Джоузеф Хелър
Портрет на твореца като стар (6)

Хера

Моят съпруг е мой брат. Това не е толкова необичайно при нас, боговете. Но, от друга страна, не може да оправдае или да обясни неговите постъпки. В мига, в който се обърна, за да свърша нещо, той вече е хукнал след някоя женска. Превръща се в бик, в орел, в лебед, доколкото зная дори и в змия или в златен дъжд. С Алкмена просто се преобрази в мъжа й за част от нощта. В резултат аз се сдобих с нова съперница, която мразя до насита, както и техния син Херакъл (за вас Херкулес), с когото цял живот се опитвам да си оправя сметките. Аз съм ревнива богиня. Не се надявайте да бъда друга, въпреки целомъдрието ми. Голяма част от времето си прекарвам в отмъщение на многобройните ми съпернички, които забавляват съпруга ми. За кратко, разбира се, тъй като той ги преследва, само докато ги изнасили и оплоди, после ги зарязва да раждат и отглеждат децата му.

Какво им става на тия мъже? Отначало ни искат всичките, а когато ни получат, бързо престават да ни ценят. Дори Аполон, най-почтеният между нас, от време на време го обзема тази треска и хуква да гони нимфи и триади. Горкичките! Арес пък го прави с оная повлекана Афродита всеки път, щом съпругът й е зает в своята ковачница. Носят се слухове, че дори Зевс го е правил с нея преди време. Недоказани слухове, разбира се. Недоказани или неоснователни? Никой не знае… Афродита наистина ми се умилква по начин, който подсказва, че може би е истина. Но какво да направя, дори и да е вярно? Нищо. Тя също е богиня. Не мога да я превърна в крава, както постъпих с Йо, не мога да я превърна в мечка, както постъпих с Калисто. Не мога да я изиграя, така направих със Семела, убеждавайки я да поиска от Зевс да й се яви в цялото си великолепие — и тя изгоря. Вероятно си мислите, че моят съпруг ще е далеч по-предпазлив, ако узнае, че някъде живее тайнствена жена, орисана да роди син, по-могъщ от бащата. Ако Зевс стане някога бащата, с него е свършено. А за мен ще останат тревогите. И ще трябва да се грижа за него и целия този безразборен секс, за всички хора и за себе си.

Аз съвсем не изглеждам зле. Аз съм красива и имам достолепна осанка, излъчваща царственост. Да, точно така, царственост. Веднъж това ми изигра лоша шега, тъй като, заслепена от суета, аз се подведох в преценката си за онзи троянски принц Парис, който трябваше да избере най-красивата между Афродита, Атина и мен. И трите му предложихме подкупи. Аз му прошепнах в ухото, че ще го превърна в най-великия сред смъртните. Но онази дебелана Афродита безсрамно му показа формите си, вдигна ръце, за да подчертае твърдостта на гърдите си и му обеща за съпруга най-красивата жена на света. Забравих с какво го съблазняваше Атина. И познайте коя спечели?

Оттогава насам изпитвам гореща омраза не само към троянския принц Парис, но и към всички останали жители на този град. Кой би ме обвинил! Когато гърците насочиха ветроходите си към неговите брегове, направих всичко по силите си, за да им помогна. А оная путка Афродита моментално се обяви на страната на Троя.

Не мисля, че разбирам мъжете.

Защо Зевс се нуждае от (иска) други жени?

Често си лежа в самота и правя опити да си изясня нещата. Какво изпитва Зевс към тях? Те наистина ли се противят, знаейки, че е Той? Или пък просто им доставя удоволствие да бъдат брутално изнасилвани от Него? Направих опит да се поставя на мястото на Леда. Вероятно е вълнуващо да бъдеш обладана от огромен мъжки лебед, особено след като си наясно, че той е Зевс. Ами Даная? Мисля, че и аз щях да бъда поласкана, ако той се изсипе като златен дъжд върху тялото ми, изтегнато в брачното ложе. Бих се радвала, ако ме изненада по този начин, поне веднъж.

За мен обаче той не си хаби фокусите. Никога не го е правил, знае, че не е нужно. Не ми предлага нищо ново. Винаги е просто същият, все същият стар бог.