Джоузеф Хелър
Портрет на твореца като стар (19)

Болка във врата

— Това е ново за мен — каза докторът.

— Болката във врата ли? Аз пък мислех, че е нещо твърде обичайно.

— Не и в моята практика. Да не би да си се ударил?

— Не — поклати глава той. — Онази вечер ми се наложи да правя доста гимнастика в леглото, в компанията на жена ми.

— От венерическа гледна точка не ми звучи опасно.

— Разбира се, че не е. Започна да боли на следващия ден и оттогава изобщо няма намерение да спира.

— Виж, това вече е лошо. Случайно да ти изтръпва рамото или горната част на ръката?

— Не. Но се чувствам схванат, ако направя опит да извърна глава.

— Схванат ли каза?

— Да. Схванат ми е врата.

— Парализа?

— Не. Просто ми е трудно да си въртя главата. Опитам ли се — веднага ме прерязва болката. Изненадан съм, че досега не си лекувал схванат врат.

— Дори не съм чувал за такова заболяване. Звучи ми зле, много зле. Мистериозно. Затова предлагам час по-скоро да изясним състоянието на нещата.

— Какви ги дрънкаш? — попита с изненада Пота и гласът му потрепна.

— Ще ти уредя час при хирург-ортопед.

— Нищо подобно няма да правиш!

— Познавам един ортопед, който разбира от вратове…

— Ортопед, който разбира от вратове? Какви ги дрънкаш, за Бога?

— Винаги излиза по-евтино, ако се отиде направо в хирургията. И по-бързо. Там имат грижата да изчистят нещата докрай.

— Докрай, а? Само заради един схванат врат?

— Защо не? Имай ми доверие.

— Хей, Сол, знаеш ли какъв израз използват в Холивуд вместо „майната ти“?

— Какъв?

— „Имай ми доверие“!

— Благодаря за лафа, Джийн. Ще го пусна в обръщение. А ти защо не се опиташ да видиш нещата от моя гледна точка? Не разбирам защо трябва да губим време и пари за скенер и енцефалограма. Те или показват нещо или не показват нищо, нали така? Ако има нещо, то при всички случаи трябва да се коригира. Ако няма нищо, пак трябва да ти се направи задълбочен преглед, ей така, за всеки случай. Затова съм убеден, че моят начин е по-добър. Да уредя ли час?

— Не, благодаря. Засега не искам да ходя на преглед при никакъв хирург-ортопед.

— Тогава защо не опитаме при неврохирург? Искаш ли? Ако ти трябва второ мнение, веднага ще повторя онова, което току-що ти казах.

— Не искам никакви хирурзи. А и сам мога да се погрижа за второто мнение, ако нямаш нищо против. Нека си почина няколко дни, може пък да ми мине.

— Е, хубаво. След като си сигурен, че това е правилният начин, давай — въздъхна приятелят му с абсолютно сериозно изражение. — Но според мен губиш време. Рано или късно ще опреш до хирург. Както и да е. Постъпи така, както намериш за добре. А междувременно би могъл да глътнеш няколко таблетки против болката. Аспирин или тиленол, а за мускулното разхлабване — валиум. Опитай се да спиш на ниска възглавница или дори без възглавница.

— Благодаря, Сол.

— Все пак ми се обади, когато решиш, че си готов за хирурга. Добре е да зная предварително, защото напоследък тези хора стават все по-заети.