Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gesammelte Werke. Chronologisch geordnet (unter Mitw. von Marie Bonaparte, Prinzessin Georg von Griechenland). Hrsg. von Anna Freud (etc.). London: Imago Publ.; Frankfurt a/M: Fischer., ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, начална корекция и форматиране
Mandor (2013 г.)
Форматиране
pechkov (2013 г.)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2014-2015 г.)

Издание:

Автор: Зигмунд Фройд

Заглавие: Детската душа

Преводач: EAP

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: немски (не е посочено)

Издание: първо

Издател: Eurasia Academic Publishers; Евразия

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: научен текст (не е посочено)

Националност: австрийска

Печатница: ДФ „Абагар“

Редактор: Пламен Възланов

Научен редактор: д.ф.н. П. И. Градинаров

Коректор: Чавдар Витов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1673

История

  1. — Добавяне

4. Съновидението и „първичната сцена“

Заради съдържащия се в него приказен материал този сън вече е публикуван на друго място[1] и отначало ще повторя съобщеното вече там.

Сънувах, че е нощ и че лежа в леглото си (леглото ми беше поставено така, че краката ми сочеха към прозореца, пред който растяха няколко стари ореха; зная, че този сън ми се присъни през зимата и че бе нощ). Изведнъж прозорецът се отвори от само себе си. Аз много се уплаших и видях, че на голямото орехово дърво пред прозореца са насядали няколко бели вълка. Бяха шест или седем. Вълците бяха съвсем бели и по-скоро приличаха на лисици или на овчарски кучета, защото имаха големи опашки като на лисици и ушите им бяха щръкнали като на кучета, които са нащрек. Много уплашен, вероятно от това, че вълците ще ме изядат, аз извиках и се събудих. Бавачката дойде бързо до леглото ми, за да види какво се е случило. Мина доста време, докато се убедя, че това е било само сън, защото картината с отварящия се прозорец и вълците на дървото беше много отчетлива. Накрая се успокоих, почувствувах се така, сякаш съм избягнал някаква опасност, и отново заспах.

Единственото действие в съня бе отварянето на прозореца, защото вълците седяха напълно спокойно, без да се движат, по клоните на дървото вляво и вдясно от ствола и ме гледаха. Те като че ли бяха съсредоточили цялото си внимание върху мен. Мисля, че това беше първият ми кошмар. Тогава бях на три, четири или най-много на пет години. Оттогава до единадесет- или дванадесетгодишна възраст аз винаги се страхувах да не видя нещо ужасно в съня си.“

При тези думи пациентът нахвърля и рисунка, която изобразява дървото с вълците по него, която потвърждава следващия по-долу материал.

Той винаги свързва това съновидение със спомена, че в тези години от детството си винаги се е страхувал от картинката в една книжка с приказки, на която бил нарисуван вълк. По-голямата му сестра, която доста го превъзхождала в своето развитие, често го дразнела, като му показвала под някакъв предлог тази картинка, вследствие на което той започвал ужасно да крещи. Вълкът на картинката бил нарисуван изправен на задните си лапи, с издадена напред задна лапа, протегнати предни лапи и наострени уши. Пациентът мисли, че това е била илюстрация към приказката за Червената шапчица.

Защо вълците са бели? Това му напомня за овцете, които били отглеждани на големи стада недалеч от имението. Понякога, по време на посещението си на тези стада, баща му го взимал със себе си и той винаги в тези случаи се чувствал горд и щастлив. По-късно — според направените справки твърде възможно е това да е станало малко преди съновидението — сред овцете се появил мор. Бащата повикал един от учениците на Пастьор, който направил инжекции на животните, но след ваксинацията те започнали да измират още по-масово отпреди.

По какъв начин вълците са попаднали на дървото? По този повод той си спомня една история, която чул от дядо си. Не може да си спомни, дали я е чул преди или след съновидението, но според съдържанието на разказа това събитие безусловно би трябвало да предшествува съновидението. Историята гласи следното: „Един шивач седял и работел в стаята си, когато прозорецът изведнъж се отворил и на перваза скочил вълк. Шивачът започнал да го бие с дървения метър — не, поправя се после той, — шивачът го хванал за опашката и я откъснал, и изплашен, вълкът избягал. След известно време шивачът вървял през гората и изведнъж видял глутница вълци. За да се спаси, той се покатерил на дървото. Отначало вълците се стъписали, но сред тях бил и безопашатият вълк, който искал да си отмъсти. Той предложил вълците да се качат един върху друг, за да може най-горният да стигне до шивача. Самият той — най-старият вълк от глутницата — казал, че ще застане в основата на тази пирамида. Вълците така и направили, но шивачът познал своя неканен посетител и изведнъж започнал да вика, както и тогава: «Дръжте го за опашката!» При спомена за предишната случка безопашатият вълк се изплашил и избягал, а другите тупнали на земята.“

В този разказ присъствува дървото, на което в съновидението са се намирали и вълците. Но той има също така и напълно определена връзка с кастрационния комплекс. Шивачът е изтръгнал опашката на стария вълк. В съновидението лисичите опашки на вълците се появяват вероятно като компенсация на „безопашатостта“.

Защо вълците са пет или шест? Не намирах отговор на този въпрос, докато не изразих съмнение, дали неговата страшна картинка е свързана непременно с приказката за Червената шапчица. Тази приказка дава повод само за две илюстрации: за срещата на Червената шапчица с вълка в гората и за сцената, когато вълкът лежи с бонето на бабата в нейното легло. Следователно зад спомена за картинката трябва да се крие някаква друга приказка. Тогава той бързо си спомни, че това би могло да бъде само приказката за вълка и седемте козлета. Тук също присъствува цифрата седем, защото вълкът изяжда само шест козлета, а седмото успява да се скрие в сандъка. В тази приказка се среща също и бялото, защото вълкът посипва козината си с брашно, след като при първото му посещение козлетата го познават по сивата козина. Всъщност и двете приказки разкриват много общи неща. И в двете има изяждане, разпорване на корема, изваждане на изядените, подмяната им с тежки камъни и накрая и в двете приказки лошият вълк умира. В приказката за козлетата също има дърво. След като се наял, вълкът легнал под дървото и захъркал.

По силата на едно особено обстоятелство трябва да се заема с този сън на друго място, да го разтълкувам по-подробно и да му дам оценка. Това е първият кошмар, запазен в детските спомени, чието съдържание ще представлява изключително голям интерес във връзка с другите съновидения, които следват скоро след това, и с известни събития от детството на сънуващия. Тук ние се ограничаваме да покажем отношението на съновидението към двете приказки, между които има много общи неща: „Червената шапчица“ и „Вълкът и седемте козлета“. У детето впечатлението от тези приказки се проявява под формата на истинска фобия от животни, която се отличава от останалите подобни случаи само по това, че страшното животно не е леснодостъпен за възприятието обект (като коня например), а е известно единствено от разказите и илюстрираните книжки.

На друго място подробно ще опиша какво е обяснението за зоофобиите и какво значение трябва да им се приписва. Засега ще се задоволя само със забележката, че това обяснение много подхожда на главното качество, което неврозата на сънуващия демонстрираше в по-късна възраст. Страхът от бащата е най-силният мотив на неговото заболяване и амбивалентната нагласа към всеки заместител на бащата доминира през целия му живот, включително и върху поведението му по време на лечението.

Щом вълкът при моя пациент е първият заместител на бащата, възниква въпросът, дали приказките за вълка, който изяжда козлетата, и за Червената шапчица имат като свое тайно съдържание нещо друго освен инфантилния „страх от бащата“.[2] Освен това бащата на моя пациент е имал навика да „се кара ласкаво“, което е характерно за отношението на много родители към техните деца, и шеговитата заплаха от предишните години: „Сега ще те изям“ сигурно е била изричана много пъти, когато строгият баща си е играел по-късно с малкия си син. Една моя пациентка ми разказа, че двете й деца никога не обикнали чичо си, защото докато си играел с тях, той често ги заплашвал, че ще им разпори корема.

Да оставим настрана всичко, което съновидението предугажда, и се върнем към неговото непосредствено тълкуване. Искам да отбележа, че това тълкуване постави пред нас задача, решаването на която продължи няколко години. Пациентът направи съобщението за съновидението много рано и скоро се раздели моето убеждение, че зад него се крие причината за инфантилната му невроза. В процеса на лечение ние често се връщахме към съновидението, но едва в последните месеци успяхме напълно да го разберем, и то само благодарение на самостоятелната работа на моя пациент. Той винаги подчертаваше, че най-силно впечатление са му направили два момента от съновидението. Първо, пълното спокойствие и неподвижност на вълците и, второ, напрегнатото внимание, с което те го гледали. Той смяташе също така, че продължителното усещане за реалност, с което сънят завършил, е много впечатляващо.

Ще започнем именно от последния момент. От опита, който имаме при тълкуването на съновиденията, на нас ни е известно, че на чувството за реалност трябва да се придава определено значение. То ни убеждава, че нещо в латентното съдържание на съновидението има право да се смята за спомен от действителността, т.е. че съновидението има отношение към реални събития, които са съществували в действителност, а не само във фантазията. Разбира се, може да става дума само за действителността на нещо несъзнавано. Например убеждението, че дядото наистина е разказал историята за шивача и вълка или че на сънуващия наистина са му чели приказките за Червената шапчица и за седемте козлета, никога не може да бъде заместено от усещането за реалност, което има продължителността на съновидението. Съновидението като че ли намекваше за някакво събитие, чиято реалност се подчертаваше особено в противоположност на нереалността на приказките.

Ако се допусне, че в съдържанието на съновидението съществува нещо неизвестно, т.е. че към времето, когато сънят се е присънил, сцената е била вече забравена, то тази сцена би трябвало да се е случила в много ранното детство. Сънуващият казва следното: „Когато сънувах този сън, бях на три, четири или най-много на пет години.“ Ние можем да добавим: „И този сън ми напомни за нещо, което би следвало да се отнесе към още по-ранен период.“

Към съдържанието на тази сцена трябва да се добави и това, което сънуващият подчерта от проявеното съдържание на съновидението — моментите на втренчено разглеждане и неподвижността. Ние, разбира се, очакваме, че този материал възпроизвежда в някаква степен на изопачаване някакъв друг, неизвестен материал, може би дори доведен до пълна противоположност на съдържанието.

От суровия материал, който първият анализ с пациента даде, се стигна до няколко извода, които успяхме да впишем в търсената връзка. Зад споменаването на овцевъдството трябваше да се търси доказателство за ранните сексуални изследвания на пациента, чиито импулси той е можел да задоволява по време на посещенията си на стадата заедно с баща си, но тук също така би трябвало да има и намеци за страха от смъртта, защото овцете измирали от мор. Това, което в съновидението е най-ярко — вълците на дървото, водеше директно към разказа на дядото, в който не можеше да има нищо, което би могло да предизвика съновидението, освен връзката с кастрационния комплекс.

От първия непълен анализ на съновидението стигаме до заключението, че вълкът е заместител на бащата, така че в този първи кошмарен сън се проявява страхът от бащата — страх, който от този момент преобладава в целия му живот. Наистина, сам по себе си този извод все още не беше задължителен. Но ако в резултат на предварителния анализ ние съпоставим това, което успяхме да изведем от дадения от сънуващия материал, то ще разполагаме с приблизително следните откъси за реконструкция.

Действителното събитие — отнася се към много ранна възраст — разглеждане — неподвижност — сексуални проблеми — кастрация — баща — нещо страшно.

Веднъж пациентът продължи тълкуването на съновидението. Мястото от съновидението, сподели той, в което се казва „изведнъж прозорецът се отвори от само себе си“, не е съвсем изяснено във връзката му към прозореца, до който седи шивачът и през който в стаята влиза вълкът. То трябва да означава следното: изведнъж очите ми се отварят. Следователно аз спя и изведнъж се събуждам, и при това виждам нещо: дърво и на него вълци.

Не можех да възразя нищо против това, така че допълнителното тълкуване трябваше да се използува по-нататък. Внимателното разглеждане, приписвано в съновидението на вълците, се оказва, че трябва да бъде пренесено върху него самия. Тук в решаващата точка е налице преобръщане в нещо противоположно, което впрочем посредством друга трансформация се демонстрира и в проявеното съдържание на съновидението.

Преобръщане е също и това, че вълците са на дървото, докато в разказа на дядото те са под дървото и не могат да се качат на него.

Ако в такъв случай и друг момент, подчертан от сънуващия, е изопачен от преобръщането в противоположното, тогава често срещаната неподвижност (вълците са напълно неподвижни, гледат го и не помръдват от местата си) би трябвало да означава голямо движение. Следователно в ранните си години пациентът внезапно се събужда и вижда пред очите си сцена, характеризираща се с голямо движение, която той наблюдава с напрегнато внимание. В единия случай изопачаването се изразява в замяната на субекта с обект, активността — с пасивност, да бъдеш разглеждан, вместо да разглеждаш. В другия случай — в преобръщането в противоположното вместо подвижност се появява покой.

Следващата крачка напред в разбирането на съновидението представляваше внезапно появилата се мисъл: това дърво е елха. Сега той знаеше, че това съновидение се е появило точно преди Рождество в очакване на Бъдни вечер. Тъй като денят на Рождество е и неговият рожден ден, появява се възможност точно да бъде установено времето на съновидението и на появилата се във връзка с това промяна в неговото душевно състояние. Това е станало в навечерието на неговия рожден ден на четвъртата година от живота му. Той заспал в напрегнато очакване на деня, когато би трябвало да получи двойни подаръци. Известно ни е, че при такива условия детето лесно предугажда изпълнението на своите желания в съновидението. В съновидението следователно вече е било Рождество, съдържанието на съновидението му е показвало предназначените за него подаръци, които са били закачени на дървото. Но вместо подаръци се оказало, че това са вълци, и сънят завършил с това, че детето било обзето от страх, че ще бъде изядено от вълците (вероятно от бащата). Тогава бавачката дотичва на помощ. Познаването на неговото сексуално развитие до момента на съновидението ни дава възможност да запълним празнината в съновидението и да обясним превръщането на удовлетворението в страх. Сред образуващите съня желания вероятно най-силно е било желанието да бъде получено сексуално удовлетворение, което тогава той е търсел от бащата. Силата на това желание е успяла да събуди отдавна забравените следи на спомените за сцената, която е можела да му покаже какъв вид има сексуалното удовлетворение, доставяно от бащата, и в резултат на това се появяват уплахата, отчаянието пред изпълнението на това желание, изтласкването на душевното движение, изразило се в това желание, и той се спасява с бягство от бащата при бавачката, която не представлявала заплаха за него.

Значението на този срок — Рождество — се е запазило в посочения спомен за първия пристъп на ярост, който се появява като следствие на неудовлетвореността от коледните подаръци. Споменът съединява правилното с неправилното. Той не би могъл да бъде верен, защото според често повтаряните показания на родителите неговата „разваленост“ привлякла вниманието им едва след тяхното завръщане през есента, а не по Коледа. Но най-същественото във взаимоотношението между недостатъчното любовно удовлетворение, яростта и Рождество Христово се запазва в спомена.

Но кой образ би могъл да предизвика действуващата през нощта сексуална тъга и да се окаже способен толкова силно да изтласка желаното удовлетворение? Съдейки по материалите от анализа, този образ би трябвало да отговаря на едно условие: той трябва да е в състояние да обоснове убеждението за опасността от кастрация. В такъв случай страхът от кастрация се превръща в двигател за преобръщането на афекта.

Тук аз стигам до мястото, в което трябва да престана да се придържам към хода на анализа. Страхувам се, че това ще стане на друго място и по друго време, когато читателят ще престане да ми вярва.

През онази нощ от хаоса на несъзнаваните следи от възприетите впечатления възкръсва картината на коитуса на родителите му, извършен при не съвсем обичайни и особено благоприятни за наблюдение обстоятелства. На всички въпроси, които биха могли да бъдат свързани с тази сцена, постепенно бяха получени удовлетворителни отговори благодарение на това че този първи сън се връщаше в продължение на цялото лечение с безкрайни изменения и в повторни варианти, на които анализът даваше желателно обяснение. Така например първо се изясни възрастта на детето по време на това наблюдение, а именно — около година и половина.[3] Тогава той е боледувал от малария, пристъпите на която настъпвали ежедневно в едно и също време.[4] От десетгодишна възраст от време на време той е изпадал в депресивни настроения, които са започвали следобед и са достигали своята кулминация към пет часа. Този симптом беше запазен и по време на аналитичното лечение. Повтарящата се депресия е заменяла тогавашния пристъп на треска и слабост. Петият час е бил времето или на най-високата температура, или на наблюдавания коитус, ако двата срока изобщо не са съвпадали.[5] Навярно именно поради това заболяване той се е намирал в стаята на родителите. Заболяването ни кара да отнесем това събитие към летния сезон и заедно с това да допуснем, че едно дете, родено по Коледа, би могло да бъде по това време на n + 1,5 години. Следователно той е спял в стаята на родителите си в своето креватче и се е събудил вследствие на повишената температура следобед, може би към пет часа, което е отбелязано по-късно от депресията. Това съвпада с предположението за това, което е станало през горещия летен ден, ако допуснем, че родителите — полуголи (бяло бельо, бели вълци) — са полегнали да си починат след обяд. Когато се събудил, той станал свидетел на повторен три пъти[6] коитус a tergo *5 като при това е можел да види гениталиите на майката и пениса на бащата и е разбрал значението на случилото се.[7] Накрая той попречил на родителите си. По какъв именно начин, ще бъде споменато по-късно.

Всъщност в това няма нищо необикновено и едва ли е дива фантазия фактът, че младата съпружеска двойка по време на следобедната почивка през един горещ летен ден се е отдала на нежности, без да обръща внимание на спящото в креватчето малко дете. Предполагам, че това е по-скоро нещо банално, ежедневно, и предполагаемото положение по време на коитуса не може да промени нашето мнение. И особено ако от наличния материал не следва, че коитусът всеки път се е правел в поза a tergo. Един път е бил достатъчен, за да е налице възможност да бъдат направени наблюдения, които биха били трудно осъществими или дори напълно невъзможни при друга поза на тези, които се любят. Затова съдържанието на самата сцена не може да бъде доказателство за собствената си недостоверност. Съмнението навярно ще се насочи към други три пункта: към това, че детето в ранна възраст, на една година и половина, е било в състояние да възприеме такъв сложен процес и с такава точност да го запази в своето подсъзнание, второ, че последващата, стигнала до разбиране, обработка на възприетото по такъв начин впечатление е станала възможна на четири години, и накрая, че е възможно по какъвто и да било начин да се доведат до съзнанието подробностите от тази сцена, преживяна при такива обстоятелства, в тяхната обща връзка и по един убедителен начин.[8]

По-късно аз ще изследвам тези и други съмнения по-внимателно. Искам да уверя читателя, че не по-малко критично от него се отнасям към предположението за такова наблюдение у детето и го моля заедно с мен да реши засега да повярва в реалността на тази сцена. Първо ще продължим изучаването на отношението на тази „първична сцена“ (Urszene) към съновидението, към симптомите и историята на живота на пациента. Ще проследим поотделно какво въздействие са имали съдържанието на сцената по същество, и едно от останалите след нея зрителни впечатления, в частност.

С последното имам предвид позата на родителите, която детето е видяло: вертикално — на мъжа, и звероподобно, сгънато — на жената. Вече знаем, че по времето, когато е страдал от страхове, сестра му го е плашела с картинката от приказките, на която вълкът бил нарисуван във вертикално положение, с вдигната напред задна лапа, протегнати предни лапи и щръкнали уши. По време на лечението той не си спести труда да изследва антикварните книжарници, докато не откри книжката с приказки от своето детство и не позна плашещата го картинка в илюстрацията към приказката за вълка и седемте козлета. Той предполагаше, че положението на вълка би могло да му напомня положението на бащата по време на „първичната сцена“. Във всеки случай тази картинка става изходен пункт в по-нататъшното развитие на страховете. Когато бил на седем или осем години, той научил, че на следващия ден щял да пристигне нов учител. Веднага през нощта той сънувал този учител като лъв, който със силно ръмжене се приближавал към леглото му в позата на вълка от онази картинка, и отново се събудил обзет от страх. Фобията от вълка тогава вече била преодоляна и затова той свободно можел да си избере който и да било нов звяр като предмет на страховата си афектация. В това по-късно съновидение той разпознава учителя като заместител на бащата. В по-късните години от живота на детето всеки учител играе същата роля като бащата и добива влиянието на бащата както по отношение на доброто, така и по отношение на лошото.

Съдбата му дава особен повод да освежи своята фобия от вълка по време на гимназистките му години и да превърне това, което лежи в нейната основа, в изходна точка на тежките задръжки. Учителят му по латински се наричал Волф (вълк). От самото начало той започнал да се страхува от него. Веднъж учителят му се скарал заради една глупава грешка в превода от латински и от този момент той не можел да се освободи от чувството на парализиращ страх, който изпитвал пред него, страх, който много скоро се пренесъл и върху другите учители. Но и случаят, при който той направил грешка при превода, не бил свободен от вътрешни отношения. Той трябвало да преведе латинската дума filius и я превел, като употребил френската дума fils вместо съответствуващата дума в неговия роден език. Вълкът все още замествал бащата. След укорите от страна на учителя Волф той узнал общото мнение на съучениците си, според които учителят очаквал от него пари, за да се помирят. По-късно ще се върнем към това. Мога да си представя какво голямо значение би имало за рационалистичното тълкуване на такава история на заболяването допускането, че целият този страх от вълка в действителност е започнал от учителя по латински, който имал такава фамилия, че е бил проектиран обратно в детството, и посредством илюстрацията в книжката е предизвикал фантазиите за първичната сцена. Но не можем да се съгласим с това. Приоритетът по време на фобията от вълка и пренасянето й в детските години в първото имение е точно установен факт. Тогава какво да кажем за съновидението, когато е бил на четири години?

Първият „преминаващ симптом“,[9] който се появи у пациента по време на лечението, се отнасяше още за фобията от вълка и приказката за седемте козлета. В стаята, където провеждах първите сеанси, имаше голям стенен часовник, точно срещу пациента, който лежеше с гръб към мен на дивана. Направи ми впечатление, че от време на време той се обръщаше към мен, гледаше ме много дружелюбно, като че ли се мъчеше да ме умилостиви, а после поглеждаше към часовника. Предполагах, че по този начин той изразява силното си желание по-скоро да приключим сеанса. Доста по-късно пациентът ми припомни тази игра на израза на лицето му и жестовете и ми даде ключа към обяснението й, като ми напомни, че най-малкото от седемте козлета се е скрило в кутията на стенния часовник, докато останалите му шест братчета били изядени от вълка. Тогава той е искал да каже: „Бъди добър с мен. Трябва ли да се страхувам от теб? Ще ме изядеш ли? Трябва ли да се крия от теб в кутията на стенния часовник като най-малкото козле?“

Вълкът, от който той се страхувал, несъмнено е бил баща му, но страхът от вълка бил свързан с вертикалното положение. Въз основа на своите спомени той напълно определено твърди, че рисунката на вълк, който се движи на четирите си лапи или — както в приказката за Червената шапчица — лежи на кревата, не би го уплашила. Не по-малко значение е имала позата, в която съгласно с нашата реконструкция на „първичната сцена“ той е видял жената. Но това значение е останало ограничено в сексуалната сфера. Най-забележителното явление в любовния му живот по време на настъпването на зрелостта са били пристъпите на натрапчива чувствена влюбеност, които се появявали и отново изчезвали в загадъчна последователност, развивали у него невероятна енергия дори и в периодите на потискане и с които той изобщо не можел да се справи. Пълната оценка на тази натрапчива любов трябва да се даде на друго място, защото тя е в особено важна връзка с други моменти. Тук мога да кажа, че тя е била свързана с определено, скрито за него, условие, което успях да науча едва по време на лечението. Жената е трябвало да заеме положението, което в „първичната сцена“ ние приписваме на майката. От ранните си години той възприемал като най-привлекателна прелест на жената едрите, набиващи се в очи задни части. Коитус, който не е a tergo, почти не му доставял удоволствие. Критичното съображение напълно оправдава възможното тук възражение, че такова сексуално предпочитание, оказвано на задните части на тялото, е характерно за хората, склонни към натрапчиви неврози, и не оправдава обяснението, приписвано на особеното впечатление от детските години. То влиза в състава на анално-еротичното предразположение и се отнася до онези архаични черти, с които се характеризира тази конструкция. Коитусът a tergo — more ferrarum[10] може да бъде разглеждан филогенетично като по-стара форма. Ще се върнем към този проблем по време на дискусията, когато приведем материала, отнасящ се до несъзнаваните условия на неговите любовни чувства.

Сега ще продължим да разглеждаме отношенията между съновидението и „първичната сцена“. Съгласно сегашните ни очаквания сънят би трябвало да представи на детето, очакващо с радост изпълнението на своите желания преди Рождество, картината на сексуално удовлетворение на бащата в онзи вид, в който то я е наблюдавало в „първичната сцена“, станала образец на собственото му удовлетворение, което то е искало да получи от бащата. Но вместо тази картина се появява материалът на историята, която неотдавна е била разказана от дядото: дърво, вълци, „безопашатост“ под формата на свръхкомпенсация във вид на пухкави опашки на сънуваните вълци. Тук липсва връзка, асоциативен мост, който да ни отведе от съдържанието на „първичната сцена“ към историята за вълка. Тази връзка се създава пак от особената поза. Безопашатият вълк в разказа на дядото предлага на останалите да се покатерят върху него. Този детайл извиква в спомените му картината на „първичната сцена“. По такъв начин материалът от „първичната сцена“ вероятно е бил заменен от материала в историята за вълка, като при това и двамата родители по желание са можели едновременно да бъдат заменени от вълци. Най-непосредственото преобръщане в съдържанието на съновидението се е състояло в това, че историята за вълка се е адаптирала към съдържанието на приказката за седемте козлета, заимствувайки от нея числото седем.[11] Трансформацията на материала: „първична сцена“ — историята за вълка — приказката за седемте козлета — е отражение на еволюцията в хода на мислите по време на образуването на съновидението. Тъга по сексуалното удовлетворение от бащата — разбиране на свързаното с него условие за кастрация — страх от бащата. Предполагам, че кошмарният сън на четиригодишното дете едва сега е изяснен напълно.

След като успяхме да синтезираме този сън, бих желал да се опитам да изложа в ясна форма отношението на проявеното съдържание на съновидението към скритите в него мисли.

Нощ е, аз съм в леглото си. Това е началото на репродукцията на „първичната сцена“. „Нощ“ представлява изопачаване и замества „аз спя“.

Забележка: Зная, че е било зима, когато съм сънувал това, а нощта се отнася до спомена за съновидението и не влиза в неговото съдържание.

Тази забележка е напълно вярна: била е една от нощите малко преди неговия рожден ден, т.е. преди Рождество Христово.

Изведнъж прозорецът се отвори от само себе си. Това трябва да се разбира по следния начин: изведнъж аз самият се събуждам при спомена за „първичната сцена“. Влиянието на историята за вълка, в която самият вълк скача през прозореца, оказва своето модифициращо въздействие и превръща непосредствения израз в образен. Въвеждането на прозореца служи едновременно за преместване в настоящето на следващото съдържание на съновидението. На Бъдни вечер изведнъж вратата се отваря и се появява елхата с подаръците. По този начин тук си казва думата и истинското нетърпение преди Коледа, което включва в себе си сексуално удовлетворение.

Големият орех замества елхата, т.е. отнася се до нещо действително. Може да се разглежда и като дървото от историята с вълка, на което се покатерва преследваният шивач и под което го дебнат вълците. Високото дърво се появява също така — аз често се убеждавах в това — и като символ на наблюдаването (Voyeurtum). Ако си се покатерил на дърво, можеш да видиш всичко, което става долу, а самият ти оставаш невидим. Срв. известната история на Бокачо и др.

Вълците. Те са шест или седем. В историята с вълка се появява цяла глутница, без да се определя точно колко са. Определеният брой показва влиянието на приказката за седемте козлета, шест от които са били изядени. Замяната на числото две от „първичната сцена“ с по-голямо, което би било абсурдно в „първичната сцена“, се използува от съпротивата като средство за изопачаване. В направената към този сън рисунка сънуващият подчертава цифрата 5, която навярно поправя указанието: беше нощ.

Те са на дървото. Първо, те замества закачените по коледната елха подаръци. Но те също така са на дървото и защото това може да означава следното: те гледат. В историята, разказана от дядото, вълците се намират под дървото. Следователно в съня тяхното отношение към дървото е обратното, от което трябва да направим заключението, че в съдържанието на съновидението са налице и други преобразувания на латентния материал.

Те го гледат напрегнато и внимателно. Тази черта произтича изцяло от „първичната сцена“ за сметка на пълното й преобръщане в съновидението.

Те са съвсем бели. Тази несъществена сама по себе си, но рязко откроена в разказа на сънуващия черта дължи своята интензивност на спояването на елементи от всички пластове на материала. Тя съединява второстепенни детайли от други източници на съновидението със значителна част от „първичната сцена“. Това последно детерминиране произхожда от белотата на чаршафите и бельото на родителите; тук спада и белотата на овцете, на кучетата на овчаря като намек за сексуалните изследвания на детето с животните, белотата в приказката за седемте козлета, където майката е разпозната по белите й крачка. По-долу ще разберем, че бялото бельо съдържа също и намек за смъртта.

Те седят неподвижно. С това се формулира противоречие със странното съдържание на видяната сцена, с подвижността, която благодарение на свързаната с нея поза, съединява „първичната сцена“ с историята за вълка.

Имат опашки като на лисици. Това трябва да противоречи на резултата, който се получава от влиянието на „първичната сцена“ върху историята за вълка, и в това обстоятелство трябва да признаем най-важния извод, до който го довежда неговото сексуално изследване: значи кастрацията наистина съществува. Страхът, с който детето се сблъсква в резултат на тези размишления, накрая намира изход в съновидението и довежда до неговия край.

Страх, че вълците ще го изядат. Сънуващият е имал чувството, че този страх не е мотивиран от съдържанието на съновидението. Той каза: не би трябвало да се страхувам, защото вълците по-скоро приличаха на лисици или на кучета, те не се нахвърлиха отгоре ми, за да ме хапят, бяха напълно спокойни и не бяха страшни. Разбираме, че дейността в съновидението известно време се е опитвала да обезвреди мъчителното съдържание, да го превърне в негова противоположност (те са неподвижни, опашките им са чудесни), докато накрая това средство се е оказало неспособно да помогне и страхът излиза на повърхността. Той успява да направи това с помощта на приказката, в която козлетата (децата) са изядени от вълка (бащата). Възможно е това място от приказката да е напомнило за шеговитите заплахи на бащата, когато той си е играел с детето, така че страхът да не бъде изяден от вълка би могъл да бъде спомен, а също и резултат от замяна чрез изтласкване.

Мотивите на желанието в това съновидение са напълно осезателни. Към повърхностните дневни желания по-скоро да настъпи Рождество (мечтания от нетърпение) се присъединява по-дълбокото желание за сексуално удовлетворение от страна на бащата, което не престава да съществува в този момент и което първоначално се заменя с желанието отново да бъде видяно онова, което някога е направило толкова силно впечатление на детето. Налице е психичен процес, който се развива от изпълняването на това желание в спомените за „първичната сцена“ до станалия сега неизбежен отказ от това желание и изтласкването му.

Обстоятелствеността и подробното изложение, които стават необходими благодарение на старанието ни да дадем на читателя някакъв еквивалент в замяна на убедителността на проведения анализ, нека го убедят да не иска публикация на анализите, продължили няколко години.

След всичко казано по-горе мога само накратко да се спра на патологичното влияние на „първичната сцена“ и на онези изменения, които пробуждането на тази сцена е предизвикало в неговото сексуално развитие. Ще проследим само онова действие, което е намерило израз в съновидението. По-късно ще стане ясно, че тази „първична сцена“ е източник не само на една сексуална ориентация, а на цял ред ориентации — истинско разцепление на сексуалния живот. По-нататък трябва да обърнем внимание, че съживяването на тази сцена (нарочно избягвам думата „спомен“) оказва същото действие, както ако това беше истинско преживяване. Сцената действа след известен период и за това време — в периода между година и половина и четири години — не е изгубила своята сила. Може би по-нататък ще открием признаци за това, че тя е имала определено въздействие още по времето, когато е била възприета, т.е. когато пациентът ми е бил на година и половина.

Когато пациентът потъваше в ситуацията на „първичната сцена“, той извеждаше следното самонаблюдение. Преди е предполагал, че наблюдаваното произшествие представлява акт на насилие, но изразът на удоволствие, който е наблюдавал върху лицето на майка си, не е съответствувал на това впечатление. Той е бил принуден да признае, че тук става дума за удовлетворение.

Може би най-правилно ще разберем указанието на пациента, ако допуснем, че отначало предмет на неговото наблюдение е бил коитусът в нормално положение, който би трябвало да остави след себе си впечатлението за садистичен акт. Положението се е променило едва впоследствие, така че той е имал възможност да направи и други наблюдения и да разсъждава по друг начин. Но това предположение не е достоверно и ми изглежда ненужно. Съкратеното изложение на текста не бива да ни кара да забравим истинското положение на нещата, а именно че пациентът, подложен на анализ на двадесет и пет годишна възраст, изразяваше с думи впечатления и душевни преживявания, отнасящи се към неговата четиригодишна възраст, които тогава той не би могъл да изрази. Ако пренебрегнем тази забележка, лесно може да ни се стори комично и невероятно, че едно четиригодишно дете може да изказва такива специални умозаключения и толкова учени мисли. Това е просто втори случай на закъсняло действие. На година и половина детето получава впечатление, на което не може да реагира достатъчно адекватно. На четиригодишна възраст, когато това впечатление отново се съживява, то го поразява и детето започва да го разбира. И едва двадесет години по късно, по време на анализа, пациентът успява чрез съзнателно мислене да разбере какво всъщност е станало тогава с него. Пациентът, подложен на анализ, с пълно право не взима под внимание тези три времеви фази и пренася своето сегашно Аз в далечната ситуация от миналото. Ние го следваме, защото правилното самонаблюдение и тълкуване трябва да имат за резултат възможността промеждутъкът между втората и третата времева фаза да се пренебрегне. Освен това ние нямаме други средства да опишем процесите от втората фаза.

Нещо съществено ново, което дава наблюдението над общуването на родителите му, било убеждението за действителното съществуване на кастрацията, възможността за което вече по-рано е занимавала мислите му (двете момиченца, които уринирали, заплахата на бавачката, обяснението на гувернантката, дадените от нея бонбони, споменът за това, че баща му разкъсал змията на парчета с бастуна си). Сега той със собствените си очи вижда раната, за която бавачката говорела, и разбира, че нейното съществуване е необходимо условие за общуването с бащата. Той вече не може да я смесва с popo, както при наблюдаването на малките момиченца.[12]

Съновидението завършва с чувството за страх, което изчезва едва когато идва бавачката. Следователно той бяга от бащата при нея. Страхът е отказ от желанието за сексуално удовлетворение от бащата, стремежът към който му е бил внушен от съновидението. Формулировката на страха: да бъде изяден от бащата, е била само, както ще чуем, регресивна трансформация на желанието да има общуване с бащата, т.е. да бъде удовлетворен от него както майката. Неговата последна сексуална цел, пасивната нагласа към бащата, е била подложена на изтласкване и нейното място е заел страхът от бащата под формата на фобия от вълка.

А какви са движещите сили на това изтласкване? Съдейки по всичко, такава сила би могло да бъде само нарцистичното генитално либидо, което поради опасенията за своя мъжки орган се е възпротивило на удовлетворението. Необходимо условие е бил отказът от този орган. От застрашения нарцисизъм той е почерпил онова мъжество, с което се е противопоставял на пасивната нагласа към бащата.

Сега ще обърнем внимание на необходимостта в този момент на изложението да променим нашата терминология. По време на съновидението той е достигнал нова фаза в своята сексуална организация. До този момент половите противоположности за него са се изразявали в активно и пасивно. От времето на съблазняването неговата сексуална цел е оставала пасивна и се е изразявала в желанието да докосват гениталиите му. После, благодарение на регресията към предишното стъпало на садистично-аналната организация, тя се е превърнала в мазохистична, т.е. в желание да го бият и наказват. Било му е безразлично дали ще постигне това при мъж, или при жена. Без да взима предвид различието в половете, той е преминал от бавачката към бащата, искал е бавачката да докосва члена му, стремял се е да предизвика бащата да го накаже. При това гениталиите не са били взимани под внимание. Във фантазията, че го бият по пениса, намира израз връзката, която е скрита благодарение на регресията. Активирането на „първичната сцена“ в съновидението отново го връща обратно към гениталната организация. Той открива вагината и биологичното значение на мъжкото и женското. Сега разбира, че активното е равнозначно на мъжкото, а пасивното — на женското. Неговата пасивна сексуална цел сега би трябвало да се превърне в женска, да получи израза: бащата да извърши с него полов акт, вместо: бащата да го бие по гениталиите или по popo. Сега тази женска цел попада под въздействието на изтласкването и трябва да бъде заменена със страха от вълка.

Тук ще прекъснем обсъждането на неговото сексуално развитие, докато анализът на по-късните периоди не хвърли светлина върху този ранен стадий от неговата история. Към оценката на фобията от вълка ще добавим още и това, че вълци са станали и майката, и бащата. Майката е станала кастриран вълк, който е позволил на другия да се покатери върху него, бащата се е превърнал във вълка, който се покатерва. Но ние научихме, че неговият страх се е отнасял само до седящия вълк, т.е. — бащата. По-нататък трябва да обърнем внимание на това, че страхът, с който сънят завършва, е имал своя първообраз в разказа на дядото. В този разказ кастрираният вълк, който позволил на останалите да се покатерят върху него, е обзет от страх, когато му напомнят, че няма опашка. Като че ли в процеса на съновидението той се идентифицира с „кастрираната“ майка и се противопоставя на това с напълно правилното убеждение: ако искаш да получиш удовлетворение от баща си, трябва като майка си да се съгласиш на кастрация, но аз не го искам. И така, налице е явен протест на мъжествеността! Но трябва да си изясним, че сексуалното развитие на случая, което подлежи сега на изучаване, в нашето изследване страда от този недостатък, че протича с нарушения. Първо решително влияние му оказва съблазняването, а после то е нарушено от наблюдаването на сцената с коитуса, която впоследствие действува като вторично съблазняване.

Бележки

[1] Приказният материал в съновиденията. Internationale Zeitschrift für ärztliche Psychoanalyse. Bd. I, 1913.

[2] Срв. подчертаното от O. Rank сходство на тези две приказки с мита за Кронос (Völkerpsychologische Parallelen zu den infantilen Sexualtheorien. Zentralblatt für Psychoanalyse, II, 8).

[3] Едновременно с това би могло да става дума — в много по-малка степен на вероятност — за едва допустимата всъщност възраст от половин година.

[4] Срв. по-късното превръщане на този момент в натрапчива невроза. В съновиденията по време на лечението е налице замяна със силен вятър.

[5] Тук трябва да се направи връзка и с факта, че пациентът нарисува като илюстрация към съня си само пет вълка, въпреки че в съня се говори за шест или седем.

[6] Защо три пъти? Изведнъж той започна да твърди, че аз съм научил този факт по пътя на тълкуването. Но това не беше вярно. Тази мисъл сама му хрумна без каквато и да било критика и той по навик я приписа на мен, като благодарение на това я направи по-вероятна.

[6] Зад гърба — лат., бел.ред.

[7] Искам да кажа, че той е разбрал станалото по времето, когато съновидението му се присънва, т.е. на четири години, а не тогава, когато е направил наблюдението си. На година и половина той е получил определено впечатление, чието разбиране — благодарение на неговото развитие, сексуална възбуда и сексуални изследвания — е станало възможно за него по-късно.

[8] Първото от тези затруднения не може да се преодолее с допускането, че по времето, когато е наблюдавало сцената, детето е било сигурно по-възрастно с една година, т.е. било е на две години и половина, когато вероятно е можело доста добре да говори. В дадения случай такова изместване на времето на събитието е почти изключено за моя пациент поради цял ред различни обстоятелства. Впрочем, трябва да бъде взето под внимание, че подобни сцени на наблюдаване на коитус на родителите са твърде често срещани по време на анализа. Но условието тук е, че те стават в ранно детство. Колкото по-голямо е детето, толкова по-внимателно родителите започват да го предпазват от възможността да извършва наблюдения от подобен род.

[9] Ferenczi. Über passagere Symptombildung während der Analyse. Zentralblatt für Psychoanalyse, II. Jhg., 1912, S. 588.

[10] Зад гърба — по животински (лат.), бел.ред.

[11] В съня са шест или седем. 6 е количеството на изядените деца, 7-то се спасява в кутията на стенния часовник. Строгият закон за тълкуване на сънищата запазва своята сила, всеки детайл получава своето обяснение.

[12] По-надолу, при изследването на неговата анална еротика, ще разберем как се е справил с тази част от проблема.