край Дряновския манастир в красива местност, оградена от всички страни със стръмни скали на 320 м н.в.

Изходно място. С превозно средство, като се излезе от гр. Габрово или от гр. Дряново, се отива до хижата. Туристите, пътуващи с влак, слизат на жп спирка Дряновски манастир — 20–25 мин. От гр. Дряново до хижата може да се отиде с автобус — 5 км. Изходно място е и гара Върбаново — 30–40 мин. пеша.

Построена е през 1959 г. от тур. д-во „Бачо Киро“ с подкрепата на цялата общественост на гр. Дряново. Тя е една от първите нови модерни хижи, строена след учредяването на БТС през 1957 г. Разширена е през 1964–1965 г.

Хижа Бачо Киро е красива двуетажна сграда с хубави тераси и изглед към Дряновския манастир. Има общо 120 места за спане, разположени в стаи с по 2, 3, 6 и повече легла, има туристическа столова за 60 души и кухня. Работа бюфет, готви се топла храна, има телефонна връзка чрез гр. Дряново.

В района на хижата има редица природни и исторически забележителности. На 10 мин. западно от хижата, като се върви по реката, се отива в една от най-старите обитавани от човека пещери в България^[1]. Тя е електрифицирана и се посещава от много туристи. Срещу хижата на другия бряг на реката е прочутият исторически Дряновски манастир. В него има интересен музей. Други забележителности са: хълмът Буруна с хубави гледки по всички посоки и останки от крепостни стени от Втората българска държава — 15–20 мин. Наблизо са хълмът Балабана — 30 мин. и водопадът.

Туристически дом Бръшлян — гр. Трявна

Построен е сред борова гора на височината, непосредствено до града.

Изходно място — гара Трявна. Отстои на 1 км. От града до дома има павиран път, по който могат да минат всякакви превозни средства. Към дома има открит къмпинг.

Сградата е красиво оформена в битов стил. Домът е открит през 1962 г. За спане има 60 места, разположени в стан с по 3, 4 и повече легла. Има туристическа столова и кухня, баня и други сервизни помещения. В долния етаж на дома работи ресторант. Особен интерес представлява таванът на една от залите в ресторанта, който е забележително творение на резбарското изкуство в този край.

Град Трявна със своята самобитна култура и стари къщи представлява интересен туристически обект. Особено ценни са домовете, обявени за паметници, музеят на българското резбарско изкуство, старата черква, часовниковата кула и др.

По билото на хълма, на който е построен домът, може да се отиде пеша до старинното село музей Боженци.

Домът се стопанисва от тур. д-во „Планинец“ — Трявна, Габровски окръг, телефон 25–86.

Туристическа спалня в гр. Трявна

Намира се в центъра на града на ул. Г. Димитров 58, на малкия площад до реката в непосредствена близост до къщата на бележития български революционер Ангел Кънчев.

Има общо 50 места, разположени в шест спални помещения, Разполага с баня.

Заявки за преспиване могат да се правят по телефона на спалнята — 24–32, или в тур. д-во „Планинец“ — гр. Трявна, което се помещава в приземния етаж на спалнята.

Туристически комплекс Извора

Намира се в живописната местност Извора край пътя от Плачковци и гара Кръстец за с. Селце и с. Мъглиж.

Изходно място — гара Кръстец; по пътя — 2,30 ч — 12 км; Плачковци — 22 км — 4.30 ч пеша. Има автобусна връзка гр. Трявна — Плачковци — комплекса.

Той е бивше минно селище, състоящо се от 6 сгради, преустроени през 1970 г. от туристическите секции на предприятия от гр. Трявна. В тях общо има около 200 места за спане, разположени предимно в общи спални помещения. Има столова, туристическа кухня. Сградите са електрифицирани и водоснабдени. В комплекса има магазин за хранителни стоки.

Интерес представлява бликащият с голяма мощност и хубава вола извор, от който комплексът е приел името си. До горската х. Стружната има 3 км и се отива за 45 мин.; до хижите Планинец и Армеец — 6 км — 1,20 ч.

Стопанисва се от тур. съвети към предприятията в гр. Трявна, но приема и други туристи.

За справки: тур. д-во „Планинец“ — гр. Трявна, Габровски окръг, телефон 24–82.

Хижа Ябълките

Намира се в едноименната местност в землището на гара Кръстец на 720 м н.в. Изходно място — гара Кръстец — 1 ч пеша.

Построена е през 1968 г. от горското стопанство и ловно-рибарското д-во от гр. Трявна. Сградата е масивна, едноетажна, водоснабдена и електрифицирана от собствен източник. Има 20 места за спане, разположени в четири спални помещения.

Районът е ловно поле. До горското стопанство Стружната и х. Българка се отива за 1 ч; до х. Планинец и х. Армеец на запад се отива за 1 ч.

Стопанисва се от ловно-рибарското д-во гр. Трявна.

Хижа Планинец

Намира се в местността Принца на 1,30 ч западно от гара Кръстец на 1020 м н.в., разположена сред букова гора.

Изходно място — жп гара Кръстец — 1,30–2 ч (има добра маркировка с боя и табелки); с. Плачковци (през с. Гръбчево) — 2 ч, и с. Мъглиж — Казанлъшко — 5 ч. До хижата може да се отиде с кола от Плачковци.

Построена е през 1928 г. от предприятието Каменовъглени мини. През 1959 г. сградата бе преустроена и пригодена за туристическа хижа от тур. д-во „Планинец“ — гр. Трявна. Хижа Планинец е двуетажна сграда с общо 45 места за спане, от които 23 легла в стаи с по 3, 4 и повече легла и останалите 22 на нари. Има туристическа кухня, столова, поддържа се бюфет. Сградата е електрифицирана и водоснабдена. Местността предлага условия за приятни излети през лятото, а през зимата удобни терени за ски.

Обзорният вр. Българка се намира на 1 ч пеша; туристическият комплекс Изворът — на 1 ч; х. Бузлуджа, на запад — на 5–6 ч; х Гаврил Генов — на 4 ч; х. Грамадлива на изток — на 5–6 ч; непосредствено до х. Планинец е х. Армеец.

Стопанисва се от тур. д-во „Планинец“ — Трявна, телефон 25–86.

Хижа Армеец

Разположена е в местността Принца близо до х. Планинец на 1020 м н.в.

Изходно място — данните за изходните места на съседните обекти, както и разстоянията са дадени в описанието на х. Планинец.

Построена е през 1960 г. от военно поделение. Ремонтирана е и обновена през 1965 г. Сградата е електрифицирана и водоснабдена. Има 40 места за спане, от които 13 легла в стаи с 3 и повече легла и 27 места на нари. Има малка столова и туристическа кухня.

За сведения и справки да се търси ОС на БТС — В. Търново, ул. Дим. Благоев 79, телефон 2-15-92.

Туристически мотел — хижа Проход на републиката

Намира се на билната част на Прохода на републиката (Хаинбоаз) на 698 м н. м.

Изходното място — Мишеморков хан — 6 км; на юг с. Николаево — 25 км. Няколко пъти на ден минават редовно автобуси: В. Търново — Нова Загора и обратно.

Има капацитет 50 места, разположени в стаи с по 3, 4, 5 легла и едно помещение с нари за 16 души. Разполага със столова-салон, в която е уреден добре поддържан бюфет.

Хижата обслужва туристите и пътниците, преминаващи през Прохода на републиката. Служи също като изходен пункт за х. Грамадлива на запад — 2 км — 30 мин. пеша; за х. Чумерна на изток — 8 ч; за х. Химик на АТЗ „Стара Загора“ — 25 мин., и др.

Стопанисва се от ОС на БТС — В. Търново, ул. Д. Благоев 79, тел. 2-15-92.

Хижа Химик

Намира се на 2 км от Прохода на републиката (Хаинбоаз) на 920 м н.в. близо до х. Грамадлива.

Изходно място — най-високата част на Прохода на републиката (Хаинбоаз) — 25 мин. До хижата при хубаво време могат да излязат превозни средства с повишена проходимост. През прохода има редовни автобусни линии между Северна и Южна България и обратно.

Сградата е на два етажа с капацитет 65 места, разположени в стаи с по 2, 3, 4 и повече легла. Има туристическа кухня, столова, електричество, водопровод, телевизор.

Околностите на хижата през лятото са обект на краткотрайни излети, а през зимата се образуват хубави ски плацове.

До туристическия мотел Проход на републиката се отива за 25 мин.; х. Грамадлива отстои на 10 мин.; х. Планинец, на запад, е на 5 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Планинец“ към Химкомбината Стара Загора.

Хижа Грамадлива

Разположена с на 2 км от Прохода на републиката (Хаинбоаз) на 946 м н.в. под вр. Грамадлива.

Изходно място — най-високата част на Прохода на републиката — 30 мин. път пеша. До хижата може да се отиде с коли с повишена проходимост. През прохода има редовни автобусни съобщения между Северна и Южна България.

Построена е през 1948 г. от мина „Лев“ — гара Плачковци. Преустройството и разширението беше направено през 1965 г. Сградата е водоснабдена и електрифицирана. Има 61 места за спане, от които 6 легла в общи спални помещения, една стая с 5 легла и 20 места на нари. През летния сезон се построяват допълнително и палатки. Има столова за 70 души, туристическа кухня и скиорна. Към хижата е открит бюфет. Има телефон.

Околностите на хижата дават възможност за приятни излети, а през зимата се образуват удобни плацове за ски. Има волейболна площадка.

Историческият проход на републиката е свързан с преминаването през него на руските войски на генерал Гурко през Освободителната война 1877–1878 г., а също така и с бригадирското движение след 9. IX. 1944 г.

Съседни туристически обекти са: туристически мотел Проход на републиката; ВТХ Азотноторов завод — Стара Загора — 10 мин.; Младежки дом при Прохода на републиката на югоизток — 8 км — 1,30 ч; х. Планинец на запад 5 ч.

Стопанисва се от ОС на БТС — В. Търново, ул. Д. Благоев 79, телефон 2-15-92. Телефонната връзка с хижата се осъществява чрез с. Райковец.

Хижа Соколна

Разположена е в местността Старите варници на 50–60 метра над горския пояс, на около 1400 м н.в. в югоизточната част на масива Триглав.

Изходно място. Най-подходящо изходно място е с. Габарево и жп гара Габарево, която се намира на линията София — Карлово — Бургас. За хижата се тръгва непосредствено от западната страна на г. Габарево в северна посока, като до подножието на планината се стига по черен коларски път за около 1 час. Оттам по добре очертана и маркирана пътека по левия ръб на дефилето Соколна за 2 ч се стига до хижата. Може да се излезе също от селата Скобелево, Асен и жп спирка Павел баня.

Хижа Соколна е построена на бригадирски начала от членовете на туристическото д-во в с. Габарево през 1971–1972 г. Състои се от едно помещение с 18 легла. Има и туристическа кухня, която е и столова. Водата е навън, няма електрическо осветление.

Околностите на х. Соколна предоставят добри възможности за предприемане на интересни излети. На 1 ч път пеша на изток се намира река Кюидере с едноименен водопад. В съседство на водопада се намира партизанска землянка. Също много интересно е дефилето на р. Соколна, което е наблизо. От хижата се откриват гледки към Средна гора и Розовата долина. При ясно време се виждат Родопите, Рила и Пирин.

Хижата е изходен пункт за целия масив Триглав. До х. Тъжа на северозапад се отива за 6 ч и до х. Мазалат на север също за 6 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Соколна“ — с. Габарево — Старозагорски окръг.

Хижа Бутура

Построена е през 1969 г. в местността Бутура — Елено Твърдишката планина от ЦС на БПС за нуждите на екскурзионната почивка. През 1973 г. премина към БТС — В. Търново.

Изходно място — с. Дрента — В. Търновски окръг (от последната автобусна спирка по пътя на югозапад има 7,5 км или по прекия коларски път от селото до турбазата пеша има към 1,30 ч). От Младежкия дом при Прохода на републиката (Хаинбоаз) има чакълиран път — 12 км.

Тя се състои от две постройки, разположени на изкуствена продълговата площадка, заобиколена от вековна букова гора. В едната постройка в четири спални има 40 легла. В другата са столовата и кухнята. Тоалетните са външни. Не е електрифицирана. За екскурзионна почивка се използуват 33 места.

На 5 мин. на юг се намира водопадчето Големият извор с малка пещера над него. Съвсем близо до хижата е музеят на партизанския отряд „Петко Енев“, построен в чест на акциите на партизаните за овладяване на каменовъглените мини.

Основното предназначение на хижата е да преполови прехода от х. Грамадлива за х. Букувец, по чийто маршрут преминават пионерски екскурзионни групи. От х. Грамадлива до х. Бутура се отива за 4,30 ч, а от Бутура до х. Буковец — за 3,30 ч.

Хижа Буковец

Построена е през 1970 г. от ЦС на БПС в Елено-Твърдишката планина близо до бившата хижа Буковец. Основното й предназначение е да обслужва групите на екскурзионната почивка (пионери). Ловната хижа има 25 места за нощуване. Към хижата е включена и строената през 1975 г. двуетажна сграда със столова, кухня, умивалня и 20 легла.

Изходно място — от Северна България — гр. Елена — 6 ч; от Южна България — гр. Твърдица — 4 ч. На 500 м от хижата е шосето през Твърдишкия проход, през който ежедневно минават много автобуси, свързващи двете части на България.

Хижата е добре обзаведена и разполага с 34 легла.

Предполага се, че през 1190 г. в Твърдишкия проход е била разбита армията на византийския император Исак II Ангел от въстаналите Асен и Петър. През Освободителната война в прохода са се водили ожесточени сражения между войската на Сюлейман паша и Предния отряд на генерал Домбровски.

Съседни хижи са: Чумерна — 2 ч; х. Бутура — към 3 ч. До тях маркировката е добра.

Хижа Чумерна

Намира се в Елено Твърдишката планина под вр. Чумерна (1536 м) сред голяма поляна на 1446 м н.в., обградена от вековна букова гора.

Изходно място — гр. Елена (с автобуса за Нова Загора през Твърдишкия проход). От Твърдишкия проход, през който минават редовни автобусни линии, до хижата има шосиран автомобилен път. Оттам до хижата разстоянието се изминава за 1 ч.

Строена е през 1965–1966 г. от тур. д-во „Чумерна“ — Елена, с помощта на цялата общественост на града на мястото на старата хижа Чумерна.

Хижа Чумерна е двуетажна сграда със 110 места за спане, разположени в стаи с по 3, 6 и повече легла. Има обширна столова за 80 души, туристическа кухня, бюфет. Сградата е електрифицирана и водоснабдена.

Районът на хижата и гористата местност предлагат възможности за предприемане на леки и приятни излети. В околностите има удобни терени за ски-спорт.

Съседни обекти и забележителности: х. Грамадлива в западна посока — 10 ч път пеша, като се мине през хижите Буковец и Бутура; вр. Чумерна (1536 м) — 25–30 мин. До х. Бутура се отива за 5 ч.

Стопанисва се от тур. д-во „Чумерна“ — гр. Елена, Търновски окръг, тел. 25–85.

Хижа Лисец

Намира се в източните дялове на Стара планина — Лиса планина (Сакар балкан), близо до местността Мартинов гроб — на 1000 м н.в.

Изходно място — най-близък изходен пункт е с. Зелена морава — 8 км — 2 ч пеша; с. Птичево — 2 ч. И двете села имат автобусна връзка с гр. Омуртаг. Има маркировка с ламаринени табели и червена боя; с. Тича — Котленско — 3,30 ч, и с. Ставрек, Еленско, — 3 ч.

Построена е през 1963 г. от туристите в гр. Омуртаг.

Сградата е двуетажна, масивна. Има капацитет 60 места за спане, 30 легла и 30 нари, широка столова, туристическа кухня, скиорна. Водоснабдена е и е електрифицирана от собствен източник. През лятото се открива бюфет. В района на хижата има удобни райони за ски-спорт.

Съседни туристически обекти са: горската хижа Бозалфат — 4 км; горският обект Камбуров дял — 6 км. В този район е действал Омуртагският партизански отряд. На 1 ч път пеша югозападно е лобното място на политкомисаря на отряда Димитър Камбуров. От намиращия се на 20 мин. вр. Лисец се откриват хубави гледки по всички посоки.

Стопанисва се от тур. д-во Лисец — Омуртаг, Търговищки окръг, ул. Търновска 6, телефон 22–49.

Заслон Зелениче

Намира се в Котленския балкан западно от гр. Котел.

Изходно място — гр. Котел, по шосеен път 9 км — 2 ч по посока на горското стопанство Зелениче.

Заслонът е построен през 1975 г. с доброволния труд на членовете на пещерния клуб към тур. д-во „Кабиле“ и ветераните туристи от гр. Ямбол.

В заслона има 20 места за спане на нари, има столова, също за 20 души, и туристическа кухня. Обзаведен е много добре с посуда и постелъчен инвентар. Няма електричество, водата е навън.

Наблизо има много интересни пещери, като Кървавата локва и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Кабиле“ — гр. Ямбол.

Туристическа спалня в гр. Котел

Намира се в града източно от детския санаториум. Спалнята има капацитет 28 места за спане, разположени в стаи с по 2 и 3 легла. Има всички битови удобства — столова, туристическа кухня с вътрешни санитарни възли. Има приемна, методичен кабинет, телевизор. Открита е през 1976 г.

Спалнята ще улеснява многобройните посетители в гр. Котел и другите близки туристически обекти, като с. Жеравна, Градец, Медвен, многобройните пещери в този край и хубавите планински околности.

Стопанисва се от тур. д-во „Злостен“ — гр. Котел.

Хижа Спас Георгиев (Карандила)

Намира се в местността Карандила, в парка Сините камъни, на 1050 м н.в.

Изходно място гр. Сливен — 2 ч по добре маркирана пътека, а с въжената линия — 25–30 мин. Има също и автомобилен път. През лятото се организира редовна автобусна линия.

Хижата има капацитет 40 места в стаи с по 2, 4 и повече легла. Има обзаведена туристическа кухня и столова. Сградата е водоснабдена и електрифицирана. На 500 м има хотел-ресторант и магазин за хранителни стоки. От гр. Сливен до х. Карандила има седалков лифт.

Околността е гориста, осеяна с обширни поляни и предоставя добри възможности за интересни излети и преходи. Освен това тази местност е богата на природни исторически паметници. На половин час път от местността Карандила се намира хайдушката местност Кушбунар, в която са намирали убежище хайдушките чети по време на турското робство. През време на съпротивата в местността Мочурите са намерили убежище Съби Димитров и Цвятко Радойнов. В района са действували двата партизански отряда „Смърт на фашизма“ и „Хаджи Димитър“.

От х. Спас Георгиев до вр. Малка Чаталка се отива за 30 мин.; до местността Даулите — за 2 ч; до вр. Българка — за 3 ч; за вр. Кутелка — за 4 ч, и др.

Стопанисва се от тур. д-во „Сините камъни“ — гр. Сливен, ул. Васил Коларов 6 а, телефон 29–30, а от София авт. 044.

Хижа Луда Камчия

Намира се в поречието на р. Луда Камчия край с. Дъскотна, на 300 м н.в., на 4 км по пътя Айтос — Провадия. Разположена е в хубава овощна градина.

Изходно място — гр. Айтос. От града до хижата има редовна автобусна връзка. Спирката е край хижата. Изходен пункт също е гара Дъскотна — 1 ч път.

Строена е през двадесетте години като частна къща в битов стил. През 1960 г. къщата е основно преустроена и създадена хижа’ от тур. д-во „Орлово гнездо“ — Дъскотна. Постройката е двуетажна с шест спални помещения, в които са разположени 20 легла. Има туристическа кухня и столова. Няма електричество, водата е навън. На 300 м от хижата има магазин на селкоопа.

Хижа Луда Камчия е една от малкото бази в тази част на Стара планина, които осигуряват подслон на туристите, преминаващи маршрута Ком — Емине. В околностите могат да се предприемат излети. Наблизо до нея край вр. Добра поляна е лобното място на 23 партизани. На 10 км североизточно в посока към Провадия се намира прочутият туристически обект Чудните скали. Най-високият връх тук е Каменяк (627 м) — 1,30 ч източно от хижата.

Стопанисва се от тур. д-во „Орлово гнездо“ — Дъскотна, Бургаски окръг.

Хижа Чудните скали

Намира се в местността Табиите. Обкръжена е от млада гора и е на 85 м н.в.

Изходно място. Най-близък изходен пункт за хижата е с. Аспарухово — 3 км по асфалтиран път — 30–40 мин. пеша. Хижата е край шосето Провадия — Айтос от дясна страна.

Строена е през 1964–1966 г. от туристите от гр. Дългопол. Тя е масивна двуетажна постройка с общо 40 места за спане в 5 стаи с по 4 легла и две общи спални помещения. Разполага със столова и туристическа кухня, вътрешни санитарни възли. Има телевизор. Хижата е електрифицирана и водоснабдена. Има открит бюфет.

Непосредствено срещу хижата са Чудните скали, обявени за природен паметник и международен туристически обект. Тук се намират развалините на историческия манастир „Св. Атанас“ и Табиите, които през Руско турската война са били силни укрепления край прохода, през който минава шосето Провадия — Айтос. Северно от с. Аспарухово на 1 км се намира лобното място на Хр. И. Патрев — Ботев четник, единственият, който е загинал на територията на Варненски окръг. Интерес за туристите представлява и с. Аспарухово, където са запазени стари обичаи и песенен фолклор.

Стопанисва се от тур. д-во в с. Дългопол, Варненски окръг.

Хижа Сладка вода

Намира се в с. Сладка вода — Варненски окръг, на 180 м. н.в.

Изходно място. На жп линията Варна — Карнобат, спирка Бояна — 1 ч. От жп спирката до селото има асфалтиран път — 5 км.

Хижата е масивна сграда на 2 етажа — бивше училище, с общ капацитет 20 легла в 5 стаи. Има електричество, водопровод, вътрешни санитарни възли, баня. Разполага с туристическа кухня и столова.

В района на хижата в местността Караджите е реставрирано скривалището на нелегални дейци. Околността е покрита с хубави дъбови гори, прошарени със слънчеви поляни, което дава възможност за приятни излети.

Може да се предприемат излети по долината на Голяма Камчия, като се посети паметникът костница на 18-те партизани в с. Партизани.

Стопанисва се от тур. д-во в гр. Дългопол.

Туристическа спалня с. Аспарухово

Намира се в центъра на селото.

Изходно място — с. Аспарухово.

Спалнята е масивна сграда над ресторант. Изградена е край шосето Провадия — Айтос. Има 2 стаи с по 9 легла и 4 бунгала с по 2 легла. Има вътрешни санитарни възли. За хранене се ползува ресторантът.

Село Аспарухово е изходен пункт за водни походи по язовир „Г. Трайков“ и преходи по Камчийската планина.

Стопанисва се от тур. д-во гр. Дългопол.

Хижа Дебелец

Намира се в зоната за отдих на трудещите се от Варненски окръг край язовир Г. Трайков.

Изходно място. Гара Величково на линията Варна — Карнобат. До зоната има асфалтиран път — 8 км от с. Величково.

Хижа Дебелец е преустроена училищна сграда. Разполага със 70 места — 3 стаи с по 4 легла и останалите в общи спални помещения. Има туристическа кухня и столова, електричество и вода, вътрешни санитарни възли.

Към хижата е устроена водна база. На около 3 км югоизточно от нея близо до горското стопанство Сини вир е лобното място на партизанина Васил Тодоров (Асен).

По маркирана пътека от това място за 1,30 ч се отива до най-големия партизански лагер на приморския партизански отряд „Васил Левски“ в местността Касъмов дол.

Стопанисва се от студентското тур. д-во „Академик“, гр. Варна, тел. 2-55-28.

Хижа паметник Гроздьо Желев (бивша Бункера)

Намира се в местността Сухия припек до ловното стопанство Шерба, на 220 м н.в.

Изходно място — с. Гроздьово — 1,40 ч по пешеходна маркирана пътека. Има също така асфалтиран път от селото до хижата — 8 км. Тези, които пътуват по жп линията Варна — Карнобат, трябва да слязат на спирката Нова Шипка, откъдето до с. Гроздьово има 3 км.

Хижата е нова, масивна двуетажна сграда, завършена през 1972 г. с 60 места за спане в стаи по 6 и 4 легла. Водоснабдена е и е електрифицирана, има баня, вътрешни санитарни възли. Има столова и туристическа кухня. Непосредствено до хижата е ресторантът на селкоопа. На 50 м от нея се намира скривалището (бункера) на партизанската чета „Народна дума“. На 2,5 км път западно от хижата се намира язовир Сини вир. От язовира по маркирана пътека за около 1,30 ч се отива до лобното място на партизанския командир Атанас Александров (Герчо). Оттук по маркирана пътека може да се отиде до партизанския лагер Касъмов дол — 1 ч.

Стопанисва се от общинския народен съвет в с. Гроздьово — Варненски окръг.

Хижа Коджа балкан

Намира се в гориста местност в Коджа балкан на 85 м н.в.

Изходно място — с. Горен чифлик — 6 км по чакълиран път — 1,20 ч. До хижата могат да отиват всякакъв виц превозни средства.

Строена е като ловна хижа. През 1972 г. е предадена за ползуване на ОС на БТС — Варна. Тя е малка двуетажна сграда с капацитет 22 места. Има туристическа кухня с огнище, столова с 20 места, електричество, водата е навън. Недалеч от нея в местността Орлов камък има дървени постройки с 40 легла в общи спални помещения, които са предадени към хижата.

Югозападно от нея на 30 мин. път е паметникът на Жечка Карамфилова, партизанка от Варненски окръг. На северозапад се намират скривалището на Приморския партизански отряд и надгробната плоча за партизанина Савата.

Местността е гориста, покрита с дъбова гора и просторни поляни, има диворастящи плодове.

От х. Коджа балкан до х. Бункера по маркирана пътека се отива за 3 ч; до ловната хижа Марин тепе — за 5 ч. Има частична маркировка.

Стопанисва се от ОС на БТС — гр. Варна, ул. Н. П. Вапцаров 46, тел. 2-50-37, от София авт. 052.

Хижа Марин тепе

Разположена е в местността Марин тепе сред гориста околност, на 210 м н.в.

Изходно място — гр. Георги Трайков, Варненски окръг, от което до хижата води черен път — 4 км.

Построена за нуждите на Ловно рибарския съюз, но през 1973 г. е предадена на КОТ. Разполага с 3 стаи с по 6 легла, кухня, столова за 60 души, салон, стая за управителя. Има електрическо осветление. Вода за пиене има на 20 м от хижата. В околността й има бунгала, които се използуват за почивка. На 1 км от хижата е язовир Ботево.

Стопанисва се от курортния комплекс Балкантурист — клон Камчия — Варненски окръг.

За запитвания и кореспонденция чрез курортния комплекс.

Хижа Здравец

Намира се в местността Кърткътлъка на скат в района на вр. Караманеца (480 м) на 450 м н.в.

Изходно място — с. Тополица — Бургаски окръг — 1 ч. От селото до района, в който е построена хижата, има асфалтиран път — 4 км.

Сградата е двуетажна с обширна тераса на първия етаж. Строена е през 1964 г. Има капацитет за спане 54 места в стаи с по 4, 6 и повече легла. Разполага със столова, тур. кухня. Има електричество, вода в кухнята и пред хижата. Има телевизор.

Местността Карткътлъка и местността Бяла река са определени като зона за отдих на трудещите се от Бургаски окръг.

Тук се намират редица ведомствени хижи и почивни домове на предприятия от Айтос и Бургас. На 5 км от с. Тополица по посока на гр. Айтос се намира с. Карагеоргиево, в центъра на което се издига паметник на Ботевия четник Иван Карагеоргиев.

Стопанисва се от ОС на БТС — гр. Бургас, ул. Цар Аспарух 6, тел. 4-27-58, 4-55-01 от София авт. 056.

Хижа Народен юмрук

Разположена е в букова гора на границата на голяма поляна на 460 м н.в.

Изходно място — с. Топчийско — Бургаски окръг — 30 мин. Между гр. Айтос и с. Топчийско има редовни автобусни съобщения. Пътеката от селото до хижата е маркирана.

Сградата е на три етажа. Строена е през 1968 г. Има 50 места за спане в стаи с 3 и 4 легла и едно общо спално помещение с 10 легла. Има електричество и вода за кухнята и умивалня. Има туристическа кухня, столова за 80 души, телевизор.

Хижата е построена на историческо място. Между селото и хижата се издига величествен паметник, съграден в чест на убитите наблизо 23-ма партизани и ятаци на отряда „Народен юмрук“. Строи се и музей на отряда.

Околностите са покрити с гори и поляни. Край хижата минава туристическият маршрут Ком — Емине. На 5 км е устроен пионерски лагер в местността Кьоклека.

Стопанисва се от ОС на БТС — гр. Бургас, ул. Цар Аспарух 6, телефон 4-27-58, 4-55-01, а от София авт. 056.