Джонатан Келерман
Импулсивно (17)

Седемнайсета глава

В края на улицата се виждаше бижутерски магазин на име „Каше“.

— Понеже съм страшен детектив — рече Майло, — готов съм да предположа, че Бет Холоуей работи тук. Но най-напред терапия за кръвната захар.

Последвах го в кафенето. Мястото беше полупразно, но ни трябваше известно време да привлечем вниманието на хлапето със слушалки от айпод в ушите, което се криеше зад кафемашината.

Майло купи два бейгъла с размер на фризби, намазани дебело със сметанов крем, напълни малка хартиена чашка с безплатна вода и отнесе плячката си до една маса в ъгъла.

Единият бейгъл изчезна. Той избърса брадичката си.

— От доста време не бях работил по случай с нюанси.

Преди години шеф му беше един капитан, който винаги му даваше всяко убийство с „необичайни нюанси“, което се появяваше в отдела. Това се отнасяше за всичко с изключение на насилие, извършено от мъж над жена, и колкото по-зловещо, толкова по-добре.

По тялото на Кат Шонски имаше белези на убийство от страст — мълниеносната рана по главата, многобройните намушквания, сексуалната поза, презрителното местоположение на шофьорската книжка. Но нищо не предполагаше, че не е извършено от мъж.

— Не съм сигурен, че виждам нюансите, приятелю.

Той се усмихна.

— Кое е смешното?

— Ще видим какво ще излезе.

 

 

Блясък и изкушение изпълваха витрината на бижутерския магазин. Млад мъж с плоско лице и тъмен костюм ни огледа, преди да ни отвори вратата. След като влязохме, ръцете му останаха под щанда.

Майло се представи, попита за Бет Холоуей и човекът се отпусна.

— Ето я Бет — каза той и хвърли поглед към дребна медноруса жена, която показваше поднос от сиво кадифе с пръстени на прегърбен белокос мъж на около осемдесет години.

Бет Холоуей имаше големи светли очи, безупречна кожа, гладки, загорели ръце. Малка колекция от гривни обвиваше нежните й китки. Носеше прилепнала тъмнобежова изрязана рокля и често се навеждаше, което разкриваше голямо обсипано с лунички деколте. Вниманието на клиента постоянно се местеше между деколтето и дрънкулките на подноса.

— Великолепни са, нали, господин Уейн? — каза тя.

Възрастният мъж въздъхна.

— Всеки път е трудно.

Бет докосна китката му.

— Вие винаги знаете какво да изберете, господин Уейн.

— Щом казвате… — Той взе един платинен пръстен със сапфир. — Какво мислите?

— Прекрасен е, много ще й хареса.

Уейн вдигна пръстена към светлината и го завъртя.

— Искате ли лупа, сър?

— Изобщо не знам какво да гледам с нея.

Бет се засмя.

— Послушайте ме, господин Уейн, това наистина са великолепни камъни. А това тук са малки брилянти, не люспи.

Още няколко завъртания.

— Добре, този ще е.

— Чудесно! Ще го направя по размера на госпожа Уейн за два дни. Искате ли да ви го доставя у дома?

— Не, този път не, ще й го дам по време на вечеря.

Бет плесна с ръце.

— Толкова романтично! Тя е щастлива жена, господин Уейн.

— Зависи кога я питате.

Той си тръгна и тя се обърна към нас, оправяйки роклята си.

— Здравейте!

Майло се представи и й каза защо сме тук.

Тя замръзна.

Избухна в плач. Покри лице с една ръка, а с другата се подпря на щанда.

Мъжът в тъмния костюм взе подноса с пръстени, заключи го и загледа с любопитство.

— Съжалявам, че трябваше да го научите — каза Майло.

Бет Холоуей хукна към задната част на магазина, отвори една врата и изчезна.

— Става дума за Кат от „Ла Фам“ ли? — попита мъжът в тъмния костюм.

— Познавате ли я?

— Аха — каза той.

Майло повтори въпроса.

— Ходил съм там няколко пъти, да купя нещо на жена ми.

— Кат ли ви обслужваше?

— Тя беше там, но не вършеше кой знае какво — отговори мъжът. — Тя е, така ли? Странно.

— Кое?

— Да познаваш някого, когото са убили.

— Какво можете да ни кажете за нея?

— Нищо. Просто казвам.

— Какво казвате?

Устните на мъжа се изкривиха.

— Не е била много услужлива продавачка — казах аз.

— Да, ама това не ми пречеше — рече мъжът. — Обичам сам да си пазарувам. При бижутата трябва да ги напътстваш. Но дрехите сам си ги избираш.

Бет се появи отново с шоколадовокафяв пуловер върху роклята. Очите й бяха подпухнали, а устните й изглеждаха посинели.

— Какво се е случило с Кат? — попита тя.

— Още не знаем — отвърна Майло. — Можете ли да ни отделите малко време?

— И още как. Каквото е необходимо, за да намерите животното, което го е направило.

— Някой кандидат да ви идва наум?

Мъжът в тъмния костюм се премести по-близо.

— Би ми се искало, но не — каза Бет Холоуей.

— Хайде да се поразходим — рече Майло.

Когато тримата излязохме навън, той посочи към магазина за кафе.

— Ще повърна — каза Бет Холоуей. — Нека да повървим.

Тя тръгна, размахвайки ръце.

— Трябва ми едно десеткилометрово бягане.

— Тогава на мене ще ми трябва „Бърза помощ“ — каза Майло.

— Трябва да почнете. С лечебна цел.

— Кат тренираше ли?

— Хич. А аз опитвах.

Тя се позабави, после пак набра скорост. Вървяхме покрай магазините, заобикаляхме пешеходците. Бет Холоуей напредваше през навалицата като жена, която има план.

Майло я остави да изразходва енергия в продължение на пресечка и половина.

— Искате ли да ни кажете нещо, преди да започнем да задаваме въпроси?

— Кат си падаше по смотаняци, но не мога да си представя някой толкова зъл.

— Някакви имена да ни кажете?

— Имаше един Рори… Рори Клайн. Работеше в пощенската служба на Агенцията по опазване на околната среда, смяташе, че прави голяма кариера. Сигурно беше около четирийсетте, но опитваше да изглежда по-млад. Кат се запозна с него в някакъв клуб, не помня кой. Привличаше я, но той не се интересуваше от секс, искаше да се държат за ръце и да слушат музика. Това я караше да се чувства непривлекателна.

Майло си записа името.

— Следващият?

— После беше Майкъл… как му беше фамилията… — Поглади се по косата. — Съжалявам, убягва ми. Майкъл… за разлика от Рори, той си падаше по секса. През цялото време. Кат казваше, че е жребец, но се оказа женен. Счетоводител или нещо такова… Майкъл Браунинг, сетих се.

— Кат спря ли да излиза с него, когато разбра?

— Не. Само че й омръзна. И той, и сексът. Много количество, малко качество, каза тя. Третият беше пълен задник… някакъв селянин, който поправяше ролс-ройси.

— Клайв Хатфийлд — рече Майло.

Раменете й се стегнаха.

— Подозирате ли го?

— Риана ни каза името му и отидохме да говорим с него.

— И?

— Не е особено чаровен. За съжаление има непоклатимо алиби. Други?

— Не — каза тя. — Рори, Майкъл и Клайв, бандата смотаняци.

Майло я накара да разкаже последната вечер от живота на Кат Шонски. Тя сподели, че връзката й с майстора на сърфове Шон „ставала сериозна“.

— Знаете ли, това си е истинска връзка. Съжалявам, че Кат трябваше да си тръгне сама, но не съм виновна, нали?

— Разбира се, че не.

— Тя беше ядосана. Да не би това, което й се е случило, да е свързано с каране в пияно състояние или нещо подобно?

— Едва ли.

— Слава богу, иначе щях да се чувствам много зле.

— Бет, има ли някого освен Рори Клайн и Майкъл Браунинг, за когото трябва да знаем?

— Не се сещам.

— Някой, с когото Кат да се е запознала в клуба онази вечер?

— С никого не се запозна. Точно това я ядоса. Мислехме да я поканим, но решихме, че няма да е удобно.

Тя закрачи по-бързо, стисна зъби и тихо заплака.

— Бет, споменавала ли ви е някога Кат за проблеми с някого?

— Само с майка й. Не се разбираха.

— Ами с колегите?

— Мразеше работата си, смяташе момичето, с което работеше, за подмазвачка. Почувствах се малко виновна, защото аз й казах за тази работа.

— Какво не й харесваше в работата?

— Малко пари, скучна, какво ли не. Кат имаше труден живот. Истинският й баща починал, когато била малка. Майка й била уличница, мъжете идвали и си отивали. Накрая си хванала богат мъж.

— Как се разбираше Кат с богатия мъж?

— Всъщност харесваше го повече от майка си. Казваше, че бил по-спокоен, не я тормозел. Майка си критикуваше постоянно. — Тя си пое въздух през стиснати зъби, отне й доста време да издиша. — Кат беше красива, но не го знаеше. Истината е — и сега го осъзнавам — че никога не съм я виждала щастлива.

— Как се справяше тя с това?

— Какво имате предвид?

— Понякога хората бягат.

— А — рече тя, — пиенето. Да, понякога излизаше извън контрол. Но нали току-що казахте, че инцидентът няма нищо общо с това.

— Така е. Значи не е имала конфликт с някого в последно време?

— Не се сещам.

— Разказаха ни странна история, Бет.

— Каква?

Той разказа случая с мъжа и женските дрехи.

— А, това ли — рече тя.

— Кат ви е казала.

— Мислеше, че е страшно смешно. — Нещо като усмивка подсказа, че Бет е съгласна.

— Описа ли ви този мъж?

— Боже мой, да не би да мислите, че той…

— Само събираме фактите, Бет.

— Дали го е описала?… Каза само, че не изглеждал женствен на вид и човек никога не знае.

— Мъжествен?

— Предполагам.

— Нека ви попитам нещо, Бет. Кат впечатляваше ли се от парите?

— Не се ли впечатляват всички?

— А някакво по-специално привличане?

На хубавото й лице се изписа объркване.

— Хубави къщи, разходи… много скъпи коли? Имало ли е нещо такова при нея?

— Естествено всички тези неща — каза Бет Холоуей. — Това е съвсем нормално.