Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Deep, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Айзък Азимов

Заглавие: Пътят на марсианците

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1996

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: сборник новели

Националност: американска

Редактор: Вихра Манова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1140

История

  1. — Добавяне

4.

„Теория — помисли си Ган, — винаги теория.“ Хората на повърхността преди милион, че и повече години са можели да виждат Вселената, можели са да я усещат директно. Сега, с хиляда и триста километра скала над главите си, Расата трябва да прави заключения единствено от потрепващите стрелки на уредите си.

Беше само теория, че мозъчните клетки, освен обичайните си електрически заряди, излъчват съвсем друг вид енергия. Енергия, която не е електромагнитна и следователно не е осъдена на пълзящата скорост на светлината. Енергия, която е свързана с най-висшите функции на мозъка и следователно е характерна само за интелигентните, разумни същества.

Една бавно движеща се стрелка регистрираше изтичането на такова енергийно поле в пещерата им, а други стрелки сочеха произхода на полето в тази и тази посока на разстояние от десет светлинни години. Поне една звезда трябваше да се е приближила значително през времето, откакто хората от повърхността бяха засекли най-близката на петстотин светлинни години. Или пък теорията не беше вярна?

— Страхуваш ли се? — избухна Ган в разговорното мисловно равнище без да предупреди и рязко посегна към мънкащата повърхност на ума на Рой.

— Това е огромна отговорност — отвърна Рой.

Други говорят за отговорност“ — помисли Ган. В продължение на поколения Главен техник след Главен техник бяха работили по Резонатора и Приемателната станция, и последната стъпка трябваше да се предприеме по негово време. Какво знаеха другите за отговорността.

— Така е — рече той. — Приказваме за изчезването на Расата достатъчно лекомислено и винаги приемаме, че то ще настъпи някой ден, но не и сега, не по наше време. Ала ще стане, разбираш ли? Ще стане. Това, което ще направим днес, ще изразходва две трети от целия ни енергиен резерв. Няма да остане достатъчно за нов опит. Няма да има достатъчно, за да може това поколение да изживее живота си. Но тези неща няма да имат значение, ако следваш заповедите. Помислили сме за всичко. Прекарали сме поколения в мислене за всичко.

— Ще правя каквото ми е наредено — каза Рой.

— Твоето мисловно поле ще се смеси с тези, които идват от космоса. Всички мисловни полета са характерни за индивидите и обикновено възможността за каквото и да е дублиране е много малка. Но полетата от космоса наброяват милиарди, според най-добрите ни изчисления. Много е вероятно твоето поле да стане като едно от техните и в такъв случай резонансът ще се установява, докато Резонаторът ни работи. Известни ли са ти действащите принципи?

— Да, сър.

— Тогава знаеш, че по време на резонанса, умът ти ще бъде на планетата „Х“ в мозъка на създанието с мисловно поле, идентично на твоето. Не това е енергоемкият процес. В резонанс с твоя ум ще поставим и масата на Приемателната станция. Методът на пренасяне на маса по този начин беше последната фаза от решението на проблема и ще погълне цялата енергия, която Расата иначе ще използва за сто години.

Ган взе черния куб, който представляваше Приемателната станция и мрачно го погледна. Три поколения преди него бяха смятали за невъзможно да го направят по-малък от осемнайсет кубични метра, при всичките му задължителни за космоса свойства. Сега вече го имаха и беше с размера на юмрука му.

— Мисловното поле на мозъчните клетки на разумно същество може да следва само определени, добре дефинирани модели — каза Ган. — Всички живи същества, на която и планета да възникнат, трябва да притежават протеинова основа и кислородно-водна химия на организма. Ако светът им е обитаем за тях, той ще бъде такъв и за нас.

„Теория — на по-дълбоко равнище си помисли Ган, — винаги теория.“

— Това не означава, че тялото, в което се намериш, неговият ум и емоции могат да не са съвсем чужди — продължи той. — Затова сме разработили три метода за активиране на Приемателната станция. Ако крайниците ти са силни, ще трябва само да упражниш натиск от двеста двайсет и пет килограма върху всяка от страните на куба. Ако не са, трябва просто да натиснеш едно копче, което можеш да стигнеш през този единствен отвор в куба. Ако нямаш крайници, ако тялото-приемник е парализирано или безпомощно по някакъв друг начин, можеш да активираш Станцията само чрез мисловна енергия. Щом Станцията бъде активирана, ще разполагаме с две опорни точки, а не само с една и Расата ще може да бъде прехвърлена на планетата „X“ чрез обикновена телепортация.

— Което — каза Рой — означава, че ще използваме електромагнитна енергия.

— И какво от това?

— Прехвърлянето ще ни отнеме десет години.

— Ние няма да осъзнаваме продължителността.

— Разбирам, сър, но това означава, че Станцията ще остане на планетата „X“ десет години. Ами ако междувременно бъде унищожена?

— Помислили сме и за това. Помислили сме за всичко. Щом Станцията бъде активирана, тя ще генерира парамасово поле. То ще се движи в посока на гравитационното привличане, като преминава през обикновената материя дотогава, докато непрекъсната среда с относително висока плътност не упражни достатъчно триене, за да го спре. За да стане това ще бъде необходима шестметрова скала. Всичко останало с по-малка плътност няма да окаже никакво влияние. Станцията ще престои на шест метра под земята в продължение на десет години и тогава на повърхността ще я извади обратно поле. После ще се появи Расата, един по един.

— В такъв случай, защо активирането на Станцията не е автоматично? Тя вече има толкова автоматични свойства…

— Не е нужно да го обмисляш, Рой. Ние сме го направили. Не всички точки на повърхността на планетата „X“ могат да са подходящи. Ако обитателите са силни и развити, може да се наложи да намериш за Станцията някое ненатрапчиво място. За нас няма да е добре да се появим на някой градски площад. А ти трябва да се увериш, че непосредствената околна среда не е опасна и по друг начин.

— Какъв друг начин, сър?

— Не зная. Древните документи за повърхността съдържат много неща, които вече не разбираме. Те не ги обясняват, защото приемат тези неща за даденост, но ние сме под повърхността почти от сто хиляди поколения и сме озадачени. Техниците ни не постигат съгласие дори по физическия характер на звездите, а това е нещо, което често се споменава и обсъжда в документите. Но какво е „буря“, „земетресение“, „вулкан“, „торнадо“, „градушка“, „свличане“, „наводнение“, „светкавица“ и така нататък? Всичко това са термини, отнасящи се до явления на повърхността, които са опасни, но ние не знаем какво представляват. Не знаем как да се пазим от тях. Чрез ума на приемника си ти може да си в състояние да разбереш какво е необходимо и да вземеш съответните мерки.

— С колко време ще разполагам, сър?

— Резонаторът не може да работи непрекъснато повече от дванайсет часа. Бих предпочел да свършиш работата си за два. Ще се върнеш тук автоматично, веднага щом бъде активирана Станцията. Готов ли си?

— Готов съм — отвърна Рой.

Ган тръгна към тъмния стъклен кабинет. Рой зае мястото си и намести крайниците си в съответните вдлъбнатини. Косъмчетата му се потопиха в живак за добър контакт.

— Ами ако попадна в умиращо тяло? — попита Рой.

— Когато човек е близо до смъртта, мисловното поле се изкривява — поясни Ган, докато настройваше пулта за управление. — Никое нормално мисловно поле като твоето няма да му резонира.

— А ако му предстои внезапна смърт? — упорстваше Рой.

— Помислили сме и за това — каза Ган. — Не можем да го предотвратим, но шансовете за толкова бърза смърт, че да не успееш да активираш умствено Станцията, се оценяват на по-малко от едно на двайсет трилиона, освен ако тайнствените опасности на повърхността не са по-смъртоносни, отколкото очакваме… Имаш една минута.

Поради някаква странна причина, последната мисъл на Рой преди прехвърлянето беше за Уенда.