Първо продължение на „Персевал“ (3)

Бранш ІІ
Брюн дьо Бранлан

Щом мир надежден сключен бил,

1072 веднага крал Артур решил

сам той да поведе войската

на поход през степта разлата.

Петнайсет дена те вървели,

1076 гори, реки преодолели,

пресекли равнини зелени

и град със кули укрепени

съгледали. Брюн дьо Бранлан

1080 там бил устроил своя стан —

с дувари здрави ограден

и с продоволствия снабден.

Брюн разполагал с многобройни

1084 войски, калени в схватки бойни,

и с верни хора, със които

си гарантирал той защита

за няколко лета дори.

1088 Артур един ден призори

с войската си се озовал

пред град солиден и се спрял

пред крепостите му високи

1092 и рововете му дълбоки.

Тогава рицарите смели,

за бойна слава зажаднели,

без кралска заповед, без знак

1096 за бой с отявления враг

така пришпорили жребците,

че стигнали за миг стените

на крепостта. Освен охрана,

1100 две хиляди бойци отбрани

там имало. Те мигом взели

оръжие и полетели

на своите коне чевръсти,

1104 решени бързо да отблъснат

нашественика. И започнал

невиждан бой. Не мога точно

със думи да предам мелето:

1108 убити падали конете,

хвърчели копия строшени,

а рицарите повалени

попадали във плен или

1112 със меч пронзвани били.

Но кралската войска безспир

настъпвала и най-подир,

за да избегнат поражение,

1116 бранланците към отстъпление

преминали, като видели

заплахата, но в плен отвели

петдесетина кралски войни

1120 и осемдесетина бойни

коне. Прикрити зад стените,

бранланците така вратите

си укрепили, че престанал

1124 двубоят между двата стана.

Извън защитните дувари

оръженосците върхари

и жилави дебели клони

1128 отсекли, та със тях заслони

за армията построили.

Щом първенците приближили,

захванали се неколцина

1132 да вдигнат шатри от коприна

предимно за особи знатни.

А най-отгоре топки златни

и нови щитове блестящи

1136 светлеели като горящи

главни във сумрака преднощен.

Но замък обсадѐн все още

не значи замък завладян.

1140 Със непокорния Бранлан

Артур воювал цели седем

години и до край побѐден

успял да стигне чак тогава.

1144 Когато вече наближавал

Великденският пост, войската

разпръсквала се из страната

и всеки в своя собствен дом

1148 за отдих връщал се. Но щом

Свети Дух вече се задавал,

пак бой за замъка наставал,

войските тъпчели нивята,

1152 опустошавали житата

и плодородните градини,

та в следващите две години

запаси никакви да няма

1156 във окупирания замък.

На риск изложен бил градът.

Та как на глад да издържат

живеещите в него хора?

1160 Какво те можели да сторят?

Но имало там две девици —

две несравними хубавици:

Лор дьо Бранлан била едната

1164 (със свойта дързост всепризната

тя всички в стана впечатлила),

а другата девойка мила

била Изев дьо Карахес

1168 (такава хубост и в Рахес

едва ли е в онези дни

живяла). Всичките храни

привършили и този град

1172 изправен бил пред страшен глад.

Та тез девойки изнурени,

върху зида облакатени,

не спирали да наблюдават

1176 какво извън стените става,

надявайки се сир Говен

да дойде там със сир Ивен.

Върху зелената ливада

1180 те срещали се с тези млади

мъже, които тъй любезни

били и искали полезни

да бъдат, ако с нещо могат

1184 да ги при нужда подпомогнат.

Девойките без притеснение

плачевното си положение

описвали им доста живо

1188 и рицарите най-учтиво

поискали от краля среща

и му отправили гореща

молба — на сир Бранлан във стана

1192 необходимата прехрана

веднага да подсигури.

Артур не чакал миг дори:

той тъй добър и щедър бил,

1196 че тутакси разпоредил

да бъде още този ден

пострадалият град снабден

с хляб, с риба, със вина пенливи,

1200 с животни питомни и диви.

Артуровото снизхождение

на бедстващото население

и сили, и надежди дало

1204 и то успешно издържало

в обсада още три лета.

Но знаел кралят — с доброта

не би Бранлан разубедил

1208 и на придворните вменил

насетне да не му додяват

със своите молби да дава

храни за техни приближени.

1212 И всеки с кралското решение

негласно се съобразил.

Освен туй кралят наредил

на героичните си войни

1216 отвред с машини стенобойни

да оградят добре градът

и непрекъснато да бдят

във него никой да не влезе

1220 и никой жив да не излезе.

Гладът след още пет-шест дена

щял тази крепост обсадена

отвътре да сломи. Обаче

1224 веднъж, преди да падне здрачът,

Ивен разхождал се на кон

и чул несекващия стон

на хубавиците. Той спрял

1228 край кулата, обзет от жал,

попитал ги защо тъжат

и в отговор се чул гласът

на клетата девойка Лор:

1232 „Глад страшен мъчи ни, сеньор!“

Без нещо да й отговори,

Ивен тъй коня си пришпорил,

че подир малко се видял

1236 пред шатрата на своя крал,

от коня слязъл, вътре влязъл

и, коленичейки, му казал,

че от ужасен смут обзет е.

1240 Артур попитал го: „Кажете

какво ви толкова тревожи,

сеньор Ивен? Кой рицар може

злина да причини на вас

1244 и да не го накажа аз!

На моето благоволение

разчитайте. Какво имение,

каква чест искате от мене?

1248 Ще бъде удовлетворено

веднага вашето желание.“

„Благодаря за туй внимание,

кралю! Аз моля да доставим,

1252 без ни най-малко да се бавим,

храна на двете хубавици,

които като мъченици

от два дни нищо не са яли.“

1256 „Приятелю Ивен, едва ли

ще има случаи, когато

не бих ви уважил молбата.

Повярвайте, че ако друг

1260 с молба подобна дойде тук,

ни аз, ни моите придворни

не ще се съгласим да сторим

подобно явно нарушение

1264 на взетото от мен решение.“

А след това добрият крал

извикал своя сенешал

и рекъл: „Ке, тозчас вземете

1268 един жребец, натоварете

на него риба, хляб и вино,

и плодове, и медовина,

сложете също манджи вкусни,

1272 приготвени от най-изкусни

готвачи, и ги занесете

във стана на Бранлан на двете

девойки като дар от мен.

1276 За тях застъпва се Ивен

и аз съм склонен да приема

молбата му.“ Не губил време

придворният, як кон избрал,

1280 със лек самар го оседлал

и със храна го натоварил:

със бял хляб и със вино старо,

със зеленчук, със гозби месни,

1284 със риба, с плодове най-пресни.

Които в близост с Ке били

сами се питали дали

тоз кон е с издръжлив гръбнак,

1288 дали достатъчно е як,

за да успее да закара

до стана на Бранлан товара.

Щом Ке приготвил всичко нужно,

1292 заръчал на един прислужник:

„Влезни с тоз кон във крепостта!“

Потеглил той, но тежестта

била, уви, непоносима,

1296 жребецът с мъка нетърпима

се влачел — тъй отпаднал бил,

че се пред входа строполил:

той тъкмо се дотам добрал

1300 и за нещастие умрял,

едва помръдвайки с копита.

Отвътре хората, които

в туй време зърнали товара,

1304 зарадвани от тоз подарък,

излезли бързо през вратата,

за да разпределят храната,

с която щели да успеят

1308 поне три дни да преживеят.

 

Мъжествен, непоколебим,

решителен, неустрашим

бил рицарят Брюн дьо Бранлан.

1312 Той бил дотолкоз обигран,

че даже в трудно положение

намирал изход и спасение.

В момента сметка той си давал,

1316 че щом все още продължава

гладът и действия надлежни

не предприеме, неизбежни

беди града ще сполетят.

1320 Но как ли да предотвратят

заплашващия ги провал?

Една нощ той почти не спал

и още призори поискал

1324 от тристатина свои близки

оръжието си да вземат

и вкупом с него да поемат

направо на Артур към стана,

1328 където никой не бил станал

и кротко рицарите спели.

Бранлановците не целели

да ги убият, както спят,

1332 ни искали да ги пленят.

Брюн им заръчал да издирят

къде сега им се намират

храните, да ги натоварят

1336 и още сутринта да сварят

да тръгнат, тъй че своя град

навреме да спасят от глад.

        Но щом усетила войската,

1340 че някой им краде храната,

сигнал подали за тревога,

надявайки се, че ще могат

крадците бързо да догонят.

1344 Говен в миг метнал се на коня,

взел само копие и щит

и като луд, в бяг вихровит

веднага полетял нататък,

1348 където с викове тълпата

се канела да отмъсти

за сторените й щети.

Говен причината узнал

1352 и същевременно видял

онез, които с плячка тежка

отстъпвали. Със злост лудешка

той втурнал се да ги настигне.

1356 Брюн дьо Бранлан в туй време вдигнал

тревожен взор и що да види:

Говен по дирите му идел.

Бранлан безмерно дързък бил,

1360 жребеца си назад извил,

срещу Говен той полетял

и сблъсъкът не закъснял.

Като стрела на арбалет

1364 Говен се устремил напред.

Потеглили в галоп, жребците

и си заудряли главите,

а пък Говен, обзет от стръв,

1368 врага си атакувал пръв

и с копие пробил му щита.

Бранлан за миг се окопитил,

той копието стиснал здраво

1372 със дясната ръка и право

във рамото на своя враг

тъй силно го забил, че чак

откъм гърба му се подало.

1376 Обилна топла кръв обляла

Говен и той загубил свяст.

Бранлан отправил се тозчас

към рицарите със храната.

1380 Щом те я внесли през вратата,

той наредил на свойте хора

така добре да я затворят,

че в замъка да няма как

1384 да влезе нагъл вражи крак.

        Съратниците на Говен,

щом зърнали, че бил ранен

със копие в едното рамо,

1388 една-едничка мисъл само

обзела ги — какво да правят,

че от смъртта да го избавят…

Като в агония той пъшкал.

1392 Със брадва дървената дръжка

на копието те отсекли

и се с ранения завтекли

към шатрите сред кански писък.

1396 Не зная в този свят дали са

ридали хората за друг

тъй, както сбралите се тук

за рицаря Говен. Щом кралят

1400 дочул как хората му жалят

за безподобния герой,

от скръб неистова и той

обзет бил и дотолкоз страдал,

1404 че даже и в несвяст изпадал.

Но щом тъгата безутешна

надмогнал, кралят викнал спешно

от лекарите тез, които

1408 минавали за най-добрите

и с глас настойчив им възложил

тозчас каквото е възможно

да се направи, та Говен

1412 да бъде бързо изцерен.

Изпърво той се изповядал,

а след това, за да не страда,

били надлежни мерки взети:

1416 измъкнали тозчас парчето

от копието, с вино бяло

промили раната изцяло

и на легло го настанили.

1420 след туй на краля заявили

да не се хич безпокоял,

защото много скоро щял

Говен да бъде изцерен.

1424 В деветия пореден ден

след процедури належащи

с медикаменти подходящи

Говен усетил подобрение.

1428 И крал Артур, без притеснение

за здравето му, заповядал

с машини бойни под обсада

да бъде отсега държан

1432 безспир палатът на Бранлан.

        Три месеца и седем дена

изминали и безпроблемно

Говен напълно оздравял.

1436 Един ден, както си лежал

във шатрата, той вдигнал леко

платнището и недалеко

по ширналата се морава

1440 видял, че вече приближава

конярят му: навярно той

със Гренгалет от водопой

завръщал се. Говен му викнал,

1444 младежът тутакси откликнал

на повика на господаря

и до леглото му конярят

след миг на колене застанал.

1448 Говен помолил го да стане

жребеца му да оседлае,

след туй добавил, че желае

прислугата, без да се бави,

1452 оръжие да му достави

и ризница, и щит, и риза.

След малко той видял, че влиза

слугата, носейки доспехи

1456 и нови-новенички дрехи.

Във шатрата си за момент

напълно стегнал се Говен,

след туй излязъл здрав, напет,

1460 с отскок възседнал Гренгалет,

взел дълго копие и щит

и във галоп със войнствен вид

от стана мигом излетял.

1464 Но сенешалът го видял,

при краля бързо се завтекъл

и със загрижен вид му рекъл:

„Сир, племенникът ви любим

1468 поема риск недопустим.“

„За Бога, Ке, не ме мъчете!

Какво е станало, кажете?“

„Сир, той не помни вероятно,

1472 че бе ранен, и с непонятно

и безразсъдно настървение

на кон снове и в приключение

възнамерява да се включи.

1476 Да пази Господ да се случи

в дуел със друг да влезе пак!

Таз прясна рана няма как

да не започне да кърви,

1480 да се отвори и, уви,

съвсем да изтече кръвта му.

За миг си представете само,

че краят му би бил трагичен.

1484 Та той на гибел се обрича!“

Артур, със пръчка във ръката^[1],

на кон се метнал бързешката,

в галоп се спуснал към полето

1488 и все така летял, дордето

до сир Говен се приближил.

„Ах, спрете, племеннико мил, —

настойчиво извикал кралят. —

1492 Къде сте хукнал като хала,

защо сте тъй въоръжен?“

„Кралю, — отвърнал му Говен —

не търся с подвизи да блесна,

1496 не искам повече известност.

След туй мъчително лечение

дощя ми се, за развлечение,

да се разходя в равнината,

1500 да се порадвам на цветята.

А пък се тъй въоръжих,

кралю, защото много бих

желал, ако се пак наложи,

1504 да проверя дали ще може

ръката ми да стисне меча.

Не смятам много надалече

да ходя: ще се върна рано,

1508 за да обядвам с вас във стана.“

„Добре ще е и според мен,

ако през този хубав ден

се поразходите на воля —

1512 отвърнал кралят. — Но ви моля,

по-бързо тука се върнете!“

„Не се изобщо тревожете,

кралю!“ Артур, успокоен,

1516 прибрал се в стана, а Говен

разходката си продължил,

но много се отдалечил

по пътя неусетно някак…

1520 И случаят го пак въвлякъл

във приключения съдбовни.

 

        Той минал през гори вековни,

проникнал в някаква лъка

1524 и до пленителна река

достигнал той на своя ат.

А вече наближил обяд…

Реката не била дълбока,

1528 ни пълноводна, ни широка

и нищо не го спряло тази

вода спокойна да прегази.

В красива местност той навлязъл,

1532 невероятен се оказал

тоз кът със дъхави цветя

и билки. Прекосил степта

и после стигнал до зелена

1536 кория с необикновена,

с неземна прелест. Върховете

на многолетните дървета

достигали небето чак.

1540 А то било като варак —

съвсем безоблачно и чисто.

Безбройни птички поривисто

огласяли навред простора.

1544 Какъв покой, каква отмора,

какъв дъх фин опиянявал

душата на Говен! Тогава,

от порив несломим обзет,

1548 насочил копие напред

и във галоп той полетял

на своя кон. След малко спрял

и се усетил изцерен,

1552 укрепнал и възстановен,

с напълно заздравяла рана.

От шеметен стремеж обхванат,

той копието стиснал здраво

1556 и на жребеца си стремглаво

понесъл се като фурия.

Пак стигнал някаква кория,

преминал я, навлязъл в трета,

1560 след туй в четвърта и във пета…

Поспрял се и се поозърнал,

но мисълта да се завърне

във стана в миг го осенила.

1564 А в себе си такава сила

усещал той, че взел решение

във търсене на приключение

да продължи по своя път,

1568 надявайки се в чуден кът,

във свят невиждан да попадне.

 

Отминало отдавна пладне,

той все тъй яздел с лекота

1572 и изведнъж насред степта

край бликаща вода студена

съгледал шатра, украсена

отвред с рисунки на животни.

1576 А точно на върха, самотен,

един орел, излят от злато,

излъчвал чар невероятен.

Говен през своите предишни

1580 години шатра толкоз пищна

не бил във никой кът съзирал.

Около нея се намирал

цял ред от временни заслони,

1584 направени от здрави клони,

а вътре тя с цветя уханни

била като с килим застлана.

Щом той таз шатра забелязал,

1588 от коня си веднага слязъл,

привързал го добре с юздите,

на млад дъб закачил си щита,

и копието си подпрял

1592 отвън. А след като видял,

че е отворена вратата,

той влязъл вътре и в средата

съгледал някакво легло.

1596 Със плат копринен то било

застлано от ръка грижлива.

Девойка ангелски красива

върху това легло седяла

1600 и шнур красив за шлем плетяла.

От прелестта й запленен,

до нея доближил Говен,

и я приветствал най-учтиво:

1604 „Бог, който съди справедливо,

да бди над вас, госпожо мила!“

Понеже тя глава склонила,

без нищо да му отговори,

1608 той казал си, че гаф е сторил,

обръщайки се със „госпожо“,

и втори път подел: „Дай, Боже,

госпожице, да сте все здрава,

1612 и Господ радост да ви дава!“

„Ще моля Господа и аз,

сеньор Говен, да бди над вас!“

А той, озадачен, веднага

1616 попитал: „Хубавице драга,

защо говорите на мен,

а пък в ума ви е Говен?“

„Сеньор, аз казвам ви неща,

1620 които с моя мил баща

и с моя брат бих споделила.

Пред тях не бих нивга скрила.“

„Дали да се надявам, драга,

1624 ако това и мен засяга,

че вие ще го споделите

и с мене прямо и открито?“

„Не виждам никакви причини…

1628 Преди три-четири години

за пръв път чух как близки хора

за рицаря Говен говорят,

възславяйки му храбростта,

1632 достойнството и щедростта,

каквито друг не притежава.

И аз на свой ред изразявам

пред вас днес своята възхита…“

1636 „Когато никой не ме пита

за името, защо тогаз

е нужно да го казвам аз?

А пък защо ли да го крия,

1640 девойко хрисима, от тия,

които искат да го знаят?“

„Аз в случая, сеньор, съм тая,

която би желала много

1644 да ми го кажете, ей Богу.“

„Аз съм въпросният Говен.“

„Не се шегувайте със мен.

В такива думи вяра нямам.“

1648 „Не бих прибягнал до измама.“

„Добре! Тогава си свалете

доспехите и застанете

пред мене със лице открито.“

1652 „Не бих желал да губя нито

момент“ — припряно отговорил

Говен и незабавно сторил

това, което пожелала

1656 девойката. Щом тя видяла

лицето му, с любезен глас

му казала: „За малко аз

ще се оттегля в свойта стая

1660 и там ще мога да узная

дали е вярно туй, което

току-що казахте.“ И ето,

че през открехната врата

1664 във стаята си влязла тя

и приповдигнала с ръка

завеса тюлена така,

че се открил пред нея кът,

1668 във който на Говен ликът

се очертал. На плат ефирен

той бил изкусно избродиран

с финес и майсторство голямо

1672 от опитна придворна дама

от виден сарацински род.

Тя със изящен ситен бод

Говен била изобразила:

1676 изпълнен със юнашка сила,

за предстоящия двубой

надлежно се подготвял той

и си доспехите навличал.

1680 Тоз образ толкова приличал

на сир Говен, че всеки щял,

ако е туй везмо видял,

да разпознае в миг модела.

1684 Девойката тозчас поела

натам, където бил Говен,

и просто с поглед мигновен

тя тутакси го разпознала.

1688 Неудържимо полетяла

към своя мил и по устата,

и по очите многократно

целунала го, после мило,

1692 със топъл глас му промълвила:

„Любими, знайте, че изцяло

душата ми и мойто тяло

от днес принадлежат на вас.“

1696 „Ах, скъпа, с колко радост аз

тоз дар неоценим посрещам!

Обичам ви с любов гореща

и се надявам, че взаимност

1700 ще има в нашата интимност.“

От красотата й прехласнат,

Говен я разцелувал страстно,

а след това си разменили

1704 признания със думи мили

и на страстта си се отдали.

След случилото се едва ли

могла е тази хубавица

1708 да си остане пак девица…

А той, преди да се сбогуват,

пак свойта мила разцелувал

и уточнил след колко време

1712 ще се завърне да я вземе,

та тя съпруга да му стане.

След туй доспехите надянал,

на коня си се ловко метнал,

1716 а после, след усмивка сетна,

поел спокойно през полята.

 

Тогаз Норес дьо Лис, бащата

на таз девойка, тъкмо влязъл

1720 при свойта дъщеря и казал:

„Девице, Бог над теб да бди

и да те пази от беди!“

Безмълвно свела тя глава,

1724 но, изненадан от това,

той пак подел: „Да те дарява

Бог, дъще моя, с много здраве

и щастие!“ А тя в ответ

1728 му рекла: „Господ занапред

от злото, татко, да ви пази.

Да, вашта дъщеря е тази,

която е пред вас, но вече

1732 не съм девица.“ — „Как го рече?

Кажи, кой беше този мъж?“

„Сеньор Говен. Аз неведнъж

ви казвах, че ще се отдам

1736 на него. Той току-що сам

замина, след като отне ми

девствеността.“ Норес без време

подобно вихър изхвърчал

1740 от шатрата и полетял

на кон след нейния любовник.

Преди да смогне да догони

беглеца, яхащ през полята

1744 със сладки спомени в главата,

бащата викнал му, обзет

от яд: „Негоднико проклет,

ще си платиш прескъпо ти,

1748 че щерка ми обезчести

и че погуби моя брат^[2].“

Говен се чувствал тъй благат,

че в отговор, с усмивка лека,

1752 на гневния баща той рекъл:

„Сеньор, словата си мерете

и по-учтив към мен бъдете.

Не съм посягал на честта ви,

1756 не съм ви с нищо злепоставил.

Но след подобно обвинение

могъл бих удовлетворение

аз да ви дам сега и тук,

1760 тъй че да може всеки друг

да съди кой е имал право.“

Със копие в ръка, стремглаво,

предпазвайки се ловко с щита,

1764 Говен срещу Норес политнал,

но и бащата бил решен

да води бой ожесточен,

дори успял да изпревари

1768 Говен и тъй да го удари,

че копието му, за жалост,

се на парчета разлетяло.

Говен така разлютен бил,

1772 че мигом щита му пробил,

а след това му счупил шлема.

Не дал му дъх да си поеме

и да помисли за отбрана,

1776 а с тежка, смъртоносна рана

го проснал ничком на земята

и си заминал бързешката.

 

А в тоз момент при дъщерята

1780 току-що бил пристигнал братът —

сир Бран дьо Лис — на буен кон

и я приветствал с нежен тон:

„Девице мила, Бог да дава

1784 да сте щастлива, да сте здрава!“

И тъй като не чул ответ,

той продължил: „И занапред

Бог радости да ви създава

1788 и щастие да ви дарява!“

Все пак могла тя да сподави

присъщия си свян… „Сестра ви —

му рекла тя — не е девица.“

1792 „Какво говорите, сестрице?

Кой ви отне девствеността?“

С твърд глас отвърнала му тя:

„Ще бъда искрена… Говен

1796 ми я отне.“ Тъй разярен

в момента братът се показал,

че като фурия излязъл,

веднага метнал се на коня

1800 и хукнал сир Говен да гони.

Той много бързо прекосил

гората и в степта открил

баща си, който бил ранен

1804 и целият окървавен,

и го попитал: „Татко, кой

е дръзнал с вас да води бой,

кой тъй рани ви и защо?“

1808 „С Говен си бихме току-що

и той, уви, ме победи

в двубоя. Синко, доведи

жребеца ми, за да го яхна

1812 и с теб оттука да се махнем!“

Ала синът му възразил:

„Преди да съм му отмъстил

за туй, което той наскоро

1816 на моята сестра е сторил,

не ще се върна вкъщи аз.

Та той без малко щял и вас

да ви убие!“ Мигновено

1820 поел Бран през степта зелена,

изкачвал планини високи,

прескачал долове дълбоки

и по говеновите дири

1824 беглеца стигнал най-подире

в една гора и изотзад

извикал му: „Ах, мръсна гад,

от мен не ще се отървеш.

1828 Ти заслужаваш да умреш,

защото чичо си убил,

сестра ми си обезчестил

и на баща ми днес посегна.

1832 Но знай, не можеш ми убегна.“

Говен се спрял и най-учтиво

отвърнал му: „Сеньор, не бива,

за Бога, тъй да се говори!

1836 Ако на вас злина съм сторил,

ако по някаква причина

съм навредил на ваш роднина,

за всяко свое прегрешение

1840 готов съм удовлетворение,

щом се налага, да ви дам

Срамът ми по̀ ще е голям,

ако пострада мойта чест.

1844 Това ще бъде в интерес

на цялото ни обкръжение.

Отхвърлям всяко обвинение

във вероломство и в измама.“

1848 И на момента тези двама

левенти копията свели,

неудържимо полетели

един към друг, от гняв обзети,

1852 пришпорвайки така конете,

че тях не би ги нищо спряло.

Дори степта се разлюляла

от чаткането на копита

1856 и даже взели да излитат

искри под конските подкови.

И двамата били готови

за смъртоносно изпитание,

1860 а не за спортно състезание.

И въпреки че двата щита

били в началото пробити,

противниците продължили

1864 двубоя си със всички сили.

Но копията искрометни

не издържали и най-сетне

се разхвърчали на парчета.

1868 Пак битката била подета

със устрем ужасяващ, страшен

и при двубоя ръкопашен

те тъй си сблъскали телата,

1872 че в миг се свлекли на земята

безпомощни, зашеметени,

с лица и колена ранени.

Съвсем безсилни те лежели

1876 като че никога не щели

да станат на крака отново

за битка още по-сурова.

И все пак малко след това

1880 те приповдигнали глава

и се изправили в цял ръст.

А после със замах чевръст,

въртейки сръчно остър меч

1884 подхванали ужасна сеч.

Взаимно те си разменили

рой удари и потрошили

обковките от чисто злато

1888 на свойте шлемове. Когато

и шлемовете си разсекли,

и щитовете им се свлекли,

жестокия дуел не спрели

1892 и ударите завалели

като градушка в летен зной.

Безмилостният, лют двубой

изчерпил сетните им сили,

1896 напълно те се изтощили

и дишали едва-едва.

Говен усетил, при това,

че нещо почва да му пари,

1900 че раната му се отваря,

че кръв гърдите му облива,

и си помисли, че не бива

тоз луд двубой да продължава,

1904 защото явно застрашавал

живота му. Но Бран дьо Лис

бил много ловък дуелист

и в този бой ожесточен

1908 не бил все още наранен.

Ала и той не бил от камък

и чувствал, че тъй дълго няма

да издържи — преуморен

1912 усещал се. Щом сир Говен

умората му забелязал,

отпуснал меча си и казал:

„Приятелю, до изтощение

1916 доведе ни това сражение.

Предлагам ви да прекратим

двубоя и да се сдобрим!“

„Сеньор, и дума да не става!

1920 Дългът ми друго повелява.

Убихте чичо ми, баща ми,

а днес отнехте на сестра ми

девствеността. Туй означава,

1924 че битката ще продължава,

дорде единият от нас

умре. Друг изход няма!… Аз

все пак си мисля, че ще може

1928 да бъде този бой отложен,

но при условие…“ — „Кажете

какво и сигурен бъдете,

че ще го взема под внимание

1932 без ни най-малко колебание.“

„Добре. Днес всеки в своя път

ще тръгне. Но щом в някой кът

ви сваря, почваме сражение.

1936 За мен ще бъде без значение

дали ще сте във тоз момент

като за бой въоръжен

или пък не.“ Говен тогаз

1940 отвърнал със спокоен глас:

„Приемам и обет ви давам

да го изпълня. Аз признавам,

че имаш мъжество и дързост,

1944 но твоята младежка възраст,

не свикнала с беди, с несгоди,

не ще ти позволи да водиш

по-продължителна борба,

1948 ако фаталната съдба

пред мен изправи те отново.

Затуй приемам със готовност

да прекратим тоз бой, сеньор,

1952 и да не водим празен спор!“

Щом вече се споразумели,

със сдържан тон си сбогом взели

и се понесли на конете

1956 през нивите и лесовете.

Говен в една гора навлязъл,

под клонест дъб от коня слязъл,

снел бавно своите доспехи,

1960 след туй от връхната си дреха

парче отдрал и свойта рана

превързал, за да бъде спряна

кръвта. А после пак възседнал

1964 жребеца си, напред погледнал

и пак си пътя продължил.

 

В туй време Бран дьо Лис открил

баща си сир Норес. За жалост

1968 в момента вече не туптяло

сърцето му — не издържал

на болките си и умрял.

Тъга ужасна завладяла

1972 сина… Изстиналото тяло

той вдигнал и го закрепил

на коня, после поглед впил

в далечината и съгледал

1976 във заревото млечно бледо

абатство, сгушено под склона

на нисък хълм. Дьо Лис на коня

със бавен ход поел нататък

1980 и в горската обител свята

надлежно тялото било

със съответно опело

погребано. Така приключва,

1984 читателю, туй що се случва

със Бран дьо Лис и със сестра му.

За нея ще добавя само,

че от Говен забременяла.

 

1988 А той, макар отпаднал тялом,

все пак добрал се до Бранлан

и в свойта шатра, изтерзан,

отпуснал се. Щом новината

1992 разнесла се между войската,

тозчас загриженият крал

при страдащия призовал

по спешност лекари отбрани.

1996 Те мигом с неговите рани

заели се, защото бърже

е трябвало да се превърже

разкъсаната жива плът.

2000 Необичаен бил страхът

на краля — много се тревожел

дали във кратък срок ще може

Говен да се възстанови.

2004 А той шест месеца, уви,

под грижите им пролежал

и чак тогава оздравял.

Щом бил тоз ужас надживян,

2008 Артур издигнал край Бранлан

три замъка…

                Народът страдал

при продължилата обсада

от непосилен, страшен глад.

2012 Затуй от бедстващия град

излезли милост да измолят

от краля. С неподкупна воля

Артур дал заповед войската

2016 града да срине до земята,

а жителите настанил

в тез замъци, които бил

там построил съвсем наскоро

2020 за своите най-близки хора.

На тях във знак на благодарност

за досегашната им вярност

именията завещал.

2024 Той замъка Панкрист отдал

на племенника си Говен,

а Брястовият бил дарен

на сир Жифлет. Той пък граничел

2028 с друг замък, който се наричал

тогава Кастел дьо ла Гард

и бил отстъпен като дар

на Тор, Аресовия син.

2032 След туй добрият властелин

разпуснал свойта многобройна

войска, та храбрите му войни

заслужено да си починат

2036 сред свойте близки и роднини.

Когато вече мрак настанал,

за Килини той пътя хванал

и там, сред красоти безмерни,

2040 установил със свойте верни

придворни временния стан.

Той задържал Брюн дьо Бранлан

при себе си шест-седем дена,

2044 за всичко му било простено

и крал Артур решил дори

два града да му подари:

отстъпил му Барадиган

2048 и Килини. Брюн дьо Бранлан

отвърнал с преданост на краля,

а пък в туй време сенешалът

се влюбил в Лор — във дъщеря му…

2052 За сир Говен ще кажа само,

че в замъка си той заминал

и там добре си отпочинал.