Зигмунд Фройд
Детската душа (23)

3. Теорията за либидото

Тези предположения за химическата основа на сексуалната възбуда прекрасно се съгласуват с нашите представи и разбиране за психичните прояви на сексуалния живот. Ние сме си изработили понятието либидо като количествено променлива сила, с която могат да се измерят всички процеси и трансформации в областта на сексуална възбуда. Ние различаваме това либидо от енергията, която изобщо би трябвало да се постави в основата на душевните процеси с оглед на особения й произход, и по този начин й придаваме също качествен характер. Чрез отделянето на либидинозната психическа енергия от другата ние изразяваме нашето предположение, че сексуалните процеси на организма се отличават от процесите на хранене на организма по особения си химизъм. Анализът на перверзиите и на психоневрозите ни убеди, че сексуалната възбуда възниква не само от така наречените полови, но и от всички органи на тялото. По такъв начин у нас се създава представата за определено количество психически представено либидо, така нареченото Аз-либидо, чието произвеждане, намаляване или увеличаване, разпределяне и изместване би трябвало да ни даде възможност да обясним наблюдаваните психосексуални феномени.

Но аналитичното изследване на това Аз-либидо става възможно едва тогава, когато то е намерило психично приложение в окупирането (Besetzung) на сексуални обекти, т.е. когато се превърне в обектно либидо. Тогава ние виждаме как то се концентрира върху обектите, фиксира се върху тях или ги изоставя, преминавайки към други обекти, и от тези позиции насочва сексуалната дейност на индивида, която води до удовлетворяване, т.е. до частично, временно угасване на либидото. Психоанализата на така наречените неврози на пренасянето (истерия, невроза от натрапчиви състояния) ни дава възможност да се убедим в това.

Относно съдбата на обектното либидо можем да научим, че когато се отстрани от обектите, то остава в свободно състояние и накрая се връща при Аз-а, така че то отново става Аз-либидо. Противоположно на обектното либидо ние ще наречем Аз-либидото нарцистично либидо. От психоанализата като граница, която не бива да прекрачваме, ние съзерцаваме вихъра на нарцистичното либидо и си изграждаме представа за двете форми на либидо. Нарцистичното либидо, или Аз-либидото прилича на голям резервоар, от който изхождат аспирациите към обектите и в който те отново се връщат. Нарцистичната аспирация на либидото към Аз-а, изглежда, е изходното състояние, което е налице в ранното детство, и е била само прикрита от по-късните либидинозни прояви, запазвайки се всъщност непроменена зад тях.

Задачата на теорията за либидото на невротичните и психопатичните заболявания би трябвало да се състои в това, да изрази всички наблюдавани феномени и разкрити процеси посредством принципа за икономия на либидото. Лесно е да се разбере, че съдбата на Аз-либидото тук ще има най-голямо значение, особено в онези случаи, когато става въпрос за дълбоки психотични смущения. В такъв случай трудността се състои в това, че методът на нашето изследване — психоанализата, засега ни дава верни сведения само за трансформациите на обектното либидо и не може напълно да отдели Аз-либидото от другите енергии, които действуват в Аз-а.^[1] Затова по-нататъшното развитие на теорията за либидото засега е възможно само по спекулативен път. Но ако по примера на К. Г. Юнг разширим прекомерно обема на понятието либидо, като го отъждествим изобщо с движещата психична сила, то вследствие на това ще се загуби достигнатото от всички психоаналитични наблюдения.

Отделянето на сексуалните влечения от другите и заедно с това ограничаването на понятието либидо в рамките на тези влечения намира силна подкрепа в изложеното по-горе предположение за особения химизъм на сексуалната функция.