Джеф Линдзи
Декстър: Острието на ножа (31)

Епилог

Много хубаво е да гледаш как слънцето изгрява над водата в застиналата субтропическа сутрин на Южна Флорида. Още по-хубаво е, когато огромната жълта пълна луна виси съвсем ниско на хоризонта и бавно избледнява до сребриста, преди да потъне във вълните на океана и да остави слънцето да вземе връх. А още по-хубаво е да наблюдаваш всичко това навътре в океана, от палубата на осемметрова моторница, когато протягаш и последните възелчета мускули на шията и ръцете си, уморен, но задоволен. Най-после си постигнал състоянието „о-колко-съм-щастлив“ след изпълнена с работа нощ, която си очаквал прекалено дълго.

Скоро ще се преместя в собствената си малка лодка, сега влачена зад нас, и ще захвърля теглещото въже, и ще се отправя към потъващата луна, сънливо ще се връщам вкъщи към един съвсем нов живот на младоженец. А „Орел“, осемметровата взета назаем моторница, ще отпътува бавно в обратна посока, към Бимини, към Гълфстрийм, великата синя бездънна река, която тече в океана в толкова удобна близост до Маями. „Орел“ няма да стигне до Бимини, дори няма да успее да прекоси Гълфстрийма. Дълго преди да затворя щастливо очи в малкото си легло, моторът ще спре, потопен във вода, лодката ще се завърти отпуснато по вълните и после ще потъне бавно в безкрайните кристално прозрачни дълбини на Гълфстрийма.

И може би някъде далече под повърхността най-после ще спре на дъното сред скали, гигантски риби и потънали кораби и ще е невероятно прекрасно да си мислиш, че някъде наблизо има спретнато опакован пакет, който се поклаща леко от течението, докато раците го изгризват до кости. Бях употребил четири котви за Рийкър, след като бях обвил частите с въже и верига, и акуратният безкръвен вързоп с два ужасни червени ботуша, здраво завързан към дъното, беше потънал бързо и се беше скрил от поглед цял-целеничък, с изключение на мъничка капчица бързо засъхваща кръв върху предметното стъкло в джоба ми. То ще отиде в кутията на етажерката ми точно до това на Макгрегър, Рийкър ще нахрани раците и животът най-после ще тръгне по реда си с щастливия ритъм на преструване и после скок.

И след няколко години ще взема Коуди с мен и ще му покажа всички чудеса, които се разгръщат в една Нощ на ножа. Сега е прекалено малък, но ще започне отрано, ще се учи по план и бавно ще напредва… Хари ме беше научил на това, а сега аз щях да обуча Коуди. И някой ден, може би, той щеше да ме последва по тъмните стъпки, да стане нов Мрачен отмъстител и да осъществява плана на Хари срещу ново поколение чудовища. Както казах, животът продължава.

Въздъхнах, щастлив и доволен, готов за всичко това. Толкова е хубаво! Луната вече беше залязла и слънцето започваше да прогонва сутрешната прохлада. Време беше да се прибирам.

Преместих се в лодката си и прерязах въжето. След това обърнах и последвах луната към леглото си вкъщи.