Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крах чёрных гномов, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Лиляна Райнова, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Ростислав Самбук
Заглавие: Крахът на черните джуджета
Преводач: Лиляна Райнова
Година на превод: 1980
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“
Излязла от печат: май 1980
Редактор: Майа Драгнева
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Владимир Коновалов
Коректор: Антоанета Петрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815
История
- — Добавяне
След един ден се състоя срещата на Карл Кремер с Фридрих Улман.
Карл слезе в мазето, но не видя никого. Освети с фенерчето олющените стени, погледна часовника си. Шест часът… Някой прошумоля зад гърба му. Кремер загаси фенерчето, пристъпи към дъното на мазето.
— Не се безпокойте, ние сме — глухо се чу в тъмнината дрезгавият глас на фелдфебела. — Елате тук, това място може да ви послужи.
Щекер освети край стълбите тясно, закътано зад срутените тухли място.
— Удобна позиция — поясни той. — Аз съм тук. Вие влизате и нищо не виждате, а аз ви виждам.
— Добре сте го обмислили! — с уважение каза Карл.
— На ваше разположение сме! — усмихна се Щекер.
В дъното на прикритието Карл забеляза стар човек с работническа куртка и шапка с увиснала периферия. Гледаше строго и сякаш отчуждено. Но сигурно само изглеждаше така — здраво му стисна ръката, сякаш изпитваше силата му. Спокойни, бавни движения, целият му вид напомняше Заремба. И той като Заремба миришеше на машинно масло, на метал и силен тютюн. Карл веднага почувства симпатия към този възрастен, як мъж.
— Другарят Улман е запознат с работата — започна Щекер, след като се настаниха на дъската край стената. — Той е от онова селище. Може да му се доверите, както на мене.
Улман се покашля.
— Да пристъпим към въпроса — каза спокойно той. — Искате да проучите подстъпите към завода за синтетично гориво. Правилно съм разбрал другаря Щекер, нали?
— По-точно да открием неговото уязвимо място — обясни Кремер. — Всеки ден заводът произвежда по един ешелон с бензин. Трябва да се сложи край на това.
— Това е целта — Улман сложи ръка върху коляното на Карл; даже през дрехите се чувстваше коравата му мазолеста длан, — а ние трябва да намерим пътищата за изпълнението й. Сега не мога да кажа нищо утешително — всичко това е неочаквано за мене… Има наистина един вариант…
Улман млъкна, бръкна в джоба си за цигара. Карл му предложи от своите.
— Генералски… — каза Улман нито одобрително, нито осъдително. — Вариантът е следният… В нашето селище живее един старец. Миньор, сега — пенсионер. Добър човек, верен другар. Беше мобилизиран при строежа на завода. — Улман отново млъкна, само червеното огънче на цигарата му проблясваше в тъмнината. — Преди на територията на завода имаше шахти. Повечето от тях отдавна са изчерпани, изоставени и затрупани. Старият Гибиш ги знае като петте си пръста. Може би той ще ни изведе.
Няколко секунди Карл обмисля плана на Улман. Той беше малко неопределен и неясен, но перспективен. Кремер стисна ръката на Улман — голяма, грапава.
— Кога може да очакваме резултати?
Улман стана, направи няколко крачки и повика Карл. В ъгъла, до самия вход, повдигна една тухла. Тесният лъч на фенерчето освети под нея добре замаскирано скривалище.
— Наминете тук след около четири дни — каза, като помисли. — Ще намерите съобщение кога да се срещнем.
— Като си помисля — започна Кремер, — всеки ден ешелон от цистерни с бензин…
— Те минават през нашия възел, млади момко — потупа го по рамото Улман. — Аз ги композирам. Мислите, че ми е леко?