Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sucker Bait, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Айзък Азимов

Заглавие: Пътят на марсианците

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1996

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: сборник новели

Националност: американска

Редактор: Вихра Манова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1140

История

  1. — Добавяне

13.

Копия от онези първи снимки на повърхността на Млади бяха прибрани в нещо, което би могло да се нарече отворен архив. След второто си пътуване Фоукс се върна в по-мрачно настроение и посрещането беше съответно по-кротко.

Нови снимки минаха от ръка на ръка, а после бяха поставени от самия Саймън в специален сейф, който можеше да бъде отворен само от собствените му ръце или от всеунищожителен ядрен взрив.

— Двете най-големи реки имат най-общо северно течение по източните краища на западната планинска верига — каза Фоукс. — По-големите реки се спускат от северната ледена шапка, а по-малките — от южната. Притоци идват на запад от източната верига, като пресичат цялата централна низина. Очевидно тя е наклонена, като източният й край е по-висок. Може би това трябваше да се очаква. Източната планинска верига е по-висока, по-обширна и по-дълга от другата. Не успях да направя действителни измервания, но не бих се изненадал, ако и двете са по-големи от Хималаите. Всъщност, много приличат на веригата У Чао на Хесперус. Трябва да пробиете стратосферата, за да излезете над тях, а колко са скалисти… Уоу! Както и да е — с усилие се върна той към непосредствения предмет на обсъждане, — двете главни реки се сливат на около сто и шейсет километра южно от екватора и се вливат в морето през пролом в западната верига. След него до океана са само сто и трийсет километра. Там, където се вливат в океана, е естественото място за планетарната метрополия. Търговските пътища от вътрешността на континента също трябва да се събират там, така че мястото би било неминуемо емпорий за космическа търговия. Дори що се отнася до търговията на повърхността, източният бряг на континента трябва да пренася стоки през океана. Прехвърлянето на източната верига не си струва усилието. Пък и после, когато се приземявахме, видяхме острови. Така че точно там бих търсил селище, даже да не разполагахме с документи за географската ширина и дължина. А онези заселници са имали око за бъдещето. Точно там са установили пазар.

Нови тихо се обади:

— Във всеки случай, мислели са, че имат око за бъдещето. Не е останало много от тях, нали?

Фоукс се опита да подходи философски.

— Минал повече от век. Какво очакваш? Честно казано, от тях е останало много повече, отколкото си мислех. Сградите им са главно сглобяеми. Съборили са се и целите са обрасли с растителност. Факт е, че ги е запазил именно климатът на Млади, макар и ледников. Дърветата — или обектите, които доста приличат на дървета — са малки и очевидно растат много бавно. Въпреки това разчистеното пространство е изчезнало. От въздуха единственият начин, по който може да се определи, че някога там е имало селище, е, че на това място новата растителност има малко по-различен цвят и… ами, структура от околните гори.

Той посочи към една от снимките.

— Това е просто купчина сгурия. Може би някога е било машина. Струва ми се, че онези неща там са надгробни могили.

— Някакви действителни останки? — попита Нови. — Кости?

Фоукс поклати глава.

— Последните оцелели не са се погребали сами, нали? — настоя Нови.

— Животните, предполагам — рече Фоукс. Той се отдалечи, застанал с гръб към групата. — Валеше, когато минах оттам. Плискаше по плоските листа над мен, а земята бе подгизнала. Беше тъмно и мрачно. Духаше студен вятър. Снимките, които направих, не обхващат цялото място. Чувствах се като че ли имаше хиляди духове, очакващи…

Настроението му беше заразително.

— Престани! — свирепо каза Саймън.

В дъното острият нос на Марк Анунцио леко трепереше от силата на любопитството му. Той се обърна към Шефийлд, който стоеше от неговата страна и прошепна:

— Духове ли? Няма автентични случаи на видени…

Шефийлд леко докосна тясното рамо на Марк.

— Само така се казва, Марк. Но това, че не говори буквално, няма значение. Присъстваш на раждането на едно суеверие и това е нещо, нали?