Първо продължение на „Персевал“ (4)

Бранш ІІІ
Карадюе

Последвали спокойни дни.

2056 Артур открил добър жених

за свойта племенница мила

Изев и тя се задомила

за крал Карадюе дьо Ван.

2060 Ала във неговия стан

един измамник ненадминат

(на сенешала Ке роднина) —

коварният Елиаврес —

2064 взел, че в Изев дьо Карахес

се влюбил… От подобна страст,

до днес на ни един от вас

не му е пламвала душата…

2068 И тъкмо вечерта, когато

Карадюе се вече стягал

с Изев за пръв път да си ляга,

Елиаврес си наумил

2072 коварен ход: преобразил

той свойта хрътка на девойка,

която по лице и стойка

била на булката прилична.

2076 Със хитрината си привична

той нея при жениха-крал

изпратил, а пък задържал

Изев и с нея през нощта

2080 задоволил си той страстта.

През следващата нощ повторил

това коварство: той престорил

една свиня на хубавица

2084 и пратил мнимата кралица

при краля, а Изев завел

в леглото си. А друг път взел

една кобилка и от нея

2088 направил чудновата фея,

при лековерния млад крал

я пратил, а пък той преспал

с жена му. Тя му се отдала

2092 и през нощта забременяла

(за този безобразен случай

и дворът след това научил).

 

Тъй цяла седмица изтекла

2096 и младоженците си рекли,

че трябва да се приберат

във Ван. След доста дълъг път

те стигнали най-сетне в двора.

2100 Зарадвали се всички хора,

че ще си имат за кралица

една безспорна хубавица.

Така честит съпругът бил,

2104 че с нежна обич обградил

той своята съпруга мила,

а пък когато тя родила

момче, щастливият млад крал

2108 пред свойте хора пожелал

синът — наследникът невръстен —

Карадюе да бъде кръстен.

Щом четиригодишен станал,

2112 той поверил го на наставник

заложбите му да развива.

Момчето имало такива

способности, че и само̀

2116 научило се на четмо.

След туй изпратил го да учи

при крал Артур, за да получи

чрез постоянство и старание

2120 необходимото му знание.

 

Над три години бил държан

все под обсада град Бранлан.

Придворните се отегчили

2124 и с крал Артур веднъж решили

със лъкове и със палаши

из лесове и тучни паши

със лов да се поразвлекат.

2128 Когато по обратен път

поели, най-отзад вървял

потъналият в мисли крал.

Говен във разговор се бил

2132 унесъл, ала взор извил

назад и щом го забелязал,

на своите другари казал

да спрат и краля да изчакат.

2136 Понеже вече падал мракът,

Артур жребеца си пришпорил

и стигнал своите придворни,

Говен се приближил тогаз

2140 до него и с приветлив глас

му рекъл: „Сир, не бива сам

да яздите отзад. Не знам

защо не се повеселите

2144 със нас, а сам унил вървите

и сте във лошо настроение?

Това извиква притеснение

у нас и ни озадачава.“

2148 Артур безспорно притежавал

ум трезвен и разсъдък здрав,

разбирал, че Говен е прав,

че няма място за тъга,

2152 положил бащински ръка

на рамото на сир Ивен

(наследника на Уриен)

и свойски взел да им говори:

2156 „Ще споделя със вас, сеньори,

какво ме толкоз притеснява.

Безследно времето минава,

над три години отлетяха,

2160 а пък във кралството не бяха

извършени от мен до днес

деяния, които чест

ще са за мен като ваш крал.

2164 Споделям с вас, че бих желал

в един от своите чертози

на Петдесетница, на този

свещен ден, всичките барони

2168 от подопечните райони

да свикам на събор и там

на всеки лично да въздам

такива дарове, каквито

2172 до днес не е получил нито

един от моите придворни,

за да докажа най-безспорно,

че щедростта ми е безмерна.“

2176 „Ах, вуйчо мили, ще е скверно,

ако от някой щедростта ви

се под съмнение постави.

Идеята е превъзходна

2180 и е за всички нас угодна“ —

отвърнал му Говен. „Тогава

във кой дворец на̀й подобава

да свикам тоз тържествен сбор?“

2184 „Най-подходящо е, сеньор,

да проведете тържествата

във Кардюил, че там в палата

най-много хора се побират.

2188 Пък и дворецът се намира

между земите на Уелс

и Англия.“ Артур зачел

това уместно предложение

2192 и бързо пратил съобщение

до всички рицари в страната

на Петдесетница в палата

на Кардюил да се сберат.

2196 Напомнил им да доведат

и своите разкошни свити.

 

Но ето, че между дошлите

Карадюе-син също бил.

2200 Артур го лесно различил:

по външност той бил превъзходен:

висок, смел — ето случай сгоден

да бъде още този ден

2204 от краля лично посветен

във рицарство. В надлежен ред,

ведно със още петдесет

момци от благороден сой

2208 сан рицарски добил и той.

След пресветата литургия

Артур отишъл при ония,

които в празничните зали

2212 отдавна се били събрали,

наложил своята корона

и както седнал би на трона,

тъй място почетно заел

2216 сред другите. Той тъкмо взел

да им говори, но не казал

пет думи и в туй време влязъл

Ке сенешалът. Хубав, снажен,

2220 той, както винаги, вид важен

придал си и тоз път, при все че

не бил за тържество облечен,

а в туника от хермелин.

2224 След миг на своя властелин

надлежно той се поклонил

и му учтиво заявил:

„Приготвена ви е водата,

2228 кралю… Очаква ви софрата.“

„Не, драги Ке, това не може

сега да стане. Не дай Боже

аз, като крал, да се реша

2232 на празника да наруша

една традиция свещена.

Та можем ли за угощение

да мислим ние в този час,

2236 преди да стигне вест до нас

за нещо странно, чудновато,

или пък чудо във палата

да се осъществи на живо?

2240 Аз цял живот най-придирчиво

съм спазвал този обичай,

приятелю мой Ке, и знай,

че вечно ще му бъда верен.“

2244 През тежките парадни двери

в туй време върху бял жребец

преминал рицар-хубавец,

със златен обръч на главата,

2248 с наметка кожена, която

достигала почти земята,

и с меч във ножница от злато,

пристегната със скъп колан.

2252 Като същински истукан

пред крал Артур се той изправил

и рекъл: „Почести и здраве,

кралю честите, Бог ви дал!

2256 От вас едно бих аз желал…“

„От Бог благословен бъдете

и вие, рицарю! Кажете

какво желаете от мен.“

2260 „Бих искал някой божи ден

със удар с меч да отговоря

на удар с меч.“ — „Какво да сторя,

приятелю? Не ви разбрах.“ —

2264 „Кралю, пределно ясен бях:

ако днес дръзне някой рицар

да стисне в своята десница

тоз меч, за да ми отсече

2268 главата, и във случай, че

успея да се отърва

и бързо се възстановя,

аз точно след една година

2272 през този хубав град ще мина,

на удара за да отвърна.“

Той замълчал и се обърнал

към другите. С жест отривист

2276 на смел и ловък дуелист

той своя остър меч протегнал

към тях, но никой не посегнал

към него. Рицарите смели

2280 за миг размислили и счели,

че нищо ги не задължава

да се излагат на такава

опасност, и се въздържали,

2284 защото случаят едва ли

донесъл би им чест и слава.

„Какво, сеньори, означава

това страхливо поведение?

2288 То буди в мен недоумение —

възкликнал рицарят. — Позор,

кралю! Та никой ли в тоз двор

не е ни ловък, нито дързък?

2292 Заклевам се, че доста бързо

ще разтръбя, че между вас

страхливци само виждам аз.“

Карадюе ядосан скочил

2296 и към дошлия се насочил;

палтото метнал на земята,

след туй протегнал си ръката

и грабнал меча му с жест рязък.

2300 Артур бил изумен и казал:

„Не бива, племеннико мой!

Във двора не един герой

на този рицар ще надвие.

2304 Все още твърде млад сте вие,

не бива да се горещите

и трябва да се въздържите.“

Карадюе се изчервил

2308 от срам, обаче той не бил

изобщо склонен на отстъпка

и с непреодолима тръпка,

решен на всичко, стиснал меча

2312 и видимо готов бил вече

от раз да отсече главата

на рицаря, та на земята

да се търкули тя…

                        Назад

2316 отстъпил и протегнал врат

натрапникът. Без капка страх

Карадюе с един замах

сполучил да му отсече

2320 главата. Странното е, че

обезглавеният я взел,

наместил си я и подел:

„Карадюе, ти ме удари…“

2324 Но сенешалът изпреварил

младежа: „Да, той ви срази,

но туй не ви се отрази

и гибелта ви се размина.

2328 Ако подир една година

се върнете, не бих желал

да съм на неговия хал,

дори да зная, че насетне

2332 ще ме дарите със несметни

богатства.“ Рицарят спокойно

подел: „Ще бъде недостойно,

Карадюе, ако аз мина

2336 оттука след една година

и ти пред мен не се явиш.

Нали на своя дълг държиш?“

А после се отдалечил.

2340 След станалото дворът бил

потресен: никой във палата

не се докоснал до софрата.

И рицарите се прибрали,

2344 с души от мъка натежали.

Обаче на изпроводяк

Артур напомнил им все пак,

че с рицаря се е условил

2348 подир година те отново

във Кардюил да се сберат.

А междувременно слухът

за тази случка се разнесъл

2352 навред из кралството и стреснал

родителите на младежа.

Но туй не скършило стремежа

на буйния Карадюе.

2356 Едно си мислел той: къде

да блесне в рицарски дуели.

Тъй неусетно отлетели

дванайсет месеца и дворът

2360 дошъл повторно за събора

на Петдесетница. Там само

родителите му — баща му

и майка му — не се явили.

2364 Как щели да им стигнат сили

да гледат как обезглавен

ще бъде в тоз фатален ден

синът им!… В празничните зали,

2368 след литургията, се сбрали

при краля всички призовани.

Унил и блед, Артур застанал

на мястото си. Всичко живо,

2372 потиснато и мълчаливо,

било във крайно напрежение.

В туй време в пълно снаряжение

там влязъл рицарят на кон

2376 и рекъл със отсечен тон:

„Сеньор Карадюе, къде си?“ —

„Тук съм.“ — Но кралят се намесил:

„Спри, рицарю, не го убивай!

2380 Мой племенник е той, не бива

млад да умира! Аз съм крал

и откуп всякакъв бих дал,

ако ти милост проявиш

2384 и на спогодба с нас склониш.“

„Какво предлагате, кажете!“

„Ще ти даря това, което

и най-заможният в тоз замък,

2388 любезни рицарю, днес няма.“

„Това не ме задоволява.“

„Ако склониш, ти обещавам

богатството си необхватно

2392 и всичката посуда златна

и сребърна…“ — „Не съм съгласен,

кралю. Дължа да бъда ясен,

че няма как да ме склоните,

2396 каквото и да ми дарите“ —

с тон остър рицарят отвърнал.

При тез слова Артур посърнал

и тежка мъка обладала

2400 дошлите в празничната зала.

Карадюе в тоз миг застанал

пред дръзкия младеж в закана:

„Страхливецо, защо се бавиш?

2404 Каквото си дошъл да правиш,

прави го!“ — Другият бил вече

готов главата му със меча

да отсече… Загубил свяст

2408 Артур… Кралицата в тоз час

дошла в тържествената зала

със дамите си. Щом видяла

издигнатия меч, кръвта й

2412 се вледенила във гръдта й,

до госта бързо приближила

и, плачейки, му промълвила:

„Не го убивай! Спри, за Бога,

2416 сеньор! Недей! В замяна мога

най-личната си хубавица,

най-прелестната си девица

да ти предложа. Ако щеш

2420 и всичките да отведеш,

съгласна съм.“ — „Кралице драга,

каквото да ми се предлага,

не бих му заменил главата

2424 за всички дами по земята.

В покоите си отидете

и се на Господа молете

душата му да иде в рая.“

2428 Със вид обезверен, отчаян,

кралицата се просълзила

и бавно се отдалечила

със дамите си. В тоз момент

2432 пристигналият там левент

тъй се засилил, с меч в ръката,

да отсече от раз главата

на своя враг, че в страх замряла

2436 препълнената с хора зала.

Но рицарят отстъпил леко,

отпуснал меча си и рекъл:

„Стани, не се плаши от мен,

2440 младежо. Аз съм възхитен

от твойта храброст несравнима.

Ела встрани, че нещо имам

очи в очи да ти призная.“

2444 Отвел го той съвсем във края

на залата и рекъл: „Ти си

мой син, Карадюе.“ — „Върви си,

лъжецо, че пред всички в двора

2448 сега готов съм да оспоря

това, което ми твърдиш.

Без право майка ми виниш!“

„Не съм лъжец. И тя самата

2452 не ще го отрече. Когато,

след сватбата й, вечерта

мъжът й мислеше, че тя

ще легне в брачното му ложе

2456 за първи път и той ще може

съпружеското задължение

да си изпълни, взех решение

от ловна хрътка да направя

2460 девойка и да я оставя

да спи със краля, а пък аз

се любих с майка ти тогаз.

И следващата нощ тъй стана:

2464 една свиня доведох в стана,

в девойка я преобразих

и при щастливия жених

я пратих, а пък аз преспах

2468 със майка ти. Със нея бях

и трети път: една кобила

превърнах във девойка мила,

та кралят спа с таз хубавица,

2472 а аз със младата кралица

и ти заченат бе тогава.“

„Млъкни, клеветнико! Такава

лъжа не мога да приема.

2476 Готов съм меча си да взема

и майчината чест в двубой

тозчас да защитя.“ Но той

на таз закана не отвърнал,

2480 а на сина си гръб обърнал

и бързо се отдалечил.

До тоз ден замъкът не бил

от по-голям възторг обзет.

2484 И в тоя миг един тромпет,

в настаналата бъркотия,

подканил всички да си мият

ръцете, тъй като в палата

2488 била приготвена софрата.

Сервирано било веднага

кому каквото се полага

и всички сладко яли, пили

2492 и се до късно веселили.

На тръгване добрият крал

подаръци чудесни дал

на свойта многобройна свита

2496 и тя, доволна и честита,

се разотишла. Най-накрая

Карадюе на свой ред с краля

сбогувал се и отпътувал

2500 към Ван, защото той жадувал

родителите си да види.

Щом забелязал го, че иде,

бащата бил невероятно

2504 зарадван и сина стократно

целунал. Момъкът обаче

му рекъл: „Радва ме това, че

тъй ме посрещате, сеньор,

2508 защото никой в този двор

не ви обича като мен.

Но аз не съм ваш син.“ Смутен,

бащата казал: „Как така?

2512 Не си прави със мен шега!“

„Не бих си нивга позволил

такваз шега, кралю мой мил.“

Дословно момъкът предал

2516 на изненадания крал

каквото чул от онзи рицар

за непристойната кралица.

От мъка кралят пребледнял

2520 и в пот се целият облял.

В туй време вече се задала

кралицата и пожелала

сина си да прегърне нежно.

2524 Но бил ответът неизбежен:

„Не, майко, не! Ще ви призная,

че вече няма в мен оная

синовна обич.“ — „Мили сине,

2528 кажи ми по каква причина?“

„Причината си е във вас.“

А кралят рекъл с рязък глас:

„Веднага се оттук махнете!“

2532 Тя свила гузно раменете

и тръгнала като пребита.

Въздъхнал кралят и попитал:

„Кажи ми, драги, откровено

2536 какво да й въздам?“ Смирено

младежът рекъл му: „Сеньор,

за бащинството има спор,

ала тя майка си остава

2540 за мене и не подобава

да я убивате. В затвора

пратете я, та с други хора

да няма връзка. И тогаз,

2544 сеньор, единствено от вас

дете могла би да роди.“

Веднага кралят наредил

в затвора да я отведат

2548 и там под ключ да я държат.

А момъкът си сбогом взел

с Карадюе и път поел

към крал Артур — на него той

2552 разчитал и във мир, и в бой.

 

Макар че в кула под охрана

кралицата била държана,

Елиаврес намирал начин

2556 при нея често да се качва.

Това се случвало най-вече,

когато кралят бил далече

от двора. Факлите горели

2560 по цяла нощ и вред ехтели

свирни и песни мелодични.

Във свойте буйства безгранични,

сред възгласи и шум голям,

2564 отишли двамата дотам,

че всяка нощ народ се сбирал

при кулата и там намирал

куп поводи за забавление

2568 и със негласно одобрение

на тази кула оттогава

се казва „Кула за забава“.

Един ден, връщайки се в стана,

2572 Карадюе от шамбелана

бил известѐн, че глъч голяма

се вдига, докато го няма.

Но кралят вяра не му хванал,

2576 а после сам свидетел станал

на тупурдия невъзможна

и заповядал неотложно

синът му да се върне в двора.

2580 Попитал го какво да стори

с любовниците този път

и в отговор тогаз синът

му заявил, че той самият

2584 щял скъпо да плати на тия

безсрамници. Започнал зорко

да дебне и съвсем наскоро

Елиаврес, тоз коцкар неден,

2588 бил хванат в грях и бил заведен

при краля, който пък си казал,

че би го най-добре наказал,

като наложи той и нему

2592 това, което, преди време

принуден бил да изтърпи,

и го принудил да преспи

със хрътка, със свиня, с кобила…

2596 Впоследствие му се родили

хрът (който Гинолак бил кръстен),

глиган (на тоз отрок невръстен

му дали името Тортен),

2600 а пък накрая бил роден

кон, който имал косъм вран

и Левагор бил назован.

Тъй станало, че той си имал

2604 Карадюе и тези трима

наследници — за наказание

за неговото злодеяние.

Обхванат от небивал срам,

2608 Елиаврес не можел сам

да се реши какво да прави

и се към кулата отправил

с кралицата да сподели.

2612 Тя рекла му, че я боли

за него и че тя самата

ще настоява за разплата

със тоз пройдоха невъзпитан.

2616 „Сега ми хрумна начин хитър,

за да постигнем отмъщение,

без да последва усложнение

за нас. Във онзи шкаф, отсреща,

2620 ще скрия аз една зловеща

змия. Щом се качи при вас

коварният ни син, тогаз

с ръка му шкафа посочете

2624 и го учтиво помолете

да вземе вашто огледало

и да ви го даде. Едва ли

ще може в този миг ръката

2628 да си отдръпне той: змията

по нея тъй ще се навие

и за момент ще се напие

със кръв, а след един-два дена

2632 от неизбежната гангрена

ръката му ще почернее

и той ще може да живее

едва до следващото лято.“

2636 Така и сторили. Когато

синът при майка си се качил

и дървения праг прекрачил,

върху леглото тя седяла.

2640 Изев, сина си щом видяла,

с усмивка срещнала го даже,

като побързала да каже,

че малкото й огледало

2644 е в шкафа и че би желала

да й го донесе. Синът й

към шкафа бързо се запътил,

отворил го и мигновено

2648 на лакътя му настървено

змията ловко се увила.

Карадюе със всичка сила

отдръпнал се и вик надал.

2652 „Щом толкоз зле си се държал

с баща си, ти го заслужаваш —

отсякла майка му тогава. —

Заради теб съм аз в затвора.

2656 Махни ми се тозчас от взора!

Аз искам отсега да знаеш,

че редно е да се покаеш

за греховете си към мене

2660 и към баща ти. Преброени

са дните ти — до две години

от този свят ще си заминеш.“

Когато чул това, синът,

2664 с надежда в Бога, сам на път

поел, защото не разчитал

на никой друг. Той дълго скитал

из Англия от манастир

2668 на манастир и дирел мир

за своята душа злочеста

и пред духовниците често

заставал да се изповяда,

2672 но все тъй безутешно страдал.

 

Когато на Артур във двора

вестта за тъжната му орис

достигнала, като във пъкъл

2676 потънали в дълбока мъка

и крал, и рицари… Обаче

измежду всички на̀й го тачел

Кадор дьо Корнуай. Той бил

2680 най-преданият му, най-мил,

най-скъп другар и затова

поел, с остригана глава,

на път, загърнат с вълнен плат,

2684 напълно избледнял на цвят,

бос, с дълга сопа във ръката,

и се заклел, че във палата

не ще се появи, дордето

2688 не стигне мястото, където

приятелят му се намира.

Най-сетне стигнал манастира,

където във момента бил

2692 Карадюе, ала открил

приятеля си променен,

унил, отпаднал, изтощен —

едва се на крака държал.

2696 Кадор обхванат бил от жал

и рекъл му: „Пристигнах, брате,

със намерение змията

да умъртвя: аз виждам, че

2700 във гроб тя теб ще завлече.“

„Недей, приятелю, защото

ще бъде неизбежно злото —

ще ме погуби тя веднага.“

2704 Кадор предложил да си лягат,

а сутринта, щом бил огрян

светът от слънцето, към Ван

поели двамата на път.

2708 Като видели, че градът

не е далече, край шубрака

Карадюе се спрял да чака,

а пък Кадор самичък влязъл

2712 във кулата. Щом се показал

пред майка му, тя пребледняла

и на леглото се простряла

в несвяст. Привдигнал я той плавно,

2716 изправил я, дошла тя бавно

в съзнание и щом видяла

тоз снажен рицар, пожелала

с признателност да го прегърне.

2720 Но той на жеста й отвърнал

с тон рязък: „Вие съгрешихте

с това, че своя син убихте!“

„За жалост, истина е… Колко

2724 се кая, че ужасна болка

му причиних. От ден на ден

линея… Свършено е с мен…“

И тя за втори път в несвяст

2728 изпаднала. Кадор тозчас

се спуснал, за да я свестява.

Тя се съвзела и тогава

той рекъл й: „Кралице, драга,

2732 по най-бърз начин се налага

да му помогнем. Кой човек

и със какъв надежден лек

ще го избави от смъртта?“

2736 „Елате утре сутринта —

едва тогава аз ще знам

ответ уместен да ви дам.“

Той тръгнал си… А щом нощта

2740 се спуснала над областта,

Елиаврес решил да иде

любимата си пак да види,

във стаята й влязъл той

2744 и тя му рекла: „Мили мой,

с какво ще можем да спасим

от смърт рождения ни син?

Изпитвам страшно угризение

2748 и не намирам утешение.

Ах, непростим ни е грехът

и с право ни кори светът,

защото зарад нас линее

2752 синът ни. Как да оживее?

Ще ми дадете ли ответ?“

„Наистина аз бях обзет

тогаз от ярост непростима,

2756 кралице. Изход все пак има:

синът ни трябва да намери

девойка с фини маниери,

почтена, благородна, мила,

2760 която би се посветила

на него със любов неземна.

Две вани трябва той да вземе,

да сипе мляко във едната,

2764 а в другата, докъм средата,

червено вино да налее

(то впрочем доста киселее).

Девойката да влезе в тази

2768 със млякото, а той — в онази,

в която вино е налято.

Ако покаже на змията

гръдта си тя и й предложи

2772 мъжа да пусне, за да може

с неподозирана наслада

да вкуси нейната плът млада,

влечугото ще се подлъже

2776 от туй внушение и бърже,

щом то усети как дъхтят

гръдта й, свежата й плът,

ще му освободи ръката.

2780 Веднага след това змията,

от виното му отвратена,

раздразнена и озверена

до крайност, към гръдта й сочна

2784 неудържимо ще подскочи.

Със божа помощ чак тогава

Карадюе ще се оправи.“

И щом Кадор при нея пак

2788 дошъл и я попитал как

да се избави от смъртта

рожденото й чедо, тя

вменила му какво да сторят.

2792 Доволен, той напуснал двора

и тутакси се устремил

към мястото, където бил

Карадюе, предал му точно

2796 какво да стори и нарочно

в едно имение голямо

завел го, тъй като сестра му

намирала се там тогава.

2800 Той бил я чул да си признава

за кой ли път, че с безгранична

любов Карадюе обича.

Съвсем угрижена, унила,

2804 била се тя усамотила

във църквата, за да се моли

на Бог от мъки и неволи

любимия Карадюе

2808 завинаги да отърве

и скоро той да оздравее…

Дано и брат й да успее

да му помогне. Щом видяла

2812 Кадор, при него дотърчала

с въпрос настойчив: „Братко мили,

кажи, Карадюе откри ли?“

„Защо ме срещаш тъй, ей Богу?

2816 Навярно го обичаш много?“

„Да, повече от всеки друг.

Ако за него клада тук

запалят и го хвърлят в нея,

2820 аз, без за нещо да жалея,

ще скоча в лумналия пламък.

Та той е моята голяма

любов, та аз го обожавам!…“

2824 „Добре го рече, но остава

да го докажеш.“ И Кадор

със мил, окуражаващ взор

погледнал я и й представил

2828 какво е нужно да направи,

за да спаси от гибелта

Карадюе. Тогава тя

му рекла: „Брате, намерете

2832 две вани и ги напълнете,

тъй както иска се, със вино

и с мляко, но наполовина.

Да ти повторя ли отново,

2836 че аз на всичко съм готова?“

Тъй състрадателен той бил,

че незабавно наредил

да сторят нужното: отрано

2840 приготвили и двете вани,

младежът влязъл във едната,

а пък във другата — сестрата.

Тя на змията свойта бяла

2844 подмамваща гърда подала

и рекла й: „Пусни тозчас

Карадюе. В замяна аз

на теб гръдта си ще предложа.“

2848 С усещането, че не може

във вино дълго да изтрае

и че тъй хубаво ухае

на мляко, тутакси змията

2852 откопчила се от ръката

на рицаря, за да се спусне

към снежнобялата и вкусна

моминска гръд. Кадор обаче

2856 със меч ударил я така, че

помежду двете вани тя

се смъкнала, но от гръдта

отсякъл той във бързината

2860 парче, което у змията

останало. Кадор се бил

ядосал тъй, че надробил

змията мигом на безброй

2864 парчета, и веднага той

взел за сестра си да се грижи.

Карадюе се чувствал трижди

доволен: раната измили,

2868 с внимание го обкръжили,

той много бързо се съвзел

и само оток лек личел.

 

Но междувременно умрял

2872 баща му и той станал крал.

Впоследствие Карадюе

оженил се за Гиние —

сестрата на Кадор, че друга

2876 не би си взел той за съпруга —

тъй силно в нея влюбен бил.

Аз тука бих си позволил

да отбележа, че ръката,

2880 в която впила се змията,

останала по-къса някак

и оттогава той по прякор

бил Късоръкия наречен.

2884 По-щедър мъж и по-сърдечен

от него нямало — във двора

той тачен бил от всички хора.

 

Кадор ловувал из горите

2888 веднъж и току-виж ловците

между високите дървета

елен видели. Злите псета

по дирите му полетели

2892 и роговете проехтели.

Сам кралят по пътека вита

поел, но буря страховита

наченала, дъжд завалял.

2896 Виделият се в чудо крал

под клонест дъб се подслонил

и както там на завет бил,

пак за кралицата си спомнил.

2900 Между разлистените клони

в далечината той видял,

че някакъв светлик блестял

и се към него приближавал,

2904 а пък лесът се огласявал

от песните на пойни птички

и както в ранно лято всичко

сияело — отвред чар бликал.

2908 Щом стигнал до дъба светликът,

в средата му изникнал рицар

с една чаровна хубавица.

Опитал смаяният крал

2912 да го възпре, но не успял:

едва край него минал бил

и вече се отдалечил,

без да рачи да отговори.

2916 Тозчас жребеца си пришпорил

Карадюе под свода бурен,

от дъжд и силен вятър брулен,

за да го стигне по наклона,

2920 но не успял да го догони.

Все тъй бил рицарят припрян

и все така летял, огрян

от светлина, сред птичи хор,

2924 с насочен към безкрая взор.

Излязъл той от лес дълбок,

а след това по път широк

премного левги извървял.

2928 От двете им страни течал

поток стихиен. Този път

извел го до чудесен кът

със замък и с просторни зали,

2932 в които се били събрали

сто рицари и те по двама

играели на шах и дама.

Пръв влязъл рицарят и щом

2936 прибрал си коня в своя дом,

на входа пак се появил

и срещнал краля с поздрав мил:

„Кралю, добре дошъл бъдете!“

2940 „Благодаря, но ми кажете

защо не спряхте там при мен?“

„Защото твърдо бях решен,

кралю, да дойдете при нас.

2944 А ако бях се спрял там, аз

не бих постигнал свойте цели.“

Момци в туй време долетели

и стремето на краля здраво

2948 прихванали. „Кралю, остава

да слезете.“ — „Та аз и сам

ще сляза, но държа да знам

какво е името ви, драги.“

2952 „Ще го научите веднага,

сеньор: другарите ми верни

ми казват Алардин Езерни.“

„Сир Алардин? Щом е така,

2956 със удоволствие сега

при вас ще сляза. Вие значи

сте този рицар млад, юначен,

когото търсех.“ Кралят слиза

2960 от коня си и бързо влиза

във залата. Двамина свалят

тозчас обувките на краля,

а домакинът го отвежда

2964 в покоите си и одежда

най-елегантна му предлага —

каквато се на крал полагат.

Голяма група хубавици —

2968 и задомени, и девици —

излезли да го поздравят:

„Добре дошли във този кът,

кралю!“ На тяхната вежливост

2972 той отговорил най-учтиво,

приветствайки ги на свой ред

по дворцовия етикет.

Една от дамите в палата

2976 (красавица навред призната)

във нова рокля пременена

и със наметка, украсена

със хермелин, се приближила

2980 до краля и с усмивка мила,

прегръщайки го, с топъл глас

му казала: „Кралю, при нас

сте винаги добре дошли!“

2984 „Дано, госпожо, от бели

животът ви не се вгорчава.

Бог с радости да ви дарява!“

До нея, на килим копринен,

2988 с отблясък вишневокарминен,

се настанил Карадюе.

„Как е кралица Гиние,

сеньор? — попитала го тя. —

2992 Какво й става със гръдта?

Говорят, че заради вас

била загубила тя част

от нея…“ — „Да, госпожо скъпа.

2996 Кралицата към мен постъпи

тъй предано и всеотдайно!

Аз задължен съм й безкрайно:

на нея свойте дни обричам

3000 и цял живот ще я обичам.“

„И тя напълно заслужава,

приятелю добър, такава

любов. Аз зная колко много

3004 обичате я. Слава Богу,

че е съдбата отредила

с жена тъй щедра и тъй мила

завинаги да се сближите,

3008 тъга и радост да делите.“

Те разговора продължили,

дордето вече се стъмнило

небето. Алардин в туй време

3012 дошъл при краля да го вземе,

за да отидат да се хранят.

„Кралю, държа да ви поканя

с нас на вечеря, че софрата

3016 ви чака.“ После за ръката

той дружески прихванал краля

и във тържествената зала

завел го. Множество придворни,

3020 прочути с подвизи безспорни,

били си вече по местата

и щом сервирали храната

нахранили се до насита.

3024 След туй доволни и честити

оттеглили се те да спят.

След изморителния път

Карадюе за миг заспал,

3028 а сутринта, като видял

зората, той се натъкмил

за тръгване и се явил

при своя щедър домакин

3032 да се сбогува. Алардин

му рекъл: „Аз ви уверявам,

че туй, което притежавам,

ще бъде ваше достояние.

3036 Използвайте без колебание,

кралю, соколите, конете,

и хрътките. Ако речете

мой гост да сте пак някой ден,

3040 това ще бъде чест за мен.“

След туй му подарил колан,

нов щит, от злато изкован,

красива златна катарама

3044 и пак подхванал: „Нийде няма

подобна вещ — от чисто злато

измайсторена е токата

и има сила чудотворна.

3048 Ако на рицар ратоборен

с меч отсекат носа, тогаз

могъл бих липсващата част

да заменя със тоз метал

3052 и пак носът ще бъде цял.

Токата ми е много скъпа,

ала на вас ще я отстъпя.“

„Безкрайно съм ви задължен,

3056 сеньор.“ — „Карадюе, за мен

е висша чест да ви я дам,

защото най-добре аз знам

какво вълшебство в нея има.“

3060 С признателност неизразима

Карадюе си сбогом взел

със домакина и поел

на път към своите, които

3064 за него мислели със свито

сърце и с явно притеснение.

Съпругата му с облекчение

въздъхнала, щом се прибрал.

3068 Тозчас загриженият крал

с кралицата се отделил

в странична стая и с тон мил

й рекъл: „Мила ми госпожо,

3072 дали във тоз момент ще може

да видя вашта гръд ранена?“

Макар и малко притеснена,

показала си тя гърдата,

3076 той я погледнал, взел токата

и чудодейния метал

до болната гърда допрял.

На раната чудесно паснал

3080 металът, сякаш че се сраснал

напълно със плътта й бяла.

Безмерна радост засияла

на крал Карадюе в очите.

3084 „Ако все тъй на мен държите,

госпожо — рекъл той — не бива

пред никого да се разкрива,

че във гръдта ви има злато.

3088 Ако друг някой във палата

случайно тази наша тайна

научи, знайте, че безкрайно

ще се обидя, и тогаз

3092 ще ви презра навеки аз.“

„Кажете, мили мой, за Бога,

от дамите си как ще мога

подобна тайна да опазя?“

3096 Карадюе в ответ й казал:

„От плат превръзка натъкмете

и на гръдта си я сложете.

И ще се пазите най-вече

3100 от дамите си — нито вечер,

ни сутрин никоя не бива

да вижда под какво се скрива

гръдта ви. Вечер аз ще свалям

3104 превръзката и ще ви галя,

от нежни трепети обзет,

а всяка сутрин, най-напред

ще имам грижата, госпожо,

3108 превръзката ви пак да сложа.“

След чутото, с усмивка мила

кралицата благодарила

на краля…

 

                А сега ще идем

3112 отново крал Артур да видим…

Той пратил бил вестител в стана

на крал Карадюе с покана

да тръгне тутакси на кон

3116 с кралицата към Карлион,

защото свиквал на събор

най-знатните във своя двор:

за Петдесетница там щели

3120 да се сберат младежи смели,

девойки пищно натъкмени

и дами в празнични премени.

След месата, във ход тържествен

3124 преминало голямо шествие;

след туй на почетната маса,

сред подобаваща украса,

пръв крал Артур се настанил.

3128 Ке сенешалът се явил,

но не във празнични одежди,

пред краля леко вдигнал вежди

и с важен вид припряно рекъл:

3132 „Кралю, софрата чака. Нека

да бъде даден знак с тромпети,

че вече време е ръцете

да си измие всеки гост.“

3136 „Приятелю, защо е тоз

настойчив тон? Тук всички знаят

какъв е в двора обичаят:

не бива и въпрос да става

3140 тук за гощавка дотогава,

дордето нещо странно днес

не стане. След подобна вест

ще дойде ред и за храната.

3144 В противен случай до софрата

дори не бих се и допрял.“

В туй време в залата влетял

на кон охранен рицар млад,

3148 с одежди от карминен плат;

на пояса му меч блестял

а пък на шията висял

рог с гривни златни, чисто нов,

3152 със диамантен фин обков.

Той коня си встрани оставил

и се към крал Артур отправил,

учтиво му се поклонил

3156 и сдържано му заявил

със глас тържествено висок:

„Кралю, донесох ви тоз рог

от слонска кост, със диамант

3160 и с чисто злато обкован.

Наистина е без цена.

Но притежава и една

способност необикновена:

3164 налейте го с вода студена

и тя ще стане в миг на вино

с вкус превъзходен, ненадминат.

Сеньор, във дар рога вземете

3168 и вино колкото си щете

ще имате — и то чудесно!

Това ще проверите лесно.“

Ке сенешалът се обадил:

3172 „Дар безподобен ви се пада,

кралю!“ А рицарят добавил:

„Но този рог и друго прави.

Нали понякога тъй става,

3176 че дамата изневерява

на своя рицар… Да речем,

че от това вино дадем

на рогоносеца… Тогава

3180 се друго чудо наблюдава:

виното тръгва по брадата,

но без да влиза във устата.“

„Нима?“ — възкликнал сенешалът

3184 и се обърнал пак към краля:

„Сеньор, тоз дар не ми допада,

защото крие изненада.“

Артур внимателно опипал

3188 рога и наредил да сипят

във него изворна вода.

Ала, предчувствайки беда,

в миг Гениевра вик надала:

3192 „Кралю, не пийте! Бих желала

да ви предпазя от магия.“

Не виждайки здрав смисъл в тия

слова, на своето държал

3196 заинтригуваният крал.

Но Гениевра със въздишка

подела: „Господи Всевишни,

дано виното се разлее

3200 по него, ако той посмее

да пие!“ Но Артур, напук,

пред насъбралите се тук,

рога надигнал и виното

3204 намокрило му облеклото.

„Кралю, кралю, каква тя стана!“ —

подхвърлил Ке. Артур, обхванат

от срам и ярост, взор обърнал

3208 към Ке и сдържано отвърнал:

„Ще трябва, драги мой, и вие

да пийнете. Васалът пие,

ако зачита своя крал.“

3212 Ке се смутил: „Не бих желал,

кралю мой, с отказа си аз

да предизвикам гняв у вас.“

Но и по неговото тяло

3216 червено вино се разляло.

Зарадван вътрешно, веднага

Артур подел: „Ах, как приляга,

Ке, и на вас съдба, каквато

3220 на мен дойде ми на главата!“

Накрая кралят призовал

Йоне и след като му дал

в ръка магическия рог,

3224 възложил му със тон най-строг:

„При крал Карадюе идете

и непременно му кажете,

че аз държа и той самият

3228 вино от този рог да пие.“

Йоне изпълнил бързешката

заръката му и когато

със поглед плах Карадюе

3232 се взрял в жена си Гиние,

тя казала му, без да мигне,

рога със виното да вдигне

и да отпие най-спокойно.

3236 Така и станало. Достойно

с туй изпитание се справил

Карадюе. След туй отправил

към Гиние взор лъчезарен:

3240 „Безкрайно съм ви благодарен.

Едва ли друга дама днес

би сторила такава чест

на своя мъж…“ И всички тук

3244 опитали един след друг

вино да пият… Само крал

Карадюе не се полял.

Днес никой и представа няма

3248 каква омраза към жена му

и колко ревност породило

това, че тя окуражила

със верността си своя мъж.

 

3252 Било по пладне. Изведнъж,

отекнал призивно тромпетът

към всички в залата — ръцете

да си измият и да сядат

3256 покрай софрата, че обядът

наскоро щял да се сервира.

Ще кажа тук, че не намирам

за нужно всичко да представям

3260 подробно. Само ще добавя,

че осем дена във палата

не станал никой от софрата.

А щом прибрали всички маси,

3264 Артур показал щедростта си,

на всички дарове раздал

и път добър им пожелал.

Той задържал Карадюе,

3268 а пък жена му Гиние

отишла в своето имение,

та ревност, яд и озлобление

у другите да не събужда.

3272 Понеже кралят имал нужда

да си отдъхне, на покой

през зимата отдал се той.