Хари Бингам
Наследството на Градли (37)

7

Финансовите наблюдатели бяха предвидили кризата, но никой не очакваше, че ще започне от Япония. Непосредствената причина бе съвсем тривиална. Поредната японска банка бе заловена да плаща рекет на организираната престъпност. Някои от замесените бяха свързани с управляващата партия. Последвали бяха глоби, няколко ареста и оставки. Нищо особено.

Първоначалната реакция бе сдържана. Цените на облигациите се понижиха с около половин процент. Японската фондова борса не само не се повлия, а напротив, през първия ден дори бе в лек възход. Наближаваха празници, а в такива моменти хората предпочитат да мислят за приятни неща — дори в Япония.

Случилото се в деня на скандала бе само лек полъх на вятъра. Истинският ураган се развихри по-късно. Защо стана така, никой не разбра. Вероятно инвеститорите се бяха смутили от репортажите за висши държавни служители с белезници, показани същата вечер по телевизията, или от гръмовната изобличителна реч на лидера на опозицията. Каквато и да бе причината, още с отварянето на пазарите на ценни книжа на следващата сутрин цените на облигациите започнаха стремително да се понижават. Акциите ги последваха. Лекият първоначален спад прерасна в срив. До края на работния ден спадът на пазара на облигации достигна три процента, а на акции — петнайсет.

Забелязали хаоса в Япония, европейските инвеститори се питаха как ли ще ги засегне тях. Търговията вървеше мудно; хората се бояха. Ако Нюйоркската борса отвореше добре, значи нямаше нищо страшно. Но ако американските инвеститори също се уплашеха, това щеше да означава катастрофа. Атмосферата на европейските борси този ден беше нервна.

Същата сутрин „Уолстрийт Джърнъл“ излезе със заглавие на първа страница: „Индексът «Никей» спада с петнайсет процента, американските инвеститори нервничат“. Най-известният Телевизионен коментатор засне материала си, стъпил върху макет на висок корниз. Каза, че предвижда финансова криза, и скочи. Остроумен трик, но не особено успокояващ.

Американските пазари отвориха спокойно. Никой не искаше да направи първата крачка. Но постепенно инвеститорите започнаха да играят на сигурно. На борсов език това означава да продават, а когато всички продават, значи никой не купува. Полека-лека всички екрани на мониторите засветиха в червено. Нервността на пазара на облигации се пренесе и при акциите, където спадът бе още по-бърз, сякаш за да не изостане. До затварянето спадът на пазара на облигации бе три процента, а на акции — осемнайсет.

Облени в пот, дилърите напускаха един по един бюрата си и си тръгваха, жадни да се напият. Някои имаха повод да празнуват; това бяха тези, които работният ден бе заварил в къси позиции — т.е. с недостиг вместо излишък на ценни книжа. Дългът им внезапно се бе стопил и за един ден бяха натрупали огромна печалба. Но такива щастливци бяха малко. Дори най-предпазливите дилъри регистрираха този ден чувствителни загуби. Нещастниците с ужас гледаха как изработените им с тежък труд годишни печалби се топят пред очите им за броени часове. Премиите им се изпариха като дим, работните им места висяха на косъм. Те унило разсъждаваха за лошия си късмет и избягваха баровете, където по-щастливите им колеги се черпеха с шампанско.

На последния етаж на един от небостъргачите на Уолстрийт заседаваше Комисията за оценка на пазарни рискове на банка „Мадисън“. Председателстващ заседанието бе Дан Креймър, Лъва на Уолстрийт.

За банката това бе лош ден. Тя бе разчитала, че американските пазари ще се съвземат бързо. Не бе играла с големи суми, но в лош ден като този дори най-незначителният ход можеше да доведе до значително изтичане на пари. Компютрите на „Мадисън“ бяха регистрирали загуби от около 80 милиона долара без данъците.

Никой от членовете на комисията не изглеждаше особено разтревожен. За банка като „Мадисън“, чиято годишна печалба надхвърля един милиард долара, 80 милиона не са нищо особено. Не това бе проблемът, който се бяха събрали да обсъдят. След подобни внезапни кризи инвестиционните банки навлизат в периоди на затишие. Фирми, които тъкмо са се готвили да издадат облигации или акции, предпочитат да изчакат. Инвеститорите се въздържат. Телефоните замлъкват.

Съвещанието на комисията продължи до девет вечерта. „Мадисън“ се славеше с бързата си и решителна реакция; целта им бе да излязат със съобщение за печата, което да се публикува в сутрешните вестници и новините. Накрая стигнаха до единодушно решение. Съобщението за печата бе съставено и одобрено. Двата му най-важни абзаца гласяха:

„Мадисън“ съобщава, че днешната корекция на финансовите пазари е довела до загуби от приблизително 80 милиона долара преди данъците. Банката е уверена, че не следва да се очакват каквито и да било други загуби; тя смята, че дългосрочната прогноза за финансовите пазари е положителна.

Независимо от това, за да си осигури стабилен контрол върху текущите разходи през периода на адаптация, банката възнамерява да извърши незабавен преглед на кадровата обезпеченост в цялата си корпоративна структура. Очакват се значителни съкращения. Конкретните мерки ще бъдат оповестени допълнително.

Съобщението бе широко отразено във вестниците. Пресата оценяваше като положителен знак оптимистичната прогноза на банката за състоянието на финансовите пазари. За пореден път ръководството бе дадено за пример на решителност и оперативност. Един от популярните вестници излезе със заглавие: „Лъвът изрева, пазарът въздъхна с облекчение“. Все още объркани след кризата, пазарите леко дръпнаха напред.

За стажантите от курса новината не звучеше особено оптимистично. Разчу се, че ще ги уволнят до един още същия ден. Местните студенти тръгнаха да молят евентуалните си работодатели за ходатайство да останат. Чужденците се втурнаха към телефоните, сякаш се опитваха да отгатнат от разстояние настроенията в Токио и Буенос Айрес, Париж и Лондон.

Матю и Софи, които вече не криеха връзката си от колегите слязоха да пият кафе. Разговаряха оживено за последните новини, за слуховете, разказваха си клюки от дома. Малко преди това Матю се бе обадил на Луиджи, който звучеше доста унил. Опита се да му се присмее, че преувеличава като всички италианци, но Луиджи го поправи:

— Матео, аз съм италиански швейцарец, както знаеш, а когато един швейцарец е в депресия, винаги има защо. Новините са лоши, особено за вас, стажантите. Само не се отчайвай и не прави глупости. Ако не успееш сега, догодина пак можеш да си пробваш късмета.

Матю не разполагаше с излишна година, но нямаше как да каже това на Луиджи, а още по-малко да моли Макалистър. Софи също беше притеснена. Парижкият клон на банката бе планирал разширение, но, изглежда, сега това щеше да почака. А нови кадри със сигурност нямаше да се набират.

Матю и Софи се държаха за ръце през масата, целуваха се и се притесняваха. Е, поне бяха заедно.