Първо продължение на „Персевал“ (7)

Бранш VІ
Герехет

Нощта тежала, загърмяло,

8312 засвяткало и заваляло…

Небивал мрак небето скривал.

Понеже кралят не заспивал,

поискал всички шамбелани

8316 да бъдат бързо призовани

при него. С леко наметало

Артур загърнал свойто тяло,

обул си гащи и ботуши

8320 и после неколцина души

отишъл досами морето —

до малка сграда, откъдето

те можели да наблюдават

8324 как бурята се разразява

и как със силен шум вълните

разбивали се о скалите.

От смут обхванатият крал

8328 върху прозореца подпрял

ръце, погледнал към небето,

с очи обходил ширинето

и предусетил, че просторът

8332 ще просветлее твърде скоро.

В надморската далечина

той забелязал светлина

и за звезда я взел, обаче

8336 бил изненадан от това, че

към тях тя бавно приближава.

Към шамбеланите тогава

Артур обърнал се: „Сеньори,

8340 на мене само ли се стори,

че нещо свети над вълните?“

„Кралю, не мамят ви очите.

Не е мираж, ала кой знае

8344 онази светлинка каква е?“

„Но вижте как се приближава…

Ах, Господи, към нас ли плава?“

Дордето те със удивление

8348 умували над туй видение,

до сградата се приближил

един красив шлеп, който бил

покрит със чудна тапицерия

8352 от скъпа пурпурна материя

(шлеп по-разкошен според мен

не е бил нивга построен).

Те изпитателно се взрели

8356 във този шлеп, но не видели

на него никакъв товар,

ни хора, нито друга твар.

Най-изненадващо обаче

8360 за крал Артур било това, че

пред шлепа плувал във водата

бял лебед със халка от злато

на гушата, а на халката —

8364 верига сребърна, която

била завързана така, че

да може лебедът да влачи

тоз химеричен съд. С крилата

8368 заудрял лебедът, когато

пред себе си брега видял,

и вик пронизващ той надал.

Артур извикал: „Отворете

8372 тозчас вратата към морето,

защото искам да отидем

на този странен шлеп да видим

отблизо има ли там хора!“

8376 След туй на приказния кораб

Артур се качил, вътре влязъл

и в двата края забелязал

два канделабъра огромни

8380 (чак тъй красиви той не помнел

преди това да бил видял).

А после взорът му се спрял

върху платно златотъкано,

8384 на плочестия под постлано

(такъв великолепен плат

във кралството не бил познат).

На него рицар млад лежал

8388 безжизнен — явно бил умрял,

защото в кървавото тяло

парче от копие стърчало

и рана зеела в гърдите,

8392 до половината покрити

със хермелинов скъп саван.

От странно чувство обладан,

Артур огледал го за миг

8396 (изящният мъжествен лик

наистина божествен бил),

а после мъртвия отвил,

видял, че в туника с позлата,

8400 скроена от два скъпи плата,

той бил облечен, и тогаз

изпаднал кралят във захлас:

„Ах, Господи, до този ден

8404 друг рицар, от жена роден,

със тяло толкова красиво

не съм видял. Как му отива

таз туника със вкус ушита,

8408 как тя извиква в мен възхита!

Кой гледал би без удивление

отличното телосложение,

тез златни шпори на краката

8412 и тез одежди на снагата

от хермелин и от коприна,

и тази кройка толкоз фина,

която неговия стан

8416 извайва, скъпия колан,

великолепната кесия!…

Признавам си, че като тия

доспехи с несъмнен финес

8420 у друг не съм видял до днес.“

А после чудната кесия

Артур отворил, лист хартия,

на две прегънат, там намерил,

8424 разгънал го, взор остър вперил

във него и прочел послание

със много странно съдържание:

„Туй тяло е на виден крал.

8428 Преди да беше дух предал

на Бога, той молба отправи

във залата да се постави

трупът и да остане в нея,

8432 дордето някой мъж успее

да му изтръгне от сърцето

желязното парче, с което

е бил прободен при дуел.

8436 Но ако някой мъж умел

да го изтръгне все пак свари,

той трябва с него да удари

убиеца — да го забие

8440 в гръдта му и да го убие;

в противен случай омерзение

и безподобно унижение

той непременно ще изпита,

8444 и оскърбления, каквито

е бил понесъл Герехет

в градината. Но най-напред,

в ковчег му тялото сложете

8448 и в залата го пренесете.

Намазано е то с балсам

и може да остане там

дори за срок целогодишен,

8452 без въобще да замирише.

Ако до този срок парчето

не се извади, наредете

веднага да го погребат.

8456 Ако обаче отмъстят

за него, дворът ще узнае

тоз рицар от коя страна е

и кой злодей го е убил.“

8460 Не се хич кралят двоумил,

прибрал в кесията писмото,

прихванал с две ръце платното,

държейки го откъм главата,

8464 а шамбеланите краката

привдигнали и го свалили

от шлепа, след това качили

безжизненото мъжко тяло

8468 в голямата парадна зала.

Подложили му под главата

възглавница, а пък снагата

те пак покрили със савана.

8472 След туй на свойте шамбелани

Артур заръчал: „Никой друг,

освен присъстващите тук,

не бива нищо да узнава

8476 за случката!“ Едва тогава

решил пак на брега да иде,

защото той държал да види

какво ли става с онзи кораб.

8480 Облегнат на един прозорец,

Артур чул стряскащия крясък

на лебеда, видял как с плясък

крила огромни той разгръща,

8484 как бързо кораба обръща

със тежка сребърна верига,

как сръчно котвата повдига,

за да отплава по вълните,

8488 как бавно гаснат светлините

на свещниците, как платната

потъват вече в тъмнината.

Артур потресен бил изцяло,

8492 когато гледал колко жалост

изпитвала горката птица

зарад смъртта на своя рицар.

Все още тегнел страшен мрак…

8496 В леглото кралят легнал пак,

но дълго буден се въртял

и чак на съмване заспал.

 

На сутринта Говен пръв станал —

8500 преди големите камбани

на манастирите да бият

за утринната литургия.

Облякъл се и се обул

8504 и щом камбанен звън дочул,

поел със своите другари

към манастира, за да свари

най-ранното богослужение.

8508 След туй със свойто обкръжение

във празничната зала влязъл

и пръв от всички забелязал

копринената плащаница

8512 с лежащия на нея рицар.

Те странника изпърво взели

за спящ, но след това видели,

че той не просто е заспал

8516 във сън дълбок, а е умрял.

Но ни един не го познавал

и нямал никаква представа

какъв е, от коя страна е;

8520 и всеки почнал да ридае,

обзет от скръб по хубостта му.

За няколко минути само

в града разчула се вестта.

8524 Не бих описал горестта,

обзела хората, които

дошли със сълзи във очите

да видят тоз покойник странен.

8528 Със властен тон Говен забрана

отправил да не приближава

до него никой дотогава,

дордето кралят не се вдигне

8532 от сън дълбок и не пристигне

във залата… При краля влязъл

Говен и всичко му разказал.

Артур учуден вид си дал

8536 (макар че вече бил видял

това, което му доложил

Говен), обул се и си сложил

най-подходящо одеяние,

8540 за да отвърне със внимание

на племенника си Говен,

и с вид все тъй озадачен,

последвал го, за да отиде

8544 във залата и сам да види

умрелия, когото бил

самият той нощес открил.

Проникнал в празничната зала,

8548 където се била събрала

тълпа от изумени хора,

и мигом си насочил взора

към рицаря: съзрял савана,

8552 постилката златотъкана,

възглавницата, връз която

опрели му били главата,

и туниката пъстроцветна.

8556 Савана бавно той отметнал

и мигом ахнал възхитен:

„Откакто, Боже, съм роден,

такъв напет и строен мъж

8560 не съм аз виждал ни веднъж!

Ликът — красив, ръцете — здрави,

краката — мускулести, прави;

какви изящни, дълги пръсти

8564 и колко му е строен кръстът!

А тези чудни златни шпори —

едва ли има нейде втори

чифт, тъй изкусно изковани.

8568 Сеньори, вижте му колана

и бисерите скъпоценни,

с които пищно украсен е!

Човек изглежда тъй, когато

8572 любов възвишена в душата

изпитва!… Аз ви уверявам,

че радвал се е на такава

любов, каквато той самият

8576 е хранел. Вижте, таз кесия

е истинско бижу, сеньори.“

Артур кесията отворил,

писмото тутакси извадил

8580 и глас настойчив се обадил:

„Кралю, нали от нас не бихте

потулили туй, що открихте

в това писмо.“ А той им рекъл:

8584 „Разбира се, сеньори! Нека

да няма тайни между нас!

От няколкото реда аз

разбрах, че мъртвият е имал

8588 доверие непоклатимо

единствено във вас, които

с достойнствата си се числите

заслужено към мойта свита.

8592 Той вярвал, че ще отмъстите

за него, както подобава,

и винаги се е надявал,

че някой с ловкост ще изпъкне

8596 и ще успее да измъкне

желязното парче, което

останало му е в сърцето.

Държал той неговото тяло

8600 в такъв ковчег и в тази зала

да престои една година.

Ако и този срок измине

и не извадим туй парче,

8604 това ще означава, че

ще можем да го погребем.

Едва тогаз ще разберем

кой е и кой го е убил.

8608 Най-вероятно той е бил

от благородно потекло —

това разкошно облекло

не е на някакъв бедняк.

8612 Ако това парче все пак

да го изтръгне някой свари,

той трябва с него да удари

убиеца — да го забие

8616 в гръдта му и да го убие.

В противен случай омерзение,

и безподобно унижение

той непременно ще изпита,

8620 и оскърбления, каквито

понесъл нявга Герехет.“

„Кралю, ще кажа най-напред,

че във това писмо тревожно

8624 се иска нещо невъзможно.

Та мъртвият не назовава

убиеца си… Как тогава

да отмъстим за него ние,

8628 как тоз убиец да открием?“ —

възкликнал Тор. Тук и Говен

намесил се: „И според мен

туй, що се иска във писмото,

8632 не е възможно, сир, защото

не виждам кой и как ще свари

убиеца му да удари

със същото това парче

8636 и то така в гърдите, че

да бъде мигом усмъртен.

Та кой мъж, от жена роден,

изпълнил би подобно дело?

8640 Било би прекалено смело

да дръзне някой да извади

парчето. Колко изненади

ще се явят тогаз пред него?

8644 Навярно тялото в ковчега

ще престои, дордето мине

въпросната една година.“

Друг изход там не бил намерен

8648 и във ковчег от мрамор черен

починалият бил положен.

Но кой от рицарите можел

да каже как на оскърбление,

8652 на хули и на унижение

подложен бил преди години

незнайно във коя градина

добрият рицар Герехет?

 

8656 А този рицар дни наред

напразно търсел своя брат.

Един ден той, преди обяд,

в ливада приказна навлязъл

8660 и мигновено забелязал

във нея чудно хубав замък

от мрамор чер и сивкав камък,

с високи кули и с кубета,

8664 издигащи се до небето…

За моето повествование

тук по-подробно описание

не се налага… Герехет

8668 препускал устремно напред,

защото го измъчвал глад.

Той дотогаз на този свят

такъв разкош не бил видял.

8672 Но жив човек не се задал

насреща му. От коня слязъл

в една голяма стая влязъл

и в нея зърнал три кревата

8676 от слонска кост и чисто злато,

с килими прелестни покрити.

Той хванал коня за юздите

и за единия креват

8680 го вързал, след това назад

отстъпил и се настанил

на другия, като свалил

изпърво шлема, после щита,

8684 обходил със очи стените

и облицования свод,

видял, че целият й под

съвсем наскоро със трева

8688 осеян бил и затова

усещал се приятен хлад.

„Дом, ти си пълен с благодат —

възкликнал Герехет. — Да можех

8692 глада си тук да уталожа

и зоб на коня си да дам!

Аз станал бих за смях и срам

и тежка грешка бих допуснал,

8696 ако реша да те напусна!“

Огледал се, видял, че вдясно

се очертавал доста ясно

вход, водещ към съседна стая,

8700 дваж по-внушителна от тая,

в която бил. Пак взел си шлема

и бързо, без да губи време,

проникнал в нея. Тя била

8704 с две много хубави легла,

покрити целите с коприна,

във багри с блясък ненадминат.

Пленен от толкоз красота,

8708 той рекъл си: „До вечерта

бих искал цялата наредба

на тоя замък да разгледам.“

Щом влязъл в следващата стая,

8712 от изключителна омая

обзет бил. Цялата в позлата

била таз стая чудновата —

с изящество неизразимо

8716 и със помпозност несравнима.

Във нея сложено било

едно-единствено легло,

застлано със покривка фина

8720 от чиста мавърска коприна

със блясък чуден, непознат

във никой двор и в никой град,

с извезани по нея златни

8724 животни. Толкова приятно

било в таз стая, във която

блестяло самородно злато

тъй ярко, че от осветление

8728 това прекрасно помещение

не се нуждаело. Напред

пристъпил бавно Герехет,

голям прозорец той видял,

8732 отворил го, глава подал

и зърнал кичеста градина

с две чудни шатри от коприна

(подобни шатри по земята

8736 едва ли има). От едната

в тоз миг едно джудже излязло

и в другата веднага влязло.

На вид изглеждало отлично,

8740 било облечено прилично

с чудесна туника, която

по мяра му била. В ръката

то чаша сребърна държало,

8744 покрита със салфетка бяла.

Следейки го с очи, той можел

с увереност да предположи,

че в тази шатра има хора,

8748 и както вече бил отворил

прозореца, през него слязъл

и във градината той влязъл,

но не забравил да си вземе

8752 стоманения меч и шлема.

Към шатрата се устремил

и щом проникнал в нея, бил

от рядка красота пленен:

8756 една девойка с чуден тен

седяла в сребърно кресло

във близост до едно легло,

което пък било застлано

8760 с една покривка златоткана,

изпъстрена с цветя лъчисти,

извезани с конци златисти.

А и чаршафите чудесни

8764 били — не ще е никак лесно

да ги опиша: толкоз бели

едва ли нейде сте видели.

Върху леглото млад левент

8768 седял — той тежко бил ранен

и външно много зле изглеждал.

Усърден момък се навеждал

и му подпирал раменете.

8772 а същевременно джуджето

държало чаша чудновата,

до половината налята

с бадемово млеко, в което

8776 били начупени парчета

от хляб, и с него той се хранел.

Загрижена и умълчана,

девойката с лъжица златна

8780 му давала. Най-акуратно

сир Герехет се поклонил

и ги учтиво поздравил:

„Бог с добрини да ви дарява,

8784 сеньор, и здраве да ви дава:

на вас, на тази мила дама

и на младежа!“ Злост голяма

обзела другия, с ръка

8788 ударил чашата така,

че млякото му се разляло

върху раненото му тяло,

и се развикал: „Мили Боже,

8792 тоз рицар никой ли не може

да го изгони?“ В своя яд

така се дръпнал той назад,

че раната му пак, уви,

8796 обилно взела да кърви.

От угризение обзет,

вина почувствал Герехет

и рекъл: „Много съжалявам,

8800 че ви тревоги причинявам…“

Но другият не спрял да вика:

„Ах, Боже, кой ще го изтика

оттук възможно най-далече.

8804 Ако остане, с мене вече

е свършено!“ Младежът мигом

извърнал се и рекъл: „Стига,

сеньор, недейте се ядосва,

8808 че твърде много ще ви коства!

Ще дойде онзи Малък рицар

и с меч във своята десница

ще отмъсти за вас от раз.“

 

8812 Пристигнал Малкият завчас:

кон имал дребен, но чевръст,

и доста нисък бил на ръст,

но той не бил джудже — лицето,

8816 главата, челото, ръцете,

краката, тялото, очите

били съвсем добре развити.

Със златно копие и щит

8820 и със жакет, добре ушит,

веднага в шатрата той влязъл

и с глас, треперещ от омраза,

извикал: „Где е тоз страхливец,

8824 тоз безобразен нечестивец?“

А после, с копие в ръката,

ударил Герехет в главата,

надменно му се подиграл,

8828 подхвърляйки му: „Ей, нахал,

аз щях да те сразя без време…

Предлагам бързо да си вземеш

оръжието — шлема, щита!“

8832 Раненият подел: „Как влита

той в чужда шатра! Заслужава

за срам да стане, пък тогава

от шатрата ни да изчезне.“

8836 Тозчас побързал да излезне

вън Герехет — той се навел,

оръжието в миг си взел,

на коня метнал се и казал:

8840 „Сеньор, веднага бих излязъл,

но откъде?“ — „Страхлив подлец,

държиш се като пръв глупец! —

подхванал Малкият — Спри там!

8844 Изпърво аз за смях и срам

ще те направя — ще се мериш

със мен, след туй ще търсиш двери,

за да излезеш. Господарю,

8848 как тоз страхливец ви докара

до гняв?“ С усмивка Герехет

му рекъл: „Вие сте наглед,

сеньор, наистина опасен.“

8852 В тоз миг джуджето с взор ужасен

го стрелнало и налетяло

на него. Герехет изцяло

сега бил с Малкия зает,

8856 ядосан полетял напред,

опитал се да го удари

със копието, но не сварил

от коня му да го свали.

8860 Ако ме питате дали

джуджето в случая могло

на Герехет да стори зло,

ще кажа, че то с всичка сила

8864 го блъснало и повалило

най-ненадейно на земята.

В туй време скочил бързешката

от коня Малкият юнак,

8868 врата му тъй настъпил с крак,

че дишането му да спре,

но предпочел да прибере

крака си и да го попита

8872 настойчиво и ядовито:

„Признаваш ли се победен

и ще приемеш ли в мой плен

да си от днес?“ Все тъй лежал

8876 сир Герехет и все мълчал —

той нито виждал, нито чувал.

Но Малкият възнегодувал

от туй мълчание и пак

8880 върху врата му стъпил с крак.

Когато, след известно време,

взел Герехет да се съвзема,

да се привдигне се напрегнал

8884 ръце към Малкия протегнал,

въздъхнал и му проговорил:

„Сеньор, не знам какво съм сторил,

та ме наказахте…“ Джуджето

8888 му рекло: „Първо запомнете,

че в таз градина отнапред

се съблюдава най-строг ред

и който този ред погазва,

8892 той най-сурово се наказва.

Които паднат победени

от моя меч, са задължени

да бъдат цял живот тъкачи.

8896 И имайте предвид това, че

не се допуска изключение

и никой с никакво давление

не би могъл да ги избави.

8900 Какво е задължен да прави

един тъкач във таз градина?

Да изтъкава от коприна

различни платове, богато

8904 орнаментирани със злато.

Щом платовете се доставят,

от тях шивачи шатри правят

по форма и размер различни

8908 и господарят ми извлича

парични доходи, каквито

си заслужава. Тез, които

надвивах в бой, без възражение

8912 приемаха туй задължение

и никой тук не е държан

като във някакъв зандан.

Сега със вас какво да правя?

8916 Съгласен съм да ви оставя

където щете да вървите,

но трябва пак да се явите

най-късно до една година

8920 във тази прелестна градина.

Но най-напред се закълнете

пред мен, че сам ще изберете

от три възможности една.

8924 Със първата ви запознах:

да станете тъкач при нас.

Ако приемете, тогаз

спогодба сключваме веднага.

8928 В противен случай ви предлагам

и втора: с мене пак сражение

да водите. При положение,

че бъда победен безславно,

8932 ще сте свободен незабавно

да идете където щете.

Ако обаче тези двете

възможности не ви се нравят

8936 и ги отхвърляте, остава

тогава третата, но тя

извежда пряко към смъртта.

Нали достатъчно бях ясен?“

8940 „О, да! Напълно съм съгласен“ —

отвърнал Герехет припряно,

защото искал час по-рано

да иде някъде, където

8944 ще е далече от джуджето.

Но то попречило му: „Как

можахте като пръв простак

не през врата, а през прозорец

8948 да минете? Това позор е!

Затуй, сеньор, благоволете

да се завърнете отдето

дойдохте!“ Герехет надникнал

8952 във залата и в миг възкликнал,

като видял, че двестатина

девойки шият от коприна

кесии, панделки и ленти

8956 и най-различни орнаменти.

Но щом те Герехет видели,

във хор се всички разкрещели:

„Ах, ето рицаря, когото

8960 джуджето би. Защо се мота

той още тук? По-калпав мъж

не сме видели ни веднъж!“

Потънал Герехет от срам

8964 и бързо махнал се оттам,

но влизайки във друга стая,

видял как в приказна омая

младежи и девойки лични

8968 се забавлявали с различни

игри и всички в един глас

извикали: „Далеч от нас,

страхливецо! На вид — красив,

8972 а по душа — слабак страхлив!

Как с хубостта си ще се славиш,

щом те джуджето злепостави?“

На толкоз тежко оскърбление

8976 и на такова унижение

не бил подлаган Герехет.

Той бързо продължил напред

към третата поредна стая,

8980 видял как рицари играят

със своите любими дами

на шах, на табла и на дама,

но всички с присмехулен взор

8984 го стрелнали: „Какъв позор! —

подвикнало му мнозинството. —

Това е пъзльото, когото

джуджето стори за резил.

8988 Та той би всеки отвратил!“

Накъм тържествената зала

поел той и видял там цяла

тълпа от рицари, които

8992 тренирали се упорито

на враг с меч остър да налитат,

използвайки умело щита.

Макар унесени в игрите,

8996 те пуснали си остротите

към влизащия Герехет:

„Ей, ти, негоднико проклет,

и пукната пара не струваш,

9000 щом от джуджето се страхуваш;

то уж е слабо, а пък свари

тъй хубаво да те удари,

че гък не каза. Твойто тяло

9004 лош номер ти е изиграло

и тоз път. Хубаво било,

а всъщност то ти носи зло!

Ти трябва да го прокълнеш,

9008 че то е твой враг най-зловещ“!

Тъй Герехет засрамен бил,

че в миг на коня се качил,

взел копието, шлема, меча

9012 и се отправил надалече.

Не срещнал никого, дордето

се приближавал към градчето,

ала щом стигнал до площада,

9016 той бил безмерно изненадан,

че там народ се бил събрал

и срещу него закрещял:

„Ах, непрокопсанико долен,

9020 ах, хубостнико слабоволен,

за срам и подигравки днес

си станал! Мъж без капка чест!“

Когато минал през пазара,

9024 чул продавачи в надпревара

да го одумват и оплюват:

„Подлецо, как не се срамуваш?

Едно джудже да ти надвие!

9028 Ей, хора, хайде всички ние

да го замеряме — такава

отплата днеска заслужава

човек със опетнено име!

9032 Ти се показа несравнимо

по-слаб и вял от всеки друг.

Изчезвай, махай се оттук!“

И срещу него полетели

9036 черва, дробове (черни, бели),

копита, кървави парчета

месо и овнешки шкембета…

И всеки взел да го проклина.

9040 Така освиркван, той преминал

през целия враждебен град,

пришпорил нервно своя ат

и се понесъл през степта.

9044 Със падането на нощта

тревожно почнал да се пита:

„Ах, Господи, къде да скитам?

Дали пък, както се говори,

9048 цял свят узна какво съм сторил?

Ако е тъй, то по-добре е

да изгоря и да отвее

внезапен вятър моя прах!“

9052 Той чувствал вече адски страх,

че скитник ненадейно може

да го пресрещне, не дай Боже.

И затова, когато видел,

9056 че някой срещу него идел,

отбивал се от своя път.

А вече мъчел го гладът,

защото нищо не бил ял,

9060 а пък и никак не бил спал.

Разсъмнало се, утрин свежа

задавала се, куп младежи

изникнали въоръжени,

9064 от щитоносци придружени,

но щом се с него изравнили,

учтиво те го поздравили

и никой го не укорил,

9068 че се е бил опозорил.

И той помислил си тогава:

„Дали това не означава,

че никой тук не е узнал

9072 за моя скорошен провал?

Как бих се чувствал облекчен,

ако по тез места за мен

изобщо никой не говори

с лош умисъл!“

9076         Уви, сеньори,

аз даже и сега не знам

и няма как да ви предам

какви са хората, които

9080 е срещнал Герехет там, нито

къде са преди туй живели

и накъде са те поели.

След тази среща Герехет

9084 бил винаги добре приет,

без някой да го укорява,

а пък и той не споменавал

за случката в оназ градина.

9088 Път много дълъг той изминал

и междувременно разбрал,

че жив и здрав се е прибрал

Говен във двора. Новината

9092 зарадвала му тъй душата,

че той в галоп се устремил

към Тентажел, където бил

Артур със вярната си свита,

9096 и радост истинска изпитал

при срещата със своя крал.

Впоследствие и той узнал

за странния мъртвец, в когото

9100 било намерено писмото,

което бегло споменава

за онзи рицар, който става

за срам във някаква градина.

9104 Той тъй се стреснал, че мнозина

го забелязали и взели

да го разпитват в хор не е ли

самият той попаднал там

9108 и що е сторил, та за срам

и за резил е станал. Той

отвърнал им: „Кажете кой

от вас би проявил съмнение

9112 във мен и в мойто поведение?“

„Как кой? Прочетохме писмото

и ви разпитваме, защото

все още няма потвърждение.“

9116 В такова гузно положение

във замъка край Гломорган,

където бил Артур на стан,

останал Герехет. Там кралят

9120 в голямата парадна зала

редовно свиквал заседание

по дворцовото състояние.

Артур разпоредил изрично

9124 във залата на място лично

големия ковчег да сложат,

та който би желал, да може

да види тялото, което

9128 било в ковчега, и парчето

от копието да измъкне.

От ужас, че ще се натъкне

на риск фатален, не се бил

9132 все още никой осмелил

с това парче да се заеме.

Така изтекло доста време…

Веднъж в тържествената зала

9136 мнозина рицари се сбрали,

за да вървят с Артур на лов.

Там бил и Герехет, готов

да тръгне с тях, макар че злоба

9140 таял към мъртвата особа

и към въпросното писмо,

защото те като клеймо

напомняли му за позора.

9144 Затуй към сбралите се хора

отправил поглед Герехет

и рекъл: „Мисля, че е ред

на мен парчето да извадя!“

9148 И за всеобща изненада

той го изтеглил. Притеснен

бил от видяното Говен

и тутакси го смъмрил строго:

9152 „Не се ли днес показа много

самонадеян, брате мой?

Във двора нямаше ли кой,

преди да дойдеш, да го стори?“

9156 „Излишно е сега да спорим“ —

намесил се сеньор Ивен.

И всеки с поглед възхитен,

парчето гледал: то блестяло

9160 като същинско огледало.

Неземно чудо! Те го дали

на Герехет и настояли

да не забравя, че поема

9164 чрез него триж по-тежко бреме.

Той казал: „Вече съм решен

на всичко. Няма днес за мен

друг изход.“ В своя дом веднага

9168 се върнал, почнал да се стяга

за бъдещото изпитание

и със особено старание

той здраво прикрепил парчето

9172 към копието, със което

възнамерявал да се справи,

когато го дългът застави.

 

Навръх Великден в Гломорган

9176 Артур преместил своя стан:

на празнична гощавка кралят

приел в тържествената зала

придворните. И този ден

9180 той племенника си Говен

на свойта маса настанил.

Сир Герехет единствен бил

във крайно лошо настроение.

9184 Сред туй елитно обкръжение

естествено и сенешалът

бил във внушителната зала.

До краля той се приближил

9188 и рекъл: „Бих си позволил,

макар с известно притеснение,

кралю, от вас благоволение

да искам.“ — „Сигурен бъдете,

9192 че ще го имате! Кажете

какво е нужно да направя?“

„Кралю, въпрос ще ви поставя:

защо сир Герехет тъжи?“

9196 „Когато някой задължи

насила друг да му признае

какво душата му терзае,

това е според мен нахално.“

9200 „Сеньор, за мен не е нормално,

когато кралят обещава,

а след това не устоява

на думата си“ — рекъл Ке.

9204 „Едно безочливо леке

сте вие, Ке! За сетен път

отстъпвам с риск да ме винят

останалите. Герехет,

9208 признайте си пред тоз проклет

нахал какво ви притеснява.“

Не мисля тук да прекалявам

с подробности. Ще кажа само,

9212 че Герехет пределно прямо

и кратко им отвърнал: „Скоро

ще се приключи таз история

и чак до сетния си ден

9216 ще си живеете без мен

и туй не ще ви натъжава…“

И той разказал им тогава

как го от коня му свалило

9220 джуджето, как го победило

и го направило за срам;

как врекъл се да иде сам

при него в същата градина

9224 най-късно до една година,

как бил осмян от тез, които

тогаз намирали се в трите

големи стаи, как дордето

9228 на кон минавал през градчето,

мнозина местни хора взели

да го замерят и не спрели

да го освиркват и ругаят.

9232 А след като разказал тая

позорна случка, той веднага

за вкъщи тръгнал — да се стяга

за следващото изпитание,

9236 като оставил без внимание

добросърдечния съвет

на краля да стои наред

със другите. Когато вече

9240 си бил взел шлема, щита, меча,

към копието прикрепил

онуй парче, което бил

извадил в празничната зала

9244 от мъртвото, студено тяло,

поел към замъка, където

по уговорка със джуджето

той трябвало въоръжен

9248 да се яви в уречен ден,

и още щом пред входа спрял,

джуджето върху кон видял —

досущ маймуна върху хрът,

9252 но страховит му бил видът.

То първо взело да говори:

„Аз щях да ви потърся в двора,

сред доблестната кралска свита,

9256 да ви напомня да държите

на думата си.“ Те поели

към двора и след миг видели,

че господарят с неколцина

9260 слуги във китната градина

стои. Не смятам, че са важни

подробностите, но ще кажа,

че Герехет от раз убил

9272 джуджето. Господарят бил

тъй разгневен, че само мъст

жадувал. Грабнал с жест чевръст

оръжието, коня яхнал

9276 и с меч към Герехет замахнал.

„Васале жалък, на двубой

те предизвиквам“ — казал той.

„Приемам!“ — рекъл Герехет

9280 и стрелнали се те напред

един към друг. Със всички сили

те удари си разменили

със почването на борбата,

9284 ала след малко на земята

били съперниците клети,

а щитовете на парчета

политнали околовръст.

9288 Изправяйки се пак в цял ръст,

застанал братът на Говен

до своя враг… Той бил ранен

в гръдта тъй тежко, че умрял.

9292 Когато Герехет видял,

че тез, които ги следели,

от страх се бързо разпилели,

взор към градината отправил

9296 и не успял да си сподави

възхитата: девойка мила

насреща му се появила.

Със своето очарование

9300 и с чудното си одеяние

тя на мига го възхитила,

а после бавно приближила,

трепереща и пребледняла,

9304 до мъртвия и щом съзряла

желязното парче в гръдта му,

въздъхнала с тъга и само

прошепнала с тих глас: „Кажете,

9308 сеньор, отгде се взе парчето

и как дотук е прелетяло?

Та този, от чието тяло

е то изтръгнато, бе мой

9312 любим… Красив и смел бе той…“

След туй попитала тревожно:

„Погребаха ли го?“ — „Госпожо,

не са“ — отвърнал Герехет,

9316 пристъпил малко по-напред,

във раната се зорко взрял

и бил учуден, щом разбрал,

че тя е точно като тая

9320 на мъртвия в онази стая

в двореца Гломорган — и то

съвсем на същото место.

„Във никой случай не вадете,

9324 сеньор, от раната парчето,

че ще загинете тогаз! —

предупредила с рязък глас

девойката. — Във срок най-къс

9328 ще ви нарежат къс по къс!

Дордето в раната стои то,

безсилни ще са тез, които

желаят мъст. Сеньор, идете

9332 във шатрата и доведете

оттам жребеца ми: държа

веднага да ви придружа

до замъка във Гломорган.“

9336 След малко двамата в раван

потеглили. Когато мрак

припаднал, те до морски бряг

достигнали и сред морето

9340 видели островче, където

издигал се чудесен замък.

Признавам си, че думи нямам

да го опиша. Те успели

9344 да стигнат замъка и щели

там да нощуват. Но когато

оказали се сред тълпата

от рицари и дами млади,

9348 те ахнали от изненада.

Ах, колко свещници горели

по скъпите покривки бели!

И колко прибори от злато

9352 за угощение богато

били приготвени отрано!

И как в туй общество отбрано

бил Герехет заинтригуван

9356 и удивен, когато чувал

че другите за нещо спорят

и за Генгъмюер говорят!

Как радвала се Брангъпар,

9360 кралицата с небивал чар,

че за сина й отмъстили!

След туй ги царски нагостили,

но той бил капнал от умора

9364 и пред събралите се хора

задрямал… После се съвзел

от дрямката е пак поел

на път. Пристигнал през нощта

9368 във Гломорган, а сутринта

осъмнал в същото легло,

в което някога било

докарано от птица бяла

9372 загадъчното мъртво тяло.

 

В чест на Задушница във двора

Артур поканил много хора

на празник. Тъкмо веселбата

9376 била започнала, когато

дошла вестта, че отдалече

шлеп превъзходен бил довлечен

от лебед приказен. Тозчас

9380 Артур си промълвил с тих глас,

че туй ще е онази птица,

която мъртвия млад рицар

докарала преди година,

9384 и затова на неколцина

предложил на брега да идат

и този странен шлеп да видят.

Щом проницателният крал

9388 на шлепа стъпил, той съзрял

девойка в чудно облекло,

опряна на едно легло.

Тя моментално се завтекла

9392 към идващите и им рекла:

„Сеньори мили, пощадете

тоз рицар и не го будете,

че той по доблест и заслуги

9396 днес надминава всички други.“

„Девойко с хубост несравнима,

отпосле неведнъж ще има

възможност той да си поспива“ —

9400 отвърнал й Артур вежливо,

направил крачка към леглото,

но мигом стреснал се, защото

в младежа, който в него спял,

9404 той своя племенник познал.

Събудил го и го прегърнал

зарадван, после се обърнал

към рицарите на свой ред

9408 да се здрависат с Герехет.

След туй към празничната зала

поели. Редом с тях вървяла

госпожицата. Там да бяхте,

9412 какви горчиви вопли щяхте

да чуете! Щом горестта

надмогнала, отишла тя

сред залата, където бил

9416 ковчегът. „Рицарю мой мил,

за вас днес кралството тъжи —

подела тя. — То вам дължи

безмерна почит и мнозина

9420 признават, че сте ненадминат

по доблест и по красота.

Най-сетне справедливостта

надви и бяхте отмъстен

9424 от Герехет. Въоръжен

със същото парче, с което

промушено ви бе сърцето,

уби убиеца ви той

9428 в решителен, жесток двубой.

Днес цялото ви обкръжение

ще срещне с удовлетворение

вестта, че тялото ви скоро

9432 ще бъде върнато във двора.“

А после на Артур учтиво

тя рекла: „Аз, кралю, не бива

да губя време… Дълъг път

9436 ме чака. Знайте, че трупът

е на Брангъмюер — един

прославен крал, достоен син

на крал Генгъмюер. Във фея

9440 той бил се влюбил и от нея,

кралю, синът му се родил.

По майка той безсмъртен бил,

затуй и името, с което

9444 било наречено момчето,

изхождало от имената

на майката и на бащата:

«Бран» идвало от Брангъпар

9448 (от майката, която с чар

блести и днес), а «гъмюер» —

от татко му — Генгъмюер.

Кралицата безспир по него

9452 тъжи и ако там ковчега

със тялото закарам аз,

ще я зарадвам, а на вас

тя благодарност ще дължи.

9456 Кралю, разкрих ви кой лежи

във тоз ковчег. Той бе владетел

на остров приказен, където

изобщо други смъртни няма.

9460 Там с нетърпение голямо

очакват го, ще го посрещнат

с възторзи и нечуто нещо

ще стане в неговия двор.

9464 И затова сега, сеньор,

бих искала да проявите

любезност и да разрешите

да тръгна с тялото и там

9468 на майка му да го предам.

Ще е доволна тя да може

да види своя син, дай Боже!

Кралю, сам вие преценете

9472 какво е нужно и кажете

на своите придворни хора

необходимото да сторят.“

Веднага кралят одобрил

9476 идеята й наредил

да я изпълнят. До морето

занесли тялото, което

със помощта на неколцина,

9480 върху килимче от коприна,

на шлепа сложено било

то в чудно хубаво легло.

Накрая кралят го покрил

9484 със креп, след туй предупредил

придворните, без да се бавят,

към Гломорган да се отправят.

Пред краля лебедът за сбогом

9488 се поклонил и после много

чевръсто той се извъртял

и във безкрая поглед взрял.

Щом и девойката си взела

9492 със краля сбогом, те поели

през блесналата морска шир.

А изпращачите безспир

им махали и ги следили,

9496 дордето се напълно скрили.

След туй със близките си кралят

се върнал в празничната зала

та с песни и забави разни

9500 да честват хубавия празник.

 

Във стиховете си, сеньори,

аз предостатъчно говорих

за лебеда чудат, за шлепа,

9504 за рицаря убит, за крепа

копринен, с който го покрили,

и за оназ девойка мила,

която все над него бдяла

9508 и толкова сълзи проляла…

 

Тук разказа си ще прекъсна.