Айзък Азимов
Примамката (11)

11.

Мигел Антонио Родригес и Лопес (микробиолог — дребен, мургав, с наситено черна коса, която носеше доста дълга и с репутация, която с нищо не се опитваше да обезкуражи, че е от латинската раса във внушителния смисъл, що се отнасяше до дамите) култивираше праха от филтъра на газовия анализатор на Вернадски с комбинация от прецизност и почтителна деликатност.

— Нищо — заяви накрая той. — Тъпите култури, които получих, изглеждат безвредни.

Беше издигнато предположението, че бактериите на Млади не трябва да изглеждат непременно опасни — онези токсични и метаболични процеси не биха могли да се анализират на око, та било то и микроскопско.

Това бе посрещнато с горещо презрение, почти като накърняване на професионалните му функции.

— Човек има усещане за тези неща — с вдигнати вежди каза той. — Когато човек има толкова големи наблюдения върху микрокосмоса, като мен, той може да усети опасността — или липсата на опасност.

Това си беше чиста лъжа и Родригес го доказа, като внимателно прехвърли проби от различни колонии микроби в неутрална, изотонична среда и инжектира хамстери с концентрирания резултат. Изглежда нямаха нищо против.

Непреработена атмосфера бе затворена в големи съдове и няколко екземпляра от по-малки животински форми от Земята и други планети бяха пуснати вътре. И на тях не им стана нищо.