Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gesammelte Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von Marie Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsg. von Anna Freud (etc.). London: Imago Publ.; Frankfurt a/M: Fischer., ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, начална корекция и форматиране
Mandor (2013 г.)
Форматиране
pechkov (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2014-2015 г.)

Издание:

Автор: Зигмунд Фройд

Заглавие: Детската душа

Преводач: EAP

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: немски (не е посочено)

Издание: първо

Издател: Eurasia Academic Publishers; Евразия

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: научен текст (не е посочено)

Националност: австрийска

Печатница: ДФ „Абагар“

Редактор: Пламен Възланов

Научен редактор: д.ф.н. П. И. Градинаров

Коректор: Чавдар Витов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1673

История

  1. — Добавяне

6. Източници на инфантилната сексуалност

В усилията си да проследим произхода на сексуалното влечение до този момент предполагахме, че сексуалното възбуждане възниква: а) като възпроизвеждане на удовлетворение, преживяно във връзка с други органични процеси; б) като резултат от съответното периферно дразнене на ерогенни зони; в) като израз на някои напълно неразбираеми за нас по своя произход „нагони“, като например сексуалното любопитство и инстинкта за жестокост. Психоаналитичното изследване, което от по-късен период се връща към детството, и едновременното наблюдаване на детето ни откриват и други постоянни източници на сексуална възбуда. Наблюдението на децата има този недостатък, че се извършва над обекти, които лесно могат да бъдат разбрани неправилно; психоанализата е затруднена от това, че може да стигне до своите обекти и изводи само по дълги обиколни пътища; но при съвместното им действие двата метода гарантират задоволителна достоверност на познанието.

При изследването на ерогенните зони вече установихме, че тези участъци от кожата притежават само особено повишена ерогенна дразнимост, която в известна степен е свойствена за цялата повърхност на кожата. Така че няма да се учудим, когато разберем, че на някои видове обща раздразнителност на кожата трябва да се припише много ясно ерогенно действие. Сред тях преди всичко особено подчертаваме температурните дразнения: може би по този начин ние ще успеем по-лесно да разберем терапевтичното действие на топлите вани.

a) Механични възбуди

По-нататък трябва да прибавим възможността за предизвикване на сексуална възбуда с помощта на ритмични механични сътресения на тялото, при които трябва да различаваме три вида възбуждащи въздействия: върху сетивния апарат на вестибуларните нерви, върху кожата и върху дълбоките структури (мускулите, ставите). Поради възникващите от това усещания за удоволствие трябва да се изтъкне, че в дадения случай много често можем да употребяваме в еднакъв смисъл понятията „сексуална възбуда“ и „удовлетворение“, което ни задължава да потърсим по-късно някакво обяснение за това. Като доказателство за появата на удоволствие, предизвикано от механичните сътресения на тялото, служи фактът, че децата много обичат игри с пасивни движения, като люлеене, подхвърляне във въздуха, и непрекъснато искат те да се повтарят.[1] Както е известно, люлеенето се прилага, за да могат неспокойните деца да заспят. Друсането по време на возенето в кола или пътуването във влак оказва такова завладяващо въздействие върху по-възрастните деца, че в крайна сметка всички момчета поне веднъж в живота си са обзети от желанието да станат кочияши или кондуктори. Те обикновено отделят загадъчно голямо внимание на това, което става по време на пътуването с влак, и всичко това се превръща в ядро на чисто сексуална символика във възрастта, когато се засилва дейността на фантазията (малко преди периода на пубертета). Необходимостта да се свърже пътуването с влака със сексуалността произтича очевидно от удоволствието от двигателните усещания. Ако към това се прибави изтласкването, което превръща в своя противоположност толкова много от това, което децата предпочитат, то същите тези хора в юношеска възраст или като възрастни реагират на клатушкането по време на пътуване с гадене, изморяват се много при пътуване с влак или проявяват склонност към пристъпи на страх по време на пътешествие и се защитават от повтарянето на мъчителното преживяване чрез страх от пътуването с влак.

Тук спада и неясният още факт, че съвпадането на страха и механичното сътресение предизвиква тежка хистероподобна травматична невроза. Може най-малкото да се допусне, че тези влияния, които при незначителна интензивност стават източници на сексуална възбуда, въздействувайки с голяма интензивност, предизвикват дълбоко разстройство на сексуалния механизъм.

b) Дейността на мускулатурата

Известно е, че голямата активна мускулна дейност е потребност за детето, от чието задоволяване то черпи необикновено удоволствие. Въпросът, дали това удоволствие има нещо общо със сексуалността, или самата тя включва сексуално удовлетворение и може да стане повод за сексуална възбуда, може да предизвика критични възражения, които ще бъдат насочени и против изказаните преди това твърдения, че удоволствието от усещанията за пасивно движение има сексуална природа или действува сексуално възбуждащо. Но много хора споделят като несъмнен факт, че са изпитали първите признаци на възбуда в гениталиите по време на бой или боричкане с приятели. В това положение обаче, освен общото мускулно напрежение влияние оказва също така и докосването до значителни участъци от кожата на противника. Склонността към мускулна борба с някакво лице, както и към словесна борба в по-късна възраст („които се обичат, се и дразнят“), спада към добрите признаци на избора на обект, насочен към това лице. В обстоятелството, че мускулната дейност помага за сексуалната възбуда, може да се види един от корените на садистичния нагон. За много индивиди инфантилната връзка между сбиването и сексуалната възбуда се явява предопределящ фактор за избраната насоченост на половия нагон.[2]

c) Афектни процеси

По-малко съмнение предизвикват останалите източници на сексуална възбуда при детето. Чрез непосредствени наблюдения и по-късни изследвания лесно се установява, че всички интензивни афектни процеси, дори възбудата при страх, се отразяват и върху сексуалността, което впрочем може да помогне за разбирането на патогенното влияние на такива душевни движения. При ученика страхът пред изпита, напрежението пред трудната задача може да придобие голямо значение, повлиявайки върху изблика на сексуални преживявания и на отношението към училището, тъй като в подобни условия често се появява дразнещо усещане, което го кара да докосва гениталиите си, или подобен на полюция процес с всичките му объркващи последствия. Поведението на децата в училище, което изправя учителя пред достатъчно загадки, заслужава изобщо да бъде поставено във връзка с тяхната зараждаща се сексуалност. Възбуждащото сексуалността действие на редица неприятни сами по себе си афекти — страх, ужас, тревога — се запазва у много хора и в зряла възраст и обяснява факта, че толкова много хора непрекъснато търсят удобен случай, за да изпитат подобни усещания, стига само известни странични обстоятелства (витаенето в нереален свят, четенето, театърът) да приглушат сериозността на неприятните усещания.

Ако можеше да се допусне, че и интензивните болезнени усещания имат същото ерогенно въздействие, особено ако болката отзвучава вследствие на странични обстоятелства или се запазва по-дълго, това би бил един от главните корени на садистично-мазохистичния нагон, чието многообразие и комплексност започваме постепенно да разбираме.

d) Интелектуалната дейност

Накрая лесно можем да се убедим, че концентрацията на вниманието върху интелектуалната дейност и умственото напрежение изобщо при много юноши и хора на зряла възраст имат като следствие сексуално възбуждане, което трябва да се смята за единственото сериозно основание на иначе тъй съмнителното обяснение за произхода на нервните разстройства, като дължащи се на „умствена преумора“.

Ако сега, след тези непълни и неизброени докрай примери и признаци, хвърлим поглед върху източниците на детската сексуална възбуда, ще имаме възможност да антиципираме или разберем следните обобщения: явно всичко е насочено към това, да бъде пуснат в ход процесът на сексуална възбуда, чиято същност, разбира се, стана за нас много загадъчна. За това преди всичко се грижат — повече или по-малко непосредствено — възбудите на чувствителната повърхност — кожата и сетивните органи, и по най-непосредствен начин — дразненето на определени места от кожата, които заслужават наименованието ерогенни зони. В тези източници на сексуална възбуда решаващо значение има качеството на дразненето, макар че и факторът интензивност (при болка) не е съвсем индиферентен. Но освен това в организма има и такива приспособления, вследствие на които при много вътрешни процеси като странично явление възниква сексуална възбуда, веднага щом интензивността на тези процеси премине определени количествени граници. Това, което ние нарекохме частични сексуални нагони, или непосредствено произтича от тези вътрешни източници на сексуална възбуда, или се състои от продукцията на тези източници и ерогенни зони. Не е изключено в организма да не става нищо повече или по-малко значително, което да не предоставя свои компоненти за възбуждането на сексуалния нагон.

Според мен засега тези общи положения не могат да бъдат доведени до по-голяма яснота и достоверност, което се дължи на две неща: първо, новаторството на целия метод на разглеждане, и, второ, обстоятелството, че същността на сексуалната възбуда ни е напълно неизвестна. Но аз не бих искал да се откажа от следващите две забележки, които обещават да открият пред нас далечни хоризонти.

Забележки
a) Различни сексуални конституции

Както преди съзряхме възможност да обосновем многообразието на вродените сексуални конституции с различното развитие на ерогенните зони, така и сега можем да се опитаме да направим същото, като прибавим към това и непосредствените източници на полова възбуда. Можем да допуснем, че макар тези източници да стимулират всички индивиди, не всички хора са еднакво силни и преференциалното формиране на отделните източници на сексуална възбуда навярно допринася за по-нататъшна диференциация на различни сексуални конституции.[3]

b) Пътища на взаимно влияние

Нека оставим образния начин на изразяване, към който толкова дълго се придържахме, говорейки за „източника“ на сексуална възбуда, и да направим предположението, че всички свързващи пътища, водещи от други функции към сексуалността, трябва да могат да се преминат и в обратна посока. Ако например общото за двете функции господство върху зоната на устните е причина за това, че при приемането на храна възниква сексуално удовлетворяване, то същият момент може да обясни и нарушенията при приема на храна, ако са нарушени ерогенните функции на общата зона. След като ни е известно, че концентрирането на вниманието може да предизвика сексуална възбуда, то близо до ума е и предположението, че благодарение на въздействие по същия път, но само че в обратна посока, сексуалната възбуда може да повлияе върху възможността да се съсредоточим върху нещо. Значителна част от симптоматиката на неврозите, която аз обяснявам със смущения в сексуалните процеси, се проявява в нарушения на другите несексуални телесни функции и това непонятно досега въздействие става по-малко загадъчно, ако го представим като обратно паралелно по отношение на влиянието, оказвано върху пораждането на сексуална възбуда.

Но същите пътища обаче, по които сексуалните смущения се прехвърлят върху други телесни функции, би трябвало при добро здраве да изпълняват и друга важна роля. По тях би трябвало да е налице използуване на сексуалните движещи сили за несексуални цели, т.е. за сублимация на сексуалността. Трябва да завършим с признанието, че ние притежаваме много малко достоверни познания за тези несъмнено съществуващи и вероятно проходими както в едната, така и другата посока пътища.

Бележки

[1] Много хора могат да си спомнят, че когато са се люлеели на люлка, са изпитвали като сексуална наслада напора на движещия се въздух върху гениталиите си.

[2] Анализът на случаите на невротични болести — двигателни нарушения и страх от пространството — отстранява съмнението в сексуалната природа на удоволствието от движението. Съвременното културно възпитание, както е известно, използува в голяма степен спорта, за да отвлече младежите от сексуална дейност. По-правилно би било да се каже, че то заменя сексуалното удоволствие с удоволствието от движението и насочва сексуалната дейност обратно към един от нейните автоеротични компоненти.

[3] Като неопровержим факт се налага изводът, че на всеки индивид навярно са присъщи оралната, аналната, уретралната и др. видове еротика и че констатацията на съответствуващите на тези еротики душевни комплекси не означава констатация на ненормалност или невроза. Различията, които отделят нормалния човек от ненормалния, може само да се състоят в относителната сила на отделните компоненти на сексуално влечение и в тяхното използуване в хода на развитие.