Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (44)

— Радвам се да ви видя отново в този гостоприемен дом — лицемерно каза Шрикел и седна на дивана до Кремер. — Как мина пътешествието?

От хауптщурмфюрера миришеше на скъп одеколон, гладко избръснатите му бузи блестяха. Целият вид на Шрикел излъчваше уважение, добродушност и любезност. Само хитрите му очички ехидно проблясваха и Карл неволно го сравни с куче, което размахва опашка, облизва се, предано гледа в очите, но само да се обърнеш, ще те захапе.

Кремер внимателно го погледна. Той не издържа погледа му и се смути.

— Благодаря, пътувах добре — отговори спокойно Карл, но като забеляза как отново блеснаха очите на Шрикел, окончателно се убеди, че той знае всичко, което се беше случило с него след завръщането му от Швейцария. Ненапразно следите на Хелмут водеха от терасата към къщата на Шрикел.

Добродушният вид на хауптщурмфюрера ядоса Карл. Присви очи и попита с едва забележима погнуса:

— Как е очарователната фройлайн Еми? Виждали ли сте я скоро?

Хауптщурмфюрерът неспокойно се размърда на мястото си. Дявол да го вземе този Кремер, пита за Еми в присъствието на фрау Ирма, пред която Шрикел винаги се е старал да се покаже порядъчен мъж с твърди, патриархални възгледи.

— Благодаря… благодаря… — бързо отговори той, — отдавна не съм я виждал. Впрочем казаха ми, че в Швейцария… — опита се да отклони неприятния разговор.

Но Кремер сякаш беше обзет от някакъв зъл демон.

— Даже в Швейцария — прекъсна го грубо той — не видях такива красиви и най-вече такива… как да кажа — щракна с пръсти той — любезни с мъжете момичета като фройлайн Еми.

— Все пак в Швейцария сте видели не само… — опита се още веднъж да промени темата на разговора Шрикел, но беше вече късно. Хилда, годеницата на Рехан, отдавна скучаеше в креслото срещу него. Тя смяташе, че Шрикел е главният виновник за служебните неприятности на Руди, ненавиждаше го и при най-малката възможност се стараеше да го уязви. По-добър повод за това трудно можеше да се измисли.

Хилда бързо загаси в пепелника изцапаната с червило угарка, изпъна шия и погледна Шрикел със зли очи.

— Как не ви е срам, Карл — каза тя и престорено сви устни, — да клеветите един солиден и — подчерта тя — възрастен човек. Не мога да повярвам, че хер Шрикел може да изпитва към момичетата други чувства, освен бащински. Тази Еми навярно би могла да ви бъде дъщеря, хер хауптщурмфюрер!

Шрикел се изчерви, малките му очички заблестяха от гняв. Въздъхна дълбоко и се опита да отговори, но Хилда не му позволи.

— Немирник! — заплаши го тя с пръст. — И то потаен, което е още по-лошо. Кажете — тя придаде наивен израз на лицето си — с какво прелъстявате момичетата?

„С пари“ — едва не се откъсна от Карл, но навреме се опомни.

— Фройлайн Хилда се шегува — прекъсна ги фрау Ирма. Тя сметна, че разговорът премина границите на позволеното за едно прилично общество и реши да сложи край на този рискован диалог. Освен това до нея седеше Ернестина Краузе, която недоволно се мръщеше от лекомислените шеги на Хилда. — Поради характера на своята работа — продължаваше фрау Ирма — нашият приятел Артур е принуден да се среща с много хора, в това число и с момичета.

Фрау Ирма хвърли на Шрикел спасителен пояс, но го изгледа с не по-малко отвращение.

— О, не знаех, че хер Шрикел има такава приятна работа. Все пак не ми се иска да попадна при него — не спираше Хилда, но като забеляза осъдителния поглед на Ернестина, прехапа устни.

Ернестина Краузе дразнеше Хилда. Дразнеше я с това, че носеше скъпи кожи, които Хилда можеше само да гледа, че брилянтените обици на Ерни струваха повече от целия гардероб на Хилда, дразнеше я, че след това невзрачно момиче винаги има опашка от поклонници. Мъжете, които гледат Хилда с мазни очи, се обясняват в любов на Ернестина. Даже Карл Кремер, когото Хилда смяташе за по-умен от другите, не устоя пред милионите й.

Всичко това докарваше понякога девойката до ярост — господи, какво ли не би дала да бъде богата!

Фройлайн Краузе също не обичаше Хилда. Би стъпкала всичките си брилянти, само да има такава нежна кожа, такъв висок бюст и такова красиво лице. Тя улавяше влюбените и открито похотливите погледи, с които мъжете гледаха Хилда, ядосваше се и ревнуваше. Един поне да я погледнеше така безсрамно! А те се разсипват от комплименти — целуват й учтиво ръка и… крият погледи.

Само Карл Кремер не е така блудкав. И не поглежда крадешком пищните форми на тази красавица, макар че — Ернестина е уверена в това — Хилда се мъчи по всякакъв начин да привлече вниманието му. Само заради това Ерни е готова да разцелува Карл — той се държи с всички еднакво, за съжаление и с нея…

Не, не е така, все пак я предпочита пред останалите. Ходят заедно на театър, а най-често просто разговарят. Тя обича разговорите повече от концертите и премиерите. Карл е бижутер, но рядко говори за своята работа. Отначало й беше чудно, но веднъж той й обясни, че се кани да се заеме с по-сериозен бизнес. С какъв — не се заинтересува. Достатъчни й бяха разговорите в къщи за борсата, за цените на платове, за военните доставки. С Карл разговаряха за съвсем други неща. Винаги си спомняше с благодарност за тези вечери. Тя сядаше на дивана, а Карл се настаняваше в дълбокото удобно кресло срещу нея. Говореха за музика, за войната, за Гьоте, за новото оръжие, което фюрерът обещава на немците — и винаги намираше в разсъжденията на Карл нещо ново.

Но защо сега се усмихва на Хилда? Може би само й се струва? Все пак Ернестина не се стърпя.

— Обещахте да разкажете за Швейцария — напомни тя на Кремер. — Какво ви направи най-голямо впечатление там?

За миг Карл се замисли.

— Спокойствието — отговори уверено. — Спокойствието и тишината. Сякаш на света няма война, нито бедствия, сякаш не воюват помежду си цели народи. Да си призная, вече съм отвикнал да гледам мирни градове, цивилни мъже и жени с детски колички по градинките. Живот без нощни тревоги и бомбардировки, без военни съобщения… — Улови погледа на Шрикел и се поправи: — Еснафски живот и интересите им еснафски: влогове в банки, проценти… Швейцария ми заприлича на дървеница върху измъченото тяло на Европа.

— Паразит, който се храни от войната — потвърди Шрикел.

— А аз искам да отида там — с тъга каза Ернестина. — Макар и за една седмица — тишина, езера, крави по ливадите…

— Сантиментална картинка от христоматията — намръщи се Хилда. — Нямаме право да мислим за тишина, когато всяка нощ горят немски градове! — Тя запали цигара, размаха няколко пъти кибритената клечка и я хвърли в пепелника. — Ако не престанат тези варварски нападения, ще се запиша в зенитната артилерия.

Рехан се наведе и целуна пръстите й.

— Такива ръце не са за оръжие…

— А щом мъжете не могат да защитят своите любими!…

— Днес сте настроена войнствено към мъжете — намеси се Шрикел. — Напразно. Американците и англичаните отстъпват в Ардените и скоро ще ги натикаме в морето. Да си спомнят за Дюнкерк…

На Кремер му омръзнаха тези салонни разговори за войната. Отиде към масичката, където Вайганг играеше на карти с председателя на берлинската комисия. Постоя и се заслуша в разговора им. Не беше интересен и Карл си помисли, че няма да е лошо, ако се извини, че е уморен, и изчезне. Но фрау Ирма може да се обиди, а и Ернестина е тук… Въздъхна и сложи плоча с наивна сантиментална песничка. Цяла Германия я пееше.

— А вие се оказахте вероломен човек, Кремер! — чу изведнъж зад гърба си.

Усмихна се. Щом Шрикел го обвинява във вероломство, значи здравата го е засегнал. Да не си мисли, че всичко му е позволено.

Обърна се бавно и придаде учуден израз на лицето си:

— Не ви разбирам, хер Шрикел…

— Не се преструвайте, Кремер! За какво ви трябваше да вадите на бял свят Еми?

— Мислех, че момичето ви се харесва…

— В прилично общество да намеквате за връзката ми с някаква уличница! Та това е дявол знае какво!

— Никога не можех да предположа, че Еми е проститутка… — наивно го погледна Карл. — Вие така нежно се отнасяхте с нея…

— Или сте истински идиот, Кремер — не издържа и избухна хауптщурмфюрерът, — или сте мошеник. Струва ми се, че последното е по-близко до истината. Известно ми е… — и се сепна.

Кремер пламна от обида, но успя да се овладее. Разбра, че неговата позиция е много по-добра от тази на Шрикел — в яда си хауптщурмфюрерът загуби контрол над себе си и се изтърва.

Каза студено, премисляйки всяка дума:

— За такива думи, Шрикел, мога да ви ударя. Но не искам скандал, макар че на вас той би навредил много повече, отколкото на мене. Днес вие пихте и с това си обяснявам вашата избухливост. Смятайте, че съм забравил този инцидент.

За всеки случай Карл пусна грамофона докрай, да не би някой да подслуша разговора им. Но Шрикел вече се беше овладял.

— Нищо не сте разбрали — засмя се високо той. — Та това беше шега! Не разбирате от шеги, Кремер…

Стараеше се да изглежда добродушен, но бузите му пламтяха.

— Значи сме квит — поде Карл. — Вие не разбрахте моята, аз вашата…

Приближи се Ернестина. Забеляза нещо по лицето на Карл и попита разтревожено:

— Какво се е случило?

— Нищо — спокойно издържа погледа й Кремер. — Хер Шрикел казва, че тази песничка е прекалено сантиментална. Как мислите вие, Ерни?