Хари Бингам
Наследството на Градли (74)

3

— Добро утро, Зак — каза лорд Хадърли. — Влизайте.

Зак представи членовете на екипа си: Филис Уанг от хонконгския клон на „Уайнстейн Люкс“ и Хал Гилингам — съдружника и специалиста по данъците. Филис бе дребничка китайка на неопределена възраст. Имаше двайсет години стаж в хонконгския клон и знаеше всичко, което ставаше там. Хал Гилингам, смачкан и невзрачен като стар каскет, бе нает заради данъчната консултация.

Виконтът покани гостите си да седнат на две старинни канапета.

— Моля, разполагайте се. Сигурно имате нужда да се поотпуснете след пътя. — Той самият се изтегна назад в креслото си. Въпреки флегматичните си маниери Хадърли пращеше от здраве и сили, жилестото му тяло сякаш едва удържаше напора на вътрешната енергия. Галантен както винаги, той попита Филис Уанг за полета й и се учуди, че тя не познава лично никого в хонконгския жокейклуб. Въпреки обичайните любезности той явно нямаше търпение да преминат към съществената част от работата. Зак забеляза това и се намеси:

— Може би е време да започнем презентацията. Имаме доста материал, с който бихме желали да ви запознаем.

Хадърли кимна и Зак измъкна от чантата си по един подвързан със спирала свитък за всеки от присъстващите. На заглавната страница имаше надпис: Хадърли Пасифик — следващата крачка. Това бе документ от трийсет страници, в които бяха концентрирани обобщени данни от един чудовищно сложен финансов анализ. На всяка страница имаше подзаглавие за съответната точка от доклада, а под него колонки от цифри, чертежи, диаграми, съпоставителни таблици, карти, списъци с въпроси, графици на изпълнение — всичко в подкрепа на направените заключения. Зак отвори на първа страница и започна изложението си:

— „Хадърли Пасифик“ е холдингова и параходна корпорация. Тя притежава големи основни фондове, главно административни сгради и търговски кораби. Когато вие станахте президент на компанията преди осемнайсет години, веднага забелязахте, че наличните активи не се използват пълноценно. Корабите плаваха, натоварени до половина. Сградите все се ремонтираха и преоборудваха. На практика нищо не носеше сериозна печалба. Вие променихте всичко това. Снижихте разходите. Постарахте се да разберете какво искат клиентите ви и им го доставихте. Сега, след осемнайсет години, вие най-после доведохте нещата до край. Вашата компания за крайбрежно корабоплаване е най-голямата в света. Недвижимата ви собственост са все модерни, лъскави небостъргачи. Печалбите ви са отлични и стабилни. — Зак се поспря. — Какво следва оттук нататък? Повече няма накъде да се разширява корабоплавателната част, защото вие на практика владеете пазара. Недвижимите имоти също, доколкото при сегашните цени на незастроената земя просто няма накъде да се разширявате. От друга страна, имате предостатъчно талант и амбиция, за да се занимавате с още нещо. Но какво да бъде то? Според нас трябва да се мисли мащабно. Между по-малките хонконгски фирми има жестока конкуренция. Не че е проблем да бъдат купени, но е много трудно да се усъвършенстват повече. Но съществуват и други, по-големи компании, където има богато поле за работа. Такава компания бе самата „Хадърли Пасифик“ преди осемнайсет години. Прекрасна база, лошо ръководство. Според нас сега ви се предоставя шанс да повторите онова, което постигнахте навремето с „Хадърли Пасифик“, но в още по-голям мащаб. Тъкмо за този шанс сме дошли да поговорим.

Хадърли бе изцяло погълнат от думите на Зак. Той се бе изгърбил над ниската масичка и внимателно изучаваше папката. Докато Зак беше още на въведението, той прелисти страниците до средата. Това бе добър знак и Зак се почувства по-уверен.

В първата част на презентацията се описваха подробно приходите и разходите на „Хадърли Пасифик“. След година-две компанията щеше да стигне до състояние, при което печалбите й щяха да спрат да нарастват. Не че имаше опасност да стане отново посредствена компания, но нямаше повече да е шеметно преуспяваща както понастоящем.

Хадърли прегледа внимателно цифрите. Бързо се отегчи от обобщените диаграми и поиска Зак да му развие тезата си подробно. Зак извади от куфарчето си две тежки приложения. Хадърли с настървение се зарови в огромните и най-подробни разпечатки, после вдигна глава и повика секретарката си да отмени следващата му среща. Виконтът бе наистина силно заинтригуван. За обикновения човек едва ли има по-скучна материя от финансовите анализи. Но всеки от присъстващите в стаята виждаше в цифрите нещо много повече. Пред тях като на операционна маса бе просната цялата компания — гола, ярко осветена, изложена на показ от всички страни. Сега те се бяха събрали да изследват вътрешните й органи, сърцето й, самата й душа.

Хадърли разпитваше Зак за всяка най-малка подробност. Може би искаше да чуе отговора, но на Зак по-скоро му се струваше, че възрастният човек го изпитва, че иска да разбере дали той наистина си разбира от работата. Зак бе надарен с фотографска памет, а анализът му бе безупречен. Без да се замисли, той си спомняше и най-дребните детайли. Защо се предвижда контейнеропотокът през терминала на Янцзъ да намалее след 2001 г., поиска да знае Хадърли. Зак отговори незабавно. В няколко статии, появили се в „Саут Чайна Морнинг Поуст“ и „Хонконг Коустъл Шилинг Булетин“, се споменаваше за голяма реконструкция на пристанището през същата година. Кораби с по-дълбоко газене нямаше да се допускат да навлизат в устието на реката. Анализите показваха, че може да се очаква спад в контейнеропотока до трийсет процента. Хадърли бе силно впечатлен. Разговорът продължи.

Притворил очи, Гилингам потриваше сипаничавото си лице. Чувстваше се странно напрегнат — напрежението не го напускаше, откакто се бе захванал с този проект. Но щеше да се справи. Вече шест години не близваше алкохол и макар все още да не можеше да свикне, се бе научил да преодолява кризите по-леко. Гилингам отвори очи и се насили да следи разговора.

Зак и виконтът приключиха с финансовите анализи и преминаха на същинската част на презентацията. Каква политика трябваше да възприеме сега „Хадърли Пасифик“? Какво да се опита да купи?

Зак бе подготвил списък от шест имена. Първите пет бяха към хонконгски фирми от средна величина. Всичките с безупречна репутация. Всичките с дълга и успешна история. Всичките изглеждаха много подходящи за целта. Виконтът слушаше внимателно, но пръстите му обръщаха забързано страниците. Явно започваше да се отегчава. Филис Уанг и Хал Гилингам забелязаха симптомите. Опитът им показваше, че Зак е на път да загуби един потенциален клиент.

Зак също забеляза отегчението на слушателя си, но за него това бе добър знак. Искаше добре да го подготви за последното име в списъка. Не прекалено бавно, но не и много бързо. Зак умееше да манипулира публиката, да навива бавно конеца, докато дойде време да засече и изтегли рибата на брега. Накрая реши, че моментът е настъпил. Бе доказал на Хадърли, че познава и владее добре материята. Бе отделил достатъчно време на първите пет имена. Време бе да прочете последното име от списъка.

Саут Чайна Уест Банк. Същото име, което Зак бе видял онази сутрин между зъбите на Бони. Подчертано отдолу с две черти, а отстрани в полето имаше дописано нещо. С големи усилия Зак бе успял, напрягайки докрай фотографската си памет, да възстанови надрасканите на ръка думи, полускрити от лигавата муцуна на палето. С енергичен почерк лорд Хадърли бе написал: „Тази компания трябва да стане наша, само че как?“

Зак пристъпи към най-съществената част на най-важната презентация в цялата си кратка кариера.