Хари Бингам
Наследството на Градли (128)

10

От таксито Макалистър най-напред позвъни на Фиона. Попита я дали знае за някакви контакти между Матю и Джеймс Билиъл.

— Да, мисля, че се познават — отвърна Фиона. — Една вечер с Матю бяхме на ресторант и случайно се натъкнахме на тоя тип. Гнусно същество. Поздрави Матю много любезно. Каза, че имали общ бизнес. После Матю ми каза, че се били запознали случайно, но нищо повече.

— Знаеш ли защо Матю би могъл да търси Билиъл от личния си мобилен телефон?

— От личния си телефон? Не разбирам за какво говориш. — Фиона ходеше с Матю от година и половина, но за пръв път чуваше, че има личен телефон. — Не, нямам представа защо го е търсил. Би ли ми казал за какво става въпрос?

— Все още не съм съвсем сигурен — отвърна Макалистър. — Знам само две неща. Първо, Лондонската фондова борса в момента провежда разследване за незаконни сделки с поверителна информация. Става въпрос за сделки с ценни книжа, които са съвпадали по време с някои от големите удари на твоя екип през годината. Второ, знам, че Джеймс Билиъл е мошеник. Навремето работеше при нас, докато го хванахме да продава наши търговски стратегии на конкуренцията. Нямахме достатъчно доказателства, за да го съдим, така че просто го уволнихме. После чух, че работел в някаква съмнителна швейцарска фирма. Знаеш какво имам предвид. Лъжат, че половината от кралските фамилии на Европа са им клиенти, а в действителност перат пари от наркотици, помагат за укриване на доходи и други подобни.

Фиона не каза нищо на Матю, докато не се прибраха вкъщи. Както всяка вечер трябваше да избират какво да вечерят: нещо претоплено в микровълновата фурна, пържени яйца или ресторант. Матю предложи да идат на ресторант, но Фиона предложи да пъхне нещо във фурната. Тази вечер искаше да говори с него насаме.

— Днес ми се обади Брайън Макалистър.

— Е, и? — попита Матю. Той се бе уплашил, че Макалистър ще намери телефона му, но денят мина без инциденти и Матю започна да се успокоява.

— Попита ме дали познаваш човек на име Джеймс Билиъл. Аз му казах, че се познавате. Разказах му какво ми обясни в „Джанфранко“ онази вечер — че сте се запознали случайно, че си мислил да си вложиш парите при него, но после си се отказал. После Брайън ми каза, че последният разговор от мобилния ти телефон е бил с Билиъл.

— Е, и? — повтори Матю и стомахът му се сви на топка.

— Макалистър уволнил Билиъл преди няколко години. Оня системно ги мамел и едва се отървал от затвора. Макалистър смята, че фирмата, в която Билиъл работи понастоящем — „Суицърлънд Интърнешънъл“ — пере наркодолари.

Докато казваше това, Фиона гледаше упорито през прозореца, но когато свърши, се извърна към Матю и впери поглед в лицето му. Не може да бъде, казваше си тя; не можеше да повярва, че мъжът, когото обича, мъжът, с когото се бе престрашила да заживее заедно, ще се окаже борсов измамник. Ако Матю я предаде, тя никога няма да се обвърже с друг мъж. Но сега имаше да му каже още нещо и искаше да приключи с новините.

— Макалистър ми каза и друго — продължи тя. — Фондовата борса души около някои от нашите сделки. Точно преди тях били извършени доста подозрителни трансакции от неизвестни играчи и в момента се провеждало разследване.

Матю гледаше Фиона през масата с невиждащи очи. Господи! Исусе! Това ли е краят? Така ли се е почувствал Ал Капоне, когато е намерил призовката за неплатени данъци в пощенската си кутия? Това ли са усетили и други известни измамници от 80-те години, когато първите знаци за приближаващата заплаха са прехвръкнали пред бюрата им като снежинки пред зимна буря? Всички те бяха допуснали да ги изобличат. Бяха загубили доброто си име, цялото си състояние, дори свободата си. Ако до всеки от тях бе стояла по една изключителна жена като Фиона, положително бяха загубили и нея. О, господи, милостиви боже!

Матю си крещеше наум да запази на всяка цена спокойствие. За сделки с поверителна финансова информация в Англия се лежи седем години в затвора, но не всички дела стигат до съд. Мисли, Матю, мисли! Първо правило: действай предпазливо и не бързай.

— И какво мисли Брайън Макалистър по случая?

— Още няма изработена позиция. Той ми се обади веднага след като открил, че познаваш Билиъл. Очевидно е разтревожен, че между вас има връзка. Брайън е убеден, че Билиъл с готовност би участвал във всякакви съмнителни сделки. Постави се на негово място — какво би си помислил? Матю, ти познаваш Билиъл, знаеш всички подробности за нашите финансови операции. Освен това… — Тя не довърши. Това, което се готвеше да каже, бе прекалено трудно за възприемане. Но трябваше да бъде изречено. — Матю, ти ми се закле, че нямаш нищо общо с Билиъл, а си го търсил по телефона. Освен това от година и половина сме заедно, а никога не си ми казвал, че имаш втори телефон.

Лицето й бе побледняло от усилието да каже всичко това. Имаше и още един факт, за който знаеха само двамата. На Матю не му бе за пръв път да търгува въз основа на поверителна информация. Провалената сделка с „Уестърн Инструмънтс“ в Ню Йорк бе изцяло незаконна. Тогава Фиона се бе намесила, за да го спаси. Той й бе обещал вече някога да не постъпва така, а тя бе отдала всичко на младостта и самонадеяността му. Но втори път прошка нямаше да има.

— Ситуацията наистина изглежда много зле. — Устните й едва чуто промълвиха тези думи. За бога, мислеше си тя, какво не би дала Матю да се окаже невинен! Болката, изписана на лицето й, му помогна да избере защитна стратегия. Той се пресегна и взе ръцете й в своите. Ще се опита да бъде максимално искрен и убедителен. В края на краищата малките лъжи се поддържат по-лесно от големите.

— Любов моя, повярвай ми, няма нищо страшно. Аз наистина те поизлъгах за тоя червей Билиъл, защото ми стана толкова неудобно, като ни връхлетя изневиделица оная вечер. Освен това ясно видях как те опипа, докато ти държеше палтото, и ме досрамя, че съм могъл да поверя парите си на такъв мръсник. Признавам, че наистина инвестирах цялата си премия в неговата фирма. Оставих се да ме придума колко е престижно да си държиш парите в швейцарска банка, бях зелен и глупав. Вложих първата си премия при него, това е всичко. Що се отнася до телефона, обяснението е съвсем просто. Мама е болна, затова си купих втори телефон. Само сестра ми Джоузефин знае номера, за да ми се обажда в случай на нужда, ако другият ми телефон дава заето.

Фиона сякаш се успокои. Толкова по-лесно й бе да повярва, че нейният герой е любещ син и брат — нежен, внимателен и загрижен, какъвто си го бе представяла винаги. Ако се окажеше нещо друго, това щеше да разруши целия й с мъка съграден свят.

Поговориха още малко, но и двамата видимо се поотпуснаха. Накрая решиха да отскочат до „Джанфранко“ за десерта. След половин бутилка превъзходно немско десертно вино духовете им се поуспокоиха. Отидоха до гардероба, докато гърдестата италианка беше още там, а от зловещата фигура на Билиъл нямаше следа.

Ако Матю беше все още разтревожен, поне успяваше добре да се прикрива. Да убеди влюбената Фиона в добросъвестността си бе лесната част от задачата. Оставаше обаче Брайън Макалистър, а и онова разследване на Фондовата борса го хвърли в ужас. Длъжен бе да окаже пълно съдействие на следствието, иначе щяха начаса да го уволнят. Ако пък отговаряше на всичките им въпроси, кой знае какво щяха да изровят за него.

Имаше и още един проблем. Никой в „Мадисън“ не знаеше, че двамата с Фиона са любовници. Бяха успели да опазят връзката си в тайна, главно за да не пречи на служебните им взаимоотношения, а и Фиона не искаше да се обвързва публично с мъж. Макалистър никога не би се обадил на Фиона, ако подозираше, че е по-лоялна към Матю, отколкото към фирмата. За него Фиона бе агент в лагера на врага, който можеше да му бъде от неоценима полза, ако нещата вземеха лош обрат.

Но, от друга страна, ако я хванеха, че предава интересите на фирмата заради любовта си към него, това можеше да има извънредно неприятни последици и за нея. Щяха да си помислят, че двамата са съучастници, и дори да не я уволняха, с кариерата й щеше да бъде свършено. Най-добре за нея бе още веднага да си признае пред Макалистър за връзката с Матю.

Матю искаше да използва Фиона за информация, но му беше по-важно да я предпази от гнева на работодателите й. Още не бе забравил Софи и този път, за негова чест, взе единствено правилното решение.

През нощта, докато си лежаха в топлото легло, той я погали по шията.

— Любов моя, мога ли да те помоля нещо?

— Казвай, хубавецо — отвърна сънливо тя; ръката й посегна към него под завивката, но той я отмести.

— Искам още утре да говориш с Брайън Макалистър. Кажи му за нашата връзка. Кажи му, че смятаме да си купим къща и да живеем заедно. Помоли го да не те намесва в никакви решения, които ме засягат. Разбира се, обещай му, че ще отговаряш на всичките му въпроси честно и правдиво. Ти не бива да се намесваш в тази каша и това е единственият начин да се измъкнеш.

Усети как тялото й се стегна. Бе го очаквал и я взе в обятията си, за да я успокои.

— Трябва да го направиш! — настоя той. — Знам, че няма да ти е лесно, но е достатъчно само Макалистър да знае. Няма да тръгнем да го разтръбяваме навсякъде.

— Не виждам защо се притесняваш. Досега ни беше толкова хубаво, като пазехме връзката си в тайна. Не забравяй, че мога да ти бъда от помощ, ако знам какво мисли Макалистър.

— Тъкмо затова трябва да му кажеш всичко! Какво ще си помисли, ако внезапно узнае, и то от някой друг, че през цялото време си ми донасяла за хода на разследването? Длъжна си да му кажеш! Ако не, аз ще му кажа.

Фиона се притисна до него. Той усещаше топлото й голо тяло, лицата им бяха близо едно до друго. Тя не отговори на молбата му.

— Обещай, че ще го направиш — настоя той.

Тя се отдръпна леко, но ръцете му останаха обвити около нея. Кимна му, послушна като малко момиченце.

— Добре.

— Така те искам!

— Но, Матю… моля те, не ме разочаровай!

— Няма.

На другия ден тя разказа на Макалистър всичко за връзката им. Едрият шотландец бе изненадан, но не се разтревожи особено.

— Никога не бих се досетил, но сега, като си помисля, май наистина забелязвах някакъв особен блясък в очите ти през последната година. Добре направи, че ми каза. Освен това разчитам на твоята преценка. Щом ти имаш доверие на младия Градли, аз също съм по-склонен да му вярвам. Сега би ли му казала да намине насам?

Матю отиде. На път за кабинета на Макалистър се молеше да стане чудо, макар да не вярваше в чудеса. Затвори вратата зад себе си. Макалистър се усмихна приветливо и го поздрави за връзката му с Фиона.

— Фиона е не само първокласен банкер, но е явно и страхотия жена. Дано да сте щастливи заедно.

— Не знам дали ти е споменала, но ние много държим връзката ни да не се разчува. Ти си единственият в цялата банка, който знае.

Макалистър кимна.

— Не ми е казвала, но аз и без това нямам намерение да го разгласявам. Вие ще си решите на кого да кажете. Сега ти ми разправи за тая каша с Билиъл. Искам да знам всичко.

Матю му разказа същата история, която бе съчинил пред Фиона предишната вечер. Макалистър кимаше насърчително.

— Добре, Матю — каза накрая той. — Дотук не виждам никакъв сериозен проблем. Не си знаел с какъв човек си имаш работа и не е имало как да го знаеш. Сега искам от теб веднага да изтеглиш всичките си вложения от „Суицърлънд Интърнешънъл“ и да ми докладваш. — Макалистър погледна Матю в очите, за да се убеди, че думите му са достигнали целта, и продължи: — Лондонската фондова борса провежда разследване. Подушили са някакви подозрителни сделки с облигации, но не са установили нищо конкретно. Както знаеш, повечето облигации не са записани на името на собственика. Те са като банкноти, могат да минават от ръка в ръка, без това да се отразява в някакъв централен регистър. Докато акциите се регистрират поименно, което прави движението им много по-лесно за проследяване при съмнения за борсова измама. От Фондовата борса са забелязали съмнителни сделки при всеки случай на наша интервенция за изкупуване на дългове на компании, затова са предприели разследване. Наскоро ме питаха дали не е замесен някой наш дилър. По очевидни причини главните заподозрени сте ти, Фиона и Ед Дийн. Аз лично не вярвам, че някой от вас може да е замесен в такова нещо. Борсата често провежда такива разследвания и в повечето случаи или нищо не откриват, или се оказва, че успешната сделка, привлякла вниманието им, е чиста случайност. Не мога да допусна, че Фиона Шепъртън, Ед или ти сте в състояние да злоупотребите с поверителна вътрешна информация, за да се облагодетелствате.

Матю слушаше внимателно. Шотландецът продължи:

— Първото нещо, което трябва да предприемем, е да изясним движението на всичките ти лични инвестиции. Ако там няма нищо нередно, от Фондовата борса ще ни оставят на мира. Искам значи да ми представиш пълна документация за всички парични влогове и сделки с ценни книжа, които си осъществил чрез „Суицърлънд Интърнешънъл“, и движението по сметката ти. След като се убедя, че няма нищо подозрително, ще представя доклад на борсата и въпросът ще се приключи.

Матю кимна и каза нещо. Сам не разбра какво. Краката му бяха като циментирани за пода на стаята. Виеше му се свят, гърлото му бе сухо. Чудото, на което се бе надявал, не се случи.

Разбира се, можеше да помоли Билиъл за подробни извлечения от всичките му сделки с ценни книжа. Само че тези извлечения щяха да бъдат неговата присъда. Те щяха да докажат черно на бяло, че той — Матю Градли — системно и целенасочено е влагал всичките си лични пари в незаконни спекулативни сделки, основаващи се на поверителна информация, с която е разполагал при изпълнение на служебните си задължения. Това щеше да бъде неговият еднопосочен билет за затвора. След шест месеца вместо милионите на баща си щеше да брои дните до излежаване на присъдата. Максималният срок на лишаване от свобода за борсова измама е седем години и Матю не виждаше никаква причина да не му го дадат.

Той излезе от кабинета на Брайън Макалистър, отиде право в тоалетната и започна да повръща.