Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крах чёрных гномов, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Райнова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ростислав Самбук
Заглавие: Крахът на черните джуджета
Преводач: Лиляна Райнова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: май 1980
Редактор: Майа Драгнева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Владимир Коновалов
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815
История
- — Добавяне
— Хайл Хитлер!
Шарфюрерът се изпъна на вратата, без да сваля очи от Вайганг.
Кремер стоеше в тъмния ъгъл на кабинета до библиотеката, за да не се хвърля веднага на очи. Усмихна се, като видя как Вайганг, обикновено строг и рязък с подчинените си, приятелски и сърдечно посрещна шарфюрера. Даже стана от бюрото, сякаш пред него не беше някакъв си унтерофицер, а висш гост от Имперското управление за безопасност.
— Влезте, шарфюрер, и седнете — посочи стола до бюрото.
Дузеншен навярно би се чувствал по-удобно да стои прав пред шефа си. Седна на крайчеца на стола, неестествено изправен. На Кремер му се стори, че шарфюрерът ей сега ще скочи, ще удари токове и отново ще изкрещи „Хайл Хитлер!“.
Карл беше доволен. Дотук събитията се развиваха според предвижданията му. Рехан иска на всяка цена да се срещне с американците. Затова ще трябва да премахне от пътя си Карл Кремер, в краен случай да го задържи поне до три часа, и Карл не се учуди, когато рано сутринта му се обади Хилда. Попита го не би ли могъл да отиде у тях около дванадесет часа и му намекна, че разговорът е много сериозен. Кремер отказа, като се извини с работата си, но Хилда не искаше и да чуе, каза, че много ще съжалява, ако не дойде.
Кремер се престори, че се колебае, и тогава Хилда се оплака от самотата си. В гласа й прозвучаха едва доловими интимни нотки. Карл още се колебаеше, убеден, че Хилда няма да отстъпи. Знаеше, че е рисковано да се съгласи веднага — Рехан можеше да се усъмни.
Кремер можеше да се обзаложи, че Руди седи до Хилда. Представи си как се мръщи от тона на Хилда; стана му смешно, за малко да прихне в слушалката. Оплака се от главоболие, от Руди, който го бил напил вчера, и най-после обеща да отиде. Само за час-два, не повече, в три трябва да бъде в града.
След бомбардировката на Дрезден Хилда живееше в едно съседно градче, където Рехан беше купил на нейно име добре обзаведена къщичка. Двадесет минути път, за по-сигурно — половин час. Интересно, какво ще измисли Хилда, за да го задържи до три часа? Ще се опита да го съблазни или ще измисли нещо по-оригинално?
Карл веднага се обади на Вайганг и помоли да повикат Дузеншен.
— Вече? — учуди се групенфюрерът.
— Такива неща не се отлагат за утре.
— Прав си, моето момче. Чакам те.
— Може би не е удобно?
— Глупости — възрази Вайганг.
Докато Дузеншен чакаше в приемната, Кремер информира групенфюрера. Вайганг доволно кимаше с глава: няма що, способно е момчето — всичко е така обмислено, че нищо не може да се добави. Рехан сам се провали. Нахалник, измъкнаха го от калта, а той протяга мръсните си ръце към парите…
Вайганг още веднъж погледна благосклонно Дузеншен, който още повече се изпъна на стола.
— Шарфюрер, готов ли сте да изпълните задача от особено важно значение?
Дузеншен скочи.
— Да!
— Харесва ми вашата решителност — похвали го Вайганг. — Така трябва да отговаря един войник на фюрера.
— Хайл Хитлер! — вдигна ръка Дузеншен.
Групенфюрерът се обърна към Карл. Дузеншен, който едва сега забеляза Кремер, учудено го погледна.
— Хер Кремер — започна Вайганг — ни помогна да попаднем на следите на държавен престъпник. — В гласа му постепенно зазвучаха металически нотки. — Днес, доколкото ни е известно, офицер от SS, изменил на родината и фюрера, ще се срещне с американски шпионин.
Карл се приближи до масата. Погледна шарфюрера и заговори подчертано кратко, без излишни думи:
— Днес в три часа на Алтмаркт, срещу църквата, ще се състои среща между американски разузнавач, който ще бъде в черна кола опел капитен с номер 106–55, и оберщурмфюрера Рудолф Рехан.
Дузеншен жадно пое въздух.
— С Рудолф Рехан? — попита той.
— Оберщурмфюрерът от SS Рехан — произнесе рязко Вайганг. — Трябва да снимате колата и американския шпионин. Него няма да закачате. Просто Рехан не трябва да говори с него! Разбирате ли?
Дузеншен погледна с недоумение Вайганг.
— Вие възлагате това на мене?…
— Изменникът трябва да бъде унищожен! — Групенфюрерът почука с молив по масата и добави: — Разчитам на вашата решителност и твърда ръка!
Чак сега Дузеншен разбра какво се иска от него. Пребледня. Скулите му изпъкнаха. Бързо преглътна слюнката си и гордо вдигна глава.
— Слушам, групенфюрер! — извика с готовност. Още веднъж погледна Вайганг. Той утвърдително кимна и попита:
— Ясно ли е всичко?
— Да.
— Не бързайте и внимавайте да не изплашите Рехан — намеси се Кремер.
— Нямате основание да ме подозирате в симпатии към оберщурмфюрера — отговори мрачно Дузеншен. — Днес той няма да се измъкне!
— Тогава вървете и се пригответе! — Вайганг заобиколи бюрото и сложи ръка на рамото на Дузеншен. — Господ да ви помага!