Първо продължение на „Персевал“ (6)

Бранш V
Един рицар минава край кралицата, без да я поздрави
Говен в Замъка на Граала

Кралицата в тоз чуден ден

със племенник на крал Юрен

захванала се да играе

6772 на табла, за да не скучае.

А редом с двамата седели

и тяхната игра следели

Говен, Люкан, Ке сенешалът

6776 и други. Почнал да преваля

денят и във един момент,

на буен кон, въоръжен,

се приближил незнаен рицар.

6780 Той достолепната кралица

не поздравил и си отминал.

За нея туй било причина

да се ядоса и обиди:

6784 „Как този рицар ще ме види

и няма с нужното внимание

да ми окаже почитание!

Държа да знам какъв е той

6788 и как се казва. Боже мой,

ще си умра от мъка, в случай

че името му не науча.

Ке, бързо меча си вземете

6792 и го веднага доведете!“

И Ке, без капка колебание,

в ответ на нейното желание

с ръка корава стиснал меча,

6796 за миг на коня си бил вече

и като вихър полетял

след рицаря. Денят клонял

на заник и едва тогава

6800 Ке почнал да се приближава

до него и му изкрещял:

„Дотам ли сте се възгордял,

сеньор, че да не поздравите

6804 кралицата и нас, които

до нея бяхме! Отидете

при нея и се извинете!“

А рицарят му отговорил:

6808 „Не съм го от надменност сторил,

а трябва нещо неотложно

да свърша и не бе възможно

внимание да й обърна…

6812 А и не мога да се върна

обратно.“ С копие в ръка,

Ке рекъл му: „Щом е така,

васале, виждам се принуден

6816 да нанеса сразяващ удар,

не по желязната ви броня,

ами по хълбока на коня.“

А той отвърнал притеснен:

6820 „Това ще е беда за мен,

сеньор, вървежът ми е труден,

а тази вечер съм принуден

да мина много дълъг път,

6824 понеже ме зове дългът.

Ако, дай Боже, се завърна,

с внимание ще се обърна

към достолепната кралица —

6828 тъй както всеки свестен рицар

постъпва…“ Ке не се сдържал

и върху него налетял.

Но рицарят го изпреварил

6832 и толкоз силно го ударил

със копието си в главата,

че Ке се проснал на земята.

Пак рицарят на път поел,

6836 ала и коня му отвел.

Макар че за резил Ке станал,

пешком се върнал и захванал

лъжи да сипе самохвално:

6840 „Кралице, онзи най-нахално

държа се и за вас безброй

обиди наговори той.“

„Сеньор Ке — рекъл му Говен —

6844 та той изглеждаше почтен,

благовъзпитан… И дори

не би помислил да кори

кралицата. А пък това, че

6848 отвел е коня ви, не значи

че е извършил злодеяние,

и аз не виждам основание

да бъде в нещо той винен.“

6852 „Щом мислите така, Говен,

тогава вие настигнете

и непременно доведете

тоз, според вас, достоен рицар!“ —

6856 му рекла гордата кралица.

Говен в миг метнал се на коня

и полетял да го догони.

Настигнал го едва когато

6860 денят превалял и в гората

припадал мрак. Говен учтиво

го поздравил и сговорчиво

му рекъл: „Чуйте ми молбата,

6864 сеньор: кралицата, която

с безспорно самообладание

в Ирландия и във Британия

безпрекословно упражнява

6868 властта си, много настоява

при нея днес да се явите.“

„Аз моля ви да проявите

разбиране към мен! За Бога,

6872 повярвайте ми, че не мога

да го направя… Позволете,

сеньор, един въпрос… Кажете

как ви зоват?“ Тогаз Говен

6876 представил му се с тон почтен

и рицарят с най-искрен глас

му доверил: „Заради вас

сеньор, аз тръгнал бих веднага

6880 обратно, но ми се налага

свръхважна работа да сторя.

Ала не бива да говоря

с когото и да е за нея.

6884 Аз само мога да успея

да я извърша… С изключение

на вас, но нямам намерение

на никого да я отстъпя.“

6888 Говен подел отново: „Скъпи

сеньор, най-искрено ви моля,

без да налагам свойта воля,

да дойдете със мен дотам,

6892 че сенешалът Ке без срам

ви хули и ви обвинява

без право. Мен ме възмущава

нахалното му поведение.“

6896 „Сеньор, за мен е без значение

какво е Ке говорил. Аз,

от уважение към вас,

съм склонен всичко да направя,

6900 дори съвсем да изоставя,

щом трябва, делото, което

сега лежи ми на сърцето.“

Говен веднага го прекъснал:

6904 „Аз вярвам, че не ще е късно,

сеньор, след кратката ви среща

с кралицата, туй важно нещо

да бъде свършено на време.

6908 Ще ви помогна, ще поема

за всичко отговорността,

и то без никаква щета

за вас — в това ви уверявам.“

6912 „Понеже вече ви познавам,

сеньор Говен, във вас аз имам

доверие непоклатимо

и съм готов да ида дето

6916 е наложително.“ И ето

че те обратно път поели…

На Ке жребеца не отвели

със себе си, а го в гората

6920 оставили и бързешката

към шатрата се устремили.

Когато вече наближили,

да стене рицарят захванал:

6924 „Сеньор Говен, какво тук стана?

Убиха ме! А как разчитах

на вас, на вашата защита!

Единствено се уповавам

6928 на Господа и се надявам

да сторите това, което

ми обещахте. Приемете

оръжието ми и коня,

6932 яхнете го и неотклонно

той ще върви по този път,

по който трябва. Никой път,

по никакъв предлог не бива

6936 от него той да се отбива.“

Ала в последния момент

стенание дочул Говен:

„Защо ли, Боже, ме убиха?

6940 Как и кого ли нагрубих аз?“

Говен ни чул, ни забелязал

от нейде мъж да е излязъл

и с нещо да го е ударил.

6944 А рицарят дори не сварил

да охне… Той се строполил

от коня си. Пронизан бил

със копие и кръв шуртяла

6948 от неговото младо тяло.

Със сълзи на очи Говен

възкликнал: „Аз съм осквернен

от този, който ви уцели!“

6952 Какъв е бил той, накъде ли

е тръгнал, как се е зовял?

За жалост никой не узнал

за него нищо този ден.

6956 Ке с глас привидно нажален

взел да се вайка, но Говен

бил толкоз много възмутен,

че с удар силен на земята

6960 стоварил го и с гняв в душата

додал: „Глупако, млък! Все пак

ще стане ясно кой и как

прониза рицаря в ребрата,

6964 но аз си мисля, че вината

не е във друг, а е във вас.“

При тези думи Ке завчас

потънал сякаш във тълпата.

6968 Говен тогава бързешката,

но със покрусено сърце,

взел падналия на ръце

и при кралицата той лично

6972 занесъл го и с тон трагичен

смутено заявил: „Кралице,

уви, това е онзи рицар,

когото вие пожелахте

6976 да видите и с него щяхте

да разговаряте. Та аз

доведох го заради вас

и той на вашата закрила

6980 разчиташе, кралице мила,

Един прикрит злодей честта ви

засегна и ви злепостави.

За срам и аз самият станах

6984 и мойта чест е поругана.

Във случая за изверг може

и мен да вземат, не дай Боже!

Но туй ще е лъжа, защото

6988 не съм му нивга мислил злото.“

От чутото се натъжили

придворните: те му свалили

доспехите и през сълзи

6992 си рекли: „Кой ли го срази?

Къде ли ще да е роден

тоз строен и красив левент?“

Той бил напълно непознат…

6996 От кой ли край, от кой ли град

дошъл е, тук какво го носи?…

Защо сега на тез въпроси

подробно трябва да се спирам?

7000 Във тоз момент Говен припирал,

макар безкрайно разтревожен,

доспехите му да си сложи,

да яхне коня му тозчас

7004 и да потегли. С тъжен глас

кралицата за миг го спряла:

„Сеньор, аз много бих желала

да разбера какво кроите,

7008 в каква посока ще вървите?“

„Път дълъг чака ме, кралице,

защото аз пред този рицар

се врекох… Даже ако знам,

7012 че ще умра, ще ида там,

където мен ме отведе

жребецът му. Защо? Къде?

Това не бих могъл да кажа.

7016 Задачата е крайно важна

и затова държа успешно

да я изпълня. Нещо спешно,

кралице, трябва да се стори.

7020 Присъстващите тук придворни

разпитайте, за да узнаем

от тях причината каква е

за тази смърт. Не знам кога

7024 ще се завърна. Отсега

нататък, докато съм жив,

не ще съм никога щастлив,

а няма и да си простя,

7028 не смогна ли да отмъстя

за него.“ И потеглил той…

Мнозина със молби безброй

опитали се да го спрат,

7032 за да им каже към кой кът

щял да върви, не успели.

А колко сълзи те пролели!

За сир Говен и този път

7036 на първо място бил дългът,

към свойта цел се той отправил,

а мъртвият при тях оставил.

        Налейте в чаши вино вие

7040 и нека с Отче наш да пием

за мъртвите…

                За таз история

аз няма вече да говоря

и тук предлагам да научим

7044 от Разказвача що се случи

впоследствие със сир Говен.

Във буря и под дъжд студен,

по тъмно яздил той безспир

7048 и се намерил най-подир

сам пред внушително голям

параклис. Светлинки той там

съгледал… Бурята не спряла,

7052 все тъй гърмяло и трещяло

и той си казал на момента,

че златото на Беневенто

да му дадат, не би рискувал

7056 в такова време да пътува.

И тъй като принуден бил

да поизчака, той решил

да влезе в храма. Но когато

7060 на свещник, целия от злато,

Говен съзрял голяма свещ,

миг след това в тоз храм зловещ

пред взора му ръка ужасна

7064 провряла се през дупка тясна,

злокобно зееща в стената.

Все още никой на земята

тъй отвратителна ръка

7068 не бил видял. И тя така

протегнала се, че свещта

изгаснала. Във тъмнота

параклисът потънал в миг

7072 и проехтял разтърсващ вик.

Жребецът тъй бил ужасѐн,

че се изправил в тоз момент

на два крака… Без малко щял

7076 Говен да падне, но успял

на коня да се задържи

и предпочел да продължи

във тъмното по своя път,

7080 макар че все така дъждът

плющял сред грохота среднощен.

И други чудесии още

Говен видял, но нямам право

7084 за тях подробности да давам.

Впоследствие му се удало

на чудесата на Граала

да се натъкне, но не бива

7088 аз тази тайна да разкривам

пред вас за щяло и нещяло.

За нея трябва по начало

дискретност да се съблюдава.

 

7092 Говен си пътя продължавал

в нощта, в очакване най-сетне

зората нейде да просветне.

Щом зазорило, той се взрял

7096 в околностите и разбрал,

че през нощта е прекосил

Британия. Жребецът свил

през непрогледен лес, цял ден

7100 вървял и доста уморен

от него чак по мрак излязъл.

Говен веднага забелязал

зад ниската зелена площ

7104 море… Понеже цяла нощ

наложило се да е буден,

в момента чувствал се принуден

да се стреми да не заспи,

7108 че трябвало да изтърпи

и други трудности нататък.

Затуй, отпускайки юздата

на коня, той се устремил

7112 тъй бързо, че по залез бил

достигнал до самия бряг.

Ала Говен не виждал как

да продължи. Оттам, където

7116 бил спрял, съгледал, че в морето

се вдавала една алея.

По протежение на нея

растели лаврови дървета

7120 и кипариси. Върховете

така били се наклонили

едни към други, че закрили

напълно слънцето и мрак

7124 царял. Говен видял все пак,

че с камъни и пясък ситен

алеята била покрита,

но мракът толкова гъст бил,

7128 че рицарят не се решил

да тръгне. Тъкмо в този миг

в далечината слаб светлик

съзрял и конят му нататък

7132 насочил се, но от тъмата

Говен се плашел и понечил

на устрема му да попречи

и да го спре. Със бяс вълните

7136 в дърветата и във скалите

разбивали се, а циклонът

тъй гънел сведените клони,

че даже щял да ги прекърши.

7140 Дордето бурята не свърши,

Говен оттам не щял дори

да мръдне. Ранните зори

възнамерявал да изчака,

7144 та те да поразсеят мрака,

и да потегли чак тогава.

А конят, който, не преставал

да се стреми към светлината,

7148 в миг се понесъл лудешката

натам. Говен се престрашил,

съмненията си надвил,

пришпорвал коня час по час

7152 и той летял като пегас,

препускайки със пълна мощ.

Но наближило полунощ,

а пък светликът все тъй бил

7156 далече. Конят продължил

във тъмното да галопира

неудържимо, без да спира.

 

Говен намерил се най-сетне

7160 в огромна зала със несметен

брой хора в нея. Щом той влязъл,

във залата му бил оказан

възможно най-радушен прием.

7164 „Сеньор, как чакахме ви ние!

Самият Бог ви прати нам“ —

му рекли. При оджак голям

веднага рицаря завели,

7168 доспехите му бързо снели

и стройното му младо тяло

загърнали със наметало

от пурпур и от скъпа кожа.

7172 А после колкото се може

по-тихо взели да шушукат.

Говен помислил си, че тука

крои се нещо между тях

7176 и почнал да изпитва страх.

След малко чул, че промълвили:

„Не е той!“ и се устремили

навън, та бързо опустяла

7180 огромната парадна зала.

Насам-натам се той обърнал

и точно по средата зърнал

един голям ковчег, покрит

7184 с коприна алена от Крит.

Изплашен, за момент така

се застоял, след туй ръка

той вдигнал, за да се прекръсти,

7188 и после приближил на пръсти

до мъртвото студено тяло.

Върху гърдите му блестяло

едно парче от меч в позлата,

7192 а при главата и краката

на чудни свещници горели

по две свещѝ; над тях висели

големи златни кандила.

7196 Да казвам ли каква била

почудата на сир Говен?

Той бил безкрайно притеснен:

какво могъл да предприеме

7200 и от кого съвет да вземе?

„Къде да ида, Боже мой?“ —

тревожно се запитал той.

Но ето че откъм вратата

7204 чул плач. Повдигнал си главата

и в същия момент видял,

че внасят кръст сребристо бял,

изцяло обкован със злато.

7208 Едва ли нявга по-богато

са украсявали друг кръст!…

Един отец, висок на ръст,

го носел. Той надянал бил

7212 великолепен патрахил

от чуден цариградски плат.

А непосредствено отзад

голяма група каноници

7216 вървели в траурна редица

в копринени наметала.

Когато групата била

до погребалния ковчег,

7220 разнесъл се тържествен ек:

в хор опелото те подели

и бавно кандилата снели,

ковчега за да прекадят.

7224 Започнали да се тълпят

голям брой хора в тоз момент…

И аз съм твърдо убеден,

че на подобно погребение

7228 такова чак стълпотворение

не се е виждало друг път.

Тъй както искал го редът,

прав редом с другите застанал

7232 Говен и тутакси захванал

на Бога тихо да се моли

да го предпазва от неволи.

Свещениците и тълпата

7236 не устояли на тъгата

и свяст загубили… Говен

бил от видяното втрещен

и се прекръстил. Той се бил,

7240 изглежда, доста изморил

и поприседнал. Със ръцете

за малко си прикрил лицето,

но чул, че някой приближава,

7244 глава извърнал и тогава

видял, че влизат много хора.

Изпърво двайсет сервитьори

съгледал: тъкмо се заели

7248 по масите покривки бели

да сложат. Рицар се задал

в туй време — леко побелял,

висок, същински исполин,

7252 на пръста с пръстен от рубин,

с корона златна на главата

и с кралски скиптър във ръката.

Кълна се, че на този свят

7256 до днес не ми е бил познат

мъж по-красив и по-приветен.

В миг някой казал: „Донесете

вода за краля!“ За момент

7260 вода в златокован леген

налели, кралят се измил

и мигом се разпоредил

и на Говен в подобен съд

7264 вода тозчас да поднесат,

а после за ръка го хванал

и най-учтиво го поканил

до него за обяд да седне.

7268 Щом се наместил и погледнал

наоколо, Говен видял,

че драгоценният Граал

поред при всяка маса спирал

7272 и хляб пред гостите сервирал.

А после по не знайна воля

той взел да изпълнява роля

на виночерпец обигран

7276 и във стакан подир стакан

захванал вино да налива;

след туй при всеки гост отивал

във сребърни блюда обяда

7280 да му предложи. Изненадан

бил сир Говен, щом забелязал,

че там Граалът се оказал

единственият сервитьор.

7284 Дали да казвам, че сеньор

Говен посрещнал с удивление,

това тъй странно угощение?

А ястията във блюдата

7288 едно след друго на софрата

се заредили все по-вкусни.

Ако с подробности се впусна

да ги изреждам тука, зная,

7292 че много ще ви доскучая —

досадно ще ви стане даже.

Но все пак аз държа да кажа,

че кой каквото пожелавал,

7296 веднага си го получавал

и всички до насита яли.

Прибавил бих, че за Граала

възложеното задължение

7300 било същинско забавление.

Когато всеки се нахранил

и масите били прибрани,

за миг буквално опустяла

7304 препълнената с гости зала.

Един-единствен там Говен

стоял объркан, изумен

от зрелището, на което

7308 неволно станал той свидетел.

С ръце лицето си скрил пак

и, притеснен, се питал как

да се държи, какво ще стане

7312 със него, накъде да хване…

След малко той преодолял

тревогата си и успял

да си възвърне смелостта,

7316 спокойствието, дързостта.

Огледал се, ала за жалост

друг никой в тази пищна зала

пред взора му не се явил.

7320 Ковчегът все така си бил

сред залата, ала Говен

бил извънмерно поразен

от друга гледка чудновата:

7324 във ваза, от сребро излята,

голямо копие видял

и тъй като безспир кървял

върхът му, много кръв се сбрала

7328 и вазата почервеняла.

От нея по тръба от злато,

наставена с отвод гранатов,

отивала навън кръвта.

7332 Но накъде течела тя?

Това сеньор Говен не можел

да знае, ни да предположи.

От всичко той се удивявал

7336 и все се питал: „Що ли става?“

Но ето че откъм вратата

със вощеници във ръката

се появили двама млади

7340 момци. Пристъпял изотзади

познатият любезен крал

и във ръката си държал

той второто парче от меча

7344 на рицаря, за който вече,

макар накратко, ви разказах,

и който, както отбелязах,

уви, при шатрата загинал

7348 и то без никаква причина.

Когато кралят, натъжен,

застанал близо до Говен

и му предложил да отидат

7352 отблизо мъртвия да видят,

последният се отзовал

веднага. Кралят не сдържал

сълзите си и рекъл: „Ах,

7356 и до това ли доживях,

покойнико? Уви, смъртта ви

в покруса кралството остави…

Заклевам се в Светия кръст,

7360 че хората очакват мъст,

и може би на всички нас

ще поолекне чак тогаз.“

Подал той на Говен парчето

7364 от меча, взел онуй, което

на рицаря върху гърдите

лежало, после жаловито

погледнал към Говен и рекъл:

7368 „Вземете и това… И нека

Бог ви помогне да слепите

от пръв път частите, които

един меч явно са били!“

7372 „Сеньор, ще видите дали

ще съм достатъчно умел“ —

отвърнал му Говен и взел

парчетата, ала за жалост,

7376 не му се от пръв път удало.

Тогава кралят взел парчето

и го положил там, където

стояло то преди това,

7380 обърнал към Говен глава

и хващайки го за ръката,

завел го в стая, във която

голям брой рицари стоели

7384 със свойте дами и зачели

с поклони влизащия крал.

А той сред стаята се спрял

и им на поздрава отвърнал,

7388 след туй се към Говен обърнал

и да приседне го поканил

върху килимче златоткано,

подхващайки: „Сеньор Говен,

7392 не искам да сте огорчен

от думите ми. Ще призная,

че днес не е възможна тая

задача, заради която

7396 дошли сте тук. Едва когато

с делата си ни уверите

в достойнствата си и решите

да се завърнете при нас,

7400 дано и Бог да бъде с вас

обета да осъществите,

щом толкова, сеньор, държите,

но нужно ще е да са вече

7404 слепени частите на меча.

Аз знам, че онзи рицар, дето

слепил би тези две парчета,

останал е при вас. Той там

7408 стои по неизвестна нам

причина, а пък тук отдавна

очакваме го. Вие явно

се смятате кален и смел

7412 и затова сте предприел

това пътуване до нас.

Бъдете сигурен, че аз,

каквото бихте пожелали

7416 ще ви доставя, без да жаля

ни свойте средства, нито сили.

Ако пък сте се удивили

от нещо странно, поставете

7420 въпроси колкото си щете

и ние ще ви отговорим.“

В тоз миг Говен глава оборил

за сън — не бил спал през нощта,

7424 а пък и толкова неща

през тоя ден бил преживял.

Ала се бързо овладял,

защото искал да узнае

7428 по-скоро тайната каква е

на чудесиите, които

изникнали му пред очите,

и той подел: „Сеньор, съзрях

7432 такива странности, че бях

неизразимо удивен.

Същинско чудо бе за мен

да видя копие, което

7436 кърви. Ах, моля ви, кажете

тоз меч и тоз ковчег какви са?

Кралю, наистина съм слисан!

Как те попаднали са тук?“

7440 „Сеньор, до днеска никой друг

за тез неща не ни е питал.

Ценя ви тъй, че нищо скрито

за вас не бива да остане.

7444 Изпърво разказ ще захвана

за копието. То било

причина както за тегло

и скръб, невиждани до днес,

7448 така и за висока чест.

Сдобихме се със опрощение

на своя грях благодарение

на него. На Христос в гърдите

7452 туй копие било забито,

когато бил на кръста разпнат.

Нелепа гибел, смърт ужасна!

И копието оттогава

7456 е тука и ще продължават

от него капки да кървят

до Страшния, последен съд —

тъй както Бог е отредил.

7460 А Бог е предопределил

на тоз ден кърви да текат

отново, за да си платят

евреите и подлеците

7464 за греховете. Та нали те

са го убили. Чрез кръвта му

тогава праведните само,

сеньор, не ще отидат в ада.

7468 Кому какъвто дял се пада!

А този меч такова зло

е сторил, че не би могло

със думи то да се представи.

7472 Той разорил е ред държави,

крале, влиятелни придворни

и дами с качества безспорни

погубил е. Погром нечут

7476 принуди ни насам приют

да търсим. Тоз меч разруши

палати, той опустоши

и Логър, и околността му.

7480 Ще ви разкрия, сир, не само

кой жертва е тогава бил,

а също кой го е убил

чудовищно, без капка жал.

7484 Ала изпърво бих желал

да кажа нещо за Граала.

Нали в тържествената зала

(така просторна, че побира

78488 петстотин души) той сервира

на всички. Докато ядяхте,

се виждаше, че много бяхте

изплашен, стреснат, колеблив.

7492 Че е Граала е издръжлив

не бива да ви удивява.

Нали и Господ му отдава

предпочитание, когато

7496 Христос бил разпнат пред тълпата,

пред фарисеи от Юдея,

и Йосиф от Ариматея

последната му кръв събрал

7500 във този именно Граал,

от чисто злато изкован,

за който в не един роман

се пише. Йосиф осъзнавал,

7504 че с тази кръв той представлявал

съкровище неоценимо —

Бог никому не дал да има

със него допир в този свят.

7508 Поискал Йосиф от Пилат

безкръвното Христово тяло

със уговорката, че щяло

да мине за възнаграждение.

7512 Без ни най-малко възражение

Пилат тозчас се съгласил.

Тогава Йосиф, който бил

достоен ученик Христов

7516 и заради Исус готов

на всичко, тялото свалил

от кръста, после го обвил

в саван и го във гроб положил.

7520 За тази случка още може

да се говори — тя е свята,

но аз в подробности не смятам

да влизам, пък и те се знаят.

7524 Но нещо важно тук желая

за драгоценния Граал

да кажа: Йосиф го прибрал

в шкаф, изработен много вещо,

7528 и гледал винаги две свещи

запалени да има там.

От Библията всъщност знам,

че щом се сутринта наспивал,

7532 той задължително отивал

при шкафа, в който бил Граала

с кръвта Христова, и изцяло

там на молитви се отдавал.

7536 По този начин изразявал

дълбокото си преклонение

пред непреходното учение

на своя скъп и свят учител.

7540 Но нищо не остава скрито…

Един ден негови познати

го забелязали, когато

стоял пред шкафа със Граала,

7544 и незабавно го издали

на нечестивите евреи,

постъпвайки като злодеи,

Евреите го заловили

7548 и тутакси разпоредили

на своите подвластни хора

да бъде хвърлен във затвора,

в тъмнична кула, извисена

7552 над къщите и оградена

с дебели зидове високи,

и от надзорници жестоки

да бъде пазен ежечасно,

7556 макар че, както стана ясно,

скалъпена била вината.

Там той на Бога шепнешката

се молел нещо да направи,

7560 та скорошно да го избави

от незаслужената казън,

и непрекъснато да пази

Граала — да не го открадне

7564 апаш или да не попадне

в ръцете на чифут безбожен.

Ако пък Бог счете, че може

на него да го повери,

7568 със кръст заклел се, че дори

със риск за свойте земни дни

Граала щял да съхрани.

Изпълнила му се молбата:

7572 Бог кулата във небесата

издигнал, Йосиф се видял

освободен и се отдал

на грижите си за Граала.

7576 Ала мълвата и от хала

лети по-бързо. Новината

за Йосиф вредом из страната

се чула, първи я узнали

7580 евреите и се събрали,

за да обсъдят що да правят,

и без изобщо да се бавят,

решили дружно Йосиф скоро

7584 ведно със близките му хора

да бъде пратен във изгнание

за укорното му деяние.

Според приетото решение

7588 осъден бил на заточение

и Никодим, понеже тоз

сърцат следовник на Христос

наскоро скулптура изкусна

7592 бил изработил на Исуса,

с която го изобразявал

такъв, какъвто се явявал

на кръста. Без подкрепа Божа

7596 едва ли Никодим е можел

така добре да претвори

лицето на Исус. Дори

най-надарените творци

7600 не са създали образци,

с които да го надминават.

В това се лесно убеждават

онез, които в Лука^[1] идат

7604 и Святото лице там видят

с очите си. И тъй, когато

било решено от страната

да бъде Никодим прокуден,

7608 тогаз видял се той принуден,

със свито от тъга сърце,

да хвърли Святото лице

в една река и на вълните

7612 той поверил му съдбините.

А след това решил да иде

при Йосиф — искал да го види,

преди да се на път отправи

7616 със свойте близки. И тогава

пред него Йосиф си признал,

че Бог насън съвет му дал

в далечен край да отпътуват

7620 и никак да не се страхуват,

защото таз земя, в която

ще идат, е така богата,

че ще живеят във охолство,

7624 в спокойствие и в задоволство.

И Йосиф се заел веднага

за път далечен да се стяга

със помощта на свойте хора.

7628 С багажите си те на кораб

се настанили и поели

направо към онез предели,

които Бог му бил указал.

7632 Най-сетне корабът им влязъл

във пристана на Бели остров.

Тоз кът не бил голям, но доста

богат бил и подслон им дал

7636 (той и тогаз принадлежал

към Англия). Бидейки сръчни,

те само със неща подръчни

си построили къщи нови

7640 и след като били готови,

живели цели две години

в мир със съседи и роднини.

Ала на третата година,

7644 по неизвестна нам причина

и за всеобща изненада

съседи взели да нападат

отвред преселниците мирни.

7648 На набезите им безспирни

успешно Йосиф устоявал,

но някой път се принуждавал

да преминава в отстъпление

7652 и да търпи безброй лишения.

Тогаз към Бог молби отправял

Граала да му предостави.

И в миг по волята на Бога

7656 отеквал отзивчиво рогът

вода потичала към тях,

измивали се и с ищах

намествали се на софрата,

7660 а малко след това храната

сервирала се от Граала

и вино в сребърни бокали

наливал той. Така родата

7664 на Йосиф, сита и благата,

успявала да преживява.

Щом той разбрал, че наближава

последният му земен час,

7668 на Бог помолил се тогаз

над неговия род изстрадал

да се смили и за отрада

Граала да му повери

7672 и тъй да му осигури

живот достоен и щастлив.

Понеже Бог е милостив,

отстъпил им Граала в дар.

7676 Така, Богатият Рибар

и сродникът му Генелал

(рожден баща на Персевал)

и тяхната рода отбрана

7680 от Йосифовото коляно

са произлезли и те после

по волята господна достъп

могли да имат до Граала.

7684         Разказах ви защо растяла

безспирно неговата слава.

Но тайната му е такава,

че няма да ви я разкрия,

7688 сеньор Говен, защото вие

не си изпълнихте обета,

пък и кървящите парчета

на меча всъщност не успяхте,

7692 макар че много се старахте,

да свържете. А онзи рицар,

когото вашата кралица

извика, с него що ли става?

7696 Той вас добре ви е познавал,

затуй ви се е доверил,

оръжие ви е дарил

и мисия ви е възложил.

7700 Но никой земен мъж не може

с успех да свърши таз голяма

задача, ако помощ няма

от Господа. Дойде ред вече

7704 да кажа нещо и за меча

и за мъжествения рицар,

чиято смазваща десница

нанесла удар страховит,

7708 от който мечът бил пребит

на две. Тогаз се случва нещо

опустошително, зловещо

за Логър и околността му.

7712 Когато си помисля само,

изпитвам неизменно жал.

Та кой ли смъртен би сдържал

сълзите си, щом стане дума

7716 за тази зверщина безумна?“

Говорел кралят натъжен,

но забелязал, че Говен

спи вече, и не виждал нужда

7720 от сън дълбок да го събужда.

 

Тъй спал Говен, че се събудил

чак сутринта и се учудил,

че се намира край морето,

7724 в поле зелено, из което

цъфтели пъстри гладиоли.

Той с гняв възкликнал: „Ах, защо ли

съм в този кът, където няма

7728 ни дом, ни кула, нито замък?

Какъв срам, Боже! Как заспах

аз, клетият, та не можах

да чуя как тоз мъдър крал

7732 за чудотворния Граал

разказва вещо и подробно!“

И той покруса безподобна

усетил в същия момент

7736 и се почувствал омерзен,

че не поискал да узнае

от краля таз страна коя е.

На коня метнал се Говен

7740 и полетял в галоп, решен,

щом нужно е, да влезе в бой,

да се държи като герой,

самоотвержено да вложи

7744 от себе си каквото може,

та меча да слепи успешно

и да изпълни много спешно

задачата, зарад която

7748 обет поел бил. И когато

със тази мисия справи,

въпросите си да отправи

към добродетелния крал

7752 относно чудния Граал.

Едва тогаз, без колебание,

щял да се върне във Британия…

Поел той през страна, богата

7756 на ниви и реки разлати,

но с падането на нощта

наподобявала му тя

на някаква опустошена

7760 повърхност, от живот лишена.

Бог всичко в нея съживил,

когато се Говен решил

да пита краля как тъй става,

7764 че кръв на капки продължава

от копието да се стича.

И ако Господ Бог не всичко

решил се да възстанови,

7768 виновен бил Говен, уви,

затуй че краля не разпитал

за приказната тайна, скрита

в Граала. Хората обаче

7772 приветствали го, затова че

все пак им носел утешение:

„Сеньор, и гибел, и спасение

дължим на тебе. За доброто

7776 признателни сме ти, защото

чрез него ни надежди даваш.

Но редно е да съжаляваш,

че ти пропусна да научиш

7780 при онзи толкоз сгоден случай

защо в тържествената зала

храна сервираше Граала.

Не би могъл да си представиш,

7784 че можеше да ни доставиш

безмерно удовлетворение.

А днес дълбоко съжаление

налага ти се да изпиташ

7788 и дълго тъжен да се скиташ.“

 

Земи различни посетил

и много сили посветил

Говен на бойното изкуство.

7792 Но видимо не се той чувствал

готов за връщане в Британия,

макар във всички състезания

да жънел неизменно слава…

7796 Но тук не ще ви занимавам

с това, ни с онзи странен рицар,

когото гордата кралица

повикала във своя стан,

7800 ни с краля, нито пък със Бран,

ни с онова момче, което

отвлекли, нито с тези, дето

го търсили, ала за жалост,

7804 отишъл им трудът нахалост.

Основната ми цел, все пак,

не е да търся кой и как

го е отвлякъл, кой е бил

7808 тоз, който го е посветил

във рицарство и упорито

му е внушавал да почита

оръжието си и коня

7812 като съкровища изконни.

Не мисля да предам до края

историята със оная

девойка гиздава, която

7816 младежа срещнала в гората

и в разговор със нея той

изрекъл глупости безброй,

които много я разсмели,

7820 а после, както си вървели,

далеч пред тях се появил

на кон млад рицар, който бил

със копие въоръжен.

7824 Младежът бил озадачен,

а тя му рекла: „Драги мой,

държа да разберете кой

е онзи рицар, откъде

7828 на път е тръгнал и къде

отива. Бих желала даже

и името си той да каже.“

„Но ако той не отговори,

7832 тогава аз какво да сторя?“

„С оръжие го принудете!“

„Но как тъй?“ — „Просто връхлетете

на него: копието здраво

7836 в ръка стиснете и направо

към него смело полетете,

ала при схватката пазете

от ударите свойто тяло!“

7840 На момъка тя щит подала,

поел го той и заявил:

„Не бих си нивга позволил

да го отпусна, че тогава

7844 рискувал бих да се забавя,

дордето го пристегна пак.“

„Личи, че сте добър юнак“ —

отвърнала му тя през смях.

7848 И момъкът, с известен страх

да не изпусне някак щита,

на своя бърз жребец политнал

към рицаря. Когато бил

7852 пред него, той му заявил,

че настоява да узнае

фамилията му коя е.

Понеже другият мълчал,

7856 на бой младежът налетял.

Изпърво рицарят отбил

атаката и както бил

на коня, с удар страховит

7860 пронизал неговия щит.

Замахът бил с такава сила,

че копието се пребило

на две. Младежът, окопитен,

7864 отвърнал с удари по щита

на рицаря, след туй в главата

ударил го и на земята

противника си повалил.

7868 Тоз удар смъртоносен бил

и рицарят не шавнал даже.

„Сеньор — побързал да му каже

младежът рязко — я станете

7872 и името си ми кажете!“

Подир това от коня слязъл,

над него се навел и казал

ядосано: „Защо мълчите?

7876 Освен да ми се подчините,

друг избор нямате, сеньор.

Не смятам с вас да влизам в спор!“

Трупът, естествено, мълчал,

7880 но момъкът не бил видял

умрял човек и продължил:

„Приятелю, бъдете мил,

до мойта дама приближете

7884 и свойто име ни кажете!“

И тъй като не чул ответ,

от раздразнение обзет,

младежът казал си: „Та той

7888 заспал е вече, Боже мой!“

Най-сетне момъкът направил

усилие да го изправи

и рекъл: „Явно сте заспал и

7892 не чувате… Но чак така ли

от боя бяхте изтощен?“

Понеже бил въоръжен,

трупът дотолкова тежал

7896 на момъка, че не можал

в ръцете си да го държи,

и слагайки го да лежи,

му рекъл: „Жалко, че заспахте

7900 тъй бързо и не пожелахте

да се представите пред нас.

Е, хайде, спете си тогаз!“

Той взор отправил за последно

7904 към рицаря, след туй погледнал

накъм девойката, която,

стоейки във далечината,

се чудела какво той прави,

7908 защо чак толкова се бави.

Натам в галоп се устремил

младежът и след малко бил

пред свойта дама. Тя веднага

7912 му казала, че се налага

да тръгват, че път дълъг имат.

„Но той не каза свойто име.“

„Приятелю, не се косете,

7916 а по-добре си извадете

парчето копие от щита!“

„Ах, Боже, той нима пробит е?“

Измъкнал момъкът парчето

7920 и почнал да се вайка. „Ето

кръв, драги! Да не сте ранен?“

„Ах, скъпа, свършено е с мен!

По-лошо е от смърт дори!

7924 Човекът, който ми дари

жребеца, копието, щита,

ми препоръча до ги считам

за нещо извънредно ценно

7928 и да ги пазя неизменно.

Ако за тях не се аз грижа,

то как спечелил бих престижа

на рицар, който заслужава

7932 похвала, почести и слава?“

„Ала щом щитът е пробит —

му рекла тя — нов, хубав щит

ще ви даря — и по-здрав даже.“

7936 „Туй предстои да се докаже:

когато ми го подарите,

тогава ще ме убедите.“

Девойката с усмивка само

7940 посрещнала наивността му

и пак по своя път поели.

Едва на мръкване видели

млад рицар на гасконски кон,

7944 и тя със заповеден тон

изрекла: „Бързо го стигнете

и тук при мен го доведете!

И дръжте щита си по-здраво.

7948 Пък скоро аз ще ви направя

дар ценен — нов щит ще ви дам.“

„Но дотогава аз за срам

ще стана с този щит пробит.

7952 По-хубаво да бъде скрит!“

И с лакът момъкът опитал

да скрие зад гърба си щита,

след туй в галоп той полетял

7956 към рицаря и му предал

повелята на свойта дама.

Отвърнал другият, че няма

във никой случай да отиде

7960 със дамата му да се види

и го нападнал разярен.

Младежът удар мигновен

нанесъл му и го убил.

7964 Ала преди това той бил

получил рана във ребрата

и не след дълго на земята

се строполил във безсъзнание.

7968 Но дамата му със внимание

сражението им следила

и се към него устремила

да му помогне да се вдигне.

7972 Няколкократно той премигнал

и щом напълно се свестил,

възседнал коня, който бил

от дамата му там докаран,

7976 опитал да й вдъхне вяра

във своите младежки сили,

а тя отвърнала му: „Мили,

ако при боя щитът беше

7980 допрян до рамото ви, щеше

да бъде по-добре. Не бива

на бой без щит да се отива!“

А ето как отвърнал той:

7984 „При този ръкопашен бой

врагът ми щеше да отвори

и други дупки… Аз наскоро

ще бъда здрав, но моят щит

7988 завинаги ще е пробит.

Това ме подлудява, мила.“

Девойката го уверила,

че той, каквото да се случи,

7992 от нея скоро ще получи

щит хем по-здрав, хем по-красив.

 

Да бях аз по-красноречив,

щях по-добре да ви разкажа

7996 за щита му! Могъл бих даже

да ви опиша как със злато

и слонска кост той бил богато

и най-изкусно украсен;

8000 как този момък дръзновен

на кралска сватба в Амбревал

спечелил го. Самият крал

неимоверно силен бил

8004 и в кралството си разгласил,

че с щита му ще се сдобие

тоз, който смогне да извие

ръката му. И на Говен

8008 синът му бил ощастливен:

надвил той краля във борбата

и даже счупил му ръката…

Не се налага тук, все пак,

8012 да ви предам кога и как

той, в знак на почит, свойта дама

със зала пищна и голяма

дарил, как смут голям настанал,

8016 когато срутил се таванът

и върху хора се стоварил,

и как младежът бързо сварил

по стълбата да се качи,

8020 как те с учудени очи

го проследили отдалече,

как Лионел^[2] той бил наречен,

защото ходел из палата

8024 тъй, както скита лъв в гората…

Но разказът ми изостана

и трябва пак да го подхвана.

И продължили да вървят

8028 двамината по своя път,

до шатра стигнали, която

край брода на река разлата

намирала се. За отмора

8032 там те се спрели, млади хора

гостолюбиво ги приели

и тъй се случило, че взели

младежа брода им да пази.

8036 Извършвайки почтено тази

нелека дейност, често той

със рицари завързвал бой

и всеки път ги побеждавал.

8040 Въоръжен, той там заставал

на пост, обаче един ден

безкрайно бил озадачен,

че не преминал никой рицар.

8044 Наблизо имало горица,

и в миг младежът забелязал,

че мъж въоръжен излязъл

от нея и се устремил

8048 към брода, но отпуснал бил

глава, от мисли натежала,

защото в своя край, за жалост,

не бил се дълго време връщал

8052 Но както всеки друг, той също

е трябвало да се сражава

с младежа и едва тогава

да мине през тоз брод. И ето

8056 че в миг те слезли от конете

и с мечове жесток двубой

подели. Тук ще кажа кой

бил този мъж въоръжен —

8060 това бил рицарят Говен.

Изправил случаят нелеп

баща и син в двубой свиреп.

Така разлютени били те,

8064 че шлемовете от главите

отхвръкнали. Говен се взрял

във другия и щом разбрал,

че той е извънредно млад,

8068 му рекъл: „Драги, своя яд

благоразумно укротете

и името си ми кажете.

На вид сте юноша невръстен,

8072 а толкоз силен и чевръст сте,

че в този свят при бой едва ли

на някой бихте се предали.

Май никой вас не ще надвие.

8076 Сеньор, кажете кой сте вие.“

Младежът чинно отговорил:

„Не бих могъл. Пред всички хора

със клетва в Бога ще призная,

8080 че името си аз не зная.

Наричайте ме както щете,

но в никой случай не мислете,

че крия замисъл нечист.

8084 Израснал съм у Бран дьо Лис —

във неговия хубав замък.

Понеже той е брат на мама

и твърде много ме обича,

8088 привикнал бе да ме нарича

пред всички «вуйчово момче».

След време тъй се случи, че

с тоз прякор всеки ме познава.

8092 От мама чувал бях тогава,

че моят татко опетнил

рода ни и затуй не бил

от никой близък уважаван,

8096 дори не бил и споменаван.“

От чутото Говен разбрал,

че пред очите му стоял

сега синът му и възхита

8100 от смелостта му той изпитал.

Бащата предпочел все пак

да провери синът му как

ще действа, ако му предложи

8104 сега оръжие сложи

и победен да се признае.

Младежът рекъл, че това е

по-лошо от смъртта дори,

8108 че няма да се примири,

ако в говорене се бави

дошлият и не се представи

на дамата му. Но Говен

8112 готов бил с него в тоз момент

във всяко кътче да отиде.

Той не желаел да обиди

сина си и му заявил:

8116 „Сеньор, не бих ви възразил —

поне в туй сигурен бъдете.

Я по-добре ме заведете

при свойта дама — искам там

8120 на нея в плен ще се предам.“

„Тогава, ако тя самата

не възразява, ще ви смятам

за свой най-верен приближен.“

8124 Когато рицарят Говен

при дамата се озовал

и с вид смирен й се предал,

тя в него за момент се взряла,

8128 замислила се, помълчала,

а после рекла му: „Сеньор,

разбрах от първия ми взор,

че във двубой ожесточен

8132 наскоро леко сте ранен.“

„Госпожо, тъй е, не грешите.

Кълна се в Бога и в светците,

че аз не бях в двубой сломен,

8136 но искам да остана в плен

до сетния си миг при вас.“

„Добре, сеньор, обаче аз

дори не зная кой сте вие…“

8140 „Девойко, няма що да крия…

Говен съм аз, от знатен сой

и крал Артур е вуйчо мой.“

Тъй бил младежът удивен,

8144 че само вик надал: „Говен?“,

обятията си разтворил,

прегърнал го и заговорил:

„Аз неведнъж бях чувал мама,

8148 когато бях все още малък,

с туй име да зове баща ми

и то остана в паметта ми.“

Тук тя възкликнала: „Сеньор,

8152 за кой ли крал от кой ли двор

не би било най-висша чест

да сте сред близките му днес

и в свойта свита да ви вземе!“

8156 Помолила ги тя да снемат

доспехите и рекла: „Аз

в живота си до този час

не съм видяла други двама

8160 със прилика чак тъй голяма.“

Говен, привдигайки глава,

спокойно рекъл й: „Това

е истина, госпожо драга!“

8164 И той разказал им веднага

как момъкът се бил родил

и как той дядо му убил…

Аз тука не възнамерявам

8168 подробности да изброявам,

не ще описвам радостта,

която всички през нощта

изпитали. Едно е знайно —

8172 че сир Говен съвсем случайно

любимия си син открил

и че във шатрата той бил

с девойка с чудна красота.

8176 Затуй Говен на сутринта

признал им своето желание

да тръгнат с него за Британия

и рекъл им за дълъг път

8180 багажа си да натъкмят.

Така завел ги той в палата

на крал Артур, където смятал,

че трябва да станува дворът,

8184 ала разбрал от местни хора,

че вуйчо му е в Гломорган.

От тъжни чувства обладан,

стоял там кралят, без да знае

8188 съдбата на Говен каква е —

дали е жив или умрял.

Бих много време пропилял

да му описвам патилата…

8192 А междувременно в палата

с тревога мислели, че той

загинал е в неравен бой

или е бил попаднал в плен.

8196 Затуй, когато там Говен

пристигнал, всички го приели

с възторг неизразим и взели

край него тъй да се тълпят,

8200 че щели да го задушат.

Ще уточня, че на софрата

били придворните, когато

разбрали, че Говен се върнал.

8204 Артур към входа взор обърнал

и рекъл: „Аз съм тъй благат,

че с божията благодат

такава новина получих!

8208 Добро най-сетне ни се случи!“

От радост скочил на крака,

придворните и те така

приели тази новина,

8212 зарязали храни, вина

и към Говен се залетели.

Да бяхте там, да сте видели

как достолепната кралица

8216 със всички свои хубавици

се втурнали да го посрещнат:

едни пропуснали да срешат

косите си във бързината,

8220 а други хукнали нататък

в съвсем небрежно одеяние…

На всички нужното внимание

Говен не можел да обърне,

8224 не бил способен да прегърне

от тях една третина даже.

Та как на всяка да изкаже

признателност със тон изискан?

8228 Отвсякъде той бил притискан

от знатни дами, просълзени

от незапомнено вълнение.

След туй го в залата завели,

8232 доспехите му бързо снели

и всички те, без изключение,

го гледали със възхищение.

Но в залата се появил

8236 мъж, който никому не бил

познат, доспехите му взел

и бързо коня му извел.

Ала Говен го забелязал

8240 едва когато той излязъл,

и бил обзет от страшен яд,

че без прекрасния си ат

и без доспехи той оставал,

8244 а пък на друг не се надявал

за помощ. Кой ли бил мъжът,

отгде бил той, към кой ли кът

е тръгнал — никой не разбрал.

8248 Но аз към друго бих желал

вниманието ви да върна.

Когато кралят се обърнал

към своя племенник предраг

8252 да разбере къде и как

тоз хубав момък е открил,

тогаз Говен му доверил,

че туй е неговият син.

8256 Във двора всички до един

младежа дружески приели,

защото истински ценели

способностите на баща му

8260 и всеки бил от хубостта му

неимоверно възхитен.

Понеже рицарят Ивен

от всички в кралския палат

8264 за най-изискан бил признат,

Артур на него поверил

да възпитава този мил

и тъй чаровен млад левент.

8268 Затуй той бил освободен

от всяко друго занимание,

та с правилното възпитание

на момъка да се заеме,

8272 и той през цялото си време

бил все на него посветен.

Аз тук ще вмъкна, че Говен

пред рицарите споделил

8276 какви чудатости открил,

дордето странствал: как Граала

самин в тържествената зала

вина и ястия сервирал,

8280 без нито за момент да спира,

как някакъв убит човек

лежал в един голям ковчег

и как в безжизненото тяло

8284 парче от копие стърчало…

А рицарите, с дъх стаен,

в почуда слушали Говен.

Той с чувство за вина признал,

8288 че непробудно бил заспал

и бил пропуснал сгоден случай

подробностите да научи

за странния Граал. Накрая

8292 поискал нещо да узнае

за брат си Герехет, че в двора

не бил го срещал той наскоро,

и за сина на Ню Идер.

8296 Артур отвърнал му: „Хабер

от тях отдавна нямам аз,

но зная, че издирват вас.

Те бяха толкоз притеснени,

8300 че тръгнаха на път, решени

дори земята да обърнат.

Дай, Боже, бързо да се върнат!“

Говен бил толкоз отмалял

8304 от преумора, че заспал,

щом се прибрал във свойта стая.

 

Тук аз ще изоставя тая

история… Държа да спазвам

8308 известен ред и да разказвам

за главното, което става.

Така дългът ми повелява