Мануел Васкес Монталбан
Южни морета (14)

Той не позволи разговорът да тръгне в друга посока. Занимаваше го повече собственият му живот и заприказва за пътешествията си.

— Да, господин Карвальо, сторих глупостта да обиколя три пъти света, последователно с крайцер, самолет и по суша. Познавам всички светове на този свят. Друг ден, когато имам повече време (днес съм в „Лисео“^[1] — дават „Норма“ с Кабайе^[2], която не искам да пропусна), ще ви покажа моя частен музей. Той е в имението ми в Мунт де Монторнес. Ужасявам се от мисълта, че един ден ще загубя възможността да се радвам повече на живота. Не е само въпрос на пари, макар и много да зависи от тях. Като дете открих какво е щастие, какво е удоволствие, благодарение на парче тиква и резен салам. Чели ли сте „Куоре“ на Д’Амичис? Днес това е педагогически неиздържана книга, но е част от възпитанието на чувствата на моето поколение и вероятно на вашето. Спомням си една сцена — как малкият Енрико, главният герой, отива на екскурзия в полето с негови съученици и сред тях е Прокуса, синът на един зидар. Именно бащата на Прокуса ги води на тази екскурзия и когато сядат да обядват, той им подава по резен тиква със салам. Как ви се струва? Не е ли прекрасно? Това е радостта от природата и скромния обяд. В литературата няма такава красива картина на хранене чак до Хемингуей. В „Отвъд реката, сред дърветата“ той простичко разказва как един рибар яде консерва боб и сланина, които си приготвя на огън, край реката. Нито един от големите, пищни банкети, описани в бароковата литература, не може да се сравни с яденето в „Куоре“ и с това у Хемингуей. И ето. Тези възможни удоволствия ще изчезнат. Звездите не лъжат. Всичко ни води към смъртта и тлението.

— Но вие все повече забогатявате.

— Длъжен съм да правя това.

— Бихте ли се решили да защитавате богатството си с всички възможни средства? Включително войната?

— Не зная. Зависи. Ако е много грозна война — не. Но истина е, че всяка война може да се разкраси. Не. Не вярвам да стигна до насилието. Вече нямам деца. Имам ги, и ги нямам. Това намалява агресивността на човека.

— Тогава от какво се боите?

— Да не дойде време, когато нуждата ще надделее над въображението и ще ме лиши от тази къща, от слугата, от този чаблис, от това мортеруело… макар и да е възможно мортеруелото да остане, тъй като напоследък левицата се опитва да възстанови прословутите „народни традиции“, а кухнята е една от тях.

— Стюарт Педрел е искал да избяга от съдбата си. Вие не се бунтувате срещу вашата заради естетиката. А Планас е единственият, който работи.

— Единствено той е отчужден, макар че не го признава. Опитах се да го излекувам. Но той има уравновесеността на неуравновесения. В деня, в който се погледне в огледалото и си каже: „Аз съм луд“, той ще рухне.

— Вашият песимизъм идва от страха, че силите на злото, комунистите например, ще си присвоят онова, което вие обичате да притежавате.

— Не само комунистите. В марксистката орда се появиха нови елементи. В нея има дори епископи и танцьори на фламенко. Борят се, за да променят света, борят се, за да променят човека. Ако борбата между комунизма и капитализма продължи по пътя на съревнованието, на мира, ще спечели комунизмът. Единствената възможност, която остава за капитализма, е войната, разбира се, ако се има пред вид, че тя трябва да се води с конвенционални, а не с ядрени оръжия. Това споразумение много трудно може да се постигне. Затова няма изход. Рано или късно ще има война. Онези, които оцелеят, ще бъдат много щастливи. Ще обитават един слабо населен свят и ще разполагат с хилядолетно технологическо богатство. Автоматика в малобройно население. Бижу. Достатъчно ще е да се контролира демографският взрив, за да стане щастието реалност.

Ще ме запитате „Какъв политически строй ще има това райско бъдеще“? И аз ще ви отговоря — много либерална социалдемокрация. В случай че няма война и продължим по пътя на мирното съжителство, ще се натъкнем на сериозни трудности в развитието на капиталистическата система, а възможно е — и на социалистическата. Чели ли сте „Комунизъм без развитие“ от Волфганг Харих? Скоро бе издадена в Испания, но аз го бях чел на немски. Харих е германски комунист, който предсказва: „Ако сегашните темпове на световното развитие не се променят, човечеството ще изчезне след две или три поколения.“ Той предлага един строг комунизъм, тоест модел на икономическо надживяване, пред капиталистическата теза за непрекъснат растеж и еврокомунистическата за периодично направлявано развитие, подвластно на работниците, които ще постигнат хегемонията си като класа. Но аз съм вече стар и няма да съм жив да видя това.

Не страдам заради моя произход. Не ме е грижа какво може да се случи. Мъчно ми става, сигурно, задето може да изчезне този град или пейзажите, които обичам. Виждали ли сте залеза в Миконос? Там имам къща, точно върху скалите, които гледат на запад и към остров Делос. Обичам пейзажите, за сметка на това малко хора ме интересуват, емоционално, разбира се. Както Стюарт Педрел, така и Планас ми бяха като синове. Можех да им бъда баща. Но те са твърде обвързани със своя и следващия век. Те вярват в хода на историята, вярват в прогреса на човечеството, от своята — капиталистическа гледна точка, но вярват. Планас се кандидатира в изборите на СЕОЕ — la Patronal^[3], както я нарича пресата. Аз никога не бих го направил.

— На коя от тези алтернативи за бъдещето бихте заложили?

— Твърде съм стар, за да залагам. Всичко това ще се случи след много години, а тогава аз ще съм мъртъв. Вече не ми остава много.

Отново наля вино на Карвальо и напълни чашата си.

— Научих се да пия бяло вино между закуската и вечерята благодарение на един роман на Гойтисоло — „Отличителни белези“. След това бялото вино беше чудесно използвано в един филм на Ресне, „Провидение“. Тогава се бях вкопчил в солидния портвайн и хереса. Но това е цяла благословия. При това виното е алкохолна напитка с най-малко калории след бирата. Какво бяло вино пиете?

— „Блан де Блан — Маркес де Монистрол.“

— Не го зная. Аз съм фанатичен привърженик на чаблис, точно този вид. А ако няма чаблис, „Албариньо Фефинянес“. То е едно възхитително вино, но не е от стар произход. Корени в Елзас и Галисия. Това е едно от най-хубавите неща, които ни е донесъл пътят на Сантияго.

— По много въпроси ли бяхте на едно мнение със Стюарт Педрел?

— Изобщо не се разбирахме. Той беше човек, който не успя да извлече полза от живота. Беше страдалец от нарцисов тип. Страдаше заради самия себе си. Изпитваше някаква юдейска тревога. Но в областта на търговията се прояви добре; аз го зная от юноша, почти от дете. С баща му бяхме добри приятели. Стюартови се установяват в Каталония от началото на деветнадесетия век във връзка с търговията с лешници между Реус и Лондон.

— Къде е могъл да бъде този човек цяла година, без нито веднъж да напомни за себе си?

— Може да се е записал в някой чужд университет. В последно време много го занимаваше екологията. Интересуваше се от всичко, което е ново. Понякога му казваха „Голямото ти преимущество пред 99% от хората в тази страна е, че всеки ден четеш «Ню Йорк Таймс».“ Ако Планас беше проявявал такава любознателност, сега щеше да планира сделка за внос на пречиствателна техника. Как ви се струва мортеруелото? Отлично е. Изпратих готвачката си в Куенка за един месец, за да се научи да го прави. Без съмнение това е най-вкусният пастет в традиционната испанска кухня, където по-гъстите храни са преобладаващи. Испания не е създала никаква по-известна топла супа, като изключим разните видове варено. За сметка на това има една от най-богатите кухни в света, що се отнася до студените супи. Съществуват също толкова видове „гаспачо“, колкото и ястия с ориз. Мортеруелото е отлично по това време и с този хляб, който ми докарват от Палафрухел. Помислете само, сега е време за чай. Та може ли да се сравни чаят с това бяло вино и с това мортеруело? Жалко, че сега не е гроздобер, защото да завършиш тази лека закуска с няколко зърна мискет вече е връх на удоволствието.

— Имате ли някакво основание да считате, че Стюарт Педрел се е записал в чужд университет?

— Никакво.

— Тогава?

— Може да е пътувал, но не до Южните морета. Контролът на границите не е съвършен. По-скоро обратното. Човек, който иска да изчезне, изчезва. Знаете ли какви слухове разпространиха, когато отидох в пещерите на Сакромонте? Че съм заминал за Антарктида с експедиция, финансирана от мен. Излезе и репортаж в „Пренса дел Мовимиенто“, възхваляващ силата на испанската раса, която не се бои и жадува да разкрие една от последните тайни на света. Помня едно изречение: „Нашите светци изследваха небесата със своя аскетизъм, а нашите герои могат да изследват дори и загадките на ада.“ И това излезе в пресата, господин Карвальо, мисля, че излезе.