Първо продължение на „Персевал“ (5)

Бранш ІV
Горди замък

Завърнала се пролетта

3276 с треви зелени и цветя.

Един ден кралят, за отмора,

с петдесетина свои хора,

със кучетата и слугите

3280 на лов отишъл из горите

и цял ден в близката околност

развличали се те най-волно.

Когато вечерта поели

3284 обратно, най-напред вървели

Говен със своите другари.

И всеки рицар в надпревара

и с плам пред другите споделял

3288 къде и как по дивеч стрелял.

В зелена туника облечен,

замислен, поотпуснат вече,

Артур самин отзад вървял

3292 и лък в ръката си държал.

Два хвърлея на лък делели

Артур от тези, що вървели

пред него. Щом Говен обърнал

3296 глава назад и краля зърнал,

опънал повода на коня

и рекъл: „Чуйте ме, барони,

предлагам ви да се поспрем,

3300 защото крал Артур съвсем

самин назад е изостанал.“

Те мигом спрели. Кралят схванал,

че другите се притесняват,

3304 от туй, че много изостава,

от мислите си се отърсил,

пришпорил коня си и бързо

до групата се приближил.

3308 Говен се поуспокоил

и след това подел учтиво:

„Сеньор, аз мисля, че не бива,

потънал в мисли, толкоз много

3312 да изоставате, ей Богу!

Кой има по-голяма власт

и кой по-храбър е от вас?

Надвийте всяко притеснение!

3316 Единствено за развлечение

и за честта си подобава

да мислите. Какво ви става?“

„Ти, племеннико мил и драг,

3320 все с мен си бил и знаеш как

зачитам своите васали —

тез, дето с мен са се държали

лоялно, предано и честно.

3324 Аз знам, че няма да е лесно

да им се отплатя достойно —

затуй се чувствам неспокойно.

Дай, Боже, да преодолея

3328 тоз смут и скоро да успея

с чест да изпълня спрямо тях

дълга си… Прекалено бях

ленив и се държах нехайно.

3332 Отпуснатост необичайна

възпираше ме вероятно…

Държа на всички акуратно

заслуженото да отдам.

3336 Затуй замислен яздех сам.

И ето до каква идея

достигнах: ако доживея

до Петдесетница (дай, Боже!),

3340 короната си аз ще сложа

и своя правоверен двор

ще свикам на тържествен сбор,

на който всекиму ще дам

3344 каквото е заслужил. Знам,

че трябва с царствени дарения,

със злато, със сребро, с имения

да бъдат всички наградени.“

3348 „Да бъдат преблагословени

идеята и щедростта ви!

Кой би се противопоставил,

кралю, на туй ви намерение!“

3352 „Ценя, сеньори, вашто мнение

и бих желал да знам къде

съборът да се проведе.“

Пръв племенникът му Говен

3356 обадил се: „Кралю, за мен,

най-подходящ е Кардуел.“

Артур веднага възприел

идеята да бъде там

3360 съборът им — дворец голям

във този град бил построен

и с всичко нужно бил снабден.

Щом върнали се те във стана,

3364 веднага кралят се захванал

с най-належащите неща.

Поискал още през нощта,

покани да се съчинят,

3368 с печата му да се скрепят

и незабавно да се пратят

на рицарите из страната,

та всички те да са в течение

3372 на важното за тях решение.

 

В деня, уречен за събора,

отрано се изпълнил дворът

с барони, с рицари най-лични,

3376 дошли от краища различни:

от Гумарет и от Ирландия,

от Кевалон и от Исландия,

и от Уелс, и от Оркания,

3380 и от Галвоя, и от Дания,

от Нория и от Бретан.

Народът, който бил събран

в двореца, нямал брой и чет.

3384 Присъстващите най-напред

били на литургия в храма,

а след това в една голяма,

разкошно украсена зала

3388 за тържеството се събрали.

С корона златна на главата

и със вълнение в душата

Артур се важно настанил

3392 на подиума, който бил

за него отреден… Барони

от най-различни региони,

наоколо се настанили

3396 и на Артур благодарили

за висшата гостолюбивост.

Споглеждайки се приветливо,

над двеста рицари от класа

3400 на превъзходна кръгла маса

във чинна поза се смълчали.

До тях над тридесет васали

заели място. С поглед зорък

3404 внимателно огледал двора

Артур, обаче забелязал,

уви, че празен се оказал

един стол — този, който бил

3408 той специално отредил

за рицар безподобно смел,

спечелил не един дуел.

И изненаданият крал,

3412 обхванат мигом от печал,

разплакал се неудържимо.

Куп спомени неизличими

за рицаря, за храбростта му

3416 изникнали във паметта му.

До него сир Йоне седял

и нож в ръката си държал.

Изпаднал в умопомрачение,

3420 Артур издърпал с настървение

тоз нож, със ярост го забил

във хляба и глава склонил

на своята ръка, в която

3424 той стискал ножа. Но ръката

поотмаляла, след което

се плъзнала по острието

и по дланта му наранена

3428 в тоз миг потекла кръв червена.

Веднага той съобразил

и под покривката си скрил

ръката, тъй като не искал

3432 да видят неговите близки.

Ала Говен го забелязал,

поприближил се и му казал:

„Какво ви е, кралю? За Бога,

3436 защо сте тъй унил? Не мога

да разбера как в този час

най-силният измежду нас

така опечален изглежда,

3440 като че всякаква надежда

изгубил е? Та в този ден

от всякъде сте ограден

от лични рицари, които

3444 са тъй доволни, тъй честити,

и то, сеньор, благодарение

на вашето благоволение.

Нима ви мъчи тежка горест?“

3448 „Щом питаш, ще ти отговоря,

Говен. От мъка съм обхванат

заради твоята измяна.“

При чутото, Говен от срам

3452 се изчервил. Дошлите там

останали като втрещени.

„Кралю, изрекохте за мене

пределно тежко обвинение.

3456 Кажете ми какво значение

придавате на тез слова?“

„За съжаление, това

е истината. И Ивен

3460 не беше спрямо мен почтен.

А и синът на Арес, Тор

(и той е сега е в моя двор)

като предател се показа.“

3464 От ярост кипнал Тор и казал:

„Сеньори с доблест всепризната,

нас ни обвързва клетва свята,

затуй аз бих ви призовал

3468 пред нашия всевластен крал

по тоз въпрос, без притеснение,

да изразите свойто мнение.“

Това поискал и Ивен.

3472 Но най-засегнат бил Говен

и рекъл на Артур: „Сеньор,

За радост сбран бе този двор,

а с болка ще се разделим.“ —

3476 „Но фактът е неоспорим!“ —

„И все пак трябва да узнаем,

кралю, причината каква е,

та във измяна ни вините…

3480 Очакваме да обясните

защо за вас сме вероломни.“

„Защото е така! Кой помни,

че най-добрия рицар аз,

3484 уви, загубих? Оттогаз

години минаха и в стана

за миг животът не престана,

но нищо ни един не стори,

3488 за да е той сред нас, сеньори.

Ни кралството, ни своя пост

сега не заслужава тоз

крал, който бързо е прежалил

3492 от леност рицаря, прославил

държавата му. Погледнете

таз Кръгла маса и кажете

кой друг достоен е след време

3496 туй празно място да заеме?

Разбрахте ли, че се касае

за сир Жифлет? Та кой днес знае

дали е жив или умрял?

3500 Но ако бе Жифлет разбрал,

сеньори, че го няма някой

от вас, би претършувал всяко

местенце, за да го открие.

3504 Ако твърдя сега, че вие

ми изменихте, все пак смятам

определено, че вината

е в мен. Празнува моят двор,

3508 а аз не знам дали в затвор

е той, дали е още жив.

Пред Господа премилостив

(тоз, който щедро ми раздава

3512 несметни почести и слава

и с цяло кралство ме дари)

полагам клетва, че дори

да страдам, докато живея,

3516 ще скитам вред, за да успея

да го намеря в някой кът.

От утре заран съм на път.“

Миг след това над седемстотин

3520 отбор момци, със жар страхотна,

се врекли пред Артур да идат

където им очите видят

и нийде крак да не подвият,

3524 Жифлет дордето не открият.

Артур жарта им укротил

със думите: „Щастлив бих бил

да тръгнем всички, но не може,

3528 че ако някой, не дай, Боже,

на кралството ни връхлети,

кой двора ни ще защити?

Ще взема неколцина само

3532 от най-добрите (знам, че няма

сега страхливци между вас);

и всеки ще снабдя тозчас

със копие и боен флаг.

3536 Преди да тръгнете, все пак

за подготовка малко време

отпускам ви, пък аз ще взема

каквито мерки се налагат,

3540 за да се устремим веднага

по дългия и труден път.“

Те мигом спрели да ядат

и всеки в своето имение

3544 завърнал се със намерение

да се подготви в срок най-кратък.

Артур във складовете пратил

двамина свои шамбелани

3548 петнайсет копия ковани

с петнайсет флага да доставят.

Донесли ги и той тогава

на рицарите ги раздал.

3552 Но благодетелният крал

и другите дарил богато

с коне, сребро, коприни, злато…

Какъв разкош в един ден само!

3556 Спокойно минала нощта му

и всички с ведро настроение

очаквали със нетърпение

да съмне, че на дълъг път

3560 налагало се да вървят.

 

С изгряването на зората

се насъбрали пред палата

придворните, които бил

3564 самият крал определил:

дошли изпърво сир Говен

и крал Идер, и Газуен,

и Ке, готов като за бран,

3568 и виночерпецът Люкан,

последвани от Бедоер

и от сина на Ню Идер;

подир сина на Юриен

3572 пристигнали граф Дон д’Еглен,

Харди Грозника, и сир Тор

(синът на Арес), и сеньор

Тайяс ведно с Мабонагрен

3576 (роднината на крал Юрен);

и Карадюе Късоръки

на време появил се, пък и

сир Гаила, добрият гал,

3580 за срещата не закъснял.

Когато се явил и той,

петнайсет станали на брой.

Напълно аз съм убеден,

3584 че в утрото на този ден

не бил пристигнал никой друг

пред залата. И всички тук,

със цялото си снаряжение,

3588 очаквали със нетърпение

Артур. А той, въоръжен,

като за празник пременен,

на кон след малко се явил,

3592 учтиво всички поздравил

и предизвикал възхищение

сред знатното си обкръжение.

След туй ги крал Артур строил

3596 и да потеглят наредил,

а в тоз миг всички от палата

пристигнали да ги изпратят.

Те без почивка извървели

3600 три левги и за малко спрели

да си отдъхнат. След това

накъм Британия глава

извърнали и с нови сили

3604 към свойта цел се устремили

през ниви и поля блатисти

и през баирища гористи.

Един ден кралят с всички други

3608 вървял през ниви със жълтуги,

от зной безспирно се потял,

а пък и нищо не бил ял;

и неговите верни хора

3612 от слънцето и от умора

едва си влачели нозете.

Но ето че насред полето

дърво видели с извор бистър

3616 под ниско сведените листи.

Те шлемовете си свалили,

лицата си с вода измили,

но вече мъчел ги гладът…

3620 А как с храна да се снабдят?

Пронизала ги остра болка,

щом забелязали доколко

Артур от глад отслабнал бил,

3624 макар че той не споделил

със никой своето терзание.

Но на известно разстояние

Говен съгледал неголяма

3628 постройка с покрив лек от слама,

която с ров и нисък плет

била опасана отвред.

Той моментално се завтекъл

3632 към сенешала и му рекъл:

„Ке, там навярно хора има.“

„Възможно е — веднага кимнал

Ке със надежда във очите. —

3636 Предлагам тук да постоите,

пък аз в туй време ще отида

до таз постройка, за да видя

дали, ако там има хора,

3640 ще има и храна.“ Пришпорил

жребеца си и в миг стремглаво

през пясъчната степ направо

той към заслона полетял.

3644 Ала по пътя си видял

една старица, със която

се заговорил. И когато

той споделил защо натам

3648 на своя кон препуска сам,

тя му отвърнала: „Сеньор,

догдето стига моят взор

степ запустяла се разгръща

3652 и в нея няма нито къща,

ни някакъв подслон, освен

един дом, здраво укрепен,

на граф Мелиолан — там той

3656 намира истински покой.

Ловува графът обичайно

и някъде ако случайно

ви срещне, сигурен бъдете,

3660 че с него ще се разберете,

защото той по всяко време

най-дружески ще ви приеме.“

Ке тутакси се устремил

3664 натам и щом се приближил

до тази доста странна сграда,

установил, че със ограда

била отвред тя обкръжена

3668 и с ров надеждно защитена.

Висящ мост водел към вратата,

а кула каменна в средата

издигала в небето ръст.

3672 През тясна порта, с ход чевръст

във двора сенешалът влязъл,

от коня отривисто слязъл

и щом го вързал до портала,

3676 проникнал във просторна зала,

но никой там не се оказал.

Огледал се и забелязал,

че някакво джудже седяло

3680 край буен огън и печало

на шиш един паун охранен

и че във ритъм постоянен

то бавно своя шиш въртяло

3684 и с остър поглед го следяло.

„Джудже, кажи дали с теб тук

намира се и някой друг“ —

попитал Ке, ала, напук,

3688 не чул от него нито звук

ни дума… Той без малко щял

да го убие, но сдържал

като по чудо своя яд

3692 и рекъл: „Дяволе гърбат,

защо в таз къща тъй голяма

освен теб други хора няма?

Ти и паунът сте чифт странен,

3696 но той е хубав и охранен,

а ти хем гърбав си, хем грозен.

Аз съм уверен, че със този

паун добре ще се наям.“

3700 „О, не! На вас не ще го дам,

за друг е той предназначен.

Сега един съвет от мен:

излезте сам оттук тозчас

3704 или ще ви изгоня аз.“

В яда си Ке го тъй ударил,

че другият се в миг стоварил

до жарката камина, вдясно,

3708 и в положение ужасно

оказал се: на две се сгънал

и целият във кръв потънал.

Пигмеят стряскащ силен вик

3712 надал, а Ке във този миг

чул как със трясък титаничен

отваря се една странична

врата и рицар млад, напет,

3716 очарователен наглед,

във залата се появил.

Безспорно доста млад той бил —

най-много тридесетгодишен.

3720 Ако е нужно да опиша

и външно този исполин,

ще кажа, че от хермелин

и от коприна безподобна

3724 си бил поръчал той удобна

и лека туника, която

дори при най-горещо лято

го пазела от топлината.

3728 Внушителна била токата

на неговия скъп колан,

със златни ленти обкован.

Подир тоз рицар хрът пристъпял,

3732 с нашийник от коприна скъпа.

Щом рицарят видял джуджето

с кръв по ръцете и лицето,

на сенешала гневно казал:

3736 „Как тъй въоръжен си влязъл

във залата? Защо сега

най-преданият мой слуга

лежи край огъня пребит?“

3740 „Та той е истински чешит —

груб, грозен, като пън мълчи

и от пауна не рачи

да ми даде едно парче.“

3744 „Във Бога се заклевам, че

ти го обиждаш непристойно.“

„Сеньор, — отвърнал Ке спокойно —

васали множество познавам

3748 и все добри. Недоумявам

защо говорите в защита

на тоз прислужник невъзпитан.“

„Ти кой си, та не се свениш

3752 такъв език да ми държиш?“

„Не виждам никаква причина

да не ви кажа. Тристатина

отлични рицари ме знаят.

3756 Защо от вас да крия тая

подробност. Всички в моя двор

ми казват Ке.“ — „В това, сеньор,

не бих могъл да се съмнявам:

3760 човек се по речта познава.

Слугата зле се бил държал

и от пауна не ви дал…

Това ме много изненадва,

3764 понеже всеки гост се радва

във този дом на щедър прием.

От тлъстия паун и вие

ще имате заслужен дял.“

3768 И както той до Ке стоял,

пауна вдигнал и ударил

със него Ке така, че сварил

да го събори на земята,

3772 и от пауна мазнината

покрила целия му шлем.

Тоз удар го сразил съвсем

и на врата му тежка рана

3776 отворил, белег там останал

и много ясно си личел.

Пак рицарят пауна взел

и се обърнал да го хвърли

3780 на своите копои върли,

а после рекъл: „Ке, станете!

Това ви стига. Изчезнете

от тука, че ме хваща бяс,

3784 като ви гледам!“ И тозчас

до нажежената камина,

подтичвайки, дошли двамина

прислужници въоръжени.

3788 Така били те разгневени,

че сенешала уловили

през кръста и със всички сили

изхвърлили го. Ке пак яхнал

3792 жребеца си, с ръка замахнал,

преминал бързешком по моста,

и въпреки че страдал доста,

в галоп препуснал през полето

3796 накъм дървото, под което

в Артуровото обкръжение

очаквали го с нетърпение,

да разберат дали ще могат

3800 до ядене да се домогнат.

Ке рекъл им със сдържан тон,

че до храна и до подслон

те лесно ще се доберат

3804 след двайсетина левги път.

Когато чул това, Говен

попитал го озадачен:

„А този, с който току-що

3808 сте разговаряли, защо

все пак храна не ви предложи?

Нали без ядене не може

да преживява.“ — „Той, ей Богу,

3812 храна в дома си има много,

ала е важно да се знае,

че той за другите нехае:

презрителното му държание

3816 показва, че благодеяние

на никого не би направил.“

„Навярно той се е представил

като възгруб и невъзпитан —

3820 подел Артур. — Аз предпочитам

Говен при него да изпратя.“

И тъй, на рицаря в палата

Говен се скоро озовал…

3824 Аз тук не бих се разпилял

в подробности, но ще добавя,

че онзи се държал с такава

гостолюбивост към Говен,

3828 каквато друг до този ден

изобщо не му бил оказал.

Щом посетителят му казал,

че кралят имал намерение

3832 да му направи посещение,

той рекъл на Говен: „Идете

при крал Артур и му кажете,

че много ще ми е приятно

3836 да го приема тук.“ Обратно

поел Говен накъм дървото

и на Артур предал каквото

той бил видял и чул. В туй време

3840 от всички близки водоеми

били набързо уловени

шарани, сомове и мрени,

та с тях Артуровата свита

3844 да се нахрани до насита.

Радушно, с почести безчет

в палата бил Артур приет,

след туй го в кулата завели,

3848 а там копоите ядели

от тлъстия паун все още.

„Таяс — подел Артур — от снощи

ужасно мъчи ни гладът,

3852 а псетата паун ядат!“

Ала стопанинът с насмешка

отминал тази забележка

и свойте гости най-любезно

3856 поканил в залата да влезнат.

Със задоволство те видели,

че на покривки чисто бели

била закуска подредена,

3860 със сигурност предназначена

за тях. Щом всички се наяли,

прислужници вода им дали

да се измият, после всеки

3864 си легнал на чаршафи меки

и чак до вечерта те спали.

Щом се събудили, разбрали,

че в залата ги чака пищна

3868 вечеря… Смятам за излишно

да ви изреждам ястията,

с които зарад тях софрата

била отрупана. Дордето

3872 вечеряли си те, джуджето

подело своята тирада

за туй как тежко бил пострадал

Ке сенешалът. Очевидно

3876 това било за Ке обидно

и той държал за този случай

там никой друг да не научи,

а пък и рицарят не смятал

3880 да разгласява из палата

как Ке беда е претърпял,

макар че белегът личал

дотолкова забележимо,

3884 като че ли той краста имал.

Изглежда туй било причина

да бъде взет от неколцина

за крастав. Аз не бих с тях спорил —

3888 нали бях чул да се говори

за Ке какво ли не… Накрая

държа все пак да подчертая,

че крал Артур не се надявал

3892 във никой случай на такава

гостолюбивост, със каквато

приел го рицарят в палата.

        На следващата сутрин рано

3896 отправил рицарят покана

към гостите да се нахранят,

а след това да се захванат

с приготовление за път

3900 с надеждата, че в някой кът

те ще попаднат на Жифлет.

Доволен, че тъй бил приет,

Артур подхванал деликатно:

3904 „Безкрайно беше ми приятно,

сир, че гостувахме у вас.

Преди да си замина, аз

бих искал да узная как

3908 ви казват, домакине драг.“

„Кралю, аз съм Идер Красиви —

отвърнал той и най-учтиво

помолил краля в скоро време

3912 във свойта свита да го вземе.“

Но кралят се възпротивил

и му молбата отклонил,

а после мило се сбогувал

3916 със рицаря и отпътувал.

 

Ще вметна тук, че още много

неща в романа си ще мога

да ви разкажа по-нататък —

3920 той няма как да бъде кратък…

 

Артур със своите вървял

два дена и за отдих спрял

до пусто гробище, а близко

3924 до него във обител ниска

приели ги дванайсетина

отшелници. Тук ще отмина,

читателю, с тъга в сърцето

3928 детайлите за битието

на тези хора… Престоял

един ден там добрият крал

със рицарите изморени,

3932 и след като били гостени,

отново своя път поели.

По залез-слънце се видели

в земя със дървеса високи,

3936 с ливади и с реки дълбоки,

със сенчести гори, в които

тревата стигала гърдите

на буйните коне… Кой знае

3940 дали по този свят безкраен

кът по-прекрасен се намира?

Когато взела да припира

нощта, те в сумрака взор впили

3944 и множество следи открили:

отъпкана била тревата

най-вероятно от краката

на свръхголям табун коне.

3948 Хиляда рицари поне

(а вероятно и нагоре)

били преминали наскоро

през този лес. Озадачен

3952 от таз картина бил Говен

и казал: „Аз, кралю, желая

по дирите да разузная

кои са минали тъдява,

3956 защото много се надявам

наблизо нейде да открия

подслон за всички нас. А вие

със свойте хора подир мен

3960 вървете.“ И така Говен

корията преодолял

за кратко време и видял,

че рицарска дружина вече

3964 катери се по хълм далечен,

а горе на върха петстотин

отбрани храбреци в страхотни

двубои вземали участие.

3968 Промъквайки се между храсти,

той до върха се изкачил,

но жив човек там не открил.

Отправил взор към равнината

3972 и край една река разлата

съгледал чудно хубав замък.

Говен бил сигурен, че няма

на тоз свят сграда по-прекрасна —

3976 той бил наистина прехласнат…

Тя би омаяла и мен

дотолкоз, че дори цял ден

да имах на разположение,

3980 едва ли свойто удивление

с перо бих върху лист изказал.

Говен тогаз чак забелязал,

че междувременно по моста

3984 били се извървели доста

от рицарите и наскоро

били проникнали във двора.

Щом той до моста се добрал,

3988 от дясната страна видял,

че изворче със струи бистри

между зелени кипариси

шуртяло. Две моми засмени

3992 стояли в пурпурни премени,

със златни стомни във ръцете

Когато доближил до двете

моми, той рекъл: „Да ви дава,

3996 госпожици, Бог много здраве

и радост!“ — „Господ и над вас,

сеньор, да бди във всеки час!“

„Девойки с хубост несравнима,

4000 какво във стомните ви има?“

„Вода, сеньор. Във онзи замък

живее рицар със голяма

душа. От този извор ние

4004 вода му носим да си мие

ръцете.“ — „С колко почит само

говорите за доблестта му!“

„Да, той е с рядка красота

4008 и със неземна доброта.

Ах, ето че във тоз момент

той влиза в замъка.“ Говен

се с тях сбогувал и тозчас

4012 в града проникнал и в захлас

изпаднал. В прелестни десени

били разкошно украсени

алеите покрай палата:

4016 посуда от сребро и злато,

коприни, драгоценни кожи,

платна, монети всевъзможни —

и византийски, и германски,

4020 и мавърски, и африкански

се виждали навред… Обаче

на̀й бил учуден от това, че

отворени били вратите

4024 на всеки дом, но никой жител

той в този град не забелязал,

помислил малко и си казал,

че са отишли всички хора

4028 да срещнат с почести сеньора —

той щял с войската да се върне

и всеки щял да го обгърне

с дължимото му уважение.

4032 Говен горял от нетърпение

във замъка да влезе. Там

пред него се открил голям

салон — той дълъг бил наглед

4036 като цял хвърлей с арбалет.

Върху трапезите масивни

покривки със украси дивни

били застлани. Никой крал

4040 и никой граф не е видял

софра по-пищна, по-богата.

Не ще изреждам ястията,

ала не бива да отмина,

4044 че с вино, и със медовина

и със ликьори първокласни

били снабдени всички маси,

че тези чудни питиета

4048 за гостите били налети

във златни чаши, че хляб пресен,

от най-добро брашно омесен,

излъчвал мирис апетитен.

4052 Говен със поглед любопитен

във кухненското помещение

проникнал, но за съжаление

той жив човек там не видял.

4056 Но неговият взор се спрял

на странно подредена маса

със възхитителна украса:

върху покривка чисто бяла

4060 стотина сребърни граала

се виждали; освен това

на всеки имало глава

глиганска, а встрани от тях

4064 съгледал лют пипер на прах.

Говен, учуден, се прекръстил,

след туй от кухнята на пръсти

той се измъкнал… Та нали

4068 не виждал с кой да сподели

обзелото го удивление.

Понеже имал намерение

с онез девойки да се види,

4072 решил на моста да отиде

и твърде много съжалил,

че този път не ги открил,

а много искал да говори

4076 със тях. Какво могъл да стори?

Ако напусне този кът,

едва ли в замъка друг път

ще стъпи неговият крак.

4080 А пък Говен държал все пак

Артур и вярната му свита

да видят тази бележита

постройка с двойно укрепление.

4084 Не бивало във неведение

да бъде крал Артур държан.

На своя кон необуздан

чак до върха Говен излязъл.

4088 В тоз миг и кралят се показал

от гъстия зелен шубрак,

и на Говен направил знак

веднага да се приближи.

4092 „Мой племеннико драг, кажи

можа ли да откриеш нещо

за ядене? Гладът зловещо

ме мъчи за пореден ден

4096 и сила не остана в мен.“

„Кралю мой, тази нощ ще има

каквото е необходимо

за нас: подслон, храна, легло.

4100 Кълна се, че не би могло

по тез места да се намери

дом с по-гостоприемни двери.“

Ивен дочул вестта и много

4104 зарадвал се. „Ей, слава Богу! —

подхванал Ке. — Кралю, на вас

изпърво ще сервирам аз;

след туй на другите ще дам.“

4108 Говен прекъснало го: „Ке, там

богатства има, от които

ще ви се заслепят очите.

Недейте се припрян показва!“

4112 И се заел да им разказва

за туй, което бил видял,

а след това и своя крал

завел във приказния замък.

4116 Със възхищение голямо

из улиците те вървели

и на разкоша се дивели.

„Кому ли сила ще достигне

4120 това богатство да задигне?“ —

възкликнал гръмко сенешалът.

След туй в тържествената зала

Артур и рицарите влезли,

4124 веднага от конете слезли,

потърсили да им дадат

сено, че щели да умрат

от глад, но нищо не открили.

4128 Те някак си се примирили

и след като седлата снели,

еленови рога видели

като трофеи по стените,

4132 привързали за тях жребците,

и тъй като не се вестявал

там никой друг, едва тогава

Артур на рицарите рекъл:

4136 „Сеньори верни, първо нека

да се нахраним, след това

вън на зелената трева

ще повъзвърнем свойте сили.“

4140 В легени златни те измили

ръцете си и на софрата

се настанили, че храната

била отдавна натъкмена.

4144 „Кралю мой, чест ще е за мене —

подхванал Ке — изпърво вам

глава от млад глиган дам.“

На всеки друг подир това

4148 поднесъл по една глава

и рекъл: „Даже за добавка

ще има, че за таз гощавка

не съм си потрошил парите.

4152 Ех, ако можеха жребците

глави глигански да ядат,

приел бих в тоя чуден кът,

сеньори, вечно да стоим.

4156 Я вижте със какъв килим,

с какви легла, с какви постели

са тази стая обзавели!“

Говен погледнал и въздъхнал,

4160 захвърлил ножа си, настръхнал,

пристегнал ремъка на коня,

надянал новата си броня

и край софрата пак приседнал.

4164 И всеки, който го погледнел,

си казвал: „Боже, що ли става

с Говен? Защо се спотаява

въоръжен? Май топлината

4168 го е ударила в главата.“

И всички слисани били,

защото никак не могли

да разберат какво го кара

4172 да се тревожи пряко мяра.

Артур попитал го: „Говен,

защо сте обезпокоен?

За Бога, племеннико мил,

4176 нали не бихте нищо скрил

от мен?“ — „Кралю, не се косете

и си обяда продължете.

Причина няма за тревога!“

4180 „Нима си мислите, че мога

да ям спокойно, а пък вие

там да стоите? Всички ние

гладувахме до този час.“

4184 „Изпълнен съм с респект към вас,

кралю, но аз не виждам как

ще седна на софрата пак.

Ще кажа само, че презирам

4188 двореца, в който се намирам.“^[1]

 

Артур отвърнал: „Докато

не разбера добре защо

въоръжен стоите там,

мой племеннико, как ще ям?“

„Кралю, ще бъда непочтен,

ако сега заради мен

не се нахраните. Възможно

най-щателно ще ви изложа

онез събития, които

в мен будят чувство ядовито.

Днес пак ме гложди паметта,

че вече четири лета

изминаха от онзи ден,

когато бях в Бранлан ранен

тъй тежко, че без малко щях

там да умра. Веднага бях

по ваша воля поверен

на доктор вещ и бях спасен.

Един ден, както си лежах

във свойта шатра, аз видях,

че по зелената морава

със Гренгалет се приближава

конярят ми: от водопой

завръщаше се тъкмо той.

Заръчах му, без да се мае,

жребеца ми да оседлае,

навлякох своите доспехи

завчас, оръжието взех и

в галоп излязох през вратите.

Последвахте ме по петите,

опитвайки се да ме спрете…^[2]

 

но аз със доводи лъжливи

примолих ви се най-учтиво

и вие, въпреки че бяхте

4192 тъй притеснен, не ме възпряхте.

Поех на път аз, все така

забързан, до една река

кристалночиста лесно стигнах,

4196 преминах я и поглед вдигнах,

видях пред себе си горичка

и песен чух на пойни птички:

тревите, песните, цветята

4200 зарадваха ми тъй душата,

че се почувствах възроден,

по-млад, по-силен, окрилен,

и се зарекох в стана пак,

4204 кралю, да се завърна чак

когато в чудно приключение

по божие благоволение

участвам. И като фурия

4208 накъм съседната кория,

поех, проникнах после в трета,

след туй в четвърта и във пета.

Заслушан в птички песнопойни,

4212 през гъсти лесове усойни

преминах аз и във степта

навлязох. Толкоз красота

едва ли се в друг кът намира.

4216 Кой би могъл да претендира,

че по земята е видял

килим по-пъстър, разцъфтял

в такава прелестна околност.

4220 По него аз препусках волно

под съпровод на птичи песни

и часовете толкоз лесно

минаваха, че ненадейно

4224 настана пладне. Чародейна

заря, избликнала пред мен,

ме ослепи в един момент:

видях поток с вода студена,

4228 край него — шатра украсена

с рисунки чудни на животни

и птици. На върха, самотен,

се кипреше орел от злато,

4232 излъчващ чар невероятен

с отблясъци неземно ярки.

Той струваше поне сто марки.

Таз странна шатра с вид кокетен

4236 бе със копринени въжета

привързана под лек наклон

за колчета от кост на слон,

а малката вратичка беше

4240 затворена. Навред цареше

такава прелест, че без жал

хиляда марки аз бих дал

да гледам тази пъстрота

4244 и тази райска красота,

посред които се оказах.

От коня си веднага слязох,

привързах го добре с юздите,

4248 на дъб си закачих аз щита

и копието си в тревата

положих. Спрях се до вратата

и зърнах три легла в средата:

4252 те бяха целите в позлата,

отвред с копринени волани,

с постели пурпурни застлани,

в каквито нито граф, ни крал

4256 не вярвам нявга да е спал.

Видях на първото легло,

което е явно е било

застлано от ръка грижлива,

4260 девойка шеметно красива.

Изпаднах тутакси в захлас,

защото дотогава аз

подобна хубост не бях срещал.

4264 Стоейки в шатрата, усещах

такъв упойващ аромат,

какъвто няма никой цвят.

Взрян във девойката красива,

4268 аз я приветствах най-учтиво:

«Бог с вас да е, госпожо мила!»

Но тя погледна ме унило

и не рачи да отговори.

4272 Досетих се, че гаф бях сторил,

обръщайки се със «госпожо»,

и втори път подех: «Дай, Боже,

да сте, госпожице, все здрава,

4276 и Господ радост да ви дава!»

«Ще моля Господа и аз

да пази и Говен и вас!»

Съвсем озадачен, веднага

4280 попитах: «Хубавице драга,

защо изпърво за Говен

помислихте, а не за мен?»

«Ще си призная — рече тя —

4284 че аз с такава топлота

към брат си само се обръщам.

Дължи се на една и съща

причина: толкова обичам

4288 сеньор Говен и все се вричам,

че нему аз ще се отдам,

защото от отдавна знам,

че рицар с храброст по-голяма

4292 на този свят в момента няма.»

Реших да бъда откровен

и казах: «Драга, но Говен

съм аз.» — «Тогава си свалете

4296 доспехите, та във лицето

да ви погледна!» Сторих аз

каквото иска и с мил глас

тя рече ми: «Във свойта стая

4300 ще вляза… След това ще зная

дали е вярно туй, което

току-що казахте.» И ето

че през открехната врата

4304 във стаята си влезе тя.

След туй разбрах, че отнапред

била поръчала портрет

да ми направят. Щом се взряла

4308 във него, тутакси видяла,

че приликата е безспорна.

След миг вратата тя отвори,

дойде при мене, по устата

4312 и по лицето многократно

тъй трепетно ме разцелува,

че предусетих как нахлува

и в мен неутолима страст.

4316 С целувки я покрих и аз

и след прелюдия гальовна

унесохме се в страст любовна

и хубавицата тогава

4320 забременя (туй често става).

Сбогувахме се. Аз поех

по своя път, но се заклех

да я потърся пак, когато

4324 възможност имам. Към войската

запътих се, преодолях

една кория и видях,

че ме преследва рицар млад

4328 и злобно вика: «Мръсна гад,

настигна ли те, ще умреш!

От мен не ще се отървеш!»

Обърнах се да видя кой

4332 така заплашва ме, а той

към мен се спусна с гневен вид

и се започна страховит

двубой. Най-сетне го ударих

4336 с такъв замах, че го стоварих

съвсем безсилен на земята.

Пак път поех през равнината

със мисълта за свойта мила,

4340 но подир мен със всичка сила

друг някой викна: «Спри, Говен,

не ще избягаш днес от мен.

Убил си чичо ми, баща ми,

4344 а тази сутрин пък сестра ми

си изнасилил. Затова

ще падне твоята глава!»

Предложих му да се сдобрим

4348 и спора си да разрешим

по мирен път, обаче той

веднага налетя на бой.

Започна се ужасна сеч

4352 и всеки, стиснал своя меч,

се мъчеше превес да вземе.

Безспир по щита и по шлема

се удряхме, от гняв обзети,

4356 доспехите ни на парчета

се разлетяха… Ще призная,

че губех сили, а накрая

взе раната ми да кърви.

4360 Отчаян, казах си: «Уви,

тук днес ще свършат мойте дни!»

Но в този миг ме осени

една идея… Всъщност тя,

4364 кралю, спаси ме от смъртта.

Попитах го в тоз кобен час

за името… И той тогаз

със тон отмерен, отривист

4368 отвърна: «Аз съм Бран дьо Лис —

Норес е мой баща рожден

(как грижеше се той за мен

до днес!) а брат му, моят чичо,

4372 се Мелиан дьо Лис нарича.

А ти и двамата уби!»

Но аз подхванах: «Може би,

ако случайно те убия,

4376 ще изненадам всички тия,

които неотклонно смятат,

че няма рицар на земята

тъй силен, че да ти надвие!

4380 Щом предпочиташ да се бием,

та силите си да премерим,

предлагам ти да си намерим

свидетели, за да отсъдят

4384 за победител кой да бъде

признат. Ще кажете къде

двубоят да се проведе.

Аз мястото не ще оспоря:

4388 било на крал Артур във двора

или в друг кът, избран от вас;

във който щете ден и час,

сеньор, аз все ще съм съгласен.»

4392 Кралю, аз бях пределно ясен

и нищо друго не добавих.

Ответът му не се забави,

но той към мойто предложение

4396 направи малко уточнение,

преди да тръгнем пак на път:

ако случайно в някой кът

ме свари, почваме сражение

4400 и то веднага, без значение

дали ще съм във тоз момент

като за бой въоръжен

или пък не… Тозчас приех

4404 идеята му и поех

по своя път, но и до днес

от него още нямам вест.

Кралю, където и да бях.

4408 аз все си мислех, че успях,

прибягвайки до хитрина,

да се измъкна от една

опасност… А пък днес, когато

4412 със всички седнах на софрата,

аз щях със най-голям ищах

да се нахраня, но видях

един щит боен, прикрепен

4416 върху стената срещу мен,

с парче от копие забито

във него. Вуйчо, туй е щитът

на онзи рицар, със когото

4420 се бих. Твърдя ви го, защото

познах го по безспорен знак —

видях на него моя флаг.

Обаче от това излиза,

4424 че рицарят съвсем наблизо

живее. Трябва да призная,

че в никой случай не желая

със него среща пак да имам:

4428 боязън непреодолима

изпитвам и в момента, само

щом сетя се за храбростта му,

за ударите, със които

4432 обсипваше ме страховито.

Та затова реших да взема

доспехите си, щита, шлема…

От днес насетне никой ден

4436 не бива невъоръжен

тоз рицар да ме изненада.

По-бързо свършвайте обяда

и да се метнем на конете,

4440 че може да се унесете

във приказки и тоз гуляй

така да продължи безкрай!“

Артур отвърнал му: „Седнете

4444 на мястото си и бъдете

спокоен, племеннико мой!

Тук няма да се вмъкне той

и нищо няма да ви стори,

4448 щом сте с вас са верните ми хора.

Дори да дойде, най-напред

към мене, както му е ред,

ще се обърне. Я склонете

4452 да седнете и продължете

обяда си със всички нас!“

„Не, вуйчо мили, ни във вас

аз бих се вслушал, нито в друг:

4456 не мога хапна залък тук.“

Артур отвърнал му тогава:

„Излишно е да настоявам,

щом виждам, че не ще склоните.“

4460 И той подканил свойта свита

гощавката да не проточи.

 

След миг отнякъде изскочил

палаш — той бял бил като сняг

4464 и тъй красив, че няма как

дори и гений да извае

такава хубост. Взел да лае

палашът, щом се приближил

4468 до масата: уплашен бил

от толкоз много непознати.

Ке взор му хвърлил дебнешката

и рекъл: „Изведете тоз

4472 неканен и натрапчив гост.

Добре било би според мен

да го изпратим при Хюсден^[3].“

Но кралят казал: „Ке, бъдете

4476 по-сдържан! Я го доведете

при мене!“ Хукнал сенешалът

след него, но в съседна зала

палашът влязъл. „Ке, стъпете

4480 на връзката му и го спрете!“ —

подвикнал му припряно кралят.

Но кучето от стая в стая

пребягвало и не успял

4484 задъханият сенешал

да го догони. Песът бил

тъй бърз, че мигом прекосил

шест-седем стаи и най-сетне

4488 в градина с лаврови дървета,

със борове, с череши, с круши

се озовал. А колко души

били дошли отрано там,

4492 че предстоял събор голям!

Народ възторжен и засмян

на местен празник бил събран

и всеки с радост, с вдъхновение

4496 отдавал се на забавление.

Един ли в надпревара тичал,

един ли се в борба увличал!

Играели тук-там по двама

4500 на шах, на табла и на дама,

а най-калените и смели,

участвали в поред дуели.

А пък при толкова играчи

4504 не можело и без зяпачи!

Тогава тъкмо в таз градина

на сянка под една маслина

млад, снажен рицар, с дързък вид,

4508 самонадеян, страховит,

бил снел доспехите си тежки.

Палашът стигнал с бяг лудешки

до него, сврял му се в краката,

4512 обърнал си назад главата

и почнал срещу Ке да лае.

Ке нямал време да се мае

и втурнал се назад да бяга.

4516 Към свойте рицарят веднага

обърнал се: „Натам изтича

мъж, който много ми прилича

на чужденец. Не се бавете

4520 и бързо тук го доведете!“

Към Ке се всички устремили,

на изхода го заловили,

а после бързо го завели

4524 при рицаря. „Сир Ке, не е ли

ви срам така да се държите?

Като че ли от нас страните —

му рекъл рицарят. — Бъдете

4528 добре дошъл и ми кажете

къде е кралят в тоз момент?“

Ке казал поуспокоен:

„Сир, крал Артур е тук, в палата,

4532 със свои хора на софрата.“

„А мога ли да ви попитам

дали във неговата свита

сега е и сеньор Говен?“

4536 „Разбира се. Сир, няма ден,

във който кралят не би взел

най-дързостния и най-смел

сред рицарите на земята!“

4540 От ярост пламнала душата

на рицаря, той побеснял,

един приятел му подал

манто, облякъл го той бърже,

4544 без шнуровете да привърже,

и въпреки че бил си вече

снел копието, щита, меча,

към бляскавата гостна зала

4548 се втурнал бързо като хала,

от свойте хора придружен.

Съвсем бил кралят изумен,

щом влязлата тълпа видял.

4552 Но рицарят се позасмял,

на краля поклонил се мило

и тъй като се постъмнило,

заръчал факли да запалят.

4556 След туй разпоредил за краля

и за достойната му свита

храна неземно апетитна

пак в залата да се сервира.

4560 В друг никой кът не се намират

такива яденета вкусни,

приготвени така изкусно,

и сортови вина, с каквито

4564 трапезата била покрита.

Вид весел рицарят си дал

и на прославения крал

той най-учтиво рекъл: „Днес

4568 за мен е щастие и чест,

че вие тук сте настанен.

Сир, аз от вас съм възхитен

и с право се говори тук,

4572 че на земята няма друг

крал, който да ви надминава

по добродетели и слава.

Затуй радушен прием аз

4576 оказвам в своя дом на вас

и вашта свита… Но не виждам

един, когото ненавиждам…

Не е той с гостите отбрани.“

4580 В туй време група шамбелани

със факли взели да напират

да влязат и да се провират

през множеството, за да идат

4584 отблизо крал Артур да видят.

Макар че залата огромна

била, доколкото се помни,

не се бил сбирал в този кът

4588 чак толкова народ друг път.

А домакинът бил така

обзет от гняв, че взел в ръка

тояга и захванал бясно

4592 и с яд наляво и надясно

да удря сбралите се хора,

защото искал миг по-скоро

Говен в тълпата да открие.

4596 Да бяхте в залата, и вие

да сте видели как с нечута

бруталност хората той бута

и как ги кара, без да щат,

4600 по масите да се качат,

по парапети и первази,

и даже по долапи разни!…

Говен, естествено, видял

4604 какво се случва и разбрал,

че да се скрие няма начин.

С отскок на коня той се качил,

взел копието, шлема, щита

4608 и бил готов за страховито

сражение и за отпор.

Но рицарят обърнал взор

нататък. Щом го забелязал

4612 въоръжен, той си зарязал

тоягата, навел глава

замислено, но след това,

от ярост все така обзет,

4616 поел стремително напред

и щом съвсем се приближил

до него, здраво уловил

юздата му и се представил:

4620 „Сеньор, нали не сте забравил

аз кой съм, как със вас се бихме

и после как се условихме?

Когато взехме да се бием,

4624 затуй че безчовечно вие

убихте чичо ми и моя

баща, прекъснахме двубоя,

оставайки непримирими,

4628 понеже искахме да има

свидетели, за да отсъдят

от двамата ни кой да бъде

за победител обявен.

4632 И се разбрахме в който ден

се срещнем, тутакси сражение

със вас да почнем, без значение

дали ще сте въоръжен

4636 или пък не във тоз момент.

Сега, за мое съжаление,

ви виждам с бойно снаряжение.

Да зная, че ще ви надвия,

4640 тозчас ще почна да се бия

със вас и даже бих си дал

живота, без да ми е жал.

Безкрайно ви презирам аз

4644 и се разкайвам, че тогаз,

когато бяхте беззащитен,

не ви убих. Сега се питам

дали ако двубой започнем,

4648 не ще се дълго той проточи.

Държа да чуя вашто мнение.“

Надмогнал свойто притеснение,

Говен отвърнал окопитен:

4652 „Оставям вие да решите!“

Но рицарят несдържан бил

и мигновено наредил

на свойте хора: „Донесете

4656 оръжието ми! Идете

за факлите и ги раздайте

на всички! Хайде, не се майте!“

Единствен този, който там

4660 присъствал е, видял е сам

как неговите подчинени

без ни най-малко суетене

на тоз апел се отзовали:

4664 на всички факли те раздали

и както при пожар пламтяла

голямата парадна зала.

Опасност имало дори

4668 ръката си да изгори

човек… На пода бил застлан

килим копринен, изтъкан

от майстор с несравним похват.

4672 Един оръженосец млад

доспехи и от сняг по-бели

донесъл: те така блестели,

че всичко живо заслепили.

4676 И ризница му притъкмили —

изплетена от жички тройни,

тя можела при схватки бойни

да пази Бран дьо Лис надеждно.

4680 Доспехите си той надлежно

надянал, шнуровете вързал

и ръкавиците побързал

да сложи тъй, че да прилягат,

4684 без пръстите му те да стягат,

за да е по-боеспособен.

Щом преценил, че е удобен

моментът, пред Артур застанал

4688 и със настойчив тон подхванал:

„Кралю, по-бързо се хранете!

Защо сте тъжен? Погледнете

аз как изглеждам: несмутим,

4692 спокоен и неустрашим.

И племенникът ви Говен

добър вид има този ден.

Дай всекиму такъв вид, Боже!

4696 Кой би могъл да предположи,

събуждайки се сутринта,

че толкоз близо до смъртта

ще е единият от нас.

4700 Дойде решителният час

и скоро ще се разбере

от двамата кой ще умре“.

Артур от думите му бил

4704 разстроен и се просълзил.

Но рицарят подел надуто:

„Кралю, изпадате в нечуто

униние. Та как към вас

4708 сега респект да имам аз?

По моему не би могло

на вас да стори някой зло.

Щом всеки ден за вас е празник,

4712 защо, кралю, тревоги разни

сега душата ви обзимат,

без повод за това да има?“

„Понеже много сте ядосан,

4716 сеньор, разбирам ви защо са

тъй остри думите, които

дочух. Кълна се пред светците,

че аз не виждам нищо чудно

4720 в това, че крайно ми е трудно

днес равнодушно да приема

да бъде сир Говен без време

убит от вашата ръка.

4724 Та има ли, сеньор, тъга

по-тежка, по-непоносима?

Доколкото аз знам, той има

най-благородно намерение —

4728 да стигнете до помирение.

Достойнствата ви, според мене,

сир Бран дьо Лис, са несъмнени

и ви приканвам да склоните

4732 взаимно да се помирите.

Аз вярвам, че това решение

ще срещне пълно одобрение

от вашите и мойте хора.

4736 Известно е, че имам в двора

прекрасни рицари, чиито

заслуги всички днес зачитат.

За вашия хуманен жест,

4740 сеньор, те най-висока чест

ще ви веднага отдадат

и цял живот ще ви ценят.

Ако, дай Боже, се постигне

4744 мир помежду ви, ще издигна

два манастира, във които

за упокоя на душите

монаси Богу ще мълвят

4748 молитви. Те ще възродят

с добри слова и паметта

на вашия убит баща

и на рождения му брат.

4752 Един миролюбив обрат

във личните ви отношения

ще ви спечели уважение

и всеки ще ви адмирира.“

4756 „Дано мен Бог не ме презира

дотолкоз, че да ме застави

да сключим мир и да забравя

за татко и за своя чичо!

4760 На срам се с този мир обричам.“

Той с настървеност страховита

взел копието, шлема, щита

и в миг на буйния жребец

4768 се метнал. Друг такъв храбрец

не се е раждал на земята.

Изправил се на стремената

и рекъл на Говен: „Тук аз

4772 съм господар, ала на вас

оставям да си изберете

най-сгодното место, където

да водите двубоя с мен.“

4776 Добре го чул сеньор Говен,

но не зачел любезността му,

отстъпил две-три крачки само

и всичко живо се смълчало.

4780 А слънцето все тъй блестяло,

като че ли било обяд.

За малко дръпнал се назад

и смъртният му враг. И ето

4784 че в миг със копия в ръцете

един на друг те налетели

и ударите завалели.

Били тъй ризниците здрави,

4788 че двамата мъже корави

все още не били ранени,

но копията им калени

се счупили при острието;

4792 разпаднали се на парчета

и щитовете им челични.

Но двамата юнаци лични

пришпорили си пак конете

4796 един към друг, ала и двете

животни в миг се строполили

от сблъсъка. Събрали сили

противниците върли пак

4800 и сякаш че по даден знак

сега пък мечовете взели

и с ярост, сякаш побеснели,

сражението продължили

4804 и шлемовете си разбили.

Но двамата за мъст и кръв

жадували и никой пръв

да се отдръпне не склонил.

4808 Двубоят смъртоносен бил

и щял да свърши чак когато

се просне мъртъв на земята

един от тях. Във жега страшна

4812 течела тази ръкопашна

борба… Дошло най-сетне време

да спрат, та дъх да си поемат.

Артур дуела им следял

4816 и силен страх го завладял:

нали могъл сеньор Говен

убит да падне този ден!…

Отново рицарите взели

4820 оръжието и подели

двубоя си ожесточен.

Една врата във тоз момент

отворила се и оттам

4824 девойка влязла. Аз не знам

дали до днес се е родило

момиче друго, толкоз мило,

със чар омаен, ненадминат.

4828 От чудна алена коприна

била й роклята ушита,

две лъвчета върху гърдите

блестели като чисто злато.

4832 И всички в залата, когато

се появила, онемели,

защото не били видели

такава хубост в толкоз пищна

4836 премяна. Двадесетгодишна

била госпожицата явно.

Тя сторила три крачки плавно,

за миг до близка маса спряла

4840 и се втрещила, щом видяла

как рицарите разярени

се биели с окървавени

глави, как кърви от лицата

4844 по тялото и по краката

течели. Гордостта, ядът,

злостта им пречели да спрат.

За жалост шлемът на Говен

4848 напълно вече бил строшен,

а пък на неговия враг

бил още здрав, затуй все пак

от ударите го предпазвал.

4852 Пред гибел често се оказвал

Говен, ала не се предавал.

Ламтели те да продължават

ту с явно себеотрицание,

4856 ту с неизбежно отчаяние

във тази схватка крайно жежка

да си нанасят все по-тежки,

по-остри удари… Говен

4860 обаче за един момент

отдръпнал се и Бран дьо Лис

в главата удар поривист

нанесъл му и го ранил,

4864 а после жлъчно заявил:

„Държах да отмъстя за двама:

тоз удар бе зарад баща ми,

а зарад неговия брат

4868 ще следва друг.“ Обзет от яд,

той ударите продължил.

Уви, Говен тъй тежко бил

ранен в главата, че не само

4872 изпитвал болка, но кръвта му

премрежвала му взора даже.

Но можел ли да се откаже

да продължи да се сражава!

4876 Той още стискал меча здраво,

със удар удара посрещал,

ала се все по-слаб усещал.

Госпожицата ужасена

4880 била от таз жестока сцена,

затуй от залата излязла,

но скоро след това пак влязла,

в ръцете си дете държала,

4884 до масата го тя допряла

и то отгоре на крака

застанало. Било така

усмихнато и толкоз мило,

4888 че всичко живо възхитило.

То там стояло пременено

във дрешки пурпурночервени

със хермелинова подплата,

4892 та от студа и топлината

да го предпазват ефикасно.

Момченце толкова прекрасно

със сигурност не са видели

4896 които са до днес живели.

И тези, дето занапред

ще се родят, такъв късмет

едва ли някой ден ще имат.

4900 То с хубостта си несравнима,

със своето лице засмяно,

с изисканата си премяна

и с крехките си пет години

4904 за свойте близки и роднини

било съкровище безмерно.

 

Със устремност неимоверна

двубоят още продължавал

4908 и всеки воин се надявал

противника си да надвие,

да го срази, да го убие…

Това рисковано сражение

4912 извиквало неодобрение

и жал у хората, които

го наблюдавали с нескрито

вълнение. В един момент

4916 със меч ударен бил Говен,

получил много тежка рана

и дълго не можал да стане.

А дотогава ни веднъж

4920 не бил надвит от никой мъж.

Артур така потресен бил,

че истински се притеснил

за своя племенник… Но ето

4924 че взела майката детето,

очите й се просълзили

и тя му рекла: „Синко мили,

при Бран дьо Лис иди тозчас

4928 (сестра рождена съм му аз,

а той на теб се вуйчо пада)

и му кажи, че щом пострада

баща ти, със когото той

4932 днес води гибелен двубой,

и мен ще отнесе смъртта.“

Притиснала си до гръдта

детето тя и на земята

4936 го сложила. То тичешката

до Бран дьо Лис се доближило,

крака му със ръце обвило,

целунало го притеснено

4940 и рекло: „Вуйчо, мама мене

настойчиво при теб ме прати

с молба да не убиваш тати.“

Които чули и видели

4944 таз сцена трогваща, замрели

в очакване да видят как

той би постъпил… Своя крак

отдръпнал Бран дьо Лис сърдито

4948 и ничком, със лице разбито

в тоз миг се проснало момчето.

Ала на Бран дьо Лис сърцето

не трепнало: не се сдържал

4952 и „копеле“ го назовал

пред изненаданата зала.

Обилна топла кръв обляла

лицето детско и в несвяст

4956 момчето паднало. Тогаз

Артур с покрусено сърце

се спуснал, взел го на ръце

и се разплакал. Как би спрял

4960 сълзите си, когато жал

обзела му била душата.

Да го отрупат цял със злато,

не би се кралят утешил.

4964 Грижливо той кръвта изтрил

от бузите и от устата

и мигом нежност непозната

обзела на Артур сърцето,

4968 защото чувствал, че в детето

във плът и кръв е прероден

по воля божия Говен,

комуто вероятно краят

4972 дошъл бил… И тогава кралят

упрекнал Бран дьо Лис: „Сеньор,

едва ли по-голям позор

човек навлякъл би си сам.

4976 Току-що стигнахте дотам,

че с туй момченце ведрооко

постъпихте така жестоко.

То тъй чаровно е!… Защо ли

4980 е тази злост? То ви помоли

така невинно, от любов,

а вие бяхте, сир, готов

да го сразите, не дай Боже!“

4984 „Щом в туй ми е вината, може,

кралю, на съд да ме дадете…

Я по-добре се засрамете!

Нима това сте вие, кралят,

4988 ̀        когото всички хора хвалят

и който днес сълзи пролива

за някакъв хлапак? Не бива

един крал, увенчан със слава,

4992 тъй слабостта си да издава!“

Но кралят далновиден бил

и още спора продължил,

та племенникът му в туй време

4996 да може пак да се съвземе.

С ръка му раните избърсал

и много бързо се отърсил

от смута, който за момент

5000 го бил обзел. А щом Говен

на своя достолепен крал

и на любимата си спрял

очакващ поглед, нови сили

5004 във него в миг се възродили,

надмогнал той и страх, и срам

и с устрем спуснал се натам,

където Бран дьо Лис го чакал.

5008 „Пак ли подемате атака? —

подхвърлил другият наперен

и със замах добре премерен

опитал се да го удари

5012 в главата точно, но не сварил —

Говен умело се прикрил

със шлема. Бран дьо Лис се бил

засилил тъй, че полетял

5016 като стрела и се прострял

на пода. Миг не се забавил

Говен, веднага се изправил,

без от врага си взор да снема,

5020 и го ударил тъй, че шлемът

на Бран дьо Лис встрани отлитнал.

Сега напълно беззащитна

била главата му. Говен

5024 почувствал се окуражен,

започнал удар подир удар

да му нанася, за почуда

на пълната със хора зала.

5028 Кръвта обилно зашуртяла

от раните на Бран дьо Лис.

Говен бил толкоз напорист,

че другият се олюлял,

5032 отстъпвайки, но се видял

натясно, после се насочил

към маса дървена и скочил

на нея, за да се предпази.

5036 Небивал страх обзел онази

злощастна майка: тя си взела

сина и бързо го завела

при тях, сред залата, където

5040 тъй лют бил боят, че детето

без малко щяло да загине.

През сълзи тя му рекла: «Сине,

на татко си се помоли

5044 за майка ти да се смили

и моя брат да не убива!»

Ала момчето мълчаливо

във мечовете им се взряло

5048 и ненадейно се засмяло.

А то било окървавено

и гледащите тази сцена

се просълзили чак. Говен

5052 бил от вида му удивен,

спрял боя и се отстранил.

Но Бран дьо Лис тъй гневен бил,

че даже и изнемощял,

5056 върху Говен с меч налетял

и можел пак да го рани,

макар че другият встрани

стоял. Но майката с момчето

5060 във тоз момент между мъжете

изпречила се и със глас

треперещ рекла: «Кой от вас

ще го убие? По-добре

5064 и то със мене да умре!»

Напрегнат, страшен бил мигът!

Но те не искали да спрат

двубоя, само че детето

5068 им пречело. А то, дордето

те мечовете си блестящи

кръстосвали, с очи, искрящи

от любопитство, все във тях

5072 се вглеждало без капка страх

и сякаш в огледало в миг

видяло своя ведър лик,

дори ръцете си простряло

5076 към двамата, като се взряло

във тоз спектакъл причудлив.

Но водени от порив див,

за мъст кръвнишка зажаднели,

5080 те мечовете си въртели.

Тогаз, не виждайки защо

мъжете тъй се бият, то,

от зрелището онемяло,

5084 към майка си се извъртяло

и ги посочило с ръка.

А пък придворните така

се трогнали, че вкупом взели

5088 да викат на Артур: «Не е ли,

кралю, дошъл мигът да спрете

двубоя? Я ги разтървете!»

Артур взел меча си и щита

5092 и с рицари от свойта свита

се втурнал да ги разтървава.

Те спрели боя и тогава

Артур във Бран дьо Лис се взрял

5096 и с властен глас го призовал:

«Сеньор, за Бога, приемете

на тази клетница съвета!

Туй е и наше предложение…

5100 Не смятайте за унижение

да спрете боя! Аз в замяна

пред всички вричам се да стана

и ваш васал, и ваш приятел,

5104 и ваш най-искрен почитател.»

От тези думи онемяла

препълнената с хора зала,

а малко след това във хор

5108 се чули гласове: «В кой двор

кой крал до днеска с чест такава

е някого удостоявал!

Не бива да се двоумите,

5112 сеньор, ще трябва да склоните

да спрете този бой позорен.»

Най-сетне разумът, сеньори,

взел връх и двамата решили

5116 да не хабят напразно сили

и стигнали до помирение.

Със несъмнено откровение

пред краля Бран дьо Лис се спрял

5120 и рекъл: «Да сте мой васал,

кралю, това е немислимо!

Напротив, аз неотменимо

на вас ще служа — клетва давам

5124 пред увенчаните със слава

придворни рицари от класа,

пред вярната ви Кръгла маса.

Надявам се, че си държите

5128 на думата да ме дарите

със манастири, с монахини?»

«Не виждам никакви причини —

отсякъл кралят мигновено —

5132 да не ви бъде отредено

уреченото. Аз, сеньор,

от собствения си трезор

великодушно бих ви дал

5136 наистина завиден дял.

Ако е рекъл Бог да спре

враждата ви, ще е добре

за всички и за вас най-вече.»

5140 А Бран отвърнал му: «Сир, вечно

признателен ще съм ви аз

и клетва давам в този час

да съм ви верен беззаветно.»

5144 Спогледнали се те приветно,

а в този миг се приближил

Говен, на Бран се поклонил,

помолил го да му прости

5148 за миналите теготи

и всичко лошо да забрави.

«Сеньор, разчитам на честта ви!» —

добавил дружески Говен.

5152 И Бран бил удовлетворен

и казал: «Радвам се, че днес,

сеньор, решихме в интерес

на всички нас да прекратим

5156 враждата и да си простим.

Примирието ни безспорно

ще бъде много ползотворно

за двама ни.» Ала за жалост,

5160 все още струйки кръв течала

от раните им: те така

отслабнали, че на крака

да се държат едва могли.

5164 Загрижени за тях били

околните: те подкрепили

двамината и одобрили

постигнатото помирение,

5168 а храбреците извинение

поискали един от друг.

 

За малко разказа си тук,

сеньори, аз ще изоставя,

5172 защото искам да отправя

молба към вас. Благоволете

със Отче Наш да споменете

покойните. На небесата

5176 се помолете за душата

на Разказвача^[4]… И дай Боже

от всеки този текст да може

със интерес да се чете!

 

5180 Та, както вече казах, те

двубоя ръкопашен спрели

и се в приятелство заклели.

Веднага двамата ранени

5184 били удобно настанени

в една голяма пищна стая

(поне доколкото аз зная,

такава никой в този свят —

5188 ни ветеран, ни рицар млад,

ни благородник, нито крал —

в живота си не е видял).

Била тя пищно подредена

5192 и с ред картини украсена,

представящи митични сцени

с отвличането на Елена,

с храбреца Хектор — със героя,

5196 поел защитата на Троя.

Освен туй стаята била

с две много хубави легла,

грижливо целите застлани

5200 с коприни фино изтъкани.

Ще кажа и това, че тя

била изпълнена с цветя

и билки. Двамата лежели

5204 на меки, лъскави постели,

а по стените и леглата

разпръсквали си светлината

осемдесет горящи свещи.

5208 Повикали знахари вещи,

прегледали ги те прилежно

и заявили: «Неизбежно

ще ги подложим на лечение,

5212 та при това им положение

и двамата до две недели

да са напълно оздравели.»

Навсякъде в околността

5216 със радост срещнали вестта,

че скоро ще ги излекуват.

Отишли всички да нощуват,

но кралят неспокоен бил

5220 и с Бран дьо Лис той споделил,

че тръгнали били навред

да търсят рицаря Жифлет

и че се много притеснява

5224 за него. Бран дьо Лис тогава

отвърнал му: «Кралю аз зная,

че в Горди замък той сега е.

Не се изобщо тревожете

5228 за него. Само потърпете,

дордето се възстановим,

защото ние, сир, държим

да идем с вас, че само аз,

5232 в съдбовния за него час

оттам ще го освободя

и бързо ще го изведа

от замъка.» Артур добил

5236 надежда и затуй склонил

да потърпи петнайсет дена

покрай трапеза, заредена

и със месо от дивеч сочно,

5240 доставено за тях нарочно,

и с риба прясна, и с пернати,

и с плодове и зарзавати…

И всички яли до насита.

5244 Артур по принцип предпочитал

със Бран дьо Лис да си говори,

защото множество истории

разказвал той за Горди замък.

5248 «Кралю, видяхте, че с голяма,

просторна шатра разполагам —

му рекъл Бран дьо Лис. — Предлагам

слугите да я пренесат

5252 при Горди замък. Там лесът

гъмжи от скотове различни.

Аз имам кучета отлични

и ще ловувате, дордето

5256 останалите са заети

с надлежните приготовления

за предстоящите сражения.»

 

 

Все по-добре от ден на ден

5260 се чувствал и сеньор Говен,

но със любимата му само

била заета мисълта му

и с неговия син обичан.

5264 Към всичко друго безразличен

той бил, щом имал туй, което

му на̀й желаело сърцето.

Какво по-свидно от това

5268 на тези мили същества

той да се радва час по час!

 

За другите едва ли аз

ще мога с думи да предам

5272 с какъв стремеж и с колко плам

се готвели за дълъг път.

Със краля щели да вървят,

от щитоносци придружени,

5276 най-силните и най-калени,

най-опитните и най-смели.

Към Горди замък те поели

във вторник още призори,

5280 преминали поля, гори

и спрели сред мера голяма —

там, откъдето Горди замък

съвсем добре се очертавал.

5284 Артур си видимо издавал

доволството, че дни наред

ще бъде заедно с Жифлет.

Във близост до една скала

5288 набързо шатрата била

опъната и ред заслони

край нея спретнали от клони,

та крал Артур най-сетне можел

5292 удобно да се разположи

и да отдъхне на закрито.

Но ето че онез, които

се готвели да атакуват,

5296 започнали да се страхуват,

че нещо лошо ще се случи

и дворът можел да научи

за претърпения провал.

5300 Тогава тъкмо проехтял

в околността камбанен звън;

той бил тъй силен, че от сън

би вдигнал някой рицар спящ

5304 в далечен замък, отстоящ

на пет-шест левги. С този ек,

където и да бил човек,

би бил навреме известен,

5308 че замъкът е обсаден

и се нуждае от защита.

Три хиляди блестящи щита

с три хиляди развети флага

5312 по амбразурите веднага

се появили… Но и в стана

на Бран дьо Лис кипеж захванал.

Да бяхте там, да сте видели

5316 как рицарите полетели

върху конете вихрогони

във боен ред и как по склона

те приближили Горди замък.

5320 Но аз, читатели, тук няма

със него да ви занимавам

и ред подробности да давам.

Но знайте, че на този свят

5324 във никой край не е познат

подобен замък — със дебели

стени и с куполи, допрели

със върховете си небето.

 

5328 Но да се върнем там, където

бил кралят. Сготвили вечеря,

и в най-приятна атмосфера

с наслада всички пили, яли

5332 и се на приказки отдали.

Когато разговор подели

за туй, че много скоро щели

да водят бой, един от тях

5336 подметнал: «Който няма страх

и иска с подвизи да блесне,

удобен случай много лесно

ще му се падне…» Най-припрян

5340 бил виночерпецът Люкан:

във златна чаша той налял

вино за своя славен крал,

поднесъл му го и му казал:

5344 «Кралю, аз утре ще изляза

в зори. Нали ще разрешите

пръв бой да водя със вразите?»

«Не мисля да ви възразявам» —

5348 отвърнал кралят. «Одобрявам,

сеньор, това ви намерение» —

на свой ред казал свойто мнение

Дьо Лис… Артур загрижен бил

5352 за сир Говен и наредил

на него също да предложат

храна и вино, за да може

да се нахрани до насита.

5356 А после рекъл на слугите

за двамата да натъкмят

доспехи и да донесат

оръжието, та веднага

5360 да пробват всичко ли приляга

така добре, че да успеят

в двубоите да надделеят.

Обърнали се те накрая

5364 към крал Артур, за да узнаят

кому кога ще дойде ред

да влезе в бой, та отнапред

готовност всеки да си има.

5368 А той с насмешка доловима

и за всеобщо оживление

им казал, че във напрежение

би предпочел да ги държи.

5372 Но почнала да им тежи

умората и ги отвели

да легнат в топлите постели,

за да прекарат в сън нощта.

5376 Но още рано сутринта

отишли те на меса свята

в един параклис край гората,

където рицари убити

5380 били със почести зарити,

а щом се върнали във стана,

Люкан веднага се захванал

със подготовката за бой.

5384 С доспехите започнал той,

желязна ризница навлякъл,

а върху нея си облякъл

пурпурна туника, обшита

5388 със злато. Своя меч и щита

поел, на коня си се метнал

и като че към цел заветна

към Горди замък полетял,

5392 където вече бой кипял.

Артур видял, че приближава

към тях по тучната морава

на боен кон, въоръжен,

5396 млад рицар, видимо решен

да води бой. Щом той излязъл

от Горди замък, забелязал

Люкан и мигом се опитал

5400 да го прониже във гърдите,

но копието се пребило

на две. Люкан със всичка сила

ударил го със меч в главата

5404 и го съборил на земята.

След туй дори не го погледнал,

а бързо коня си възседнал

и се към шатрата завтекъл.

5408 Доволен, Бран дьо Лис му рекъл:

«Ах, виночерпецо, да бяхте

поискали, сам даже щяхте

защитата им да сломите!»

5412 «Аз предпочитам не хвалбите,

а истината!» «Но, сеньор.»

не може и да има спор,

че вие доблестно се бихте

5416 и го в тревата повалихте?

Да бяхте рекли о стената

да му разбиете главата

или със коня и със щита

5420 да му притиснете гърдите,

той нямаше и да пошава,

и щеше сир Жифлет тогава

да се окаже отърван.“

5424 Безкрайно бил смутен Люкан

от тез хвалби, оставил там

жребеца си и хукнал сам

към замъка. Артур понечил

5428 да го възпре, ала той вече

към крепостта се приближавал.

Но на зелената морава

друг рицар в бойно снаряжение

5432 и с агресивно изражение

се появил и мигновено

те налетели настървено

един на друг. В тоз бой Люкан

5436 не издържал и бил прострян

със силен удар на земята,

а пиката му от ръката

била избита и за жалост

5440 се счупила и отлетяла

встрани. Макар и с тежка рана,

направил опит той да стане

в стремежа си да му окаже

5444 решителен отпор и даже

със сетни сили да опита

във нападение открито

пак да се впусне, но видял,

5448 че е съвсем изнемощял,

и рекъл: „Вече не ме бива

да ви оказвам съпротива.

Предавам се. В плен ме вземете.

5452 Каквото щете с мен правете…“

И както изтощен лежал,

той своя остър меч подал

на рицаря с вид примирен.

5456 Противникът му в тоз момент

видял, че силно му тече

кръвта, отдрал едно парче

от туниката си, превързал

5460 със него раната и бързо

във замъка завел го той.

Така завършил този бой…

Артур бил страшно притеснен,

5464 но ето че сеньор Говен

в момента тъкмо приближил

до него и му заявил:

„Ако Люкан не бе ранен,

5468 това, че бе отведен в плен,

не е беда чак тъй голяма.

В килиите на този замък

от три години изтезават

5472 Жифлет и в случая май става

добре, че би могъл Люкан

да влезе в същия зандан:

той би могъл да му разкрие,

5476 че тук заради него ние

дойдохме и с добрата вест

да му достави радост днес!

Люкан геройски се сражава,

5480 ала понякога тъй става,

че в боя губи по-добрият…

Но аз, кралю, не съм от тия,

които ще го порицаят.“

5484 „Не бих могъл да не призная,

че виночерпецът е смел и

той първия двубой спечели

като действителен герой —

5488 добавил Бран дьо Лис. — Но кой

днес можеше да предположи,

че след това ще се изложи?

Но нищо. В замъка са сбрани

5492 три хиляди бойци отбрани

и ние ги държим в обсада…“

На краля никак не допадал

тоз упрек, който към Люкан

5496 току-що чул, ала към Бран

той хранел явно почитание,

отминал укора с мълчание

и въобще не му отвърнал.

5500 Дьо Лис отново се обърнал

към крал Артур за разрешение

на следващия ден в сражение

той пръв участие да вземе.

5504 „Не бих могъл да ви приема,

приятелю Дьо Лис, молбата! —

му рекъл крал Артур. — Вината

ще бъде в мене, ако вас

5508 зло сполети ви. Кой тогаз

съвети ценни ще ми дава?“

„Не бива да ви занимава

подобна мисъл в тоз момент,

5512 кралю. Нещастие на мен

не ще се случи, не дай Боже!

Твърдя, че рискът е нищожен.

Ако все още ме цените,

5516 аз моля да се съгласите.“

Тогава кралят отговорил:

„Безсмислено ще е да спорим.

Щом толкоз искате, вървете

5520 и с подвизи се прославете!“

Понеже вече изгладнели,

след туй и тримата поели

към шатрата да се нахранят.

 

5524 С превързана набързо рана,

Люкан веднага бил заключен

във Горди замък, но се случил

и той в килията, в която

5528 Жифлет изкарвал трето лято.

Синът на До го разпознал,

от силна радост засиял,

прегърнал го и го попитал:

5532 „Сеньор, какви са новините

от крал Артур? Кой ви плени,

та днес сте между тез стени?“

Люкан отвърнал: „Този замък

5536 е обсаден и кралят няма

обсадата да прекрати,

преди да ви освободи.“

Безкрайно трогнат бил Жифлет

5540 и пак попитал: „Най-напред

кажете в двора какво става,

все още ли печели слава

Артуровата Кръгла маса

5544 със свойте рицари от класа?

Така ли са си, както бяха?“

„Не, драги, някои умряха:

кой от коварна болест, кой

5548 загина във неравен бой.

Но други, не по-малко смели,

са техните места заели

и със които са се били,

5552 геройски всички са надвили.“

„Така ли? Значи във палата

безспирно се менят нещата.

Навярно ако ида в двора,

5556 ще срещна много нови хора

и твърде малък брой остават

онез, които ме познават.“

„Така е… Предани придворни

5560 и войни с качества безспорни

все още в кралството се срещат.

Те непрекъснато се сещат

за вас, сеньор, с тъга в сърцето

5564 и горестни ще са, дордето

сте тука. Всичко те ще сторят,

за да видят час по-скоро.“

Във разговор се те унесли,

5568 но ето че храна донесли

пазачите и им я дали.

Те до насита се наяли,

пак своя разговор подели

5572 и нито за момент не спрели

да си говорят… Отлетяла

нощта и ето че изгряла

откъм леса зората плавно.

5576 А Петдесетница отдавна

била отминала и още

по-краткотрайни летни нощи

се заредили. Ден прекрасен

5580 задавал се под свода ясен.

Таз сутрин кралят рано станал

и всички рицари от стана

след малко в храма се видели

5584 за меса, после се заели

закуската да натъкмят.

Със дивеч пълен бил лесът,

ловците в близкия букак

5588 били улучили сръндак,

шпиковали го със сланина

и с него цялата дружина

със задоволство се наяла.

5592 Със ризница в ръка, по-бяла

от сняг, явил се шамбеланът

и на килимче, изтъкано

във Гърция, той я поставил,

5596 а после настрани направил

три стъпки. Подир него влезнал

с чифт наколенници железни

един слуга и ги положил

5600 до ризницата, за да може

със пълно бойно снаряжение

за предстоящото сражение

да се приготви Бран дьо Лис.

5604 Той бил дотолкоз напорист,

че щом като се чул навън

за утреня камбанен звън,

в миг ризницата си навлякъл,

5608 връз нея туника облякъл,

ушита от коприна бяла,

която като сняг блестяла,

обточена със чисто злато

5612 (подобна никой на земята

в живота си не бил видял).

Щит лично кралят му подал,

Говен пък шлема му привързал,

5616 а крал Идер след туй побързал

да му запаше здраво меча.

Когато Бран готов бил вече,

коняр жребеца му довел,

5620 дьо Лис юздите му поел

и без да губи никак време,

с крак на челиченото стреме

веднага яхнал своя кон.

5624 Щом копие със гонфалон

подали му, препуснал той

към замъка, готов за бой.

Насред моравата се спрял,

5628 огледал се и в миг видял

че рицар с поглед дръзновен

на кон се носи, устремен

насреща му. Със всички сили

5632 те удари си разменили:

не устояли двата щита

при тази битка страховита

и копията на парчета

5636 се изпочупили. Но ето

че с удар силен отстрани

успял Бран тежко да рани

противника си във бедрото

5640 и го съборил от седлото.

Той задържал се на крака

все пак, а Бран дьо Лис така

замахнал, че не забелязал

5644 как той самият се оказал

върху зелената морава.

Те впуснали се незабавно

в небивал ръкопашен бой

5648 и град от удари безброй

последвал… Бран бил невредим

и с устрем непоколебим

се биел срещу своя враг.

5652 Да не забравяме все пак,

че другият ранен бил тежко

и че се бранел с нечовешко

усилие, но отмалял,

5656 на напора не устоял

и се в тревата строполил.

За шлема Бран го уловил,

а той му рекъл: „Няма спор,

5660 че паднах победен, сеньор.

Вземи ме в плен!“ Бран подкрепил

ранения и го качил

на коня, за да се отправят

5664 към стана и да се представят

на краля. Той ги забелязал,

от шатрата си и излязъл

чест да окаже на героя.

5668 Щом победилият във боя

на краля пленника предал,

доволният от жеста крал

заръчал с клони да стъкмят

5672 легло и там да настанят

ранения… До вечерта

не секнала им радостта:

излезли да се поотпуснат

5676 и да послушат как изкусно

на рог пазителите свирят

във надпревара, без да спират,

как смеховете им кънтели,

5680 как чак във замъка ехтели

шеги и думи закачливи.

Как крал Артур при тез щастливи

придворни, пеещи навън,

5684 могъл би да потъне в сън?

И той през тази нощ не спал.

Несдържаният сенешал

обадил се в един момент:

5688 „Сеньори, в утрешния ден

двубой ще има. Да решим

сега кому да поверим

честта пръв утре да се бие!“

5692 „Не възразявам да сте вие!“ —

предложил кралят… Ке подел:

„По-скоро аз бих предпочел

пред тази чест пържола тлъста,

5696 кралю. Заклевам се във кръста,

че ще приема, щом държите,

но се боя, че ще лишите

със своя благороден жест

5700 сеньор Говен от тази чест.“

И тоя намек дяволит

последван бил от смях нескрит.

Така отминала нощта.

5704 Отишли всички сутринта

на меса, после се наяли,

слуги доспехите подали

на Ке, той бързо ги надянал

5708 и към зелената поляна

се устремил, на бой решен.

Насреща му въоръжен

левент на кон се появил.

5712 Двубоят неизбежен бил:

заудряли се те и ето,

че не след дълго от конете

те смъкнали се на земята.

5716 Но станали и с меч в ръката,

без даже дъх да си поемат,

те тежки удари по шлема

нанесли си. Ала за жалост

5720 си счупил меча сенешалът

и от ливадата излязъл.

Тогава рицарят си казал,

че вече става безпредметно

5724 да го преследва… Той се метнал

на своя кон и в миг поел

към замъка, като отвел

на Ке чудесния жребец.

5728 Но сенешалът бил хитрец:

той на ливадата се върнал,

победоносен взор обърнал

към шатрата и се завтекъл

5732 натам. Един придворен рекъл:

„Кралю, защо да не отидем

да го посрещнем и да видим

какво постигнал е героят

5736 и да се помайтапим с тоя

невероятен самохвалко!“

Посрещнали го те след малко

и крал Артур подел тактично:

5740 „Ке, не изглеждате отлично,

за помощ ли дойдохте тук?“

„Правете си шега със друг! —

отвърнал Ке. — Та аз се бих

5744 мъжествено и победих

противника си. Той със бяг

спаси се, но не зная как

сполучи коня ми да вземе

5748 и в замъка се скри без време.“

Сподавили те своя смях,

ала все пак един от тях —

Тор, на Арес синът — му казал:

5752 „При зор не бих ви аз отказал,

сеньор, подкрепа и защита.“

Друг, уж загрижен, го попитал:

„Ах, драги, да не сте ранен?“

5756 А после и сеньор Говен

намесил се: „Но как тъй стана,

че имате такава рана?“

Ивен подметнал на свой ред:

5760 „Ке, я елате по-напред

и дайте да ви видим щита:

чрез него ще ни убедите,

че сте надвили своя враг!“

5764 Ке в тоз момент не виждал как

да се измъкне, своя щит

дал на Ивен с наперен вид,

а пък Ивен си го провесил

5768 на рамото и кикот весел

се чул сред сбралите се там.

За да прикрие своя срам,

Ке дръзко рекъл на Ивен:

5772 „Сеньор, за утрешния ден

аз своя щит ви поверявам,

а и спечелената слава

ще ви отстъпя без задръжки.

5776 Отплата ще ви дам по мъжки

за тази тъй висока чест,

която вие щедро днес

оказвате ми.“ Пак разсмял

5780 сконфузеният сенешал

присъстващите. Те му снели

доспехите и го отвели

във шатрата. Там Бран дьо Лис

5784 му рекъл: „Като дуелист

сте образцов — това е ясно,

сеньор. Ала защо тъй тясна

за вас бе тучната ливада,

5788 та за всеобща изненада

извън полето на честта

излязохте? Във крепостта

това се смята за позор.“

5792 А Ке отвърнал му: „Сеньор,

излязох, но съм здрав и читав.

Но ако ваша милост счита

за нужно, нека влезе там.

5796 От личен опит вече знам,

че щом избягаш, се спасяваш,

а щом останеш, жертва ставаш.“

Как другите да си сдържат

5800 смеха!… Те чули, че звънят

така камбаните църковни,

че даже мълнии гръмовни

те можели да заглушат.

5804 „Защо камбаните ехтят?“ —

попитал кралят изумен.

„Тъй става в съботния ден —

отвърнал Бран. — Във този град

5808 във съботите след обяд

на Богородица отдават

дълбока почит и прослава,

с каквито, сир, във никой кът

5812 не скланят да я зачетат.

Мъже и дами пременени

ще идат радостни, засмени

довечера на меса свята.

5816 Ще се проточи веселбата

до понеделник до обяд,

когато този обред свят

ще се приключи. През туй време

5820 не ще се никой там заеме

със друга дейност. Дотогава

не се изобщо разрешава

на никого в двубой да влиза.

5824 Кралю, лесът е толкоз близо:

предлагам утре да вървим

на лов, че да се разведрим.“

Придворните се съгласили

5828 и призори се устремили

накъм леса и там до здрач

ловували. Кафяв рогач

от кучета подгонен бил,

5832 Говен на кон го проследил

и едрият рогат елен

бил много бързо уловен.

Говен му кожата одрал

5836 и дял на кучетата дал,

а после с ножа на парчета

нарязал го и щом го метнал

на своя превъзходен кон,

5840 поел по стръмния наклон

след кучетата все направо

към свитата. Ала отляво

чул остър писък на герак

5844 и през трънливия гъстак

натам препуснал, откъдето

дочул се писъкът. И ето,

че крепост някаква отпред

5848 се появила. Тя наглед

била солидно изградена

и от атаки защитена

с ров, пълнен със вода догоре,

5852 и с мост подвижен. До стобора

самотен кичест бор растял,

под него рицар млад седял

върху копринен скъп килим.

5856 Висок бил той и несмутим,

а погледът му страх внушавал.

Подобен рицар дотогава

не бил изниквал пред Говен.

5860 Във туника от плат червен,

седял той там, крака подгънал,

навел глава и цял потънал

във свойте мисли. С глас висок

5864 Говен му рекъл: „Нека Бог

задълго здраве да ви дава!“

Но онзи все тъй продължавал

да си мълчи. Говен повторил:

5868 „Със здраве Бог да ви наспори!“

Но другият не се обърнал

към него и не му отвърнал.

Говен пред рицаря застанал

5872 и с вид учуден пак подхванал:

„Ах, Боже, който си създал

рода човешки и си дал

на този мъж снага прекрасна

5876 и ръст висок, не ми е ясно

какво му занапред отреждаш…

Та той е, както ми изглежда,

напълно глух, и сляп и ням.

5880 Ако не бях в момента сам,

отвел бих тоз младеж чудат

направо в кралския палат.“

Все пак решил той да го вземе

5884 на коня си и да поеме

към шатрата. Под бора снел

той улова и се навел

над непомръдващия рицар,

5892 подхванал го под двете мишци,

опитал се да го изправи,

ала мъжът не се оставил,

внезапно скочил на крака

5896 и рязко рекъл: „Как така

да ме спасиш от смърт посмя ти?

Не е простима дързостта ти,

васале нагъл! Меч да имах,

5900 главата ти веднага взимах.

Изчезвай! Гдето щеш върви

и да умра ме остави!“

Той на килима пак се свил

5904 и в свойте мисли се вглъбил.

Говен към ловната дружина

поел, ала не бил изминал

и левга в бавен ход, когато

5908 девойка срещнал сред гората

на кон норвежки, снежнобял.

Сеньор Говен не бил видял

такава хубост по земята.

5912 А тя седлото и юздата

ценяла повече от злато

и за имане най-богато

на никого не би ги дала.

5916 В ръката си камшик държала

със златна дръжка. Златоткана

била и нейната премяна:

с отблясък пурпурен, с галони

5920 и с фини мавърски фестони.

Тя тъй ударила с камшик

хвъркатия си кон, че в миг

разминала се със Говен,

5924 а той направо бил втрещен,

че тя като същинска хала

край него бързо прелетяла.

Говен след нея се завтекъл

5928 и щом я наближил, й рекъл:

„Госпожице, за малко спрете!

Защо тъй бързате, кажете?“

Ала тя, без да отговори,

5932 препускала. Той пак пришпорил

неудържимо своя кон и

успял все пак да я догони.

„Девойко, накъде вървите? —

5936 попитал той. — Защо мълчите?“

„Ах, оставете ме на мира,

че място днес не си намирам,

сеньор. Аз лично съм причина,

5940 затуй че моят мил загина.

А той от всички в този свят

за пръв по доблест бе признат.

В безброй турнири бе прославен

5944 и нямаше на него равен…

Ах, колко много ми е мъчно!“

„Убихте го собственоръчно,

така ли?“ — „Непростимо нещо

5948 допуснах: имах с него среща,

но, за беда, не се явих

и гибелта му причиних.

Не храня никаква надежда…

5952 Хей там, край кулата изглежда

ме е очаквал… Колко жалко!“

„Та аз го зърнах преди малко.

Кълна се, че не е умрял.“

5956 „Твърдите, че сте го видял,

сеньор? Не беше ли сломен,

не бе ли в мисли потопен?“

„Да, драга, грохнал ми се стори…

5960 Чух как безспир за смърт говори.“

„Навярно вече е умрял“ —

изрекла тя с глас отмалял,

накъм леса се устремила

5964 в галоп и се отдалечила.

Говен напълно слисан бил,

с очи момата проследил,

но нямало какво да прави,

5968 към кучетата взор отправил,

след тях през гъстата дъбрава

поел, но още съжалявал,

че не разбрал от таз красива

5972 девойка накъде отива,

в коя страна тя пребивава,

дали отдавна се познава

със рицаря, как той се казва,

5976 каква беда чак тъй го смазва,

че със живота би желал

да се прости… Говен вървял

по своя път, все тъй замислен,

5980 излязъл от леса разлистен

и не след дълго вече бил

пред Горди замък. Приближил

до своите, от коня слязъл,

5984 привързал го отвън и влязъл

тозчас във шатрата, където

със безпокойство във сърцето

очаквали го. Той веднага

5988 за онзи странен юначага

им заразказвал: „Ах, какъв

чудак видях! До днес с такъв

аз никъде не бях се срещал.

5992 Той с поглед стрелна ме зловещо

и тъй като в тоз миг не беше

със меча си, с юмруци щеше

там да ме смаже като глист.“

5996 Усмихвайки се, Бран дьо Лис

досетил се с кого е бил

сеньор Говен и обяснил

пред всички: „Ще ви кажа кой

6000 е този мъж, сеньори. Той

е Главатаря: момък смел

и тъй богат, че е наел

дружина рицари отлични.

6004 Но той е влюбен френетично

в оназ красавица, която

Говен е срещнал. Всички смятат,

че този воин, горд и силен,

6008 показва се така лабилен

под напора на любовта,

че ще умре. Със доброта

и сила Бог го е дарил,

6012 ала ума си е затрил

горкият, безутешен рицар

по тази прелестна девица.“

А в тоз момент откъм гората

6016 на облаци до небесата

се вдигнал сивкав лепкав прах.

Тълпа внушителна пред тях

изнизала се: млади, стари,

6020 жени, деца — кой както свари

от гъстата гора излизал.

А мракът нощен вече слизал

над областта… Към свойта свита

6024 Артур погледнал и попитал:

„Че накъде отива тая

тълпа?“ — „Доколкото аз зная,

на своя господар те днес

6028 ще отдадат надлежна чест.

За жалост неговата мила

не е го още навестила

във Горди Замък. Тази нощ

6032 ще го посрещнат сред разкош

небивал, несравним, завиден,

а после всеки рицар виден

във рицарство ще посвети

6036 по трима доблестни момци

и то във чест на Главатаря.“

 

Излишно е да преповтарям

как през нощта градът ликувал,

6040 как всеки жител тържествувал.

Ще кажа, че се песни пели,

че факли восъчни пламтели

по кули, по стени — навред,

6044 като че, от пожар обзет,

горял дворецът през нощта.

 

Извикал кралят сутринта

при себе си сеньор Ивен

6048 и му възложил този ден

да влезе в първия двубой.

И щом въоръжен бил, той

на кон към близката морава

6052 поел. Насреща му тогава

млад рицар във галоп изскочил

и копието си насочил

към спрелия за миг Ивен.

6056 Самоотвержен, дръзновен,

Ивен му удара отбил

и копието му строшил,

а след това със меч в ръката

6060 ранил го тежко и в тревата

безмилостно го повалил.

Раненият принуден бил

да се признае победен,

6064 а после бил отведен в плен

при крал Артур и тъкмо той

от изхода на тоз двубой

бил най-доволният безспорно.

6068 Артур научил, че наскоро

бил този момък посветен

във рицар и не бил кален

в турнирни схватки. Щом си свалил

6072 доспехите, веднага кралят

разбрал, че той е твърде млад,

и рекъл му: „От кой сте град,

приятелю, от кой сте двор?“

6076 „За сведение, аз, сеньор,

съм във Ирландия роден.

Граф Бландуган е мой рожден

баща. А Главатаря взе ме

6080 във замъка си преди време:

на неговата мила бях

прислужник и се постарах

да си спечеля уважение.

6084 Той прояви благоволение

и вчера рицар ме направи,

а днес на мене предостави

честта в двубоя да се включа.“

6088 „Аз, драги, искам да науча —

припряно рекъл му Говен —

кой рицар в утрешния ден

ще се изправи срещу нас.

6092 Предайте в замъка, че аз

държа на същата морава

с един от вас да се сражавам.“

„Аз и сега ще ви обадя,

6096 сеньор, че на оназ ливада

ще бъде утре Главатаря.

Щом видна дама изпревари

да стъпи първа на стената

6100 със цел да проследи борбата,

тогава нейният любим,

по обичай неотменим,

в поредния двубой по право

6104 с противника се състезава.“

 

Любимата на Главатаря

днес от желание изгаря

да види как като герой

6108 с врага си ще се справи той.

И поради това тя снощи,

когато другите все още

се натъкмявали да спят,

6112 помолила ги да склонят

там първа да отиде тя,

та Главатаря сутринта

пръв да участва във двубоя.

6116 Говен уверен бил, че тоя

противник лесно би сразил,

до крал Артур се приближил

и му поискал разрешение

6120 със предстоящото сражение

да бъде той удостоен.

„Не искайте това от мен —

отвърнал кралят. — Най-напред

6124 другарите ви ред по ред

ще минат и едва тогаз,

Говен, ще дойде ред на вас.“

„Кралю, аз вече съм се врекъл

6128 и бих се на резил обрекъл,

ако обета си погазя.

Не ми ли поверите тази

чест да прославя свойто име,

6132 дано навеки Бог лиши ме

от шанса, при подобен случай,

в турнирни схватки да се включа.“

„Склонихте ме“ — отвърнал кралят.

6136 Когато взела да преваля

нощта, разбудил се Говен

и взел със себе си Ивен

да се измият със росата,

вървейки бавно по тревата

6140 Разходили се те приятно

и щом се завърнали обратно

във шатрата, Говен веднага

6144 за бой започнал да се стяга:

облякъл туника, богато

обшита с кожа и със злато,

надянал, както подобава,

6148 набързо двата си ръкава,

в тоз вид при краля се явил,

до църквата го придружил,

където литургия свята

6152 отслужвали, и към софрата

отправили се за закуска…

И миг не искал да пропуска

Говен — съвсем несдържан бил:

6156 на нов килим се настанил

сред шатрата, тозчас се сбрали

другарите му и му дали

и копие, и щит и шлем.

6160 Когато вече бил съвсем

готов, пристигнал крал Артур

и своя меч Ескалибур

с колан запасал му на кръста.

6164 Така въоръжен, чевръсто

Говен се сам отдалечил

от стана и след малко бил

насред зелената морава.

6168 В миг чул, че страшно проехтява

откъм двореца боен рог:

звукът бил толкова висок,

че и земята разлюлял.

6172 Дьо Лис до стреснатия крал

със бързи крачки приближил

и делово му обяснил:

„Сир, Главатаря, според мен,

6176 за бой се готви в тоз момент.“

Пак рогът прозвучал тревожно

и Бран побързал да доложи:

„Когато рогът се повтори,

6180 тогава Главатаря шпори

и наколенници си слага.“

Но трети рог почти веднага

отекнал гръмко във простора.

6184 Бран казал: „Неговите хора

сега му ризница надяват

и му сполука пожелават.“

Отново, за пореден път,

6188 разнесъл се на рог екът.

Недоумяващият крал

погледнал Бран, а той додал:

„Най-сетне… Беше крайно време

6192 да му привържат здраво шлема.

Тоз рог отекна за последно

и Главатаря ще е редно

на своя пъргав кон удобно

6196 да седне“ — и Дьо Лис подробно

им обяснил кое как става,

В туй време от града, сред врява,

самонадеян, силен, горд,

6200 със насърчителен ескорт

излизал Главатаря вече,

в коприна целият облечен,

възседнал своя боен кон,

6204 с развят високо гонфалон.

Да бяхте там да проследите

как множеството по стените

се струпвало да наблюдава

6208 как на зелената морава

двубоят им ще се развие.

Представа нямате си вие

за патоса невероятен,

6212 със който той бил там изпратен,

ни за това как той, обзет

от буйство, полетял напред.

А на ливадата Говен,

6216 в ръката стиснал меч кален,

на рамото със бляскав щит,

очаквал го с напрегнат вид.

Щом двамата се приближили

6220 достатъчно, със всички сили

един на друг те налетели

и ударите завалели,

досущ като градушка лете,

6224 и копията на парчета

се разлетели из тревата.

При сблъскването на телата

и двамата се строполили,

6228 конете им крака подвили

и се стоварили връз тях.

И без да сещат нито страх,

ни болка, двамата левенти

6232 съвзели се и на момента

изправили се на крака

и настървено, с меч в ръка,

по щитовете си челични

6236 заудряли. По-героичен

и по-жесток двубой едва ли

тез, дето се били събрали

около тях да ги следят,

6240 могли да си въобразят.

Но ударите по главите,

макар със шлемове покрити,

били понякога такива,

6244 че даже свят им се завивал.

Артур със явно притеснение

следял усилното сражение.

Безспир молитви към небето

6248 отправяли онези, дето

в града били, и с дъх стаен

двубоя им разгорещен

следели с неизменна вяра,

6252 че ще успее Главатаря

да се завърне невредим

и то с триумф неоспорим.

А Главатаря и Говен

6256 в двубой свиреп, ожесточен

неустрашимо продължили

да мерят боен дух и сили.

Ще вметна, че на тази дата

6260 такваз била горещината,

че въздухът едва се дишал.

Не бих могъл да ви опиша

как тягостно било на тия

6264 левенти в жега да се бият!

Но бих добавил, че Говен

се чувствал като възроден

в следобеда. Щом превалявал

6268 денят, той бавно отмалявал,

а винаги след полунощ,

възвръщал бързо свойта мощ.

Да ви припомня ли как той

6272 със Бран дьо Лис бе водил бой?

Но тоз двубой бил безконечен:

денят клонял към пладне вече,

а никой в лютия дуел

6276 над другия превес не взел.

Да бяхте там в тоз жарък ден,

да сте видели как Говен

нанасял удар подир удар

6280 на другия. Но за почуда

на множеството, Главатаря

на ударите отговарял

със все по-явно настървение.

6284 Присъстващите с изумление

жестокия двубой следели

да видят кой ще го спечели.

Току-що минал бил обяд

6288 и Главатаря адска жад

усетил: от горещината

се строполясал във тревата,

но както падал, повалил

6292 противника си. Пъргав бил

Говен, пръв станал от земята

и се заканил с меч в ръката:

„Васале, вие ще умрете,

6296 не се ли мигом предадете!“

А другият бил тъй сломен

и толкова зашеметен,

че не могъл да си отвори

6300 устата, за да отговори.

Най-сетне той в полусъзнание

издал неистово стенание:

„Кой, Боже, в гроба ще ме прати?“

6304 А след това глава поклатил

и рекъл: „Тя е мъртва вече…

Нима сега за теб, човече,

е важно кой ще те убие

6308 и кой във гроб ще те зарие?“

Говен бил страшно изненадан

от таз загадъчна тирада,

привдигнал тежкия му шлем,

6312 но другият стоял съвсем

като побъркан. Изумен,

за втори път с тон твърд Говен

подхванал: „Чуйте ме, сеньор,

6316 предайте се!“ — „Не, няма спор,

че тя е мъртва — пак подел

бълнуващият. — Без предел

я обожавах. Аз не зная

6320 по-прелестна жена от тая.

В тоз свят тя всичко бе за мен.“

Когато чул това, Говен

прерязал връзките на шлема,

6324 зачакал той да се съвземе,

но другият очи затворил

и повече не проговорил —

от мъката и топлината

6328 свяст бил изгубил. Мълчешката

Говен започнал доста круто

да го повдига, да го бута,

но другият не реагирал.

6332 Говен се за момент нервирал,

но как ли да си позволи

да го убие там или

позорно да го изостави.

6336 Ако реши да се отправи

към шатрата, за да доложи

на свойте хора, че не може

пленения противник сам

6340 да пренесе на гръб дотам,

когато върне се обратно,

съперникът му вероятно

ще се е някъде укрил.

6344 Объркан и ядосан бил

Говен… Какво би предприел?

В ръка Ескалибур той взел

и го във ножницата пъхнал,

6348 след туй, присядайки, въздъхнал

и взел на Главатаря меча.

Раненият в туй време вече

се бил свестил и окопитил,

6352 привдигнал се и го попитал

за името. Говен прям бил

и името си той не скрил.

„Сеньор, кълна се, че не знам

6356 да има в този свят голям

друг рицар с качества такива,

каквито аз у вас откривам“ —

възкликнал другият с възхита.

6360 Говен решил да се опита

да му разсее тегобите

и рекъл му: „Ако решите

да дойдете при краля днес,

6364 с внимание и интерес,

сеньор, ще ви изслуша той.“

„Ще ме изслуша… Ала кой

ще ме избави от тъгата?

6368 Любов небивала и свята

към свойта мила чувствам аз.

Ако е мъртва, нито час

не ми се иска да живея.

6372 Сторете тъй, че пак със нея

да бъда! Давам ви обет,

че в Горди замък занапред

не ще ви нищо разтревожи.

6376 Пред Бога клетва ще положа,

че ще изпълня със готовност,

най-ревностно, безпрекословно

каквото кралят пожелае.

6380 Държа да кажа, че това е

обет, на който никой няма

да измени във този замък.

Щом мойта мила някой ден

6384 научи, че съм победен,

тя ще умре. Сеньор, бъдете

великодушен и склонете

да ми направите честта

6388 да дойдете във крепостта

и там пред моята изгора

да коленичите покорно,

признавайки й с тон смирен,

6392 че уж от мен сте бил сразен

в двубой жесток и сте съгласен

да сте и неин роб подвластен.

Така хем мене ще спасите

6396 от гибел, хем ще убедите

оназ, която обожавам,

че любовта й заслужавам.

Сеньор, или се съгласете

6400 със мен или ме умъртвете!“

Говен си спомнил, че в гората

девойка бе видял, която

била потънала в печал,

6404 допускайки, че е умрял

любимият й. Толкоз тя

обичала го, че смъртта

приела би горката, само

6408 да разбере, че на честта му

е някой с нещо навредил.

И затова Говен решил

идеята му да приеме

6412 и казал: „Да не губим време,

приятелю! Дори да знам,

че с туй навлякъл бих си срам,

признал се бих за победен

6416 и бих останал в неин плен.

Главата си залагам аз,

че няма ни един от вас

заради мене да умре.“

6420 „Сеньор, така ще е добре

за всички нас… Слуга покорен

ще съм ви вечно и ще сторя

каквото с краля повелите.“

6424 Възседнали си те жребците

и тъй към замъка поели…

„Говен отвеждат! Туй не е ли

беда ужасна? Аз от нея

6428 наистина ще полудея! —

възкликнал кралят, щом видял,

че племенникът му вървял

към замъка. — Нима е в плен,

6432 сеньори?“ — „Как, кралю? Говен

излезе победител в боя.

Какво е сполетяло тоя

левент за наша изненада?

6436 Дали от стара рана страда?“

Кълна се, че през този век

от крал Артур по-клет човек

не се е срещал. Той не можел

6440 да издържи и в свойто ложе

оттеглил се и със палтото

лицето си покрил, защото

не искал шум и глъч да чува.

 

6444 И Горди замък се вълнувал

неистово. Щом Главатаря

видели, всички в надпревара

възторжено го поздравили,

6448 а след това се устремили

към кулата да съобщят

на дамата, че този път

любимият й е сразил

6452 врага си и го е пленил

и щял при своята изгора

със него да пристигне скоро.

Не бил изминал този ден

6456 и Главатаря със Говен

пред нея се явили вече.

Говен, предавайки си меча,

й казал: „Трябва да призная,

6460 госпожо, че аз бях накрая

сразен от вашия любим.“

И тя в захлас неизразим

изпаднала. В тоз свят едва ли

6464 девойки други са познали

подобно щастие. С тон мил

възлюбеният заявил:

„Една идея имам, драга

6468 приятелко добра: предлагам

сто рицари — отбор мъже —

до замъка във Доблие

да ви проводят. Там и аз

6472 ще дойда утре, та със вас

да поживеем несмутимо,

че от почивка нужда имам.“

„Чудесно ще сме в онзи кът!“ —

6476 му рекла тя и в миг на път

кортежът с дамата поел.

Ако любимият й счел

за нужно тя да е далече,

6480 то е защото всички вече

в тоз замък щели да узнаят

какъв бил на дуела краят.

Заръчал той на свойте хора

6484 тозчас да пуснат от затвора

Жифлет и пленника Люкан,

та към Артуровия стан

да се отправят с тях и те.

6488 Когато пуснали Жифлет,

Говен към него в миг се втурнал,

прегърнал го и го целунал,

въпроси разни му поставил,

6492 а другият му заразправял

какво е преживял в зандана.

Те туники златотъкани

си сложили, а Главатаря

6496 разпоредил се да докарат

най-бързоходните жребци

и четиримата момци

един до друг на път поели

6500 към крал Артур. Едва успели

те да излязат през вратите

на замъка, и първенците

на краля зърнали конете.

6504 Ивен възкликнал: „Погледнете,

кралю, ония четирима

мъже при замъка! Те имат

коне наистина от класа.

6508 Навярно рицари това са.“

Когато вече приближи,

стануващите различили

в тях своите другари верни.

6512 Зарадвали се те безмерно,

към крал Артур се устремили

и на часа го известили:

„Кралю, към нас сега вървят

6516 Говен, Жифлет (на До синът)

и виночерпецът Люкан.

А малко подир тях в раван

напредва някакъв друг рицар.“

6520 Артур, напрягайки зеници,

вълнението си надвил

и с тон уверен заявил:

„Сеньори, никой тук не бива

6524 да се отпуска и унива!

Навярно ще ни наредят

да тръгнем по обратен път,

а нашите ще си останат

6528 при тях затворени в зандана.

Но те ще разберат, че знам

как и на тях урок да дам.“

Дошли те, от конете слезли

6532 и още в шатрата не влезли,

предали точно новината

за станалото край гората.

Разчула се вестта им бърже

6536 и тъй като Артур бил сдържан,

сам Главатаря му разкрил,

че в боя се е отличил

Говен, и на добрия крал

6540 той чинно своя меч предал,

а след това поел обет

да му е верен занапред.

А пък на свойте хора казал

6544 след туй в параклиса да влязат

на краля чест да отдадат.

Такава пищност никой път

и нийде не била видяна.

6548 Тозчас в копринена премяна

другарите му се явили

и всички в стана възхитили.

Артур ги гледал с удивление

6552 и най-високо уважение

оказал им. В един ден той

спечелил си нечуван брой

достойни рицари. Дори

6556 самият граф дьо Блехери^[5]

говори за това изрично.

Във замъка Артур бил лично

поканен — там той осем дена

6560 във атмосфера откровена

и в несравним разкош прекарал

под грижите на Главатаря.

Артуровите приближени

6564 изгаряли от нетърпение,

след толкоз дни на изпитания,

да се завърнат във Британия.

Щом съмнало, на път поели,

6568 но пътьом те във Лис се спрели,

и там видели как от мъка

се мятали като във пъкъл

отчаяните местни хора.

6572 Причината съвсем наскоро,

читателю, ще разберете.

Щом всички слезли от конете,

в тържествената зала влязъл

6576 Артур и мигом се оказал

от три госпожи обкръжен.

Със глас унил и натъжен

за сполетялото ги зло

6580 разказали му те… Било

чудесно време — на небето

блестяло слънце, куп момчета

играели в свой малък кът;

6584 с тях бил и на Говен синът,

ала злодеи там се стекли

и на Говен сина отвлекли.

Но откъде ли са се взели

6588 и накъде са те поели —

не се разбрало. Страшна болка

обзела всички хора… Колко

са страдали — това едва ли

6592 те с думи биха го предали.

Артур от мъка бил обхванат,

а Бран дьо Лис втрещен останал…

Жадувайки за отмъщение,

6596 излезли всички с намерение

да търсят под дърво и камък

навред край тамошния замък

следите на ония, дето

6600 били отмъкнали детето.

Артур им заявил изрично:

„Сеньори, аз ще водя лично

издирването.“ „Редом с вас,

6604 кралю мой, ще вървя и аз“ —

додал Ивен. И Главатаря

намесил се: „Ще натоваря

хиляда рицари, които

6608 най-ревностно и упорито

в издирването ще се включат.

Те няма как да не научат

къде е на Говен синът

6612 и скоро ще го доведат.“

Бран ненадейно го прекъснал:

„Това ще уточним по-късно.

Предлагам първо да ядем.“

6616 „Идеята ви е съвсем

уместна“ — рекъл сенешалът.

„Май много ти се е дояло!“ —

подметнал някой закачливо.

6620 Засмял се кралят незлобливо,

но свойски, с глас все тъй тревожен,

Артур на крал Идер предложил,

преди да седнат да ядат,

6624 да идат да успокоят

приятелката на Говен,

като й кажат, че след ден

земята може да обърнат,

6628 ала момчето им ще върнат.

В ответ, при срещата им, тя

на краля рекла: „Подлостта

на тез мерзавци ме смразява.

6632 Но повече се притеснявам

за вас, кралю, че таз жестокост

засегна ви така дълбоко.

Кой зло би сторил безпричинно

6636 на нашето дете невинно,

ако не е обезумял?

На вас, сир, тъй като сте крал,

разчитам — нужното сторете

6640 и тук детето ми върнете.“

Артур отвърнал й: „Госпожо,

тъй казахте го, че не можем

да ви не уважим молбата.“

6644 Когато вдигнали софрата,

придворните се уточнили

как да разгърнат свойте сили,

че да успеят. Ке не считал,

6648 че трябва тъкмо той да скита

да търси малкия, и казал:

„Кралю, не е за мене тази

задача… Ако се окаже

6652 необходимо, мога даже

да отпътувам за Британия.

От вас очаквам указания.“

„Сеньор Ке, — рекъл му Говен —

6656 издирването и без мен

ще мине. Ще отида с вас.

Бих действал нетактично аз,

постъпил бих безотговорно,

6660 нечестно и дори притворно

към чичовците на момчето;

а те не ще се спрат, дордето

не бъдат хванати крадците.“

6664 Артур му рекъл: „Щом държите,

мой племеннико скъп, вървете,

но и Жифлет със вас вземете,

че той се чувства изнурен.

6668 А на кралицата от мен

предайте поздрав най-сърдечен,

кажете, че до месец вече

ще сме се върнали във двора.

6672 На кръстопътя с трите бора

разпоредете мойта шатра

да разположат и когато

след месец бъдем пак в палата,

6676 на лов да идем, та софрата

и ден дори да не остава

без дивеч. А пък дотогава

тук под дърво и камък ние

6680 ще търсим, докато открием

момчето.“

                Минала нощта

и всички рано сутринта

потеглили сина да дирят.

6684 А и сеньор Говен припирал

да тръгва: заедно с Жифлет

поели на коне напред,

а подир тях колцина стари

6688 приятели на Главатаря,

облечени в премени чудни…

За мен ще е безкрайно трудно

да им опиша облеклото.

6692 Да не говорим за седлото

на стройния охранен кон,

на който сякаш че на трон

приятелката на Говен

6696 седяла. Със блестящ сатен

изкусно то било покрито,

а стремената и юздите

били направени от злато.

6700 След дългия си път, когато

те се в Британия прибрали,

с пристигането си узнали

от срещнати в двореца хора,

6704 че е заминала наскоро

кралицата за Брястов Замък —

едно имение голямо,

което кралят отнапред

6708 дарил бил на сеньор Жифлет.

Уви, не съм във състояние

да ви предам какво внимание

и колко почит им отдала

6712 кралицата. А щом разбрала,

че скоро ще е в крепостта

девойка с чудна красота,

и тя, и много дами лични

6716 със украшения различни

загиздили се в надпревара,

държейки да се издокарат

възможно най-добре: косите

6720 те вчесвали си, на страните

грим слагали си и кокетно

подпитвали се недискретно:

„Кажете как съм?“ — „Превъзходно!“

6724 „Нали съм се облякла модно?“

„О, да!“ — „А как е моят тен?“

„Та всеки би бил възхитен

от вас!“ В тоз миг се приближила

6728 до залата онази мила

девойка, сбрала красотата

на всички дами във палата;

ескорт от рицари я бил

6732 чак до вратата придружил.

Веднага дамите, начело

с кралицата, се залетели

към нея, вкупом й отдали

6736 висока чест и си признали,

че всички превъзхожда тя

по свежест и по красота.

Разчуло се навред из двора,

6740 че кралят ще се върне скоро,

от свитата си придружен,

и че в уречения ден

на кръстопътя над дерето

6744 щял да отиде, откъдето

накъм гората да поеме

за дивеч. Без да губи време,

кралицата завчас събрала

6748 прислужниците и им дала

нареждане: „Разположете

на краля шатрата там, дето

два горски пътя се пресичат.“

6752 Придворни взели да се стичат

в гората: графове, барони

разчистили треви и клони

и ред палатки подредили.

6756 Кралицата се настанила

във шатрата, където щяла

да чака да се върне кралят.

Голям брой рицари отбрани

6760 почувствали се призовани

кралицата да забавляват.

А други в близката дъбрава

ловували — гората цяла

6764 от дивеч всякакъв гъмжала.